Лекции изнесени в Нюрнберг през 1908 г превод от немски: димо даскалов изготвил: петър иванов райчев препис от копие с ъ д ъ р ж а н и е стр

13 ЛЕКЦИИ

изнесени в Нюрнберг през 1908 г.
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ


изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от копие

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. . . .....4

Антропософията, Евангелието и бъ­де­що­то раз­ви­тие на човечеството. Митологиите и пред­ре­ли­ги­оз­но­то със­то­яние на човечеството. Степени на чо­веш­ко­то съз­на­ние и Аз Съм. Същност на древ­но­то посвещение.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г. . . . . . .................20

Духът на Апокалипсиса и не­го­ва­та об­ща характеристика. Какво нас­тъп­ва в хо­да на пос­ве­ще­ни­ето и как се от­на­ся то към Апоколипсиса.

Подробности от­нос­но пос­ве­ще­ни­ето чрез ук­реп­ва­не на мис­лов­ни­те си­ли (пред­х­рис­ти­ян­с­ка­та епоха), чрез ук­реп­ва­не на чув­с­т­ве­ни­те си­ли (хрис­ти­ян­с­ка­та епоха) и чрез ук­реп­ва­не на во­ля­та при ро­зен­к­ройцер­с­ко­то обучение. Символично пред­с­та­вя­не на спе­ци­фич­но­-х­рис­ти­ян­с­ко­то и на хрис­ти­ян­с­ко­-ро­зен­к­ройцер­с­ко­то посвещение.

Какво пред­с­тав­ля­ва чо­ве­кът и как­ва е не­го­ва­та ми­сия днес? Постепен- ното из­рас­т­ва не в имагинативното, ин­с­пи­ра­тив­но­то и ин­ту­итив­но­то познание. Вътрешният ход на се­дем­те сле­дат­лан­т­с­ки епо­хи е от­ра­зен в 7-те печата, 7-те тръ­би и 7-те ча­ши на гнева. 7-те цър­к­ви ка­то пред­с­та­ви­те­ли на 7-те сле­дат­лан­т­с­ки кул­тур­ни епохи, към вся­ка от тях Йоан от­п­ра­вя послание, в ко­ето той каз­ва как­во трябва да ос­та­не от пре­диш­на­та епо­ха и как­во да бъ­де променено.

Скритите ду­шев­ни пос­ле­ди­ци от 7-те сле­дат­лан­т­с­ки кул­ту­ри ще се про­явят през 7-те бъ­де­щи епохи. Книгата за­пи­са­на в чо­веш­ки­те души, съ­дър­жа­ща при­но­си­те на вся­ка ед­на от кул­тур­ни­те епохи. Всичко, ко­ето не мо­же да вле­зе в об­лас­т­та на без­с­мър­ти­ето и отпада, е пред­с­та­ве­но с по­мощ­та на коня: сим­во­ла на интелигентността. Призивът Аз Съм об­ле­че­ни в бе­ли дрехи. Преобразяване на Слънцето и Луната; оду­хот­во­ря­ва­не на човечеството.

6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г. . . . . . . . . .............72

Четирите пла­не­тар­ни със­то­яния на на­ша­та Земя. Апокалипсиса показва, как чрез хрис­ти­ян­с­ко­то пос­ве­ще­ние и чрез про­явя­ва­не­то на ду­шев­ни­те за­лож­би от ми­на­ли­те пре­раж­да­ния се сти­га до ра­зу­ча­ва­не на бъдещето. Едва през сре­да­та на Земното развитие, чо­ве­кът за пър­ви път ста­ва чо- век. Другите Същества, ко­ито ве­че са ми­на­ли през сво­ята чо­веш­ка сте­пен и мо­гат да нап­рав­ля­ват не­го­во­то развитие, са пред­с­та­ве­ни под об­ра­за на 24-те старци. Изостаналите в срав­не­ние с тях съ­щес­т­ва да­ват за­ро­ди­ши­те на минералното, рас­ти­тел­но­то и чо­веш­ко­то царство. Стъкленото мо­ре по­каз­ва пър­во­на­чал­на­та фор­ма на ми­не­рал­но­то царство. Едва се­га ав­то­рът на Апокалипсиса се об­ръ­ща към бъ­де­щи­те ево­лю­ци­он­ни сте- пени.

С пър­вич­на­та мъглявина, за ко­ято го­во­ри окултизмът, са свър­за­ни 24 ка­те­го­рии Същества, ко­ито ве­че са ми­на­ли през сво­ята чо­веш­ка степен. Яхве е един от 7-те Елохими: вис­ши­те същества, ко­ито се от­де­лят за­ед­но със слънцето, Ях­ве ос­та­ва свър­зан със земята. В пър­во­на­чал­но ду­хов­на­та чо­веш­ка фор­ма за­поч­ват да се нат­руп­ват ма­те­ри­ал­ни­те части. Древ- ните атлантци: чо­веш­ки съ­щес­т­ва с ко­рен­но раз­ли­чен ду­ше­вен живот. Едва след сгъс­тя­ва­не­то на во­да­та и нас­тъп­ва­не­то на потопа, чо­ве­кът се об­ръ­ща към се­бе си с име­то Аз. Преди то­ва той бе­ше при­ютен в Групо- вата Душа; се­га чо­ве­кът се на­уча­ва да чув­с­т­ву­ва бо­га в се­бе си; Яхве - ръ­ко­во­ди­те­лят на Аза. Първото за­зо­ря­ва­не на индивидуалността. Себе- съзнанието ид­ва за смет­ка на пом­ра­че­ния пог­лед в ду­хов­ния свят. През 4-та кул­тур­на епо­ха ед­на но­ва си­ла про­низ­ва ця­ла­та Земя, чи­ято аура ряз­ко се променя, след ка­то в нея по­те­че кръв­та от ра­ни­те на Спасителя.

В С Т Ъ П И Т Е Л Н А Л Е К Ц И Я

Това са ду­ми­те на нем­с­кия фи­ло­соф Хегел. Че хрис­ти­ян­с­ка­та религия, че бла­го­вес­ти­ето на Евангелието е раз­би­ра­ема за вся­ка сте­пен на чо­веш­ко­то съзнание, то­ва е по­дър­жа­ла ед­на епоха, ко­ято отс­тои на хи­ля­ди го­ди­ни да­ле­че в миналото. Че тя при­зо­ва­ва към на­й-­дъл­бо­ка­та ми­съл към на­й-­дъл­бо­ко­то про­ник­ва­не в учени­ето за Мъдростта на човечеството, да по­ка­же то­ва ще бъ­де ед­на от за­да­чи­те на Антропософското ду­ховно течение, на Духовната Наука, ко­га­то тя бъ­де раз­б­ра­на в нейния ис­тин­с­ки смисъл, в ней­ни­те на­й-­вът­решни им­пул­си и ще ста­не гос­по­дар на чо­веш­кия живот. Днешното съ­зер­ца­ние би би­ло кри­во разбрано, ако си помислим, че Антропософията или Духовната Наука е в ня­как­во от­но­ше­ние ед­на но­ва религия, че тя ис­ка да ис­ка да пос­та­ви ед­но но­во ве­ро­из­по­ве­да­ние на мяс­то­то на старото. За да не бъ­дем кри­во разбрани, бих ме мог­ли да­же да кажем: ко­га­то Ан­т­ро­по­со­фи­ята ще бъ­де ня­ко­га пра­вил­но разбрана, то­га­ва хо­ра­та ще бъ­дат наясно, че Ан­т­ро­по­со­фи­ята ка­то та­ка­ва е на­ис­ти­на най-здравата, на­й-­си­гур­на­та опо­ра на ре­ли­ги­оз­ния жи- вот, че тя самата, обаче, не е ни­как­ва религия, че за то­ва тя не ис­ка да про­ти­во­ре­чи ня­ко­га на ни­как­ва религия. Но съв­сем дру­го не­що е, че тя

