Менидърски умения

4. Личните възприятия на топ-мениджърите

Промяната на трудовия пазар е факт и вие можете да спечелите от това. Можете също да стоите безучастно, докато пазарът се променя. Утре може да сте просперираща и иновативна компания, която използва промените на пазара в своя полза. Също така, може да бъдете сред онези, които се борят за оцеляване, ако въобще са оцелели.

Променящият се пазар на труда, създава нови възможности, и само от вас зависи, как ще ги използвате вие!

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ ”
РЕФЕРАТ

ПО УПРАВЛЕНСКИ УМЕНИЯ

ТЕМА

Мениджърът в управленския процес - същност и изпълнявани функции

ИЗГОТВИЛ:

МАРИЕЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА

Специалност „Счетоводство и контрол”

Фак.№ 1899 – Пл.

Днес организациите са изправени пред множество трудности и предизвикателства. Самата глобализация става възможна благодарение на невероятното развитие на информационната технология. Съвременният пазар  трябва да бъде разбиран не като място за сравнение на продукти, колкото като възможност за конкуренция на потенциали. Всичко това поставя огромни изисквания пред управлението на всяка организация като цяло и лидерските умения и способности за изграждането на функционираща организация на работа. Досегашните условия фокусират върху въпроса за количествения растеж, разбиран като нарастване на обема на продукцията. Сега успехът се решава преди всичко от това доколко е успяла организацията да отговори на изискванията на потребителите и техните потребности.Те трябва да се адаптират, ако искат да оцелеят на пазара. Една динамична част от съпътстващите промени са свързани с трудовите взаимоотношения и в частност кариерата.

Фундаменталните ценности за успешното ръководене на фирмите се съдържат в определението на съдържанието и целите на съвременната парадигма, наречена „устойчиво развитие”. Устойчивото развитие е процес на промяна, при който експлоатацията на ресурсите, насочеността на инвестициите, ориентирането на технологиите и на институционалните промени са в хармония помежду си и увеличават текущия и бъдещия потенциал, с който да се осигуряват човешките потребности и стремежи. В целите на това развитие се включват:

1. 
   Оживяване на растежа и промяна на неговото качество;
   
2. 
   Удовлетворяване на съществените нужди от работни места, енергия, вода и здравеопазване;
   
3. 
   Поддържане на стабилна численост на населението;
   
4. 
   Запазване и разширяване на ресурсната база;
   
5. 
   Пренасочване на технологията и управлението на риска и обединяване на околната среда с икономиката при вземането на решения.
   

Поведението на отделните личности и на групите от хора, които управляват организациите или работят в тях, не винаги може да се прогнозира лесно и точно, тъй като в основата му стоят комплексни и взаимодействащи си причини, индивидуални особености, потребности, интереси, ценностни системи, отношение и др. Но това поведение трябва да бъде изучено, разбрано и направлявано, защото работата в организацията е съществена част от живота на всеки човек и от ефективното управление на организациите зависи стандарта на живот на обществото. За постигането на висока ефективност на труда е важно да се познават и разбират факторите, които определят поведението на персонала в процеса на труда, както и начините, по които може да се управлява мотивацията за служебно развитие и ангажираността на отделната личност в този процес.

“Предприемачът винаги търси промяната, реагира на нея и я използва като възможност” (Питър Дракър)

Всички организации се нуждаят от управление. Това произтича от същността им на отворени системи. Те се намират под непрекъснатото въздействие на променящата се околна среда. От своя страна те се стремят да постигнат целите си чрез най-ефективно използване на  ресурсите, с които разполагат.Най-общо казано, управлението е съвкупност от дейности, насочени към такова въздействие върху елементите на организацията, което осигурява постигането на целите й чрез ефективно използване на нейните ресурси в условията на променяща се околна среда.Основното е да има целенасоченост на дейностите на въздействие и изискването за постигането на целите с минимални разходи на ресурси (хора, техника, материали, пари, информация и др.), съобразено с променящите се условия. Тези дейности могат да се групират в четири основни групи – планиране, организиране, ръководене и контролиране. Те са тясно свързани помежду си и се извършват в определена последователност.

- Планирането  е процес на дефиниране на целите на предприятието и определяне на начините, ресурсите и сроковете за постигането им

- Организирането е процес на структуриране на необходимите за извършване Световният опит показва, че в основата на фирмения просперитет е системното въвеждане на новости – нови продукти, нови технологии, нови пазари, нови канали за реализация и т.н. Само тези организации, които търсят и реализират нови възможности, успяват да се откъснат от своите конкуренти и да достигнат лидерски позиции в бранша си. И обратно, организациите, които разчитат на стари постижения и просто обират плодовете им, са обречени на застой и постепенно затъване в блатото на посредствеността и финансовите проблеми.

- Ръководенето е координиране, направляване и мотивиране на сътрудниците на предприятието при изпълнението на поставените им задачи.

- Контролирането е процес на непрекъснато следене и оценка на текущото състояние на изпълнението на задачите, определяне на степента на съответствието му на заложеното в плана и на тази основа – коригиране на дейностите, ако е необходимо.

Световният опит показва, че в основата на фирмения просперитет е системното въвеждане на новости – нови продукти, нови технологии, нови пазари, нови канали за реализация и т.н. Само тези организации, които търсят и реализират нови възможности, успяват да се откъснат от своите конкуренти и да достигнат лидерски позиции в бранша си. И обратно, организациите, които разчитат на стари постижения и просто обират плодовете им, са обречени на застой и постепенно затъване в блатото на посредствеността и финансовите проблеми.

В своята книга “Практика на мениджмънта” (издадена на български език от “Класика и стил”, София, 2001 г.), Питър Дракър отбелязва, че изискванията към организационната структура на управление са:

- да създаде организация на бизнес действие;

- да има възможно най-малък брой нива на управление;

- да е предпоставка за обучение и проверка на утрешните висши управляващи.

Според Питър Дракър мениджърите изпълняват пет основни дейности: определяне на цели,организиране, мотивиране и общуване, измерване и оценяване, развитие на хората. Те обачемогат да бъдат интегрирани в три основни съставки: функции, умения и роли, които мениджърите изпълняват. Например при управлението на фирмата, изпълнителният директор трябва да обхваневсички дейности на фирмата – транспорт, маркетинг, финанси и т.н. да разбира техниките и методите на управление – да притежава определени управленски умения и да разпредели задачите между своите подчинени – да делегира права, които определят ролите, които всички участници изпълняват в цялостния процес на съществуване и опериране на фирмата.

Под функции на мениджмънта се разбира комплекс от логически взаимосвързани дейности, които се извършват от хора в управлението на организацията и са обединени от постигането нейните цели и задачи в рамките на техните задължения.

Те са сложни и разнообразни. Функциите са форми на проявление на въздействието на управляващата върху управляваната система, чрез които се постигат целите на стопанската система като цяло.

Основните функции на управлението изпълват съдържанието на управленския процес.

Класификацията на функциите на управлението дава възможност да бъдат изучени използвани пълноценно. Функциите на мениджмънта могат да бъдат класифицирани в две основни групи:

А.Стопански – подготвителни (осигуряват ресурси, - доставка, договаряне); основни (същински) –транспорт, ремонт; заключителни – реализация, маркетингови, спедиция.

Б.Управленски (общи) – действията на мениджърите за успешно реализиране на стопанскитефункции. Управленските могат да бъдат класифицирани като:

Общи - без оглед на конкретнатастопанска дейност – планиране, организиране, ръководство (мотивиране), контрол и специализирани –диспечиране, разпределение на работата между подчинените и др.

Мениджърските функциите са форми на проявление на въздействието на управляващата върху управляваната система, чрез които се постигат целите на стопанската система като цяло.

Планиране - дейност, стремяща се да подскаже бъдещи действия и насоки във фирмата. Включва определяне на целите и задачите на системата, пътищата и средствата за постигането им. Обхваща подготовка на дългосрочни, средносрочни и годишни прогнози, концепции и планове за всички дейности на организацията. Използва се за разработване на оперативни процедури и подпомага процеса на вземане на решение.

Организиране – дейност свързана с установяване на структурата на фирмата по отношение на права, власт, отговорност, и задачи. Обхваща формирането на предприятието, фирмата или стопанската система - управляващата, управляваната, техническата, технологическата, трудовата и икономическата система;

Ръководство - (координирането) - обхваща насочването на подчинените. Осигурява съгласуваност между различните участъци в хода на функциониране на системата, стремеж за осигуряване на оптимални количествени и качествени взаимоотношения. Ръководството осигурява директното реализиране на взетите решения. Тук влизат и концепциите се комуникациите, мениджърското поведение и дейностите по награждаване и наказване - (Мотивиране) – включва разработването на ефективни методи и средства за стимулиране с цел да се постигнат оптимални резултати от функционирането на системата;

Контрол - обхваща разработване, внедряване и използване на система за установяване на съответствието между протичането и развитието на производствения процес и плановете,стандартите, нормативите и инструкциите, разработването и внедряването на система за проверка на изпълнението на решенията.

ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ е една специфична и много важна функция на управлението, която се съдържа във всички останали

функции на управлението.

Основните функции на управление не бива да се отъждествяват пряко с конкретната работа, която се осъществява в управленските звена. Цялостната дейност по реализацията на основните функции т.е.на процеса на управление представляват съвкупност от управленски задачи от една и съща област.

В. Специални (частни) функции на управлението – свързани са с позицията в организационната структура в системата(фирмата).

- оперативно управление на експлоатационната работа;

- организация на труда и работната заплата;

- осигуряване на безопастност на движението и охрана на труда;

- подготовка и преподготвка на кадрите;

- управление на материално – техническото снабдяване;

- управление на счетоводно-финансовата дейност;

- иновационна дейност и др.

Общото за всички тези функции на управленито е , че от всяка отделна функция може да се формира(при необходимост) отделно звено,което да я осъществява.

Интересът към мотивационната проблематика и служебното развитие, както в страните с развита пазарна икономика,така и страните в преход е закономерна тенденция и произлиза от усилията на мениджърите да направят бизнеса си печеливш и конкурентноспособен.

Променящата се външна среда за организацията създава нови условия за работа и развитие в служебната йерархия. Те са източник на нови въздействия върху служителите и създават предпоставки за нови потребности и начини за мотивиране. Съществуват различни теории за мотивацията и служебното развитие както и богат практически опит, който мениджърите могат да използват, за да усъвършенстват знанията си относно това защо хората се държат по този или онзи начин. Но няма еталони, които да дават обяснение на човешкото поведение, които да се приемат от всички за верни. Хората са твърде сложни и различни същества, но опитът показва, че целенасоченото поведение може бъде направлявано в определена посока, да бъде стимулирано и да има за резултат задоволяване потребностите на персонала. Това показва, че мениджърите могат по различни начини да направят опит да повишат мотивацията на служителите си в тяхното развитие.

Мениджърът мотивира персонала за служебно развитие като му осигурява реални възможности и условия да задоволява потребностите си, чрез определено поведение в труда. Мениджърът на организацията трябва да даде шанс на членовете на персонала да проявят в максимална степен своя професионален потенциал и да се развиват в своята кариера така, че това да е от полза и за организацията и за персонала. Това означава даване на възможност на хората за доказване в труда, което би задоволило техните разностранни потребности от самоусъвършенстване и развитие.

Мениджърът на организацията предоставя на персонала си модел на поведение в трудовата му дейност. Този модел пряко или косвено цели задоволяване на потребностите на хората. Когато потребностите са от професионално естество (професионална реализация и развитие), моделът следва да осигури директното им удовлетворяване от тях чрез фирмата. Ако потребностите са извън възможностите на организацията, задоволяването им е косвено, като универсално средство за компенсиране на постигнатите резултати от труда с работната заплата.

