Кой е бил Буда?
На Изток във всяко магазинче се продават статуетки на Буда. Струват скъпо, понеже всеки чужденец, посетил будистка страна, иска да си вземе за спомен статуетката на този, на когото се покланя почти половината земно кълбо.
Наивно е да се вярва, че скулптурът точно е предал характерните черти на Буда. Всички лами, които питахме, отговаряха, че скулпторите и художниците са добавяли по нещо от себе си - например огромните провиснали уши.
Как е изглеждал Буда?
Още преди експедицията знаехме от религиозните книги, че е имал необикновена външност. Но по-точното му описание намерихме чак в Непал при историка г-н Мин. Ламите също ни запознаха с древното описание на външността му, което съвпадна с това на г-н Мин.
Според тях Буда е имал 32 характерни отлики. Мисля, че на читателя ще му е интересно да узнае какви са.
1. Ръцете и краката му са били белязани от хиляди колела със спици.
2. Стъпалата на краката му са приличали на стъпалата на костенурка - били меки, плоски и дебели.
3. Пръстите на ръцете и краката му били съединени с ципа, стигаща до половината от дължината им. Ръцете и краката му приличали на патешки лапички.
4. Мускулите на ръцете и краката му били меки и еластични.
5. Тялото му имало седем закръглености и пет вдлъбнатини. Две от тях се намирали при глезените, две - при раменете и едно -зад главата.
6. Пръстите на ръцете и краката били много дълги.
7. Петите били широки.
8. Тялото му било голямо и стройно. Измервало се със седем кубове и не било изкривено.
9. Стъпалата му нямали извивка.
10. Всяко косъмче върху тялото му растяло нагоре.
11. Прасците на краката му били като на антилопа - гладки и източени.
12. Ръцете му били дълги и красиви, стигали до коленете.
13. Мъжкият му орган бил скрит като при коня - не се виждал.
14. Кожата му имала златист оттенък. Наречена е златна не заради цвета, а защото била съвсем чиста.
15. Кожата му била тънка и гладка.
16. Върху всяка част от тялото му имало само по един косъм, който растял надясно.
17. Челото му било украсено от къдрави коси, които имали шест особености: гладки, бели, послушни, можели да се навиват на три пласта, къдриците му били завити отдясно наляво, а краищата им - обърнати нагоре. Изглеждали сребристи, прическата му напомняла по форма плода амбала.
18. Горната част на тялото му била като на лъв.
19. Горната част на рамото била заоблена.
20. Гърдите му били широки. Между раменете гръдта била плоска.
21. Буда усещал вкусовете по-силно, защото езикът му не бил поразен от трите болести - газове, слуз и жлъчка... Веднъж благодетел му предложил неприятно на вкус конско месо. Той поставил парчето върху езика си и после го върнал на благодетеля. Месото придобило вкуса на най-деликатна храна.
22. Тялото му напомняло дървото Tadrota, чиито корени, ствол и клони имат еднакъв размер.
23. Имал е кръгло възвишение на главата си като букла, завито по часовниковата стрелка.
24. Имал е дълъг и красив език, с който достигал до линията на косата и до ушите. Езикът бил червен като цветето Utpala.
25. Речта му се отличавала с пет достойнства: била разбираема за всички, думите произнасял с еднаква интонация, била задълбочена и полезна, приятна и дълбоко впечатляваща, думите били произнасяни в правилен словоред, чисто и без грешки.
26. Бузите му били закръглени, контурът им напомнял ритуално огледало.
27. Зъбите му били съвсем бели.
28. Всички зъби били с еднаква дължина.
29. Между зъбите му нямало пролуки.
30. Имал четиредесет зъба.
31. Очите му били с небесносин цвят като сапфири.
32. Миглите били прави и чисти като на „жадуваща крава".
Нека да съпоставим отличителните особености на Буда с чертите на хипотетичния атлант, реконструиран по очите, изобразени върху тибетските храмове.
Признаци
|
Хипотетичният атлант
|
Буда
|
Глава
|
голяма
|
кръгло възвишение на главата като букла, завита по часовниковата стрелка; челото е украсено от бели коси, способни да се разтягат
|
очи
|
големи, с необикновена извивка на горния клепач
|
небесносини на цвят, миглите -прави и чисти
|
нос
|
клапановиден със спирална завъртулка
|
обикновен на вид
|
бузи
|
малки като цялата долна част на лицето
|
закръглени и пълни
|
уста
|
малка, може би съединена с вертикалния разрез на носовия отвор
|
обикновена на вид
|
зъби
|
трудно е да се каже
|
40 зъба, съвсем бели, с еднаква дължина, без междузъбни пролуки
|
език
|
трудно е да се каже
|
дълъг, достигал е до линията на косите и ушите
|
врат
|
мощен, с подчертани мускули в областта на тила
|
вдлъбнатина в задната част на главата, което говори за развита задна група вратни мускули
|
гръден кош
|
много голям
|
широк като на лъв
|
рамена
|
мощни и закръглени
|
заоблени и пълни
|
ръце
|
дълги, с изразена задна и предна група мускули с вдлъбнатина помежду им
|
дълга, стигали до колената, две вдлъбнатини до раменете
|
длани
|
Лопатоподобни големи, може би с ципи
|
пръстите са много дълги, с ципи, стигащи до половината от дължината им
|
крака
|
развити предни и задни групи мускули с вдлъбнатина помежду им
|
вдлъбнатини при глезените
|
стъпала
|
с формата на перки
|
подобни на стъпалата на костенурка, крака - меки, плоски и пълни петите - широки, без извивка
|
полов орган
|
трудно е да се каже
|
скрит като при коня, не може да се види
|
кожа
|
гладка
|
със златист оттенък, тънка и гладка
|
ръст
|
много висок
|
голямо и стройно тяло, измервано със седем куба и неизкривено
|
Буда и човекът, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове
От таблицата се вижда, че образът на човека, реконструиран според изображението на очите върху тибетските храмове, до голяма степен съвпада с външността на Буда. Телесните особености и на двамата говорят, че са водели полуводен начин на живот: перкообразни крака, длани с ципи, извивка на горния клепач при атланта, прикриваща роговицата при досега с водата, мощен гръден кош, необходим при по-продължително гмуркане, мощни тилни мускули, за да държат главата изправена при плуване, клапановиден нос и т.н.
Приликите са очевидни. Както обаче и разликите. Например липсата на клапановиден нос под формата на завъртулка при Буда. Освен това при него не е посочена и необикновената извика на горния клепач.
Оттук следва, че върху тибетските храмове са изобразени очите не на Буда, а на друг човек - също с необикновена външност. Кой е той? Бонпо-лама ни беше казал: „Това са очите на по-древен човек от Буда." Може би са очите на Бонпо-Буда - първият Буда на Земята?
Съпоставяйки отличителните черти на Буда и на реконструирания от нас човек с облика на съвременния човек, стигаме до извода, че и единият, и другият не са били представители на нашата цивилизация. Историческите източници са единодушни, че обликът на най-древните хора от нашата цивилизация незначително се е отличавал от днешната ни външност. За нас не са характерни наличието на ципи, перкообразни крака, огромни очи с необикновено извити клепачи и още по-малко - клапановиден нос със завъртулка. Никой от нас не води полуводен начин на живот и не отглежда подводни плантации. В такъв случай може би са извънземни? Но това е толкова спорен въпрос, че е безпредметно да го обсъждаме от научна гледна точка. По-логично е да предположим, че Буда и човекът, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове, са били представители на предишни цивилизации, излезли от сомати и появили се сред хората в определен момент. Това предположение е по-обосновано, ако се вземе под внимание всичко написано в книгите, отколкото безпредметните догадки за извънземни хуманоиди.
