ЗА
ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
2005 -2009 год.
/Приета с Решение № 66 по протокол № 5 от 27.04.2005 г. на ОбС-Бяла,
изм. и доп. с Решение № 32 по протокол № 3 от 11.04.2007 г. на ОбС-Бяла /
БЯЛА, април 2005 г.
1. ОБХВАТ, ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ НА ПРОГРАМАТА
1.1. Обхват
Програмата обхваща всички компоненти на околната среда и факторите, които им въздействат, влиянието на стопанските отрасли в политиката по опазване на околната среда на територията на Община Бяла. Идентифицирани са слабите страни и проблемите, достиженията и съществуващите възможности, както и приоритетите, свързани с опазването на околната среда на територията на Общината.
1.2. Дългосрочна стратегическа цел
Дългосрочната стратегическа цел в областта на околната среда :
Подобряване качеството на живот на населението на Общината чрез осигуряване на благоприятна околна среда и запазване на богатата природа на основата на устойчиво управление на околната среда.
1.3. Цели
-
Осигуряване на достатъчно количество и качество вода за населението и икономиката на Общината.
- Формиране на съзнание и интерес за икономии на водни ресурси.
- Запазване и подобряване качеството на подземните и повърхностните води.
-
Запазване качеството на атмосферния въздух в населените места на Общината.
-
Запазване и разширяване на териториите с добро качество на околната среда.
- Прилагане на превантивни мерки за недопускане на замърсяване и увреждане на околната среда, включително и загуби на земи и почви.
-
Опазване и поддържане на биологичното разнообразие.
-
По-тясно интегриране на политиката по околната среда в политиката на развитие в областите – промишленост, транспорт, управление на отпадъците, водните ресурси, туризъм, селско стопанство.
-
Подобряване управлението на отпадъците.
- Значително подобряване чистотата на населените места на Общината.
- Привеждане на съществуващите депа за отпадъци в съответствие с нормативните изисквания.
- Създаване на механизми за функциониране на система за разделно събиране на отпадъците.
-
По широко участие на обществеността в решаването на проблемите на околната среда.
- Повишаване на обществената култура и съзнание по проблемите на околната среда.
- Привличане на обществеността в процеса на вземане на решения.
1.4. Принципи
-
Принципът на превантивните мерки, с цел да се намалят рисковете за хората и околната среда.
-
Принципът на интегрирането – опазването на околната среда е въпрос, който не трябва да се обсъжда самостоятелно и че екологичните аспекти винаги да се вземат предвид при оформянето и прилагането на политиките във всички области на икономиката.
-
Принципът “Замърсителят плаща” – на всички нива разходите по предотвратяването и отстраняването на екологичното замърсяване се носят от отговорните за причиняването им.
-
Принципът, че защитата на околната среда е обща задача. Чиста и здравословна околна среда се постига чрез тясно сътрудничество между общинското ръководство, гражданите, работещите във всички отрасли на икономиката на територията на Общината.
2.ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА БЯЛА
2.1.Кратка географска и историческа характеристика на територията на Общината
2.1.1.Местоположение
Община Бяла е разположена в югозападната част на област Русе. Границите на Общината са и граници на Русенска област с Търговищка и Велико Търновска области. На север граничи с Община Ценово, на североизток Община Борово,а на запад с Община Полски Тръмбеш.Община Бяла е разположена по долното течение на река Янтра .
На територията на Общината са обособени 11 населени места с административен център – гр. Бяла, девет кметства и едно наместничество. Кметства – с.Копривец, с.Дряновец, с.Бистренци, с.Лом Черковна, с.Полско Косово, с.Пейчиново, с.Босилковци, с.Стърмен, с.Ботров, с.Пет Кладенци.
Местоположението на Общината определя мястото й в националната инфраструктура: транспортна мрежа, енергийна и съобщителна мрежа и др. Общината се пресича от големи артерии: пътищата Плевен – Русе, София – Варна, Русе – Велико Търново, който е част от 9 ти транс – европейски коридор. Тук минава и ж.п. линията Русе – Горна Оряховица.
