"Международният наказателен съд принос на модерната правна мисъл в стремежа за запазване на световния мир и съпровождащите го ценности"
Изтегляне 452.63 Kb.
|
| Предварителното производство се състои от съдии, които имат опит главно в наказателното производство. Той се представя от първия заместник-председател и шестима други съдии. Според чл. 39 РС в него е обособява предсъдебна палата, която се представлява или от един, или от трима съдии. Предсъдебната палата е тази, която потвърждава или отхвърля инициативата да се започне разследване, като прави анализ, дали престъплението попада под юрисдикцията на съда. Когато тази палата не счете, че са налице обстоятелства, които да изискват намесата на съда, в нейната компетентност е да отхвърли молбата на прокурора за потвърждение, а той от своя страна може да продължи с разследването и да събере нови доказателства, които да накарат палатата да преразгледа решението си.
Съдебният отдел се занимава с провеждането на справедливо и бързо производство. От него се изисква да доведе до признаването за невинен на обвиняемия или да завърши с произнасянето на присъда, която обявява подсъдимия за виновен. В състава на този отдел влизат вторият вицепрезидент на президентството и петима други съдии, които задължително трябва да са от първата листа. Главната роля на съдебната палата според чл. 64 на Статута е да приеме всички необходими процедурни изисквания, за да осигури справедливо и бързо производство, като се предвижда абсолютно зачитане правата на подсъдимия и се осигурява закрилата на жертвите и свидетелите. Делото трябва да се води при открити врати, освен ако особени обстоятелства не изискват да се води в закрити сесии, например, за да се защитят от публично достояние поверителни факти или деликатни подробности, свързани с личността, семейството на подсъдимия или други въвлечени в процеса (чл. 68 РС). Апелационната палата, която включва всички съдии от апелационния отдел (чл. 39 РС) е оправомощена да внесе поправки или да анулира вече постановени присъди, както и да насрочва разглеждането на казуса в рамките на едно ново дело. Прокурорът или осъденият могат да подадат жалба в нея срещу решението, взето от Предварителното производство или Съдебната палата. Една присъда може да бъде обжалвана въз основа на процедурна грешка, грешка във фактическия състав, несъобразност на приложените разпоредби, както и всяка причина, която е в разрез със справедливостта, гарантирана от съда или която го представя като ненадежден, заради некачествено производство или необосновано съдебно решение, каквото би се наблюдавало при несъответствие между престъплението и постановената присъда. Сред правомощията на апелационната палата е да реши да върне за преразглеждане казуса или да внесе поправки в съдебното решение, както и да поиска нов съдебен състав за разглеждането му. Ревизия в решението може да се очаква, когато са открити нови доказателства, които променят основно фактическия състав. Секретариатът е административно помощно отделение на съда и упражнява надзор върху неюридическата проблематика , засягаща пряко дейността на съда. Той се ръководи от секретар, който е главният административен ръководител на съда и се избира от съдиите за 5 години или по-кратък срок, който се определя от с абсолютно мнозинство от гласовете на съдиите. Секретарят учредява група за оказване на помощ на потърпевшите и свидетелите. Според чл. 44 от Римския статут, главна задача на прокурора и секретаря е да назначат квалифициран персонал, който е необходим за функционирането на съда. Секретарят със съгласието на президиума и прокурора предлага проект за Регламент на персонала, който се утвърждава от Асамблеята на страните членки. Канцеларията на прокурора е отговорна за провеждането на разследванията и процедурата по завеждането на делата. Тя се представлява от главен прокурор, който е избираем с абсолютното мнозинство на Асамблеята на страните членки чрез таен вот, което важи за единия или няколкото заместник-прокурори. Процедурата, по която се предлагат техните кандидатури непременно е обвързана с главния прокурор, самият избор се извършва от Общото събрание на страните членки. Както главният прокурор, така и заместник-прокурорите са упълномощени да заемат службите в рамките на един мандат от девет години и не могат да бъдат преизбирани при никакви условия. Прокурорът и заместниците му трябва да бъдат от различни националности. Съгласно чл. 42 от Статута прокурорът трябва да действа независимо и като отделен орган на съда. Никой от членовете на офиса няма право да търси информация от външни източници. Той е отговорен за получаването на препратените от другаде казуси и доказването на информацията за престъпленията в юрисдикцията на съда, разследването им и воденето на делото. Главният прокурор може да инициира издирвания и да издава разпореждания за започване на следствена процедура независимо от общата воля на съда, в случай, че разполага с данни, сочещи престъпление, което по принцип се включва в юрисдикцията на този съд. Друга хипотеза представлява възможността Съветът за сигурност на ООН или държава, членуваща по Римския статут да отнесат към компетентността на прокурора казуси, които според тях трябва да са обект на разглеждане от страна на Международния наказателен съд. Прокурорът може да провежда разследването и на територията на държавата, където то е било извършено (член 54 РС). В Канцеларията на прокурора всички трябва да бъдат независими и това е причината да се забранява неин член да изисква следствие или да действа изобщо по нареждане на някакъв външен източник без значение, дали се касае за държава, други международни организации, юридически или физически лица. В този порядък задължение на прокурора е прецени конкретните обстоятелства по случая и да определи, дали са налице достатъчни основания за провеждането на съдебно преследване. Ако прокурорът вземе решение да пристъпи към същинското следствие той трябва първо да бъде специално овластен за това от Предварителното производство. Редовната процедура по съдебното преследване започва в момента на издаване от Предварителното производство на заповед за арестуване или призовка, адресирана към заподозряното лице да се яви в съда, които при всички случаи трябва да отговаря на предписанията на главния прокурор. Когато обвиняемият се яви в съда незабавно се пристъпва към разпит на него и други свидетели, за да се установи дали съществуват достатъчно веществени доказателства и свидетелски показания, които да потвърждават смисъла от продължение на процеса. Всички лица, които са арестувани съобразно заповед, издадена от Предварителното производство са задължени да се явят незабавно пред компетентните юридически органи, за да се установи законността на тяхното арестуване. В същото време те могат да подадат молба за своето освобождаване. В момента, в който лицето е задържано от съда, то се задължава да се яви пред съдебния отдел в рамките на приемлив срок от време, за да се потвърдят или отхвърлят обвиненията. Съдебният отдел носи отговорността за това, процесът да бъде справедлив и експедитивен, като се отнася с пълно уважение към правата на обвиняемия и дължи засилено внимание към защитата на свидетелите. Нации, които в случай на отсъствие на съда биха имали юрисдикция над разглеждания случай, могат да се явят, за да оспорят тази на Международния наказателен съд или допустимостта по казуса. Съдът може да постанови присъда, ако най-малко двама от тримата съдии са убедени във вината на заподозрения като са отхвърлили всякакви основателни съмнения, за да може решението да бъде единодушно. В правомощията на съда според чл. 77 РС са да глобява, да налага наказания с лишаване от свобода, да разпореди да бъдат изплатени обезщетения на жертвите, но не може да постанови смъртна присъда. Максималното наказание е доживотно лишаване от свобода, когато се установи изключителната вина на подсъдимия. Затворничеството може да се осъществи в Холандия или друга държава, която заяви готовност да приеме осъдения. Както прокурорът, така и защитата могат да се обърнат към апелативния департамент за обжалване на присъдата или решението. Всички държави, които са подписали Римския статут са задължени да сътрудничат на съда в издирването, провеждането на процеса и изпълнението на съдебните присъди. В тази връзка е необходимо за всяка държава да изгради начини за пряка комуникация със съда, както и да осигури