Отново за „третото око"
Една вечер ние - Валери Лобанков, Валентина Яковлева, Венер Гафаров, Сергей Селиверстов и аз - тръгнахме да се разхождаме из Катманду. Заедно с нас тръгна един от „новите руснаци", който беше на почивка в Непал. Яко пийналият новобогаташ постоянно се интересуваше от „психологията" на нашите търсения.
- Разбирам, момчета - дърдореше той, - че ви трябва реклама, затова възнамерявате след няколко седмици да се изкачите високо в планината да търсите някаква пещера, в която уж седят атланти. Ами нека.. .Дори и да седят там.. .На вас какво ви пука?... Я каква екипировка сте си купили - цялата чужбинска. Кой ви спонсорира? Да не сте вложили собствените си с пот добити пари. И какво ще ви донесе тази реклама? Е, ще споменат няколко пъти: Мулдашев, Лобанков. И какво от това? Човек трябва да живее, момчета, и то днес, д-н-е-с...Вижте ме мен - пристигнах в Непал да си отпочина, а спечелих ето това, момчета, спе-че-лих... И какво, ще ми кажете, че не се интересувате от бизнес, от тукашните евтини камъни? Направо ще ви кажа - аз пък се интересувам! Какво си мислите, че съм пристигнал тук да си почивам? А Канарските острови, Испания.. .е-е...?
- Не разбираш - търпеливо му обясняваше Валери Лобанков, -че науката е нещо безкрайно интересно. Ние сме учени, разбираш ли — учени... Много е трудно да се намери една научна истина, понякога заради това си даваш не само парите, а и живота...Тук намерихме потвърждение, че съществува Генофонд на човечеството в случай, че то се самоунищожи или го сполети глобална катастрофа...
- Искате да кажете, че сте алтруисти - изгледа го новобогаташът. - Днес трябва да се живее, момчета, д-н-е-с.. .За децата си трябва да мислите, за де-ца-та, на тях им трябва база, база. Да те вземем теб за пример, Валери...
Беше ми досадило плямпането му и затова поизостанах, оглеждайки се на всички страни. Пред мен изникнаха три девойки с европейска външност и аз машинално ги погледнах. Върху челата на всяка от тях беше нарисувано „третото око", при това едно към едно, с клепачи и ресници.
— Хелоу, забравили сте да гримирате „третото око" -подхвърлих им аз.
Момичетата спряха. Завърза се разговор. Стана ясно, че са от Израел. И трите бяха отслужили в израелската армия, а сега получили карти за почивка и пристигнали в Непал. Сравнително добре говореха английски.
- Хващат окото - каза новобогаташът, предполагайки, че те не разбират руски. - Ернст, питай ги, някоя от тях не е ли емигрирала от Русия?
Оказа се, че две от тях са родени в Западна Европа, а третата е коренячка израелтянка.
- Жалко, щях да се опитам да ги сваля - каза новобогаташът, който успяваше да върти международен бизнес, знаейки английски на нивото Yes и No.
- Кажете, момичета - попитах ги аз, - „третото око" по челата ви шега ли е или значи нещо?
Момичетата разказаха, че наблизо има ресторант „Третото око" и там можеш да влезеш само ако си нарисуваш „трето око" на челото. Стана ни интересно, но понеже нямаше с какво да си нарисуваме „трето око", отидохме в ресторанта без рисунки по челата.
В ресторанта ни настаниха около голяма маса, без да обърнат особено внимание на челата ни. На същата маса вече седеше момиче от Ирландия, което смутено се усмихваше. Наложи се да си правим компания, понеже други места нямаше.
- Хайде да се запознаем - предложи Сергей Селиверстов и представи всеки от нас, като акцентира върху целите на експедицията. Сергей представи новобогаташа като едър руски бизнесмен.
- О - възкликна ирландката, - изучавате предходните цивилизации! В моята страна мнозина се интересуват от този въпрос. Някои се опитват да развият „трето око", посещават специални школи по медитация. А аз си спестих пари и пристигнах да уча медитация тук, откъдето тя е тръгнала по света. Старая се да развия своето „трето око". Разкажете ми по-подробно за вашата експедиция.
- Разкажете, молим ви - обадиха се и израелтянките. Докато се хранехме и си пийвахме, изброихме основните точки на нашата експедиция.
- Изключително интересно - каза ирландката. - А вие сигурно сте спонсорът на експедицията? - обърна се тя към руския ново-богаташ.
- Да... - принуден беше да излъже той.
- Постигате ли успех в развитието на"третото око"? - попитах я аз.
- Съвсем скромен - смутено отговори тя.
- А знаете ли каква е същността на „третото око"? - попита Венер Гафаров.
- Аз зная — отговори една от израелтянките и посочи челото на своите приятелки, където то бе изрисувано.
- Будистката религия - започнах изложението си аз - разграничава 5 типа очи:
1. Очите на плътта (fleshly eye), т.е. обикновените ни две очи.
2. Пророческо око (divine eye), т.е. око, което може да вижда далече в пространството и във времето. Казано с други думи, това е око, с помощта на което може да се надзърне във Всеобщото информационно пространство и да се предскаже нещо.
3. Око на мъдростта (wisdom eye), което позволява да се вглеждаме в собствената си душа и да я анализираме, за да разберем основната истина: животът е преди всичко твоята душа, а не твоето тяло.
4. Очите на Дхама (Dhamma eye), т.е. очи, които помагат да се прилага учението на Буда. Струва ми се, че това може да се разбере като способност да се осмисля учението на Буда, което е доста сложно.
5. Очите на Буда (Buddha eye), т.е. очите на учителя. Те могат да бъдат определени като очи на човек, посветен в знанията на предишните цивилизации.
- Какво, да не би човек да притежава едновременно и петте вида очи? - попита израелтянката.
- Според мен в будистката религия под око се разбира способността на човека да усеща и анализира душевните моменти в живота - отговорих аз.
- А какви очи е имал Буда? - не спираше тя.
- Както ни разказа видният тибетски учен господин Мин -обясних аз, - само Буда е имал „трето око", при хората то е слабо развито. Но всъщност „третото око" никога не е изглеждало като око, дори при Буда. За него хората са знаели обаче, защото от челото на Буда периодично е излизал лъч светлина. С негова помощ Буда е привличал селяните към своите проповеди. Челото му е променяло цвета си - понякога е бил бял, друг път небесносин, зелен, жълт или червен.
- О, сигурно е било екзотично - възхити се израелтянката. Руският новобогаташ внимателно слушаше превода на Валентина Яковлева.
- Да не би Буда да е имал светлинен източник на челото си? -попита той.
- Смятам - отговори Валери Лобанков, - че това е ефект от преобразуването на психичната енергия в светлинна. Сигурно сте чували за телекинезата, когато с помощта на психична енергия може да се придвижва например стъклена чаша по повърхността на маса. Това е преобразуване на психична енергия в механична. На същия принцип се получава и светлинният ефект.
- Разкажете ми по-подробно за „третото око". Все пак съм тук, за да го развия - настоя ирландката.
- „Третото око" е част от мозъка - продължи Валери Лобанков. - Ако мозъкът разгръща торзионните полета на душата, то „трето-то око" е орган, който настройва честотата на торзионните полета на различните съставни части на душата. Можем да говорим за три основни функции на „третото око": - функция на интелекта, т.е. настройка на честотата за контакт с Висшия разум. Изглежда Посветените (например Елена Блаватская) използват своето развито „трето око" и могат да се настроят на честотата на Всеобщото информационно пространство;
- функция на медитацията, т.е. настройка на честотите на торзионните полета от различно ниво в собствената ви душа. Както е известно, съществуват 112 вида медитация, което означава, че е необходима индивидулна настройка на подходяща за него честота;
- функция на вътрешното зрение, това е настройка на честотата на торзионните полета в различните органи, в резултат на което може да бъде видян органът и „неговите" болести.
При децата „третото око" съществува като рудимент, то е по-скоро спомен за „третото око", развито при хората от предишните цивилизации. В литературата има данни, че атлантите са били в състояние да преместват огромни каменни блокове с поглед. Нашето обяснение е, че с помощта на своето „трето око" те са се настройвали на честотата на полетата в камъка и така са ги пренасочвали, че да противодействат на гравитацията. Камъкът ставал лек. Променяйки насочването на торзионните му полета, те са могли да го преместват.
— Ернст, я кажи на израелтянките да преместят с поглед чашата. Нали си имат „трето око" - подхвърли руският новобогаташ.
— Аз, разбира се, не притежавам способността да придвижвам камъни с поглед — каза ирландката, - но ми се струва, че след уроците по медитация започнах по-добре да усещам своята душа. Вече разбирам, че нашият твърде материалистичен свят не е най-важното, най-важна е душата. Интересно обаче защо при нас „третото око" е започнало да деградира?
- Чела ли сте Елена Блаватская? - попитах я аз.
- Не, но на уроците по медитация я споменаваха като изтъкната Посветена.
- За да се отговори на въпроса ви, трябва да се познава историята на човешките раси. Литературните сведения, общо взето, са едни и същи, но най-подробно проблемът е разработен от Елена Блаватская в „Тайната доктрина". Под понятието раса Блаватская разбира не нации, а цивилизации. Например първата раса е цивилизацията на първите хора на земното кълбо. В книгата си Блаватская описва източника, откъдето е почерпила тези знания – тя твърди, че сякаш глас й е диктувал научните сведения. Напълно е убедена, че чрез нея Висшият разум е предал на съвременните хора данни за развитието на човечеството. Нямам основания да не й вярвам, понеже написаното съвпада с други научни сведения. „Тайната доктрина" е един от фундаменталните трудове в света. И тъй, Блаватская пише, че на Земята преди нас е имало четири раси. Нашата раса е петата...
- Извинете, ресторантът приключва - каза приближилият се келнер.
- Колко жалко... - промълви ирландката.
- Няма проблеми - отсече руският новобогаташ и му подаде 20 долара. - Валери, кажи му, че са за него, за да ни остави да си седим тук, докато ни се иска. Поръчай, между другото, още вино за жените. И на мен ми е интересно от кого произлизаме. И аз доказвам на приятелите си, че не сме от тръгнали от маймуните...
Келнерът с радост грабна двайсетте долара и учтиво застана в края на залата, като следеше всеки наш поглед.
- Непал е бедна страна, за тях 20 долара са цяло състояние -тъжно се усмихна Сергей Селиверстов.
- Я виж ти - не се успокояваше нашият бизнесмен, - за 20 долара да откупиш целия ресторант! В Москва за същите пари няма да ти поднесат и кафе. За подобна услуга московски келнер ще те изръси три стотачки. А тук, виж ти - струва си... Ех, да имахме такова обслужване в Русия!
- И тъй — продължих аз, — на Земята според Блаватская е имало 5 човешки раси, нашата е петата. Животът е възникнал чрез уплътняване на материята преди няколко милиона години. Човекът, животните и растенията са се появили едновременно. Всяка раса е породила следващата.
Първата раса, която се е наричала самородените, е възникнала под формата на ефироподобни същества чрез уплътняването на ефирния свят, т.е. света на психичната енергия. Те са били ангело-подобни и свободно са преминавали през стени и други твърди предмети. Изглеждали са като светещи безплътни форми лунна светлина и са били с ръст до 40-50 метра. Протопластичното тяло на хората от първата раса не е било изградено от същата материя, от която се състоят нашите тленни обвивки, и е било с вълнов характер. Те са били циклопи, т.е. еднооки, като функцията на око е изпълнявало някакво подобие на „третото око", чрез което са осъществявали телепатична връзка с обкръжаващия ги свят и Висшия разум. Хората от първата раса са се размножавали чрез деление и пъпкуване. Не са имали език и са общували чрез нещо, което наричаме предаване на мисли. Те са могли да живеят при всякаква температура.
Втората раса, наричана по-късно родените или безкостните, се появила на Земята след първата. Те са били призракообразни, но по-плътни от първата раса и с по-нисък ръст - 30-40 метра. Също са били циклопи и са общували помежду си чрез предаване на мисли. Хората от втората раса са били златистожълти на цвят. Размножавали са се чрез пъпкуване и спорообразуване, но в края на жизнения период на втората раса са се появили промеждутъчни хермафродити, т.е. мъж и жена в едно тяло.
Третата раса са лемурийците. Делят се на ранни и късни.
Ранните лемурийци са били високи по 20 метра и са имали доста по-плътни тела, които вече не определяме като призракообразни. При тях са се появили костите. Двуполовият хермафродит в едни случаи е започнал да трупа мъжки признаци, а в други - женски, в резултат на което половете се разделили и се е появило половото размножаване. Ранните лемурийци са били двулики и четириръки. Двете им очи са били разположени отпред, а „третото око" - отзад, сякаш са имали две лица. Две от ръцете са „обслужвали" предната част на тялото, другите две - задната. Предните очи са изпълнявали функцията на физическо зрение, задното - на духовно зрение. Били са златисти на цвят. Общували са чрез предаване на мисли.
Късните лемурийци, или лемуро-атлантите, са били най-високоразвитите хора на земята, с невероятно ниво на технологиите. Отчасти към достиженията им трябва да причислим построяването на египетския сфинкс, огромните развалини в Солзбъри - Великобритания, някои монументи в Южна Африка и др. На ръст късните лемурийци достигали 7-8 метра. Те са имали по две очи и ръце. „Третото око" е потънало навътре в черепа. Цветът на кожата им е бил жълт или червен. При тях се е появила едносрична реч, която и досега се употребява сред съвременниците ни от Югоизточния регион на Земята. За потомци на късните лемурийци Блаватская смята плоскоглавите аборигени от Австралия, които оцелели и еволюирали, но подивели на изолирания в древните времена австралийски континент.
Четвъртата раса са атлантите. Те са имали две физически очи отпред, а „третото" е било дълбоко скрито вътре в черепа, но е функционирало добре. Били двуръки, на ръст достигали 3-4 метра, но към края на своето съществуване започнали да стават все по-ниски. Една част от атлантите са имали кожа с жълт, други - с черен, трети - с кафяв, а останалите - с червен цвят. В по-късните етапи от съществуването си Атлантида е била населена предимно с жълти и черни атланти, които воювали помежду си. Отначало атлантите са използвали аглутинативна реч, която сега употребяват някои от туземните племена на Южна Америка. По-нататък се е развила флективната реч, т.е. високоразвитата, която лежи в основата на съвременните езици. От флективната реч на атлантите е възникнал санскритският език, който сега играе ролята на таен език при Посветените.
Цивилизацията на атлантите също е била високоразвита. Те са получавали знания от Всеобщото информационно пространство, владеели са дистанционната хипноза, предаването на мисли от разстояние, умеели са да влияят върху гравитацията, имали са летателни апарати (вимана), издигнали са каменните фигури на остров Пасха, построили са египетските пирамиди и ред други загадъчни монументи от древността.
Петата раса, т.е. нашата, наричана в езотеричната литература арийска, е възникнала при късните атланти. По-голямата част от хората на петата раса са подивели и не са могли да използват знанията на атлантите. Отначало са били високи на ръст (до 2-3 метра), но постепенно започнали да се смаляват. Функцията на „третото око" почти напълно изчезнала, заради което се е прекъснала постоянната връзка с Всеобщото информационно пространство.
Външността на петата раса придобила чертите на съвременните хора.
- Интересно, но прекалено сложно - въздъхна руският новобогаташ. — С третото си око усещам, че се налага да поръчам още. Валери, повикай келнера...
- Така първите две раси - циклопите, са имали само това, което наричаме „трето око", и са използвали единствено него. Третата раса - двуликите, освен „трето око", разположено на тила, е имала и две очи отпред, които е използвала, за да гледа във физическия свят - те са помагали на „третото око". При четвъртата раса - атлантите, „третото око" се премества вътре в черепа, но не губи функцията си. При петата раса „третото око" се превръща в рудимент, т. нар. епифиза. Но както намеква и Блаватская, при нашата раса ще се прояви тенденция към повторното му развитие. Между другото, и атлантите, щом усетили регресирането му, предприели опити да стимулират дейността му. Ето че и при нас вече се появиха школи по медитация, които развиват именно функцията на „третото око". А вие дори сте пристигнала тук, в Катманду -обърнах се аз към ирландката.
- О, аз се гордея, че изпреварвам цялата планета, така да се каже - усмихна се тя.
- А на момичетата им доскуча - свойски се намеси нашият новобогаташ и кимна към една от израелтянките. - Разрешете да разкажа нещо по-различно, за разтуха...Неотдавна нашите руснаци в Катманду организираха състезание с рикши. Ернст, превеждай... Представяте ли си, ние, яки момчета, седнахме в двуколките, а рикшите, едни такива дребнички непалци, въртят педалите до скъсване, напрягат сили. Ех, че интересно беше! Моят познат Ви-тя победи. Вярно, жал ми беше за рикшите, но ние по толкова им бутнахме, колкото не бяха и сънували. ^
- Жалко за рикшите - каза израелтянката.
- Не ги съжалявайте - отговори й Венер Гафаров, - те трябва да си печелят хляба. Нямат право на гордост.
- По въпроса за гордостта - продължих аз - Блаватская пише, че когато хората се възгордели и си въобразили, че са богове, тогава и „третото око" престанало да действа.
- Защо „третото око" се нарича око, след като е вътре в черепа? - попита ирландката.
- Специалистите по анатомия твърдят, че в процеса на ембриогенезиса „третото око" се заражда като око. Това е разбираемо, тъй като първите две раси са имали едно единствено око - онова, което ние наричаме „третото". Същото посочва и Блаватская. Колкото по-високо е духовното развитие на даден човек, толкова по-развита е епифизата - бившето „трето око".
- Благодаря ви за чудесната вечер. В ресторант „Третото око" узнах доста за него - сбогува се ирландката.
Руският новобогаташ с решителен жест спря всички, които се бръкнаха за пари, и плати сметката, като не забрави да остави бакшиш на келнера.
- Е, интересно ли ти беше? - обърна се Сергей Селиверстов към него. - Разбираш ли, човек трябва да остави нещо след себе си... Не само пари, не само къща и кола, а и нещо духовно. Децата, ако си спомняш, имат по-развита епифиза, затова те по-добре усещат духовното. Така че, родителите...
- Разбирам - отговори бизнесменът. - Наистина трябва да оставиш на децата си не само къща и кола, но и така да направиш, че да се гордеят с родителите си. Ама не ти ли стана смешно, Сергей, за 20 долара половин нощ заемахме цял ресторант...
Следващия път ще съм по-сериозен
Разбира се, „новите руснаци" са продукт от несполучливото преминаване към пазарната икономика. Политическите романтици с тоталитарно-комунистическо мислене създадоха само най-грозното творение на капитализма - „дивия пазар", оглавяван от не най-добрите представители на нацията, хора с ниско културно ниво и криминален манталитет, които бързо се приспособяват към конкретните условия на обществото. Например един интелигентен човек трудно дава и взима рушвет, без който днес почти нищо не можеш да свършиш. А „новият руснак" го прави без задръжки, защото не противоречи на нрава му. Разбираемо е, че при подобни условия ще спечели новобогаташът, а другият ще обикаля инстанциите до края на дните си в търсене на справедливост.
Ако действието на дивите закони продължи твърде дълго, то безспорно ще доведе до намаляване на интелекта на нацията изобщо, т.е. хората ще започнат да подивяват. Никога преди не съм се замислял над историко-политическия подтекст на понятието подивяване. Изследванията ме наведоха обаче на извода, че то, явявайки се противоположност на прогреса, нееднократно е присъствало в историята не само на нашата, но и на предишните цивилизации. На съшия въпрос ще се спра по-подробно в последната част на книгата. Сега бих искал само да изразя надеждата си, че „новите руснаци" не са първите диваци в нашата бъдеща - не дай Боже -дива страна.
Днес авторитетът на Русия в чужбина рязко падна не само заради загубата на предишната военна мощ и несимпатичните физиономии на нашите лидери, но и понеже страната ни се представя най-вече от посочените no-горе „нови руснаци". Те някак си не се връзват с факта, че ние първи преодоляхме свръхзвуковата бариера, покорихме Космоса, създадохме най-добрата образователна система в света и т.н. Човек обаче е склонен да прави обобщения за дадена страна, изхождайки единствено от мимолетната си среща с неин представител.
Ние, членовете на експедицията, изобщо не предполагахме, че описаните „славни представители на родината" ще окажат влияние върху работата ни и в далечен Непал. Някои от тях, забогатели набързо, решиха ускорено да издигнат своето духовно ниво. Тези яки момчета започнаха да посещават храмове в Катманду и по позволени и непозволени начини да настояват за срещи с високопоставени лами, да разговарят с тях на висок глас и да се снимат прегърнати за спомен. Колко екзотично! Застанал съм до самия лама! Приятелчетата ще се пукнат от завист!
По принцип любопитството в духовния живот е похвално, а фотографирането естествено не е забранено. Тази форма на общуване обаче, когато самоуверен чужденец потупва лама по рамото, сякаш му е набор, коментирайки „я колко е хилавичък...", меко казано, е неприятна.
Разказаното явно стана причина за нашите научни несполуки при срещите ни с двама високопоставени лами. Под тяхно ръководство бяха най-големите будистки храмове в Катманду, където със сигурност се беше отбивало нашето „братство". И макар експедицията ни да беше международна, все пак руските представители бяха нейният гръбнак. Никога не сме криели това. А ни беше безкрайно необходимо да постигнем успех в разговорите с ламите! Само те имаха правото да решат дали да споделят или да не споделят „секретните знания". Единствено те биха могли да ни посветят в тайните на древността и да посочат материални доказателства за съществуването на Генофонда на човечеството. Само те познаваха хората, които имаха достъп до атлантите в състояние на сома-ти и можеха да уточнят външния им облик.
С всички сили ние се домогвахме до тяхното доверие. Изчисленият от нас атлант съвпадаше по основните си черти с представите на индийските свами за хората от предишната цивилизация. От свами и учени узнахме много нови сведения, които се подреждаха в стройна логична система. Не предполагахме обаче, че фамилиарното поведение на нашите съграждани ще се окаже препъни-камъкът, от който най-вече се страхувахме.
