специализиран научен съвет по почвознание, агрохимия и общо земеделие при вак – софия
РАДКА ПЕТРОВА БОЖИНОВА
Влияние на продължителното торене върху хранителния режим на почвата, добива и качеството на ориенталски тютюн
Автореферат
на дисертация за присъждане на образователната и научна степен “Доктор”
научна специалност Агрохимия
шифър 04.01.04
Научен ръководител
Ст.н.с. І ст. дсн Христо Филипов Христов
София, 2008 г.
специализиран научен съвет по почвознание, агрохимия и общо земеделие при вак – софия
РАДКА ПЕТРОВА БОЖИНОВА
Влияние на продължителното торене върху хранителния режим на почвата, добива и качеството на ориенталски тютюн
Автореферат
на дисертация за присъждане на образователната и научна степен “Доктор”
научна специалност Агрохимия
шифър 04.01.04
Научен ръководител
Ст.н.с. І ст., дсн Христо Филипов Христов
Официални рецензенти
Ст.н.с. І ст. д-р Димитър Славов
Ст.н.с. ІІ ст. д-р Величка Котева
София, 2008 г.
Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от разширен специализиран съвет при отдел “Агротехника и растителна защита” при Института по тютюна и тютюневите изделия, с. Марково.
Изследванията са проведени в Института по тютюна и тютюневите изделия, с. Марково.
Дисертационният труд е написан на 177 машинописни страници, в които са включени 18 фигури, 74 таблици и списък с литература от 214 заглавия, от които 86 на латиница.
Защитата на дисертационния труд ще се състои на………….2009 г. от…………часа в ИП “Н. Пушкаров” на заседание на СНС по почвознание, агрохимия и общо земеделие при ВАК – София.
Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в библиотеката на ИП “Н. Пушкаров”.
Вашите отзиви и бележки може да изпращате на адрес:
1080 София, ул. “Шосе Банкя” 7,
СНС по почвознание, агрохимия и общо земеделие
І. АКТУАЛНОСТ НА ПРОБЛЕМА
Високата ефективност на минералното торене стимулира изследванията по минералното хранене на растенията и особено с направление извличане на максимална полза от торенето при конкретни агро-екологични условия, които продължават и до днес. Още в началото възниква и друг основен проблем: какви могат да бъдат евентуалните трайни последици в т.ч. и негативни от продължителното ежегодно торене върху свойствата на почвите, добивите и качеството на отглежданите култури. Цялостна оценка може да се постигне само чрез стационарни торови постановки с голяма продължителност.
Ориенталските тютюни са уникални както по биологични особености, така и по изисквания към технологичните и почвено-климатичните фактори. Изискванията за качеството на продукцията също налагат много специфични моменти в отглеждането на културата. Това, наред с ограничените площи в тютюнопроизводителните райони и отглеждането й като продължителна монокултура, което се практикува масово у нас налага конкретни проучвания при условията на тютюневи сеитбообращения.
ІІ. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Цел: да се установят измененията в агрохимичните свойства на почвата от 40-годишното системно минерално и органо-минерално торене и реакцията на ориенталския тютюн.
Задачи:
1. Установяване измененията на хранителния режим на почвата: рН, хумус, общи и подвижни форми на азота, фосфора, калия, калция, магнезия, желязото, мангана, цинка и медта.
2. Проучване реакцията на тютюна към настъпилите промени чрез изменението на:
- основните биометрични параметри, биологичния и стопанския добив;
- качествените показатели на суровината;
- минералното хранене на растенията – чрез величината и динамиката на извличане на хранителните елементи.
ІІІ. МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ
Изследванията са проведени върху стационарен полски опит с продължително торене и непрекъсната монокултура тютюн. Заложен е през 1966 година върху хумусно-карбонатна почва от ст.н.с. А. Вартанян. Изследването е върху част от вариантите и включва:
1. N0P0K0
2. N2,5
3. N5
4. N5P7,5
5. N5K7,5
6. N5P7,5K7,5
7. P7,5K7,5
8. N5P7,5K7,5 + 2 t/dka оборски тор
През 2006 г. е включен и вариантът N 10.
Проучването обхваща периода 2004 - 2006 година (38-40 година от залагането). За индикаторен сорт е използван сорт Пловдив 7, произход Устина.
Тютюнът е отгледан по възприетата технология за ориенталския тип. Обработките на почвата са ръчни с отстраняване на растителните остатъци. Торовете са внасяни еднократно преди предшестващата разсаждането обработка. Използвани са карбамид, троен суперфосфат и калиев сулфат. Беритбите са извършвани при техническа зрелост на листата.
Изследванията са проведени чрез фенологични наблюдения, биометрични измервания, химични, технологични и статистически анализи. Методите са описани подробно в дисертацията. За статистическа обработка на данните са използвани вариационен, корелационен, регресионен и дисперсионен анализ.
Анализът на проби преди залагане на стационара е установил, че: рН(Н2О) = 8,5; съдържанието на общ хумус (по Тюрин) е 3,01%; на общ азот (по Келдал) - 0,147–0,180%; на общ фосфор (с перхлорна киселина) – 0,142%; на подвижен фосфор (по Егнер-Рийм) – 1,5 mg/100 g почва; на усвоим калий (по Милчева) - 40-50 mg/100 g ((Вартанян, 1960; Вартанян и др., 1968; Вартанян, 1979).
Експерименталният период включва години със значително вариране на валежите. Топлинните условия са близки до нормалните за района и без съществени разлики по години.
РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ
ІV. Влияние на системното торене върху основните агрохимични свойства на почвата
Системното 40-годишно минерално и органоминерално торене са понижили слабо рН в сравнение с изходното ниво. Изменението е в границите на слабо алкалната реакция. Величината е по-ниска и при контролата. Намалението е по-добре очертана тенденция при органо-минералното торене и при високата азотна норма (N10).
Продължително торене е диференцирало хумусното съдържание на почвата от 2,38 до 3,98% (табл. 1). Хумусът при неторената почва е намалял с 20,8% в сравнение с изходното ниво, а при минералната система - с 10,7-16,8%. Минерално торене не е спряло спада на хумуса във времето, но го е забавило. Единствено органо-минералното торене е повишило хумуса - с 32,2% в сравнение с изходното ниво. Индексът на минерализация (С:N) варира слабо - от 9,49 до 10,20 и не е повлиян значимо от торенето.
Таблица 1. Общ хумус, %
Ниво на
торене
|
2004
г.
|
2005
г.
|
2006
г.
|
Средно
|
Изменение спрямо 1966 г.,
%
|
Общ
С, %
2004 г.
|
Общ
С, %
2005 г.
|
Общ
С, %
2006 г.
|
C/N
2004
г.
|
C/N
2005 г.
|
C/N
2006 г.
|
Средно
|
N0P0K0 – Ø
|
2,32
|
2,44
|
2,39
|
2,38d
|
-20,8
|
1,34
|
1,41
|
1,38
|
9,68
|
9,83
|
9,76
|
9,76
|
N2.5
|
2,70
|
2,63
|
2,58
|
2,64c
|
-12,4
|
1,56
|
1,52
|
1,49
|
10,51
|
9,36
|
9,78
|
9,88
|
N5
|
2,28
|
2,48
|
2,77
|
2,51dc
|
-16,6
|
1,32
|
1,43
|
1,60
|
9,94
|
10,13
|
10,50
|
10,20
|
N10
|
2,55
|
-
|
2,74
|
2,65c
|
-12,1
|
1,47
|
-
|
1,58
|
9,86
|
-
|
9,69
|
9,77
|
N5P7.5
|
2,48
|
2,74
|
2,63
|
2,62c
|
-13,1
|
1,43
|
1,58
|
1,52
|
9,65
|
10,39
|
9,84
|
9,96
|
N5K7.5
|
2,52
|
2,46
|
2,53
|
2,50dc
|
-16,8
|
1,46
|
1,42
|
1,46
|
9,68
|
9,45
|
9,35
|
9,49
|
N5P7.5K7.5
|
2,59
|
2,61
|
2,86
|
2,69c
|
-10,7
|
1,50
|
1,51
|
1,65
|
9,69
|
9,96
|
10,12
|
9,93
|
P7.5K7.5
|
2,48
|
2,78
|
2,53
|
2,59dc
|
-13,7
|
1,43
|
1,61
|
1,46
|
10,06
|
10,34
|
9,47
|
9,95
|
N5P7.5K7.5+ оборски тор
|
3,88
|
4,06
|
3,99
|
3,98а
|
+32,2
|
2,25
|
2,35
|
2,31
|
10,09
|
10,06
|
9,45
|
9,86
|
Изходна почва
|
|
|
|
3,01b
|
|
|
|
|
|
|
|
|
GD 5%
|
|
|
|
0,210
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Общият азот при неторения вариант е намалял с 13,4% спрямо изходното ниво. Прилагането единствено на минерални торове не повишава потенциалното азотно плодородие на тези площи. Общият азот в почвата се е повишил само от органо-минералното торене.
Минералният азот в орния слой е с добре очертана сезонна динамика, обусловена главно от хода на топлинните условия, влагата и извличането му от растенията. Съдържанието на Nmin преди внасянето на торовете (март) е ниско и през трите години на изследването (табл. 2). Основната причина за това е слабата минерализация поради подтисната биологична активност от ниските температури и високата влажност на почвата. Освен това есенно зимните валежи смиват значима част от нитратния азот към по-дълбоките слоеве (Захаров и Коваленко, 1987; Филипов, 1994). Няма забележима връзка между количеството на минералния азот и азотните торови норми.
Таблица 2. Минерален азот (NH4-N+NO3-N), mg/kg
Ниво на
торене
|
Март
|
Юли
|
Август
|
Септември
|
2004 г.
|
2005 г.
|
2006 г.
|
2005 г.
|
2006 г.
|
2005 г.
|
2006 г.
|
2004 г.
|
2005 г.
|
2006 г.
|
NoPoK0
|
1,73
|
2,09
|
14,29
|
29,93
|
22,76
|
17,06
|
6,71
|
11,37
|
5,83
|
26,55
|
N2.5
|
4,90
|
2,40
|
7,00
|
15,86
|
24,72
|
9,87
|
13,72
|
7,49
|
4,08
|
15,75
|
N5
|
2,01
|
2,99
|
6,12
|
26,04
|
22,17
|
10,18
|
11,67
|
5,39
|
12,26
|
8,17
|
N10
|
6,31
|
-
|
8,36
|
-
|
33,26
|
-
|
8,75
|
-
|
-
|
24,22
|
N5 P7.5
|
1,44
|
2,69
|
6,13
|
12,56
|
25,10
|
7,48
|
16,34
|
14,36
|
7,29
|
21,88
|
N5K7.5
|
11,53
|
2,09
|
5,83
|
11,08
|
26,26
|
7,18
|
12,26
|
12,87
|
5,54
|
18,38
|
N5P7.5K7.5
|
4,61
|
5,30
|
6,41
|
11,97
|
27,42
|
5,39
|
14,58
|
24,40
|
6,71
|
21,59
|
P7.5K7.5
|
10,96
|
0,90
|
6,42
|
8,38
|
26,85
|
9,27
|
5,54
|
11,07
|
4,96
|
7,29
|
N5P7.5K7.5 +
об. тор
|
6,34
|
8,31
|
7,58
|
10,18
|
44,35
|
4,48
|
17,50
|
9,27
|
19,55
|
14,30
|
Сподели с приятели: |