ХРИСТОМАТИЯ
ПО ПУБЛИЦИСТИКА И ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ
Автор: доц. д-р Евдокия Борисова
І. Журналистика, публицистика и литература. Текстове с двойно и множествено поданство. Документална литература като литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии.
Въпроси и задачи:
Кои са функционалните характеристики, отличаващи художествената литература от всички останали видове словесност и книжовност?
Дефинирайте понятието „гранични” жанрове! Дайте примери!
Кои са методологическите разграничения между похватите анализ и интерпретация?
Кои от характеристиките и функциите на литературния текст съвпадат с тези на публицистичния? Имат ли място метафората и парадоксът в териториите на публицистичния текст?
ІІ. Публицистичната статия. Публицистичният коментар. Тематични ракурси (социологическа, културологическа, политическа, икономическа, историческа). Инструментариум за формиране на обществено мнение.
Свобода и диктатури:
Дубравка Угрешич „Радован Караджич и неговите внуци”;
Умберто Еко „Първичният фашизъм”;
Кристофър Колдуел „Страх, представян като толерантност”.
Европейското бъдеще на света:
Марио Варгас Льоса „Европейският съюз е един дълбоко революционен проект”.
Въпроси и задачи:
Какво знаете за авторите на посочените коментарни статии? Посочете и други заглавия от тяхното творчество!
Към кое десетилетие на века се отнасят фиксираните в статиите проблеми? Измислете описателно подзаглавие на всеки текст по отделно!
Съществува ли фашизмът като идеология и проявления и днес? Имат ли алтернатива в съвременността национализмът, фашизмът, както и политическите съюзи и толерантността?С кои от аргументите на отделните статии не можете да се съгласите (цитирайте конкретни абзаци) и защо?
*ІІІ. Политическа и социологическа студия и монография – жанрово-тематични характеристики. Пространност, аналитизъм, публики.
Исторически интерпретации на вечните въпроси за страха и толерантността.
*Тодоров, Цветан. „Новият световен безпорядък. Размисли на един европеец”, С.2003
*Тодоров, Цветан. „Страхът от варварите”, София, 2009
Другост и толерантност – етно-религиозни интерпретации на „войната на световете” или „за и против” Хънтингтън.
*Хънтингтън, Самюел. „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред”, С. 1999
*Фалачи, Ориана. „Апокалипсис. Интервю със себе си”., С.2009
Свои и чужди. Подобия и различия. Другият като прокоба или благодат. Образът на врага, завоевателя. Образът на похитения.
*Еко, Умберто. „Да сътвориш врага и други писания по случайни поводи”, София, Барт, 2013
*Тодоров, Цветан. „На предела”, С. 96
*Тодоров, Цветан. „На чужда земя”, С.96
*Тодоров, Цветан. „Завладяването на Америка. Въпросът за другия”, С.94.
*Токвил, Алексис дьо Токвил. „Америка и американците”.
*Кюстин, Алфред дьо Кюстин. „Русия и руснаците”.
*Бродски, Йосиф. „Самотни пътешествия, Есета. София, 2013
*Йезерник, Божидар. „Другата Европа. Балканите през погледа на западните пътешественици”, С. 2014.
Въпроси и задачи:
Какво сближава и какво раздалечава двете позиции - на Фалачи и на Тодоров? Дефинирайте ги по отделно! С чии аргументи сте съгласни и с чии – не?
Избройте заглавия от двамата автори, какво знаете за живота, личностите и творчеството им?
Има ли разлика – надграждане на концепциите или противоречия между двете книги на Цветан Тодоров?
Запознайте се с книгата на Самюел Хънтингтън „Сблъсъкът на цивилизациите”! Кога е написана, има ли постановки в нея, които вече не са актуални? В какво е прав и къде греши Хънтингтън?
Фалачи или Тодоров чете по-внимателно или по-критично Хънтингтън? Чии доводи са по-силни – на критикът-хуманист, теоретик, културолог и изследовател Тодоров или – на действащия журналист, автор на най-„невъзможните” политически интервюта в ХХ век Фалачи?
Кои от описаните от Йезерник стереотипи на балканското поведение и хабитус са типични и за българския характер?
