Лекции изнесени в Нюрнберг през 1908 г превод от немски: димо даскалов изготвил: петър иванов райчев препис от копие с ъ д ъ р ж а н и е стр

В бо­га Балдур ми­тът по­чи­та бо­га на зем­но­то Слънце, на зем­на­та сила. Никое зем­но съ­щес­т­во не мо­же да се приб­ли­жи до не­го с враж­деб­но настроение. Ето за­що и богът, за кой­то митът, ле­ген­да­та има съз­на­ние то, че той е ед­но изос­та­на­ло в раз­ви­ти­ето си ду­хов­но същество, а имен­но Локи, не мо­же да убие Балдур с ни­кое от зем­ни­те същества; той мо­же да го убие с име­ло­ва­та клонка, за­що­то име­лът е чужд меж­ду зем­ни­те съ­щес­т­ва и за­то­ва мо­же да слу­жи на изос­та­на­лия Локи, кой­то не е бли­зък на зем­ни­те богове. Зад та­ки­ва ле­ген­ди се крие ед­на дъл­бо­ка мъдрост. В то­зи мит за Балдур и Локи ние нав­ся­къ­де до­ла­вя­ме та­зи мъдрост. Ако бих­те про­учи­ли нещата, вие бих­те открили, че и в оби­ча­ите свърза­ни с име­ла това, ко­ето се каз­ва вър­ху него, про­из­хож­да от ед­на прад­рев­на мъдрост.

После през вто­ра­та по­ло­ви­на на Лунното раз­ви­тие ид­ва време, ко­га­то как­то слън­че­ви­те съ­щес­т­ва та­ка и съ­щес­т­ва­та ос­та­на­ли на Луната дос­ти­гат в тях­но­то раз­ви­тие това, ко­ето тряб­ва­ше да дос­тиг­нат на Луната. Тогава те от­но­во се съ­еди­ня­ват Слънце и Луна про­дъл­жа­ват от­но­во из­вес­т­но вре­ме тях­но­то раз­ви­тие ка­то ед­но един­но тяло. След то­ва раз­ви­ти­ето нав­ли­за във фа­за на затъмнение, то ми­на­ва през ед­но състояние, ко­ето обик­но­ве­но окул­тис­ти­те на­ри­чат Пралая. След пре­ми­на­ва­не­то на та­зи фаза, въз­ник­ва на­ше­то Земно развитие. Отначало въз­ник­ва­що­то ­

Човекът се явя­ва на аре­на­та на фи­зи­чес­кия свят ка­то ис­тин­с­ки чо­век през чет­вър­та­та епоха. Ние казваме: пре­ди чо­ве­ка още 3 дру­ги ка­те­го­рии съ­щес­т­ва пре­ми­на­ха на зе­мя­та та­зи чо­веш­ка степен. А чет­вър­та­та ка­те­го­рия същества, ко­ито на Земята пре­ми­на­ват сво­ята чо­веш­ка степен, то­ва е са­ми­ят човек. В он­зи мо­мент на кос­ми­чес­ко­то развитие, ко­га­то чо­ве­ка се гот­ве­ше имен­но да ста­не човек, вие има­те всич­ки същества, ко­ито на Сатурн, Слънцето, Луната и Земята мо­жа­ха да пре­ми­нат сво­ята чо­веш­ка сте­пен до са­мия човек, ко­ито бя­ха се из­диг­на­ли в тях­но­то раз­ви­тие по­ве­че или по­-мал­ко над човека. Но всич­ки те­зи съ­щес­т­ва са та- кива, че те мо­гат да пог­лед­нат назад, мо­гат да си спом­нят за степента, при ко­ято те са­ми­те са пре­ми­на­ли сво­ето чо­веш­ко развитие. Те мо­жа­ха да пог­лед­нат на­до­лу към раз­ви­ва­щия се чо­век и да си кажат: "то­зи чо­век ще ста­не се­га нещо, ко­ето ние сме би­ли вече." Ето за­що те мо­жа­ха да ръ­ко­во­дят и да нап­рав­ля­ват не­го­во­то раз­ви­тие от ду­хов­но­то ми­ро­во пространство.

Нека се­га изброим, кол­ко та­ки­ва ка­те­го­рии съ­щес­т­ва има, ко­ито мо­гат да прог­лед­нат на­зад към тях­на­та ми­на­ла чо­веш­ка степен, ко­ито имат раз­би­ра­не за раз­ви­ва­щия се човек! Имаме 7 от Сатурновото раз­ви­тие + 7 от Слънчевото раз­ви­тие + 7 от Лунното раз­ви­тие и + 3 от Земното раз- витие, или всич­ко 24 ка­те­го­рии същества.

Представителите на 24 ка­те­го­рии "човеци" пог­леж­дат на­до­лу към днеш­ния човек.

Това са Съществата, ко­ито ние ос­но­ва­тел­но на­ре­кох­ме ре­гу­ла­то­ри на развитието, ре­гу­ла­то­ри на времето. Времето е свър­за­но с развитието. Това са 24-те Старци, ко­ито сре­ща­ме в Откровението на Йоана. Това са съ­щи­те оне­зи Същества, ко­ито ни са опи­са­ни при раз­к­ри­ва­не тай­ни­те на 7-те печата. Те ни са опи­са­ни ка­то ис­тин­с­ки ръ­ко­во­ди­те­ли на съдбините, ка­то ис­тин­с­ка­та Алфа и Омега. И та­ка тук ние от­но­во на­ме­рих­ме 24-те Старци и вие виждате, как ав­то­рът на Откровението е скрил по един чу­де­сен на­чин в сво­ите об­ра­зи това, ко­ето ние са­ми­те мо­жем да на­ме­рим при раз­г­леж­да­не ду­хов­но­то раз­ви­тие на света. Но на вся­ка степен бя­ха изос­та­на­ли на зад оп­ре­де­ле­ни същества; та­ка що­то изос­та­на­ли­те на Слънце­то са­тур­но­ви съ­щес­т­ва се явя­ват ка­то пър­ви­те за­лож­би за се­гаш­но­то жи­во­тин­с­ко царство, а изос­та­на­ли­те на лун­на­та сте­пен слън­че­ви съ­щес­т­ва се явя­ват ка­то пър­ви­те за­ча­тъ­ци на днеш­но­то рас­ти­тел­но цар- ства. Едвам на Земята се раж­да ед­на но­ва сте­пен на развитието, ка­то ми­нерал­но царство. Ние изтъкнахме, че на Луната не съ­щес­т­ву­ва­ше още ни­как­во ми­не­рал­но царство. На Луната не би мог­ло още да се хо­ди по скали. В момента, ко­га­то днеш­ни­те чо­ве­ци нав­ля­зо­ха в сво­ята чо­веш­ка степен, то­га­ва на не­бес­но­то тяло, ко­ето се на­ми­ра­ше в ед­но със­то­яние на ма­те­ри­ята меж­дин­но меж­ду то­ва на ста­ра­та Луна и на днеш­на­та Земя, въз­ник­ват ми­не­рал­ни­те маси, пър­ви­те кристали.

Този бе­ше моментът, ко­га­то въз­ник­ва ми­не­рал­но­то царство. И вие на­ми­ра­те то­ва възникване, то­ва по­явя­ва не на ми­не­рал­но­то цар­с­т­во опи­са­но по един чу­де­сен на­чин в Откровението там, къ­де­то се казва: "и око­ло прес­то­ла има­ше мо­ре стък­ле­но ка­то кристал." Това стък­ле­но мо­ре ни по­каз­ва възникването, появя­ва­не­то на ми­не­рал­но­то цар­с­т­во в не­го­ва­та пър­вич­на форма. Така ние виждаме, че и та­зи тай­на на кос­ми­чес­ко­то раз­ви­тие е по­со­че­на в Откровението на Йоана. А с то­ва ние се на­учих­ме да разбираме, че до та­зи сте­пен ав­то­рът на Откровението не ис­ка да ни опи­ше в сво­ите ве­ли­чес­т­ве­ни об­ра­зи ни­що друго, ос­вен това, ко­ето ние мо­жем да поз­на­ем чрез раз­ви­ти­ето на ду­хов­ния жи­вот в раз­ви­ти­ето на Земята. Но с то­ва ав­торът на Откровението още в са­мо­то на­ча­ло на сво­ята кни­га ни въ­ве­де до висините, от къ­де­то чо­век мо­же да виж­да кар­ти­ни­те на бъ­де­щи­те сте­пе­ни на развитието.