Административният център – гр.Бяла е равноотдалечен от два големи областни центъра – Русе и Велико Търново и два общински центъра – Свищов и Попово (на разстояние около 50 км), което го прави пресечна точка на транспортните връзки между тези градове.
През територията й минават важни информационни връзки, магистрален оптичен кабел, международни кабелни връзки.
Направените през годините археологически разкопки, констатиращи останки от селища и крепости от различни исторически епохи на едно и също място, показват известна приемственост в поселищния живот,подкрепена от:
-
Наличие на паметници от праисторията – селищни могили (на територията на с.Дряновец, с.Копривец, с.Пет Кладенци), праисторически селища (на територията на с.Полско Косово, с.Бистренци, с.Дряновец), праисторически некропол (с. Полско Косово).
-
Наличие на паметници от тракийската епоха – тракийски селища (от края на второто хилядолетие до І в.пр.н.е.) – на територията на гр.Бяла, с. Стърмен, с. Ботров.
-
Наличие на паметници от античната и късно античната епоха (от І в. до VІ в.) – антични и късно антични селища (на територията на с. Бистренци, с. Копривец, с. Полско Косово (ІІІ – V в.), антично селище и късно-антична крепост (край гр.Бяла), антично селище – край с. Дряновец (ІІ – ІІІ в.) и с. Стърмен (ІV – V в.) , край с. Пейчиново - римски вили, с находки от времето на Аврелиан (117 – 138 г.), Антоний Пий (138 – 161г.), Константин Велики (306 – 337г.) и Валентиниан І (364 - 375г.), античен и късно античен некрополи с находки от времето на Диоклециан (284 – 305г.), Максимин (305 – 313г.), Констанс (333 – 350г.) и Констанций (351- 354г.).
-
Наличие на паметници на ранното и късното средновековие (от VІІ до ХVІв.)– средновековно селище (на територията на с.Дряновец (ІХ–Хв.), с.Пейчиново и с. Полско Косово (ІХ – Х в.), средновековно градище – край с. Стърмен (VІІІ – ІХ в.), край с. Полско Косово, обитавано не само през (ІV – VІ в.), но и през Първата и Втората българска държава.
Започнал своето съществуване с пет български къщи от 1618 г., гр.Бяла се развива през вековете. Постепенно се увеличава населението, развива се земеделието, създават се промишлени предприятия, подобрява се жизненото равнище на населението, създава се жилищният фонд, изгражда се техническата инфраструктура.
2.1.2. Физико - географска характеристика
Територията на Община Бяла, обхващаща част от Източната Дунавска хълмиста равнина, е с разнообразен релеф.Характеризира се с широки, заоблени, ниски, хълмове и платовидни участъци, прорязани от къси суходолия, придаващи на терена ниско хълмист характер.По протежение на река Янтра от двете страни се редуват ниски и високи брегове, а покрай Беленска река има ниски заравнени тераси.
Надморската височина на гр. Бяла е 35 м, северно от с. Босилковци е 30 м, а на хълмовете източно от с.Дряновец – 376 м. По-голяма част от хълмовете са заоблени, терасирани и залесени.
Речната долина на р. Янтра има много живописни меандри. Тя е плодородна, на места подпочвените води са високи, но има и наводнени ливади.
По-голямата част от територията на Община Бяла е с наклонен терен, но въпреки това релефът е благоприятен за развитие на селскостопанските култури.
Релефът влияе значително на движението на въздушните маси и на степенната на замърсяване.
Районът на Община Бяла се характеризира с умерено-континентален климат, който се формира под влиянието на въздушните маси, постъпващи от умерените географски ширини – океански и континентални.
По-ограничено е влиянието на тропическите и арктическите въздушни маси.
От метеорологичните фактори, влияещи върху нивото на замърсяване на приземния атмосферен слой с вредни вещества, особено голяма роля имат: температура на въздуха, влажността му, скорост и посока на вятъра и др.
Географската ширина и надморската височина, на която е разположен района, осигурява значителна амплитуда на слънчевата радиация, която определя двата отличаващи се в топлинно отношение сезона – зима и лято.