Разколебава ли стереотипните ни представи за Русия и руснаците произведението на Кюстин?
Обяснете раждането на мита за американската мечта според Токвил и Тодоров?
Каква дефиниция за „враг” предлага Тодоров в „На предела”? А Еко в „Да сътвориш врага”?
ІV. Жанровете на сатирата (фейлетон, памфлет, сатирична скица, етюд, анекдот) и фигурите на иронията (каламбур, сарказъм, гротеска, травестия, екстраполация, пародия) – възможности за критика на обществото. Формиране на обществено мнение чрез отрицанието на смеха.
Въпроси и задачи:
Словесните или художествено изобразителните (визуални) жанрови форми са по-убедителни в критичната си интерпретация на света и действителността? Посочете световни издания (печатни и електронни), които се възползват от рецептивните и семантични способности на сатиричните жанрове!
Мислите ли, че съвременната медийна ситуация е прекомерно „сериозна”? Дайте примери за обратното! Съберете анекдоти или карикатури, посветени на съвременни медийни герои и теми!
V. Публицистичните възможности на фийчъра. Репортажният коментарен разказ – между документалното и фикционалното.
Държави и градове. Лицата на Кризата и Прогреса:
Георг Блуме „Истинският Китай”
Фиона Елерс „Животът на един мъртъв град”.
Пиер Аврил, Жан-Ив Герен – „Чернобил – 25 години по-късно”
Въпроси и задачи:
Какво знаете за Чернобилската криза от 1986 година?Разкажете, цитирайте мнения, аналитични оценки! Какви са последствията от тази криза?Противоречиви или еднозначни са мненията (на близките и роднините ви, на българските и чуждите медии, на учебниците по съвременна история)?
Как се проектират лицата на прогреса и на кризата в образа на съвременен Китай – според посочения текст на Блуме? Каква беше собствената Ви представа и знания за Китай?
Защо Венеция е наречена от Елерс „мъртъв град”, след като според статистиката това е една пренаселена и свръхпечеливша туристическа дестинация? Какво знаете от историята за живота на този древен град-държава?Как се проектират лицата на кризата и прогреса в този текст? Можете ли да присъедините и друг, известен ви подобен град към тезата на Елерс?
VІ. Есеистичният почерк и неговата полемичност. Жанрови рефлексии между пътеписа, есето и есето-фийчър. Светът - в картини и в действие.
Призраци от социализма:
Виктор Ерофеев „Катин е повече от просто Катин”;
Артур Бекер „Ние, трагичните герои от Катин”,
Светлана Алексиевич „Чернобил – знакът, който не разбираме”.
Икономически и духовни кризи:
Маркус Уокър „Подкупите и гръцката криза”,
Денис Макщейн „Смъртта на Швейцария”.
Отново за толерантостта:
Оливие Роа „Когато религията и културата се разделят”;
Орхан Памук „Гневът на прокълнатите”.
Въпроси и задачи:
Фиксирайте коректно – с цитати и аргументи – жанровата принадлежност на всеки от текстовете към зададените жанрови конвенции! Откривате ли „чисти” жанрове тук?
Кои от изброените автори са известни и като писатели, знаете ли нещо повече за тях и творбите им – посочете ги?
Какви са конкретните исторически поводи за написването на тези текстове?Локализирайте ги във времето!
Как конкретно – в представянето на сюжета Чернобил - кореспондира текстът на Алексиевич с този Аврил и Герен?
Сравнете гледната точка на поляка Бекер и руснака Ерофеев спрямо травматичния топос Катин! Присъства ли тук езикът на омразата, аргументите или обобщенията преобладават?
Считате ли, че преценките на Уокър и Макенщайн са твърде преувеличени, субективни и едностранни? Можете ли да предложите антитеза на техните твърдения за причините на гръцката или пък – швейцарската криза?
Режисирайте скритите диалози и ги превърнете в открити между: Орхан Памук и Ориана Фалачи; Орхан Памук и Цветан Тодоров; Оливие Роа и Фалачи; Оливие Роа и Тодоров?
Еднозначни ли са позициите на авторите? Повече остро-критични или съзерцателни; мъдро-оценъчни са преценките и обобщенията им?
Как виждате бъдещето на човечеството – като война и сблъсък или като диалог на културите?
