Насоки за разработването на модел на счетоводна политика на читалищата в страната

3. 
   Примерен модел на счетоводна политика на читалище
   

Изготвянето на модела на счетоводната политика е важна част от счетоводната работа, защото в неговите структурни части намират отражение особеностите на отчетността в конкретното читалище, представени през призмата на субективните решения на управленския му орган. Ето защо, без да се навлиза в подборности, ще се направи опит да се очертаят само основните насоки за неговото разработване по отделни структурни елементи (раздели).

В разделът Общи положения е подходящо да се посочат данни за конкретното читалище, в т.ч. правен статут, предмет на дейност, вкл. вид и характер на стопанската дейност (ако е предвидено да се извършва такава), набелязани цели и задачи и вид на счетоводната политика (обвързана изцяло или частично с разпоредбите на законодателството, дефанзивна, стабилизационна или експанзивна и т.н.) ²⁰.

В разделът Нормативна база, принципи и ръководни начала, сведенията следва да се представят в две отделни направления, както следва:

При първото направление акцентът се поставя върху съвкупността от действащите общи и специфични нормативни и счетоводни документи, регламентиращи дейността на читалището (нестопанска и евентуално стопанска) и нейното отчитане. Посочват се и приетите и утвърдени вътрешни разпоредби, наредби, инструкции и други подобни, определящи изискванията и ограниченията при изготвяне на счетоводната информация²¹.

Във второто направление се представят принципите на счетоводството и ръководни начала (изисквания), с които трябва да се съобразява счетоводния персонал при създаването и представянето на счетоводната информация. За тях е определящо, че се прилагат, както по отношение на текущото отчитане, така и по отношение на периодичното приключване и изготвянето на финансовите отчети на читалищата.

Организацията на счетоводството „може да се преценява от две гледни точки – като организация на човешки труд и като организация на информационна система”²². Тези два аспекта са в съответствие с двойствения характер на счетоводството.

Организацията на счетоводния труд включва: определяне на обема и вида на счетоводната работа, както и приблизително необходимото време за нейното извършване; разпределение на задачите между счетоводния персонал (ако в читалището има повече от един счетоводител); изготвяне на план за ритмично изпълнение на предвидените счетоводни дейности и др. Тя се конкретизира при разработването на модела на счетоводната политика, но в по-голямата си част не намира отражение в него.

Организацията на счетоводството като информационна система е свързана с набелязването на местата за създаване на информацията и с нейното движение в рамките на читалището и извън него. Затова като най-важни нейни компоненти във връзка с разработването на модела на счетоводната политика могат да се определят възприетия начин за обработка на счетоводната информация и документооборота.

При организирането на счетоводнството като информационна система се извършват и конкретни технически действия²³: съставя се индивидуален сметкоплан; определя се вида, формата и реквизитите на използваните документи и се изготвя Правилник за тяхното движение в отделното читалище; избира се счетоводна форма и подходящ програмен продукт (ако в отчетната структура е възприето автоматзирино обработване на информацията). И тъй като те са неразделна част от счетоводната работа е подходящо в модела на счетоводната политика да се посочи информация и за тях.

От тук може да се обобщи, че в организационно-технически аспект модела на счетоводната политика на читалищата следва да съдържа информация за индивидуалния сметкоплан, за възприетата счетоводна форма, вкл. за използвания програмен продукт и за Правилника за документооборота^.

Индивидуалният сметкоплан на читалищата се разработва на базата на Примерния национален сметкоплан²⁴. В него се включват сметки, който са необходими за отразяване на особености на дейността и на резултатите от нея²⁵. Затова той може да се различава от Примерния национален сметкоплан в няколко аспекта: част от сметките могат да отпаднат, други да се обединят в по-широки по обхват сметки, а трети да се въведат като нови, типични само за читалищата²⁶.

Изборът на сметки при разработването на индивидуалния сметкоплан е пряко обусловен от информационните потребности на конкретното читалище. Но когато става въпрос за нестопанската дейност в него задължително трябва да се предвидят специфичните сметки за отчитане на капитала (сметка 105 Капитал на предприятия с нестопанска дейност), на финансовия резултат (сметка 125 Резултат от дейността на предприятия с нестопанска цел) и на приходите от регламентирана дейност (сметки от група 71 Приходи в предприятия с нестопанска дейност). Целесъобразно е също, когато се извършва успоредно нестопанска и стопанска дейност за отчитането на разходите и на приходите да се обособят отделни сметки.