нормативна основа за всички процедури, които способстват сътрудничеството, както и да премахне всички пречки за изпълнението на искането на съда за съдействие. Надзорното ръководство се извършва от Асамблеята на страните членки, в която взимат участие представители на отделните държави. За да бъде подпомогната в изпълнението на своите задължения, Асамблеята избира Бюро, което се състои от председател, двама заместник-председатели и 18 члена. Всички религии и принципи на всички основни правни системи се представят в Бюрото. Международният наказателен съд се финансира преди всичко от платежни вноски, които се внасят от страните членки по Римския статут. Освен това ООН предоставя свои фондове безвъзмездно, при условие получи разрешението на Общото събрание на страните членки, а също така някои правителства, международни организации, корпорации и физически лица правят доброволни дарения на институцията, като те могат да преценят в каква насока желаят да бъдат изразходвани техните средства, т. е. те могат да желаят нововъведения, които да улеснят работата на Съда. Статутът предвижда задължителното провеждане на годишна независима ревизия на всички финансови постъпления във фонда на съда. Важно е, с цел да се гарантира независимостта на съда, в никакъв случай да не се понижават заплатите на съдиите, както и на другите служители на съда през времето на техните мандати. 11. Защо МНС е постоянна институция, а не ad hoc трибунал? Съществуват множество възгледи за функционирането на Международния наказателен съд, например тази, че идеята за такъв е концептуално незащитима като база на постоянно действаща международна институция, поради което международни наказателни съдилища трябва да се създават само ad hoc. Тази позиция търпи критика по няколко линии, защото ако въпросната институция наистина носи наименованието съд, то той трябва да се подчинява на общото схващане за такъв, като естествено се изключва възможността за предварителна ангажираност. От съдебните институции по правило се очаква да бъдат независими наблюдатели по спорове между две страни, като накрая те са задължени да постановят определения, решения или присъди. Съдът е длъжен да се стреми към максимална обективност, като не базира изхода на делата на предварителна своя информация или предубеждения, т. е. той не бива да знае нищо за съдържанито на спора или за страните предварително. Много лесно може да се разпознае, че съдът ad hoc не отговаря на тези основни изисквания. Съдът ad hoc, тоест съд с оглед на случая, неизбежно се превръща в съд и ad personam, тоест в съд с оглед на лицата. Следователно такъв един съд предварително бива натоварен със значително пристрастие. В тази ситуация обвиняемият може в редица от случаите да се счита за предварително осъден. Трибуналите за Югославия и Руанда, доколкото е именно съд ad hoc, остава извън съдържанието на понятието съд. Нюрнбергският трибунал, който се създава ad hoc, също е бил критикуван за своята легитимност, но по времето на своята дейност той няма нормативна основа, на която да стъпи, за да прерасне в постоянен, т. е. в същински съд. Целта на неговото създаване обаче оправдава невъзможността му да изгради бариери срещу правни атаки, защото в този случай става въпрос за аргументация на желанието за незабавно приложение на принципите на справедливостта и международноправния обичай, а и на определени международноправни актове. Противници на Нюрнбергския трибунал изтъкват като контраобосноваване незнанието на подсъдимите за това, че техните деяния могат да се квалифицират като престъпления. Няма човек, дори без всякакви познания по международно право, който да не потвърди, че избиването на цели етнически групи е особено тежко престъпление. За разлика от ситуацията, свързана с учредяването на Нюрнбергския трибунал, обстоятелствата около създаването на Хагския трибунал за Югославия са съвсем различни. Периодът след Втората световна война действително се характеризира с липса на конкретни международни споразумения, на които да се гради постоянен международен наказателен съд, докато при Хагския трибунал такива са налице и въпреки това се търси едно съзнателно въздържание от учредяването на такъв. Мотивите могат да са разнообразни и да се търсят в цели, които отделни държави преследват, но за настоящото изложение те остават ирелевантни. В продължение на критичните коментари по повод на Международен наказателен съд могат да се допълнят и други аргументи, например този, че той не може да гарантира ефективност и справедливост, защото скоро ще се изроди в “тирания на съдиите”. Такива нападки, както всеки може да забележи водят логично до отрицанието и на националните съдилища и то само защото са постоянно действащи органи. Хагският трибунал е създаден с резолюция N 827 от 25 май 1993 г. от Съвета за сигурност. Съветът за сигурност обаче няма правото да създава правосъдни органи. Уставът на ООН му предоставя правомощието да създава единствено спомагателни органи - чл. 29 “Съветът за сигурност може да създава такива спомагателни органи, каквито той намери за необходимо за изпълнение на функциите си”. Следователно такива могат да обслужват единствено и само собствените функции на този съвет. Техните актове не могат да бъдат адресирани до външни органи и лица, нито пък да ги натоварват с определени задължения. Това дава основания сериозно да се оспори правото на Съвета да създава институции с правораздавателни правомощия и уместно да се постави въпроса относно правовостта на Хагския трибунал, както и да се оспорят всички последващи решения на органи на ООН, които се отнасят до Хагския трибунал. Международен наказателен съд не би трябвало да може да създава дори и Общото събрание на ООН. Въпросът за юрисдикцията на един международен наказателен съд е въпрос за суверенитета на държавите. Никоя държава, която претендира да е суверенна, не може да се съгласи нейни граждани да бъдат съдени от съдилища на други държави или организации, в които не участва. Ето защо международноправният акт, с който бива създаван международен наказателен съд, във всички случаи следва да бъде ратифициран от държавите. Държава, която не е ратифицирала този акт, не може да се смята за обвързана с него, което означава, че международният наказателен съд няма да има право да съди нейните граждани. В този ред на мисли идва като доказателство и Римският договор, който влиза в сила едва след като е не само подписан, но и ратифициран от минималния брой (60) държави. 12. България и Международният наказателен съд Тъй като България е сред 60-те държави, чиито ратификации са били необходими, за да влезе Римският статутът в сила, това оказва положително влияние не само върху международния авторитет на страната, но е и доказателство, че България провежда политика за ефикасно преследване и наказание на най-тежките престъпления, предизвикващи безпокойството на цялата международна общност. Във връзка с нежеланието на САЩ американски граждани да бъдат подвеждани под съдебна отговорност от Международния наказателен съд, България влиза в преговори за сключването на двустранен договор със САЩ, който да освободи България от задълженията да сътрудничи на Международния наказателен съд във връзка предаването на американци. Сложността на дилемата се състои най-вече в това, че не се касае толкова за правен, колкото за политически въпрос, тъй като България има своето право да въведе ограничения върху участието си в Римския статут, както и да се оттегли от него. Това произтича директно от същността на международното право да бъде агрегат на разнородни споразумения, които допускат както приобщаване, така и оттегляне. Международните отношения се градят на свободната воля на държавите, които в същото време се стремят да запазят суверенната си цялост, но и да допринесат за световния мир допускайки международните договорености да оказват пряко въздействие върху вътрешните им правни системи. Договорът за Международен съд предвижда в своя чл. 98 възможност за една държава да откаже съдействие на Международния наказателен съд въпреки членството си, в случай, че по този начин тя влиза в нарушение на други свои договорености с друга държава. В случая изборът, който трябва да направи България, се отнася до изискванията на САЩ за солидарност срещу преследване от Международния наказателен съд, заради което тя търси или предишно свое споразумение с тях или се готви да сключи настоящ договор, който суспендира двустранно действието