ГЛАВА IV Освободете се от миналото си

Кой сте вие? Как се описвате? За да отговорите на тези два въпроса, вероятно ще трябва да се позовете на собствената си история, на миналото, което е изживяно, но с което неизбежно сте свързан и от което ви е трудно да се откъснете. Кои са определенията, с които се само-описвате? Дали са удобни етикети, които сте събрали през досегашния си живот? Имате ли чекмедже, пълно със самоопределения, които редовно използувате? Сред тях може да има етикети като „Аз съм нервен/нервна", „Аз съм стеснителен/стеснителна", „Аз съм мързелив/ мързелива", „Аз не съм музикален/музикална", „Аз съм тромав/тромава", „Аз съм забраван/а" и цял списък от допълнителни „Аз съм..", с които си служите. Вероятно имате голям брой положителни Аз съм...", например „Аз съм нежен/нежна", „Аз играя добре бридж", „Аз съм приятен/приятна". Тези етикети тук няма да раз­глеждаме, защото целта на настоящата глава е да ви помогне да се развиете, а не да ви похвали за тези сфери от живота, в които функционирате ефективно.

Самоопределянето само по себе си не е неуместно, но може да се използува по вреден начин. Самото по­ставяне на етикет може да потисне развитието. Етике-тът лесно може да бъде използуван като оправдание за това, че човек остава същият. Сьорен Киркегор пише: „Като ми слагате етикет, вие ме отричате." Когато ин­дивидът трябва да докаже верността на етикета, собст­веното Аз престава да съществува. Същото се отнася и за самоопределянето. Вие се самоотричате, като се идентифицирате с „фабричните си марки", а не със собствените си възможности за растеж.

Всички само прикачени етикети идват от историята на индивида. Миналото обаче, както казва Карл Сандбърг в „Прерия", „е кофа, пълна с пепел".

Направете си един тест, за да проверите до каква степен сте прикован към своето минало. Всички самопо-губващи „Аз съм..." са резултат от употребата на след­ните четири невротични фрази:

(1) „Аз съм си такъв/такава."

(2) „Винаги съм бил такъв/такава,"

(3) „Не мога да се променя."

(4) „Такъв ми е характерът."

Тук са събрани на едно място свързващите части, които ви пречат да се развиете, да се промените и да заживеете (от този момент нататък — целия живот, кой­то ви остава) нов и вълнуващ живот, изпълнен с пълноценни настоящи моменти.

Познавам една жена, която всяка неделя кани децата и внуците си на обед и решава точно колко храна ще изяде всеки от гостите, като нарочно поделя ястията съ­гласно изискванията си. На всекиго дава две парчета ме­со, една супена лъжица грах, шепа картофи и така ната­тък. Когато я попитат: „Защо правиш това?", тя отвръ­ща: „Винаги съм била такава." Защо? Защото „съм си такава". Обясненията на бабата за нейното държание е нейният собствен етикет, идващ от миналото, когато тя винаги е постъпвала така.

Някои хора изстрелват всички споменати фрази на­веднъж, ако им бъде направена забележка за поведение­то. Можете да запитате някого защо се разстройва ви­наги, когато се заговори за катастрофа, и той най-ве­роятно ще отговори: „Такъв съм. Винаги съм бил такъв. Не мога да се променя, такъв ми е характерът." Ах­ах) Четирите фрази наведнъж и всяка използувана като обяснение защо никога няма да се промени и никога няма да помисли да се промени.

Вашите „Аз съм...", които са израз на самоподценя-ване, са резултат от нещо, което сте научили в минало­то. Всеки път, когато произнасяте някоя от горните че­тири фрази, вие сякаш казвате: „И имам намерение да продължа да бъда такъв/такава, какъвто/каквато вина­ги съм бил/бил а."

Можете да започнете да разплитате въжетата, които ви привързват към миналото, и да елиминирате без­плодните фрази, които изговаряте, за да избегнете про­мяната.

Може би се познавате в някои определения, а може би си имате собствен списък. Въпросът не е в избраните от вас етикети, а във факта, че изобщо решавате да си прикачвате етикети. Ако сте истински доволен от някои „Аз съм...", не ги променяйте, но ако кажете, че едни или други „Аз съм..." понякога ви пречат, време е да внесете някакви промени. Най-напред да проследим произхода на някои „Аз съм...".

Хората обичат да ви сложат етикет, да ви подредят в спретнати категории. Така е по-лесно. Д. X. Лорънс е осъзнал безумието на това залепяне на етикети в сти­хотворението си „Какъв е той?".

— Какъв е той?

— Човек, естествено.

— Добре, но какво прави?

— Живее и е човек.

— О, да! Но той трябва да работи. Трябва да има някаква работа.

— Защо?

— Защото очевидно не е от богатите.

— Ето на! Той е дърводелец.

— Не, не!

— Дърводелец и столар.

— Съвсем не.

— Но ти каза, че е.

— Какво съм казал?

— Че прави столове, че е столар и дърводелец.

— Казах, че прави столове, но не съм казал, че е дърводелец.

— Добре, тогава е само любител?

— Може би. Можете ли да кажете дали дроздът е професионален флейтист или само любител?

— Ще кажа, че е птица.

— Аз пък казвам, че той е човек.

— Добре, добре! Ти винаги си обичал играта на ду­ми.

Фразите „Аз съм..." имат два вида предшественици. Първият вид етикети идва от други хора. Те са ви ги прикачили, когато сте били дете, и досега ги носите със себе си. Другият вид е плод на избор, с който избягвате да извършвате неприятни или трудни задачи.

Преобладаваща е първата категория. Малката Хоуп е във втори клас. Всеки ден с радост посещава часа по рисуване, с удоволствие оцветява и маже с боята. Кога­то учителката й казва, че не е добра по рисуване, тя започва да отсъствува, защото не обича неодобрението. Много скоро развива наченки на „Аз не съм...". „Аз не съм добра по рисуване." Като избягва да се занимава срисуване, тя подкрепя това твърдение и когато порасне и я запитат защо не рисува, ще каже: „О, аз не мога да рисувам. Никога не съм умеела." Повечето фрази от то­зи вид са остатъци от едно време, когато сте слушали фрази като: „Той е доста тромав. Брат му е добър в спорта, но той клони повече към ученето." Или „Ти си като мене, и аз никога не съм знаел правописа". Или „Били открай време е стеснителен". Или „Тя прилича на баща си. Той не може да работи с ръчна количка". Така се ражда живот, пълен с „Аз съм...", които никога не се подлагат на съмнение. Просто се приемат като условие на живота.

Поговорете с тези ваши близки, които според вас имат най-голяма отговорност за много от вашите „Аз съм..." (родители, стари семейни приятели, стари учите­ли, дядо и баба и други). Запитайте ги как според тях сте станали такъв, какъвто сте, и винаги ли сте били такъв. Кажете им, че сте решили да се промените, и виж­те дали вярват, че сте способен на това. Ще се изненада­те от техните тълкувания и от убеждението им, че не можете да бъдете различен, тъй като „Ти винаги си бил такъв".

Втората категория „Аз съм..." идва от удобните ети­кети, които сте се научили да си прикачвате, за да избяг­вате неприятни дейности. От известно време лекувам пациент, който е на 46 години и силно желае да се учи в университета, защото пропуснал тази възможност по­ради избухването на Втората световна война. Но Хорас трябва да се състезава с младежи, които току-що са из­лезли от гимназията. Страхът от провал и съмнението в интелектуалните му способности го плашат. Той ре­довно преглеждаше проспектите и с помощта на психо­терапията успя да издържи съответните приемни изпи­ти. Уреди си среща със служител по записването в местен общински университет, но продължава да използува своите „Аз съм...", за да избегне истинската активност. Оправдава бездействието си с думите „Твърде стар съм, не съм достатъчно умен и всъщност нямам голямо же­лание".

Хорас използува своите „Аз съм...", за да избегне нещо, което истински желае. Мой колега си служи с то­зи вид фрази, за да се измъкне от задачи, които са му неприятни. Когато трябва да поправи звънеца или ра­диото или да извърши каквато и да е досадна дейност вкъщи, той просто напомня на жена си „Много добре знаеш, скъпа, че нямам технически усет". Тези видове „Аз съм..." са приспособителни форми на поведение, но въпреки това са измамни оправдания. Вместо да каже „Тази дейност ми е скучна или безинтересна и решавам да не се занимавам с нея в настоящите си моменти" (което е напълно логично и здравословно), на него му е по-лесно да извади някое „Аз съм...".

Хората в тези случаи съобщават нещо за себе си. Те заявяват: „Аз съм напълно завършен продукт в тази об­ласт и никога няма да се променя." Ако сте завършен продукт, опакован и подреден, вие сте престанали да растете и макар да не искате да се разделите с някое от своите „Аз съм...", ще установите, че други са просто ограничаващи и саморазрушителни.

По-долу изброявам някои от етикетите, които са ос­танки от миналото. Ако познаете в тях свои етикети, може би ще пожелаете да ги промените. Да не се проме­ните в нито една сфера, означава да вземете решение за смърт — подобно на това, което описахме в глава I. Помнете, че тук не обсъждаме нещата, които просто са ви неприятни. По-скоро разглеждаме поведение, прече-що ви да се занимавате с дейности, от които бихте мог­ли да извлечете, удоволствие и приятно вълнение.

1. Аз съм зле по математика, правопис, четене, ези­ците и други.

Това „Аз съм..." е гаранция, че няма да положите усилията, необходими, за да се промените. „Аз съм..." по отношение на научните наклонности има за цел да ви предпазва от упорития труд за усвояване на предмети, които поначало смятате за трудни или отегчителни. До­тогава, докато се определяте като неспособен, имате го­това причина, за да избягвате да се справите с дадения предмет.

2. Аз съм слаб/а в умения като готвенето, спорта, плетенето с куки, рисуването, артистичността и други.

Това „Аз съм..." ви дава сигурност, че в бъдеще няма да ви се наложи да правите някое от тези неща, и оправ­дава всяко слабо изпълнение в миналото. „Винаги съм бил/била такъв/такава. Просто такъв ми е характерът." Този атитюд подкрепя инертността ви и — което е по-важно, помага ви да поддържате абсурдната мисъл, че не би трябвало да правите нещо, ако не го правите ис­тински добре. С други думи, ако не сте световен шам­пион, по-добре нищо да не правите.

3. Аз съм стеснителен/а, затворен/а, темперамен­тен/а, нервен/а, страхлив/а и други.

Тези „Аз съм..." наблягат върху генетиката. Вместо да поставите на съмнение етикетите и пораженското си мислене, върху което те се основават, вие просто ги при­емате като потвърждение на факта, че винаги сте били такъв. Възможно е също да хвърляте вината върху ро­дителите си и да ги използувате като първопричината за сегашните ви „Аз съм...". Като ги обявявате за пър­вопричината, не се налага да полагате усилия, за да станете различен. Избирате това поведение като начин да избегнете да се изтъквате в ситуации, които винаги са ви били неприятни. Това „Аз съм..." е останало от дет­ството, когато другите са имали пряк интерес да ви внушат, че не можете да мислите самостоятелно. Това са личностните „Аз съм...". Тези самоопределения ви помагат да не си правите труда да бъдете различен от това, което винаги сте били. Вие просто описвате лич­ността си с удобното „Аз съм..." и по този начин оправ­давате всички форми на това подценяващо ви поведе­ние, които се намират извън вашия контрол. Отричате схващането, че можете да изберете собствената си лич­ност, и вместо това всички личностни черти, от които бихте желали да се откажете, обяснявате с генетичното си неблагополучие.

4. Аз съм тромав/а, не мога да координирам движе­нията си и така нататък.

Тези „Аз съм...", заучени в детството, ви избавят от възможните подигравки по ваш адрес поради това, че не сте толкова ловък физически, колкото другите. Раз­бира се, липсата на ловкост не е резултат от някакъв ваш вроден дефект, а от това, че в миналото сте вярвали на тези „Аз съм..." и не сте се занимавали с физическа активност. Човек придобива умения, като се занимава с нещо, а не като го отбягва. Като запазвате своите „Аз съм...", вие стоите настрана като наблюдател и макар че ви се иска да участвувате, преструвате се, че този вид дейност не ви харесва.

5. Аз съм непривлекателен/а, грозен/а, кокалест/а, невзрачен/а, върлинест/а и така нататък.

Тези физиологични етикети ви предпазват от поема­не на рискове в отношенията с противоположния пол и ви помагат да оправдаете ниската си самооценка и лип­сата на самоуважение, които сте си избрали. Докато се самоописвате по този начин, разполагате с готово оп­равдание за това, че не установявате любовна връзка. Освен това не се налага да полагате усилия да се прави­те привлекателен за самия себе си. Използувате собстве­ното си огледало като оправдание за това, че не се въз­ползувате от възможностите си. Проблемът е един: ние виждаме това, което избираме да видим — дори и в огледалото.

6. Аз съм неорганизиран!а, педантичен!а, немарлив/а, и така нататък.

Тези поведенски „Аз съм..." са удобни, зада манипу­лирате другите и да обосновавате необходимостта ня­кои неща да се извършват по определен начин. „Аз ви­наги правя това така." Сякаш традицията е причина да се прави каквото и да било. Подтекстът е, че „Аз винаги ще правя това по този начин". Като разчитате на начи­на, по който винаги сте го правили, изобщо не ви се налага да мислите за риска да го направите по друг на­чин и същевременно получавате сигурност, че всички около вас ще го правят по вашия начин. Това „Аз съм..." се позовава на стратегията, която замества мис­ленето.

7. Аз съм забраеан/а, безгрижен/а, безотговорен/а, апатичен/а и така нататък.

Тези етикети са особено полезни, когато искате да оправдаете някое свое неефективно поведение. „Аз съм..." ви избавя от необходимостта да направите нещо, зада намалите безгрижието си, и вие просто се извиня­вате с вашето „Аз съм такъв/такава". Докато изваждате това „Аз съм..." — когато се държите по някой от го­реописаните начини, — никога не ще ви се наложи да положите усилия, зада се промените. Ако продължава­те да забравяте и ако си казвате, че не можете да се промените, вие ще продължите да забравяте.

8. Аз съм италианец, германец, евреин, ирландец, цветнокож, китаец и други.

Това са етническите етикети. Те помагат много, ко­гато сте изчерпали другите причини за обяснение на ня­кои видове поведение, които са неблагоприятни за вас, но ужасно трудно се преодоляват. Винаги, когато усети­те, че се държите по стереотипните начини, свързани със субкултурата, вие просто изтъквате вашето етническо „Аз съм..." като оправдание. Веднъж запитах един сер­витьор защо е толкова раздразнителен и защо избухва при най-малко то затруднение. Той отвърна: „Какво очаквате от мен? Та аз съм италианец и не мога да се променя."

9. Аз съм деспотичен/а, агресивен/а, властен/а и та­ка нататък.

В този случай етикетът ще ви позволи да продължи­те да се държите агресивно, вместо да положите усилия, за да развиете самодисциплина. Поведението си украся­вате с фрази като „Не мога да се променя. Винаги съм бил такъв/такава."

10. Аз съм стар/а, на средна възраст, уморен/а и та­ка нататък.

В случая използувате възрастта си като довод да не участвувате в рисковани или застрашителни начинания. Винаги когато се изправяте пред някаква дейност — спортно състезание, любовна връзка след развод или овдовяване, пътуване или нещо друго, — можете просто да кажете „Твърде стар/а съм" и с това премахвате вся­какви опасности, съпътствуващи нещо ново и възвися­ващо. Подтекстът на възрастовите „Аз съм..." е, че сте абсолютно свършен в тази насока и тъй като занапред ще ставате все по-стар, вече сте престанали да се разви­вате и да изпитвате нови емоции.

„АЗ СЪМ..." Е ОМАГЬОСАН КРЪГ

Печалбите, които получавате, като се придържате към миналото си и изтъквате вашите „Аз съм...", могат да се обобщят с една дума: отбягване. Когато искате да се измъкнете от някакъв вид дейност или да замажете някой личностен недостатък, винаги можете да се оп­равдаете с някое „Аз съм...". Всъщност, след като дълго време използувате тези етикети, започвате сами да вяр­вате в тях и в този настоящ момент вие сте завършен продукт, на който е съдено да остане същият до края на живота си. Етикетите ви позволяват да избегнете уси­лията и риска, свързани с евентуален опит за промяна. Те запазват поведението, което ги е породило. Напри­мер ако младеж отиде на празненство с убеждението, че е стеснителен, ще се държи като стеснителен човек и поведението му ще подкрепя самооценката му. Това е омагьосан кръг.

Омагьосаният кръг на стеснителността може да се приложи към почти всички водещи до самоподценяване „Аз съм...". Да разгледаме кръга на ученик, който смя­та, че математиката не му върви, докато пише домаш­ното си по алгебра.

Вместо да спре между т. 3 и 4 и да решава задачите по-дълго време, да поиска помощ от учител или да се пребори, той просто спира. Когато го запитат защо е пропаднал на изпита по математика, ще каже: „Винаги съм бил слаб по математика." С тези дяволски „Аз съм..." вие се оневинявате и обяснявате пред другите за­що продължавате да се само подценявате.

Можете да разучите кръга на собствената си невро­тична логика и да започнете да подлагате на съмнение всяка страна от живота си, в която сте избрали да бъде­те завършен продукт. Печалба № 1 от това, че се при­държате към миналото и прибягвате до вашите „Аз съм...", е отбягването на всякаква промяна. Всеки път, когато поведението, което не харесвате, обяснявате с „Аз съм...", си представяйте, че се намирате в кутия, боядисана в ярки цветове и увита в хартия като готов пакет.

Несъмнено по-лесно е да се самоохарактеризирате, отколкото да се промените. Вероятно вината за вашите етикети приписвате на родителите си или на други зна­чими хора в детството ви — ваши учители, съседи, дядо ви и баба ви и други. Като ги товарите с отговорността за сегашните си „Аз съм...", вие им давате известен контрол над вашия живот сега, издигате ги по-високо от себе си и ловко си създавате алиби за това, че запазвате неефективното си поведение. Чудесна печалба наистина, която ви предпазва от всякакво поемане на риск. Ако вашето „Аз съм..." е по вина на „културата", вие не мо­жете нищо да промените.

Скъсването с миналото е свързано с поемането на рискове. Вие сте свикнали със своите самоопределения. В редица случаи те изпълняват ролята на опорна систе­ма във всекидневието ви. Ето някои специфични страте­гии за елиминиране на тези „Аз съм...":

— Премахвайте „Аз съм..." винаги където е възмож­но. Заместете ги с фрази като: „Досега избирах да съм такъв/такава" или „Определях се като...".

— Кажете на хората край вас, че ще се опитате да елиминирате някои от своите „Аз съм...". Решете кои от тях трябва на всяка цена да се премахнат и помолете близките си да ви напомнят, ако отново ги приложите.

— Поставете си за цел да се държите по-различно в сравнение с преди. Например ако смятате, че сте стеснителен, запознайте се сами с някого, когото в миналото бихте отбягвали.

— Разговаряйте с човек, на когото имате доверие и който би желал да ви помогне да се преборите с властта на миналото. Помолете го да ви прави знак, например като пощипва ухото си, винаги когато забележи, че от­ново се връщате към вашите „Аз съм...".

— Водете дневник за саморазрушаващото ви пове­дение на базата на „Аз съм...", вписвайте в него постъп­ките си, както и чувствата, които сте изпитвали, когато сте се държали по този начин. В продължение на една седмица вписвайте в тетрадка точния час, деня и обстоя­телствата, в които сте използували някое от самоподце-няващите ви „Аз съм...", и се старайте броят на вписва­ните случаи да намалява. Като водите дневника си, имайте предвид списъка, който споменахме в началото на тази глава.

— Пазете се от четирите невротични фрази и когато се уловите, че ги произнасяте, поправете се на глас, като промените:

„Аз съм такъв/такава"...в... „Аз бях такъв/такава".

„Не могада се променя" ... в ... „Мога да се променя, ако се опитам".

„Винаги съм бил такъв/била такава" ... в ... „Ще бъда по-различен/различна".

„Такъв ми е характерът" ... в ... „Смятах, че характе­рът ми е такъв".

— Опитвайте се всеки ден да се разделяте с едно „Аз съм...". Ако използувате „Аз все забравям" като само­определение, посветете понеделника на осъзнаването на тази своя наклонност и вижте дали не можете да проме­ните един-два случая на поведение, при което все забра­вяте. Също така, ако не харесвате етикета „Аз съм упо­рит/а", опитайте се един ден да се вслушвате в противо-положни мнения и проверете дали можете всеки ден да се избавяте от едно „Аз съм...".

— Можете да прекъснете своя омагьосан кръг меж­ду т. 3 и 4 и да решите да скъсате със старите оправда­ния за отбягване.

— Измислете нещо, което никога не сте правили, и посветете на него един следобед. След тричасово зани­мание с напълно нова дейност, която в миналото винаги сте отбягвали, проверете дали все още можете да изпол­зувате етикета, с който сте се описвали сутринта.

Всички „Аз съм...", които използуваме, са заучени модели на отбягване и вие можете да се научите да бъ­дете почти всичко, каквото пожелаете, стига да решите.

Не съществува такова нещо като човешка природа. Самата фраза е създадена, за да категоризира хората и да предоставя оправдания. Вие сте общият сбор от из­бори в различни области, а всяко ваше безценно „Аз съм..." може да се промени в „Аз съм избрал/а да бъ­да...". Да се върнем към двата въпроса, с които започна тази глава. Кой сте вие? И как се описвате? Помислете за някои хубави нови етикети, които нямат нищо общо с избора, направен от другите вместо от вас или от вас самите в миналото. Възможно е досадните стари етике­ти да ви пречат да изживявате живота си така пълно, както бихте могли.

Спомнете си какво казва Мърлин за ученето:

„Ако си тъжен — каза Мърлин, като започна да се задъхва, — най-добрият лек е да научиш нещо. Това е единственото нещо, което никога не ти изменя. Можеш да остарееш и тялото ти да изнемощее, но­щем можеш да лежиш буден и да се вслушваш в разстройството на вените си, можеш да тъгуваш по единствената си любов, можеш да виждаш около се­бе си света опустошен от зли безумци или да съзна­ваш, че честта ти е стъпкана в дебрите на още по-долни умове. Единственият лек тогава е да се учиш. Научи защо се върти светът и какво го върти. Това е единственото нещо, което умът не може никога да изчерпи, към което не може никога да охладнее, от което не може никога да бъде измъчван и да се стра­хува и в което не може никога да се съмнява и което не може и да помисли, че ще забрави. Най-подходя­щото нещо за теб е да учиш. Помисли само колко много неща има да се учат — чиста наука, единстве­ната възможна чистота. За един човешки живот мо­жеш да изучиш астрономията, за три живота — ес­тествената история, за шест — литературата. И чак след като си посветил милион живота на биология­та, медицината, теокритицизма., географията, исто­рията и икономиката, тогава вече можеш да се за­емеш да изработиш колело за каруца от подходящо дърво или да прекараш 50 години, като се учиш как да започнеш да се учиш да побеждаваш противника си във фехтовката. След това отново можеш да се заемеш с математиката, докато дойде време, за да се научиш да ореш".

Всяко „Аз съм...", което ви пречи да растете, е зъл дух и той трябва да бъде прогонен. Ако непременно държите да имате „Аз съм...", опитайте следното: „Аз съм заклинател на „Аз съм..." — и това ми харесва."