Сега ние има­ме ве­че ед­на доб­ра основа, за да се вър­нем от­но­во към това, с ко­ето се за­поз­нах­ме ка­то пър­ви епо­хи на бъ­де­ще­то раз­ви­тие на чо- вечеството. Сега ка­то ед­но меж­дин­но раз­г­леж­да­не ние хвър­лих­ме пог­лед в ми­на­ло­то до там, къ­де­то чо­ве­кът се гот­ви да ста­не човек, къ­де­то въз­ник­ва ми­не­рал­но­то царство. И се­га ние ще видим, как вър­ви раз­ви­ти­ето до на­ше­то вре­ме и от тук в бъдещето. Ние ще на­ме­рим връз­ка­та на
тай­ни­те на 7-те пе­ча­та и тях­но­то раз­к­ри­ва­не до из­ли­за­не­то на ча­ши­те на гнева.
Ш Е С Т А Л Е К Ц И Я

В ма­те­ри­алис­тич­на­та наука, с из­к­лю­че­ние на ня­кои кръгове, ко­ито в пос­лед­но вре­ме са се на­со­чи­ли към ед­но дру­го обяснение, е при­ето раж­да­не­то на на­ша­та днеш­на слън­че­ва сис­те­ма да се опис­ва така: Слънчева та сис­те­ма се е об­ра­зу­ва­ла от един вид пър­вич­на мъглявина, ко­ято е об­х­ва­ща­ла ед­но прос­т­ран­с­т­во­то до отвъд гра­ни­ца­та на Нептун, т.е. до пъ­тя на на­й-­външ­на­та пла­не­та на на­ша­та слън­че­ва сис­те­ма (по времето, ко­га­то Р. Щайнер из­на­ся те­зи сказки, пла­не­та­та Плутон не бе­ше още откри- та. Бележки на преводача.) От та­зи мъглявина, та­ка се приема, чрез един про­цес на сгъс­тя­ва­не се е об­ра­зу­ва­ло на­ше­то Слънце и дви­же­щите се око­ло не­го планети. Както отбелязахме, мал­ци­на уче­ни са се на­со­чи­ли към един друг възглед; но и те не до­на­сят още ни­що съ­щес­т­ве­но за нас, ко­ито сто­им на поч­ва­та на един ду­хо­вен светоглед. Следователно та­ка се приема, че се е об­ра­зу­ва­ло на­ше­то Слънце и вър­тя­щи­те се око­ло не­го планети.

При то­ва винаги, а и днес съ­що в учи­ли­ща­та се по­каз­ва един опит, кой­то тряб­ва да по­ка­же нагледно, как ця­ла ед­на пла­не­тар­на сис­те­ма мо­же да въз­ник­не та­ка чрез въртене. Взема се ед­но вещество, ко­ето плу­ва във водата, и се пос­та­вя в сфе­ри­чес­ка фор­ма (кап­ка олио). След то­ва се из­ряз­ва ед­на мал­ка пластинка, ко­ято мо­же да се про­ка­ра точ­но през ек­ва­тор­на­та ли­ния на та­зи мас­ле­на сферичка, та­ка що­то тя би­ва раз­де­ле­на на две половини. Отгоре се за­бож­да ед­на кар­фи­ца и за­поч­ва да се върти. От мал­ка­та сфе­рич­ка се от­де­ля пър­во ед­на капка, ко­ято се вър­ти око­ло по­-го­ля­ма­та ка­то ед­но външ­но тяло. После се от­де­ля втора, тре­та капка, и нак­рая в сре­да­та ос­та­ва ед­на по­-го­ля­ма капка, око­ло ко­ято се вър­тят по-малките. Ето ви ед­на пла­нетар­на сис­те­ма в ма­лък мащаб, каз­ва се. И хо­ра­та си мислят: за­що та­зи пър­вич­на мъг­ля­ви­на да не е въз­ник­на­ла ня­ко­га чрез вър­те­не на­ша­та слън­че­ва система, ко­га­то и се­га мо­жем да под­ра­жа­ва­ме то­ва с ед­на та­ка­ва ми­ни­атюр­на слън­че­ва система? Обикновено то­ва срав­не­ние из­г­леж­да из­вън­ред­но убе­ди­тел­но и се­га те разбират, как ня­ко­га от та­ка­ва ед­на мъг­ля­ви­на са се от­де­ли­ли Сатурн, Юпитер, Марс, Земята, Венера, Меркурий. Но ця­ла­та та­зи история, не са­мо сравнение- то, а въ­об­ще це­ли­ят въз­г­лед е плод на къ­сог­лед­с­т­во­то на вся­ка съв­ре­мен­на мисъл. Защото тези, ко­ито та­ка убе­ди­тел­но ус­т­ройват то­ва срав­не­ние и ко­ито чес­то пъ­ти са твър­де уче­ни хора, заб­ра­вят при то­ва са­мо ед­но нещо: че те са имен­но там, хва­щат кар­фи­ца­та и я въртят. Без съм­не­ние в ня­кои об­лас­ти на жи­во­та заб­ра­вя­не­то на се­бе си е мно­го доб­ро нещо, но в то­зи слу­чай заб­ра­вяй­ки експериментатора, заб­ра­вя се най-
важното, без ко­ето кап­ка­та олио въ­об­ще не би се завъртяло. Най-малко би тряб­ва­ло ученият, кой­то при­ема по­добно су­еве­рие - тук ние на­ри­ча­ме су­еве­рие Кант-Лапласовата сис­те­ма -, на­й-­мал­ко то­зи учен би тряб­ва­ло да бъ­де мал­ко пос­ле­до­ва­те­лен в сво­ето мис­ле­не и да при­еме поне, че ня­ко­га ня­как­во съ­щес­т­во е сед­на­ло в прос­т­ран­с­т­во­то на ня­ка­къв ис­по­лин­с­ки стол и е пос­та­ви­ло в дви­же­ние ед­на ис­по­лин­с­ка ос. Това по­не би тря- б­ва­ло да се предположи; но пос­те­пен­но чо­веш­ко­то мис­ле­не та­ка е свик­на­ло с това, да взе­ма пред­вид са­мо материалното, че съв­сем не се за­бе­ляз­ва про­ти­во­ре­чи­ето на по­доб­но сравнение.

Фактически в та­ка на­ре­че­на­та Кант-Лапласова ми­ро­ва сис­те­ма има из­вес­т­на истина, ма­кар и та­зи ис­ти­на да се пред­с­та­вя съв­сем раз­лич­но от обяснението, ко­ето ма­те­ри­алис­тич­но­то схва­ща­не дава. В нея има из­ве- стна истина, за­що­то за пог­ле­да на яс­но­ви­де­ца всичко, ко­ето днеш­на­та слън­че­ва сис­те­ма съдържа, фак­ти­чески се явя­ва ка­то про­из­ляз­ло от ед­на та­ка­ва пър­вич­на мъглявина; оба­че за онзи, кой­то мо­же дейс­т­ви­тел­но да прос­ле­ди не­ща­та исторически, е ясно, че доб­ра­та стра­на на Кант-Лап- ласовата сис­те­ма про­из­хож­да от окул­т­но­то предание. Това бе забранено, ко­га­то ду­ма­та "окултизъм" ста­на нещо, от ко­ето хо­ра­та за­поч­на­ха да се страхуват, как­то де­ца­та се стра­ху­ват от чер­ния човек. Това, което дейс­т­ви­тел­но е станало, не е ста­на­ло без учас­ти­ето на ду­хов­ни Същества и сили. Материята не вър­ши нищо, без на ос­но­ва­та на все­ки ма­те­ри­ален про­цес да сто­ят ду­хов­ни същества.

Бихме отиш­ли твър­де далече, ако днес бих­ме ис­ка­ли да да­дем пъл­но обяс­не­ние на въз­ник­ва­не­то на на­ша­та Слънчева система, свър­з­вай­ки го с дейс­т­ви­ето на ду­хов­ни­те Същества. Ние ис­ка­ме да ос­та­вим нас­т­ра­на пла­не­ти­те ка­то Сатурн, Юпитер и т.н. и да взе­мем под вни­ма­ние са­мо това, ко­ето пре­ди всич­ко е от зна­чение за на­шия чо­веш­ки жи­вот и за чо­веш­ко­то развитие. В дейс­т­ви­тел­ност ня­ко­га е съ­щес­т­ву­ва­ла ед­на та­кава пър­вич­на мъг­ля­ви­на и в нея бя­ха ка­то раз­т­во­ре­ни всич­ки час­ти на на­ша­та слън­че­ва система. Обаче с та­зи мъг­ля­ви­на бя­ха свър­за­ни и при­над­ле­жа­ха към нея Съществата, с ко­ито ние се за­поз­нах­ме в те­че­ние на вче­раш­на­та сказка.

Например с та­зи ми­ро­ва мъглявина, с та­зи кос­ми­чес­ка мъг­ля­ви­на бя­ха свър­за­ни всич­ки Същества, ко­ито бя­ха из­ми­на­ли сте­пен­та на чо­ве­ка в 24 степени. С нея бя­ха свър­за­ни и дру­ги ду­хов­ни Същества. Всички те жи­ве­еха в та­зи мъглявина, която, ако не си я пред­с­та­вим свър­за­на с те­зи Същества, е ед­на фан­тас­тич­на отвлеченост.

И така, пре­ди да стиг­нем точката, ко­ято вче­ра по­со­чих­ме ка­то мо­мент на въз­ник­ва­не­то на човека, ние имаме пър­во от­де­ля­не­то на Слънцето от Земята, т.е. от оно­ва тяло, със­та­ве­но от днеш­на­та Земя и днеш­на­та Луна. На Слънцето ос­та­на­ха да жи­ве­ят Съществата, ко­ито са ду­хов­ни­те ръ­ко­во­ди­те­ли на съ­би­ти­ята на Земята. Когато дой­до­ха от ста­ра­та Луна, те­зи Същества бя­ха 7 на брой. Библията ги на­ри­ча Елохими, Духове на Свет- лината. Известно вре­ме те ми­на­ха сво­ето раз­ви­тие за­ед­но със Земята и след то­ва от­де­ли­ха Слънцето, та­ка що­то се­га мо­гат да дейс­т­ву­ват от Слънцето вър­ху Земята. Следователно в на­ча­ло­то те­зи Елохими бя­ха 7. Шест от тях се свър­за­ха тях­но­то съ­щес­т­ву­ва­не с кос­ми­чес­ко­то Слънце. Единият от тях се от­де­ли и ос­та­на пър­во свър­зан със Земята. Старият Завет го на­ри­ча Яхве или Явех /Йехова/. Той ръ­ко­води и на­соч­ва раз­ви­ти­ето на Земята от вътре, до­ка­то дру­ги­те шест дейс­т­ву­ват отвън. Така бе­ше за из­вес­т­но време.

Но още след това, ко­ето вче­ра по­со­чих­ме за ста­ра­та Луна, вие лес­но ще разберете, че с из­ли­за­не­то на Слънцето се по­лу­ча­ва ед­но сгъс­тя­ва­не в ос­та­на­ла­та част, със­та­ве­на от Земята + Луната. В раз­ви­ти­ето на Земята нас­тъ­пи един период, ко­га­то не са­мо материята, но и всич­ки съ­щес­т­ва из­пи­та­ха ед­но загрубяване. Например, съществата, ко­ито по­-къс­но ста­на­ха чо­ве­ци и ко­ито то­га­ва бя­ха със­та­ве­ни от мно­го ме­ка и тън­ка мате- рия, пре­тър­пя­ват ед­но заг­ру­бя­ва­не чрез то­ва раз­ви­ват чу­до­вищ­ни инсти- нкти. Настъпи ед­но заг­ру­бя­ва­не на це­лия живот. Но за да мо­же да въз­ник­не човекът, раз­ви­ти­ето не тряб­ва­ше да ос­та­не така. Загрубява не­то би нап­ред­на­ло тол­ко­ва много, всич­ко би та­ка се втвърдило, че чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва би­ха се пре­вър­на­ли в мумии; чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва би­ха се мумифицирали. И ско­ро би се по­лу­чи­ло ед­на та­ка­ва планета, на ко­ято би има­ло не твър­ди красиви, но чо­ве­ко­по­доб­ни му­мии ка­то статуи. Цялата Земя би се мумифицирала. Под ръ­ко­вод­с­т­во­то и уп­рав­ле­ни­ето на Яхве от об­ща­та ма­са Земя + Луна бе от­де­ле­но онова, ко­ето днес виж­да­те на не­бе­то ка­то Луна, ко­ято е ка­то ед­но тя­ло от из­го­ре­на сгурия. Отделе- ни бя­ха не са­мо на­й-г­ру­би­те ма­те­ри­ал­ни със­тав­ни части, но и на­й-г­ру­би­те същества. Така чрез от­де­ля­не­то на Слънцето на чо­ве­ка бе да­де­на въз­мож­ност да не вър­ви твър­де бър­зо в сво­ето развитие, а се­га чрез от­де­ля­не­то на Луната бе въз­дейс­т­ва­но той да не по­еме ед­но развитие, ко­ето би го до­ве­ло до втвърдяване, изсушаване, мумифициране. Така на Земята бе от­де­ле­на от ця­ла­та об­ща ма­са и се­га хо­дът на чо­веш­ко­то раз­ви­тие про­ти­ча под вли­яни­ето на те­зи две не­бес­ни те­ла - т.е. под вли­яни­ето на на­се­ля­ва­щи­те ги същества, на 6-те слън­че­ви Духове и на Духа на Луната, кой­то се от­де­ля от дру­ги­те за­ра­ди бла­го­то на човечеството. Под вли­яни­ето на те­зи Същества вър­ви раз­ви­ти­ето на чо­ве­ка на Земята. И
то­ва раз­ви­тие е та­ка направлявано, че по съ­щес­т­во те­зи две си­ли си дър­жат равновесие. Чрез от­де­ля­не­то и на двете, на слън­че­ви­те си­ли и на лун­ни­те сили, бе пос­тиг­на­то имен­но рав­но­мер­но­то раз­ви­тие на човече- ството.

За да се раз­бе­ре доб­ре това, пред­с­та­ве­те си, че вър­ху чо­веш­ко­то раз­ви­тие би дейс­т­ву­ва­ло са­мо Слънцето. Вие знаете, че в сво­ето раз­ви­тие на Земята чо­ве­кът ми­на­ва през мно­жес­т­во въплъщения. Той е за­поч­нал със сво­ето пър­во въп­лъ­ще­ние на Земята и след то­ва при­ема все но­ви и но­ви тела, до­ка­то стиг­не до сво­ето пос­лед­но въп­лъ­ще­ние или прераждане. Чрез то­ва чо­ве­кът се раз­ви­ва бав­но и се из­ди­га на­го­ре ми­на­вай­ки от ед­но въп­лъ­ще­ние в друго. Той ми­на­ва през ця­ла ре­ди­ца въплъщения. Чо- векът стъ­пил на Земята ка­то ис­тин­с­ко бебе. Откакто Слънцето и Луната се от­де­ли­ха от на­ша­та Земя, той се из­диг­на до днеш­на­та степен. Всички те­зи ду­ши ще дойдат от­но­во в дру­ги те­ла до края на Земното развитие. Сега пред­с­та­ве­те си, че за чо­ве­ка би дейс­т­ву­ва­ло са­мо Слънцето; то­га­ва всич­ко това, ко­ето чо­ве­ци­те из­ми­на­ват в тол­ко­ва мно­го въплъщения, би тряб­ва­ло да про­те­че са­мо в ед­но въплъщение. За да се по­лу­чи пра­вил­но тем­по на раз­ви­тие през мно­гоб­рой­ни­те въплъщения, при­чи­на­та е, че си­ли­те на Слънцето и на Луна­та дейс­т­ву­ват вър­ху Земята от­вън и си дър­жат равновесие. Следователно, по времето, ко­га­то Слънце то и Луната са ве­че отделени, се съз­да­ва пър­ва­та за­лож­ба за днеш­ния човек. По то­ва вре­ме чо­ве­кът съв­сем не хо­де­ше още по Земята как­то днес. Не тряб­ва да мислите, че ко­га­то Луната бе­ше ве­че вън, чо­ве­кът за­почна да хо­ди по Земята в тя­ло от плът как­то днес. Първо се по­явя­ват всич­ки оне­зи фор- ми, ко­ито съ­щес­т­ву­ваха и по-рано, по­явя­ват се от­но­во ка­то в ед­но пов- торение. И ко­га­то Земята се ос­во­бо­ди от Слънцето и Луната, тя из­г­леж­да­ше ка­то ста­ра­та Луна, да­же бе­ше още по-мека.