на Международния наказателен съд. Клаузата на Римския статут обаче включва в хипотезата си членство и за третата страна (в случая – САЩ). Ако тези предпоставки са налице, България ще е обвързана със задължение за искане на специално разрешение от САЩ, едва след което ще е оправомощена да предава американски граждани в Хага. Съществено проблематично за България се оказва обаче положението, при което САЩ изобщо не ратифицира Римския статут, защото тогава един договор с България, имащ за цел сътрудничество на страната ни за заобикаляне юрисдикцията на Съда ще противоречи на Римския статут. Естествено поведението на България по повод изискванията на САЩ може да бъде както на съгласие с тях, така и на тотално отхвърляне да им съдейства. В едно такова решение обаче трябва да се вземат под внимание какви са основните приоритети на външната й политика, т. е. дали е от съществено значение е непременният стремеж към справедливост в глобален план или акцентите падат върху участието на България в изграждането на една стройна схема на международни институционални режими. Дали България се интересува от отношението на другите страни по договора и от тяхното евентуално отношение към България в зависимост от нейната позиция спрямо Римския статут. Доколко е важно за България да не се отклонява от своите правозащитни идеали или по-скоро е необходимо да се изведе на преден план двустранното отношение със САЩ. Несъмнено дори лаиците могат да посочат основните линии, по които България ориентира своята външна политика. Международният съд тук има важно значение, доколкото той отразява интересите на Европейския съюз, защото е пряка проекция на представите на държавите членки за глобално правосъдие и в тази последователност може да се обобщи, че тази съдебна институция би следвало да се възприема най-вече като рожба на европейските държави. Другите отправни точки за българските дипломатически усилия са сигурност, благодарение на членството в НАТО и здравина на трансатлантическата връзка със САЩ, които както вече изложението имаше за цел да изясни се конфронтират с Европейския съюз именно в позицията си спрямо Международния наказателен съд. 13. Отзвукът от хуманитарните интервенции и Международния наказателен съд С особена актуалност се отличава полемиката, която се води около необходимостта от хуманитарни интервенции и конкретното съдържание, което им се предписва по закон, т. е. доколко действията, които се оправдават като намеса, целяща да подпомогне засегнати райони и тяхното население, действително е желателна и дали начинът за извършването й, което включва въоръжени атаки, завършващи с жертвата на много комбатанти и цивилни са юридически допустими. Оттам следват и допусканията, че се изисква в рамките на особен процес да се разгледа поведението на САЩ в Ирак по време на войната в Залива и намесата на НАТО в бивша Югославия. Разбира се, за да има процес е нужно да е налице и институция, която да има юрисдикция, която да може да бъде упражнена над САЩ. Освен това в този съд трябва да има и прокурор, който да има доблестта и куража да се изправи срещу такава супермощна сила, каквато са САЩ, както и такъв съдия, който да е в състояние да постанови присъда срещу президента Буш и неговата администрация по същия начин, по който срещу чилийският ексдиктатор Пиночет и бившия външен министър на САЩ Хенри Кисинджър са били повдигнати съдебни обвинения. Според британски и испански адвокатски съюзи Международният наказателен съд ще трябва да се занимае с жалбите срещу Тони Блеър и Хосе Мария Азнар. Трябва обаче да се има предвид ограничената юрисдикция на Международния наказателен съд спрямо американски граждани, защото такива ще могат да бъдат преследвани от тази институция само в случаите, когато от тях са извършени престъпления на териториите на държави, които са страни членки по Римския статут. Ето защо дори видни американски политици с изяви на международната сцена не могат да се считат за недосегаеми от юрисдикцията на съда. Това е възможно и имайки предвид отпразнуваната като историческа победа Резолюция N 1422 на Съвета за сигурност от 13 юли 2002 г., която позволява намеса на Международния наказателен съд в американското правосъдие едва когато