Кои са били те? От сомати ли са излезли или са родени от жени? За да отговорим на този въпрос, решихме да проучим историята за раждането на Буда. Сведенията за човека, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове, бяха съвсем откъслечни.
Скоро обаче разбрахме, че въпросът за раждането на Буда също е твърде объркан. Трудно беше да се разбере коя е била майка му, кой е бащата и дали изобщо ги е имало. По този повод например г-н Мин ни беше казал следното: „Буда е роден на земята и е акумулирал в себе си много минали бракове. Бил е с висок ръст, много красив и добре е познавал древните знания, като ясно е осъзнавал, че е със земен произход." Историкът г-н Прадхан пък ни беше казал: „Буда се е родил от краля Тару и Мария Дева в градчето Люмбини - Непал, във водата на езерото."
Племето тару
Събирайки информация, ние се срещнахме с ръководителя на руския културен център в Катманду Владимир Павлович Иванов. Той ни разказа, че близо от градчето Люмбини наистина живеят хора, наричащи себе си тару, и добави, че в Люмбини е започнало строителство на международен център по будизъм, в който влагат големи средства почти всички азиатски страни и будистките общности от Европа и САЩ.
Хората, които ни разказаха за племето тару, не се числяха към сериозните учени. Отначало това обстоятелство предизвикваше в нас опасения за достоверността на сведенията, но описаното от тях се оказа толкова интересно, че за известно време забравихме за препоръките да се отнасяме по-внимателно към данните, получавани от случайни лица.
Един от тях, чието име не бих назовал по понятни съображения, разказа следното. Тару живеят в джунглата на границата с Хималаите. На север от тях се намира районът Джумла, който според някои данни се смята за първоизточник на нашата цивилизация. Членовете на племето тару единствени в света имат имунитет срещу маларията и с това са известни по света. Понастоящем тару наброяват около 1 000 000 души. Смята се, че племето живее на посоченото място повече от 3 000 години. Най-учудващо се оказа описанието на тяхната външност - кръгли лица с малки брадички, малък неиздаден напред нос, силно развит гръден кош, дебел и къс врат, стъпала без извивка - плоски и широки. До известна степен в изброените признаци можеха да се различат характерните черти на Буда.
Естествено у нас изникна желанието да се видим с представители на племето тару и да се убедим сами. Може би те бяха наследници на Буда?
Владимир Иванов ни помогна да намерим в Катманду представител на племето. Какво беше нашето разочарование, когато вместо очакваните отличителни белези видяхме типичен азиатец с обикновена външност. Все пак двама от членовете на експедицията посетиха племето тару, извършиха анатомични изследвания и окончателно се убедиха, че външността на местните хора е съвсем обикновена.
Историята с племето тару ни послужи за урок. Когато събеседник, без религиозен сан или сериозна научна титла, долови твоя интерес, той започва да говори това, което би искал да чуеш. И изведнъж на теб ти се струва, че твоите предположения намират реално потвърждение. Като че ли всичко върви по вода - каквото и да предположиш, все излиза вярно. В края обаче те очаква горчиво разочарование и съжаление заради пропиляното време. Но такъв е научният път - никога не минава без грешки.
В подобни беседи, за разлика от разговорите със свами, лами и крупни учени, рядко ще чуеш „може би...", „не зная...", „не, не е така..." Ламите и свамите са твърде авторитетни в източния свят. За тях е характерно бащинско-ироничното отношение към европейския научен интерес, примесено донякъде с уважително любопитство. Религиозното образование възпитава в тях изключително дълбоко уважение към древните знания, които те са призвани да съхраняват и развиват. Ето защо те смятат, че да си измисляш небивалици е голям грях. Всеки лама, ако не е сигурен в познанията си, спокойно ще каже „Не си спомням ..." и ще ви препоръча друг духовник, който според него по-добре е осведомен по дадения въпрос. Учените от Индия и Непал са възпитани в същия дух, защото са дълбоко религиозни. На получените от тях сведения може да се вярва.
Кой е Буда?
Очевидно се налагаше да отхвърлим първоначалната си хипотеза за раждането на Буда. А да се смятат хората от племето тару за негови наследници - звучеше несериозно. Може би той наистина е излязъл от състояние на сомати в езерото край градчето Люмбини или от близката планина. Последният вариант изглеждаше по-вероятен, понеже в легендите за него се споменава следният факт: на по-зряла възраст той започнал да гладува, измършавял и се оттеглил в дивата гора, откъдето по-късно се появил отново сред хората - красив и преобразен. Не е изключено да се е явил съвсем друг човек, а историите за „непорочното зачатие" да са измислица. Както вече посочихме (Бонпо-лама), през текущите 30 000 години на земята трябва да се появят 1002 Буди.
По този повод при
Е.П. Блаватская намираме следното (т. 2, с. 529, 530): „Будите са световно и общо достояние; те са историческите мъдреци... От едната група, начисляваща деветстотин и седем Буди, и петдесет и трима от другата... Тези кошове с най-древни писания върху „палмови листа" се пазят като най-голяма тайна... Онзи особен манускрипт, от който бяха извлечени следващите откъси и после преразказани на по-разбираем език, е бил преписан от каменни скрижали, принадлежали на един Буда от най-първите дни на петата раса, който е бил свидетел на потопа, когато са изчезнали под водата основните континенти на расата на атлантите. "
Написаното от Блаватская за Будите може да се схване по раз- личен начин. От една страна, привлича вниманието фактът, че те са назовани „исторически Мъдреци". Работата е там, че на друго място (т. 2, с. 440) Блаватская пише: „Адептите или мъдрите хора на третата, четвъртата и петата раси са обитавали подземни жилища..." Понятията „исторически Мъдреци" и „мъдри хора" изглежда са синоними. Тогава синоним е и думата адепти. Кои са те? От беседите със свами и лами разбрахме, че адепти се наричат хората, които живеят по стотици и хиляди години, пребивавайки в сомати и връщайки се периодично към обикновения начин на живот.
Оттук следва, че последният Буда а изглежда и други Буди - бидейки адепт, се е появил на Земята, като е излязъл от Генофонда на човечеството. Думите на Е. П. Блаватская: „.. .Будите са световно и общо достояние; те са историческите мъдреци... От едната група, начисляваща деветстотин и седем Буди и петдесет и трима от другата... ", потвърждават горното твърдение.
Необикновената външност на Буда може да бъде обяснена с факта, че е бил адепт-атлант или адепт-лемуриец (да се спомним думите на Е.П. Блаватская: „Адептите или мъдрите хора на третата, четвъртата и петата раси ..."). Огромните познания на последния Буда, на които никой не го е учил по време на обикновения му земен живот, са обясними единствено с факта, че е владеел знанията на атлантите и лемурийците. Косвено свидетелство е и споменаването от Блаватская за „каменните скрижали" и за Буда от времето на Потопа. В края на краищата тя директно и недвусмислено посочва, че Буда е бил представител на четвъртата раса, т.е. атлант (т. 2, с. 280, 281): „...чертите и типовете характери, приписвани на великаните от четвъртата раса...тези Буди, макар и често обезобразени от символично представените дълги провиснали уши... ".
От друга страна, съгласен съм, че думите на Е. П. Блаватская може да се интерпретират по съвсем друг начин. Тогава ще ни обвинят в слаба логика и в нагаждане на фактите. Но всички източни духовници знаят за адептите и дори, както твърдят, се срещат с тях! Фактът за съществуването на феномена сомати едва ли е оспорим на Изток. Буда е имал подчертано характерна външност, приспособена за полуводен начин за живот. Притежавал е огромни познания и т.н. Все пак съществуват достатъчно данни, свидетелстващи, че гореописаната логика може да се представи като хипотеза.
Но ако вземем за база тази хипотеза, ще трябва да добавим към нея и хипотезата за съществуването на Генофонда на човечеството. А съществува ли той наистина? Нима паралелно с нас има подземен и подводен свят на хора от различни цивилизации в сомати? Нима Буда и другите пророци са идвали оттам?!
Какъв е нашият отговор на въпроса — какви са били последният Буда и човекът, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове? Анализът на тяхната външност ни позволява да твърдим, че последният Буда заема средно положение между съвременния човек и човека, изобразен върху тибетските храмове. Забелязва се също така известна променливост по отношение на прехода от полуводен към наземен начин на живот: замяната на клапановидния нос (като дихателния орган при делфините) с обикновен и изчезването на ципите. Освен това и Е. П. Блаватская пише, че в „подземните жилища" се намират адепти от третата (лемурийци), четвъртата (атланти) и петата (нашата цивилизация) раси.
Имайки предвид всичко казано дотук, можем да допуснем, че последният Буда е бил атлант, а човекът, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове - лемуриец или лемуро-атлант.
Кои са лемурийците и атлантите?
Изследователски методи
При подобен род изследвания не може да се очаква, че ще се получат безспорни и точни данни. Налагаше се да обобщаваме сведенията, почерпени от различни източници.
Най-опасна според нас е научно-популярната литература, която изобилства от противоречия и измислици, макар че някои книги са прецизни и сериозни. Такива са например книгите на Лобсанг Рампа „Третото око", „Докторът от Лхаса", „Пещерите на древните" и др. Авторът, след като овладява медитация при своя наставник, започнал да изпада в сомати и известно време прекарал в една от пещерите в Тибет. Доверие буди и книгата на Джон Хислъп „Беседите с Бхагаван Шри Сатя Саи Баба", изградена под формата на беседи с великия Саи, когото в някои региони на Индия смятат не само за Посветен, но и за въплъщение на Бога на земята. Интересна е и книгата на Рудолф Щайнер „Из летописите на света", описваща тайната „Хроника на Аканш", съставени в древността от Посветените. Взехме под внимание и сведенията, получени от тези книги.
Анализът на източната религиозна литература се оказа сложен не само защото е написана на трупно достъпни за нас езици (сан-скрит, непали и т. н.), но и заради особената алегоричност, характерна за източния стил. В древните източници намерихме различни сведения за живота на хората от предишните цивилизации, които не се отличаваха кой знае колко помежду си. Тези сведения в общи линии съвпадаха с фактите, изложени в трудовете на великите Посветени като Е. П. Блаватская и Нострадамус. Лами, гуру и свами са знаели за предишните цивилизации, но са избягвали да разказват за тях, защото или слабо са си спомняли този раздел от религиозната наука, или са го криели като голяма тайна.
От трудовете на Посветените най-достъпни за нас бяха книгите на Нострадамус и Блаватская. Разбира се, пророчествата на французина са изложени под формата на четиристишия, чийто превод от старо френски на руски можеше да доведе до неверни заключения. „Тайната доктрина" на Е. П. Блаватская пък е огромен по обем и фактология труд. Логиката в тази книга ми се стори някак си нечовешка - всичко е изложено в строфи, а началото на дадена мисъл можеш да намериш в края на книгата, средата й - в началото, а края й - в средата. При първия прочит безкрайно много се дразнех, но после осъзнах, че тук господства логика от изключително висок ранг — може би логиката на Висшия разум, която моят човешки мозък схващаше само частично и то от време на време. След като се отчаях да систематизирам изложените в книгата факти, принудих се да приложа стар студентски трик. Мнозина студенти са способни, напрегнато изучавайки материала, да го запомнят за кратко, а след това го забравят. Отново прочетох книгата, като запомних доста пасажи, а после ги съпоставих мислено и започнах да си водя бележки, като въвеждах цялата информация в руслото на човешката логика и хронология. Тези бележки вече включих в логическите си умозаключения.
Може ли да се вярва на Посветените? Трудно е да се каже „да", но също толкова трудно е да се каже „не". Все пак всеки разумен човек вярва в Бог, поне когато настъпи смъртният му час. Ако не отричаме съществуването на Бог, т.е. на Висшия разум, не би трябвало да отричаме и сведенията на"Посветените, защото религиозните знания принципно съвпадат с текстовете на Посветените. Разликата е там, че религията, предназначена в ранния си период за полуграмотни хора, им се поднася в приемлива за тях приказна форма, докато сведенията на Посветените носят характера на историко-научни знания. Можем да предположим, че Висшият разум на отделни етапи от развитието на човечеството „посвещава" отделни човешки индивиди в по-сложните аспекти на Единното всемирно знание, като задълбочава първоначалните религиозни знания и противодейства на догматизма на закостенелите религиозни служители.
От гледна точка на съвременната физика механизмът, чрез който Посветените получават знания, би трябвало да е следният. За тези хора - Посветените, престава да действа принципът SoHm. С помощта на психичната си енергия те вече могат да се настроят на честотата на Всеобщото информационно пространство. Всеки Посветен, описвайки източника на знанията си, отбелязва, че сякаш му ги е диктувал „глас". Засега ни е трудно да си представим друг източник за получаване на тези учудващи и сравнително еднакви за всички Посветени знания. Религиозните знания и знанията на Посветените идват от един източник - Всеобщото информационно пространство.
Мнозина са способни чрез медитация да изпадат в транс, по време на който „виждат" миналото и настоящето. Вероятно за тях се отварят само тесни канали за информация и затова сведенията им са объркани. Информационният канал на Великите Посветени очевидно е несравнимо по-широк, затова знанията им са доста по-подробни и имат своята „нечовешка" логика, както вече отбелязах.
Надявам се, читателите да ми простят, че се позовавам най-вече на Елена Блаватская. Всъщност всички Посветени говорят почти едно и също. Само че руското издание на Блаватская ми е по-разбираемо в езиково отношение.
В заключение - всички посочени данни и изследвания сме съпоставили с анатомо-физиологическия анализ на външността на хората от предишните цивилизации, за да отговорим поне до известна степен на въпроса какви са били лемурийците и атлантите.
Общи сведения за предишните цивилизации
Елена Блаватская пише по този повод (т. 2, с. 169): „...Историята на първичните раси е заровена в гроба на времето не за Посветените, а единствено за невежествената наука. "
Според посочените източници никой не оспорва произхода на човека чрез уплътняването на духа. Формулирано на езика на съвременната физика, вълновият вариант на живота - духът, Онзи свят, постепенно се е материализирал и е придобил човешко тяло. Процесът на материализация на духа, на сгъстяване на психична- та енергия напомня за приказката, в която при разтварянето на вълшебната покривка храната се появила от нищото. Разбира се, в това не може да се вярва.
От друга, страна, дори от уроците по физика знаем, че 2 г = 1 електрон, т.е. вълновият елемент е способен да се трансформира в материален. Жителят на гр. Уфа - Марат Фатхлисламов, на два пъти е посещавал Великия аватар Сатя Саи Баба в Индия и се е убедил със собствените си очи как той материализира мисълта, създавайки като че ли от нищото прахообразни вещества, ориз и други предмети. Марат донесе и няколко видеофилма, в които се демонстрира процесът на материализация.
Естествено, материализирането, извършвано от Великия аватар, може да е добре изпълнен фокус. Твърде убедително е обаче всичко, което прави! А и броят на хората, които му вярват, е смайващо голям - всекидневно го посещават около 10 000 души, а на тържеството по повод неговата 70-годишнина се събрали 1 000 000 души от цял свят. Трудно е да си представим чак такова количество простаци и будали.