Тази кни­га съ­дър­жа за пър­ви път в дос­тъп­на за обу­че­ни­ето фор­ма оно­ва от ма­те­ма­ти­ка­та и геометрията, ко­ето днес и де­ца­та изу­ча­ват в учили- щата. Но кол­ко мал­ко от те­зи де­ца имат съзнанието, че всич­ко това, ко­ето те изу­ча­ват от­нос­но ус­по­ред­ни­те линии, от­нос­но триъгълника, ъг­ли­те и т.н., се на­ми­ра в она­зи ста­ра книга, че в та­зи кни­га то бе за пър­ви път по­да­ре­но на човечеството! С пра­во в де­те­то би­ва съ­буж­да­но съз­на­нието, че чо­век мо­же да проз­ре те­зи не­ща опи­рай­ки се на соб­с­т­ве­ни­те си сили, че ко­га­то чо­веш­ки­ят ум, пос­та­вя в дви­же­ние сво­ите си­ли и ги при­ла­га към фор­ми­те на пространството, той е в със­то­яние да раз­бе­ре за­ко­ни­те на те­зи форми, без да се по­зо­ва­ва ве­че на она­зи ста­ра книга. Обаче онзи, кой­то не е зна­ел ни­що за та­зи книга, и е ус­во­ил уче­ни­ето на ма­те­ма­ти­ка­та и геометрията, та­къв човек, ко­га­то се за­поз­нае с та­зи книга, ще знае да я по­чи­та и раз­би­ра най-правилно, ще знае да це­ни това, ко­ето е дал на чо­ве­чес­т­во­то онзи, кой­то за пър­ви път е да­рил чо­ве­чес­т­во­то с та­зи книга. Така бих­ме мог­ли да оха­рак­те­ри­зи­ра­ме и от­но­ше­ни­ето на Духовната Наука към ре­ли­ги­оз­ни­те документи. Източници на Антропо- софията, на Духовната Наука са такива, че Антропософията ня­ма нуж­да да се по­зо­ва­ва на ня­как­ви до­ку­мен­ти на ня­как­во предание, ко­га­то тя бъ­де пра­вил­но раз­б­ра­на в нейния ис­тин­с­ки сми­съл и импулс. Така как­то дру­ги­те на­уки дос­та­вят на чо­ве­чес­т­во­то поз­на­ни­ето на за­оби­ка­ля­щия се­ти­вен свят бла­го­да­ре­ние на това, че чо­век упот­ре­бя­ва сво­бод­но сво­ите сили, та­ка и на­ми­ра­щи­те се по­-дъл­бо­ко в чо­веш­ка­та ду­ша и от­на­ча­ло спя­щи свръх­се­тив­ни си­ли и спо­собнос­ти ни дос­та­вят поз­на­ни­ето на оно- ва, ко­ето се на­ми­ра зад всич­ко ви­ди­мо под свръхсетивната, под не­ви­ди­ма­та форма. Също както, упот­ре­бя­вай­ки сво­ите се­тив­ни органи, чо­ве­кът е в със­то­яние да въз­п­ри­ема това, ко­ето се пред­ла­га на външ­ни­те сетива; как­то той е в със­то­яние да свър­з­ва въз­п­ри­ема­не­то с по­мощ­та на своя ум, та­ка съ­що при­ла­гай­ки ме­то­ди­те ко­ито Ду­хов­на­та На­ука му доставя, той е в със­то­яние да виж­да зад ку­ли­си­те на се­тив­но­то съществуване. Така той е в със­то­яние да виж­да там, къ­де­то се на­ми­рат ду­хов­ни­те причини,

Но за да до­би­ем ед­но пра­вил­но от­но­ше­ние във връз­ка с от­но­ше­ни­ето на Антропософията към ре­ли­ги­оз­ни­те документи, ние тряб­ва да си изяс­ним още един въпрос. Нека се запитаме: кой раз­би­ра на­й-­доб­ре ге­омет­ри­ята на Евклид, този, кой­то мо­же да при­веж­да бук­вал­но ду­ми­те на кни­га­та и, без пред­ва­ри­тел­но да е про­ник­нал в ду­ха на геометрията, ис­ка да раз­к­рие съ­дър­жа­ни­ето на книгата, или този, кой­то пър­во раз­би­ра ге­омет­ри­ята и за­то­ва знае да се ори­ен­ти­ра в ге­омет­ри­ята на спо­ме­на­та­та книга? Да си пред­с­та­вим един човек, кой­то е са­мо фи­ло­лог и се за­лавя да тъл­ку­ва Геометрията на Евклид, един та­къв човек, кой­то не раз­би­ра ни­що от геометрия. Колко неп­равил­ни не­ща ще се получат, ко­га­то той ис­ка да раз­к­рие сми­съ­ла на книгата! Така са сто­ри­ли мно­зи­на с ре­лиги­оз­ни­те документи, да­же и такива, ко­ито би тряб­ва­ло да бъ­дат приз­ва­ни да про­учат тех­ния ис­тин­с­ки смисъл. Те са прис­тъ­пи­ли към те­зи документи, без пред­ва­ри­тел­но и не­за­ви­си­мо от тях да зна­ят не­що за това, ко­ето се от­на­ся за свръх­се­тив­ния свят. Така днес ние има­ме гриж­ли­во съ­чи­не­ни ра­зяс­не­ния на ре­ли­ги­оз­ни­те документи, ав­то­ри­те на ко­ито са при­зо­ва­ли на

Когато ис­ка­ме се­га да раз­бе­рем си­ла­та и значението, сми­съ­ла и ду­ха на хрис­ти­ян­с­ка­та ре­ли­гия от гле­ди­ще­то на Духовната Наука, ние тряб­ва да нав­ле­зем на дъл­бо­ко и на­ши­ро­ко в ду­хов­ния живот. Трябва да хвърлим пог­лед във вре­ме­на­та на пра­да­леч­но­то минало; с дру­ги думи, тряб­ва да се пре­не­сем чак до пре­ди ре­ли­ги­оз­на­та епо­ха на човечеството, да тър­сим да об­гър­нем с пог­ле­да раж­да­не то на религията.

Съществуват ли ня­как­ви пре­ди ре­ли­ги­оз­на епо­ха на човечеството? Да, има­ло е ня­ко­га ед­на епо­ха на Земята, ко­га­то не е съ­щес­т­ву­ва­ла ни­как­ва религия. И Духовната Наука тряб­ва да пот­вър­ди един та­къв въпрос, въп­ре­ки че тя пра­ви то­ва в един сми­съл раз­ли­чен от то­зи на ма­те­ри­алис­тич­на­та на­ука за раз­ви­ти­ето на културата.

Какво оз­на­ча­ва ре­ли­гия за човечеството? Религията е би­ла и ще бъ­де за чо­ве­чес­т­во­то още дъл­го вре­ме това, ко­ето са­мо­то ней­но име изразява. Думата "религия" значи: свър­з­ва­не на чо­ве­ка с божественото, с ду­хов­ния свят. И по съ­щес­т­во ре­ли­ги­оз­ни­те вре­ме­на са такива, през ко­ито чо­ве­кът се е стре­мял да се съ­еди­ни с Божественото, би­ло из­хож­дай­ки от

Нека си пред­с­та­вим един та­къв човек, кой­то би уз­нал за камъните, рас­те­ни­ята и жи­вот­ни­те чрез пис­ме­ни до­ку­мен­ти или по ня­кой друг начин. Какво би би­ло не­го това, ко­ето за вас е ви­ди­ма опитност, не­пос­ред­с­т­ве­но знание? Това би би­ло ре­ли­гия за то­зи човек. Когато ня­къ­де в ед­на кни­га би би­ло писано: има камъни, растения, животни, за то­зи чо­век то­ва би би­ло религия, за­що­то той ни­ко­га не ги е видял. За чо­ве­ка е има­ло време, ко­га­то той е жи­вял сред оне­зи ду­хов­ни съ­щес­т­ва и събития, за ко­ито днес му го­во­рят ре­ли­ги­ите и уче­ни­ята на Мъдростта.