Наблюдават се сравнително студени зими и горещи лета без рязко изразена температурна амплитуда. Най-студен е м. януари - с температура до (- 22 оС), а най-топъл – м. юли със средномесечна температура 23,3 oС. Средната годишна температура е 11,6 oС , а годишната амплитуда е 28 oС.
Обезпечеността с валежи – един от основните климатични фактори, влияещи върху самоочистването на атмосферния въздух е ниска, разпределена неравномерно сезонно и териториално.Средногодишната сума на валежите е 50 мм/м2. Най-високи стойности са отбелязани през м. юни – 88 мм/м2 , а най-ниски – през м. февруари – 30 мм/м2. Валежите имат предимно циклонен характер.
Градушките са рядко явление. Слана се образува към първото десетдневие на м. октомври и най - късно до първото десетдневие на м. май.
Първите снеговалежи започват през м.ноември, а последните – през м. април.
Средната годишна относителна влажност на въздуха е 75% , като с най-ниска средна месечна относителна влажност е м. август (64%), а с най-висока м. януари и декември – 87%.
Преобладаващите ветрове са североизточните и югозападните, а с по-малка повторяемост са северните, северозападните и южните. Средната скорост на вятъра е 1,6 м/сек, като през отделните месеци се колебае от 1,1 до 2,2 м/сек .
Роза на ветровете, влияеща на разпространението на вредните вещества,изпускани в атмосферата: ( Приложение 3).
Наличието на средна скорост на вятъра над 1 м/сек и валежните суми осигуряват добро разсейване и самоочистване на атмосферния въздух.
Районът е изграден от следните геоморфоложки формации: преобладават черноземни почви със своите характерни подтипове – карбонатен чернозем, типичен чернозем, слабо излужен, развити върху дебела льосова подложка.
Край река Янтра се срещат алувиални наноси, които са плодородни. Ограничено е разпространението на глинесто-песъчливите почви. Най-широко е застъпен льосът, покриващ всички по-стари формации и алувиалните отложения в речните тераси.
Цялата територия на общината е изградена от два основни типа скали – десетчетвъртична скална подложка и долнокредни скали, представена от варовици, мергелни варовици и мергели.
Почвената покривка е разнообразна. Тя има добър въздушен и топлинен режим и благоприятен състав на почвения разтвор. Най-често срещаните почви са алувиално-ливадни, ливадно-черноземни, карбонатно-черноземни, и типичен чернозем. По-често се срещат тъмно-сиви, горски сиви и ливадни почви.
Ограничените и недостатъчни водни ресурси на общината се състоят от повърхностни течащи и подпочвени води. Важно място заемат р. Янтра, Беленска река, р. Шипа, пресичаща с. Дряновец и с. Копривец и деретата, които минават през почти всички населени места на Общината.При валежи същите прочистват своите корита и обогатяват растителността.
Долното течение на р. Янтра, което е на територията на Общината, образува меандри, които са особено живописни при гр. Бяла. От вътрешната страна на завоите се разстилат обширни речни тераси, които при пълноводие се заливат.
В общината няма разкрити източници на дълбоко подпочвени минерални води.
В обсега на района не са наблюдавани опасни физико-геоложки явления и процеси, като: свлачища, срутища, плитки подпочвени води, ерозия и др.
-
Подземни природни богатства
На територията на Общината до настоящия момент не са открити находища на рудни полезни изкопаеми. Обстоятелството, че теренът е изграден изключително от седиментни скали – варовици, мергели и техните разновидности, изключва възможността за наличие на такива.
За сметка на изложеното територията е много богата на естествени строителни материали – глина за производството на цигли и тухли в с.Бистренци, ломен камък край гр.Бяла и с.Копривец и баластра и пясък по поречието на р.Янтра.
Разположението на района определя вида на растителността – характерна за районите с малка надморска височина – мезофитна.
Природните условия са определили три вегетационни растителни типа. Край река Янтра, където подпочвеното ниво на водите е високо и климатът е по-влажен, са разпространени бяла върба,бяла, черна и канадска топола.
В горите се срещат следните видове : зимен дъб, летен дъб, цер, липа, благун, акация, габър, ясен, мъждрян, бреза. В района на гр. Бяла има значителни площи с иглолистни насаждения.
От храстите най-добре се развиват: смрадликата, дивото грозде, глогът, бъз, шипка. Около селищата растат люлякови храсти.
Тревната растителност е от средноевропейски и азиатски тип със следните представители : бял равнец, обикновен репей, магарешки бодил, синя метличина,чернолюспеста метличина, синя жлъчка, полска паламида, тънколистна лайкучка, лечебно глухарче, овчарска торбичка, тревист бъз, обикновена поветица, голям жиловляк, ланцетолистен жиловляк, среден жиловляк, троскот, ежова главица, обикновено лютиче, лепка, татул и др.
Защитени растителни видове в района няма.
Животинският свят е твърде разнообразен и се определя от принадлежността на района към палеарктичната фаунистична област и евросибирската фаунистична област. Преобладават евросибирските и средноевропейските зоогеографски видове. Срещат се сърни, диви свине, лисици, язовци, вълци, катерици, от гризачите - зайци, мишки, лалугери, от влечугите – гущер, смок, слепок.
Птичият свят се представя от диви патици, водни кокошки, речни чайки, чапли, сиви врани, гугутки, скорци, дроздове. Обект на лов са дивите патици, яребици, пъдпъдъци, гълъби, гургулици и др. Няма защитени гнездещи видове.
Рибата по р. Янтра е ограничена по видове. Срещат се сом, шаран,мряна, червеноперка, каракуда, кефал, уклей, попчета и др.
2.2. Административно - териториална и социално-икономическа характеристика и прогнози
2.2.1. Разпределение на територията на Община Бяла по населени места
Територията на Община Бяла е 340 149 дка. Тя заема около 13 % от територията на Област Русе. Разпределението на територията е следното:
- фонд населени места - 15 165 дка - 4,50 %
- селскостопански земи - 261 603 дка - 76,90 %
- горски фонд - 55 254 дка - 16,20 %
- водни ресурси - 5 176 дка - 1,50 %
- други територии - 2 951 дка - 0,90 %
О Б Щ О : 340 149 дка - 100 %
Таблица 1. Разпределение на територията на Община Бяла по населени места :
№
по ред
|
Населено място
|
Земед.
земи,
дка
|
Горски
фонд,
дка
|
Водни
терит.,
дка
|
Насе- лени места,
дка
|
Други,
дка
|
Общо,
дка
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
1.
|
гр. Бяла
|
61 747
|
16 176
|
791
|
4 428
|
970
|
84 112
|
2.
|
с. Полско Косово
|
33 532
|
4 408
|
618
|
1 597
|
482
|
40 637
|
3.
|
с. Босилковци
|
29 032
|
558
|
378
|
1 632
|
138
|
31 738
|
4.
|
с. Пейчиново
|
19 593
|
643
|
99
|
1 025
|
261
|
21 621
|
5.
|
с. Стърмен
|
13 962
|
30
|
485
|
546
|
250
|
15 273
|
6.
|
с. Ботров
|
12 729
|
2 850
|
91
|
290
|
71
|
16 031
|
7.
|
с. Пет Кладенци
|
9 974
|
2 825
|
52
|
512
|
148
|
13 511
|
8.
|
с. Бистренци
|
15 481
|
5 830
|
110
|
856
|
39
|
22 316
|
9.
|
с. Дряновец
|
20 625
|
4 678
|
203
|
1 154
|
86
|
26 746
|
10.
|
с. Копривец
|
27 880
|
8 275
|
1395
|
1 956
|
312
|
39 818
|
11.
|
с. Лом Черковна
|
17 048
|
8 981
|
954
|
1 169
|
194
|
28 346
|
О б щ о
|
126 603
|
55 254
|
5 175
|
15 165
|
2 951
|
340 149
|
Сподели с приятели: |