Трябва да отбележим, че хипотезата за материализарането на психичната енергия има също толкова шансове да бъде доказана, колкото и възприетата в наше време хипотеза за възникването на живота чрез появата на органични молекули и тяхното постепенно усложняване.
Според религията и знанията на Посветените на земята е имало 5 раси (или цивилизации). Както вече отбелязах, представителите на първата раса, наричани самородените, били ангелопо-добни същества с ръст 50-60 метра, с едно око (онова, което сега наричаме трето) и се размножавали чрез делене. Представителите на втората раса, наричани родените по-късно или безсмъртните, били вече по-плътни, но все още призракоподобни същества с височина около 40 м и с едно око (също от типа на третото) и се размножавали чрез пъпкуване и спори. Третата раса, наричана двояките, андрогини или лемурийци, съществувала най-продължително и проявила най-голяма вътрешна изменчивост. В рамките на тази раса станала подялбата на половете, появили се костите, тялото се уплътнило и от четириръки и двулики същества с ръст около 20 метра те се превърнали в двуръки, с едно лице и по-ниски на ръст. Изключително развитие постигнали най-късните лемурийци - лемуро-атлантите. Представителите на четвъртата раса, наричани атланти, били с две ръце и едно лице, 6-8-метрови на ръст и имали плътно тяло. Представителите на петата раса, т.е. нашата цивилизация (наричана арийци), отначало били по-високи на ръст, но постепенно се смалили до днешните размери.
Смята се, че на Земята ще се изредят една след друга само 7 раси. Всяка от тях е имала и ще има по 7 субраси.
Кога е възникнал животът на Земята?
Във всички посочени източници се отбелязва, че животът и човекът са възникнали преди милиони години.
Е. П. Блаватская (т. 2, с.261): „ Читателят може да попита защо изобщо говорим за дракони? Защото знанието за съществуването на подобни животни е доказателство за огромната древност на човешката раса. "
В „Хрониката на Акаши" пише: паралелно с човека са съществували животни, които са били на същата степен на развитие, както и той. Според съвременните понятия биха ги причислили към влечугите. " (Р. Щайнер „Из летописите на света ", 1992, с. 66)
Блаватская в „Тайната доктрина" (т. 2) дава достатъчно данни за продължителността на последните земни цивилизации: „Лемурия е загинала около 700 000 години до началото на това, което сега наричаме Третичен Период " (с. 392), „...наводнението, заляло последните части от Атлантида, е станало преди 850 000 години... " (с. 416), „...след загиването на последните представители (има предвид атлантите от острова на Платон, оживели след Всемирния потоп) на расата на атлантите преди около 12 000 години... " (с. 158), ,,...и че арийците (нашата цивилизация) са съществували вече 200 000 години, когато първият велик остров или континент (на атлантите) е бил потопен " (с. 495).
Очевидно възникването на човека чрез уплътняване на духа е отнело на природата милиони години еволюционен труд. Във връзка с това отново ще цитирам Е. П. Блаватская (т. 2, с. 392): „Преди появата на високо разумната и интелектуалната раса на no-късните лемурийци е изминал период от няколко милиона години от времето на първата раса, която нямала разум; както и другият период между най-ранната цивилизация на атлантите и историческия период... " И тъй, животът на Земята се е появил преди милиони години, а човешките раси (цивилизации) са се раждали една след друга, като постепенно са се усложнявали. В същото време историята е била изпъстрена с глобални катастрофи, които са унищожавали цели цивилизации. Затова е било напълно логично да се създаде Гено-фонд, подсигуряващ човечеството в случай на глобални катастрофи.
Материализъм или идеализъм?
Кое е първично - идеята или материята? Този вечен спор в религията и трудовете на Посветените се накланя по посока на идеализма. Има ли доказателства? Трудно е да се намерят преки доказателства, понеже всичко е погребано назад във времето. Но вече никой не оспорва паралелното съществуване на финия и физическия свят и факта, че мисълта, т.е. психичната енергия има и материални измерения. От друга страна, постепенното усложняване на органичните молекули след появата на примитивни форми на живот и последвалия им прогрес също не може да се изключи. Има ли доказателства? Някои лабораторни експерименти дават смътна представа за процесите, но истината също е погребана назад във времето.
Материалният вариант на живота е някак си по-осезаем и по-разбираем, затова изпитваме и по-голямо доверие към него. Вълновият вариант ни изглежда като нещо мистично и приказно, понеже при съвременното ни ниво го разбираме лошо и сме склонни да възкликваме „О, чудо!" или тотално да отричаме всичко. Все пак навярно вълновата и материалната страна на живота са свързани, също както са свързани финият и физическият свят.
Когато е трудно да се открият преки доказателства, ви остава да вярвате в правотата на божественото учение, ако не сте атеист. Ако се съпостави развитието на науката и религията, можем да откроим слепната тенденция: науката не може да отхвърли божественото учение и намира все повече и повече доказателства за неговата правота. Трябва да осъзнаем, че сме само малка частица от Висшия разум и не е наша работа да бъдем съдници. Както е известно, най-големият грях е да смяташ себе си за Бог. Консервативният учен извършва огромен грях, абсолютизирайки достигнатото от него като истина от последна инстанция и напълно отричайки новите научни кълнове, чието „шумолене" вече се разнася из научните кръгове.
Лемурийците
От посочените източници става ясно, че земните континенти са били различни преди няколко милиона години. Главният континент на Лемурия е бил разположен в района на Австралия, която изглежда е остатък от него. По този повод в „Тайната доктрина" четем: „.. .Jukes пише: от времето на Оолитния (Юрския) период в Австралия са настъпили no-малко промени, отколкото на други места. " (т. 2, с. 248); „По онези времена Земята е била не толкова плътна и по-течна. " (Р. Щайнер, „Из летописите на света", с. 48).
Лемурийците са се разделяли на ранни и късни (лемуро-атланти).
Ранните лемурийци са били с огромен ръст (около 20 метра), с по четири ръце и две лица. Отначало телата им са били изградени от меки вещества, пластични и гъвкави. Точно при тях за първи път в процеса на еволюцията са се появили кости, които укрепили конструкцията на тялото и ги направили по-приспособими към земния живот, макар че увеличили теглото им. Според една от хипотезите (Лобсанг Рампа, „Докторът от Лхаса", с. 231) по това време Земята се е въртяла по друга орбита и гравитацията е била значително по-слаба. Животните са съществували в множество разновидности и са били по-едри. Може би това са легендарните динозаври? Този факт не може да се изключи, още повече ако се вземе предвид горе-долу паралелното съществуване в един и същи период на огромните влечуги и лемурийската цивилизация.
Ранните лемурийци почти не са притежавали памет, речта им напомняла нещо като пеене, общували си най-вече чрез „четене на мисли", а основното си внимание са концентрирали върху развитието на волевите моменти в живота. Като производни на втората раса („родените По-късно", „безкостните"), ранните лемурийци отначало също са били хермафродити, но после се извършило разделянето на половете - появили се мъжете и жените.
По този повод Е. П. Блаватская пише (т. 2, с. 249): „ Третата раса на човечеството е най-тайнствената...Тайната как точно е станало зараждането на единия или другия пол не може да бъде напълно обяснена. Ясно е обаче, че отделните единици на третата раса са започнали да се разделят още в своите обвивки или яйца... "
Също тя посочва (с. 211), че те са .се размножавали по начин, подобен на пъпкуването - както и повечето растения, червеи, охлюви и т.н. В „Хрониката на Акаши" разделянето на половете се обяснява така: индивидите с доминиращ женски елемент са били душевно по-развити и са изпитвали любов към индивидите с доминиращ мъжки елемент (Р. Щайнер, „Из световните летописи", с. 46, 47).
Както вече отбелязах, ранните лемурийци са били четириръки и двулики. След разделянето на половете двете задни ръце постепенно атрофирали поради това, че „третото око", разположено в задната част на главата, започнало да се скрива навътре в черепа. То е било прототип на циклопското око на първата и втората раса и е „виждало" във вълновия диапазон на финия свят, т.е. в света на психичната енергия (свръхвисоките честоти). Доколкото разбирам, то е „виждало" горе-долу така, както „виждат" съвременните йоги, изпадайки в транс или сомати. Двете задни ръце са обслужвали това „трето око".
Според мен двете предни очи са се появили при ранните лемурийци, защото са започнали все повече да се „потапят в материята", което изисквало зрение за физическия свят. Постепенно неговата роля се е увеличила в сравнение със зрението в ефирния свят.
По този повод Е. П. Блаватская пише (т. 2, с. 374): „ Третото око... отначало е било единствен зрителен орган. Двете предни физически очи са се развили едва по-късно — както при животното, така и при човека - като орган на физическото зрение, който в началото на третата раса е бил в същото положение както при някои слепи гръбначни. Двете предни ръце са обслужвали двете предни очи. " И тъй, ранният лемуриец е изглеждал доста особено - огромен на ръст, четирирък и двулик. Може би паметта на човечеството, пренесена през милионите години, е запазила този необикновен облик в изображенията и идолите на индийските езотерични богове. Ранните лемурийци изглежда наистина са били съвършени в това отношение, понеже са виждали и са действали както във физическия, така и във финия свят.
Късните лемурийци вече са били двуръки и еднолики. Задните им ръце атрофирали, а задното „трето око" се скрило дълбоко в черепа, но не престанало да функционира, тъй като костната преграда на черепа не важи за психичната енергия. Духовният елемент в живота на късните лемурийци все още е бил от голямо значение, принципът SoHm не е бил в сила и те са поддържали връзка с Всеобщото информационно пространство чрез „третото око". Те са били високоразумна и интелектуална раса.
Но най-интересното за късните лемурийци е твърдението на Блаватская (т. 2, с. 247, 247, 410), че и в наше време съществуват преки потомци на лемурийците, които не са минали през пещта на генетичните промени в четвъртата (атлантите) и петата (нашата цивилизация) раси. По-конкретно тя пише: „Можете да различите остатъчни елементи от този велик навремето народ (Лемурията на третата раса) в някои пло-скоглави аборигени в Австралия", „...австралийските туземци - съществуващи по едно и също време с архаичната флора и фауна - трябва да причислим към дълбоката древност. Цялото обкръжение на тази тайнствена раса, за произхода на която етнологията мълчи, свидетелства за истинността на езотеричната гледна точка", „...оцелелите от онези късни лемурийци, които се спасили от гибелта, погълнала тяхната раса, когато главният континент бил погълнат от водите, са станали родоначалници на част от сегашните туземни племена ...Австралия сега е една от най-древните страни над водите... "
В „Хрониката на Акаши" също има подобни сведения: „ Те (лемурийците) са се изродили, а потомците им продължават и днес да населяват някои области на Земята като диви народи " (Р. Щайнер „Из летописите на света ", с. 22).
Във връзка с това изследването на Австралия, която според тези източници е част от древния континент Лемурия, представлява за нас голям интерес. Възможно е аборигените да са запазили от анатомичните особености на лемурийците.
Лемуро-атлантите
От всички източници става ясно, че лемуро-атлантите съществено са се отличавали от своите предци - ранните лемурийци, и от потомците си - атлантите. Те са били по-съвършени и от едните, и от другите. Един руски Посветен, разказвайки за късните лемурийци, твърдеше, че в сравнение с тях атлантите и хората от наша-та цивилизация са като неразумни деца. В „Хрониката на Акаши" пише, че в началния период на атлантическата цивилизация имало вождове, които били въплъщение на Бога на земята и чиито души са свързани с Висшия разум (Р. Щайнер „Из летописите на света", с. 46, 56).
Интересът към лемуро-атлантите се поддържа още и от факта, че според някои версии те и сега са основните представители на загадъчната страна Шамбала. Съвременните хора виждат техните летателни апарати като тайнствени летящи чинии.
Какви са били лемуро-атлантите? Най-подробното описание на живота и гибелта на лемуро-атлантите намерихме при Е. П. Блаватская („Тайната доктрина", т. 2, с. 278, 340, 342, 395, 397, 427, 429, 447, 530, 537) и Лобсанг Рампа („Докторът от Лхаса", с. 230-232). В тези източници пише, че лемуро-атлантите са се раждали със способността за ясновидство, обхващащо всичко скрито. Зрението им е било неограничено и те са разпознавали нещата мигновено. За тях не съществували нито разстояния, нито материални прегради. Познавали са из основи тайните на природата и първоначалната мъдрост. Наричали ги Синове на Боговете.
Лемуро-атлантите не изповядвали религия, защото не познавали догмите и нямали убеждения, основани върху вярата. При тях напълно се разтворило „третото (менталното) око", поради което са усещали своето единство с вечно съществуващото, вечно непостижимото и невидимото всичко - Единното Всемирно Божество. Това е бил „Златният век" на онези древни времена, когато боговете ходели по Земята и свободно общували с простосмъртните. Когато той приключил, боговете се оттеглили, т.е. станали невидими, а по-късните поколения започнали да се прекланят пред техните царства - стихиите.
Лемуро-атлантите са строили огромни градове, използвайки мрамор, лава, черен камък, метали и редки почви. Те изсичали от камъни своите собствени изображения - по-свой размер и подобие, и им се кланяли. Древните останки на гигантските съоръжения са били съградени от тях. Огромни монолити с тегло до 500 тона били използвани в строителството. Съществува предположението, че „висящите камъни" в долината Солзбъри - Англия, и египетският сфинкс са техни творби.
Цивилизацията на лемуро-атлантите е била най-развитата на земното кълбо. Имали са летателни апарати, с които напускали Земята. По този повод Сатя Саи Баба казва (Джон Хислъп, „Беседи с Бхагаван Шри Сатя Саи Баба", с. 165), че тези летателни апарати са се задвижвали със силата на мантрите, т.е. чрез специални заклинания или, казано с други думи, използвана е психична енергия.
Лобсанг Рампа описва хора с гигантски ръст, живели заедно с ранните атланти. Той отбелязва, че те са били по-едри от атлантите, макар последните да са били два пъти по-високи от съвременните хора. Лобсанг Рампа нарича тези гиганти суперинтелектуалци. По това време климатът е бил по-топъл, флората - по-обилна, а Земята се е въртяла по друга орбита и е имала планета близнак. Гравитацията е била много по-слаба.
Пак при него намерихме сведения за конфликтите между различните групи лемуро-атланти. Те завършили с война, довела до ужасяваща експлозия, която променила орбитата на Земята. По-късно хората забелязали, че планетата близнак започнала да се приближава към Земята. И тогава моретата излезли от бреговете си, а ветровете задухали с невиждана сила. Расата на лемуро-атлантите забравила за препирните и набързо се издигнала в небето със своите летателни апарати. Те предпочели да напуснат Земята завинаги.
На Земята продължили ужасните катаклизми. Приближаващата се планета ставала все по-голяма и скоро между нея и Земята прескочила огромна искра. Небето се покрило с черни облаци, настъпил непоносим студ. Много от хората (атлантите) загинали. После Слънцето започнало да се отдалечава, да изгрява от Изток и да залязва на Запад. Земята преминала в друга орбита и придобила нов спътник - Луната. Впоследствие хората открили върху земната повърхност голяма яма (може би това е древният Попигайски кратер), образувала се по време на сблъсъка между планетите.
И тъй, съществуват много сведения за това, че цивилизацията на лемуро-атлантите е била най-развитата земна цивилизация
Напълно ли са загинали те? Някои данни свидетелстват, че те и досега може би се намират в състояние на сомати в Генофонда на човечеството. Според други - лемуро-атлантите са в основата на загадъчната Шамбала, след като са се научили в процеса на еволюцията да преминават от физическо във фино състояние и обратно. Описвайки страната Шамбала, Николай Рьорих нееднократно посочва, че нейните хора са способни да изчезват или да стават невидими.
Да вярваме ли на всичко това? Не зная. Мисля обаче, че преминаването от физическия към финия свят и обратно е напълно възможно.
Атлантите
Както пише Лобсанг Рампа („Докторът от Лхаса", с. 235-237), след катастрофата, предизвикана от сблъсъка между планетите, останалите живи атланти започнали да се приспособяват към променените условия на Земята, но вече в отсъствието на суперинтелектуалците, които биха могли да помогнат за оцеляването им. Като спомен за тях възникнала религията. Жреците се опитвали, използвайки религията, да подчиняват хората на своята власт. Мамутите и бронтозаврите изчезнали, тъй като не се приспособили към новия климат. Небето, което преди било червено, станало небесносиньо. Понякога валял сняг, ветровете били станали осезаемо по-студени, появили се приливите и отливите. Хората постепенно ставали все по-ниски.
Жреците на атлантите разбирали, че без знанията на лемуро-атлантите обществото трудно ще прогресира. Започнали да събират старинните им писания, опитвали се да ги дешифрират. Били предприети разкопки за откриването на други източници на древните знания. Овладяването им довело до прогрес.
Били построени големи градове, учените постоянно изобретявали все по-нови средства за покоряване на природата. Хората построили летателни апарати и започнали да се издигат във въздуха със самолети без крила. Те летели безшумно и можели да „застиват" във въздуха, защото хората разбрали тайната на гравитацията и се научили да използват антигравитацията. Управлявали например във въздуха огромен камък с помощта на устройство, голямо колкото длан. Превозването на стоки ставало предимно по въздуха, наземен транспорт използвали при малки разстояния, превозването по вода било рядкост.
Е. П. Блаватская (т. 2, с. 533) също пише, че атлантите са притежавали летателни апарати. Тя посочва: „...Именно от четвъртата раса са получили... най-ценните науки за скритите свойства на скъпоценните и другите камъни, както и химията..."
В „Хрониката на Акаши" (Р. Щайнер, „Из летописите на света", с. 20) е отбелязано, че атлантите властвали над това, което се нарича жизнена сила. Например в пшениченото зърно е концентрирана сила, благодарение на която прераства кълнът. Атлантите имали приспособления, с чиято помощ тази или подобна жизнена сила се превръщала в механична, прилагана при летателните и другите апарати.
Освен че въздействали върху гравитацията и използвали жизнената сила, атлантите употребявали психичната енергия с помощта на „третото око". Нострадамус посочва, че при строителството на пирамиди и други подобни монументи атлантите пренасяли камъните с „поглед" (изглежда са се настройвали с помощта на „третото око" на вълновите елементи на камъка и по този начин са противодействали на гравитацията). Е. П. Блаватская (т. 2, с. 375) отбелязва, че в процеса на еволюцията им „третото око" започнало да губи своята функция, но те предприели мерки, за да стимулират „вътрешното си зрение". След като овладели необичайните за нас сили (антигравитацията, жизнената сила и психичната енергия), атлантите създали високоразвита цивилизация, останки от която намираме и днес.
Е. П. Блаватская (т. 2, с. 538) пише следното: „... пирамидите на Египет, Карнак и хилядите развалини... на монументалния Начкон-Ватв Камбоджа... развалините в Паленке и Уксмала в Централна Америка... (светът) на неизбледняващите бои в Луксор - тирският пурпур, яркият вермийон и заслепяващото синьо, които украсяват стените..., са толкова свежи, както в първия ден на полагането им... неразрушимият цимент на пирамидите и древните акведукти... сабята-дамаскиня, която може да бъде сгъната в ножницата, без да се пречупи... несравнимите нюанси на витражите... тайната на стъклото, поддаващо се на обработка... "
Лобсанг Рампа („Докторът от Лхаса", с. 237) пише, че са общували помежду си чрез телепатията, която изпълнявала ролята на „универсален език". Постепенно започнала да се развива речевата функция, появили се различни езици, хората все по-трудно се разбирали един друг. Било измислено писмото.
В „Хрониката на Акаши" (с. 18, 19) се отбелязва, че атлантите са се отличавали от съвременните хора с прекрасно развита памет и с не по-малка предразположеност към логиката. При тях се ползвали с авторитет предимно възрастните хора заради дългогодишния си опит.
По време на атлантическата цивилизация географията на континентите е била по-различна. В същата „Хроника на Акаши" (с. 17) се казва, че атлантическият континент се е разпростирал на мястото на Атлантическия океан между Европа и Америка. Е. П. Блаватская (т. 2, с. 279, 280) разграничава два основни континента: единият в Тихия океан, вторият - в Атлантическия. Както отбелязва тя, Мадагаскар, Цейлон, Суматра, Ява, Борнео и островите на Полинезия са части от огромния тихоокеански континент Атлантида. За размерите му може да се съди по Сандвичевите острови, Нова Зеландия и остров Пасха, които са били „трите върха на потъналия континент". Туземците от тези острови никога не са се познавали и въпреки това твърдят, че островите им преди са били част от огромен континент. Но най-интересното беше, че местните жители говореха на един език и имаха еднакви обичаи.
Вторият континент Атлантида се е разпростирал в Атлантическия океан и негови части са Азорските и Канарските острови. На мястото на съвременния азиатски континент е имало само големи острови.
Съществуват сведения, че атлантите са били от различни нации и подраси. Например в „Хрониката на Акаши" (с. 23-29) се разграничават 7 подраси. Първата подраса (рмоагали) се е отличавала с високоразвита памет и магична сила на словото. Втората подраса (тлавиатли) придобила честолюбие и запазвала в паметта си своите подвизи и деяния. Третата подраса (толтеки) е предавала постиженията и талантите си на своите потомци, във връзка с което са се появили клановете и вождизмът. Четвъртата подраса (пратуранци) изпитвала по-силни користни желания и стремежи. Петата подраса (прасемити) се характеризирала с развити аналитични способности. Шестата подраса развила мисловната си сила, поради което се появила жаждата за нововъведения и промени. Седмата подраса (монголи) развила още по-интензивно мисловната сила, но стигнала до убеждението, че най-умно е най-древното.
Е. П. Блаватская (т. 2, с. 278,280,281,493,532, 533) отделя две подраси на атлантите - деви и пери, отбелязвайки, че девите са били силни гиганти, и разграничава атлантите от хората, чийто облик напомнял Буда, от хората, приличащи на статуите от остров Пасха. Според нея първите били Синове на Боговете, а вторите - на злобни магьосници. Освен това атлантите били жълти, черни, кафяви и червени. Жълтите са прародители на китайците, монголите и туранците, черните - на африканските негри, а червените - на евреите.
Тя пише и за греха на атлантите, които злоупотребили с новите технологии. Светилището, предназначено за Бога, било превърнато в езически молитвен дом - място за всякакви духовни беззакония. В резултат започнали безкрайни войни между различните групи атланти.
Лобсанг Рампа (с. 238, 239) обяснява, че причина за възникването на войните е била появата на различни езици сред атлантите. Същият автор пише, че атлантите са изобретявали все нови и нови видове оръжия. Появило се лъчево оръжие, което предизвиквало мутации. Бактериологичното причинило ужасна епидемия от инфекциозни болести. Скоро създали и оръжие, чиято употреба довела до появата на невидими дотогава облаци в стратосферата. Земята се разтресла и като че ли се олюляла около своята ос. Потопи, пожари, смъртоносни лъчи убивали хората с милиони. Някои се спасили в херметизирани кораби, които плували по повърхността на водата, други се издигнали във въздуха с летателни апарати.
Е. П. Блаватская (т. 2, с. 278, 439, 466, 534) така обяснява войната между атлантите. Черните атланти, които били управлявани от низшите материални духове на Земята и съставлявали две трети от човечеството, воювали срещу жълтите атланти, останали верни на боговете и представляващи една трета от човечеството. Двете групи атланти се различавали една от друга не само физически, но и духовно. Те били отлично осведомени за първоначалната мъдрост и тайните на природата, взаимно антагонистични в своята борба. Тя описва как вождът на жълтоликите, виждайки греховете на черноликите, изпратил своите въздушни кораби (вимана) с благочестиви хора при братята управници с думите (с. 379): „Нека всеки жълтолик изпрати сън (хипнотичен) на всеки чернолик. Нека дори те (магьосниците) избегнат болки и страдания. Нека всеки човек, верен на слънчевите Богове, завърже (парализира) всеки човек, верен на лунните богове, за да не избегне никой своята участ... Когато черноликите се събудили и си спомнили за своите вимана, за да се спасят от надигащите се води, те видели, че онези били изчезнали. "
И тъй, цивилизацията на атлантите, оцеляла след гибелта на лемурийската цивилизация, овладяла древните знания на лемуро-атлантите и ги развила, но постепенно между отделните групи атланти се натрупвал антагонизъм, който довел до война. Безкрайните войни и все по-новите оръжия неизбежно предизвикали гибелта на Атлантида.
Гибелта на Атлантида. Всемирният потоп
Информация по тези въпроси успяхме да намерим главно в монументалния труд на Е. П. Блаватская (т. 2, с. 158, 179, 276, 278, 279, 284, 364, 365, 378, 379, 392, 393, 416, 438,439, 458,466, 495, 501, 509, 514, 535, 536, 537, 541, 546). Известни допълнения успяхме да направим и в посочените вече книги на Р. Щайнер (с. 17) и Лобсанг Рампа (с. 239, 240).
Безкрайните войни и невижданото по своята мощ оръжие в крайна сметка повлияли върху стабилността на земната ос. Преместването й предизвикало глобални промени в земните недра, които били съпътствани от изчезването на Атлантида и появата на нови континенти. Последната фатална война, избухнала между жълтите и черните атланти, предизвикала гибелта на последните, които в момента на потъване на континентите били под хипнотично въздействие (телепатично оръжие). Жълтите успели да се спасят с летателните си апарати (вимана), като кацнали на „Земята на огъня и метала", под която се разбират днешните Хималаи, Тибет и Гоби. Двата главни континента на Атлантида потънали.
Всемирният потоп бил предизвикан от това, че „полюсите сменили местата си". От книгата на Е. Блаватская се разбира, че „Земята на огъня и метала" била полярната област (Северният полюс). Оттук следва, че по времето на Атлантида самият полюс се е намирал в района на Хималаите, Тибет и пустинята Гоби. В резултат на разместването на земната ос Северният полюс се преместил на сегашното си място.
„По време на Всемирнния потоп цялата Земя била една огромна водна пустиня, само върховете на Хималаите и Тибет заедно с високото плато (Гоби) стърчали от водата. На мястото на пустинята Гоби се плискало голямо вътрешно море, там имало остров, който по своята несравнима красота нямал съперници в целия свят и бил обитаван от последните оцелели представители на раса, предшествала нашата. Този остров според преданието съществува и досега като оазис, обкръжен от страшното безлюдие на пустинята Гоби."
Лобсанг Рампа пише, че при атлантите съществувало племе, което се ползвало навремето с особената благосклонност на суперинтелектуалците (лемуро-атлантите). То обитавало великолепен бряг на едно от моретата. След Всемирния потоп територия- та му се издигнала над морското ниво и била обкръжена от високи планини (може да се предположи, че това е Гоби - бел. Е. М.). Жреците на племето били предсказали потопа. Те предварително отразили историята, картата на света и на звездното небе, а също така и тогавашните научни представи, върху златни плочи. Заедно с образци на инструменти, книги и други предмети те били скрити в каменни пещери на няколко отдалечени едно от друго места, за да ги намерят хората от бъдещето и да опознаят своето минало.
В резултат на издигането на територията климатът силно се променил, мнозина от жителите умрели от преохлаждане и разредения въздух. А оживелите станали родоначалници на съвременните издръжливи тибетци. Точно по тези места дълбоко в планинските пещери са скрити плочите, съхраняващи Знанието. В пещерите имали право да влизат малцина от новите жреци. Другите свидетелства за изчезналата цивилизация се намират в един изоставен, от никого неохраняван град, сред просторите на планинския масив Тян-Шан.
Данни за това, че в пещерите на Тибет и Гоби е скрито великото Знание, намираме и при Е. Блаватская. Тя обаче не разказва за златните плочи и книгите, а недвусмислено намеква за хора в сомати, намиращи се в тази област на земното кълбо: „...Малцината от безсмъртните хора, спасили се, когато загинал свещеният остров, намерили пристан във великата пустиня Гоби, където пребивават и досега, невидими за всички и защитени от достъп до тях от цели войнства духове" (с. 466); ,,...в Аиряна - Ваеджо, където се строи Бара... годината изглежда като един ден и една нощ... това е ясен намек за полярните области" (с. 365); „...там, във Бара, ще донесеш семената на мъжете и жените, семената на всякакъв род домашни животни... за да се съхранят там и да не се изчерпват, докато тези хора пребивават във Бара... " (с. 364).
От всичко казано следва, че по време на Всемирния потоп, предизвикан от изместването на земната ос и полюсите, част от атлантите са се спасили, като се преместили в района на Хималаите, Тибет и Гоби. По времето на Атлантида районът е бил полярна област, но изглежда с други климатични условия от сегашния Северен полюс. Издигането на планините и на платото (Гоби и Тибет) са променили условията на живот. Една част от оцелелите атланти станали родоначалници на съвременните тибетци, други се укрили в планинските пещери и изпаднали в състояние на сомати, запазвайки за хилядолетията и себе си, и своите знания. Там се съхраняват и златните плочи, книгите и инструментите, свидетелстващи за знанията на атлантическата цивилизация.
Авторите отбелязват, че са се спасили само „благочестивите", т.е. хората, способни да се освободят от негативната енергия -важно условие за изпадане в дълбоко сомати. Спасили са се също така и част от атлантите, пътували в херметизираните кораби, както и онези, които били. издигнати над морското равнище заедно със земята, върху която живеели. Другите загинали под водата, възможно е над главите им да са се съединили планините.
Кога е загинала Атлантида? Подобни сведения намерихме само при Е. Блаватская. На няколко места тя отбелязва, че Всемирният потоп и гибелта на главните континенти на Атлантида са станали преди 850 000 години. По време на Всемирния потоп атлантите загинали веднага. Оцелелите изчезнали в периода отпреди 850 000, - 700 000 години. По нататък обаче Блаватская си противоречи: на едно място отбелязва, че преди 850 000 години е имало половин дузина потопи и последният от тях е станал преди 100 000 години, на друго - че в периода преди 850 000 - 11 000 години вече е нямало потопи. Тя специално отбелязва, че Всемирният потоп, унищожил основните континенти на Атлантида преди 850 000 години, е библейският потоп, останал в паметта на хората. Малките „потопи" нямат нищо общо с него.
При това положение какво се е случило преди 11 000 години? При Нострадамус, Е. Блаватская и в „Хрониката на Акаши" се отбелязва, че освен Хималаите, Тибет и Гоби след Всемирния потоп отпреди 850 000 години е останал незалят още един участък от сушата (в съвременния Атлантически океан), описан от Платон и наречен в източниците „островът на Платон". Там останали живи атланти, които не разпилели своите знания и технологии. Те живеели на своя остров, оказвайки влияние върху развитието на хората от нашата зараждаща се цивилизация, появила се върху издигналите се от океана континенти. Е. Блаватская приписва построяването на великите египетски пирамиди на атлантите от „острова на Платон" и назовава времето - преди 78 000 години, когато „Египет току-що се бил появил от водите ". Отбелязва положителното влияние на атлантите върху древните египтяни: „Династията на древните египтяни притежавала всички знания на атлантите, макар в жилите им да не течала кръвта на атлантите. "
Преди 11 000 години атлантите от „острова на Платон" видели на небосклона нова звезда. Тя се уголемила и скоро, както описва Нострадамус, започнала да бълва нетърпима жар. Това била кометата Тифон (по Нострадамус), която паднала в района на Атлантическия океан. В резултат „островът на Платон" потънал, а последните атланти на земното кълбо загинали. Кометата пробила земната кора и в океана се изляла магма. В атмосферата се издигнало голямо количество пара и прах и над Земята за дълги години се спуснала тъма. Зародилата се по онова време наша цивилизация отново попаднала в трудни условия за оцеляване.
Китайските източници също описват Атлантида и посочват, че е пропаднала на дъното на океана, а спасилият се „китайски Ной" продължил човешкия род.
За причините, довели до гибелта на Атлантида, съществуват две мнения. Първото - на Е. Блаватская, гласи, че е геологически катаклизъм. Второто („Хрониката на Акаши", Лобсанг Рампа, Нострадамус, отново Блаватская на друго място в книгата си) свидетелства за греха на атлантите, които злоупотребявали със знанието и новите технологии.
Разсъждавайки за гибелта на Атлантида, нямаме право да изключим периодично повтарящите се геологически катаклизми. Но не можем да пренебрегнем и ролята на греха, колкото старомодна и религиозна да ни се струва тази мисъл. От получените по време на експедицията сведения става ясно, че атлантите са били включени към Всеобщото информационно пространство (Бога) и оттам са черпели знания. Използването им за военни цели наистина е било голям грях. И само Бог знае какво влияние оказва финият свят (светът на психичната енергия) върху физическия - може би негативната енергия води до геологически катаклизми. Не можем да не се съгласим обаче, че грехът на атлантите е довел до тежката карма за нашата цивилизация, изолирана от знанията на Всеобщото информационно пространство и принудена да се реализира сама. Само малцина Посветени имат правото да влизат в системата от знания на Висшия разум.
Ако съберем откъслечните и разнообразни сведения за взаимоотношенията между атлантите и хората на нашата цивилизация, посочени от Е. П. Блаватская (т. 2, с. 178, 278, 384, 387, 439, 440, 441, 495, 509, 532, 533, 536), в „Хрониката на Акаши" (с. 31, 33, 34, 37, 38,41,46, 56) и Лобсанг Рампа (с. 240), се получава изключително интересна картина.
Хората от нашата цивилизация са се появили в недрата на атлантическата почти 200 000 години преди потопа (станал преди 850 000 години), т.е. повече отпреди 1 000 000 години. По онова време атлантите започнали да~ раждат деца с необикновена за тях външност -точно те били първите хора от петата раса (нашата цивилизация). Отначало това се е смятало за анахронизъм. Но такива деца се появявали все повече. Те били по-ниски на ръст от атлантите, в сравнение със съвременния човек обаче били по-високи и едри.
В периода на съвместния живот с атлантите преди Всемирния потоп за хората от нашата цивилизация, както и за атлантите, не важал принципът SoHm, т.е. те също са били включени към Всеобщото информационно пространство. Последното послание SoHm започнало да действа доста по-късно - след Всемирния потоп. След него са се спасили малък брой атланти, сред които имало жълти, кафяви, червени и черни. Оцелели са също и хора от петата раса (нашата цивилизация). И атлантите, и хората от нашата цивилизация били спасени от Вайсвата Ману (или Ной), който бил атлант, както твърди Е. Блаватская (т. 2, с. 278).
Има сведения, че хората от нашата цивилизация дори и след Всемирния потоп не преставали да воюват с оцелелите атланти. Изглежда тези войни са останали в паметта ни като древни легенди и сказания, разказващи за смели рицари, побеждавали великани (деви и пери) и същества, надарени с магьосническа сила („третото око"?). Въпреки това атлантите и хората от нашата цивилизация се размножавали не само отделно едни от други, но се и смесвали помежду си. И това се проточило до времето, когато потънал „островът на Платон" (преди 11 000 години). По-старата раса (атлантите) губела все повече от отличителните си признаци и придобивала чертите на по-младата и нова раса. Египетската цивилизация, която най-дълго и мирно съществувала съвместно с атлантите от „острова на Платон" и се е смесвала с тях, придобила много от тайните знания и технологии на атлантите.
При смесването жълтите атланти станали родоначалници на китайците, монголците, туранците; черните - на негрите; червените - на евреите; кафявите - вероятно на европейците. Отбелязват се два източника за произхода на човечеството - Тибет и Африка. Струва ми се обаче, че африканският първоизточник на нашата цивилизация е загинал преди 11 000 години заедно с „острова на Платон" и доминиращ се е оказал тибетският източник, което се потвърждава от офталмогеометричните изследвания.
Най-интересно е следното: всички автори отбелязват, че оцелелите след Всемирния потоп хора от четвъртата и петата раса били управлявани от „божествени царе". Кои са те? Ако си спомним, че същите автори наричаха лемуро-атлантите Синове на Боговете, можем да предположим, че след Всемирния потоп точно лемуро-атлантите са управлявали хората от четвъртата и петата раса. Те са ги обучавали как да развиват своите знания, загубени след потопа. Душите на „божествените царе" били свързани с Висшия разум.
От къде са се появили на Земята обаче лемуро-атлантите, загинали по време на предишната глобална катастрофа 1 000 000 години преди Всемирния потоп? Така по пътя на логиката стигаме до извода за съществуването на Генофонда на човечеството, включващ хора от различни цивилизации, откъдето те могат да излизат при необходимост.
Заключение
Лемурия и Алантида, съществували на Земята една след друга, са били високоразвити цивилизации. Но развитието на всяка от тях неизбежно довеждало до конфликти и войни, които предизвиквали гибелта им. Земята преживяла две глобални катастрофи. Първата унищожила лемурийците, втората - атлантите.
Всяка цивилизация се е зараждала в недрата на предишната. Нейните древни знания и технологии не се предавали обаче на следващата. Оцелелите след глобалните катастрофи хора, поставени в сурови условия на живот, губели своите знания и технологии и възниквала опасността да подивеят напълно. И само знанията, запазени в дълбоките пещери, както и „божествени царе", появили се неизвестно откъде, им помагали да се развиват и да вървят по пътя на прогреса.
Може би наистина съществува Генофонд на човечеството, включващ представители на различни цивилизации в състояние на сомати, чиято задача е да запазва живота на планетата и в случай на глобални катастрофи да управлява оцелелите, както и да дава нови кълнове човешки живот? Нашата цивилизация също може да бъде сполетява от глобална катастрофа. Дали Генофондът съществува все още? Какво има там, в сомати-пещерите?
Сподели с приятели: |