Днес в мно­го об­лас­ти на чо­веш­кия све­тог­лед ду­ма­та раз­ви­тие се е пре­вър­на­ла в ед­на въл­шеб­на дума, оба­че офи­ци­ал­на­та на­ука я упот­ре­бя­ва са­мо за външ­ни­те се­тив­ни факти. За този, кой­то раз­г­леж­да све­та в свет- ли­на­та на Духовната Наука, за не­го всичко, всич­ко се на­ми­ра в про­цес на раз­ви­тие и пре­ди всич­ко в та­къв про­цес на раз­ви­тие се на­ми­ра чо­веш­ко­то съзнание. Състоянието на чо­веш­ко­то съзнание, в ко­ето днес живее- те, чрез ко­ето съ­буж­дай­ки се сут­рин виж­да­те и раз­би­ра­те се­тив­ния свят с по­мощ­та на ва­ши­те се­тив­ни органи, то­ва със­то­яние на съз­на­ни­ето се е раз­ви­ло от ед­но дру­го такова. Духовната Наука на­ри­ча днеш­но­то със­то­яние на съз­на­ни­ето "яс­но днев­но съзнание". Обаче то­ва яс­но днев­но съз­на­ние се е раз­ви­ло от ед­но дру­го древ­но съзнание, ко­ето ние на­ри­ча­ме "сум­рач­но об­раз­но съзнание" на човечеството. Без съм­не­ние с то­ва съз­на­ние ние нав­ли­за­ме в да­леч­ни­те ми­на­ли със­то­яния на раз­ви­ти­ето на
човечеството, за ко­ито офи­ци­ал­на­та Антропософия ни каз­ва нищо; тя не каз­ва ни­що за­то­ва за­що­то си слу­жи са­мо със се­тив­ни­те ор­га­ни и ин­с­т­ру­мен­ти и с ме­то­ди­те на ума. Тя счита, че в пра­да­леч­но­то ми­на­ло чо­ве­кът е ми­нал през състояния, ко­ито всъщ­ност са съ­щи­те с тези, през ко­ито съв­ре­мен­ни­те жи­вот­ни минават. В сказ­ки­те вър­ху Антропософията, ко­ито дър­жах по-рано, аз изтъкнах, как тряб­ва да си предста­вя­ме от гле­ди­ще­то на Духовната Наука от­но­ше­ни­ето на чо­ве­ка към жи­во­тин­с­ки­те същества. Човекът не е бил ни­ко­га ед­но та­ко­ва същество, как­ви­то са днеш­ни­те животни. Той не про­из­хож­да от същества, кои то са би­ли ка­то днеш­ни­те животни. Формите на развитието, от ко­ито се е об­ра­зу­вал чо- векът, би­ха се ока­зали твър­де раз­лич­ни от те­зи на съв­ре­мен­ни­те живот- ни, ако бих­ме се опи­та­ли да ги опишем. Днешните жи­вот­ни са същества, ко­ито един вид са изос­та­на­ли в пре­диш­ни­те сте­пе­ни на развитието, ко­ито са за­па­зи­ли те­зи пре­диш­ни сте­пе­ни на раз­ви­ти­ето и са ги до­ве­ли до втвърдяване.

Човекът е над­рас­нал сво­ите пре­диш­ни сте­пе­ни на развитието, а жи­вот­ни­те са пад­на­ли под те­зи пре­диш­ни степени. Така в жи­вот­ни­те ние виж­да­ме не­що ка­то изос­та­на­ли на­зад бра­тя на човечеството, ко­ито оба­че не но­сят ве­че фор­ма­та на те­зи пре­диш­ни сте­пе­ни на развитието. Предиш- ните сте­пе­ни раз­ви­ти­ето са про­тек­ли в ед­на епоха, ко­га­то Земята е има­ла дру­ги ус­ло­вия на живот, ко­га­то еле­мен­ти­те не са би­ли раз­п­ре­де­ле­ни как­то днес, ко­га­то чо­ве­кът не е бил на­да­рен с ед­но та­ко­ва тя­ло , как­во­то той има днес. Говорейки об­раз­но мо­жем да кажем: в хо­да на раз­ви­ти­ето чо­ве­кът е мо­жал да из­ча­ка със сво­ето сли­за­не в ма­те­ри­ята в плътта, той е мо­жал да из­ча­ка до момента, ко­га­то та­зи ма­те­ри­ал­на плът може да ста­не такава, че да мо­же той да раз­вие си­ла­та на днеш­ния дух. Животните не са мог­ли да изчакат; те са се втвър­ди­ли на пре­диш­ни­те степени, при­ели са плът по­-ра­но от­кол­ко­то то­ва е би­ло уместно. Ето за­що те тряб­ва­ше да изостанат. Така ние ще мо­жем да си представим, как чо­ве­кът е жи­вял при дру­ги ус­ло­вия и в дру­ги фор­ми на съзнанието, раз­лич­ни от днешните. Ако прос­ле­дим те­зи фор­ми на съз­на­ни­ето хиляди, хи­ля­ди го­ди­ни на­зад в миналото, ние ще от­к­ри­ем все но­ви и нови. Това, ко­ето днес на­ри­ча­ме ло­ги­чес­ко мислене, интелект, ум, то се е раз­ви­ло ед­ва по­-къс­но в човечеството. В ми­на­ло­то мно­го по­-сил­ни са би­ли оне­зи спо­соб­нос­ти у човека, ко­ито днес ве­че се на­ми­рат в упадък: нап­ри­мер паметта. В ми­на­ли вре­ме­на те­зи спо­соб­нос­ти са би­ли мно­го по­-сил­но раз­ви­ти от­кол­ко­то днес. С на­рас­т­ва­ща­та ум­с­т­ве­на кул­ту­ра на чо­ве­чес­т­во­то па­мет­та е отс­тъ­пи­ла зна­чи­тел­но на за­ден план. Който гле­да све­та с про­ник­ващ и прак­ти­чес­ки поглед, мо­же и днес да констатира, че това, ко­ето Духов- ната Наука твър­ди по то­зи начин, не ви­си във въздуха, а е здра­во обос- нован. Би мог­ло да се каже: ако то­ва е вярно, то­га­ва ако ня­кой от днеш-­

Именно тук в то­зи град мо­жа да бъ­де наб­лю­да­ван един та­къв ха­рак­те­рен слу­чай от то­зи род. Високо уважа­еми­ят про­фе­сор Даумер е наб­лю­да­вал доб­ре то­зи слу­чай при он­зи за мно­зи­на тол­ко­ва за­га­дъ­чен човек, кой­то по един тайн­с­т­вен път бе до­ве­ден тук в то­зи град и кой­то на­ме­ри сво­ята смърт по съ­що та­къв за­га­дъ­чен на­чин в Ансбах. За да из­тъл­ку­ва­ме тайн­с­т­ве­нос­т­та на не­го­вия жи­вот един пи­са­тел казва, че в деня, ко­га­то то­зи чо­век е бил из­ка­ран на бял свят, на еди­ния край на не­бе­то е за­ляз­ва­ло Слънцето, а на дру­гия е из­г­ря­ва­ла Луната. Вие знаете, че аз го­во­ря за Каспар Хаузер. Ако ос­та­ви­те нас­т­ра­на всичко, ко­ето е би­ло ка­за­но за и про­тив във връз­ка с то­зи случай, ако се спре­те са­мо на това, ко­ето при всич­ки об­с­то­ятел­с­т­ва е доказано, ще знаете, че то­зи под­х­вър­лен човек, кой­то вне­зап­но из­ник­ва на ули­ца­та и който, по­ра­ди това, че не се зна­еше от къ­де е дошъл, бе на­ре­чен де­те на Европа, ко­га­то бе намерен, той не зна­еше ни­то да чете, ни­то да смята.

На 20-го­диш­на въз­раст той още не поз­на­ва­ше нищо, ко­ето се до­би­ва чрез ума, оба­че по един стра­нен на­чин при­те­жа­ва­ше ед­на чу­дес­на памет. Когато за­поч­на­ха да го учат, ко­га­то ло­ги­ка­та про­ник­ва в не­го­ва­та душа, не­го­ва­та па­мет изчезна. Този пре­ход на съз­на­ни­ето бе­ше свър­зан още и с не­що друго. В не­го има­ше ед­но непонятно, вро­де­но чув­с­т­во на ис­ти­на и имен­но то­ва чув­с­т­во на ис­ти­на­та из­гу­би той, из­гу­би спо­соб­нос­т­та да на­луч­к­ва истината. Колкото по­ве­че тряб­ва­ше да вкус­ва от ум­с­т­ве­ния живот, тол­ко­ва по­ве­че то­ва чув­с­т­во на ис­ти­на­та изчезваше. Наистина ние бих­ме мог­ли да про­учим ня­кои неща, ако се за­дъл­бо­чим в та­зи ду- ша, ко­ято е би­ла из­кус­т­ве­но за­дър­жа­на в ней­но­то развитие. И за този, кой­то стои на поч­ва­та на Духовната Наука, ни­как не е не­ос­но­ва­тел­но оно­ва на­род­но предание, в ко­ето съобщава, че ко­га­то Каспар Хаузер не е зна­ел още ни­що и не е имал ни­как­во предчувствие, че из­вън не­го има съ­щес­т­ва с раз­лич­ни форми, той упраж­ня­вал ед­но чу­дот­вор­но действие, ко­га­то се приб­ли­жа­вал до ра­зя­ре­ни животни. Дивите жи­вот­ни се поко­ря­ва­ли и ста­ва­ли на­пъл­но кротки; от не­го се из­лъч­ва­ло нещо, ко­ето пра- вило, що­то ед­но та­ко­ва животно, ко­ето би на­пад­на­ло вся­ки­го друг, да се укроти. Както казахме, по­неже ни се пред­с­та­вя един такъв, кой­то мо­же да бъ­де раз­б­ран чрез Духовната Наука, ние бих­ме мог­ли да проник­нем дъл­бо­ко в ду­ша­та на та­зи тол­ко­ва за­бе­ле­жи­тел­на и за мно­зи­на тол­ко­ва за­га­дъч­на личност. Така Вие бих­те мог­ли да по­лу­чи­те ед­на та­ка­ва кар- тина, от ко­ято бих­ме мог­ли да видите, ко­ето не мо­же да бъ­де обяс­не­но
из обик­но­ве­ния живот, то мо­же да бъ­де от­не­се­но чрез Духовната Наука към ду­хов­ни­те факти. Естествено та­ки­ва ду­хов­ни фак­ти не мо­гат да се сдо­би­ят чрез спекулация, а са­мо чрез ду­хов­но наб­лю­дение, но те са раз­би­ра­еми за всес­т­ран­но об­х­ват­но­то и ло­ги­чес­ко мислене.

Всичко то­ва тряб­ва­ше да бъ­де ка­за­но са­мо затова, за да Ви покажа, как мо­же­те да на­ме­ри­те пъ­тя към ми­сълта, че днеш­но­то със­то­яние на съз­на­ни­ето се е раз­ви­ло от ед­но друго, прад­рев­но със­то­яние на съзнанието, при ко­ето чо­ве­кът не е сто­ял в не­пос­ред­с­т­вен до­пир със се­тив­ни­те пред­ме­ти в днеш­ния смисъл, но в за­мяна на то­ва е бил във връз­ка с ду­хов­ни­те фак­ти и същества.

Тогава чо­ве­кът не е виж­дал фи­зи­чес­ка­та фор­ма на другия, - ко­ято раз­би­ра се не е би­ла ка­то та­зи на днеш­ния човек. Когато до не­го се приб­ли­жа­ва­ло ед­но дру­го същество, в ду­ша­та му въз­ник­вал един съ­но­ви­ден образ. Формата и цве­тът на то­зи об­раз му показвали, да­ли съ­от­вет­но­то съ­щес­т­во е нас­т­ро­ено бла­гоп­ри­ятно към не­го или враждебно. Такова съз­на­ние е въз­п­ри­ема­ло пре­дим­но ду­хов­ни­те фак­ти и чрез то­ва ду­хов­ния свят. Както днес чо­ве­кът об­щу­ва със съ­щес­т­ва­та от плът, та­ка през оне­зи да­леч­ни времена, ко­га­то можел да на­со­чи пог­лед към се­бе си и да се поз­нае ка­то ду­ша и дух, той е жи­ве­ел меж­ду ду­хов­ни същества; те­зи съ­щес­т­ва са съ­щес­т­ву­ва­ли за него. Той е бил дух меж­ду духовете. Въп- реки че е имал ед­но съ­но­вид­но съзнание, образите, ко­ито са въз­ник­ва­ли в не­го са би­ли в ед­на жи­ва връз­ка със за­оби­ка­ля­щия го свят. Това са би­ли древ­ни­те времена, през ко­ито чо­ве­кът още е жи­ве­ел в един ду­хо­вен свят, от кой­то по­-къс­но е слязъл, за да си съз­да­де ед­на се­тив­на плът за под­хо­дя­що­то за не­го съв­ре­мен­но съзнание. Животни те са съ­щес­т­ву­ва­ли ве­че ка­то фи­зи­чес­ки същества, ко­га­то чо­ве­кът още е имал въз­п­ри­ятия в ду­хов­ни­те области. Тогава чо­ве­кът жи­ве­ел меж­ду ду­хов­ни съ­щес­т­ва и как­то Вие днес ни­как не се нуж­да­ете да Ви се доказва, че съ­щес­т­ву­ват камъни, растения, животни, та­ка и чо­ве­кът в оне­зи древ­ни вре­ме­на не се нуж­да­ел да му се до­каз­ва по ня­ка­къв начин, че съ­щес­т­ву­ват ду­хов­ни същества. Той жи­ве­еше меж­ду ду­хо­ве и бо­го­ве и не се нуж­да­еше от ни­как­ва религия.

Това бе­ше пре­ди ре­ли­ги­оз­на­та епоха. След то­ва чо­ве­кът сли­за в ма­те­ри­ал­ния свят, пре­диш­на­та фор­ма на съз­на­ни­ето се прев­ръ­ща в днешната. Той не виж­да ве­че ви­ся­щи в прос­т­ран­с­т­во­то цве­то­ве и форми, а виж­да цве­то­ве­те раз­п­рос­т­ре­ни вър­ху по­вър­х­нос­т­та на се­тив­ни­те неща. Заедно с това, че чо­ве­кът се на­учи да на­сочва сво­ите външ­ни се­ти­ва вър­ху вън- ш­ния се­ти­вен свят, то­зи вън­шен се­ти­вен свят зас­та­на ка­то було, ка­то ед­на ве­ли­ка Ма­йя пред ду­хов­ния свят и го закри. И чо­ве­кът тряб­ва­ше да по­лу­ча­ва из­вес­тия за то­зи ду­хо­вен свят през та­зи обвивка: ре­ли­ги­ята ста­на не­що необходимо. Но съ­щес­т­ву­ва ед­но със­то­яние меж­ду вре­ме­то

Плод на фан­та­зи­ята е, ко­га­то уче­ни­те на зе­ле­на­та ма­са твърдят, че об­ра­зи­те на се­вер­на­та или на гер­ман­с­ката митология, или те­зи на гръц­ка­та митология, че всич­ки до­ку­мен­ти за бо­го­ве и де­ла на бо­го­ве­те са са­мо съ­чи­не­ния на на­род­на­та фантазия. Това не са съ­чи­не­ния на на­род­на­та фан- тазия; на­ро­дът не съ­чи­ня­ва така, че, ко­га­то виж­да да пре­ми­на­ват облаци, да казва: то­ва са овце. Че на­ро­дът та­ка съ­чи­нява, то­ва са из­мис­ли­ци на днеш­на­та ученост, ко­ято в те­зи не­ща е жи­ва фантазия.

Истината е съв­сем друга. Всичко, ко­ето се съ­дър­жа в ста­ри­те при­каз­ки и ле­ген­ди за боговете, е пос­ле­ден остатък, пос­лед­ни спо­ме­ни от пре­ди ре­ли­ги­оз­но­то съзнание. Хората са за­па­зи­ли един спо­мен за това, ко­ето са­ми­те те са виждали. Тези хора, ко­ито опис­ват бо­го­ве­те Водан, Тор, Зевс и т.н., са сто­ри­ли то­ва по­ра­ди факта, че съ­щес­т­ву­ва­ше един спо­мен за всич­ко това, за­що­то те са го жи­вели някога. Трохи, от­час­ти раз­по­къ­са ни от­ло­мъ­ци от това, ко­ето хо­ра­та са жи­ве­ли някога, то­ва са митологии- те. Но то­ва меж­дин­но със­то­яние съ­щес­т­ву­ва­ше и в ед­но дру­го отноше- ние. Даже и през времената, ко­га­то ум­ни­те хо­ра - не­ка да ка­жем то­ва - ко­га­то ум­ни­те хо­ра бя­ха твър­де умни, е има­ло и такива, - ко­ито по­не в из­к­лю­чи­тел­ни със­то­яния - /мо­же­те да на­ре­че­те то­ва из­с­тъп­ле­ние или смахнатост, как­то щете/ - мо­жа­ха да виж­дат в ду­хов­ни­те светове, още мо­же ха да въз­п­ри­емат това, ко­ето в древ­нос­т­та по­-го­ля­ма част от хо­ра­та виждаха. Те разказват, че са­ми са ви­де­ли още не­що от ду­хов­ния свят. Това та­ка се свър­з­ва със спомените, че в на­ро­ди­те жи­ве­еше ед­на жи­ва вяра. Това бе­ше ед­но пре­ход­но със­то­яние на съ­щин­с­ко­то ре­ли­ги­оз­но състояние.