Мениджърът в съвременната организация притежава богат набор от функции, които съвсем не се заключват само до контролирането или ръководенето на процеса на производство на стоки или услуги. Напротив, неговите функции, роля, място и значение се определят от значителни граници. От своя страна, пространствените граници се представят от управленските структури, които са определени в дадената организация.

Мястото на мениджъра в съвременната организация първоначално е определено от поставените цели в организацията.       Поставянето на целите на организацията е съпроводено с разработването на прогнози, концепции, доктрини, целеви програми и други.      След поставянето на целите на организацията, се пристъпва към конкретизация на целите в планове, в които целите добиват количествен израз (изразяващ се в критерии и показатели за оценка на резултатите от дейността на организацията).

Днешният свят и съвременният бизнес са толкова динамични, че фирмите все повече трябва да внимават как работят и колко бързо се адаптират към промените. И това се отнася не само за процесите, но и за хората в тях. Към същността на лидерството и ръководството могат да се прибавят още някои акценти. Лидерството е преди всичко оказване на влияние, за да могат хората да следват лидера. Ръководството е също оказване на влияние, за да бъдат подчинени действията на хората така, че да се спазят точно заповеди и разпореждания.

Според Питър Дракър:”Управлението означава да вършите нещата правилно , а ръководенето – да вършите правилните неща.”В този смисъл лидерското влияние генерира желание, ентусиазъм, а понякога и безотказно подчинение (когато ръководените хора се доверяват изключително силно на своя водач). Ръководството генерира само подчинение на основа на делегирана законова власт в организацията.Затова може да се каже, че ръководството е поведение, което е предопределено от длъжността “мениджър”, а лидерството е поведение, което е предназначено да увлича хората след една идея, мисия, цел, задача. Необходимостта да се съчетават ръководство с лидерство се увеличава едновременно с увеличаване на необходимостта от екипна работа.Смисълът, който влагаме в думите “лидер” и “мениджър” не е без значение. Нашите действия, постъпки, решения, отношения и нагласи се ръководят от собствените ни възприятия. Има хора, които се считат за лидери само затова, че заемат мениджърска длъжност. В действителност те не винаги са такива (не са лидери), независимо, че са ръководители и осъществяват ръководна функция.

За да управлява успешно и ефективно един мениджър, той следва да осъществява основните функции, които са присъщи на мениджмънта, а именно: да планира, да организира, да координира и т.н., в т. ч. и да ръководи. Ръководството е основна функция на управлението. От функционална гледна точка то е вземане на решения за едно по-целенасочено поведение на ръководените, съобразено с изискванията за работа и постигане на определени резултати.

Ето защо ръководството от страна на мениджъра е отношение между него и ръководени от него хора (отношение “ръководител-ръководени”). В това отношение мениджърът има права, които са му дадени от организацията. Това са Както отбелязва Питър Дракър, единственото определение за лидер е “някой да има последователи”. (Дракър, Питър. Мениджмънт на бъдещето, Варна, 1997, с. 110).

Важни са следователно възприятията на служителите! Важна е борбата на мениджъра да спечели техните възприятия и това ще го превърне в лидер! Все повече са изследванията на тази тема. В тях се извежда тезата, че ефективният ръководител на група хора или на екип е този, който успее да накара ръководените от него хора да му вярват и да желаят да направят това, което той самият е убеден, че трябва да се направи. В такива случаи хората в групата и екипа го признават за свой водач, за свой лидер и го следват като лидер.

Ръководството и водачеството (лидерството) са две страни на една и съща монета. Например, когато става дума за екип, формалният ръководител на екипа трябва да има способността за два вида поведение – поведение на ръководител и поведение на водач (лидер). Ако той е слаб в поведението на водач – ефективността се понижава.

Проучване на М. Джонсън показва, че фирмите не желаят да задържат всеки - те следва да са наясно относно хората, които да работят за тях дългосрочно. Авторът разделя хората в организациите на три групи: победители, победени и крайцери.

Всеки се нуждае от победителите, но трябва да сег задържат. Те са свободни духове и се нуждаят от гъвкаво отношение. Общо взето са опитни хора, които предизвикват както себе си, така и установеното състояние на нещата. Имат високо самочувствие, а могат и да разрушат организацията.

Днешните фирми трябва много повече да управляват екипно и да ръководят екипи, отколкото да разчитат на индивидуалната компетентност. Това означава, че все по-често хората взаимодействат като екип и трябва да са способни да се отнасят и да ръководят другите достатъчно ефикасно. Големите фирми вече откриват, че се е променило съдържанието на психологическия договор с персонала. Преди трябваше на всеки да се казва какво да прави. Днес от сътрудниците се очаква да бъдат инициативни в определени рамки, да се самоконтролират. Съществуват разлики при управлението на млади хора (или Поколението Х, както се наричат) в сравнение с по-възрастните. Например - един от най-ефективните начини за задържане на хората е да се осигури тяхната висока мотивация. А мотивацията за днешните хора все повече е свързана с това да им е приятно да работят. За тях забавлението и мотивацията вървят ръка за ръка с чувството за постижение.Днешните млади служители искат и очакват да работят в екипна атмосфера, заедно с мениджър и с лидер - като двамата имат различни роли.

Мениджърът се концентрира повече върху оперативните и контролни функции, а лидерът - върху стратегическите и социални аспекти на проекта. Разбира се, в зависимост от работата лидерът може да бъде различен при различните проекти, докато мениджърът да остава един и същ. Затова на модерното работно място трябва да ги има и двете функции.

Нещо повече, в различно време различни членове на екипа може да поемат лидерската роля и новото поколение очаква да има възможност за развитие на личните умения.

Има доста поколенчески разлики, които се отразяват върху управлението. Един съществен признак е, че младите хора искат да бъдат питани за собственото им мнение, а не просто да им се казва какво трябва да е то. Жизнено важно е ръководителите да разберат това, ако желаят да постигнат много с екипа.Доказано е, че напоследък средната възраст на мениджърите-участници е 32-33 години, така че те всъщност са част от Поколение Х. Преди няколко години имаше доста

Т-тип личности (логични, обективни), а днес нараства броят на F-тип личностите, ориентирани към индивидуални и социални ценности. Дали това означава, че са по-отворени към “меките” стилове или просто са по-склонни да ги признават, все още предстои да се изследва.

И в заключение: Днес, когато в нашия обществен и икономически живот се извършват гигантски промени, проблемите на управлението на организацията, особено стопанската, се превръщат в ключови фактори за успеха или провала на реформите. Несъмнено осъществяването на значителни изменения в обществения и икономическия живот изисква дълбоко познаване на принципите и законите на организационното развитие. Нарушаването на тези принципи и закони чрез небалансирани управленски дейсвия означава разкъсване и разрушаване на организационната и социалната тъкан с всички негативни последствия за по-нататъшния прогрес и обществена динамика.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1.Дракър,П. „Практика на мениджмънта” – С.изд.”Класика и стил”2001;

2.Дракър,П. „ Мениджмънт – задачи,отговорности,практика – изд. С.”Класика и стил”2003;

3.Дракър,П. „Новите реалности” – изд.С.”Класика и стил” 2000

4Дракър,П. „Ефективният ръководител” – изд. С „Класика и стил”2001;

5.Дракър,П. „Мениджмънт на бдещето”-изд.С.”Класика и стил”1997;

6.Бланчард,К.,Спенсър Джонсан –Едноминутният мениджър”

Изд. С. 1999

тема: Мениджърски умения и роли

Управелнчески умения – създава връзки, води преговори, мотивира подчинените, разрешава конфликти, да създава информация чрез подчинените си, решава проблеми, разпределя ресурси.