Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000

Изтегляне 5.86 Mb.

страница	21/48
Дата	27.01.2024
Размер	5.86 Mb.
	#120119
Тип	Задача

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 48

4.2. ПАЛЕОГЕН–НЕОГЕН

P	Zm
S
№	3060Б	3067Б	4586	2045Б	2312Б	2043Б
			1
SiO₂	58,91	76,11	74,00	76,34	77,88	80,62
TiO₂	0,87	0,13	0,15	0,14	0,17	0,11
Al₂O₃	18,16	12,82	14,40	13,12	12,01	10,44
Fe₂O₃	7,22	0,69	0,52	0,79	0,96	0,90
MnO	0,08	0,02	0,01	0,02	0,02	0,04
MgO	1,45	0,11	0,20	0,14	0,17	0,07
CaO	4,04	0,54	0,41	0,55	0,85	0,52
Na₂O	4,82	3,08	3,06	3,28	2,57	2,95
K₂O	2,55	5,58	5,86	4,98	4,56	3 ,76
P₂O₅	0,16	0,00	0,00	0,00	0,03
Влага	0,99	0,54	1,55	0,90	1,31
З,П,Н	1,31	0,39	0,96	0,64	0,63	0,42
Сума	100,56	100,01	101,12	100,90	101,16	99,83
Sc	11,22	1,11		1,04
Cr	29,22
Co	11,21
Ni	8,13
Zr	82,75	70,34	15,00	49,62
Hf	2,03	2,01		1,75
Nb	7,21	17,40	16,00	15,60
Y	10,14	5,75	11,00	5,07
Th	4,75	18,10		29,10
Rb	41,42	269,64	275,00	290,34
Sr	370,09	20,31	38,00	22,35
Ba	1211,42	124,67		58,22
La	42,94	32,29		19,33
Ce	39,93	23,67		15,11
Sm	3,56	1,67		0,75
Eu	0,62	0,17		0,08
Yb	1,32	0,71		0,59

Местоположение:
2312Б		600 m ИЮИ от вр.Маята
4586		Ю от с, Лясковец
3067Б		0,5 km СИ от центъра на с.Лясковец
3060Б		1,2 km Ю от центъра на с.Зимовина

Фиг. 5. Диаграма SiO₂ към K₂O (Le Maitre et al., 1989) за скали от Поповецките латити, Зимовинския и Силенския вулкански подкомплекс (обозначения като при фиг. 4)

Фиг. 6

Фиг. 7

Фиг. 6. Многоелементна спайдърграма нормализирана към хондрит (по Thompson et al., 1984) за Поповецките латити (абрeвиатурни обозначения като при табл. 1)

Фиг. 7. Схематичен хондрит-нормализиран модел за разпределението на редкоземните елементи (REE) за Поповецките латити. Нормализацията е по Nakamura (1974)

Фиг. 9

Фиг. 10

Фиг. 8

При нанасянето на анализите на TAS класификационната диаграма (Le

намаляване на алкалиите с повишаване на SiO₂. Всички анализи попадат в полето на висококалиевите вулканити.
Хондрит-нормализираните спайдърграми за елементите – следи от Поповецките латити (фиг. 6) имат сходна конфигурация и характеристики на калциево-алкални базалти от деструктивните зони на плочите (Thompson et al., 1984). Наблюдават се значително по-високи стойности на тежките REE спрямо хондритовите и слабо изразени негативни Eu аномалии (фиг. 7).
ORG-нормализираните спайдърграми за кисели вулканити от Зимовинския вулкански комплекс и Силенските риолити (фиг. 8) имат сходни характериститки и показват силно обогатяване на LILE (K, Rb, Ba, Th) и обедняване на HFSE (Nb, Hf, Zr, Sm, Y, Yb). Впечатление правят високите положителни аномалии на Rb и Th и силно изразената негативната аномалия на Ba. Тази конфигурация е характерна за син- до постколизионните гранити по Pearce et al. (1984). Наблюдават се добре изразени негативни Eu аномалии (фиг. 9), което вероятно е свързано с фракциониране на фелдшпати. На диаграмата (Y+Nb) – Rb (фиг. 10) риолитите на Зимовинския вулкански комплекс и Силенските риолити попадат в полето на синколизионните гранити.