А как съ­щин­с­ко­то ре­ли­ги­оз­но със­то­яние про­ник­ва в човечеството? Бла- годарение на това, че чо­ве­кът на­ме­ри сред­с­т­ва и пъ­ти­ща да раз­вие своя вът­ре­шен живот, сво­ето вът­реш­но съ­щес­т­во така, че от­но­во да мо­же да виж­да световете, от ко­ито бе­ше слязъл, ко­ито по­-ра­но е виждал, ма­кар и в ед­но смът­но съзнание. Тук ние сти­га­ме до един въпрос, кой­то за ня­кои съв­ре­мен­ни хо­ра съ­дър­жа твър­де мал­ка вероятност, до въп­ро­са за пос- ветените. Що са пос­ве­те­ни на човечеството? Посветени бя­ха оне­зи хора, ко­ито чрез оп­ре­де­ле­ни ме­то­ди раз­ви­ва­ха сво­ето вът­реш­но ду­шев­но и ду­хов­но съ­щес­т­во така, че от­но­во мо­же­ха да се врас­т­нат в ду­хов­ния свят. Да, пос­ве­ще­ни­ето съществува! Във вся­ка ед­на ду­ша дре­мят свръх­се­тив­ни си­ли и способности. За все­ки чо­век има или по­не мо­же да има един та­къв велик, мо­щен момент, ко­га­то те­зи си­ли се пробуждат. Ние мо­жем да раз­бе­рем то­зи момент, ко­га­то си представим, как­во е би­ло дру­го­то чо­веш­ко развитие. Говорейки с ду­ми­те на Гьоте, мо­жем да

Развитието е не­що на­пъл­но възможно, то­ва ва­жи и за вжи­вя­ва­не­то във вис­ши­те светове. Това е посвещението. В шко­ли­те на мис­те­ри­ите се да­ват ме­то­ди за то­ва посвещение, съ­що как­то във външ­ния свят, да речем, се да­ват ме­то­ди за ра­бо­та в хи­ми­чес­ка­та ла­бо­ра­то­рия или при би­оло­ги­чес­ко­то изследване. Разликата между ме­то­ди­те на външ­на­та на­ука и та­зи на пос­ве­ще­ни­ето е са­мо тази, че външ­на­та на­ука си из­ра­бот­ва ин­с­т­ру­мен­ти и по­мощ­ни апарати; оба­че за този, кой­то ис­ка да ста­не посветен, съ­щес­т­ву­ва са­мо един един­с­т­вен инструмент, кой­то той тряб­ва да изра- боти, а то­ва е той самият, във всич­ки не­го­ви си­ли и способности. Както в же­ля­зо­то мо­же да дре­ме маг­не­тич­на­та сила, та­ка в чо­веш­ка­та ду­ша дре­ме си­ла­та за про­ник­ва­не в ду­хов­ния свят, в све­та на ду­хов­на­та свет­ли­на и на ду­хов­ния звук.

Така дой­де времето, ко­га­то нор­мал­но мо­же­ше да се виж­да са­мо фи­зи­чес­ко­-се­тив­но­то и ко­га­то ръ­ко­во­ди­тели­те на чо­ве­чес­т­во­то се със­то­яха от та­ки­ва посветени, ко­ито мо­же­ха да виж­дат в ду­хов­ни­те светове, ко­ито мо­же­ха да съ­об­щят и да обяс­нят за фак­ти­те на ду­хов­ния свят, за оне­зи факти, сред ко­ито чо­ве­кът е жи­вял по-рано.

Къде во­ди пър­ва­та сте­пен на посвещението? Как се пред­с­та­вя та­зи пър­ва сте­пен на пос­ве­ще­ни­ето на чо­веш­ка­та душа? Не мислете, че то­ва раз­ви­тие се със­тои са­мо от ед­но фи­ло­соф­с­ко спекулиране, в ед­но мъдру­ва­не с понятия, в ед­но из­тън­ч­ва­не на понятията. Това, ко­ето чо­ве­кът има ка­то по­ня­тия за външ­ния свят то се пре­об­ра­зя­ва в он­зи човек, кой­то се врас­т­ва в ду­хов­ния свят. То ста­ва такова, че се­га схва­ща не­ща­та не чрез стро­го очер­та­ни понятия, а чрез образи, чрез та­ка на­ри­ча­ни­те "имагина-

Само се­тив­ни­те пред­ме­ти са та­ка оп­ре­де­ле­но и ряз­ко очертани. В ду­хов­ния свят, в све­та на ми­рот­во­ре­ни­ето животното, например, не е та­ка ряз­ко разграничено. Там вие има­те на ос­но­ва­та един образ, от кой­то мо­гат да про­из­ля­зат раз­лич­ни­те външ­ни форми, има­те ед­на жива, свър­за­на със се­бе си действителност. Човек тряб­ва да зас­та­не стро­го на поч­ва­та на Гьотевите думи: "всич­ко пре­ход­но е са­мо символ".

Посветеният се на­уча­ва пър­во да поз­на­ва ду­хов­ния свят в образи. Тук не­го­во­то съз­на­ние тряб­ва да ста­не по­-под­виж­но в срав­не­ние със съз- нанието, ко­ето ни слу­жи за раз­би­ра­не­то на за­оби­ка­ля­щия ни се­ти­вен свят Ето за­що та­зи сте­пен на раз­ви­ти­ето се на­ри­ча "има­ги­на­тив­но (обра- зно) съзнание". То от­но­во до­вежда чо­ве­ка в ду­хов­ния свят, оба­че ве­че не в ед­на смът­на форма. Това има­ги­на­тив­но съзнание, ко­ето чо­ве­чес­т­во­то те­пър­ва тряб­ва да развие, е та­ка ясно, как­во е са­мо­то яс­но днев­но съзна- ние. Чрез то­ва чо­ве­кът се обогатява. Към обик­но­ве­но­то днев­но съз­на­ние той при­ба­вя съз­на­ни­ето за ду­хов­ния свят. Чрез има­ги­на­тив­но­то съз­на­ние чо­век жи­вее в пър­ва­та сте­пен на посвещението. И това, ко­ето са из­жи­ве­ли в ду­хов­ни­те све­то­ве тези, ко­ито са би­ли пос­ве­те­ни по то­зи на- чин, то е пре­да­де­но в ре­ли­ги­оз­ни­те до­ку­мен­ти на човечеството, съ­що как­то Евклид пре­да­ва в сво­ята кни­га на чо­ве­чес­т­во­то еле­мен­тар­ни­те зна­ния за Геометрията. Ние знаем, как­во се на­ми­ра в те­зи документи, поз­на­ва­ме тях­но­то съдържание, ко­га­то се вър­нем към са­мия източник: виж­да­не­то на посветените.

Така бе­ше с чо­ве­чес­т­во­то до явя­ва­не­то на на­й-­ве­ли­ко­то Същество, ко­ето е стъп­ва­ло ня­ко­га на зем­но­то кълбо, Христос Исус. С не­го­во­то явя­ва­не в раз­ви­ти­ето нав­ли­за един нов елемент. Ако ис­ка­ме да си изясним, в как­во се със­тои по съ­щес­т­во новото, ко­ето е би­ло да­ре­но на чо­ве­чес­т­во­то чрез Христа Исуса, тряб­ва да взе­мем предвид, че всич­ки све­ти­ли­ща от пре­ди Христа чо­ве­кът е бил пос­ве­ща­ван така, че е би­ло не­об­ходи­мо ед­но все­ця­ло от­къс­ва­не от ос­та­на­ло­то чо­веш­ко развитие, не­об­хо­ди­мо е би­ло той да ра­бо­ти над сво­ята ду­ша в на­й-­дъл­бо­ка тай­на в те­зи светилища. И пре­ди всич­ко тряб­ва да ни бъ­де ясно, че ко­га­то се е из­диг­нал в ду­хов­ния свят при оно­ва древно, чис­то съ­но­вид­но об­раз­но съзнание, ви­на­ги в не­го­во­то съз­на­ние е има­ло ка­то един преход. Той тряб­ва­ше да се от­къс­не от то­зи свят на сетивата, за да мо­же да про­ник­не в ду­хов­ния свят. Днес то­ва ве­че не е необходимо.

Именно то­ва дъл­жи чо­ве­чес­т­во­то на ид­ва­не­то на Христа Исус на Земята. Чрез това, че Христовият Принцип е вли­зал в човечеството, цен­т­рал­но­то Същество на ду­хов­ния свят е жи­вя­ло вед­нъж ис­то­ри­чес­ки в един чо­век на Земята. Това е съ­що­то оно­ва Същество, за ко­ето са коп­не­ли всич­ки онези, ко­ито са раз­ви­ва­ли един ре­ли­ги­озен живот, ко­ито са прог­лед­на­ли
в древ­ни­те мистерии, ко­ито са на­пус­на­ли се­тив­ния свят, за да вля­зат в духовния.

Съществото, за ко­ето е би­ло казано, че то е най-висшето, към ко­ето чо­век тряб­ва да се стреми, е вляз­ло в ис­то­ри­ята на чо­ве­чес­т­во­то с Христа Исуса. И онзи, кой­то раз­би­ра не­що от ис­тин­с­ка­та Духовна Наука, знае, че вся­ко ре­ли­ги­оз­но въз­вес­тя­ва­не пре­ди ид­ва­не­то на Христа Исуса е ед­но пред­вес­тя­ва­не на Христа Исуса. Когато древ­ни­те пос­ве­те­ни са ис­ка­ли да го­во­рят за най-възвишеното, ко­ето е би­ло дос­тъп­но за тях в ду­хов­ния свят, ко­ето те са мог­ли да съ­зер­ца­ват ка­то пър­вич­на ос­но­ва на всич­ки неща, то­га­ва те под раз­лич­ни име­на са го­во­ри­ли за Христа Исуса. Дос- татъчно е са­мо да взе­мем един пример: Стария Завет, кой­то съ­що е ед­но предвестие. Ние си спомняме, как Мойсей, ко­га­то тряб­ва­ше да по­ве­де своя народ, по­лу­чи поръчението: "кажи, че това, ко­ето тряб­ва да из­вър­шиш Господ Бог ти го каза. "

Тогава Мойсей отговаря: как ще ми по­вяр­ват хората, как ще мо­га да ги убе­дя аз в това? Какво да им кажа, ко­га­то ме запитат: "кой те изпрати? " И от­го­во­ри му се: "кажи, че, Аз съм те изпратил." Прочетете то­ва и срав­не­те го кол­ко­то мо­же­те по-добре, по­-точ­но с първичния, с ори­ги­нал­ния текст. Вие ще раз­бе­ре­те тогава, за как­во ста­ва ду­ма тук. Какво зна­чи то­ва име "Аз Съм" е име­то на бо­жес­т­ве­но­то Същество, на Христовия При- нцип в човека, на Съществото, от ко­ето чо­ве­кът до­ла­вя са­мо ед­на капка, ед­на искра, ко­га­то мо­же да ка­же "Аз Съм". Камъкът не мо­же да ка­же "Аз Съм", рас­те­ни­ето не мо­же да ка­же "Аз Съм", жи­вот­но­то съ­що не мо­же да ка­же "Аз Съм". Човекът е ве­не­цът на сът­во­ре­ни­ето чрез това, че мо­же да ка­же на се­бе си "Аз Съм", че мо­же да из­го­во­ри ед­но име, ко­ето не ва­жи за ни­кой друг ос­вен за него, ко­ето из­ра­зя­ва са­мо него. Вие мо­же­те да на­ре­че­те "Аз" са­мо се­бе си. Никой друг не мо­же да ви на­ре­че "Аз". Тук ду­ша­та го­во­ри със са­ма­та се­бе си в она­зи дума, къ­де­то има дос­тъп са­мо ед­но същество, ко­ето не мо­же да стиг­не до ду­ша­та чрез ни­как­ви външ­ни сетива, по ни­ка­къв вън­шен път. Ето за­що име­то "Аз Съм" бе да­де­но на Съществото, ко­ето из­пъл­ва света. Кажи, че "Аз Съм" ти ка­за това! Така тряб­ва­ше да ка­же Мойсей на своя народ. Хората се на­уча­ват са­мо бав­но да раз­би­рат смисъла, на­пъл­но дъл­бо­кия сми­съл на то­ва "Аз Съм". Те не са се по­чув­с­т­ву­ва­ли из­вед­нъж ка­то са­мос­то­ятел­ни съ- щества. Вие мо­же­те да на­ме­ри те то­ва в Стария Завет.

Там хо­ра­та не са се чув­с­т­ву­ва­ли още ка­то от­дел­ни същества. Също и чле­но­ве­те на гер­ман­с­ки­те племена, да­же през вре­ме на хрис­ти­ян­с­ка­та църква, не са се чув­с­т­ву­ва­ли ка­то от­дел­ни хора. Помислете за Керуски- те, Тевтоните и т.н., за гер­ман­с­ки­те племена, ко­ито са на­се­ля­ва­ли днеш­на Германия. Отделният Керуск чувству­ва­ше по­ве­че пле­мен­ния Аз, на кой­то той се явя­ва­ше ка­то член. Той не би мо­гъл ка­то днес да ка­же та­ка

Но на­й-­ши­ро­ки раз­ме­ри за­ема то­ва кръв­но род­с­т­во у пос­ле­до­ва­те­ли­те на Стария Завет. Отделният чо­век се чув­с­т­ву­ва под­с­ло­нен в це­лия народ; то­зи на­род е под влас­т­та на един от­де­лен Аз. Той знае, що значи: "Аз и Отец Авраам сме едно"; за­що­то прос­ле­дя­ва­ха кръв­но­то род­с­т­во на­го­ре през по­ко­ле­ни­ята чак до Авраама. Той знае, че ко­га­то ис­ка да из­ле­зе из своя Аз, то­га­ва е под­с­ло­нен в от­ца Авраама, чи­ято кръв, ко­ято е външ­ни­ят но­си­тел на об­щия Аз на народа, те­че на­до­лу през поколенията. Се- га, ко­га­то срав­ним това, ко­ето Христос пос­та­но­вя­ва с израза, кой­то все­ки пос­ле­до­ва­тел на Стария Завет оз­на­ча­ва не­що възвишено, то­га­ва ка­то с мъл­ния се ос­вет­ля­ва це­ли­ят напредък, кой­то бе пре­диз­ви­кан от хрис­ти­ян­с­ко­то развитие.

Христос каза: "пре­ди да бъ­де Авраам беше, Аз Съм. Що зна­чи това? Преди Авраама бе­ше "Аз Съм"? /Този е пра­вил­ни­ят пре­вод и пра­вил­но­то тъл­ку­ва­не на съ­от­вет­но­то мяс­то от Евангелието./ А то­ва означава: вър­не­те се на­зад през по­ко­ле­ни­ята и вие ще на­ме­ри­те не­що в са­ми­те вас, във ва­ша­та от­дел­на индивидуалност, ко­ето е още по­-веч­но от това, ко­ето те­че през всич­ки род­с­т­ве­ни по кръв поколения. Преди да съ­щес­т­ву­ват прадедите, съ­щес­т­ву­ва­ше "Аз Съм", оно­ва Същество, което про­ник­ва във все­ки човек, ко­ето вся­ка чо­веш­ка ду­ша мо­же да чув­с­т­ву­ва не­пос­ред­с­т­ве­но в се­бе си. Не Аз и отец Авраам, не аз и ду­хов­ни­ят Отец, кой­то не е свър­зан с ни­що преходно, сме едно! Аз и Отец сме едно. Отец се на­ми­ра в от­дел­ния човек. Там жи­вее бо­жес­т­ве­ни­ят Принцип, това, ко­ето бе, ко­ето е и ко­ето ще бъде.

След ка­то в те­че­ние на две хи­ля­ди го­ди­ни хо­ра­та ед­вам са за­поч­на­ли да чув­с­т­ву­ват си­ла­та на то­зи импулс, в бъ­де­ще те ще я по­чув­с­т­ву­ват на­пъл­но ще поз­на­ят напълно, що зна­чи за чо­ве­ка то­зи скок в ми­си­ята на Зе- мята и в раз­ви­ти­ето на на­ша­та планета. Това, ко­ето мо­же­ше да бъ­де ви- ж­да­но са­мо тогава, ко­га­то чо­век се из­ди­га­ше над от­дел­но­то съществу- ване, над от­дел­ния човек, ко­га­то той об­г­ръ­ща­ше ду­ха на ця­ло ед­но пле- ме, то е би­ло това, ко­ето древ­ни­те пос­ве­те­ни са ис­ка­ли да постигнат. Когато в обик­но­ве­ния свят ня­кой чу­еше това, той казваше: "то­ва е не­що преходно, то за­поч­ва с раж­да­не­то и прес­та­ва да съ­щес­т­ву­ва при нас­тъп­ва­не­то на смъртта. " Но ко­га­то би­ва пос­ве­тен в тай­ни­те на мистериите, то­га­ва той виж­да­ше това, ко­ето дру­ги­ят ед­вам до­ла­вя­ше и чувствуваше; чо­век виждаше, че то е ед­но и съ­що с онова, ко­ето те­че през кръв­та на поколенията, ко­ето е ед­но дейс­т­ви­тел­но същество. Тогава той виж­да­ше ду­ха на племето. Това, ко­ето се на­ми­ра са­мо в ду­хов­ния свят, но не мо­же да дос­тиг­не във външ­на­та действителност, не­го мо­же­ше той да виж- да. Един Бог, кой­то ми­на­ва през кръв­та на поколенията, то­ва можеше

Онези, ко­ито са се на­ми­ра­ли с пъл­но раз­би­ра­не до Христа ка­то не­го­ви ученици, са има­ли съзнанието, че пред тях стои ед­но Същество от ду­хов­но­-бо­жес­т­ве­на природа, ви­ди­мо за външ­ни­те сетива, въп­лъ­те­но в ед­на чо­веш­ка личност. Те чув­с­т­ву­ва­ха Христа Исуса ка­то пър­во­то Съще- ство, ко­ето ка­то от­де­лен чо­век но­си в се­бе си един та­къв дух, ка­къв­то са чув­с­т­ву­ва­ли при­над­ле­жа­щи­те за­ед­но чо­веш­ки гру­пи в се­бе си и ка­къв­то мо­же­ше да бъ­де виж­дан от пос­ве­те­ни­те са­мо в ду­хов­ния свят.

Той бе­ше пър­ви­ят от то­зи род меж­ду хората. Колкото по­-­ин­ди­ви­ду­ален ста­ва човека, тол­ко­ва по­ве­че мо­же да ста­не той но­си­тел на любовта. Там, къ­де­то кръв­та свър­з­ва хората, там хо­ра­та се оби­чат по­ра­ди това, че кръв­та е тази, ко­ято ги обе­ди­ня­ва и ги ка­ра да се обичат. Когато чо­ве­кът до­би­ва сво­ята индивидуалност, ко­га­то раз­ви­ва в се­бе си бо­жес­т­ве­на­та искра, то­га­ва под­ти­ци­те на Любовта, въл­ни­те на Любовта тряб­ва да пре­ми­на­ват от чо­век на чо­век из­ви­рай­ки от сърцето. Така чо­век обо­га­тя­ва старата, свър­за­на с кръв­та връз­ка на Любовта, с то­зи нов Импулс. Любо- вта се прев­ръ­ща пос­те­пен­но в ду­хов­на Любов, ко­ято те­че от ду­ша към душа, ко­ято нак­рая ще об­х­ва­не ця­ло­то чо­ве­чес­т­во в ед­на об­ща връз­ка на все­об­ща­та брат­с­ка Любов. Но Христос Исуса е силата, жи­ва­та сила, чрез която, така, как­то тя се е яви­ла ис­то­ри­чес­ки как­то се е по­ка­за­ла на вън- ш­ни­те очи, е да­ден за пър­ви път подтикът, кой­то ще до­ве­де чо­ве­чес­т­во­то до побратимяване. И хо­ра­та ще се на­учат да схва­щат та­зи връз­ка на брат­с­ка­та Любов ка­то съвършено, ка­то оду­хот­во­ре­но Християнство. Днес лес­но се казва, че Теософията тряб­ва да тър­си един­на­та яд­ка във всич­ки религии, по­не­же всич­ки ре­ли­гии съ­дър­жа­ли ед­но и съ­що нещо. Хората, ко­ито каз­ват така, ко­ито са­мо срав­ня­ват религиите, за да тър­сят не­що от­в­ле­че­но об­що във всич­ки религии, не раз­би­рат прин­ци­па на раз- витието.

Светът не нап­раз­но се развива. Вярно е: във вся­ка ре­ли­гия се съ­дър­жа истината; но та­зи истина, раз­ви­вай­ки се от фор­ма на форма, дос­ти­га все по­-ви­со­ки форми. Без съмнение, ко­га­то иска­те да про­учи­те дос­та­тъч­но за­дъл­бо­че­но нещата, ще откриете, че това, ко­ето се съ­дър­жа ка­то ис­ти­на в уче­ни­ето на Християнството, се на­ми­ра и в дру­ги­те религии. Хрис- тиянството не е до­нес­ло ня­как­ви но­ви учения. Обаче съ­щес­т­ве­но­то в Християнството не стои в ученията. Вземете ос­но­ва­те­ли­те на ре­ли­гии от пре­ди ид­ва­не­то на Христа: у тях съ­щес­т­ве­но­то е това, ко­ето те са учили. Представете си, че те­зи ос­нова­те­ли на ре­ли­гии би­ха ос­та­на­ли неизвест- ни; то­га­ва би ста­на­ло това, ко­ето те са учили.

С то­ва чо­ве­чес­т­во­то би има­ло достатъчно. Обаче при Христа Исуса важ­но­то не е това. Важното тук е, че той бе тук на Земята, че жи­вя тук в ед­но фи­зи­чес­ко тяло.

Решаващото тук не е вя­ра­та в не­го­во­то учение, а вя­ра­та в не­го­ва­та лич- ност. Че хо­ра­та мо­же­ха да пог­леднат към не­го ка­то Първородният меж­ду тези, ко­ито мо­гат да умрат; че по от­но­ше­ние на не­го мо­же да се за­да­де въпросът: "би­ли мо­гъл и ти, в положението, в ко­ето аз се намирам, да чув­с­т­ву­ваш как­то мен? Би ли мо­гъл и ти да мислиш, как­то аз мисля, да искаш, как­то аз ис­кам?" Ето то­ва е важното: че ка­то лич­ност Хрис­тос Исус е на­й-­ве­ли­ки­ят образец, при кой­то не е тол­ко­ва важ­но да слу­шаш не­го­во­то учение, а важ­но­то е да гле­даш са­мия него, как той е постъпвал.

Ето за­що ин­тим­ни­те уче­ни­ци на Христа Исуса се из­каз­ват съ­вър­ше­но раз­лич­но от дру­ги ос­но­ва­те­ли на религии. Тези пос­лед­ни­те казват: "Учителят е учил то­ва или онова." Но уче­ни­ци­те на Христа Исуса каз- ват: "ние не ви го­во­рим из­мъд­ру­ва­ни ми­то­ве и учения, а ви каз­ва­ме то- ва, ко­ето на­ши­те очи видяха, ко­ето на­ши­те уши слушаха. Ние слу­шах­ме гласа, на­ши­те ръ­це до­кос­на­ха из­во­ра на живота, за да има­ме об­ще­ние с вас. " А са­мия Христос казва: "вие тряб­ва да сви­де­тел­с­т­ву­ва­те за ме­не в Йерусалим, в Юдея, до свър­ше­ка на света. "С то­ва е ка­за­но не­що мно­го важно: "вие тряб­ва да сви­де­тел­с­т­ву­ва­те за ме­не до свър­ше­ка на света. " А то­ва значи: ви­на­ги във вся­ко вре­ме ще има такива, ко­ито из­хож­дай­ки от ед­но не­пос­ред­с­т­ве­но знание, как­то оне­зи от Юдея и Галилея, ще мо­гат да кажат, кой бе­ше Христос в сми­съ­ла на Евангелията. В сми­съ­ла на Евангелията - що зна­чи това? То не зна­чи ни­що дру­го освен, че от са­мо­то на­ча­ло Той бе­ше началото, ко­ето жи­ве­еше във вся­ко творение.

Той казва: "ако не вяр­ва­те в мене, то вяр­вай­те по­не в Мойсея; за­що­то вя­ра­та в Мойсея, то­га­ва ще вяр­ва­те и в мене, за­що­то Мойсей е го­во­рил за мене. "Ние още днес видяхме: Мойсей го­во­ри за него, ка­то казва: "Аз Съм" ти ка­за това; "Аз Съм", кой­то оба­че до то­га­ва мо­же­ше да бъ­де въз­п­ри­еман са­мо духовно. Че Христос се яви ви­ди­мо на хо­ра­та в света, ка­то чо­век меж­ду човеците, в то­ва се със­тои раз­ли­ка­та на Христовото Еван- гелие в срав­не­ние с бо­жес­т­ве­но­то бла­го­вес­тие на дру­ги­те религии. За- щото у дру­ги­те ре­ли­гии ця­ла­та ду­хов­на мъд­рост е би­ла свър­за­на с нещо, ко­ето е би­ло из­вън света: сега, с Христа Исуса, ид­ва в све­та нещо, ко­ето тряб­ва­ше да бъ­де раз­б­ра­но ка­то се­тив­но явление. Кое са чув­с­т­ву­ва­ли пър­ви­те уче­ни­ци ка­то иде­ал на тях­на­та мъдрост? Не са­мо да разберат, как жи­ве­ят ду­хо­ве­те в ду­хов­но­то царство, но как на­й-­вис­ше­то на­ча­ло е мог­ло да съществува, да при­със­т­ву­ва на Земята в та­зи ис­то­ри­чес­ка лич­ност на Христа Исуса. Много по­-лес­но е да се от­ри­ча бо­жес­т­ве­нос­т­та на та­зи Личност, от­кол­ко­то да се чув­с­т­ву­ва по то­зи начин.