Счетоводната форма е съвкупност от счетоводни регистри и технология на записванията по тях, респ. „система от начини за съчетано прилагане на счетоводните регистри, при спазване на определена последователност в използването им и от способи за записване на отчетните данни в тях”²⁷. Тя е исторически обусловена, защо зависи от икономическите условия на даден етап от общественото развитие. И понеже съдържанието на отчетния процес може да се представи по различен начин, на практика са известни различни счетоводни форми.

В съвременните условия широко популярни са автоматизираните счетоводни форми. Те се характеризират с използването на съвременна компютърна техника за обхващане, преобразуване, актуализиране и обобщаване на счетоводната информация, а прилагането им зависи от степента на автоматизиране на отчетния процес.

Автоматизираната обработка на счетоводната информация осигуряват възможност за ефективен предварителен и текущ контрол върху първичната счетоводна информация, синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитичното и синтетичното) счетоводно отчитане, различни преходи от аналитично към синтетично отчитане, логическо преобразуване на счетоводната информация при нейното обработване и използване и обективност, точност, пълнота, достоверност и навременност при представянето й на управленските органи. Затова тя е предпочитана от читалищата в страната. Още повече, че при нея е налице облекчаване на счетоводния труд и съкращаване на времето, необходимо за обработка на данните.

Автоматизирането на отчетния процес в читалищата може да бъде частично и пълно. При частичното автоматизиране се ползват програмни продукти, създадени на модулния принцип. Те позволяват закупуване само на част от модулите, съобразно потребности и възможности, като така отчитането на част от отчетните обекти и настъпващите в тях промени остава ръчно.

Предимство на частично автоматизирания отчетен процес е, че неговата поддръжка е свързана с по-малко разходи. Същевременно при него не се ограничава възможността при необходимост притежаваните модули да се допълнят с нови. Ето защо той е подходящ за по-малки структурни единици, с по-ограничени финансови възможности, каквито са и читалищата.

В практиката се създават и счетоводни програми без модули. Резултатът от тяхното прилагане е пълно автоматизиране на отчетния процес и облекчаване на счетоводния труд. Но тъй като тяхната поддръжка е по-скъпа, те рядко се използват в счетоводната работа на читалищата.

Извършването на различни по вид и естество операции и процеси налага те да бъдат регистрирани по време, място, размер и отговорност на съответен носител, наречен документ²⁸.

Във връзка с разработването на модела на счетоводната политика читалищата изготвят списък с използваните първични и вторични счетоводни документи, в т.ч. общи и специфични (например свидетелство за дарение)²⁹. Той, наред с установения ред за движението на документите в отчетнообособената структура, намира отражение в Правилника за документооборота.

В Правилника за документооборота най-общо се определя пътя на документите от тяхното съставяне или получаване в читалището до предаването им в архива. В него се съдържат и процедурите по съставянето и приемането на отделните документи, по подготовката и по фактическото им обработване и по съхраняването им в счетоводния архив^.

Стуркурата на правилника за документооборота зависи от целите на ръководство и от спецификата на осъществяваната дейност³⁰ и може да включва: списък на първичните и на вторичните счетоводни до­кументи, обособени в две групи – общи и специфични; приложение на формулярите на общите и на специфичните първични и вторични счетоводни документи с указания за тяхното попълване, а когато е необходимо и приложение на формуляри за специфична ин­формация, необходима за вътрешни управленски нужди; график и схеми за движение на първичните и на вторичните счето­водни документи; списък на синтетичните счетоводни сметки, за които е необходима аналитична информация; списък на всички длъжностни лица, боравещи с пари и с имущество на предприятието с нестопанска цел и имащи право да подписват документи.

Методическите аспекти на счетоводната политика са свързани с определянето методите, подходите и вариантите за класифициране, признаване, оценяване, отчитане, контролиране и представяне във финансовите отчети на отчетните обекти. В този смисъл елементите на счетоводната политика могат да се представят като “от­делни счетоводни по­ли­тики възприети за отделните обекти в пред­приятието и за пред­ставянето на информация във финан­со­вия отчет с общо пред­наз­на­чение.”³¹

Елементите на счетоводната политика притежават качествата делимост, относителна самостоятелност и собствена специфика. Затова е подходящо те да бъдат обособени в отделни направления, каквато практика е възприета и в счетоводните стандарти.

В Счетоводен стандарт 1 - Представяне на финансовите отчети елементите на счетоводната политика са представени в съответствие с отчетните обекти, както следва: амортизационна политика на предприятието; методи за оценка на потреблението на стоково-мате­риал­ните запаси; прилагани в предприятието бази за разпределение на пос­тоянните общопроизводствени разходи; прилаган метод за определяне на етап от завършен до­го­вор за строителна дейност или услуга, съгласно Счетоводен стандарт 11 - Договори за строителство; периодика за извършване на текуща преоценка на ва­лут­ните активи и пасиви; критерии за признаване на държавните дарения и помощи като приходи съгласно Счетоводен стандарт 20 - Отчитане на пра­вителствените дарения и оповестяване на правителствена помощ; третиране на събития, настъпили по време на из­готвяне на счетоводния баланс; третиране на събитията, настъпили след датата на из­гот­вя­не на финансовия отчет; приложен метод за признаване на приходите; съществени сведения за оповестяване съгласно Счетоводните стандарти или преценени от предприятието като такива и наблюдавани показатели за рентабилност, ефек­тив­ност, ликвидност, финансова автономност и обръщаемост на материал­ни­те запаси³².

В специализираната литература са познати и други становища относно броя и обхвата на елементите на счетоводната политика. Така например, с оглед постигането на по-голяма точност, някои автори предлагат да се направи допълнително конкретизиране по отделни отчетни обекти, като се увеличи броя на елементите³³. Други са на мнение, че е подходящо класифицирането и характеризирането да се организира от гледна точка на най-важните и значими страни на счетоводния процес, касаещи текущото счетоводно отчитане и съставянето на финансовите отчети³⁴. Защитава се и тезата, че „счетоводната политика като счетоводен модел трябва да включва такива елементи, които да отговарят на задачите и функциите, поставени пред отчетността в условията на пазарната икономика”³⁵, в т.ч. оценка на активи, пасиви и капитал; амортизационна политика; мотивиране на инвестициите на предприятието; начин на оформяне и оповестяване на договорните отношения; консолидационна политика; финансово планиране на дейността на предприятието; анализ и текущ контрол на дейността.

При съпоставката на отделните елементи на счетоводната политика, в т.ч. представени в счетоводните стандарти и от различни автори се установява, че постановките в счетоводната база имат своите предимста. Те могат да се обособят в две насоки:

• 
  действащите счетоводни стандарти са в основата на разработването на модела на счетоводната политика, защото в тях се регламентира отчитането на отделните обекти, операции и процеси;
  
• 
  оповестяването на данните се извършва по отделни елементи на модела на счетоводната политика (това могат да бъдат и елементите, представени в счетоводните стандарти), с което се постига съпоставимост на данните между различни предприятия и за отделни отчетни периоди.
  

Анализирането на отделните елементи (счетоводни политики), посочени в счетоводните стандарти от гледна точка на читалищата и тяхната специфична дейност показва, че една част от тях не са типични за тези структури^. Затова е подходящо те да не се включват в модела на тяхната счетоводна политика. В същото време има и такива, между които съществува явна връзка и могат да се обединят^. И като се имат предвид особеностите на отчетните обекти и на възприетите варианти за тяхното отчитане методическата част на модела на счетоводната политика на читалищата би могла да се представи в следния вид³⁶:

• 
  оценяване, признаване и отчитане на активите и капитала, в т.ч. пасивите;
  
• 
  критерии за признаване и особености при отчитане на разходите и на приходите, в т.ч. от правителствени и други дарения и помощи;
  
• 
  амортизационна политика;
  
• 
  методи за отписване на стоково-материалните запаси при тяхното потребление;
  
• 
  финансово планиране на дейността;
  
• 
  мотивиране на инвестициите (приоритетно за нестопанската дейност);
  
• 
  анализ и текущ контрол на дейността;
  

Предложените елементи на модела на счетоводната политика са съобразени с изискванията, предвидени в счетоводните стандарти и с особеностите на дейността на читалищата.

За да придобие определена завършеност методическата част на модела на счетоводната политика следва да се изпълни със съдържание. За целта могат да се ползват предвидените в счетоводните стандарти оповестявания³⁷, както и друга информация, преценена като важна от ръководството на читалището^.

Предлаганият примерен модел на счетоводна политика може да се използва от различни читалища, като се променя, допълва и обогатява, съобразно потребностите от информация в тях.

Преди да бъде утвърден моделът на счетоводната политика подлежи на задължителна проверка с оглед разкриването и отстраняването на евентуални несъответствия, пропуски и грешки. За целта се:

• 
  съпоставят възприетите в модела ръководни начала за водене на текущото отчитане и за изготвяне на финансовите отчети със законовите изисквания, в т. ч. с настъпилите промени в тях;
  
• 
  преценява доколко организационно-техническата част от модела на счетоводната политика е съобразена с достиженията в областта на счетоводството и на счетоводния софтуер, както и с възможностите на читалището;
  
• 
  проверяват избраните подходи и варианти за отчитане на отделните стопански операции и процеси и се преценява тяхното съответствие с особеностите, състоянието и очакваното развитие на читалището;
  
• 
  проверява за наличието на технически и други грешки и пропуски.
  

Счетоводната политика се утвърждава преди началото на отчетния период и се свежда до знанието на лицата, чиято работа е свързана и зависи от нейните параметри. За целта тя се оформя с вътрешен документ, съдържащ наименованието на читалището, датата и подписа на лицето, утвърдило счетоводната политика и наименованието и съдържанието на отделните й раздели и елементи. Същевременно в края на всеки отчетен период тя подлежи на оповестяване в приложението към годишния финансов отчет³⁸.

При извършените проучвания се установи, че читалищата имат богатата практика, изпълнена с много счетоводни проблеми, чието всеобхватно изясняване в една научна разработка е невъзможно. Затова се открояват и въпроси, които не са намерили решение в настоящото изложение или не са изследвани в достатъчна дълбочина. Такива например са проблемите, свързани с разкриването и конкретизирането на особеностите на елементите в модела на счетоводната политика, с възможностите за извършване на промяна в модела на счетоводната политика и др. Ето защо би могло да се приеме, че в настоящата разработка са очертани само основните насоки, в които би могло да се разгърне едно по-задълбочено и всеобхватно изследване в областта на счетоводната политика на читалищата в България.

1. 
   АВЕРКОВИЧ, Е. Счетоводна политика на нефинансовите предприятия (учебно пособие за дистанционно обучение). Свищов, Ценов, 2006.
   
2. 
   АВЕРКОВИЧ, Е. Счетоводна политика на нефинансовите предприятия (учебно пособие за дистанционно обучение). В. Търново, Фабер, 2008.
   
3. 
   АВЕРКОВИЧ, Е., Панчева, С. Счетоводна политика на нефинансовите предприятия (учебно пособие за дистанционно обучение). В. Търново, Фабер, 2009.
   
4. 
   БАКАЕВ, А, Шнайдман Л. Современная постановка бухгалтерского учета на предприятии. //Бухгалтерскии учет, 1992, бр. 10, с. 12 - 14; бр. 11, с. 3 - 5; бр. 12, с. 4 – 5.
   
5. 
   БЕРБЕРОВА, Л. Елементи на счетоводните политики. //Сче­то­вод­ство плюс, 2003, бр. 3, с. 22.
   
6. 
   БОЖКОВ, В. Представяне и оповестяване на счетоводната политика. //Б ъ л г а р с к и счетоводител, 2006, бр. 13, с. 2 - 6.
   
7. 
   БОЛЬШАЯ советская енциклопедия (третье издание). Москва, 1975.
   
8. 
   БЪЛГАРСКИ тълковен речник А-Я. София, Наука и изкуство, 1973.
   
9. 
   ГАБЕРОВ, И. Учебен речник на чуждите думи в българския език. В. Търново, Абагар, 2000.
   
10. 
    ДАМЯНОВ, Д. Панчева, С. Юридически лица с нестопанска цел. В. Търново, Фабер, 2008.
    
11. 
    ДИМИТРОВ, М., Павлова, М. Теория на счетоводството (първо издание), София, Ромина, 2005.
    
12. 
    ДУШАНОВ, И. Проблемът за принципа на счетоводството в неговия теоретико-методологичен и практико-приложен смисъл, съдържание и значение. В: Сборник от доклади на международна научно-практическа конференция ЕВРОИНТЕГРАЦИОННИТЕ процеси и предизвикателствата пред стопанската отчетност, анализа и одита. Свищов, 2006, с. 17.
    
13. 
    ДУШАНОВ, И. Финансови отчети на предприятията с нестопанска цел. //Б ъ л г а р с к и счетоводител, 2008, бр. 19, с. 3.
    
14. 
    ЗАКОН за счетоводството //Д ъ р ж а в е н вестник, бр. 98, 2001, посл. изм. бр. 34, 2011. http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135213569
    
15. 
    ЗЛАТКОВ, И. Счетоводна политика – същност и видове. //Б ъ л г а р с к и счетоводител, 1995, бр. 4, с. 4.
    
16. 
    ЗЛАТКОВ, И. Счетоводство на юридически лица с нестопанска цел, София, Булсофт -1 ЕООД, 1999.
    
17. 
    МЕЖДУНАРОДНИ стандарти за финансово отчитане (МСФО-тм) 2005. Част I. София, Идес, 2005.
    
18. 
    МЕРАЗЧИЕВ, В Счетоводна политика на банките. Свищов, Ценов, 2006.
    
19. 
    МЕРАЗЧИЕВ, В. Елементи на счетоводната политика. //Б ъ л г а р с к и счетоводител, 2006, бр. 13, с. 6 - 7.
    
20. 
    НАЦИОНАЛНИ стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. Закон за счетоводството. Закон за малките и средните предприятия, София, Солотон, 2005.
    
21. 
    ПЕТРОВ, Л. Основи на счетоводството, София, Мартилен, 2002.
    
22. 
    ПЕТРОВА, З., Желязков, Д. Счетоводната политика на пред­приятието. Пловдив, Плутон-1, 2003.
    
23. 
    ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 251 от 17 октомври 2007 година за изменение и допълнение на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, приети с Постановление № 46 на Министерския съвет от 2005 г. //Д ъ р ж а в е н вестник бр. 86, 2007.
    
24. 
    ПРАКТИЧЕСКО ръководство по счетоводство (четвърто издание) // Божков, В., Илиев, Г., Пенева, Р., Гюрова, Б., Петрова, С. София, ФорКом, 2007.
    
25. 
    ПРИМЕРЕН национален сметкоплан, Свищов, Ценов, 2006.
    
26. 
    РЕЧНИК на чуждите думи в българския език. София, Наука и изкуство, 1958.
    
27. 
    СЧЕТОВОДНА политика в България и Русия. Свищов, Ценов, 2006.
    
28. 
    УЧЕТНАЯ политика организаций России и Болгарии (российско-болгарский сборник научных статей). Москва, ФА при Правительстве РФ, 2006.
    
29. 
    ХЕНДРЕКСЕН, Э, Ван Бреда, М. Теория бухгалтерского учета. Москва, 1997.
    
30. 
    ШНАЙДМАН, Л. Основы формирования учетной политики в условиях перехода к рынку. // Бухгалтерскии учет, 1994, бр. 8, с. 34.
    

на счетоводна политика на читалище

Посочва се информация за правния статут на читалището, предмета на дейност, набелязаните цели и задачи, вида на прилаганата счетоводната политика, вида на извършваната стопанска дейност (ако е предвидена такава).

Съдържа сведения в две направления:

• 
  общи и специфични нормативни и счетоводни документи, регламентиращи дейността и счетоводството в читалището, вкл. вътрешни разпоредби;
  
• 
  основни принципи и ръководни начала (изисквания) при осъществяване на счетоводството в читалището.
  

Раздел трети. Организационно-технически аспекти.

Представя се информация за:

• 
  възприетата счетоводна форма;
  
• 
  степента на автоматизиране на отчетния процес и използвания програмен продукт;
  
• 
  специфичните сметки, включени в индивидуалния сметкоплан на читалището и начина на тяхното използване;
  
• 
  типичните за тези предприятия документи, включени в правилника за техния документооборот.