се установи инцидент, възникнал от съзнателни действия или неизпълнение на задължения във връзка с инициираните или одобрените от ООН военни операции. Едно разследване или дори съдебно преследване чрез Международния наказателен съд на американци, имащи пряко отношение към военните нападения в Ирак, не е изключено защото тук става въпрос за интервенции, които не са получили одобрение от ООН. Заключение Трудно е да се осмисли огромният труд, положен, за да се вдъхне живот на такъв проект като Международния наказателен съд. Прецизното му структуриране не се дължи на стремеж просто към изграждане на международна институция, а се обяснява най-вече с последиците от допуснатите в миналото грешки. Но не печалният опит сам по себе си диктува болезнената нужда на съвременното общество от закрилата, гарантирана от Съда, а фактът, че днес на преден план се откроява една палитра от ценности, която трябва да обагри всички аспекти от битието на човечеството. Чрез властта, която е концентрирало в Международния наказателен съд, то заявява своята готовност да се отбранява срещу всяко потъпкване на свободата и мира с допустимите от правото средства. В този порядък може веднага да се разпознае по-хуманният, по-справедливият, по-възвишен начин да бъдат наказвани престъпленията, които застрашават световното съществуване. Вместо саморазправа на отделните държави, задължението предотврати и накаже проявите на жестокост поема МНС, като в неговите действия би следвало да се чете волята на цялата международна общност, която легитимирайки го с Римския статут е възложила на юрисдикция му надеждата за успешна победа над всички фактори, които сриват устоите на правовия ред и сеят произвол Дали очакванията ще се реализират е въпрос на време и безотказен труд, но съществува сигурност в едно – пътят е очертан, а оптимизмът трябва да съпътства всички, които желаят да го поемат и заедно с това да понесат риска от разочарование, защото разрешението на амбициозните задачи, които си е поставил Съдът, също така е ключът към премахването на глобалните заплахи. А такава безспорно е тероризмът, който всява ужас у всеки разумен човек на планетата и който ще продължава да пролива кръвта на хиляди жители на планетата, докато не се намери подход окончателно да бъде преустановен. Дано инициативи като МНС дадат своя принос! Извори:
Negotiated Relationship Agreement between the International Criminal Court and the United Nations Regulations of the Court, Adopted by the judges of the Court on 26 May, Fifth Plenary Session, The Hague, 17-18 May 2004 Rome Statute of the Internatinal Criminal Court The Ambiguities of Security Council Resolution 1422 (2002), Carsten Stahn Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид
Brock, Lothar, Ein Ordnunungsruf gegen Depression, 2004 Fischer-Lescano, Andreas, Nach den Bomben wird es Prozesse regnen, 2003 Frankfurter Rundschau Online, Weltstrafgericht er?ffnet, 2003 Gegenstandpunkt, Streit um den Internationalen Strafgerichteshof: Die Vollstrecker der Weltgerechtigkeit und das Weltrecht – Praktische Klarstellungen zum Verh?ltnis zwischen Weltmacht und Volkerrecht, 2002 Graefrath, Bernhard, Goldener Teppich oder Bombenteppich, 2002 Graefrath, Bernhard, Gefahren f?r Frieden, V?lkerrecht und Rechtssicherheit, 2002 Heinson, Gunar, W?rterbuch der Massenmorde, 1998, Bremen Internationalen Gesellschaft f?r Menschenrechte (IGFM), Internatinales Strafgerichtshof ?- Was ist das?; Warum einen Internationalen Strafgerichtshof; Wann und wie wird der Internationale Gerichtshof t?tig?, 2003 Laubach, Birgit, Weltstrafgericht ohne die USA, 2004 Paech, Norman, Die Welt zwischen Recht und Gewalt, 2003 Paech, Norman, Sinn und Missbrauch internationaler Gerichtsbarkeit, 2003 Ramesch, Laura, Weltstrafgerichtshof – ein Schritt in Richtung “Global Goverance“, 2002 Schirmer, Gregor, Frieden V?lkerrecht und UN-Charta, 2004
Вълканов, Велко, Тези и антитези, 2003 Готев, Георги, Какво обеща Паси на Пауъл, 2002 Попов, Стефан, Дилемата с Международния наказателeн съд, 2003 Смедовска, Рада, Хагският трибунал – парадържавна регулативна институция, 2002
http://www.un.org/law/icc/ Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 452.63 Kb. Сподели с приятели:
|