За да уговори среща с Римпоче-лама чрез ректора на Непалския университет, Шесканд Ариел предварително представи членовете на нашата експедиция и предаде някои научни материали. Римпоче-лама ни прие в уговореното време, обкръжен от свои ученици. Те наброяваха 20-30 души и сред тях имаше германци, датчани, американци. Всички седяха на пода. Очите на някои бяха затворени, други мърдаха устни, трети неотклонно го следяха с поглед, четвърти с интерес ни разглеждаха. Тези хора бяха посветили живота си на източната духовна наука и от години живееха в Непал. Всички говореха непалски.
Поканиха ни да седнем на ниски меки кушетки. До мен се настани светлокос датчанин и се представи като преводач на Римпоче-лама. Не знам защо, но бях убеден, че ламата свободно говори английски, но предпочете да общува с нас чрез преводача си. Макар да не знаех непалски, смътно долавях, че датчанинът, чийто английски не беше добър, говори непали още по-зле.
Излагайки нашата хипотеза за произхода на човечеството, аз се опитвах да говоря разбираемо, като „опростих" своя английски до краен предел, заради което усещах голямо неудобство и смут. Ламата слушаше моя разказ разсеяно, а на превода на датчанина изобщо не обръщаше внимание. Постоянно се приближаваха някакви хора, на които той подаваше свещени шалове и хапки осветена храна. Датчанинът постоянно дуднеше над ухото ми на непали и час по час ме докосваше по рамото, като ме молеше да повторя изречението, ако неволно бях употребил по-сложна английска дума.
В крайна сметка на мен ми омръзна и аз директно попитах Римпоче-лама, като му показах рисунката на хипотетичния атлант:
- Виждали ли сте някога човек с подобна външност?
- Външността на човека е физическа проява на неговата духовност — каза той, като неочаквано премина на много добър английски. - Основен елемент във външността са очите, в които се отразява мъдростта. Понятието око на мъдростта в будизма има два аспекта: поддържане на чувствителността и връзка със сетивните органи, при анализа на които трябва да се имат предвид наблюдаваният обект, съзнанието и органите на чувствата...
- Позволете - прекъснах го аз, понеже разбирах, че всъщност ни поднася само набор от думи, - нали тази рисунка е репродукция на онзи човек, чиито очи са изобразени върху стените на вашия храм - храма Сваямбунатх. Валери Лобанков ги е заснел тъкмо тук, след което направихме офталмогеометричен анализ и пресъздадохме облика на притежателя им. Отговорете ни, моля ви, чии са тези очи?
- Това са очите на мъдростта - заговори отново Римпоче-лама, - които отразяват целите, твърдото желание и онова, което те са длъжни да отразяват. Буда учи, че трябва да се вижда качеството във всичко и това представлява външната форма на мъдростта.
За малко да попитам „Какво са очите на мъдростта?", но навреме прехапах езика си, понеже усетих, че ще последва водопад от думи, от които абсолютно нищо няма да разберем.
- Това очите на Буда ли са? - все пак попитах аз.
- Буда е имал 32 измерения и 60 качества, едно от които са неговите очи. Специални художници са нарисували тези очи върху стените на храма, за да изразят тяхната мъдрост. Мъдростта струи не само от очите, но и от сърцето... - витиевато говореше ламата.
- Какво можете да ни кажете за подобен нос? - попитах аз и посочих рисунката на хипотетичния атлант.
- Необикновеният нос е проява на необикновена сила...
- А какво е необикновена сила?
- Това е силата на душата.
- Доколкото зная, силата на душата извира от очите...
- От носа също.
- Силата на душата може да има физически прояви - например да премества предмети?
- Може.
- Каква роля играе в такъв случай носът?
- Голяма.
- Какво ще кажете за „третото око"? - попитах аз и отново посочих рисунката.
- Това е кичур косми, взети от веждите - подсмихна се ламата. Той очевидно ни се присмиваше. Датчанинът също ме гледаше с насмешка.
- Чии знания е донесъл Буда на Земята? - попитах аз, призовавайки на помощ цялото си търпение.
- Буда означава свобода. Ако си освободен от усещанията на своето тяло, ще вникнеш в смисъла на мирозданието. Важното е да се усещаш извън своето тяло...
- Та все пак чии знания е донесъл Буда?
- Всички знания са били в ума на Буда.
- Извинете, ще ви задам два последни въпроса. Първо, прилича ли ви този човек на атлант, изпаднал в състояние на сомати?
- Откъде знаете за сомати? - внимателно ме погледна Римпоче-лама.
- За него ни разказаха индийските свами. Имаме достатъчно основания, за да предполагаме, че в Тибет, в определени пещери, се съхраняват в каменно-неподвижно състояние телата на хора не само от нашата, но и от предишни цивилизации. Това е своеобразен Генофонд на човечеството, чието опазване е ваше най-отговорно призвание, 'скъпи лама. От друга страна, съществува последното послание SoHm. Защо е последно? Защото е предупреждение към човечеството: в случай на самоунищожение Генофондът няма да бъде използван повече, т.е. „консервираните" хора няма да излязат от дългото сомати и няма да послужат за раждането на нова цивилизация. Затова, скъпи лама, смятам, че е дошло времето да разясним на човечеството: нашата цивилизация може да се окаже последна за Земята. Вижте колко оръжие има струпано по света! 'А духовното развитие на обществото все повече се заменя с материално-битово, при което основната цел е да забогатееш. Заради пари хората са готови на всичко.. .Само шепа хора от развитите страни - казах аз, като посочих учениците му, присъстващи в залата - държи на своето духовно развитие. Но те се занимават с духовното си усъвършенстване лично за себе си. А на хора-, та са необходими нови факти и знания, за да повярват истински и искрено в правдивостта и силата на религиозното учение. Защото можем да кажем с ръка на сърцето, че до голяма степен днес религията се възприема само като красива приказка...
