Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югоизточен район

Националната и европейска политика за регионално развитие цели намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионални различия, осигуряване на условия за икономически растеж и високо ниво на заетост. Степента на изпълнение на тези цели се извършва посредством наблюдение на основни индикатори - БВП, БДС, ниво на безработицата, коефициент на заетост.

На регионално ниво в ЕС (райони на ниво NUTS 2), пет от българските райони попадат в последната десетка с най-нисък БВП на човек от населението в ЕС (по паритет на покупателна способност – PPS с данни за 2008 г.). От българските райони силно се откроява Югозападният район. В столицата са концентрирани значителна част от икономическите дейности и тя остава най-привлекателното място за бизнес и заетост в страната. Югоизточния район все още изостава значително от водещия по икономическо развитие Югозападен район.

Общото ниво на безработица в Югоизточен район през изминалата 2010 г. е 10.7 % ( при средно за страната 10.3 %), като най-високо е равнището на безработица в област Сливен – 16.9 % следвано от област Ямбол – 15.1 %, за област Бургас – 9.7 % и 6.7 % за област Ст.Загора. През 2009 г. нивото на безработица в ЮИР е било 6,52 %, което е 4.18 % по-ниско от това за 2010 г. За същия период равнището на безработица в област Сливен е било отново най-високо - 9.40 %. Впечатление прави увеличението на безработицата в областта с 7.5 пункта спрямо 2010г. За 2009 г. в област Ямбол равнището на безработица е 8.67 %, за област Ст.Загора е 6.39 % , а за област Бургас - 4.41 %. Прави впечатление, че нивото на безработицата в област Ст.Загора се запазва, докато в област Бургас и Ямбол е нараснало близо два пъти. За сравнение в Европейския съюз за периода 2009 – 2010г. нивото на безработица не се е променило ( 9.6 %). Според националната статистика, нивото на безработица през 2010 г. спрямо 2009 г. е нараснало с 2.7 %. България е сред страните с най-голямо увеличение на безработица в ЕС през 2010 г. като според доклада на Европейската статистическа служба страната ни е отредена на трето място по ръст на безработица след Литва и Гърция. Безработицата в България продължава да бъде над средната за ЕС по последни данни на Евростат, от които проличават сериозните различия между развитието на пазара на труда в европейските страни.

По данни на Евростат коефициента на заетост на населението по броя на лицата (на възраст 15-64 г.) в 27-те страни на ЕС за 2010 г. е 64.2 %, докато в България е 59.7 %. По данни на НСИ за 2010 г. в ЮИР коефицентът на заетост е 58.5 % при 61.2 % за 2009 г.

Състояние на регионалната икономика

Цели на икономическата политика на ЕС са: стабилност и хармоничен растеж; повишаване на стандарта на живот; стимулиране на процесите на конвергенция и взаимообвързаност; високо ниво на заетостта; стабилни цени; стабилни и устойчиви публични финанси и ефективна обща парична политика. В изпълнение на одобрената от Европейския съвет през юни 2010 г. стратегия „Европа 2020” и в съответствие с новия инструмент за по-добра координация на икономическите политики в рамките на Европейския съюз, т. нар. „Европейски семестър” Република България прие Национална програма за реформи на (2011-2015 г.). Програмата дефинира мерките на икономическата политика за постигане на националните цели по стратегия „Европа 2020” и за преодоляване на пречките пред функционирането на основните фактори на растежа, като по този начин е насочена към постигане на ключовите приоритети за страната, изхождайки от текущите нужди и предизвикателства пред малката и отворена българска икономика, с цел по-бързо излизане от настоящата криза. Отражението на световната икономическа криза върху нашата страна започна да се усеща през четвъртото тримесечие на 2008 г., когато реалния растеж на БВП се забавя. Кризата се изрази, както в свиването на външното търсене на продукцията на българските износители, спада в международните цени на основни износни стоки, така и в намаляването на кредитната активност на банките и резкия спад на чуждестранните инвестиции в нашата икономика в резултат на нарасналия риск за инвеститорите. Реално българската икономика регистрира в началото на 2009 г. първия си отрицателен растеж от -4.5% спрямо предходната година за значителен период от време, като общо за 2009 г. отрицателния ръст възлезе на -5.5%. Всички икономически сектори допринасят за спада в БВП, като с най-голям принос е индустрията, която първа почувства негативния ефект от кризата. През 2010 г. постепенно се забелязва слабо възстановяване на българската икономика, като през второто и третото тримесечие на годината икономиката повиши равнището на производство от 2009 г. Прогнозите са за растеж от 0.7% и 3.6% съответно през 2010 и 2011 г.

