Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 8.

5. И Филип слезе в един Самарийски град и проповедваше им Христа. 6. И внимаваше народът единодушно на това което им говореше Филип, като чуеха всички и виждаха знаменията които правеше. 7. Защото нечистите духове с голем глас извикваха и излезваха от мнозина които ги имаха; и мнозина разслабени и хроми изцелени бидоха. 8. И стана радост голема в онзи град. 9. А в града от по-напред имаше некой си человек на име Симон който правеше магии, и омайваше народа Самарийски като казваше себе си че е велик некой си; 10. на когото всички от малък до голем даваха внимание и казваха: Този е великата сила Божия. 11. И внимаваха на него, по това че доста време беше ги омайвал с магиите си. 12. Но когато поверваха във Филипа, който благовествуваше за царството Божие и за името Исус Христово, кръщаваха се мъже и жени. 13. И сам си Симон поверва, и покръстен намерваше се всекога при Филипа, и, като гледаше че стават знамения и чудеса големи, удивяваше се. 14. А като чуха апостолите които беха в Ерусалим че Самария прие словото Божие, проводиха им Петра и Иоана, 15. които като слезоха помолиха се за тех за да приемат Духа Светаго. 16. (защото не бе слезъл още ни на едного от тех Дух Светий, но само беха кръстени в името Исус Христово.) 17. Тогаз възлагаха ръце на тех, и приимаха Духа Светаго. 18. А като виде Симон че с възлагането на апостолските ръце се даваше Светий Дух, принесе им сребро 19. и казваше: Дайте и на мене тази власт щото върх когото възложа ръце да приима Духа Светаго. 20. А Петър му рече: Среброто ти с тебе наедно в погибел да бъде защото си възмнел че дарът Божий със сребро се придобива. 21. Ти немаш част нито дел в това, защото сърдцето ти не е право пред Бога. 22. За то покай се от тази твоя злоба, и моли се Богу дано би ти се простил този на сърдцето ти помисъл; 23. понеже те гледам че си в жлъчка на горест и свръзка на неправда. 24. А отговори Симон и рече: Молете се вие за мене на Господа да ме не постигне ни едно от тия що рекохте. 25. Те прочее като засвидетелствуваха и говориха словото Господне върнаха се в Ерусалим, и на много Самарийски села проповедваха евангелието.

26. А ангел Господен говори на Филипа и рече: Стани и иди към пладне, в пътя който слезва от Ерусалим в град Газа: той е пуст. 27. И стана и отиде. И, ето, человек от Етиопия, скопец, велможа на Кандакия Етиопската царица, който беше над всичката нейна хазна, той бе дошел в Ерусалим да се поклони; 28. и на връщане, като седеше на колесницата си, четеше пророка Исая. 29. А Духът рече Филипу: Пристъпи и прилепи се до тази колесница. 30. И притече Филип и го чу като прочиташе пророка Исая и рече: Разумеваш ли това което четеш? 31. А той рече: И как бих можал да разумея ако ме не настави некой? И покани Филипа да възлезе и да седне с него. 32. А местото на писанието което прочиташе беше това: «Заведоха го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози който го стриже, така не отваря устата си. 33. В неговото унижение отне му се съдбата; а рода му кой ще изкаже? защото се взема животът му от земята.» 34. И отговори скопецът и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът: за себе си ли, или за другиго некого? 35. А Филип отвори уста, и начна от това писание та му благовести Исуса. 36. И като вървяха в пътя дойдоха на една вода; и казва скопецът: Ето вода: що ме възпира да се не кръстя? 37. И Филип рече: Ако верваш от все сърдце, можеш. А той отговори и рече: Вервам че Исус Христос е Син Божий. 38. И заповеда де се спре колесницата; и слезоха и двамата на водата, Филип и скопецът; и кръсти го. 39. А когато излезоха из водата Дух Господен грабна Филипа; и не го виде вече скопецът, но отхождаше на пътя си радостен. 40. А Филип се намери в Азот; и като прехождаше проповедваше евангелието по всичките градове докле дойде в Кесария.

