Очаква се тези положителни тенденции да се запазят

Независимо от изпълнението на основни направления от политиката за безопасност и здраве при работа, съществуват и редица предизвикателства. На първо място пред страната стоят група от проблеми, които изискват концентриране на усилия и ресурси за непосредственото им решаване. Като такива се открояват:

• 
  новите предизвикателства за защита на работещите, породени от икономическите и социални промени;
  
• 
  големият брой малки и средни предприятия, в които знанията за безопасността и здравето при работа са недостатъчни или често липсват; рисковете не са еднакво изразени в големите и в малките предприятия;
  
• 
  тенденцията към увеличаване на работното време и интензивността на труда, което води до увеличаване на стреса на работното място;
  
• 
  все още част от българското производство в редица икономически дейности се реализира с остарели машини и оборудване, които не само нямат конкурентна производителност, но и генерират вредности и опасности за работещите;
  
• 
  неефективните системи за мониторинг и оценка на риска;
  
• 
  неадекватно професионално-квалификационно равнище на работната сила;
  
• 
  недостатъчно професионално обучение на заетите лица с оглед осигуряване на безопасност и здраве при работа.
  

Участието на жените в пазара на труда продължава да нараства. Необходимо е да се обърне по-специално внимание на аспектите за здравето и безопасността, които засягат най-вече жените.

Не на последно място стоят и въпросите, свързани с неефективния държавен контрол в областта на труда, недостатъчната квалификация на контролните органи, недостатъчната ресурсна и информационна обезпеченост (хора, техника, мобилност, информационни системи и други).

4. 
   ВИЗИЯ, ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ
   

За постигане на тази амбициозна цел ще се реализират мерки в следните приоритетни области.

1. 
   Гарантиране на правилното прилагане на законодателството на областта на безопасните и здарвословни условия на труд.
   
2. 
   Насърчаване на развитието и прилагането на секторни стратегии
   
3. 
   Управление на професионалните рискове
   
4. 
   Насърчаване на промените в поведението на работещите и работодателите към прилагане на подход, насочен към опазване на здравето
   

Реализирането на този приоритет предполага прилагане на комплекс от мерки и средства за ефективното прилагане на законодателството в областта на безопасните и здравословните условия на труд, което е от основно значение за защита на живота и здравето на работниците от една страна, и поставя на равноправна основа всички действащи предприятия от друга.

Насочването на усилията в секторите, считани за рискови и към категориите на най-уязвимите работници и служители (младежи и застаряващи работещи, работници и служители на срочен трудов договор и слабо квалифицирани), както и в малките и средни предприятия и публичния сектор ще допринесе значително за намаляване на броя на трудовите злополуки на работното място и на професионалните болести. Необходимо е да се засили ангажираността на всички участници в дейността по осигуряване на БЗР, както на национално ниво, така и на ниво предприятие.

С приоритет ще се прилагат мерки, гарантиращи високата степен на спазване на законодателството, с акцент в малките и средни предприятия и в секторите с висок риск:

• 
  разпространение на добри практики;
  
• 
  обучение на работници и служители и ръководни кадри;
  
• 
  изработване на лесно приложими инструменти за оценката на риска;
  
• 
  разпространение на информация на достъпен език и на лесно разбираеми и лесно приложими насоки;
  
• 
  достъп до висококачествени външни услуги за превенция;
  
• 
  използване на инспекторите по труда за посредници за насърчаване на по-доброто приложение на законодателството в малките и средни предприятия;
  
• 
  използването на икономически мерки на равнището на Общността (например чрез структурни фондове) и на национално равнище, за микропредприятия и за малки и средни предприятия.
  

• 
  допълване правата на контролните органи;
  
• 
  усъвършенстване на координацията и контрола върху дейността на всикчи контролни органи в областта на труда, като по законов път се уреддят: начина на функциониране на националната система за инспектиране по труда; видовете контролни дейности, включени в инспектирането по труда; начина на взаимодействие между държавните контролни органи, осъществяващи инспектирането по труда; контрола върху дейността на държавните контролни органи, осъществяващи инспектиране по труда;
  
• 
  повишаване на административнонаказателната отговорност за нарушения на трудовото законодателство;
  
• 
  повишаване на строгостта на прилаганите принудителни административни мерки;
  
• 
  укрепване на административния капацитет на ИА “Главна инспекция по труда”.
  

• 
  е насочена към достиженията на техническия прогрес и развитието на пазара на труда;
  
• 
  гарантира последователно, опростено и ефективно приложение;
  
• 
  намалява административните разходи в тежест предприятията.
  

Успехът на стратегията зависи от това до каква степен ще се разработят и прилагат координирани секторни стратегии, които да определят количествени цели за намаляване появата на трудови злополуки и професионални болести.

