Методът на леденият човек
Изтегляне 2.37 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЕПИЛОГ
СНИМКИЕПИЛОГБеше 17 декември 2014 г. Крачех по булевард „Адмирал Де Руйтервег“ в Амстердам по плувни шорти и тениска. Температурата на въздуха беше 2°С, духаше пронизващ вятър и валеше суграшица. Бях се запътил към канала „Адмираленграхт“, в чиито води възнамерявах да се потопя. В канала плуваха патици – студът не им пречеше. Съблякох тениската. – Ще плувате ли? – чух глас зад себе си и се обърнах. Срещнах изумения поглед на мъж със зимна шапка, дебело яке и шал, вдигнат до носа. – Не точно – отговорих. – Скачам във водата, плацикам се четири-пет минути, след което излизам. Мъжът така се облещи, че очите му едва не изскочиха от орбитите. – Но това е много опасно. Знаете ли колко е студена водата? Знаех точната ѝ температура, тъй като я бях измерил същия следобед. – Четири градуса – отговорих. Мъжът очевидно бе убеден, че не зная какво върша, а и не желаеше да прочете във вестника следващия ден, че някой е загинал от хипотермия в канала „Адмираленграхт“. И остана край мен. Разказах му за Вим Хоф, обясних му, че правя студови тренировки и пиша книга. Той си остана подозрителен, но пък успях да възбудя любопитството му. Попита дали може да ме снима. Казах му, че нямам нищо против, и влязох в канала. След минута-две мъжът бе обзет от силно въодушевление. Движех се из водата спокойно и му обяснявах за кръвоносните съдове и благотворните ефекти на студа, от които можем да се възползваме съвсем безплатно и буквално в задния си двор. Мъжът реши да повика брат си. Замаха с ръце, крещейки, че в канала плува човек и че той трябва непременно да дойде да види. Студ, сняг, а някакъв чудак се плацика в ледената вода! Братът дойде, когато вече бях излязъл от канала и спокойно обличах тениската си. Стоях мокър на мразовития вятър и започна да ми става студено. Искаше ми се да се прибера, но братята не спираха да ме обсипват с въпроси. Как бе възможно това? Защо го правех? Можеха ли и те да се научат да правят същото? Всеки ли бе способен на това? Постарах се да отговоря на въпросите им възможно най-добре и да задоволя любопитството им. После мъжете си тръгнаха, уверявайки ме, че със сигурност ще прочетат книгата, когато излезе от печат. Това щеше да стане след няколко месеца. У дома се сгрях с чаша чай. Вече осъзнавах колко положително и удовлетворяващо преживяване е подобно на Вим Хоф да разясняваш на любознателни хора ползите от излагането на студа. След седмица отново отидох да поплувам в „Адмираленграхт“. Беше десет часът вечерта. Този път не валеше, но пак беше студено. Тъмните улици пустееха. Влязох във водата и след пет минути излязох. – Какво правите, господине? – прозвуча съвсем отблизо басов глас. Двама полицаи ме гледаха подозрително. Очевидно очакваха от мен обяснение за странното ми поведение. Отвърнах, че пиша книга с Вим Хоф, по-известен като Ледения човек, и разбира се, сам изпробвам метода му. Полицаите сякаш не останаха доволни от обяснението. Не знаех ли колко мръсна е водата? Честно казано, преди бях имал своите притеснения, но през последните няколко години амстердамските канали бяха станали доста по-чисти. Въпреки това, отбелязаха полицаите, плуването в каналите в действителност не е разрешено. Сега аз на свой ред ги погледнах с изненада. Не е позволено да се плува в каналите? Не бях го знаел. В провинция Северна Холандия има сто двайсет и четири места, където е позволено да се плува, информираха ме те, но амстердамските канали не са сред тях. – О, наистина не знаех! – извиних се. След предупреждение от тяхна страна и обещание, че няма да се повтори, от моя те ме пуснаха да си вървя. Когато се прибрах у дома и както обикновено се сгрях с чаша чай, аз си дадох сметка колко трудно му беше на Вим Хоф да общува със скептиците и противниците на онова, което прави. Силно се надявам тази книга да помогне на хората да преоткрият положителните ефекти на студа. И да се превърне в мост между Вим Хоф и „нормалните“ читатели. Вим обича да прекрачва границите, а въодушевлението извира от дълбините на душата му. Прямотата му може да има положително въздействие върху някои хора, но пък може да стресне други. С тази книга искаме да покажем, че не е нужно да ходите до Исландия, за да изпитате ползите от студа. Докато работех по ръкописа, аз също търсех крайностите – не крайностите на Вим, разбира се – затова плувах в амстердамския канал „Адмираленграхт“ през зимата. Но студеният душ върши не по-лоша работа. Засега топли (и студени) прегръдки, Изтегляне 2.37 Mb. Сподели с приятели:
|