ГЛАВА 9.

10. А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и рече му Господ във видение: Анание. А той рече: Ето ме, Господи. 11. И Господ му рече: Стани та иди на улицата която се казва Права, и попитай в дома на Юда за некого си на име Савел, Тарсянин; защото, ето, се моли; 12. и виде във видение едного человека на име Анания че влезе и тури ръка на него за да прогледа. 13. И отговори Анания: Господи, чух от мнозина за тогоз человека колко злини е сторил на твоите светии в Ерусалим. 14. И тука има власт от пръвосвещенниците да върже всички които призовават твоето име. 15. А Господ му рече: Иди, защото съсъд избран ми е той да носи моето име пред народи и царе, и пред синовете Израилеви; 16. защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми.

17. И отиде Анания и влезе в къщата; и като възложи ръце на него рече: Савле брате, Господ Исус който ти се яви на пътя по който ти идеше проводи ме за да прогледаш и да се изпълниш с Духа Светаго. 18. И тоз час паднаха от очите му като люспи, и тутакси прогледа; и стана та се кръсти; 19. а като похапна доби сила. И преседе Савел неколко дни с учениците в Дамаск. 20. И от тоз час проповедваше по съборищата Христа че той е Синът Божий. 21. И всички които го чуеха дивеха се и казваха: Не е ли този който погубваше в Ерусалим тези които призоваваха това име, и тука за това бе дошел да ги закара вързани при първосвещениците. 22. А Савел се укрепяваше повече, и надпираше Юдеите които живееха в Дамаск като доказваше че този е Христос.

23. И когато се минаха неколко дни, наговориха се Юдеите да го убият; 24. И това техно наговаряне стана известно на Савла; и вардеха портите дене и ноще за да го убият. 25. Но учениците го взеха през нощ и го спуснаха през стената с кошче. 26. И като дойде Савел в Ерусалим стараеше се да се придружи с учениците; но всички се боеха от него, понеже не верваха че е ученик. 27. А Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как е видел Господа в пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск е проповедвал с дързновение в името Исусово. 28. И вхождаше и изхождаше с тех в Ерусалим, и дързновено проповедваше в името на Господа Исуса. 29. И говореше и препираше се с Елинистите; а те гледаха да го убият. 30. Това като разумеха братята заведоха го в Кесария и отпратиха го в Тарс. 31. И тогаз по всичка Юдея и Галилея и Самария църквите имаха мир и назидаваха се, и, като ходеха в страх Господен и с утешението на Светаго Духа, умножаваха се.

32. И стана, когато Петър обхождаше всичките, да слезе и до светиите които живееха в Лида. 33. И намери там некого человека на име Еней който беше разслабен, и от осем години все лежеше на постелка. 34. И рече му Петър: Енее, изцелява те Исус Христос; стани и постели си сам си. И тоз час стана. 35. И видеха го всички които живееха в Лида и в Сарон, които се обърнаха към Господа.

36. А в Иопия имаше некоя ученица на име Тавита, (което изтълкувано ще рече, Сърна:) тя бе изпълнена с добри дела и с милостини които правеше. 37. И случи се през тез дни тя да се поболи и да умре; и като я окъпаха туриха я в горница. 38. И понеже Лида беше близу до Иопия, учениците като чуха че Петър е там проводиха до него двама человеци, и молеха го да се не облени да дойде до тех. 39. И стана Петър и отиде с тех; и щом дойде, изведоха го в горницата; и представиха се пред него всичките вдовици та плачеха, и показваха му ризи и дрехи които им правеше Сърна когато бе с тех. 40. А Петър изпрати на вън всичките, и коленичи та се помоли, и се обърна към телото и рече: Тавито, стани. А тя отвори очите си, и като виде Петра седна. 41. А той й подаде ръка и я изправи; повика после светиите и вдовиците и представи я пред тех жива. 42. И това стана известно по всичка Иопия; и мнозина поверваха в Господ. 43. А Петър преседе доволно време в Иопия у некого си Симона усмаря.