Секторните стратегии ще бъдат разработени на базата на задълбочен анализ и оценка на развитието по сектори (браншове), с активното участие и консултации с всички заинтересовани страни, включително и със социалните партньори. С приоритет ще се реализират мерки, насочени към предприятия, показващи отклонения от изискванията за безопасност и здарве при работа, както и към най-често срещаните рискове и най-уязвимите работници.

Секторните стратегии трябва да покриват следните области:

• 
  превенция на здравните рискове, чрез повишаване на ефективността от наблюдението;
  

• 
  мерки за рехабилитацията и реинтеграцията на работещите;
  

• 
  съобразяване със социалните и демографските промени;
  

Независимо че трябва да се отговори на нуждите на едно застаряващо активно население, положението и на по-младите работници не трябва да бъде пренебрегвано, особено на тези от тях, които са уязвими от рискове на работното място. Ако този аспект бъде пренебрегнат, това ще доведе до изместване на риска към по-младите възрастови групи и ще създаде условия за бъдещи проблеми.

В научните изследвания следва да се включват психосоциални въпроси, мускулно-скелетни нарушения, опасни вещества, управление на здравето и безопасността, рискове свързани с няколко преплитащи се фактора (например организация на работата и концепция за работните места, ергономия, комбинирано излагане на физични и химични агенти), както и потенциалните рискове, свързвани с нанотехнологиите.

Необходимо е да се изгради Национален център по безопасност и здраве при работа, който да извършва социално-икономически изследвания в областта на иновациите, организационния мениджмънт и производството, технологичния трансфер, новите форми на управленско развитие и др. Да генерира познание, и да стимулира креативността и иновационните възможности за осигуряване на благосъстояние при работа.

Управлението на професионалните рискове ще се осъществява и чрез:

• 
  оценки за въздействието на опасностите върху професионалния и здравен статус на работната сила;
  
• 
  разработване и разпространяване на научно-приложни знания и опит;
  
• 
  разработване на ефективни програми за управление и контрол на професионалните рискове, обвързани с прилагането на нови технологии и технически решения, адаптирани към съвременното развитие на науката и техническия прогрес.
  

Успешното справяне с новите задължения и предизвикателствата, които поставя законодателството в областта на бе­зопасността и здравето при работа, преди всичко е свързано с осъзнаване на зна­чението на тази дейност и изграждането на нова култура за предпазване. Следователно, както работодателите, така и работещите трябва да осмислят ползите от добре функционираща система за безопасност и здраве при работа и свързаните с нея взаимни отговорности. В тази насока е необходимо да се положат допълнителни усилия за увеличаване на процента на предприятията, в които управлението на дейността за безопасност и здраве при работа е интегрирано в общия мениджмънт на фирмата и е елемент на системата за качество.

Предприятията, които инвестират в опазване на здравето на техните работници, чрез активни политики за превенция, ще получат измерими ползи:

• 
  съкращаване на разходите, дължащи се на чести отсъствия от работа;
  
• 
  намаляване на текучеството на персонала;
  
• 
  по-висока удовлетвореност на клиентите;
  
• 
  повишаване на мотивацията;
  
• 
  подобряване на качеството продуктите и услугите и по-добър имидж на предприятието.
  

Промяната в поведението, свързано с проблемите на безопасността и здравето при работа, могат да се реализира чрез:

• 
  дейностите за повишаване на информираността;
  
• 
  ефективно и пълно прилагане на правила за информиране, обучение и участие на работниците в дейностите по осигуряване на БЗР.
  

Особено внимание ще се обърне на обучението на младите предприемачи в областта на управлението на здравето и безопасността на работното място, както и на обучението на работниците, свързано с рисковете в предприятието, тяхното предвиждане и предотвратяване. Това е от изключително значение за МСП и за работниците-мигранти.

Необходимо е да бъдат усъвършенствани инструментите на социалния диалог и да се насърчат социалните партньори:

• 
  активно да сътрудничат на правителството при разработване на национални програми по безопасност и здраве при работа;
  
• 
  да осъществяват инициативи в контекста на секторния социален диалог и да гарантират, че представителите на работниците и служителите участват в системното управление на професионалните рискове;
  
• 
  активно да популяризират основните принципи на превенция на работното място в предприятията;
  
• 
  да продължат да сътрудничат активно по превенция на новите рискове на работното място, включително и по превенция на психосоциалните рискове;
  
• 
  да засилят, както на национално равнище, така и на ниво предприятие техническата помощ и обучението на представителите на работниците и служителите, които имат отговорности, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, както и на други работещи, с особено внимание към малките и средните предприятия.
  