VІІ. Факти, фикции и митологеми в документалната проза - хроники, биографии, дневници, мемоари. Тематични топоси. Нобеловите речи като откровения.
Хуманитарният проект:
Уилям Фокнър „Отказвам да приема края на човека”.
Спомените, миналото, творчеството:
Херта Мюлер „Всяка дума знае нещо за дяволския кръг”;
За литературата и други неща:
Орхан Памук „Куфарът на баща ми”.
Въпроси и задачи:
Чели ли сте биографии, дневници или мемоари на видни политически фигури на ХХ век? Ако да – посочете заглавия и предложете кратък коментар!
Какво знаете за тези писатели – Фокнър, Мюлер и Памук? Посочете техни заглавия! С кои свои конкретни творби те стават носители на най-престижната – Нобелова награда за литература?
Очертайте политическия дискурс в техните речи – ако има такъв! Политическа ли е Нобеловата награда? Ако да – Мотивирайте тезата си с примери за всеки един от авторите!
Дефинирайте жанрово коректно всяка една от тези три речи, като имате предвид стила, образния хоризонт, употребените метафори и символи, щрихирането или не на сюжет?
*VІІІ. Публицистичното осмисляне на реалността в диалози – възможностите на интервюто.
Утопиите на Просветеното ни постмодерно бъдеще:
*Умберто Еко, Жан Клод - Кариер „Това не е краят на книгите”, С. 2011;
Литературата и журналистиката, Раят като библиотека, Писателят и Тиранинът:
*Фернандо Сорентино – „Седем разговора с Хорхе Луис Борхес”, С.2011
Въпроси и задачи:
Какви са предимствата и недостатъците на диалога в сравнение с полилогичните жанрове в публицистиката да въздейства върху общественото мнение, интерпретирайки важни проблеми от миналото и настоящето?
Кой е Умберто Еко, чели ли сте книгите му, посочете заглавия? Какво знаете за Борхес? Кой е Жан Клод-Кариер?
Кой е този сюжетен пример в посланията на Еко, който най-силно ви впечатли (учуди, разсмя, ужаси) със своята невероятност, парадоксалност, анекдотично остроумие и неповторимо чувство за хумор?
Считате ли, че Еко и Кариер в определени моменти заемат позициите на опоненти в разговора? Чия теза и аргументи са по-силни – на писателя, мислителя-хуманист или на режисьора? Човекът на визията срещу човека на словото – кой вярва по-силно в безсмъртието на книгите?
Можете ли да откриете политически послания в концепциите на Еко, Кариер, Борхес?
ІХ. Публицистично осмисляне на действителността. Труман Капоути и раждането на жанра non-fiction novel (документален роман). Епичната документална хроника. Шансовете на мащабното документално епическо повествование в епохата на бързото писане. Романът-антиутопия.
Темата за престъплението и наказанието – според медиите и литературата
*Труман Капоути „Хладнокръвно”, 1984, предг. Д. Иванов,
Лицата на тероризма в мащабния разказ-хроника на времето
*Лорънс Райт „Ал Кайда и пътят към 11 септември”, С. 2007
Публицистично-литературните визии на бъдещето. Литературните утопии и темите на нашето време: тоталитаризмът, крахът на хуманизма и тържеството на репрезентациите; глобалният спектакъл и репресията на образа над словото.
*Хъксли, Олдъс. „Прекрасният нов свят”, С. 90
*Замятин, Евгений. „Ние”, С.91
*Оруел, Джордж. „1984”; „Животинската ферма”; „1984”, С.90
*Бредбъри, Рей. „461 градуса по Фаренхайт”, С.91
Въпроси и задачи:
Прочетете романа на Капоути и се запознайте с историята на написването му, медийното битие на романовия сюжет, раждането на новия жанр нон-фикшън, драматичната биография на автора. Как ще тълкувате думите му: „Обичам да говоря по телевизията неща, за които не си струва да се пише.”? За какво си струва да се пише?
Кои са неизвестните, скандални факти около лицата на терора в съвременния свят, които изважда на показ Райт? Кои са най-вцепеняващите картини от „сюжета” Ал Кайда, които авторът рисува? Предлага ли тази книга решения за действие? А път за спасение на човечеството от тероризма?
