По гладката, стръмна южна урва на Амбарица високия старопланински връх, който
Изтегляне 5.57 Mb.
|
|
Единият е воденичар; другият е бил в турско време зограф по черквите; третият може да чете само черковни букви, но е бил ааза, съветник де, при турския хюкумат... Той е и най-вещия между тях, сиреч гледа съдбите по шериата и по турските несложни усули. Ако много фанеш да му посочваш членове от Временните съдебни правила, той се разсърдя, става и ти казва: - "Заповядай, господине, като знаеш повече от мене!" - и ти сочи да седнеш на стола му. Оставям ти да мислиш какви са пък съдебните заседатели, които са селяни-шопи!... Сега виждаш, че и моя милост прекрасно би можал да стои на зелената маса между тях, без да прави петно. Стремски се усмихна. - Ти съвсем не се клеветиш, докторе - забележи той шеговито. - Така бива, когато хлебарят фане да шие кондури и Ипократ да води процеси вместо да вари билки. Ти ще подивееш тук, ей богу!
едно обявление във вестника, който невнимателно държеше от няколко време в ръцете си.
Обявявам сега, че тегленото се отлага за нов срок, понеже билетите не съм разправил още всичките. Продал съм около сто - повечето зеха офицери. Защото един человек не може да даде стойността на кобилата... Защо се чудиш? Защото съм турил, че е от "английско-тюрингийско произхождение" ли? Дявол я знай, аз турих само на посока гръмливи думи за реклама... Стремски се изкикоти до пресиняване. И докторът се засмя. Но като видя, че Стремски следваше да се превива, той се пооскърби малко, че за тоя смях може да стане причината неговата Фанни. - Защо се смееш? - Ти си пуснал публична лотария и я разгласяваш чрез вестниците, а лотарията е строго забранена от закона! Докторът изгледа втрещен. - И тя ли е забранена? - Изрично! И Стремски продължи да се кикоти неудържимо, после прибави: - И досега не си ли имал мъмрене от Министерството; или прокурорско преследване? - Никакво! Аз продадох даже пет билета, когато заминуваше оттука министрът на правосъдието! Той видя кобилата и се възхити... - И министрът даже? - извика Стремски. - Ти право кажеш, докторе: нова земя, нова земя! - и той се кикотеше пак. Но докторът се не смееше. - Ти забрави твоя кахър, че те разсмя моят... Кажи сега, брате, какво да правя? Аз или за едното, или за другото ще изгубя службата си - ако някой тукашен идиот се сети да обърне вниманието на печата и на Министерството. Чорт ме зел?
последва нищо неприятно... В София са заняти сега с изборите... Утре ли ще бъде тоя знаменит процес, на който ще бъда изпитван като свидетел? Предвиждам какви куриози ще има. - Утре сутринта... Но представи си моето положение!- каза докторът, като внезапно се фана за челото: аз трябва да се откажа да защищавам! - Как? Ти си защитник? - На убийцата! - Аман, докторе, ти си решил да ме убиеш днеска от смях! - Аз вече и условие писмено направих с домашните му: за възнаграждение ще ми дадат една хубава ливада от петнайсет уврата при Бързия... И докторът изпусна една въздишка. - Но мен ми казваше Дикий Барин, че той ще защищава убийцата! - Да, но понеже аз зех тая мисия, той ще пледира за обесването му: той е адвокат на турците. - Значи Дикият Барин, подир комският подвиг престана да е горещ патриот? - Тоя рошав идиот по всяко дело е мой съперник... Жално е, че утре българинът остава без защита! Ти ще свидетелствуваш против него? - Аз ще кажа истината. - Казвай я, колкото щеш. Нека да го бранях аз... - Ти надяваше ли се да го спасиш! - Сигурно! Поне на тукашната инстанция той ще бъде оправдан. Аз щях да бия на патриотическата струна на белодрешковците... Всеки от тях е увреден нещо от турчин, всеки има зъб против турците. Прочее, убитият турчин е осъден още отсега, той е кривият. Рангел и без мене ще бъде оправдан от тия православни човеци. Жално, че фръкна ливадата.
мене всяка минута... XI. Пътница Една пощенска кола издруска на улицата. Те надникнаха из прозореца. - Откак направих тия страшни разкрития, аз вече няма да видя мир - каза докторът: - всяко изтрещяване по улицата на кола, всяко появяване на пощенски раздавач ще ме прави да трепкам, се ще очаквам отчисление... Дявол ме зел! Ах, тази кола иде откъм Лом. - Там са една възрастна жена и една мома хубавичка - каза Стремски... Чакай! - извика той внезапно, па се улови за челото и се взря. - Позна ли ги? - Чакай! - и Стремски стори знак доктору да мълчи, като че искаше да събере мислите си, да улови някой далечен спомен. - Какво има? Коя е тази госпожица? - Не мога да се сетя... - каза замислен Стремски. - Но тая мома съм я видял вече - де? Не помня... Но сигурно ще усетя... Хай да излезем. - Къде? На Милановия хан. Там непременно ще се спре тая пътница, за да обядва, додето препрягат колата й в станцията. Можем там да разберем коя е. - Сега пак ще те съдя: що си такъв женлю? От Русе идеш бит, търсиш пак да те бият. Остави фустаните. - Искам да разбера коя е! - Една пътница, която минува! Какво те интересува? Истина, хубавичка е... Имаше носът на Алма... Ха чуй, довечера ще бъдем на гости у Огулева, поканени сме на чай... И Беринков е там. Ще изпросим да ни поиграе Алмата волуптозната турска шансонетка "Кючук ханъм", под дайрето. - Да вървим! - каза решително Стремски. Те излязоха и тръгнаха за Милановия хан. Наистина Стремски се стресна, като видя тая девойка. Той искаше да узнае непременно коя е или поне - нещо за нея. Тя не зачуди само неговото любопитство, а на сърцето му нещо каза. Нещо много познато, много близко, нещо, за което той не можеше да се догади, имаше за него в непознатата пътница. Това нещо, това смътно възпоминание беше много сладостно. Поне сърцето му радостно се сви в гърдите му. Не, тая мома не беше чужда за него. Още като излязоха на мегданя, дето беше хана, те зърнаха на чардака му на горния кат към пътя възрастната жена и девойката. Те похапваха при една маса. Кога приближиха към тях, Стремски видя, че девойката беше облечена в сива дълга пътническа дреха, преметнала през рамо чантичка, с малка шапчица, завита с белия вуал, дигнат от лицето, което беше беличко и хубаво. Всичко това Стремски успя да види в разстояние на половин минута, защото девойката, като забележи, че е предмет на вторачено взиране на двамата младежи, свенливо се поотмести, за да бъде заслонена от стълба, що подпираше потона, а може би случайно стана това.
Стремски доктору. - Добре, ела да влезем в кафенето. XII. "Вземи, голубчик!" В кафенето намериха петима души селяни-шопи, всички в бели хабени беневреци, пак с такива дорамници, вместо носения и лятно време от шопите кожух - знак, че те бяха по-първа ръка хора. Всички държаха чадъри.
ги поздрави. - Как сте? Живо-здраво? - попита докторът. - Благодарим... на ручок бехме - отговори най-стария, па прибави към слугата: - Момче! Направи ми кафе! - И мене направ, бре! - Направ и мене! - Е, утре ще съдим Рангела? - попита докторът. - Утре, утре! - отговориха троица изведнаж. - Здраво пипал тоя Рангел - каза докторът, - ножът беше минал от лявата цица, та излязъл от гърба на турчина, - Сърбал, каквото дробил на замано - каза един от селяните важно. - Слушай добре: оправдателната присъда е готова, както ти казвах? - пошушна докторът по френски на другаря си. - Ти, докторе, нали ще браните българино? - Щях, бай Цеко, но се отказах, случи ми се утре много важна работа. - Ами тогава? Требе да се каже пред судо какъв е бил, турчина, как е пищел свето от него. Докторът пришъпна на Стремски: - Тоя, дето ми говори, е Тимо Стамболият. Той беше вече и депутат в Търновското народно събрание. Той е мъдрият Нестор на шопите, защото е ходил на Стамбол и тълкува вечния календар.
издума гневно други заседател. - Момче! Запретих ли ти да ми свариш кайве? - обърна се един по-млад заседател към слугата. - Запрети, бай Иванчо: носа - отговори слугата. Цеко обясни на Стремски, като видя, че е вънкашен. - За една държава, господине, се скарали Рангел и турчина Исуф, оти я отъмнал на баща му в турското... И она се нагневи, па го ръгне с ножо в гърдите... - Как ще осъдите Рангела? - попита докторът; - за неговото престъпление смъртно наказание има... - Там судо ще види - отговори предпазливо Цеко. - Да го осудим? Още не ни е изпила кукувица умо! - каза друг. - Христиени сме, слава богу - допълни Стамболият, като сръбна със силно навъсване кафето. - Остав, ами она булка и копелета има дребни. - Она, Ранко, беше по-напред война... Па току се върнал, ето отказал турчино при тяхната кошара, спречкали се за държавата и го убил! - каза друг заседател. Стремски пришушна на Догански: - Какъв странен язик говорят тука! - Да, много чудноват и опак. - Какво викат: държава? - Недвижимо имущество, земя, дворище - отговори докторът. - Да, много опак. Тук казват: отказах го; вместо познах го; запретих - вместо заръчах; на той викат она; на войник - война, на бъклица - карта, и куп такива нелепости. Цяла шопска богоровщина! Но в тая минута Стремски съгледа, че девойката слезна с другарката си да се качи на пощенската кола, която се задаваше от станцията. Те се изправиха на вратата. Сега девойката отблизо му се представи още по-хубава с черните си прекрасни очи и изражение нежно и просто. На ръст средня, тя имаше снага напета, с прелестни рамене и развит кръст; движенията й бяха стройни, гласът звучен и сладък - като приказваше с другарката си; - вееше младост и невинност от тая миловидна девойка, чертите на която още по-силно говореха на Стремскевото сърце. Да! Той я бе виждал тая девойка. Де? Кога? Не си спомняше. Тя само веднаж случайно погледна към него, повторачи се, па се извърна да поправи седенето си в колата, което образуваше денкче с вещи, завито с българско губерче.
се качи.
да й пожелае с шапка добър път. Тя климна мило с едно розово облаче, изскокнало на бузата. Колата се отдалечи по шосето. - "3еми, голубчик!" - повтори Стремски фразата й, като се обърна към другаря си: - От Русия иде! Коя ще бъде? Сега още повече се затъмни паметта му. Той дълго изглежда колата, излезли вече на полето. Той прие без размишление предложението докторово да се разходят по шосето извън града, и тръгнаха, като още виждаха далеко пред себе си, пребулени от облак прах, двете жени в колата, която сякаш отнасяше един къс от Стремскевото сърце.
XIII. Из улицата Двамата приятели се завърнаха от разходката си по заник слънце. Когато приближаваха до докторовото жилище, зададе се окръжния началник. - Погледни, Стремски, какво лице има Беринков. Когато го видя това ледно спокойно лице, тръпки имам. Аз го видях, когато и той се намери при заклания турчин в Кутловица; нито едно нервно потръпване. Пак тъй спокойно! Такова е остало, казваше капитан Кузиревски, и когато мечката наскочила на тяхна страна... Темперамент от гранит. - Пръв път го видях, че се развълнува на Ком зарад събарянето на пирамидата. Беринков се спря. - Вий, докторе, няма утре да защищавате Рангела убийцата - каза той нервно, като се ръкува. - И аз тъй реших - каза докторът. - Вий, мосье Стремски, също няма да давате показания свидетелски за Рангела! - Какво има? - попита докторът, като се взираше в побледнелия мрамор на Беринковото лице. - Рангел побягнал одеве! - Ах! - Побягнал не е право: пуснали го да бяга - трябва да кажа! Аз съм уверен в това. Тъмничния стражар му е дал пътя, за да го отърве, защото счита, че е грях българин да наказват за убийство на турчин! Всеки ще види умишленост тук, нарочно изпущане злодея. И аз за това да нося отговорността! Става в моята полиция, под носът ми. Ох, тоя национален ваш фанатизъм. Имам си приятности от него... Отмъщение за минали насилия! Оня ден давай рапорт за убийството на турчина; завчера - давай обяснения на военното министерство за срутването на топографическия знак от оногова, утре оправдавай се за избягването на убиеца-българин, освободен от твоите собствени агенти. И турското население е в правото си да подаде жалби против мене... Ежедневно репресалии... Помилуйте, аз окончателно се компрометирах. Ще подам оставка. Пратих потеря по Рангела. Сто нагайки, ако го фана. После вашите съдии нека го оправдават! И Беринков замина нататък сърдито. - Добре, че Рангел си зе дърмите из гората... Той ме избави от неприятност и от борба в душата ми между дългът и патриотизма... Слушай, Догански, аз утре тръгвам.
полусърдито. - Не, но аз съм пътник, и гост до три дни бива, а аз стоя тук десетина дена. Имах предлог Рангеловата съдба, понеже бях записан свидетел. Но сега, няма извинение, а прекален светец и богу не е драг!
Стремски! - Мене ме чакат у дома толкова деня... И после, да си кажа ли едно нещо? Таз долина е рай; но тя е още много близко до мястото на корабокрушението на моята любов... Искам да туря Стара планина между него и мене - казваше Стремски, като погалваше веселия Дракул, който ги посрещна на вратнята с въртене опашката и бърчене носа. XIV. Опасно изкушение В стаята на масата Стремски намери плик, надписан до него. Той погледна пощенския печат. - Ах, от Русе, сещам се: от Шопова. - Че как те намери тука това писмо? - Щом ти ме задържа за повече дни, аз телеграфирах на тоя мой приятел в Русе да ми прибере златния часовник, що забравих в стаята си, когато бързах да тръгна, и да ми обади тука за това - каза Стремски, като разпечата писмото и го зачете.
ненадейно ни остави, но каквото се види и аз ще последвам примера ти, макар по твърде прозаическа причина: скарахме се с графа. Няма сега да ти разправям защо: аз съм виноватия. Ще мина в София, дето ме викат чиновник във финансите. Отбирам толкова от финанси, колкото свиня от псалтикия. Но сега тъй върви Българията и кон прилика не езди. Мачухонски много пита за тебе, но е влюбен в чича ти. Получи вече едно писмо от него. Но и двата чифта очила си туря и нищо не може да разбере, колкото и да се блъска: през всеки няколко думи дядо хаджия турил е и по една румънска, па и българските ги размесил страшно с влашки букви. Кстати: Мачухонски го налетя едно нещастие, което роди две щастия; дойде фамилията му! По едно недоразумение... И той си скуби косата, че тъкмо се готвеше да тръгва... Но дъщеря му Наталия - тя е миличка брюнетка - си намери един прекрасен годеник, а нашият поет Жирков - една прекрасна годеница. Харесаха се при първо виждане. Всяко зло за добро... Пътищата на провидението са неизследуеми. Чакай, понеже ти споменах за годявка, да ти кажа и за разгодявка: можеш ли да отгадаш? Патев върна на Драга Филович! И причината действително сериозна: баща й се улови в разхищение правителствени пари, запечатиха му книжата и го дадоха под съд. Оказва се, че е бил затънал в дългове и заплетен в разни тъмни спекули... С това се обяснява и разкошния им живот. Положението му е незавидно. И Патев скъса пресните още роднински връзки. Бедната Драга е поразена. (Тя е приятелка на сестра ми Възкресия и затова зная това.) Плакала пред сестра ми. Просила я да ми предаде молбата й, като ти пиша: позволяваш ли й да ти пише, да ти обясни всичко. Не давам мое мнение. Само ти съобщавам молбата й. Какво се загнезди в Бреговец? Чувам, че там са красиви туркините... Граф Марузен е особено във възхищение от костюма им. Купил си един за графинята. Аз съм зле с графа, а пък Жирков се кара с доктор Досалиева. Приключвам ти тука изрязана от в. "Славянин" една сатира, която е напечатил срещу доктора тъкмо по годежа си. От това можеш да видиш, че поетите са като пчели: когато смучат най-сладкия нектар, могат да жилят най-люто. Поздрав от всички приятели. Надявам се да те видя скоро. Де ще останеш? В Шопландия или в Автономията?
глас:
- Как? - Годеникът й върнал. - Ах! - извика докторът очуден. - Защо? - Чети тези редове! - и Стремски му поднесе предпоследнята страница на писмото. - Ти си имал чест, фелиситирам те - каза той, като прочете показаното място. Стремски го изгледа опулено. - Собствено, защо ми честитиш? - Поздравих те, че си имал щастие, дето не влезе в примката, дето сега няма да делиш скандала и позора на това семейство. Вярвам сега това събитие радикално да те излекува... Що ме гледаш тъй втренчен? Какво мислиш да правиш?
за нея.
- Не, жаля я само... - избъбла Стремски с виновен вид. Докторът кръстоса ръце и го изгледа вперено: - Виждам какво - каза той - ти сега ще й пишеш, а подир малко сам ще скокнеш да идеш при нея да я утешиш! - Това няма да бъде! - викна Стремски решително. - Аз те уверявам, че ще бъде. Аз чета в очите ти тая мисъл. Ти си влюбен, следователно ти си мърша, човек без самолюбие, без гордост... и си готов да преглътнеш всякакви унижения, да затънеш до шия в срам, само Драга да бъде твоя, понеже сега е на разположение... - Ти говориш тъй, като че тази девица е последнята негодница. А всичката й вина е, че е била жертва на бащината си тирания, а сега - на кражбите му. - Ти я защищаваш, Стремски? - извика докторът злобно, - ти забравяш всичко, каквото ми говори за нея в ядът си и каквото изтърпя от нея! А аз ти казвам, че е калпава душа!... Аз съм чувал за сестра й, Голичева. Тя е разпасана жена. А има една шопска поговорка: "Ивер от клада далеч не пада!"... И тя ще е като нея... Видиш? Бащиното й нещастие е било само предлог за Патева да развали. Навярно човекът има други причини... Той е несравнено по-умен от тебе, защото пет дена му стигнаха да я разбере...
Бягай в Бяла черква, бягай по дяволите, но назад не поглеждай. Ако се извърнеш - пропаднал човек си. Сирената ще те сграбчи и удуши!...
писмо.
Стремски се залови да се готви за пътуване. - Какво е това? - попита докторът, като зе да чете изрезката от вестника, оставена там от Стремски. - Дявол ги зел тия идиоти! Ето пак печатана псувня! И на масата ми я оставили.
додето Стремски в другата стая прибираше вещите си: "Доктору Д." Хей докторе, хей докторе, сива мутовилка, болен съм аз, моля ти се: дай ми нещо билка! - Не, не мога: във хотела чака ме трапеза, и не зная дали скоро оттам ще излеза. - Докторе, за бога, чуй ме: много зле тресе ме! - Твойта треска нека чака - ази ще подрема. - Докторе, око боли ме: какво да се чини? - Няма нищо, остави ме, то само ще мине. Ух, какви са хора диви, само ме смущават! Нека търпят - те са криви, че се разболяват. Гаче затуй аз съм доктор и очила нося, да се мъча за тез шопи: ходжите защо са? Той фърли сатирата, без да я дочете до края. - И очила ми турили да нося! Идиоти безобразни, глупци! - викаше той ядосан, когато Стремски пак влезе при него. - Чети, Стремски: още една подлост за мене, възмущавай се! - и той му посочи хартията.
ми я Шопов в писмото си. - Така ли? И аз разбрах по очилата само - че не подхожда за мене. - После, като се усмихна самодоволно, прибави... - Тоя Жирков - complimentele mele... Знаеш ли какво е казал един немскипоет! Забравих го, оня, евреина... - Хайне? - Да, Хайне! Той е казал: "Царе! Бойте се да си направите поета неприятел; изгубени сте!" Или подобно нещо. А у нас може да се викне: "Доктори, бойте се от поети неприятели - и приятели!" Последния ще ни окарикатури по-добре. Не, трябва и аз да ида скоро в София, за да разруша козните. Стремски излезе с доктора и отидоха на станцията да си улови кола за утре. Вечерният мрак беше паднал вече. - За утре не можем да ви дадем кола - отговори началникът на станцията. - Защо? - Държим ги за княза и свитата му. - Как? Княза иде? - попита Догански стреснат. - Преди малко приех телеграма от господин министра: негова светлост ще стигне тука утре по четире часът после обед... Трябва да държа свежи коне, за промянка...
посрещането на първия български княз тука - забележи докторът, като тръгваха пак из тъмната улица.
Каталог: res res -> На Блайт, Дължа благодарност на Емили Бестлър, Джейсън Ка res -> Космически граници res -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий res -> Списък на издадените сертификати за продукти res -> На предложение Дата Съдържание на предложението res -> Побитови операции Изтегляне 5.57 Mb. Сподели с приятели:
|