В състояние ли е служителят да поеме повече отговорност; 

НОВО ЗНАНИЕ
ISSN 1314-5703
ИЗДАНИЕ НА ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ 24
западно-европейските страни) е чрез предварително начертан път на развитие на индивида. Този модел е удачен за прилагане върху новопостъпващи, млади кадри, които имат изразен стремеж за постигане на добри резултати.
Предначертаването се изразява в предварително уговаряне на полето на развитие. Необходимо условие за успешното прилагане на модела е хората да бъдат стимулирани да доказват възможностите си още в първите години от своята кариера.
5.3.2.Мотивация чрез заплащане
Обвързване на заплащането с изпълнението на
служебните задължения
18
. Парите са в центъра на по-голямата част от системите за мотивиране, но се интерпретират различно
(в зависимост от изходните възгледи за мотивацията) и им се приписва различно значение. Чрез тях служещите задоволяват своите потребности. Много фирми използват парите, за да принудят хората да работят повече и по-качествено. Тук се появява и взаимовръзката между: повече пари – по ефективна работа. Съществуват пет теории как парите могат да действат като стимул.
Първата теория се основава на това, че те могат да бъдат „цялостно необходим усилвател”. Приема се, че парите са начин за задоволяване на ежедневни потребности.
Втората теория определя парите като необходим стимул. Тази теория стъпва на твърдението, че трудно може да се намери стимул, който е по-базов от парите.
Третата теория изразява твърдението, че парите намаляват безпокойството. Те дават възможност хората да се чувстват по-добре, когато ги имат.
Има ли пари човек, то той се чувства „годен”, а обратния момент го кара да се чувства неудачник, което рефлектира върху психиката му.
Четвъртата теория определя парите като хигиенен фактор. Автономността и отговорността са мотиваторите за работа. Повишаването на тези мотиватори носи удовлетвореност от работата и изпълнението й. Други особености на работата са
„хигиенните фактори”. За да се предотврати неудовлетвореността, те трябва да бъдат повишавани, което обаче не винаги гарантира удовлетвореност. Тук се намесват парите като такъв хигиенен фактор. Чрез тях може да се опази човек от неудовлетвореността като му се дадат пари, за да продължи да работи ефективно.
Петата теория твърди, че парите могат да бъдат инструмент за придобиване на желани резултати.
Парите в тази теория могат да се явят като стимул за даден човек тогава, когато той счита, че те ще го доведат до поставената му цел. Това ще го кара да работи още по-усърдно, което от своя страна ще му донесе повече пари. За съжаление това важи само, когато човек разглежда парите като инструмент за постигане на целта, ако не очаква да получи повече
18
Тук под “заплащане” се има предвид целия пакет от компенсационни елементи. пари от работата, която е свършил, то те няма да бъдат вече стимул за него.
Всяка фирма разполага с ограничени парични средства, което налага правилна преценка как ще използва парите като стимулиране на персонала.
Съществуват няколко възприети принципа за стимулиране.
Първият принцип гласи: по-важна работа - по- високо заплащане. За да може да се използва този принцип, трябва да е известна относителната важност на длъжностите. На някои длъжности е сравнително лесно да се определи относителната ценност на длъжността, но за други е необходимо да се приложи някой от следните три подхода:

Оценка на работата;

Точкова система;

Трудови степени.
И тъй, заплащането на хората в зависимост от важността на работата, която изпълняват, изисква описване на длъжностите, които те изпълняват; оценки на длъжностите; определяне на трудовите степени и определяне на интервала за заплащане на всяка степен.
Вторият принцип, на базата на който може да се изгради системата за стимулиране, е по-голямо производство – по-висока заплата. Стимулите за по-голямо производство могат да бъдат най- различни. Те могат да бъдат заплащане на парче, заплащане с гарантиран минимум, групови премии, плановете за премиране, измерените дневни разценки и други.
Всички обаче са обединени в една единствена насока, а именно работникът да е стимулиран да произвежда повече, за да му се заплаща повече.
Други монетарни стимули са социалните придобивки. След задоволяване потребността от пари на преден план излиза потребността на работника от сигурност в работата. Специфичните стимули, които осигуряват сигурност, най-общо могат да бъдат: застраховка за здравето, нормална работна седмица, гарантирана отпуска през годината, повишение, сигурна пенсия и т.н. Тези социални придобивки се изменят с възрастовите групи на работниците. По-младите предпочитат повече застраховки за своето здраве. По- възрастните са заинтересовани за своята пенсия.
Чрез тези социални придобивки всяка една компания се стреми да обвърже хората с организацията, както и да накара работещите в нея да бъдат лоялни към самата нея.
Дотук стана въпрос за парите като метод за стимулиране. Можем да направим обобщение, че те са един от хигиенните стимули, тъй като осигуряват средства на работника за удовлетворяване на неговите потребности. В същото време те му дават резултат и критерий за неговата работа, т.е. дали работи добре и ефективно или не. С течение на времето компаниите разбират, че усилията да стимулират хората чрез заплащане на тяхната производителност понякога нямат нужния ефект, който те биха искали да постигнат. Тогава на

Изтегляне 0.63 Mb.

Сподели с приятели: