Microsoft Word novo-znanie-2-4-финал
Изтегляне 0.63 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Според Портър и Лоулър изпълнението на една задача, с очакваните крайни резултати, води до два вида възнаграждения: Вътрешно възнаграждение
- Външно възнаграждение
| 4.3. Модел на Портър - Лоулър Съвременните подходи към мотивацията се основават върху опити за изграждане на интегративни модели, които разглеждат човешкото поведение в реалния му контекст. Моделът на Л. Портър и Е. Лоулър се опитва да изясни връзката между изпълнение, удовлетворение и възнаграждение, но включва така също съответствието на задачите на притежаваните от сътрудника умения, способности и черти на характера 6. Основната теза на теорията за мотивацията на Портър и Лоулър е: „Желанието на един човек да изпълни добре своята работа не може да обясни достатъчно пълно силата, характера и съдържанието на неговата мотивация. Необходимо е още да се има предвид и как самият той възприема своите реални възможности, за да се справи успешно”. Така например, служител с по-големи способности и умения, който осъзнава своята роля и приноси за фирмата, без съмнение постига повече резултати, с цената на по-малко усилия. Той определено е мотивиран служител, но в случая не става дума за неговото желание, което ще го мотивира, а за осъзнаването и оценяването на собствените способности, умения и приноси. Теорията за мотивацията на Портър и Лоулър е известна също като “теория на очакванията”, обяснява резултатите, които служителят постига с помощта на три променливи фактора: Положени усилия; Способности и характерни особености на човека; Осъзнаване на ролята от самия служител. Степента на положените усилия от своя страна зависи от ценността на възнаграждението и от това, доколко служителят очаква и вярва в съществуването на здрава връзка между положените усилия и възможното възнаграждение. Според Портър и Лоулър изпълнението на една задача, с очакваните крайни резултати, води до два вида възнаграждения: Вътрешно възнаграждение от изпълнената задача - чувство за компетентност и самоуважение; Външно възнаграждение - похвала от ръководителя, премия, повишение в службата и др. Когато вътрешните и външните възнаграждения, които служителят получава за извършената работа, се възприемат от него като справедливи, той получава удовлетворение от положения труд. Вижда се, че удовлетворението е мерило за това доколко ценно е възнаграждението. И тази оценка влияе на човека в бъдещи ситуации. Този извод на Портър и Лоулър, че резултатният труд носи удовлетворение, ще бъде вероятно изненада за онези ръководители, които считат точно обратното, а именно, че щастливите (удовлетворени) служители, имат „от само себе си” високи резултати в работата си. Вижда се, че може да се мисли и по друг начин, който Портър и Лоулър предлагат – успешният резултат е Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|