Стойността на произведения брутен вътрешен продукт (БВП) по текущи цени за Югоизточен район за 2009 г. възлиза на 8 100 019 хил. лв. (данни на НСИ). ЮИР формира 11,9 % от БВП на страната. По показателя БВП на глава от населението за 2009 г. Югоизточен район се нарежда на второ място сред районите в страната, изпреварван единствено от Югозападен район. (15 610 лв.) Средната стойност на БВП на човек в Югоизточен район е 7 238 лв. при среден показател за страната от 9 007 лв. По данни на НСИ за 2008 г. брутния вътрешен продукт на човек от населението е 9090 лв. за страната. За същия период в ЮИР БВП е 7 513 лв., като най-висока е стойността за област Стара Загора – 8 841 лв., следвана от област Бургас – 8 609 лв. Прави впечатление, че стойността на показателя за областите Бургас и Стара Загора е почти два пъти по-голяма от БВП на човек от населението за областите Ямбол и Сливен, съответно за област Ямбол 4 959 лв., а за област Сливен – 4 761 лв. По парично изражение на произведените стоки и услуги на човек от населението, произведени в икономиката, ЮИР се намира на трето място след Югозападен район (15 161 лв.) и Североизточен район (7 836 лв.). За сравнение през 2007г. средната стойност на БВП на човек в ЮИР е 5 490лв., което е с 27% по-ниска от тази през 2008г. (7 513 лв .) Видно е, че въпреки нарастването на средната стойност на БВП на човек в района, средната стойност за ЮИР остава по-ниска от тази за страната. Всичко това говори, че са налице съществени диспропорции и вътрешнорегионални различия по отношение икономическото развитие и производителността на труда. За сравнение, средната стойност на БВП на човек в Европейските региони от NUTS 2 /ЕС-27/ в края на 2008 г. е бил 24 327 лв., а в ЮИР -7 513 лева. Разпределението на БВП на ниво области (NUTS 3) за Югоизточния район показва значителни диспропорции. С най-голям дял са областите Бургас и Стара Загора, следвани от Сливен и Ямбол.

Вътрешнорегионалните неравновесия на регионалната икономика на Югоизточния район са следствие от традиционното по-ускорено развитие и усвояване на Черноморските крайбрежни урбанизирани територии, транспортната достъпност и натрупания институционален и човешки опит в различни икономически дейности, свързани с услугите в туризма, индустрията и търговията.

Брутната добавена стойност за 2009 г. в ЮИР е 6 958 771 хил.лв. Стойността на този показател за периода е 11,9 % от този на страната ( 58 695 489 хил.лв.). Стойността на БДС по основни сектори очертава най-голям принос на сектора на услугите, който формира 42,6 % от показателя, при среден дял за страната 64,5%. Вторият по принос икономически сектор - индустрията има важно значение за регионалната икономика с 42,6 % при средно за страната 30.6%. Аграрният сектор формира 5,8 % от БДС за района при 4,8 % за страната. Брутната добавена стойност за 2008 г. в ЮИР е 7 033 981 хил.лв. Стойността на този показател за периода е 12.18 % от този на страната ( 57 732 834 хил.лв.). Стойността на БДС по основни сектори очертава най-голям принос на сектора на услугите, който формира 51.7 % от показателя, при среден дял за страната 62.67%. Вторият по принос икономически сектор - индустрията има важно значение за регионалната икономика с 40.44 % при средно за страната 30.4%. Аграрният сектор формира 7.83 % от БДС за района при 6.91 % за страната.

На териториално ниво NUTS 3 разпределението на брутната добавена стойност по икономически сектори показва изразена диференциация и дисбаланси в потенциала и приноса. Област Бургас заема водещо място в индустрията и в сектора на услугите, следвана от област Стара Загора. С най-голям принос в аграрния сектор отново е област Бургас. Областите Сливен и Ямбол отбелязват ниски стойности в индустриалния сектор и в сектора на услугите, в резултат – малък принос към БДС за района.

Стойностите на показателите, свързани със структурата на регионалната икономика по основни сектори, очертават ясно изразен потенциал и реален принос на района в индустриалното развитие на страната, слабо развитие и диверсификация на аграрния сектор и нарастващо значение на сектора на обслужващите дейности в областта на туризма, публичните услуги, бизнеса, финансово -застрахователната сфера, търговията и транспорта. Структурата на регионалната икономика показва необходимост от продължаващи значителни инвестиции за поддържане на устойчив темп на нарастване на индустриалния сектор, в много случаи за сметка на нарастването на продуктивността на аграрния и сектора на услугите. В близко бъдеще е наложително преструктуриране на икономиката на района с цел да се отговори на повишения инвеститорски интерес за развитие на туризма, качествени услуги включително за бизнеса, както и подобряване на транспортната и екологичната инфраструктура и свързаните с транспортните и енергийните системи услуги.

Състоянието на нефинансовия сектор на икономиката в Югоизточен район се характеризира с превес на микрофирмите и малките предприятия над средните и големите предприятия. Съотношението на МСП спрямо големите предприятия и микро фирмите показва нарастващ потенциал за постигане на ускорен икономически ръст и нарастване на заетостта през последните години. Броят на нефинансовите предприятия за 2009 год. в ЮИР е 52 629 бр., от 368 229 бр. за страната, следвайки тенденцията на нарастване. Приходите от дейността на нефинансовите предприятия за 2009 г. в ЮИР са 25 620 130 хил.лв. Статистиката сочи, че районът се намира на трето място по брой предприятия след ЮЗР и ЮЦР, а по приходи от дейността е на второ място след ЮЗР. Приходите от дейността, реализирани от сектора на МСП на територията на ЮИР съставляват 42.2 на сто от всички приходи в продуктивния сектор на икономиката на района. Броят на МСП спрямо общия брой на предприятията на територията на Югоизточен район е 8.7 % и се доближава до средния дял за страната (9.5%).

Таблица 2 Нефинансов сектор на икономиката през 2009г.