Настъпи мълчание. Римпоче-лама барабанеше с пръсти по коляното си. Датчанинът ме пронизваше с поглед.
- Сомати е защитено - внезапно каза той. - Там има сили. Всеки камък...И това не е само мое призвание...Впрочем, какъв е вторият ви въпрос?
- Исках да ви попитам какво знаете за последното послание SoHm?
- Същото, което и вие.
Извиках Римпоче-лама на балкона, пред нас се издигаше кръглата кула на храма с изображението на огромните необикновени очи. Точно тях бяхме анализирали, те ни бяха послужили за първоизточник при реконструирането на човека с необичайната външност, когото хипотетично наричахме атлант. Защо основен символ в непалските и тибетските храмове са тези очи? Какво символизират? Не ни удовлетворяваше разпространеното определение за „очите на мъдростта". Възможно е древните знания също да са съдържали аспект, подобен на нашата офталмогеометрия, и чрез изображението на очите да са кодирали облика на техния притежател? Може би пред нас бяха очите на човека, станал прародител на нашата цивилизация? Или са очите на човек от Генофонда на човечеството, определен да бъде негов „спасител", ако то се самоунищожи.
Очите на бъдещия спасител...Може би... Но Римпоче-лама не ни казваше нищо.
Нашето самолюбие беше „удовлетворено" само от невероятното съвпадение, че изчислените „средностатистически очи" принадлежат на тибетската раса и че точно тук, в Тибет, всички храмове са украсени с техни изображения.
Направихме си снимка с Римпоче-лама. Датчанинът също стоеше до нас.
- Вие, разбира се, знаете тайната на тези очи - казах аз и посочих към будисткия храм.
- Когато гледаш брадичката ми, не виждаш челото. Ако погледнеш челото, няма да видиш брадичката. Погледнеш ли към едното око, няма да видиш второто. Взреш ли се във второто, не ще видиш първото - произнесе ламата.
- Но окото работи като сканиращ лъч!
Дребният на ръст лама ме погледна втренчено, приближи се към мен и като се понадигна, силно ме потупа по рамото.
- Не се притеснявайте - каза той, тупна ме още веднъж и се разсмя гръмогласно.
Стана ми неприятно. Датчанинът ме гледаше изпод вежди.
- А защо вие не ме удряте по рамото и не се смеете? - учуди се той.
- Вашите сънародници идват, не обръщат внимание на хората, застанали пред мен< разговарят на висок глас, хилят се, удрят ме по рамото, докато се снимаме. Защо те - и той посочи към учениците си в залата, - тези германци, холандци, американци, англичани падат на колене пред мен, а вашите руснаци.. .Та нали аз олицетворявам древната мъдрост и знание, преклонението пред предците! Ето например датчанина - вече 22 години живее в Непал, обучава се на медитация и вниква в древните знания.
Датчанинът кимна.
- Не мога да бъда отговорен за онези руснаци, които са ви посетили - отговорих аз.
- Виждам, че сте сериозни учени, не сте като тях. Но как мога да се доверя на вас, представителите на страна, където има богати хора, невиждащи в нас нищо повече от туземна екзотика? Та те не проявяват нито грам уважение и интерес към нашето древно учение, смятайки, че като имат много пари, целият свят им принадлежи! Русия е богата страна. Непал е много бедна. Но тук, в Непал и Тибет, съществуват знания, които не можете да откриете никъде другаде. Ние уважаваме вашето образование, вашата наука, уважавайте и вие нашата религия. Един ваш сънародник се опита лично на мен да ми пробута 100 долара, след като се бяхме снимали заедно, а добрите хора просто внасят пожертвования.
- Мога само да поднеса извинения вместо тях - отвърнах аз.
- За какво са ми вашите извинения! По-добре поговорете със сънародниците си, изкажете се по телевизията. Ако нашите древни познания попаднат в ръцете на подобни хора, те могат да ги използват за зли дела. Ако същите хора намерят например човек в състояние на сомати, те ще го изложат на показ като див звяр в зоопарка. Китайските комунисти разрушиха храмове и пагоди в Тибет, убиха много лами, издевателстваха над древните ценности. За щастие има сили, които защитават сомати. Те са огромни, никой не може да им противодейства. Вашата страна притежава голяма военна сила, но дори ядреното оръжие е безсилно пред тях. Нали и вие сте комунистическа страна, забравила Бога и издигнала лидерите си до ранга на богове!
- Ние сме бивша комунистическа страна...
- Все едно. Щом у вас има богати хора като тези, които пристигат тук, не може да ви се има доверие. Парите управляват света. Те ще купят почти без пари науката и религията и като не сторят нищо свястно, ще ги погубят.
- Но такива хора има във всяка страна...
- Има, разбира се.
- Позволете, нека да ви обясня. Понастоящем Русия е в трудно положение. След преминаването към свободния пазар науката и образованието отидоха на заден план, а учени със световноизвестни имена се превърнаха в една от най-бедните прослойки на обществото. Слабообразовани хора, които могат само да изчислят процента от своята печалба при покупко-продажбите, забогатяха и си въобразиха, че всичко им е позволено. У нас ги нарекоха „новите руснаци". Тъкмо те сега наводниха различни страни и по тях съдят за Русия. Но не всички руснаци са от типа „нов руснак".
- Да, но начело на държавата ви стоят точно такива хора - отсече Римпоче-лама.
- За съжаление е така. Надявам се, не задълго. Политиката е непредсказуема.
Датчанинът, който отново се бе озовал близо до мен, неизвестно защо започна да превежда моите думи на непалски и дори ме помоли да повторя нещо, което не беше разбрал.
- Науката има международен характер - продължих аз, показвайки на датчанина с целия си вид, че не се нуждая от превода му. - Ние, учените на Русия, не сме виновни, че през последните години страната ни придоби толкова неприятен имидж заради „новите руснаци". Аз съм хирург, обиколил съм 40 страни по света, в много от тях съм бил по няколко пъти. Защо пътувам, чета лекции и демонстрирам новите си операции? Отдавна съм задоволил интереса си към географията. Би било доста по-лесно да превръщам медицинските си открития в големи пари, да ги продам на някоя богата фирма или да създам собствена клиника, където основният дял от доходите ще се излива в моя джоб. Работата е там, скъпи лама, че науката е дар от Бога. Ако Бог ти е дал способността да откриеш нещо стойностно, приеми го като Божи дар, който ще ти донесе лично удовлетворение. Но после ставаш роб на изобретенията си, защото усещаш вътрешния повик да ги разпространяваш все по-нашироко: отначало в научните среди, после - в страната, а след това - по света. Повярвайте, далеч не всеки учен мисли за печалбата или за славата. Най-често печалба няма, а славата неизбежно се размива, след като откритията станат достояние на други учени, които ги доразвиват и модернизират, докато първоначалният носител на идеята постепенно бива забравен. На пръв поглед би било по-логично човек да запази своята уникалност по-дълго, демонстрирайки великолепните резултати от операциите, без да издава тяхната технология. Рядко обаче истинските учени постъпват така, защото повечето усещат повика от дълбините на душата си: откритото от теб не е твоя собственост, то е предназначено за всички хора, ти само си роб на своите способности, инструмент на изобретението си и негов разпространител. Та нали откритието ти е дошло от Всеобщото информационно пространство и същевременно го е допълнило. Затова, скъпи лама, държавата няма нищо общо с този процес, още по-малко нейните лоши представители - „новите руснаци".
— Защо не заминахте за Америка? Америка изкупува умове по целия свят, в това число и от вашата страна. Тя създава условия за „правене" на наука.
- Много добре познавам Америка, бил съм там неведнъж — по-омекнах аз. - И на мен са ми предлагали да ме купят. Съществуват обаче две причини. Първата е съвестта. Великият руски режисьор Тарковски създаде филма „Сталкер", чийто основен смисъл се свежда до това, че в особената зона се проявява най-силното чувство на човека - съвестта. Хора, чиято съвест беше омърсена, там загиваха. Науката никога не се създава поединично, ти винаги имаш съратници. И аз също имам приятели, които заедно с мен изминаха труден път в науката. Никога няма да ги оставя, защото ще ме мъчи съвестта. Втората причина е, че в Америка мнозина емигрирали учени започват да „угасват". Не мога да кажа защо точно, но ми се струва, че влиянието на американското общество, проникнато изцяло от жаждата за долари, оказва своето вредно влияние. Науката означава преди всичко духовно начало.
- Прав сте, науката е духовно явление, ето защо е сродна на религията - съгласи се Римпоче-лама.
- И ето защо, скъпи лама, аз ви задавах ред научни въпроси, на които вие отговаряхте - простете ми - със заучени слова, сякаш проповядвахте пред хлапета от улицата.
- Следващия път ще съм по-сериозен - искрено се разсмя Римпоче-лама. - Но и вие ме разберете.
- Разрешете ми да ви задам един философски въпрос - упорито продължавах аз. - Защо във вашата страна науката е слаборазвита - нали духовното й лидерство в този район от света не предизвиква съмнения?
- Ние сме бедна страна. А науката изисква големи пари.
- А защо страната ви е бедна? Нали дори на вашите ученици ще им бъде по-приятно, ако живеят в богата страна, където няма бедни.
Умълчалият се датчанин кимна.
- При нас има много бедни и голяма раждаемост. Хората са свикнали да се хранят скромно, такива са и условията им на живот. Те трудно си представят, че би могло да се живее и по-добре. Оформила се е бедняшка психология.
— Мисля, че за бедността на вашата страна голяма роля играе и религията.
- Религията?
- Учението от будистки и индуистки вид, доколкото ми е известно, проповядва явен приоритен на духовното пред материалното. Изобщо не подлагам на съмнение водещата роля на духовното, тъй като според религията материалното начало е създадено от духовното чрез неговото постепенно уплътняване. Но твърде силното подчертаване на водещата му роля обърква вярващите във вашата страна и те започват да се отнасят към земния живот като към нещо незначително и не полагат особени усилия, за да го подобрят, Тялото е само красив инструмент на душата и раздялата с него не буди жал. Затова смятам, че трябва да се придържаме към златната среда, когато разпространяваме религиозните знания сред обществото.
- Ние не можем да отстъпим от светите писания! - възрази ламата.
- Религиозните писания, появили се на света чрез пророците, са предназначени според мен за високообразовани и културни хора. Освен това, както знаете, учението е гъвкаво и може в една или друга степен да се видоизменя съобразно условията на живот. Например започнете да проповядвате, че всеки човек паралелно с духовното си развитие трябва усилено да работа, да се образова и да създаде за себе си и своето семейство достоен бит. Доста бързо ще получите резултати, понеже вие - духовниците, имате огромна тежест и авторитет в страната си. -М-м...да...
- Според вашата религия Буда е познавал две състояния - миролюбиво и гневно. Не е възможно да се постигне всичко чрез миролюбие, понякога трябва и да се разгневиш, за да накараш хората да работят по-добре и да направят страната си богата. А тогава ще се появят условия и за развитие на науката. Ролята на науката е огромна. Какво представлява религията? Това са знанията на предишните цивилизации, получени от тях в резултат на научни изследвания. Затова развитието на науката и допълването на Всеобщото информационно пространство е свято дело. Не може непрекъснато като догма да се използват знанията от Всеобщото информационно пространство - те трябва да бъдат допълвани и коригирани съобразно условията.
- Сигурно сте прав - промълви Римпоче-лама.
- Не би трябвало до такава степен да се принизява ролята на материалното, че да затруднява развитието на науката, чиято святост не можем да отричаме - продължавах аз. - Вземете например сомати. В това състояние духът напуска тялото, но запазва връзката си с него. От своя страна, като се забави обменът на веществата до нула, то може да се запази в консервирано състояние милиони години. Питам - защо трябва да се пази тялото, щом духът има водещо значение? Отговорът е ясен - тялото е създавано в продължение на дълга еволюция и няма никакъв смисъл да бъде пренебрегвано. По-добре е да го запазим, отколкото да го създаваме наново.
- Но сега хората искат да усвоят точно духовното — прекъсна ме Римпоче-лама.
- Вижте учениците си. Погледите на повечето от тях блуждаят. Тези хора, отказали се от битието, едва ли биха въздействали успешно върху обществото, за да повишат духовното му равнище.
Най-многото, на което са способни, е личното духовно удовлетворение.
Датчанинът ме подбутна по лакътя и ме попита нещо на непалски.
- Говорете английски.
— Ние - обади се ламата - се противопоставяме на останалия свят и акцентираме върху духовното развитие.
- Сигурно сте прав. В света трябва да съществува баланс. Ще дам пример, за да илюстрирам вашите думи. Познавате ли трудовете на Посветената Елена Блаватская?
- Да, имам нейни книги.
- От тях разбираме, че пирамидите по света са били създадени с многобройни цели, една от които обаче е запазването на хората в сомати. Тялото на египетския фараон е било изнесено от Хеопсовата пирамида и е изложено в Британския музей. Сигурни ли сме обаче дали египетският фараон не е бил жив, че всички легенди относно египетската тайна за консервиране на човешките тела са просто приказки? Може би египетският фараон се е намирал в състояние на дълбоко сомати. Но сега тялото му е изложено на показ и, разбира се, там не се съблюдават температурните условия, необходими за сомати. Сега душата на фараона едва ли ще се върне в тялото му. Защо необикновените сили не са защитили фараона?
- Мисля, че в пирамидите те не действат.
- Защо?
- Не зная.
- Да анализираме тогава различните видове религии, за да се върнем към ролята им в обществото. Струва ми се, че най-балансираната религия е католическата. В нея присъства и строгата дисциплина, и свободата на личността. Затова страните с католическа религия се оказаха най-развитите. Хайде да я сравним с мюсюлманската. Последната прелива от строги указания и ограничения, не й достига свобода. Резултатът е известен - мюсюлманските страни са по-назад в развитието си. Да съпоставим католическата религия с православната. В последната има повече свобода, но и православните страни са по-назад от католическите. Сравнете бу-дистката и индуистката религия на Индия, Непал, Бутан и околните страни - човекът се е отдал преди всичко на духовно развитие и често пренебрегва материалната страна на живота. Резултатът е известен - независимо от високото духовно развитие икономическото положение на тези страни не е за завиждане. По-встрани е японският вариант на будизма, където духовното се съчетава със строга дисциплина в материалния живот. Резултатът е, че прогресът в Япония е безспорен.
- Да, сигурно сте прав.
- Всички знаем, че Бог е един. Защо тогава не видоизмените своята религия и не я коригирате отчасти, като вземете под внимание поне историческите аспекти за влиянието на различните религии върху обществото. На земята е имало много пророци, които са създали различни варианти на религията. Животът вече посочи кой от пророците е бил по-прав. Мисля, че е настъпило времето за контакти между представителите на различните религии, за да се опитат да формират единно учение, основаващо се на постулата, че Бог е един. Исторически също ще е справедливо - спомнете си множеството религиозни войни, които продължават и до днес.
- Проведохме интересен разговор. Благодаря - каза Римпоче-лама.
- Кога бихте ни приели, за да проведем с вас сериозен научен разговор? Вчера Валери Лобанков се е срещнал с Тенго-лама и за съжаление резултатът е отрицателен. Тенго-лама се е държал също като вас в началото. А ние сме учени...
- Следващия път ще съм по-сериозен - обеща Римпоче-лама. -Всъщност, почакайте! По-добре ще е да се срещнете със самия Бонпо-лама. Религията Бонпо е най-древната в света, а Бонпо-ла-ма притежава по-големи знания от мен. Той е велик човек. Емигрирал е в Непал от Тибет, преследван от китайските комунисти. Сега няма свой голям храм, но знанията му са колосални. Бонпо-лама вече е стар, но аз ще му телефонирам и ще му разкажа за вас.
Обещавам, че ще ви приеме и ще бъде откровен с вас. Посетете ме утре около 7 часа вечерта.
- Благодаря ви.
Римпоче-лама погледна учениците си, които коленичеха в залата и като ги заобиколи, ни изпрати.
Огледах се назад. Датчанинът продължаваше да ни следи с мрачен поглед.
Сподели с приятели: |