|
и тя ще ни открие светлината земна
|
страница | 5/5 | Дата | 25.01.2018 | Размер | 0.98 Mb. | | #51653 |
| и тя ще ни открие светлината земна
Под фикуси и нежни портокали
себе си разхождаме в молитви и мечти
от цялата душа отправени -
не ни забравяй никога не ни забравяй
изоставени в това междинно изпитание
на стенещи гори и толкова неясни очертания
нататък винаги нататък
Под фикуси и нежни портокали
разхождаме и себе си и силуети помечтани
над нас през нас които винаги остават и минават
Какво е всичкото това в коя етажна равнина
душите някому ще предадем и завещаем
не са напразни ничиите думи
и всички анонимни светли пориви
с които сводовете днешни –
с години и истории в спящите земи
.І.
Стени от светлина навеки обитаваме
в единствената наша пустота оставени
преживяни хиляди лета тази зима
построена вечна и завинаги
В година толкова позната той си тръгна
и взе останалото време без никога да се завърне
в своя свят всевечен изпраща и посреща влакове на хълма
невидимият пламък през прозрачни детски самолети
от тъга запален с всичките тела на паметта
кристална равнина до сянката сънуваща на планината
Душата е завинаги в това пътуване пресичане
на здрачни краища и светлина обагрена
и вече стига другата врата
загадката на толкова зелената гора
и вечни птици с гласовете толкова завинаги
.ІІ.
Пазители свидетели последни
на забравените ритуали заклинания далечни
поети през нощта и гласове гранични
просветлява нашата земя
блестящи спомени припомнени неща
Една ръка за миг очите ни покрива
и свод един между нас и всяка светлина
Когато сме един до друг дали смъртта ни подминава
Тръгнахме в мечта неясна потопени
В кои прекрасни домове ни чакат сънища и топлини
След нас остават призрачните ветрила на мрака
създания на толкова страдания
И крачехме понесли цялото мълчание
последно бедно жилище
останало без сянка и без призраци и никаква самоизмама
толкова завинаги със самота голяма
а сенките ни все пресичат свои изходи и тъмнини
на всяко нереално днешно
Витаем край реки всесветли и неземни
с влажни и разкошни долини
Едни събития минават през всички улици и всички пустоти
винаги привидно живи
и странни обитания изпълват утринта
Все нататък и насам натам нанякъде
а сенките ни в смисъл неоткрит пресичат тъмнината
И толкова безвестни отминаваме нощта
натам нанякъде и все нататък блестят ухания по тези наши
тротоари гълъби накацали все там
от небеса планети в меките треви
Съзнания изпращаме постиламе земни светлини
Погаснали са всичките прелитащи рояци
когато светли изгреви потоци здрачините на земята
в други равнини
.ІІІ.
Но да вървим през цялата епоха
по пътеката която тя не ще достигне никога
едно е времето едно е цялото движение
отсрочката една е додето всичко свърши
и всички наши времена
едни сме винаги и кой ще ни изпрати
променени в утринта
Сладка е умората при преминаването
и поривът висок небесната империя
владетеля единствен
Какво покрива далечните царства неземни
много пъти цялата реалност
с мечти и спомени тя оживена и заселена
Едно е времето и всички видими движения отсрочката една е
и тези наши времена през нас ще ни изпратят в утринта
.ІV.
През тесните тунели будните сърца кога пренасяме
къде е местността земята средището на човека
и това безименно от обещаната страна
когато в тънки сънища за себе си напомня
с някоя далечна неизгубена тъга
Носталгия е името
и никой друг не ще достигне утрините други
когато винаги е минало и става толкова красиво –
тъга от всичкото изгубено което някъде
и ние с него връщаме и помним в утрото последно
Но да възпеем траурния глас
на всичките процесии щастливи
.V.
Битката е вечна покоят само е сънуване
с невидима летяща колесница
растящите години през степната трева
В един кристал сме аз и ти с годините
илюзиите които ни пренасят
и всичките звезди присветнали през думите
кой ще ни познае в бляскави тунели
на хиляди отминали и идващи съдби
Птица ще възпее ли невидимото утро в утринта
Къде е всяка утринна звезда с вестителната колесница
по пееща сънувана река
И бавно стъпва с шаячното наметало
между нощта и всичките вселени
По стъклени пътеки на дъжда -
прашните атласи кристална равнина снежни върхове -
нежна средина от цялото мълчание мислещи извивки на земята
В най-голямото нещо между всички неща
с тоя странен престой на душите
кометите невидими и светли –
предсказания последни приливни течения
с небесната река
.VІ.
Въздухът на нашето обичане
траурните флагове са наши и разпънати
Всеки свои небеса навеки
по улици и снежна равнина
снижени хоризонти човешката гора
Какво пренася зората с новата душа и утрините чисти
Неземна самота са ветровете в утрото на мирис златен
вчера е това и птицата незрима в синевата
Вятърът преминал и самотен над света
мястото за костница на времената
Утрото с ръката на гадател ни повежда през свещени пътища и гласове
и дом на толкова осъдени поле с езици непознати и забравени
.VІІ.
Високата трева е винаги красива
вечен разказ мълви и не говори
Но кой разбира незримите
които винаги с всевечните вълни
в прекрасни гласове възвишени предели
невидим бродещ конник под сребърна луна
изпълнил цялата епоха своите земи
И никой там не ще ни надживее
между небето и пристигналото утро
в утрини и облачни поля безкрайни и щастливи
когато станем с най-високия живот
духове митарстващи в съня на всички други живи
Вечна е високата трева
Прозрачен въздух стълбищна река от слънце
с меката зелена пелена звуците победни и гранични
сива и далечна дъждовната завеса на света
Пред дверите високи бели брегове в зелени слънчеви безкрайни светещи полета
Понякога преди да свършат дните
а сферата безшумно се върти и някъде завинаги е спряла
вълни морета приливи свещени толкова преди
(6.ІІІ.–17.ХІІ.2007г.;.ІІ.-.ІХ.2008;.ІІІ.-.V.2009г.)
Пламен Пенев
ДНЕВНИК ОТ ДРУГИЯ ДЕН
Редактор
Христо Трендафилов
ИК „СТИГМАТИ”
Електронна публикация в сп. „Литературен клуб“, www.litclub.bg,
28.06.2009 г.
Сподели с приятели: |
|
|