ГЛАВА VI Изследвайте неизвестното

Вие може да сте експерт по сигурността — човек, който избягва неизвестността и винаги иска да знае къде отива и какво може да очаква. Западното общество е склонно отрано да насърчава предпазливостта за смет­ка на любопитството и безопасността за сметка на при­ключението. Отбягвайте съмнителното, придържайте се към познатото, никога не се впускайте в неизвестното. Тези първи послания могат да станат психична бариера, която по безброй начини спъва вашето осъществяване и щастието ви в настоящите моменти.

Алберт Айнщайн, посветил живота си на изследване­то на неизвестното, пише следното в статията „В какво вярвам", публикувана във „Форум" (октомври 1930 г.):

„Най-красивото нещо, което можем да изживеем, е загадъчното. То е истинският извор на всяко изкуст­во и наука."

Той би могъл да каже също, че загадъчното е изво­рът и на всяко развитие и вълнение.

Твърде голям брой хора обаче приравняват неиз­вестното с опасността. Те мислят, че смисълът на живо­та им е да имат сигурност и винаги да знаят накъде са се запътили. Само безразсъдно смелите дръзват да изследват неясните кътчета на живота, но и те тогава остават учудени, огорчени и най-лошото, неподготвени.

Като бяхте млад скаут, ви казваха: „Бъди готов!" Но как можеш да се подготвиш за неизвестното? Очевидно не е възможно. Затова го отбягвай и никога няма да се провалиш. Бъди на безопасно място, не поемай рискове, следвай пътните карти — макар и да е скучно.

Може би цялата тази сигурност започва да ви отег­чава, тъй като знаете какъв ще е всеки ден, преди да сте го изживели. Вие не можете да се развивате, ако знаете отговорите, преди да са били поставени въпросите. Мо­ментите, които най-ясно си спомняте, може би са онези, в които сте действували живо и спонтанно, в които сте правили каквото пожелаете, и с възторг сте очаквали тайнственото.

Цял живот слушаме послания за сигурност. Те запо­чват в семейството и се подкрепят от учителите. Детето се научава да отбягва експериментирането и бива на­сърчавано да избягва неизвестността. „Внимавай да не се изгубиш (Знай правилните отговори) Бъди с хора, които са ти лика-прилика" Ако досега не сте се отърси­ли от тези боязливи насърчения за сигурност, сега е мо­ментът да го направите. Скъсайте с мисълта, че не мо­жете да изпробвате ново поведение. Можете, стига да решите. Най-напред обаче трябва да анализирате услов­ния си рефлекс за отбягване на нови преживявания.

ГОТОВНОСТ ЗА НОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Ако вярвате изцяло в себе си, няма занимание, което да не смятате, че е по силите ви. Можете да се наслажда­вате на цялата гама от човешки преживявания, при ус­ловие че решите да се впуснете в зона, където нямате никакви гаранции. Помислете за личностите, които са смятани за гении и които са били забележително про­дуктивни през живота си. Те са били хора, които са пра-вели добре само едно нещо. Не са били индивиди, които са отбягвали неизвестността. Бенджамин Франклин, Лудвиг ван Бетовен, Леонардо да Винчи, Алберт Айн­щайн, Галилей, Бъртранд Ръсел, Джордж Бърнард Шоу, Уинстън Чърчил и много други като тях са били пионе­ри, дръзнали да навлязат в нови, неизследвани области. И те са били хора като вас, но са се различавали по желанието си да изследват области, в които другите не дръзват да пристъпят. Алберт Швайцер — един ренесан­сов по дух човек — е казал: „Нищо човешко не ми е чуждо." Вие можете да се погледнете по друг начин и да се отдадете на преживявания, за които досега сте смятали, че не са във възможностите ви. А можете и да продължите до края на живота си да правите същите неща по същия начин. Факт е, че великите хора не при­личат на никого и величието им обикновено се проявява в качеството на изследванията им и в дързостта, с която изследват неизвестното.

Да се отдадете на нови изживявания, означава да преодолеете схващането, че е по-добре да се понася не­що познато, вместо да се действува за промяната му, тъй като промяната е пълна с несигурност. Може би сте възприели становището, че егото (вие) е крехко и лесно може да се разруши, ако навлезете в сфери, в които ни­кога не сте били. Това е мит. Вие сте кула, пълна с мощ, и няма да се сгромолясате или да се разпаднете, ако се натъкнете на нещо ново. В действителност много по-голяма е вероятността да избегнете психичния срив, ако премахнете част от досадата и еднообразието в живота си. Отегчението е изтощително и психически нездраво. Загубите ли интерес към живота, вие ставате потенциал­но податлив на нервен срив. Ако с известна доза неси­гурност придадете пикантност на живота си, вие няма да изберете митичното нервно разстройство.

Възможно е също да сте възприели принципа „Ако има нещо необичайно, аз трябва да стоя далеч от него" и той да ви пречи да се отдавате на нови изживявания. Например, ако видите глухонеми да общуват помежду си с жестове, вие ги наблюдавате с любопитство, но ни­кога не правите опит да разговаряте с тях. По същия начин, когато срещнете хора, които говорят на чужд език, вие сте склонен да се отдалечите, вместо да напра­вите усилие да се разберете с тях. Така избягвате случая да общувате на друг освен на матерния си език. Безброй занимания и хора са считани за „табу" само защото са непознати. В категорията на съмнителните хора попа­дат хомосексуалистите, трансвеститите, инвалидите, слабоумните, нудистите и други подобни. Не знаете как да се държите и затова избягвате да общувате с тях.