4.2. ПАЛЕОГЕН–НЕОГЕН

4.2.1. Вълчеполска свита

Вълчеполската свита е ясно обособена по литоложки състав, стратиграфска позиция и ареал на развитие литостратиграфска единица. В генетично отношение тя се схваща като типична моласа и дори този термин традиционно е включван в определението към наименованието ù и като неофициална литостратиграфска единица (Карагюлева и др., 1956ф; Горанов, 1960), впоследствие и с налагащо се топонимно прилагателно – Вълчеполска, в името (Тодорова, Стефанов, 1972; Goranov, 1982, Ламбева, Тончев, 1988; Боянов и др., 1992). Като „Вълчеполска свита” единицата е означена в Геоложката карта на България в М 1:500 000 (Чешитев и др., 1989). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Хасково единицата е означена като „Вълчеполска моласова свита”, приемайки типов разрез по сондажни данни от Ламбева, Тончев (1988). Името е придобило широка популярност и, изчистено от генетичен термин, е прието и при настоящото изследване. Според М. Иванов в: Тенчов–ред. (1993) „Вълчеполска свита” представлява голо име. Пълна историческа справка относно развитието на преставите се прави в Обяснителната записка към к. л. Хасково М 1:100 000.
Седиментите на Вълчеполската свита заемат значителна площ в южната част на картния лист. В тектонско отношение те изпълват Бряговско-Вълчеполското понижение.
Свитата покрива с размив и неизразителен ъглов дискорданс материалите на пирокластично-варовиковата задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс).
Вълчеполската свита се характеризира с доминиращото участие на теригенните скали в състава ù – от алевритни до псефитни. Преобладаващи, особено в разкритите части от разреза, са по-едрокластичните скали – пясъци, пясъчници до гравелити и конгломерати. Ограничено развитие имат пелитните скали – глини, аргилити, мергели, както и варовити алевролити и кисели туфи.
По данни от сондажните проучвания на СО „Редки метали” в площта на к. л. Славяново (М 1:50 000) в разреза на свитата се установява цикличност, изразена чрез вертикална последователност от псефитни до глинести седименти. На тази основа са отделени четири цикъла, считани за тектоноседиментационни (Ламбева, Тончев, 1988). Циклите са асиметрични. Първите два цикъла започват с конгломерати и през пясъчници и алевролити се достига до глини във върха им. Третият цикъл е по-сложно устроен и с по-голямо количество на фините седименти. От четвъртия цикъл е запазена само основата му, доминирана от конгломерати. По-високите му части са денудирани.
Установени са и латерални изменения в състава и вътрешния строеж на циклите, които очертават различия в тенденциите на промяна на седиментационната обстановка между различните цикли.
При нашите изследвания на повърхностните разкрития на Вълчеполската свита от целия ù ареал на разпространение по литостратиграфски критерии бяха обособени две картируеми пачки – конгломератна (отдолу) и песъчливо-конгломератна (отгоре). Взаимоотношенията между двете пачки са както суперпозиционни, така и на частично латерално съчленяване.
В генетично отношение свитата показва белези на типична горна моласа. Скалите ù са отложени в континентална езерно-блатна обстановка с въгленатрупване в района на с. Дъбовец – к. л. Маджарово (Горанов, 1960) или алувиално-пролувиална (Ламбева, Тончев, 1988). Въглища са открити и в района на с. Вълче поле (к. л. Свиленград). Харковска и др. (2005) предполагат морски произход за седиментите на свитата.
Поради липса на ръководна фауна за възрастта на Вълчеполската свита са изказани различни предположения – олигоценска (Радев, 1932; Карагюлева и др., 1956ф; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964ф) и миоценска (Боянов и др., 1980ф; Динков и др., 1967ф). Харковска и др. (2005) описват нанофосилна асоциация със „средно-късноолигоценска” възраст във варовици всред туфи, които считат за „реликти” от Вълчеполската свита. Въз основа на стратиграфското положение на единицата, както и по аналогия с подобни седименти от Горнотракийската и Източнотракийската депресия, възрастта ù се приема за късноолигоценска-ранномиоценска (Вапцаров, 1970; Ламбева, Тончев, 1988; Коюмджиева, Драгоманов, 1979; Боянов и др., 1992, 1995; Боянов, Горанов, 1997ф, Boyanov, Goranov, 2001). Тази възраст е възприета и при нашите изследвания.

Изтегляне 5.86 Mb.

Сподели с приятели: