Раждане. Регулира се хормонално и протича в З етапа: отпускане и отваряне на родовия канал, изтласкване на плода, следродов период. Изтласкването на плода става чрез ритмични и мощни конт-ракции на матката, означавани като родови болки. След излизането на плода пъпната връв се преряз-ва на 5 ст от коремчето. В детския организъм се натрупва СОу който дразни дихателния център, детето поема въздух и проплаква. Малко по-късно се изхвърля плацентата (фиг. 6).
Вероятността за раждането на момиче или момче е еднаква, но обикновено на 106 момчета се раждат 100 момичета. Момчетата обаче са по-уязвими и смъртността сред тях е по-голяма. След раждането започва и млечната секреция, с която се храни бебето.
Зародишни пластове
|
Органи
|
Ектодерма
|
епидермис с образуванията му, лигавица на носната и на устната кухина, сетивни органи, нервна система
|
Мезодерма
|
мускули, кости, сър-дечно-съдова система, полови жлези, отделителни органи,кръв,съединителна тъкан в храносмилателния канал и в кожата
|
Ендодерма
|
вътрешен слой на храносмилателния канал и на дихателната система, черен дроб, бели дробове, задстомашна жлеза и др.
|
НЕРВНА СИСТЕМА
Нервната система на човека се дели на централна и периферна. Към централната нервна система се отнасят гръбначният и главният мозък. Към периферната нервна система се отнасят всички нервни елементи извън централната нервна система. Тук се включват гръбнач-номозъчните и черепномозъчните нерви, които излизат от гръбначния и от главния мозък и се насочват към всички части на тялото (инервация на човешкото тяло), както и гръб-начномозъчните и вегетативните ганглии. В зависимост от това, кои участъци от човешкото тяло инер-вира, нервната система се разделя на соматична и вегетативна. Соматичната нервна система (сома -тяло) контролира активността на скелетните мускули, изграждащи туловището и крайниците на човешкото тяло. Вегетативната нервна система регулира функцията на всички вътрешни органи, на слюнчените, потните и мастните жлези.
Нервната система изпълнява следните важни функции. Тя: 1) получава чрез отделните сетивни системи - зрителна, слухова, обонятел-на и др., информация от заобикалящия ни свят и от вътрешната среда на организма (сетивна функция); 2) контролира активността на скелетните мускули (двигателна функция); 3) контролира активността на вътрешните органи (вегетативна функция); 4) осъществява висшата нервна дейност, която намира израз във възможността за извършване на мисловна дейност (интегративна функция).
ГРЪБНАЧЕН МОЗЪК
Гръбначният мозък е разположен в канала на гръбначния стълб (фиг. 1). Той има формата на връв, която в горния край преминава в главния мозък, а в долния край завършва конусообразно на равнището на втория поясен прешлен. Около гръбначния мозък има няколко обвивки и известно количество гръбнач-номозъчна течност (ликвор), които го предпазват от нараняване при досег с твърдите стени на гръбнач-номозъчния канал.
Изследването на ликвора, който се взема чрез гръбнач-номозъчна пункция (лат. пункцио - пробиване, пробождане), улеснява диагностицирането на някои болести на нервната система.
Гръбначният мозък е изграден от множество нервни клетки - неврони, подредени по специфичен начин. При напречен пререз на гръбначния мозък дори с невъоръжено око се установява наличието на сиво и бяло вещество (фиг. 2). Сивото вещество се формира от близкото разположение на телата на голям брой неврони, а бялото вещество - от техните дълги израстъци. Невро-ните на гръбначния мозък са свързани чрез своите израстъци както помежду си, така и с невроните на главния мозък, като образуват обща нервна мрежа. Информацията в тази нервна мрежа се предава под формата на слаби електрични сигнали, генерирани от невроните. Свързването на невроните един с друг става в специализирани образувания, наречени синапен (фиг. 3). Тук информацията се предава с помощта на специални химични вещества, наречени медиатори. Отделните групи неврони отделят различни медиатори, като броят на новооткритите медиатори непрекъснато расте.
Регулаторната функция на гръбначния мозък се основава на рефлексната дейност. Рефлексът е отговор на организма на въздействия от външната или от вътрешната среда, който се осъществява с участието на нервната система. Най-простият пример е рефлексът на отдръпване: ако човек докосне с ръка горещ предмет, ръката рефлексно се свива в лакътната става и се отдръпва, „избягвайки" увреждащия фактор. Анатомична основа на рефлекса е рефлексната дъга (фиг. 4). Тя е изградена от няколко части: 1) рецептори; 2) сетивен неврон; 3) участък в централната нервна система; 4) двигателен неврон; 5) изпълнителен орган. Рецепторите са възприемащата част на рефлексната дъга. Въздействащите дразнители (механични, химични, термични и др.) водят до възбуждане на рецепторите. Възникналите електрични сигнали преминават през отделните части на рефлексната дъга и достигат до изпълнителния орган. В зависимост от характеристиката на нервните импулси функцията на изпълнителния орган може да бъде активирана (усилена) или потисната. В рефлекса на отдръпване, който бе даден като пример, участват болковите рецептори, разположени в кожата на ръката, а изпълнителен орган е двуглавият мускул на ръката, който се съкращава под влияние на нервните импулси, стигнали до него по двигателните нерви.
От гръбначния мозък излизат 31 двойки нерви.
Гръбначномозьчните нерви са смесени: те предават както сетивна, така и двигателна информация. Чрез гръбначномозъчните нерви гръбначният мозък инервира скелетните мускули на крайниците и на туловището (соматична нервна система) и вътрешните органи (вегетативна нервна система). Така той участва в регулирането както на редица основни страни от двигателната активност на човека (ходене, запазване на позата), така и на такива жизненоважни функции като работата на сърцето и белите дробове, секреторната и двигателната активност на червата, сексуалната активност, родовата дейност на матката и др.
ГЛАВЕН МОЗЪК
Главният мозък е разположен в черепната кухина (фиг. 1). Подобно на гръбначния мозък, той притежава мозъчни обвивки и няколко кухини, изпълнени с ликвор. Те изпълняват функцията на своеобразна „водна възглавница", която омекотява ударите при травматични въздействия.
Главният мозък е изграден от сиво и бяло вещество. Телата на невронипге в главния мозък (т.е. сивото вещество) образуват т.нар. мозъчни ядра. От сиво вещество е изградена и кората на големите полукълба на главния мозък. Бялото вещество в главния мозък формира множество пътища, които свързват помежду им както отделни негови части, така и главния с гръбначния мозък.
С главния мозък са свързани 12 двойки черепно-мозъчни нерви (фиг. 3). Част от тях са сетивни, други - двигателни, а трети - смесени (съдържат както сетивни, така и двигателни влакна). Чрез черепномозъчните нерви главният мозък получава богата информация, постъпваща от зрителната, слуховата, обонятелната, вкусовата и други сетивни системи. Чрез черепномозъчните нерви главният мозък контролира активността на челюстно-лицевата мускулатура, както и функцията на различни вътрешни органи: сърце, бели дробове, стомах и др. Един от най-важните черепномозъчни нерви е т.нар. блуждаещ нерв, който инервира органите в гръдната и в част от коремната кухина.
Главният мозък е изграден от четири големи дяла: мозъчен ствол, междинен, малък и краен мозък. При човека крайният мозък е развит толкова силно, че покрива почти изцяло останалите дялове. Те може да се видят само ако полукълбата на крайния мозък бъдат повдигнати и частично отстранени.
Мозъчният ствол може да бъде разглеждан като своеобразно продължение на гръбначния мозък. Той осъществява връзката между гръбначния мозък - от една страна, и междинния и крайния мозък - от друга. Към мозъчния ствол се отнасят продьлгова- тият мозък, мостът и средният мозък (фиг. 1). В
мозъчния ствол се намират двигателните ядра на че-репномозъчните нерви, а така също и редица ядра, които контролират активността на скелетните мускули (т.нар. червено ядро например). Една от най-важните функции на мозъчния ствол е координиране на работата на вътрешните органи: тук се намират сърдечно-съдовият център, дихателният център, центърът на гълтането и др. В мозъчния ствол се намира и т.нар. мрежеста формация (фиг. 2). Тя представлява струпване на огромен брой неврони, чиито тела не са разположени плътно едно до друго, а са „разпръснати", образувайки своеобразна мрежа.
Междинният мозък се намира в сърцевината на главния мозък. Разположен е между ствола и крайния мозък. Към междинния мозък се отнасят двата хълма и подхьлмието. Всеки хълм е съвкупност от голям брой ядра, разделени на няколко групи от тънки прослойки бяло вещество. Хълмовете са основна „превключвателна" станция по пътя на различните сетивни системи: те са
свързани с обработка на зрителната, слуховата, вкусовата и т.н. информация. Подхьлмието регулира редица вегетативни функции - работата на сърцето, на белите дробове и др., контролира телесната температура и работата на жлезите с вътрешна секреция. То участва пряко в поддържане на постоянството на вътрешната среда на организма (хомеостазата). Като част от т.нар. лим-бична система на мозъка подхълмието има най-тясно отношение към емоционалната сфера (състоянията на радост, гняв, страх и т.н.), сексуалната активност и размножаването.
Малкият мозък участва в запазване на равновесието и в координиране на движенията. Той съгласува активността на отделните мускулни групи, като придава на движенията плавност и точност. Малкият мозък е в състояние да „внесе корекции" във вече извършващо се движение, като сравнява информацията, която получава от мускулите, с информацията, която идва от коровите центрове, участвали в програмирането на това движение.
Крайният мозък е най-добре развитата част на главния мозък при човека (фиг. 4). Той е изграден от две полукълба и от няколко симетрично разположени подкорови ядра, които участват главно в регулиране на двигателната активност (фиг. 5).
Двете полукълба на мозъка са свързани помежду си чрез плътен сноп от миелинизирани нервни влакна, наречен мазолесто тяло. Чрез мазолестото тяло става пренасяне на информация от едното в другото полукълбо. Повърхностният слой на мозъчните полукълба се нарича мозъчна кора. Тя е изградена от сиво вещество с дебелина 3-5 тт и е силно нагъната. По мозъчната кора може да се различат множество бразди и гънки, което води до силно увеличение на нейната площ. Няколко дълбоки бразди разделят всяко полукълбо на четири основни дяла: челен, теменен, слепоочен и тилен (фиг. 6).
В мозъчната кора различаваме първични и асоциативни зони (фиг. 7). Първични зони наричаме онези участъци от кората, които получават информация от различните сетивни системи и изпращат информация към мускулите. Първичните сетивни зони в кората на човек заемат сравнително малко място. По-голяма част от нея е заета с т.нар. асоциативни зони, които са разположени на границата между няколко
първични зони. Асоциативните зони са свързани с преработката на по-висш тип информация. Характерно за тях е това, че получават информация едновременно от няколко първични зони.
Съвременната наука разполага с подробна „карта", която дава представа за функционалните възможности на различни части от мозъчната кора. Съставянето на тази „карта" е извършено въз основа на наблюдения на промените, които настъпват при изолирани увреждания на точно определени части от мозъка. За съставянето на картата от значение са и описанията на пациенти в будно състояние, при които се прилага електрическа стимулация на кората по време на неврохирургични операции.
Известно е, че първичната двигателна зона на кората е разположена в задната част на челния дял, непосредствено пред централната бразда. Всеки участък от нея контролира активността на точно определена част на тялото. Това наричаме типологичен принцип на организация на нервната система (топология - местоположение). Двигателната зона, разположена в дясното полукълбо, контролира активността на мускулите, разположени в лявата половина на тялото, и обратно - лявата двигателна зона контролира активността на дясната половина на тялото. Това се дължи на факта, че в ствола на мозъка низходящи-
те двигателни пътища се кръстосват, преминавайки от едната в другата половина на мозъка. Първичната соматосетивна зона се намира в предната част на теменния дял на мозъка. Тя лежи непосредствено зад първичната двигателна зона, отделена от нея чрез централната бразда. Отделни области от първичната сетивна зона получават информация от рецепторите на точно определена част от човешкото тяло. Следователно и тук, както и при двигателната зона, е в сила топологичният принцип на организация. С най-обшир-ни области в първичната сетивна зона са представени ръцете и главата на човешкото тяло (фиг. 8). Поради кръстосване на сетивните пътища лявата сетивна зона обработва информацията, получена от рецепторите, разположени в дясната половина на тялото, и обратно. Първичната зрителна кора е разположена в тилния дял на мозъка, а първичната слухова - в слепо-очния дял. Една от важните асоциативни зони в човешкия мозък е разположена на границата между първичната соматосетивна, първичната зрителна и първичната слухова зона. Тази зона е свързана с възможността за възприемане на речта, с осмислянето на написаното и чутото човешко слово (зона на Верни-ке). Съществува още една зона, която има отношение
към човешката реч. Тя е разположена в челния дял на кората, в близост до първичната двигателна зона. Нарича се зона на Брака и контролира активността на мускулите на устата и гърлото, които съдействат за изговарянето на думите. У 95 % от хората двете зони са разположени в лявото полукълбо.
Двете полукълба не са напълно симетрични във функционално отношение. Освен речевите функции, и някои други функции са представени предимно в едното полукълбо. Пространственото възприемане на света например е функция на дясното полукълбо. Възможността за абстрактно мислене, за логическа обосновка на нещата се разполага в дясното полукълбо. Възприемането на музиката става предимно в дясното полукълбо и т.н. Съвкупността от всички тези закономерности често се означава с термина асиметрия на полукълбата.
ВЕГЕТАТИВНА НЕРВНА СИСТЕМА
Вегетативната нервна система е тази част от нервната система, която регулира функциите на вътрешните органи и на мелезите с вътрешна и с външна секреция. Както при соматичната нервна система, функциите на вегетативната нервна система се основават на рефлексната дейност. Рефлексен характер имат почти всички основни жизнени функции: работата на сърцето и белите дробове, секрецията на жлезите с вътрешна секреция и на жлезите в храносмилателната система, перисталтичната дейност на червата и др. (фиг. 1 и фиг. 3).
Функциите на вегетативната нервна система не подлежат на волеви контрол. По това тя се различава от соматичната нервна система. Всеки от нас може съзнателно, по своя воля да съкрати двуглавия мускул на ръката си, но никой не е в състояние да съкращава и отпуска по желание гладката мускулатура, изграждаща стените на кръвоносните съдове, бронхите или стомаха.
Вегетативната нервна система се отличава от соматичната и по своя строеж. При соматичната нерв
на система информацията от гръбначния мозък до изпълнителния орган се предава по един-единствен неврон, а при вегетативната нервна система - по два. Първият двигателен неврон, който напуска гръбначния мозък, се нарича предганглиен. Той осъществява синаптичен контакт с втори неврон, наречен след-ганглиен. Телата на следганглийните неврони се намират в т.нар. вегетативни ганглии - образувания, разположени извън гръбначния мозък. Аксоните на следганглийните неврони навлизат в изпълнителния орган, който инервират.
Вегетативната нервна система се разделя на два големи дяла: симпатиков и парасимпатиков (фиг. 2). Телата на предганглийните неврони на сим-патиковия дял се намират в гръдните и в поясните сегменти на гръбначния мозък, а тези на парасимпа-тиковия дял - в главния мозък и в кръстцовите сегменти на гръбначния мозък. Симпатиковите вегетативни ганглии са разположени пред гръбначния стълб, в непосредствена близост до него, а парасим-патиковите - далече от гръбначния мозък, близо до инервирания орган, понякога в самата му стена.
От крайните окончания на симпатиковия дял
на вегетативната нервна система се отделят като медиатори адреналин и норадреналин, а на парасимпатиковия - ацетилхолин. Отделените медиатори взаимодействат със специфични мембранни рецептори, разположени в изпълнителния орган. Съществуват множество подгрупи от мембранни рецептори. Тъй като един и същ медиатор може да взаимодейства с няколко вида рецептори, влиянието му върху различните органи е различно, като зависи от вида на рецепторите в съответния орган. Адреналинът например може да предизвика в едни области съкращение, а в други - отпускане на гладката мускулатура на съдовете.
Двата дяла на вегетативната нервна система допълват ефектите си върху инервираните органи. Симпатиковият дял на нервната система например ускорява сърдечната дейност, а парасимпатикови-ят я забавя. Симпатиковият дял отпуска гладката мускулатура на бронхите, а парасимпатиковият я свива и т.н. Съгласуването на висшите вегетативни функции се извършва в подхълмието (част от междинния мозък).
Симпатиковият дял на нервната система силно се активира по време на екстремни (крайни) ситуации, свързани с опасни за живота последици. Общоприето е такива състояния да се означават с термина стрес. Това понятие е твърде обширно и включва редица състояния: травми, наранявания, силно нер-вно-психично напрежение и др. Симпатиковият дял на нервната система мобилизира силите на организма и го „подготвя" за противодействие на неблагоприятните въздействия: налице е повишаване на кръвното налягане, учестяване на сърдечната дейност, увеличение на белодробната вентилация, повишаване нивото на глюкозата в кръвта и др.
ЕФЕКТИ НА ВЕГЕТАТИВНАТА НЕРВНА СИСТЕМА ВЪРХУ ОТДЕЛНИТЕ ОРГАНИ
|
Орган
|
Симпатиков дял
|
Парасимпатиков дял
|
ЗЕНИЦА
|
разширява
|
свива
|
ПОТНИ ЖЛЕЗИ
|
увеличава секрецията
|
|
|
СЛЮНЧЕНИ ЖЛЕЗИ
|
оскъдна, гъста секреция
|
обилна,водниста секреция
|
СТОМАШНИ И ЧРЕВНИ ЖЛЕЗИ
|
намалява секрецията
|
увеличава секрецията
|
ДВИГАТЕЛНА АКТИВНОСТ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА
|
потиска перисталтиката, свива сфинктерите
|
стимулира перисталтиката, отпуска сфинктерите
|
СЪРЦЕ
|
увеличава силата и честотата на съкращенията
|
намалява силата и честотата на съкращенията
|
БЕЛИ ДРОБОВЕ
|
отпуска гладката мускулатура на бронхите
|
свива гладката мускулатура на бронхите
|
ПИКОЧЕН МЕХУР
|
отпуска мускулите на стената, свива сфинктерите
|
свива мускулите на стената, отпуска сфинктерите
|
ЕНДОКРИННА СИСТЕМА
Хормоните са биологично активни вещества, които попадат в кръвта и с нея се разнасят до всички органи и системи. Хормоните се произвеждат в строго специализирани органи, наречени ендокринни органи, или жлези с вътрешна секреция. Хормоните се образуват и от групи клетки, разположени в органи, чиято основна функция не е ендокринна (бъбреци, храносмилателна система, бели дробове).
Някои хормони постъпват равномерно в кръвта. Други се секре-тират периодично - имат денонощни или сезонни колебания.
На даден хормон реагират само
определени клетки, които притежават специфични рецептори. С тях взаимодействат хормоните. Ако такива рецептори липсват, клетката не се повлиява от хормона.
Хормоните не създават нови функции. Те само активират или потискат съществуващи функции.
Концентрацията на хормоните в кръвта се регулира по механизма на обратната връзка. При повишаване на концентрацията на хормона в кръвта се потиска неговата секреция, а при намаляване на концентрацията се увеличава. Когато физиологичната функция на даден хормон е осъществена, до жлезата, която е образувала хормона, достига информация, потискаща секрецията му. Ако физиологичният ефект на хормона е намален, обратната информация също намалява и секрецията на хормона се увеличава.
Намалената активност на дадена ендокринна жлеза се означава като хипофункция, а увеличената активност калохиперфункция. Химичната структура на почти всички хормони е известна. Това позволява синтезирани по химичен път хормони да се използват като лекарствени средства при нарушаване на функцията на ендокриннните жлези.
ХИПОФИЗА И НАДБЪБРЕЧНИ ЖЛЕЗИ
Хипофизата е разположена в основата на черепа. Свързана е тясно с междинния мозък. Съставена е от два дяла - преден и заден. Хипофизата е добре кръвоснабдена. Предният й дял е тясно свързан по кръвен път с междинния мозък. Той отделя хормони, чрез които регулира дейността на предния дял на хипофизата. Задният дял на хипофизата отделя два хормона. Те се произвеждат в междинния мозък, складират се в задния дял на хипофизата и при нужда се отделят в кръвта. Това показва тясната връзка между нервната и ендокринната регулация (фиг. 1).
Предният дял на хипофизата секретира две групи хормони: 1. Хормони, повлияващи пряко дейността на изпълнителните органи - растежен хормон и про-лактин. 2. Хормони, регулиращи образуването на хормони от щитовидната жлеза, половите жлези, кората на надбъбречните жлези. Предният дял на хипофизата играе важна роля за регулиране на дейността на тези жлези с вътрешна секреция (фиг. 2).
Растемсният хормон регулира синтезата на белтъци в клетките и растежа на организма. Намалената секреция на този хормон в детска възраст води до изоставане в растежа - хипофизни джуджета. При тях пропорциите на тялото и умствените способности са запазени. Увеличената секреция на растежен хормон в ранна възраст води до гигантизъм. Тези индивиди имат изключително висок ръст (фиг. 3).
Увеличеното образуване на растежен хормон у възрастни води до болестното състояние, наречено ак-ромегалия. Растежът на дългите кости е завършен и те не могат да се удължават. Нарастват костите на черепа, дланите, ходилата. Увеличават се някои от вътрешните органи - черен дроб, слезка, език.
Пролактиньт регулира нарастването на млечните жлези, както и образуването на мляко у жената след раждане.
От задния дял на хипофизата попадат в кръвта два хормона - антидиуретичен хормон и окситоцин.
Антидиуретичният хормон регулира всмукването на вода в бъбречните каналчета. След загуба на вода от организма (обилно повръщане, диария, обилно изпотяване) секрецията на антидиуретичен хормон нараства. Намалява количеството на отделената от бъбреците урина и се увеличава задържаната в организма вода. Обратно, ако в организма има излишък от вода, при обилно поемане на течности например се потиска секрецията на хормона и количеството отделена урина се увеличава.
Сподели с приятели: |