Откривате ли допирни точки в критичните оценки и прогнозите за бъдещето на света у Лорънс Райт и Ориана Фалачи?
Очертайте образите и мотивите на разрухата и разпада на човешкия свят в романите-антиутопии на Хъксли, Оруел, Бредбъри и Замятин. Кои от техните предвиждания са се сбъднали днес?
-------------------------------------------------------------
* Легенда: Темите и произведенията, белязани със звездичка са предвидени за писмени курсови работи и предполагат работа с целия текст на произведение и проблематика по избор на студента-магистър.
------------------------------------------------------------
Сканирани текстове:
Karadzhich - Дубравка Угрешич „Радован Караджич и неговите внуци”; статия
Eko1 - Умберто Еко „Първичният фашизъм”; статия
Koldwel - Кристофър Колдуел „Страх, представян като толерантност”, статия-коментар
Ljosa - Марио Варгас Льоса „Европейският съюз е един дълбоко революционен проект”, статия-коментар
Todorov - Цветан Тодоров „Страхът от варварите”, София, 2009, студия (откъс)
Falachi - Ориана Фалачи „Апокалипсис. Интервю със себе си”., С.2009, монография-интервю (откъс)
Blume - Георг Блуме „Истинският Китай”, фийчър
Elerz - Фиона Елерс „Животът на един мъртъв град”, фийчър.
Geren - Пиер Аврил, Жан-Ив Герен – „Чернобил – 25 години по-късно”, фийчър.
Erofeev - Виктор Ерофеев „Катин е повече от просто Катин”, есе-фийчър;
Beker - Артур Бекер „Ние, трагичните герои от Катин”, есе-фийчър
Aleksievich - Светлана Алексиевич „Чернобил – знакът, който не разбираме”, есе-фийчър.
Woker - Маркус Уокър „Подкупите и гръцката криза”, проблемен фийчър
Makshtein - Денис Макщейн „Смъртта на Швейцария”, проблемен фийчър.
Roa - Оливие Роа „Когато религията и културата се разделят”; проблемен фийчър
Pamuk1 - Орхан Памук „Гневът на прокълнатите”, есе.
Foknar - Уилям Фокнър „Отказвам да приема края на човека”, нобелова реч, (есе).
Muler - Херта Мюлер „Всяка дума знае нещо за дяволския кръг”; нобелова реч (фийчър)
Pamuk2 - Орхан Памук „Куфарът на баща ми”, нобелова реч (портретен фийчър-есе).
Eko_Karier - Умберто Еко, Жан Клод - Кариер „Това не е краят на книгите”, С. 2011; монография-интервю, (откъси)
Borhes - Фернандо Сорентино „Седем разговора с Хорхе Луис Борхес”, С.2011, интервю (откъси)
Rait - Лорънс Райт "Ал Кайда и пътят към 11 септември", С.2007, (откъси)
Eko 2 – Еко, Умберто. „Да сътворим врага и писания по случайни поводи”, есета (едноименното есе - цялото)
Brodsky - Бродски, Йосиф. „Самотни пътешествия”, пътеписи и есета (откъси)
Yezernik – Йезерник, Божидар. „Дивата Европа. Балканите през погледа на западните пътешественици”, монография, пътеписи (откъси)
Zamyatin – Замятин, Евгений. „Ние”, роман (откъси)
Oruel 1 – Оруел, Джордж. „Животинската ферма”, роман (откъси)
Bredbary – Бредбъри, Рей. „451 по Фаренхайт”, роман (откъси)
Oruel 2 – Оруел Джордж. „1984”, роман (откъси)
Huksly - Хъксли, Олдъс. „Прекрасният нов свят”, роман (откъси)
Cv.Todorov 2 - Тодоров, Цвeтан. „На предела”, хроника-есе-фийчър (откъси)
Cv.Todorov 3 - Тодоров, Цветан. „Завладяването на Америка. Въпросът за другия”, монография, исторически пътепис (откъси)
Cv.Todorov 1 - Тодоров, Цветан. „На чужда земя”, С.96, философия, мемоари (откъси)
Huntingtan - Хънтингтън Самюел „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред”, монография, (откъси)
Сподели с приятели: |