5. 
   ПРИЛАГАНЕ И ОТЧИТАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЯТА ПО БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ
   

Постигането на целта и приоритетите на Стратегията изисква обезпечаване на приоритетите с финансови ресурси. От изключителна важност е наличните ресурси да се изразходват ефективно и ефикасно, особено предвид факта, че различни институции ще осъществяват действия, насочени към решаване на общи проблеми (превенция на професионалните рискове, образование и обучение, наблюдение и информиране и др.). В тази връзка планирането и изпълнението на заложените мерки ще става в рамките на програмното бюджетиране. По този начин ще се осигури необходимата степен на съгласуваност между отделните институции и политики за изпълнение на съответните задачи. Ще се осигури и необходимия административен капацитет за изпълнение на заложените дейности. Отговорни за успешното изпълнение на заложените цели и задачи ще бъдат институциите в областта на БЗР, посочени в точка III. Институционален капацитет на системата по БЗР.

Изпълнението на Стратегията е осигурено финансово и от програмите на Оперативната програма за развитие на човешките ресурси, фонд „Трудова злополука и професионална болест” на Държавното обществено осигуряване и фонд „Условия на труд” към министъра на труда и социалната политика, както и от средства на работодателите и други източници.

Чрез координираното използване на наличните финансови ресурси от всички посочени източници, изпълнението на целите на стратегията няма да изисква нарастване на дела на преразпредление на брутния вътрешен продукт чрез намесата на държавата.

Конкретните годишни действия и тяхното финансово обезпечаване по различните източници на финансиране ще се определят в Национална програма по безопасност и здраве при работа, приемана от Министрерския съвет.

2. Очаквани резултати

Очакваните резултати от изпълнението на целите и приоритетите на стратегията са групирани в следните направления:

Тъй като националното законодателство в областта на безопасността и здравето при работа е изчерпателно, акцентът е поставен върху осъвременяване и опростяване на вече съществуващите законодателни мерки, без да се понижават съществуващите нива за защита. Ползите, генерирани в следствие прилагането на това законодателство се изразяват основно в намаляване степента на проявление на професионалните рискове и повишаване на защитата на работещите.

Запазването на различията в прилагането на минималните изисквания, заложени в националното законодателство и в директивите на ЕС би попречило за създаване на еднакво поле за действие за предприятията на пазара на труда в България и в ЕС, и би довело до нелоялна конкуренция, основана на ниски стандарти за условията на работа.

2.2. Продължаващо, устойчиво и равномерно намаляване на трудовите злополуки и професионалните болести

Значението на този резултат се показва чрез от отчитаното ниво на трудов травматизъм в страната. Последствията от трудовите злополуки и професионалните болести имат както икономическо така и социално въздействие.

Намаляването на броя на трудовите злополуки и професионалните болести ще доведе до намаляване на:

• 
  размера на загубеното работно време в резултат на отсъствие от работа поради временна неработоспособност;
  
• 
  броя на лицата, напускащи предприятията поради лоша работна среда, или преждевременно пенсиониране и неработоспособност (инвалидност);
  
• 
  разходите, изразходвани от работодателите за съдействие при завръщане на работа (консултации, обучение, приспособяване към работното място и др.);
  
• 
  производствен капацитет - загубеното производствено време, непроизведена продукция и неизвършени услуги като следствие от събитие, което завършва с травма;
  
• 
  осигурителната и застрахователната тежест;
  
• 
  мъка и страдание и др.
  

Превантивните системи за управление на безопасността и здравето при работа, изградени на основата на: оценка на риска; предоставяне на информация и обучение на работещите; осигуряване на подходяща работна среда и работно оборудване; медицинско наблюдение и др. водят реално до:

• 
  подобряване благосъстоянието и удовлетвореността от работата, вкл. и за уязвимите групи на пазара на труда;
  
• 
  подобряване качеството на продуктите и услугите;
  
• 
  повишаване на имиджа на предприятията;
  
• 
  повишаване на производителността на труда.
  

Пълният цикъл на мониторинг и оценка на изпълнението на заложените цели и приоритети включва:

• 
  Предварителна оценка (еx-ante оценка) на мерки и инициативи с оглед постигане на по-добро качество.
  

• 
  Текущ мониторинг, осъществяван от институциите, отговорни за реализирането на конкретните мерки.
  
• 
  Последваща оценка на изпълнението и въздействието от реализацията на програмите и мерките.
  

С цел подобряване на информационната база за осъществяване на мониторинг и оценка ще се предприемат действия в следните направления:

• 
  Интегриране на националния регистър за професионални болести и за трудови злополуки, като част от информационната система на Националния осигурителен институт;
  
• 
  Изграждане на информационна база данни за инспектиране по труда;
  
• 
  Развитие на инструментариума за събиране и предоставяне на информация за условията на труд;
  
• 
  Развитие на подхода на формиране на политики въз основа на резултати от изследвания, проучвания и други научни методи за оценка на условията на труд и необходимостта от конкретни мерки, за подобряване на резултатите от приложението на стратегията. Ще бъде развиван капацитета на институциите в областта на БЗР за стратегическо анализиране и прогнозиране на процесите за управление и контрол на професионалните рискове.