III.3. Услуги за физически и юридически лица

III.3. Услуги за физически и юридически лица

Само 19 общини (11,8%) предлагат онлайн технически услуги, 18 общини (11,2%) – услуги за гражданското състояние; по 9 общини (5,6%) предлагат онлайн услуги относно данъците и таксите и др.; около 4 общини (2,5%) предлагат онлайн и услуги свързани със социални дейности; 3 общини (1,8%) – услуги, свързани с културата; малко над 1% – услуги относно образованието и финансови услуги. Нито една община не предлага онлайн услуги, отнасящи се до здравеопазването (табл. 9).

Онлайн техническите услуги се предлагат предимно от общините първа, втора и трета категория (съответно 33%, 22% и 10%). Същото се отнася и за онлайн услугите за гражданско състояние (съответно 22%, 22% и 10%). За отбелязване е, че 3 общини от трета категория присъстват при онлайн услугите относно данъци и такси и друго (съответно 6% и 4%), докато нито една община от втора категория не отчита тези услуги. Най-висок дял при тези две онлайн услуги отново имат общините от първа категория (съответно 17% и 39%).

Седем общини от първа категория (близо 39% от тази категория) предлагат за гражданите и бизнеса съответно 163 и 164 такива услуги, докато 3 общини от четвърта категория (11,5%) предлагат за гражданите и бизнеса съответно 14 и 11 онлайн услуги. Изследваните общини от 3 и 4 категория предлагат като цяло и средно повече онлайн услуги за гражданите и бизнеса в сравнение с общините от втора категория. Така например 6 общини от трета категория (12,2% от всички трета категория) предлагат 67 онлайн услуги за граждани и 54 онлайн услуги за бизнеса, докато три общини от втора категория предлагат едва 11 онлайн услуги за гражданите и само 1 община от тях предлага 1 онлайн услуга за бизнеса.

В рубриката „други” са посочени онлайн услуги като: сигнали за нередности, разпореждане с общинска собственост, търговска дейност, туризъм, транспорт, приемни дни, достъп до обществена информация, заверка на хотелски регистри, гражданска регистрация и др. С други думи, предимно информационни услуги, които отговарят на първите етапи от европейските индикативни услуги.
Фигура 8. Разпределение на проучените общини относно предлагане на онлайн услуги

Таблица 9. Достъпни онлайн услуги, предлагани от общините според категорията (%)

В 43,2% от общинските центрове заплащането на таксите за различните административни услуги се извършва на гише-каса, в 1,3% от тях – по банков път и в 54,8% – на гише и по банков път. Делът на плащания на гише-каса нараства от 11% при общинските центрове първа категория до 50% и при общинските центрове 4 категория и над 50% за тези 5 категория. Обратно, делът на плащанията на гише и банков път намалява в същия ред – от 83% при общинските центрове първа категория до 46% при тези от пета категория. Отново общинските центрове от трета категория са представени по-добре в сравнение с тези от втора категория – те имат по-висок дял при плащанията на гише и по банков път и по-нисък при плащанията само на гише.

Делът на плащания на гише-каса е доста по-висок в кметствата (72%), докато едва в 11,2% е осигурена възможност за плащане на такси на гише и по банков път. В същото време 16,8% не са отговорили на въпроса. Делът на неполучените отговори относно формите за заплащането на такси в съставни кметства е 73,9%. Сред получените отговори преобладава заплащане на гише-каса (24,2%), а 1,9% от анкетираните са отбелязали осигурена възможност за заплащане и на гише-каса, и по банков път.

Делът на плащания на гише-каса е доста по-висок в кметствата (71,8%), докато едва в 10,6% от тях може да се комбинира плащането на такси на гише и по банков път, а 17,6% не са отговорили на въпроса. Делът на неотговорилите на въпроса при съставните кметства е 74,6%, като 23,2% от тях посочват гише-каса и 2,1% – по банков път. В нито една от общините (била тя дори общински център) не е въведено онлайн плащане на такси за административни услуги.

В картата с въпроси беше предвидена възможност анкетираните сами да оценят нивото на развитост на предлагани от тяхната община услуги сравнено с европейските изисквания (табл. 10 и 11). Получените данни дават основание да се направи заключението, че независимо от сравнително подобрената ситуация с ИКТ оборудването и интернет достъпа в общините, предлагането на интерактивни онлайн услуги е много слабо застъпено в тяхната практика. Какво по-конкретно сочат отговорите на анкетираните?

Ако изключим позициите „не е приложимо”, „не разполагаме с такива данни”, неотговорилите и тези, които са отговорили, че са на етап 0 („планира се”) или на етап 1 („разработва се”), се очертава следната картина за нивото на онлайн предлаганите услуги от общините:

– Около 10%-15% от общините са на етап 2 по пет от онлайн услугите: Свидетелства (за раждане, брак; искане и доставка) (14,9%); Разрешение за лично строителство или ремонт (14,3%); Смяна на адрес на лице в страната (13%); Обществени поръчки (11,2%); Плащане на данъци върху доходите (9,3%).

– Още две онлайн услуги са видими на етап 2 за 6–7% от общините: Разрешителни, свързани с опазването на околната среда (6,8%) и Регистриране на кола (5,6%).

– Останалите услуги се предлагат на етап 2 от 0,6 до 1,2% (т.е. 1–2 общини).

Тук ще уточним, че етап 2 по същество включва предлагане чрез уеб сайта на общината на форма за разпечатване, която обаче се попълва и подава на гише („на хартия”).

На етап 3, т.е. попълване и подаване онлайн на електронната форма, 5 общини (3% от всичките изследвани) предлагат 2 онлайн услуги: Свидетелства (за раждане, брак; искане и доставка); Разрешение за лично строителство или ремонт. Останалите услуги се предлагат от по 1–3 общини.