Възможно е също да смятате, че за да направите не­що, непременно трябва да имате причина — ако нямате, защо да го правите? Можете да правите каквото поже­лаете, просто защото го желаете, без никаква друга при­чина. Не ви е необходима причина за нищо, което пра­вите. Ако за всичко търсите причина, ще се лишите от нови и вълнуващи изживявания. Като дете сте играли по цял час с някой скакалец, без никаква друга причина, освен че това ви е харесвало. Катерели сте се по хълм или сте се отправяли на експедиция в гората. Защо? За­щото сте го искали. Но сега, когато сте възрастен, тряб­ва да давате основателна причина за всичко. Тази страст към причините ви пречи да се отдавате на нови изживявания и да се развивате. Каква свобода дава са­мо съзнанието, че не сте длъжен да се оправдавате за нищо пред никого, дори пред самия себе си.

За 11 април 1834 г. Емерсон¹¹ отбелязва в дневника си следното:

Четири змии се плъзгат нагоре и надолу в една ку­хина без никаква видима причина. Не за да ядат. Не за да се любят... Просто се плъзгат."

Вие можете да правите каквото поискате просто за­щото го искате, без никаква друга причина. Този начин на мислене ще разкрие нови преживявания и ще ви по­могне да преодолеете страха от неизвестното, който мо­же би сте възприели като начин на живот.

Разгледайте критично вашата спонтанност. Спосо­бен ли сте да възприемете нещо ново или упорито се придържате към обичайното си поведение? Спонтан­ността означава за секунда да решите да опитате нещо просто защото ще ви достави удоволствие. Преживява­нето ви може да се окаже и неприятно, но ще извлечете удоволствие от това, че сте направили опита. Напълно възможно е да бъдете заклеймен като безотговорен или непредпазлив, но какво значение имат предразсъдъците на хората, когато вие с такова удоволствие откривате неизвестното. За мнозина е трудно да бъдат спонтанни. Те изживяват живота си по ригиден начин, без да осъз­нават безсмислията, които сляпо следват. Демократите и републиканците подкрепят твърденията на висшите ръководители на своите партии и гласуват така, както изисква партията им. Самостоятелното мислене не се насърчава и има официални насоки за това, как човек да мисли и говори. Тези, чийто неизменен отговор е „Да", не са спонтанни. Те панически се боят от неизвест­ното. Нагаждат се. Правят каквото им бъде наредено. Никога не противоречат, а се придържат към това, кое­то се очаква от тях. В коя точка на това измерение се намирате вие? Можете ли да бъдете верен на себе си?

Можете ли спонтанно да поемете пътищата, които неви-наги водят към сигурността?

Ригидните хора никога не се развиват. Обикновено правят всичко така, както са свикнали да го правят. Мой колега, който води курсове за квалификация на учители и често пъти на опитни педагози, прекарали 30 или повече години в класната стая, задава следния въ­прос: „В продължение на 30 години истински ли сте пре­подавали, или една и съща учебна година сте преподава­ли 30 пъти?" А вие, драги читателю, истински ли сте живели 10 000 или повече дни, или сте изживявали един и съш ден 10 000 или повече пъти? Този въпрос е поле­зен, ако искате да внесете по-голяма спонтанност в жи­вота си.

Ригидността е основата на всяко предубеждение, което означава да съдиш предварително. Предубежде­нието се основава по-малко върху омразата или дори неодобрението по отношение на някои хора, идеи или дейности, отколкото върху факта, че е по-лесно и по-безопасно да се придържаш към познатото. С други ду­ми, към хора, които са като вас. Предубежденията ся­каш работят за вас. Държат ви настрана от хора, явле­ния и идеи, които са ви непознати и потенциално свър­зани с тревога. В действителност предубежденията дей­ствуват против вас, като ви пречат да изследвате неиз­вестното. Да бъдете спонтанен, означава да изкорените предварителните си убеждения и да си позволите да се сблъскате с нови хора и идеи. Самите предварителни убеждения са предпазен вентил за отбягване на съмни­телните или объркващи ви явления и за предотвратява­не на развитието. Ако не вярвате на някого, когото не можете да „разберете", това означава, че нямате дове­рие в себе си, когато попаднете в непозната обстановка.

Планирана спонтанност няма. Тези две думи взаим­но се изключват. Всички познаваме хора, които изживя­ват живота си, въоръжени с карта на пътищата и със списък, неспособни да се отклонят на йота от първона­чалния план. Планът сам по себе си не е вреден, но да се влюбиш в него, е все едно да получиш истинска не­вроза. Вие може би имате жизнен план за това, което ще правите на 25, 30, 40, 50, 70 и т. н. години, и просто поглеждате в разписанието, за да проверите къде трябва да сте, а не за да вземате всеки ден ново решение и да вярвате в себе си достатъчно силно, за да можете да промените плана. Не допускайте плана да стане по-ва­жен от вас самия.

Имах един пациент на име Хенри, на около 25 годи­ни. Той страдаше от невроза, която се изразяваше в по­требността винаги да има план, и в резултат пропуска­ше множество вълнуващи възможности в живота си. Когато бил на 22 години, предложили му работа в друг щат. Той се ужасил, че трябва да се мести. Дали ще може да се подреди в Джорджия? Къде ще живее? Как ще остави родителите и приятелите си? Страхът пред неизвестното буквално демобилизирал Хенри и той от­казал предложението, което можело да му осигури пб-вишение, интересна нова работа и съвсем различна сре­да. Предпочел да остане там, където е. Това изживяване го накарало да се консултира с психотерапевт. Съзна­вал, че ригидното му придържане към някакъв план му пречело да се развива и въпреки това не смеел да се откъсне и да опита нещо ново. След предварителен из­учаващ сеанс се установи, че Хенри е истински маниак на тема планиране. Винаги закусваше едно и също не­що, няколко дена напред решаваше как ще се облече, чекмеджетата в шкафа му бяха подредени така, че да си отговарят по цвят и големина. Освен това налагаше своя план и на членовете на семейството си. Очакваше децата му да прибират всяко нещо на мястото му, а жена му — да се съобразява с наложената от него систе­ма от правила. Накратко. Хенри беше много нещастен, макар и високо организиран човек. Липсваха му творче­ски подход, изобретателност и човешка топлота. Всъщ­ност той самият беше план, чиято цел е да поставя всичко на мястото му. Подпомогнат от сеансите по пси­хотерапия, Хенри започна да се опитва да внася извест­на спонтанност в живота си. Започна да разглежда пла­новете си като средства за манипулиране на другите и като удобно бягство от навлизането в опасната неиз­вестност. Скоро започна да се държи по-естествено с близките си и да им позволява да бъдат по-различни от очакванията му. След няколко месеца Хенри канди­датствува в една компания за служба, която е свързана с чести пътувания. Обектът на първоначалния му страх се бе превърнал в нещо желано. Макар и сега Хенри да не е изцяло спонтанен човек, той успешно се пребори с някои от невротичните си начини на мислене, върху кои­то се градеше предишното му съществуване, планирано до най-малки подробности. Той полага всекидневни усилия в тази насока, като се стреми да извлича удо­волствие от факта, че живее, а не да превръща живота си в някакъв специален ритуал.

СИГУРНОСТ: ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА

Преди много години сте се научили как се пише ли­тературна тема или съчинение. Тогава ви учеха, че ви е необходим подходящ увод, стегнато изложение и за­ключение. За съжаление със същата логика може да сте подходили и към живота си и да сте започнали да гледа­те на живеенето като на тема. Уводът е детството ви,когато сте се подготвяли да станете личност. Изложе­нието е зрелият ви живот, организиран и планиран в очакване на вашето заключение, свързано с пенсионира­нето и щастливия край. Цялото това организирано мис­лене ви пречи да изживявате сегашните си моменти. Да живеете според този план, означава, че имате гаранция, че винаги всичко ще бъде наред. Сигурността, оконча­телният план, е за мъртъвците. Сигурността означава да знаеш какво ще се случи. Сигурността означава лип­са на вълнение, на рискове, на противодействие. Сигур­ността означава липса на развитие, а това е равносилно на смърт. Освен това сигурността е мит. Докато ходите по земята, вие никога не можете да имате сигурност. А дори да не беше мит, сигурността щеше да е отвратите­лен начин на живот, защото премахва вълнението и раз­витието.

В този контекст думата „сигурност" се отнася до външните гаранции, до притежания като пари, къща и лека кола, до крепости като служба или позиция в об­ществото. Има и друг вид сигурност обаче, която си струва да бъде постигната. Тя е вътрешната сигурност и вярата, че можете да се справите с всичко, което живо­тът ви поднася. Това е единствената трайна сигурност, единствената истинска сигурност. Нещата могат да ее объркат, криза може да погълне парите ви, къщата ви може да стане собственост на други хора, но вие можете да бъдете скала от самочувствие. Можете така силно да вярвате в себе си и във вътрешните си сили, че нещата да изглеждат като приятни, но несъществени допълне­ния към живота ви.

Опитайте едно просто упражнение. Представете си, че сега, в този миг, докато четете тази книга, някой се спусне върху вас, съблече ви гол и ви натовари на хели­коптер. Без предупреждение, без пари, само вас и нищо друго. Представете си също, че ви отведат насред Китай и ви пуснат в някое поле. Ще се сблъскате с нов език, нови навици и нов климат и ще имате единствено себе си. Ще оцелеете ли, или ще се провалите? Ще можете ли да си намерите приятели, да си набавите храна, да се подслоните и други подобни, или просто ще легнете и ще се завайкате колко сте нещастен, задето такова теж­ко бедствие ви е дошло до главата? Ако се нуждаете от външна сигурност, вие ще загинете, тъй като ще бъдете лишен от всичко, което притежавате. Ако имате вът­решна сигурност обаче и ако не се боите от неизвест­ността, вие ще оцелеете. Затова сигурността може да се определи повторно като убеждението, че можете да се справите с всичко, дори с липсата на външна сигурност. Стремете се да не попаднете в капана на външната си­гурност, тъй като тя ви отнема способността да живее­те, да се развивате и да се самоосъществявате. Поглед­нете хората, които нямат външна сигурност и не плани­рат всичко до най-големи подробности. Може би те са отишли много напред. В най-лошия случай те могат да вкусват нови преживявания и да избягват потребността винаги да са откъм сигурната страна.

В своето стихотворение „Някой ден", . включено в книгата „Ще бъдеш ли мой приятел", Джеймс Кавано красноречиво е обрисувал този вид сигурност:

„Някой ден ще си отида

И ще се освободя

Ще оставя стерилните хора

и сигурната им стерилност.

Ще замина и адрес не ще оставя

Ще мина през гола пустиня
ПОСТИЖЕНИЕТО КАТО СИГУРНОСТ

„Да си отидеш" и „да се освободиш", както казва Кавано, е трудно, ако човек живее с убеждението, че трябва да постига едно или друго нещо. Страхът от провал е силен в нашето общество. Настъпва още в дет­ството и често придружава индивида до края на живо­та му.

Може да ви прозвучи странно, но провал не същест­вува. Провалът е просто мнението на някой друг човек за това, как дадена постъпка е трябвало да бъде извър­шена. Ако вярвате, че нито едно действие не трябва да се извършва по някакъв специфичен начин, посочен от другите хора, вие не можете да се провалите.

Понякога може да не успеете да изпълните определе­на задача. В този случай важното е да не слагате знак на равенство между задачата и цената, която имате в собствените си очи. Неуспехът в едно начинание не озна­чава, че сте се провалили като личност, а само че не сте успели при определен опит в определен настоящ мо­мент.

Представете си, че неуспехът се използува, за да се опише поведението на животно. Например, след като едно куче лае в продължение на 15 минути, някой казва: „Това куче не умее да лае. Ще му пиша ниска оценка." Каква глупост] Животното не може да се провали, тъй като естественото поведение не се поддава на оценяване. Паяците плетат паяжини, а не успешни или неуспешни паяжини. Котките гонят мишки; ако не успеят при пър­вия си опит, опитват втори път. Те не лежат и не хлен­чат, че мишката им е избягала, нито получават нервно разстройство поради неуспеха си. Естественото поведе­ние просто се проявява. Защо не приложим същата ло­гика и към нашето поведение, за да се освободим от страха от провал?

Подбудата към постижение произтича от три от най-сам о погубващ ит е думи в нашата култура. Чували сте ги и сте ги изричали хиляди пъти. „Направи всичко въз­можно." Те са крайъгълният камък на неврозата, свър­зана с потребността от постижение. Направи всичко възможно във всичко, което правиш. Какво лошо има в това да покараш малко велосипед или да отидеш на разходка в парка? Защо просто да не правиш някои не­ща в живота си, вместо да правиш всичко, което е по силите ти? Неврозата от типа на „направи всичко въз­можно" може да ви попречи да опитате нови занимания и да извличате удоволствие от старите.

По едно време лекувах 18-годишна гимназистка, която се казваше Луан и беше обзета от манията за по­стижение. Откакто бе тръгнала на училище, Луан полу­чаваше само отлични бележки. Прекарваше цели часове в учене и не й оставаше време да бъде човек. Беше ис­тински компютър, пълен с книжни знания. Въпреки това изпитваше болезнена стеснителност в присъствието на момчета, никога не беше имала приятел, нито пък беше ходила на среща с момче. Бе получила нервен тик, кой­то се проявяваше винаги когато обсъждахме тази стра­на на личността й. Луан бе съсредоточила всичките си усилия върху това да бъде отличничка и бе пренебрегна­ла общото си. развитие. Докато я лекувах, я питах кое е по-важно в живота й — „Това, което знаеш, или това, което чувствуваш?". Макар че бе избрана да произнесе слово при завършването на гимназията, на нея й липсваше вътрешно спокойствие и всъщност беше мно­го нещастна. Постепенно обаче тя започна да придавазначение на чувствата си и понеже беше старателна уче­ничка, се зае така прилежно да учи нови форми на со­циално поведение, както бе учила уроците си. Година по-късно ме посети майка й и ми се оплака, че дъщеря й е получила първата си слаба бележка в първата си година от следването си в колежа. Посъветвах майката да похвали дъщеря си и да я заведе на ресторант, за да отпразнуват случая.

МАКСИМАЛИЗЪМ

Защо е необходимо всичко да правите най-до бре? Някой пише ли ви точки? Забележката на Уинстън Чър-чил за максимализма показва колко демобилизиращ може да бъде непрестанният стремеж към успех:

„Максимата „безполезно е всичко освен съвър­шенството" може да означава ПАРАЛИЗА."

Човек може да се самопарализира с максималистич-ни тези от рода на „Направи всичко възможно". Вие можете да очертаете някои значими сфери в живота си, където истински желаете да направите всичко, което е по силите ви. Стремежът ви да бъдете съвършен и добър в повечето дейности обаче е пречка за активността. Не позволявайте максимализмът да ви притиска към „стра­ничната линия" и да ви лишава от приятни занимания. Опитайте да промените „Направи всичко възможно" в обикновеното „Направи го".

Стремежът към съвършенство означава неподвиж­ност. Ако сте си поставили максимално високи стандар­ти, никога нищо няма да се опитате да направите и няма да постигнете много, тъй като съвършенството е поня­тие, което не важи за човешките същества.

Ако имате деца, не пораждайте у тях подобна пара­лиза и омраза, като настоявате да правят всичко по възможно най-добрия начин. Вместо това разговаряйте с тях, за да разберете кои занимания им доставят най-голямо удоволствие, и ги насърчавайте да полагат ста­рания в тези области. Що се отнася до други дейности обаче, много по-важно е да се занимават с тях, отколко­то да отбелязват големи успехи. Научете ги да играят волейбол, а не да стоят отстрани и да повтарят „Не ме бива за нищо". Насърчавайте ги да карат ски, да пеят, да рисуват, да танцуват или да правят каквото и да е друго, защото го желаят, а не да избягват нещо само защото не умеят да го правят. Децата не бива да бъдат учени да се съревновават, да се мъчат или дори да по­стигат успехи. Вместо това опитайте се да култивирате самоуважение, гордост и задоволство от дейностите, които индивидът счита за значими.

До детето лесно може да достигне вредното посла­ние, че цената, която има в своите очи, е равна на неус­пехите му. Впоследствие то ще започне да избягва дей­ностите, в които няма успех. Още по-опасно е да не ус­вои навици, свързани с ниско самочувствие, със стремеж към одобрение, с чувство на вина и всички форми на поведение, свързани със слабите места и съпътствуващи самоотхвърлянето.

Ако слагате знак за равенство между своята ценност и неуспехите и успехите си, неизбежно ще имате чувст­вото, че нищо не струвате. Помислете за Томас Едисон. Ако самооценката му се беше влияла от неуспеха му в дадена задача, след първия си неуспешен опит той щеше да изгуби вяра в себе си, да обяви, че се е провалил, и да спре опитите си да даде светлина на света. Неуспехът може да даде добър урок, да послужи като стимул за по-нататъшна работа и изследване. Може да се разглеж­да дори като успех, ако сочи пътя към нови открития.Ето какво пише по този въпрос Кенет Боулдинг¹²:

„Напоследък проверявах някои народни мъдрости. Една от преработените от мен поговорки гласи: „Няма по-голям неуспех от успеха", тъй като не на­учаваме нищо от него. Учим се единствено от неу­спеха. Успехът само затвърждава суеверията ни."

Помислете над тези думи. Без неуспеха не можем нищо да научим и въпреки това сме се научили да ценим успеха като единствения приемлив стандарт. Склонни сме да отбягваме всички дейности, които могат да ни донесат неуспех. Опасението от провал съставлява голя­ма част от страха от неизвестността. Всичко, което не сочи сигурен успех, трябва да се отбягва. А страхът от провал означава страх и от неизвестното, и от неодоб­рението, което човек може да предизвика, когато не прави всичко възможно.

По-горе разгледахме някои типични форми на пове­дение, породени от страха от неизвестността. Отбягва­нето на нови преживявания, ригидността, предубежде­нията, сляпото придържане към предварителни плано­ве, потребността от външна сигурност, страхът от про­вал и максимализмът са все подзаглавия в тази голяма самоограничаваща област. По-долу изброяваме някои от най-че сто срещаните специфични примери от този вид. По този списък можете да прецените собственото си поведение.

— Цял живот ядете едни и същи храни. Въздържате се да изпробвате нови, екзотични ястия и се придържате към по-традиционните, като обикновено казвате: „Аз съм човек, който яде месо и картофи" или „Винаги си поръчвам пиле". Всеки човек има определени предпочи­тания и склонности, когато става въпрос за храна, но избягването на непознати храни е просто ригидност. Някои хора никога не са опитвали тако¹³ или не са ходи­ли на гръцки или индийски ресторант само защото се придържат към това, което познават и с което са свик­нали. Ако човек излезе от кръга на привичното, може да открие цял нов и вълнуващ гастрономически свят.

— Винаги носите едни и същи дрехи. Не се опитвате да изпробвате нов стил или да облечете нещо различно. Определяте се като „човек, който се облича консерва­тивно" или „любител на ярките цветове" и не желаете да променяте стила на облеклото си.

— Четете едни и същи вестници и списания, които ден след ден утвърждават едни и същи схващания, и не приемате противоположно мнение. В проведен неотдав­на¹⁴ опит читател, чиито политически пристрастия са били известни на експериментаторите, е помолен да прочете уводна статия, започваща със становище, ед­накво с неговото. В средата на статията гледището се променя, а с помощта на скрита камера се установява, че читателят премества поглед към друга част на стра­ницата. Ригидният читател в този експеримент въобще не би обърнал внимание на гледище, различно от него­вото собствено.

— Цял живот гледате един и същ тип филми (с раз­лични заглавия). Отказвате да видите филм, който може да подкрепя различни от вашите философски или поли­тически убеждения, тъй като неизвестното е смущаващо и трябва да се отбягва.

— Живеете в същия квартал, град или щат, защото родителите ви и техните родители са живели там. Стра­хувате се да се преместите другаде, защото там хората, климатът, политиката, езикът, порядките или каквото и да е друго, са различни.

— Отказвате да се вслушвате в идеи, които не споде­ляте. Вместо да се опитате да разберете становището на събеседника си, като кажете „Хм, никога не съм се замислял за това", вие веднага заключавате, че той е луд или неинформиран. Това е метод за отбягване на различното или неизвестното, като отказвате да общу­вате.

— Страхувате се да се заемете с нова дейност, защо­то не можете да я вършите добре. „Мисля, че няма да съм добър, затова ще погледам."

— Имате натрапчив стремеж към постижение в учи­лище или в службата. За вас оценките са по-важни от всичко друго. Характеристиката има по-голямо значе­ние от задоволството, което дава добре свършената ра­бота. Наградите за постиженията заместват впускането в нещо ново и неизвестно. Придържате се към сигурните области на знанието, защото „Знам, че мога да получа висока бележка", а не рискувате да получите слаба оцен­ка, като се заемете с нова наука. Приемате безопасната задача, в която сте уверен, че ще имате успех, вместо да се включите в нова надпревара и да поемете риска да претърпите неуспех.

— Избягвате всеки, когото определяте като откло­няващ се, включително хомосексуалистите, „особняци­те", „пънкарите", „черните", „макаронджиите", „хипи-тата", „жълтите" и всички други презрителни етикети, които предпазват от страха от неизвестното. Вместо да се опитате да научите нещо за тези хора, вие им прикач­вате злостен етикет и говорите по-скоро за тях, а не с тях.

— Оставате на една и съща служба, въпреки че не я харесвате, не защото нямате друг избор, а защото се опасявате да навлезете в неизвестността, свързана с по­стъпването на нова работа.

— Запазвате очевидно неуспешен брак, защото се страхувате от неизвестния живот на несемеен човек. Не си спомняте какво означава да сте неженен и не знаете какво ви очаква. Предпочитате да останете в неприятна, но позната област, вместо да се отправите към нова те­ритория за „потенциални" самотници.

— Ходите на почивка винаги на едно и също място, отсядате в един и същ хотел, през едно и също време в годината. В този случай знаете какво можете да очаква­те и не се налага да изпробвате нови места, които могат да бъдат или да не бъдат извор на приятни преживява­ния.

— Критерият ви за всичко, което вършите, е изпъл­нението, а не удоволствието, което изпитвате. С други думи, вършите само това, което умеете, и избягвате за­ниманията, в които бихте могли да се провалите или които не бихте извършили добре.

— Мерите нещата с пари. Ако изделието струва по-скъпо, то е по-ценно и следователно е белег на личен успех. Известното се измерва в парични знаци, докато неизвестното не може да се подложи на финансова оцен­ка.

— Стремите се към висока титла, луксозни леки ко­ли, престижни етикети върху дрехите и други белези на високо обществено положение, макар че може дори дане харесвате вещите и начина на живот, които те оли­цетворяват.

— Неспособен сте да промените плана си, ако въз­никне интересна нова възможност. Ако се отклоните от картата в главата си, ще изгубите пътя и мястото си в живота.

— Обзет сте от мисълта за времето и допускате ча­совниците да ръководят живота ви. Живеете по график, който ви пречи да се запознавате с нови и непознати страни от живота. Винаги носите часовник на ръката си (дори когато спите) и се водите по него. Спите, ядете и се любите по часовник, без да се съобразявате с глада, умората или желанието си.

— Отхвърляте определени дейности, които никога не сте пробвали. Сред тях може да са такива „странни" неща като медитацията, йогистките упражнения, астро­логията, играта на табла, боулинг, маджонг¹⁵, изометрията или всичко друго, което е непознато за вас.

— Отнасяте се без въображение към секса. Винаги се любите по един и същ начин, в една и съща поза. Не изпробвате нови и екзотични начини на любов, защото са различни и следователно може да са неприемливи.

— Криете се сред една и съща група приятели и ни­кога не се насочвате към различни хора, които представ­ляват нови и непознати светове. Редовно се срещате с една и съща компания и цял живот прекарвате с нея.

— На празненство, на което сте със съпруга/съпру­гата си или приятеля/приятелката си, през цялото време седите до партньора си, но не защото ви е приятно, а защото се чувствувате в безопасност.

— Стоите настрана поради страха, какво може да се случи, ако започнете разговор с непознати хора на необичайни теми. Мислите си, че те сигурно са по-умни, по-талантливи, по-умели или по-остроумни и използу­вате това като довод, за да отбягвате ново преживяване. — Осъждате се, ако не постигнете успех във всички свои начинания.

Това са няколко примера на нездраво поведение, по­родено от страха от неизвестността. Вие сигурно може­те да съставите свой списък. Вместо да правите списъци обаче, много по-добре ще е да започнете да се питате защо искате да изживявате всеки ден така, както сте из­живели предишния, без възможности за развитие.

ПСИХИЧНИ МЕХАНИЗМИ, НА КОИТО СЕ ОПИРАТ ТЕЗИ ФОРМИ НА ПОВЕДЕНИЕ

Ето някои често срещани печалби, които ви пречат да се втурнете в чудесната неизвестност.

— Като оставате непроменен, никога не ви се налага да мислите самостоятелно. Ако имате добър план, вие просто се съветвате със сценария, а не с разума си.

— Отбягването на неизвестността е свързано със специфична система от награди. Страхът от неизвестно­то е силен и дотогава, докато се придържате към това, което ви е познато, вие държите страха надалеч, незави­симо че плащате скъпо с възможности за развитие и самобсъществяване. По-безопасно е да избягвате неиз­следваните райони. Ето например Христофор Колумб. Всички го предупреждавали, че ще „се спъне" в края на света. По-лесно е да си един от многото, които тъпчат позната земя, отколкото да си изследовател, който за­лага всичко на карта. Неизвестното е предизвикателст­во, а предизвикателствата могат да крият заплахи.

— Можете да кажете, че отлагате удоволствието си за по-късно, тъй като сте чували, че това се нарича „зря-ло поведение". По този начин оставате при това, което ви е познато, и оправдавате поведението си с горепосо­чения аргумент. Следователно да отлагаш, означава, че си „зрял" и „пораснал", но в действителност оставаш там, където си, и отбягваш непознатите места само по­ради страх и лоши предчувствия.

— Може да се чувствувате важен поради това, че в даден случай сте постъпили правилно. Като „послушно момче/момиче". Докато виждате нещата като провал /успех, можете да слагате знак за равенство между це­ната, която имате в своите очи, и доброто си изпълне­ние и да бъдете доволен. В този смисъл обаче кое е „правилно" определя официалното мнение на някой друг човек.

— Стремете се да опитвате определени нови зани­мания, макар и да се изкушавате да се придържате към познатото. Например, когато отидете на ресторант, по­ръчайте си непознато ястие. Защо? Защото то ще е раз­лично и може да ви достави удоволствие.

— Поканете разнородни гости, които застъпват раз­лични схващания. Събирайте се по-често с непознатите, отколкото с обичайната си компания, в която всичко можете да предвидите.

— Престанете да живеете с мисълта, че за всяко не­що, което правите, трябва да имате причина. Когато някой ви попита защо, спомнете си, че не е нужно да давате разумен отговор, който да го задоволи. Можете да постъпите както решите, просто защото желаете да постъпите по този начин.

— Започнете да поемате някои рискове, които ще ви изведат от обичайния коловоз. Заминете на почивка без предварителни планове, без резервация или карти, като вярвате, че ще се справите с всичко, което ви се случи. Направете постъпки за нова служба или влезте в разго­вор с някого, когото досега сте избягвали, тъй като не сте знаели какво може да се случи. Започнете да ходите на работа по друг маршрут или веднъж вечеряйте в по­лунощ. Защо? Просто защото е по-различно и го желае­те.

— Забавлявайте се, като си представяте, че можете да си позволите всичко, което желаете. Без ограничения. Имате достатъчно пари, за да правите каквото поискате в продължение на две седмици. Ще установите, че всич­ки ваши приумици са постижими, че нямате твърде го­леми претенции и не искате невъзможното, а само неща, които можете да постигнете, като преодолеете страха от неизвестното и си поставите за цел да ги получите. — Поемете риск, който може да е свързан с дълбока лична промяна, но който ще ви донесе голямо удовлет­ворение. Мой колега години наред говорел на студенти­те и пациентите си за необходимостта да изпитат неиз­вестното в живота си. В много отношения обаче съвети­те му били лицемерни, тъй като самият той продължа­вал да преподава в същия университет, да се занимава с психотерапия и да води удобен живот. Беше заявявал, че всеки човек може да се справи в нова и различна об­становка, а самият той не се отделяше от познатото. През 1974 г. реши да живее шест месеца в Европа, защо­то винаги бе желал това. Води два курса по програма за следдипломна квалификация по педагогическа психо­логия и се убеди (на практика, а не на думи), че е в състояние да се справя с неизвестността. Благодарение на вътрешната си сигурност, след като бе прекарал три седмици във ФРГ, той имаше толкова възможности да води семинари, да работи с пациенти и да чете лекции, колкото бе имал и в Ню Йорк, където обстановката му беше позната. Дори в отдалечено село в Турция, където прекара два месеца, той бе по-зает, отколкото в Ню Йорк. Накрая от опит разбра, че може да отиде нався­къде по всяко време и да има успех, но не поради вън­шните обстоятелства, а защото бе в състояние да се справя с непознатото — така както се справяше с по­знатото — благодарение на вътрешната си сила и уме­нията си.

— Винаги когато усетите, че се стремите да отбягва­те неизвестното, запитайте се: „Кое е най-лошото нещо, което би могло да ми се случи?" Вероятно ще осъзнаете, че страховете от непознатото са прекалено големи и не съответствуват на действителните последствия.

— Опитайте се да извършите някоя „щура" постъп­ка — например да излезете бос в парка или да се пото­пите във фонтан. Изпробвайте някои отдеянията, които винаги сте избягвали, защото „Никога не бива да пра­виш такива неща". Разтворете личните си хоризонти за нови изживявания, които преди сте отбягвали, защото са глупави или несериозни.

— Напомняйте си, че страхът от неуспех много чес­то е страх от нечие неодобрение или присмех. Ако оста­вите хората да имат собствени мнения, които нямат ни­що общо с вас, можете да започнете да преценявате по­ведението си от своя, а не от тяхна гледна точка. Ще започнете да разглеждате способностите си не като по-големи или по-малки, а просто като различни от спо­собностите на другите.

— Постарайте се да правите някои неща, които ви­наги сте отбягвали, като сте заявявали: „Никак не умея да правя това." Можете цял следобед да рисувате кар­тина и да се забавлявате чудесно. Ако крайният продукт не е съвършен, това не означава, че сте се провалили, а че половин ден сте се забавлявали. Върху една от стени­те във всекидневната ми стая има картина, която е до­ста страшна за гледане. Всеки, който я види, отбелязва или с мъка се сдържа да не отбележи колко е несполуч­лива. В левия долен ъгъл има надпис: „На вас, д-р Дайър, давам не най-добрата си картина." Картината ми подари една студентка, която цял живот бе избягва­ла да рисува, защото много отдавна разбрала, че не умее да рисува. Веднъж рисувала цял уикенд за свое удоволствие и това е един от най-ценните ми подаръци.

— Помнете, че противоположностите на развитието са еднообразието и смъртта. Вие можете да решите да живеете всеки ден по нов начин, да бъдете спонтанен и жив или да изпитвате страх от неизвестното и да оста­нете непроменен и психично мъртъв.

— Разговаряйте с тези хора в живота ви, за които смятате, че имат най-голяма отговорност за страха ви от непознатото. Заявете, че възнамерявате да се занима­вате с нови неща, и проверете как ще реагират. Може да установите, че недоверчивостта им е едно от нещата, които винаги са ви безпокоели в миналото, и че сте из­брали демобилизацията, за да не срещнете неодобри­телните им погледи. Сега, когато можете да срещнете тези погледи, обявете своята Декларация на независи­мост от тяхната власт.

— Вашето и на децата ви верую да не бъде „Прави всичко възможно във всичко", а „Подбирай нещата, които са важни за теб, залягай над тях и докато си жив, просто действувай". Няма нищо лошо в това да не на­правиш всичко възможно. Всъщност целият синдром „Направи всичко възможно" е мит. Нито вие, нито ня­кой друг изобщо някога прави абсолютно всичко въз­можно. Винаги има какво да се подобри.— Не позволявайте на убежденията си да ви държат в застой. Да вярвате в нещо въз основа на миналия си опит и да се придържате към това убеждение, означава да отбягвате действителността. Съществува само това, което става сега, а истината на настоящето може да не е истина на миналото. Преценявайте поведението си не въз основа на убежденията си, а въз основа на това, кое­то става и което изпитвате в настоящето. Като си по­зволявате да преживявате, а не да изопачавате действи­телността си с убеждения, вие ще установите, че неиз­вестното е чудесно.

— Помнете, че нищо човешко не ви е чуждо. Може­те да бъдете какъвто пожелаете. Запечатайте това в съ­знанието си и си го припомняйте винаги, когато запо­чнете да се държите по свойствения си безопасен и от­бягващ начин.

— Улавяйте се, че отбягвате неизвестното в момен­та, в който правите това. Тогава започнете диалог със себе.си. Кажете си, че е съвсем нормално да не знаете къде ще стигнете във всеки миг от живота си. Да осъз­наете еднообразието на всекидневието, означава, че пра­вите първата крачка към промяна.

— Провалете се в нещо умишлено. Стойността ви действително ли ще намалее, ако изгубите игра на тенис или нарисувате лоша картина, или ще продължите да бъдете ценен човек, който е извлякъл удоволствие от приятно занимание?

— Разговаряйте с представител на някоя група, коя­то в миналото сте отбягвали. Скоро ще откриете, че предубежденията ви — когато ги поставите под съмне­ние — ви карат да стоите на едно място и ви правят безинтересен. Ако съдите прибързано за хората, вие не можете да се отнасяте честно с тях, тъй като вече сте си съставили мнение. Колкото по-голям брой различни хора срещате, толкова по-ясна сметка ще си дадете, че сте изпуснали много и че страховете ви са били неосно­вателни. След тези прозрения неизвестното ще стане об­ласт, която все по-усилено ще изследвате, а не нещо, което отбягвате.

НЯКОИ ИЗВОДИ ЗА СТРАХА ОТ НЕИЗВЕСТНОСТТА

Горните предложения са ефикасни средства за борба със страха от неизвестността. Целият процес започва с нови прозрения в поведението ви на отбягване и про­дължава с енергично противопоставяне на старите фор­ми на поведение и е движение в нови посоки. Представе­те си само какво би станало, ако великите откриватели и изследователи в миналото се бяха страхували от неиз­вестността. Населението на света все още щеше да жи­вее в долината на Тигър и Ефрат. Където е неизвест­ността, там е развитието. Както за цялата цивилизация, така и за отделния човек.

Представете си път, който се разклонява. В едната посока е сигурността, а в другатй — голямата неизслед­вана неизвестност. Кой път ще изберете?

Робърт Фрост отговаря на този въпрос в „Непоетия път":

„Два пътя се разделяха в гората.

Аз поех по неутъпкания

и това изцяло промени нещата."

Изборът зависи от вас. Вашето слабо място — „страх от неизвестното", очаква да бъде заменено с но­ви, вълнуващи дейности, които ще внесат радост в жи­вота ви. Не е необходимо да знаете къде отивате, важ­ното е да тръгнете.