И ако ед­но око, ор­га­ни­зи­ра­но как­то днешното, би пог­лед­на­ло на Земята, то не би ви­дя­ло още човека. В за­мяна на то­ва то би ви­дя­ло дру­ги съще- ства, ко­ито не бя­ха дос­та­тъч­но узрели, за да из­ча­кат със сво­ето сли­ва­не в ма­те­ри­ята за по-късно. Те тряб­ва­ше да се по­явят на аре­на­та на фи­зи­чес­кия свят, да при­емат телес­на фор­ма още през време, ко­га­то се на­ми­ра­ха на ед­на не­съ­вър­ше­на сте­пен на развитие. Така що­то ско­ро след из­ли­за­не­то на Луната от Земята мо­же­ха да се ви­дят оп­ре­де­ле­ни фор­ми на нис­ши­те съ­щес­т­ва във фи­зи­чес­ко тяло. Човекът не бе­ше още слязъл, не бя­ха слез­ли и вис­ши­те мле­ко­пи­та­ещи животни.

Човекът бе­ше още ед­но ду­хов­но същество. Той ви­та­еше още ка­то ду­хов­но съ­щес­т­во око­ло Земята. Той при­ема тън­ка­та ма­те­рия из ок­ръж­нос­т­та на Земята. Постепенно чо­ве­кът се сгъс­тя­ва тол­ко­ва много, че мо­же ве­че да сле­зе до­лу там, къ­де­то Земята се бе­ше ве­че втвър­ди­ла и се бя­ха об­ра­зу­ва­ли от­дел­ни острови. Така ние виждаме, че пър­ви­те чо­ве­ци се явя­ват

Не мо­га да ви опи­ша фор­ми­те на те­зи пър­ви човеци, които, та­ка да се каже, из­к­рас­та­ли­зи­ра­ха пър­во от ду­хов­но­то състояние. Колкото и да ми- слите, че бих­те при­ели не­ща труд­но за вярване, вие бих­те би­ли твър­де сил­но шокирани, ако бих ви опи­сал стран­ни­те фор­ми на телата, в ко­ито ва­ши­те ду­ши бя­ха въплътени; вие не бих­те мог­ли да по­не­се­те по­доб­но описание. Но по-късно, ко­га­то съз­на­ни­ето ви се за­познае по­-­от­б­ли­зо с нещата, ко­ито Антропософското дви­же­ние от­к­ри­ва на човечеството, то­га­ва за те­зи не­ща ще мо­жем да го­во­рим открито. А то­ва ще има ог­ром­но последствие, ог­ром­но зна­че­ние за це­лия жи­вот на хората. Защото са­мо ко­га­то чо­век познае, как той се е раз­вил и телесно, как органите, ко­ито той днес има, са се раз­ви­ли от съ­вър­ше­но дру­ги форми, са­мо той ще чув­с­т­ву­ва оно­ва чу­дес­но род­с­т­во меж­ду ор­га­ни в чо­вешко­то тяло, ко­ито днес из­г­леж­дат твър­де от­да­ле­че­ни един от друг. Тогава той ще ви­ди съответствието, което съ­щес­т­ву­ва меж­ду оп­ре­де­ле­ни органи, нап­ри­мер меж­ду сля­по­то чер­во и въз­ду­хоп­ро­вод­на­та тръба, ко­ито в тях­на­та пър­во­на­чал­на фор­ма бя­ха срас­т­на­ти в чо­веш­ко­то тяло. Всичко, ко­ето е днес човекът, се е по­лучи­ло чрез раз­ви­ва­не­то на она­зи пър­вич­на форма, чрез раз­де­ля­не­то на ней­ни­те час­ти по на­й-­раз­но­об­ра­зен начин. Органи, ко­ито днес сто­ят от­де­ле­ни един от друг, по­-ра­но са би срастнати. Но всич­ки те са за­па­зи­ли тях­но­то сродство. Това срод­с­т­во се про­явя­ва чес­то пъ­ти при болести. Тогава ста­ва ясно, как раз­бо­ля­ва­не­то на един ор­ган во­ди след се­бе си раз­бо­ля­ва­не­то на един друг. Тук тези, ко­ито ще изу­ча­ват меди- цина, ще мо­гат да от­к­ри­ят ня­кои неща, за ко­ито днеш­на­та медицина, която, меж­ду дру­го­то казано, е са­мо сбор от бележки, да­же и не сънува. Тогава ме­ди­ци­на­та дейс­т­ви­тел­но ще на­учи ня­кои не­ща вър­ху ис­тин­с­ка­та при­ро­да на човека. Казвам всич­ко това, за да изтъкна, кол­ко раз­лич­на е би­ла фор­ма­та на пър­ви­те хо­ра от те­зи на днешните! Само пос­те­пен­но в та­зи чо­веш­ка фор­ма се включ­ват твър­ди­те части.