В то­ва се със­тои раз­ли­ка­та меж­ду ед­но уче­ние от пър­ви­те вре­ме­на на Християнството и това, ко­ето се на­ри­ча вът­реш­но Християнство, раз­ли­ка­та меж­ду Гнозиса и Езотеричното Християнство.

Наистина Гнозисът приз­на­ва Христа в не­го­ва­та божественост, оба­че той ни­ко­га не е мо­гъл да се из­диг­не до възгледа, че "Словото ста­на плът и жи­ва меж­ду нас", - та­ка как­то твър­ди то­ва еван­ге­лис­тът Йоан. Той казва: "Вие не тряб­ва да счи­та­те Христа ка­то нещо, ко­ето мо­же да бъ­де раз­б­ра­но са­мо в не­ви­ди­мия свят но тряб­ва да го счи­та­те ка­то словото, ко­ето ста­на плът и жи­вя меж­ду нас. Трябва да знаете, че с та­зи чо­веш­ка лич­ност се яви ед­на сила, ко­ято ще дейс­т­ву­ва в на­й-­да­леч­но­то бъдеще, ко­ято ще из­тъ­че истинската, ду­хов­на­та лю­бов ка­то си­ла око­ло зем­но­то кълбо, ко­ято дейс­т­ву­ва и жи­вее във всичко, ко­ето ще жи­вее в бъдеще." И ко­га­то чо­век се от­да­ва на та­зи Сила, той из­рас­т­ва в ду­хов­ния свят, от кой­то е слязъл.

Той от­но­во ще въз­ле­зе до там, къ­де­то и днес пос­ве­те­ни­ят мо­же да про­ник­не със своя поглед. Човекът ще съб­ле­че сетивното, ко­га­то про­ник­не в ду­хов­ния свят. Както ученикът, кой­то в древ­ни вре­ме­на е бил посве- тен, мо­же­ше да про­ник­не със своя пог­лед в старите, ми­на­ли вре­ме­на на ду­хов­ния живот, та­ка и тези, ко­ито са пос­ве­те­ни в хрис­ти­ян­с­кия смисъл, чрез учас­ти­ето в им­пул­си­те до­не­се­ни от Христа Исуса, до­би­ват спо­соб­нос­т­та да виж­дат това, ко­ето на­ши­ят зе­мен свят ще стане, ко­га­то хо­ра­та ще дейс­т­ву­ват в сми­съ­ла на Христовия Импулс. Както мо­же да се про­ник­не с пог­ле­да на­зад в това, ко­ето са би­ли пре­диш­ни­те със­то­яния на раз­ви­ти­ето на све­та и човека, та­ка също, за­поч­вай­ки от на­ча­ло­то на яв­ле­ни­ето на Христа, чо­век мо­же да прог­лед­не в на­й-­да­леч­но­то бъдеще. Можем да кажем: спо­ред това, как съз­на­ни­ето ще се из­мени отново, ще се ус­т­рои и по­ло­же­ни­ето на чо­ве­ка в от­но­ше­ние на ду­хов­ния свят към се­тив­ния свят. Така, до­ка­то по­-ра­но пос­ве­ще­ни­ето бе­ше ед­но пос­ве­ще­ние в миналото, в прад­рев­на­та Мъдрост, хрис­ти­ян­с­ко­то пос­ве­ще­ние да­ва въз­мож­ност на пос­ве­те­ния да раз­к­рие бъдещето. Следователно не­об­хо­ди­мо е чо­век да бъ­де пос­ве­тен не са­мо за не­го­ва­та мъдрост, не са­мо не­го­во­то чувство, но и за не­го­ва­та воля. Защото чрез то­ва той ще знае, как­во тряб­ва да прави, ще мо­же да си пос­та­ви це­ли за бъдещето. Сетив- ният все­кид­не­вен чо­век си пос­та­вя це­ли за следобед, за вечерта, за дру­гия ден; ду­хов­ни­ят човек, из­хож­дай­ки от ду­хов­ни­те принципи, мо­же да си пос­та­ви да­леч­ни цели, ко­ито да им­пул­си­рат не­го­ва­та воля, да ожи­вот­во­ри не­го­ви­те сили. Да се пос­та­вят це­ли на чо­ве­чес­т­во­то по този начин, то­ва зна­чи да се схва­ща езо­те­рич­но­то Християнство в ис­тин­с­кия на­й-­висш смисъл, в сми­съ­ла на пър­во­на­чал­ния хрис­ти­ян­с­ки принцип. Така е раз­би­рал не­ща­та този, кой­то е опи­сал ве­ли­кия прин­цип на пос­ве­ще­ни­ето на волята, кой­то е на­пи­сал Откровението. Откровението се

Всички неща, ко­ито днес разгледахме, тряб­ва да се раз­би­рат зас­та­вай­ки на поч­ва­та на Антропософията. Днес аз мо­жах да дам са­мо един очерк. Когато на ос­но­ва­та на Духовната Наука раз­бе­рем това, ко­ето се на ми­ра зад сетивното, то­га­ва ние мо­жем да гле­да­ме с раз­би­ра­не към това, ко­ето е би­ло въз­вес­те­но чрез Евангелията, ко­ето е би­ло въз­вес­те­но чрез Отк- ровението. И кол­ко­то по­-да­ле­че оти­ва­ме в проникването, в за­дълбо­ча­ва­не­то към свръх­се­тив­ни­те светове, тол­ко­ва по­-дъл­бо­ки ис­ти­ни ще от­к­ри­ем в до­ку­мен­ти­те на Християнството; за онзи, кой­то прис­тъп­ва към те­зи до­ку­мен­ти въ­оръ­жен с ду­хов­ни­те очи, кой­то мо­же да до­бие с по­мощ­та на антропософията, те­зи до­ку­мен­ти на хрис­ти­ян­с­т­во­то му се явя­ват в ед­на по­-вис­ша светлина, с ед­но дъл­бо­ко съ­дър­жа­ние на истината. Истина е: и чо­ве­кът на­да­рен с на­й-п­рос­то­то чув­с­т­во мо­же да предчувствува, как­ви ис­ти­ни се кри­ят в християнството.

Обаче съз­на­ни­ето не ще да се за­до­во­ли ви­на­ги са­мо с ед­но предчувст- вие; то ще се раз­вие до по­-ви­со­ка сте­пен и ще ис­ка да знае, да познава. Но и тогава, ко­га­то се из­диг­не до на­й-­вис­ша­та Мъдрост, вина­ги ще има още по­-дъл­бо­ки тай­ни в Християнството. То е дос­тъп­но и за чо­ве­ка на­да­рен с на­й-п­рос­то­то чувство, но е да­де­но и за на­й-­ви­со­ко раз­ви­тия ум. Ето за­що на­ив­но­то съз­на­ние мо­же да предчувствува, какви ис­ти­ни се кри­ят в него; оба­че чо­ве­кът ще же­лае да познава, а не са­мо да вярва, за да на­ме­ри удо­во­лет­во­ре­ние в християнството. Той ще мо­же да на­ме­ри в Християнството оно­ва съ­държание, ко­ето да го за­до­во­ли напълно, Духо- вната Наука ще му да­де обяс­не­ни­ята на Евангелията. Ето за­що Духовна- та Наука ще зас­та­не на мяс­то­то на на­й-­вис­ши­те ста­ри философии. Тя ще сви­де­тел­с­т­ву­ва за ци­ти­ра­ни­те в на­ча­ло­то на та­зи сказ­ка ху­ба­ви ду­ми на Хегел: с об­ра­за на Христа Исуса е свър­за­на на­й-­дъл­бо­ка­та мисъл, та­зи ми­съл е свър­за­на с не­го­вия ис­то­ри­чес­ки и вън­шен об­раз и вся­ка сте­пен на съз­на­ни­ето - то­ва е имен­но ве­ли­ко­то в хрис­ти­ян­с­т­во­то - мо­же да раз­бе­ре външ­но то­ва християнство. Обаче съ­щев­ре­мен­но Християнството апе­ли­ра и към на­й-­дъл­бо­ко про­ник­ва­ща­та Мъдрост. Християнството съ­щес­т­ву­ва в све­та за вся­ка сте­пен на съзнанието, за вся­ка сте­пен на кул- турата, оба­че то мо­же да от­го­во­ри и на на­й-­ви­со­ки­те изисквания.