Термалната вода открита при с. Минерални бани, Хасковско спада към смесен тип – силитно-карбонитно-теритен с азотен газов състав. Водопроявлението е от естествен източник (самоизлив) и прокарани сондажи. Общият му дебит е 35 l/sеc, минерализацията е 1,7 g/l, а температурата при изтичане – 590. Водата изцяло се използва за балнеолечебни цели (Маринов и др., 1971).
7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ
Към геоложките рискови фактори се включват процесите, които в една или друга степен представляват геоложка опасност. Към тях се отнасят разрушителните ендогенни и екзогенни процеси с внезапно или периодично активизирано действие, процеси с непрекъснато действие и техногенезата, свързана с антропогенната дейност (Бручев и др., 1994).
7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)
Земетресения. По отношение на прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1000 г. (MSK – 64) по Boncev et al. (1982), южната част на площта попада в зоната с интензитет VIIІ степен, а северната – с интензитет ІХ степен. Магнитудните диапазони на възможните сеизмични огнищни зони се изменят от 6,6–7,0 M на юг до 7,1–7,5 M на север. Сътресяемостта е в пряка връзка както със земетресенията на нашата територия, така и с тези, разположени на голямо разстояние, но оказващи сеизмично влияние. С голяма сеизмична активност е северната част, където на площ от около 200 km2 са регистрирани 9 земетресения. Някои от тях са с висок магнитуд и са предизвикали значителни изменения в съвременния релеф. Земетресения с магнитуд над 5,0 са регистрирани по десния бряг на р. Хасковска, на около 2 km югоизточно от с. Въгларово. Съвременните движения имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. Съвременните вертикални движения са до – 1 mm/a. За периода 1930–1985 г. те са от – 0,5 mm/a до – 1 mm/a.
Свлачища. Свлачищата са един от основните елементи, формиращи геоложката опасност. Характерно е тяхното внезапно възникване и развитие, което често има катастрофални последици. Активизацията им се свързва с интензивните сезонни валежи и повишаване на нивото на подпочвените води. Поради специфичния геоложки строеж и предимно равнинния и равнинно-хълмист релеф нямат голямо разпространение. В повечето случаи са плитки, с височина на свлачищния откос около 2–3 m. Активни свлачища, изразяващи се в свличане на делувиалната покривка, се наблюдават при с. Въгларово.
Срутища. Геоложката опасност от срутищните процеси се изразява в преграждане на речните долини в проломните участъци, в резултат на което се нарушава режимът на естествения воден отток. Образуването на срутищата е в зависимост от степента на напуканост и различните физикомеханични свойства на вулканитите. Активни срутища се наблюдават южно от с. Сърница и южно от с. Буково в стръмните склонове, изградени от андезитови лави и лавобрекчи.
