логическият атомизъм, семантичният позитивизъм, лингвистичната философия. Основното в тези варианти е, че частно-научните изводи и обобщения могат да се поставят в статус на всеобщ методологически модел - предимно от областта на физиката, общата теория на системите, лингвистиката (11, 13).
Макар и
с различни нюанси, разбиранията на неговите представители - Л. Витгенщайн, Б. Ръсел, А. Еър, Д. Мур, К. Попър за
“деидеологизацията”, за овладяване и
отстояване на чисти знания, без товара на идеологията, сега за нас придобиват особено актуален характер и значим смисъл.
Според представителите му, смисъл от научна гледна точка имат
само онези съждения за света, които се поддават на
верификация, т. е. на проверка чрез сравняване с непосредствения сетивен опит на индивида. Критерият за истинност трябва да се търси в съответствието на сетивният опит на човека. Положителното решение на проблемите въобще се намира в областта на частните науки.
Сподели с приятели: