Пламен пенев дневник от другия ден


и тя ще ни открие светлината земна



страница5/5
Дата25.01.2018
Размер0.98 Mb.
#51653
1   2   3   4   5

и тя ще ни открие светлината земна
Под фикуси и нежни портокали

себе си разхождаме в молитви и мечти

от цялата душа отправени -

не ни забравяй никога не ни забравяй

изоставени в това междинно изпитание

на стенещи гори и толкова неясни очертания

нататък винаги нататък
Под фикуси и нежни портокали

разхождаме и себе си и силуети помечтани

над нас през нас които винаги остават и минават

Какво е всичкото това в коя етажна равнина

душите някому ще предадем и завещаем

не са напразни ничиите думи

и всички анонимни светли пориви

с които сводовете днешни –

с години и истории в спящите земи


.І.

Стени от светлина навеки обитаваме

в единствената наша пустота оставени

преживяни хиляди лета тази зима

построена вечна и завинаги
В година толкова позната той си тръгна

и взе останалото време без никога да се завърне

в своя свят всевечен изпраща и посреща влакове на хълма

невидимият пламък през прозрачни детски самолети

от тъга запален с всичките тела на паметта

кристална равнина до сянката сънуваща на планината
Душата е завинаги в това пътуване пресичане

на здрачни краища и светлина обагрена

и вече стига другата врата

загадката на толкова зелената гора

и вечни птици с гласовете толкова завинаги


.ІІ.

Пазители свидетели последни

на забравените ритуали заклинания далечни

поети през нощта и гласове гранични

просветлява нашата земя

блестящи спомени припомнени неща
Една ръка за миг очите ни покрива

и свод един между нас и всяка светлина
Когато сме един до друг дали смъртта ни подминава

Тръгнахме в мечта неясна потопени

В кои прекрасни домове ни чакат сънища и топлини

След нас остават призрачните ветрила на мрака

създания на толкова страдания
И крачехме понесли цялото мълчание

последно бедно жилище

останало без сянка и без призраци и никаква самоизмама

толкова завинаги със самота голяма

а сенките ни все пресичат свои изходи и тъмнини

на всяко нереално днешно

Витаем край реки всесветли и неземни

с влажни и разкошни долини
Едни събития минават през всички улици и всички пустоти

винаги привидно живи

и странни обитания изпълват утринта

Все нататък и насам натам нанякъде

а сенките ни в смисъл неоткрит пресичат тъмнината

И толкова безвестни отминаваме нощта

натам нанякъде и все нататък блестят ухания по тези наши

тротоари гълъби накацали все там

от небеса планети в меките треви
Съзнания изпращаме постиламе земни светлини

Погаснали са всичките прелитащи рояци

когато светли изгреви потоци здрачините на земята

в други равнини


.ІІІ.

Но да вървим през цялата епоха

по пътеката която тя не ще достигне никога

едно е времето едно е цялото движение

отсрочката една е додето всичко свърши

и всички наши времена

едни сме винаги и кой ще ни изпрати

променени в утринта
Сладка е умората при преминаването

и поривът висок небесната империя

владетеля единствен

Какво покрива далечните царства неземни

много пъти цялата реалност

с мечти и спомени тя оживена и заселена

Едно е времето и всички видими движения отсрочката една е

и тези наши времена през нас ще ни изпратят в утринта


.ІV.

През тесните тунели будните сърца кога пренасяме

къде е местността земята средището на човека

и това безименно от обещаната страна

когато в тънки сънища за себе си напомня

с някоя далечна неизгубена тъга
Носталгия е името

и никой друг не ще достигне утрините други

когато винаги е минало и става толкова красиво –

тъга от всичкото изгубено което някъде

и ние с него връщаме и помним в утрото последно

Но да възпеем траурния глас

на всичките процесии щастливи


.V.

Битката е вечна покоят само е сънуване

с невидима летяща колесница

растящите години през степната трева
В един кристал сме аз и ти с годините

илюзиите които ни пренасят

и всичките звезди присветнали през думите

кой ще ни познае в бляскави тунели

на хиляди отминали и идващи съдби

Птица ще възпее ли невидимото утро в утринта

Къде е всяка утринна звезда с вестителната колесница

по пееща сънувана река

И бавно стъпва с шаячното наметало

между нощта и всичките вселени
По стъклени пътеки на дъжда -

прашните атласи кристална равнина снежни върхове -

нежна средина от цялото мълчание мислещи извивки на земята
В най-голямото нещо между всички неща

с тоя странен престой на душите

кометите невидими и светли –

предсказания последни приливни течения

с небесната река

.VІ.

Въздухът на нашето обичане

траурните флагове са наши и разпънати

Всеки свои небеса навеки

по улици и снежна равнина

снижени хоризонти човешката гора

Какво пренася зората с новата душа и утрините чисти
Неземна самота са ветровете в утрото на мирис златен

вчера е това и птицата незрима в синевата

Вятърът преминал и самотен над света

мястото за костница на времената

Утрото с ръката на гадател ни повежда през свещени пътища и гласове

и дом на толкова осъдени поле с езици непознати и забравени
.VІІ.

Високата трева е винаги красива

вечен разказ мълви и не говори

Но кой разбира незримите

които винаги с всевечните вълни

в прекрасни гласове възвишени предели

невидим бродещ конник под сребърна луна

изпълнил цялата епоха своите земи

И никой там не ще ни надживее

между небето и пристигналото утро

в утрини и облачни поля безкрайни и щастливи

когато станем с най-високия живот

духове митарстващи в съня на всички други живи

Вечна е високата трева


Прозрачен въздух стълбищна река от слънце

с меката зелена пелена звуците победни и гранични

сива и далечна дъждовната завеса на света

Пред дверите високи бели брегове в зелени слънчеви безкрайни светещи полета


Понякога преди да свършат дните

а сферата безшумно се върти и някъде завинаги е спряла

вълни морета приливи свещени толкова преди


(6.ІІІ.–17.ХІІ.2007г.;.ІІ.-.ІХ.2008;.ІІІ.-.V.2009г.)

Пламен Пенев
ДНЕВНИК ОТ ДРУГИЯ ДЕН

Редактор
Христо Трендафилов


ИК „СТИГМАТИ”
Електронна публикация в сп. „Литературен клуб“, www.litclub.bg,

28.06.2009 г.







Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница