Амфиболити(Br/a). Амфиболитите са дребно- до среднозърнести. Текстурата им е ивичеста, а структурата – гранобластна и нематобластна. Главните минерали, изграждащи амфиболитите, са амфибол и плагиоклаз, а второстепенните – епидот и калцит.Доминиращ е амфиболът (обикновен амфибол), но понякога е в количество, съизмеримо с плагиоклазовото. Зърната му са дребнопризматични и ксенобластни, като най-често призматичните кристали са еднопосочно ориентирани. Плагиоклазът е представен в по-дребни и по-изометрични зърна. Някои от тях са ламелирани и имат слабо зонално устройство.
3.3.1.3. Структурни особености
Фолиация. Тя следва общия ход на фолиацията, установена в Ардинската и Старцевската литотектонска единица в източната периферия на Централнородопската подутина. В рамките на цялата единица фолиацията затъва на североизток, изток и югоизток. В разкриващата се на картен лист Ардино част посоката ù е преобладаващо на североизток. Наклоните варират в зависимост от близостта до зоната на срязване, като в някои участъци фолиацията е субвертикална.
Линейни структурии посока на тектонски транспорт. Линейните синметаморфни структури са представени от линейност по минерали и стриационна линейност по кварц и фелдшпат.
Минералната линейност включва линейност по биотит и амфибол. Стриационната линейност е развита по кварц и фелдшпат. Ориентировката ù е преобладаващо на север–северозапад, почти хоризонтална. Установените мезоскопски критерии на срязване показват транспорт на северозапад, което индикира ляво отседно срязване по Боровишката зона.
3.3.1.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
Основните изменения в скалите на единицата са станали в рамките на амфиболитов фациес без мигматизация. За метагранитите Овчарова (2005) определя условията на метаморфизъм по състава на биотитите, като температурните условия са от 550 до 510°С.
Направените изчисления за Р-Т условията в гнайсошисти и метагранити от Боровишката единица показват също регресивен ход на метаморфизма, подобно на хода в Ардинската и Старцевската единица, но при по-ниски пикови температури, в полето на ставролит-кианитовата зона (Т 590–645°С) до преобладаващо в полето на гранатовата зона (Т 550–470°С). Налягането варира от 6–9 kbar до 4–2 kbar за по-ниско температурните интервали, следвайки ретроградния ход на метаморфизма по посока на часовниковата стрелка.
Изледванията върху характера и възрастта на протолитите на метагранитите (Овчарова, 2005) показват, че те са продукт на вулканско-дъгов магматизъм с единични точки насочващи към пост-колизионните гранити. Времето на генериране, внедряване и кристализация на гранитна магма се определя на около 150 Ma. Петрографските данни характеризират пластична деформация за кварца и биотита и крехко-пластична деформация за фелдшпатите.
За времето на термалния пик в метагранитите, определено по новообразуваните монацити, се приема възраст 53 Ma.
