Почетен гост

Първите бели преселници в Австралия били затворници, които пристигнали оковани и натоварени на кораби - като разрешение на проблема с претъпканите британски затвори. Дори военните, изпратени да надзирават престъпниците, били мъже, на които кралският двор изобщо не държал. Така че нищо за чудене, дето при изтичане на присъдата заточените, както си били без нито едно пени и без възстановени права, се превръщали самите те в сурови тирани. Хората, върху които можели да упражнят своята власт, трябвало да стоят по-долу от тях. И ето че за тази роля се намерили коренните жители.

Ооота ми разкри, че на племето бил даден знак свише преди дванайсет поколения да се завърнат тук:

- Това свещено място е запазвало живота на нашите хора още от мига, когато времето е започнало да тече, когато по тази земя е имало много дървета, дори когато е дошъл големият потоп и е залял всичко. Тези хора са били на сигурно място тук. То не е било открито от вашите аероплани, а вашите хора не са могли да оцелеят достатъчно дълго в пустинята, за да го установят къде се намира. Много малко човешки същества знаят за неговото съществуване. Античните предмети, принадлежащи на нашата раса, са били взети от твоите хора. Ние вече не притежаваме нищо с изключение на това, което ще видиш под земята. Нито пък друго племе аборигени има вещи, свързани с неговата история. Всички те са били откраднати от Мутантите. Това тук е всичко - от една цяла нация, от една цяла раса, расата на Истинските Хора на Бога. Първите хора на Бога, единствените истински човешки същества, останали на тази планета.

Лечителката дойде при мене повторно този следобед. Носеше съд с червена боя. Цветовете, които те използват, означават освен други неща и четирите компонента на тялото: костите, нервите, кръвта и тъканите. Жестът й с ръка придружи наставленията, които ми предаваше по телепатичен път, да си покрия лицето с червената боя. Така и направих. След което всички хора от племето излязоха и аз, гледайки ги един по един право в очите, започнах да повтарям заклеването си, че никога няма да разкрия местонахождението на това светилище.

И след това ме придружиха до вътре.
ВРЕМЕТО НА МЕЧТАТЕЛНОСТТА

Вътре се намираше огромно помещение със солидни каменни стени и няколко прохода, които водеха в различни посоки. Стените бяха украсени с разноцветни знаменца, а върху естествено получените каменни первази имаше статуи. Но това, което видях в края на помещението, ме накара да се усъмня в разсъдъка си. Там имаше градина! Камъните на върха на могилата бяха подредени така, че пропускаха слънчевата светлина, освен това дочух звук от течаща вода. Подпочвените води бяха каптирани през една скална синклинала и изтичаха непрекъснато през цялото време, докато се намирахме там. Пространството правеше впечатление повече на голо, но атмосферата му беше предразполагаща.

За първи и единствен път видях тези хора да се прехласват пред неща. които за мен имаха определението на лични вещи. В пещерата те пазеха своите ритуални предмети, както и майсторски изработени спални постелки с много натрупани една върху друга кожи, за да се образува меко и дълбоко ложе. Разпознах и копита от камили, които бяха превърнати в нещо като сечива. Всъщност се намирах в стая, която според представите ми беше музей. Тук те съхраняваха и купища предмети, събирани през годините от онези сред тях, които бяха посещавали градовете. Имаше и изрезки от списания с картинки на телевизори, компютри, автомобили, танкове, ракетни площадки, игрални машини, прочути сгради, различни раси хора и дори храна за чревоугодници в лъскави цветове. Можеха да се съзрат и слънчеви очила, самобръсначка, колан, цип, безопасни игли, клещи, термометър, батерии, няколко молива и писалки, а също и няколко книги.

Имаше и кът, където тъчаха особен вид платно. Те търгуваха с вълна или други прежди със съседни племена, случваше се да правят и рогозки от лико или въжета. Наблюдавах как един седнал мъж взе в ръка няколко нишки и започна да ги усуква върху бедрото си. Той продължаваше да добавя нови нишки и да усуква, докато получи дълга връв. Съединявайки няколко подобни върви, той направи въже, което беше с неравномерна дебелина. В много от тези ръчни произведения се заплитат също и косми. По онова време все още не осъзнавах, че тези хора покриват телата си единствено защото знаеха, че за мен ще бъде много трудно, да не кажа невъзможно, да ги възприема как се разхождат съвършено голи.

Прекарах си деня в цъкане с език. Ооота беше неотлъчно до мен, за да ми обяснява, докато разглеждах това и онова. На някои места трябваше да се придвижваме с факли, но в средната част на помещението каменният таван позволяваше на светлината да прониква с целия си блясък. Пещерата на Истинските Хора не е култово място. На практика всеки един миг от живота им представлява култов акт. На това свещено място те съхраняват памет за своята история, това е място, където те дават уроци по истина и пазят своите ценности. Това е убежище от Мутантската мисъл.

Когато се върнахме в централното помещение, Ооота ми показа отблизо каменните и дървени статуи. Широките му ноздри се разшириха още повече, докато ми обясняваше, че шапките върху главите им подсказват личността на всяка статуя. Малката шапка означавала мислите, нашата памет, вземането на решения, физическото представяне на сетивата на тялото, удоволствието и болката - всичко това аз отнесох към съзнанието и подсъзнанието. Високата шапка представлявала нашето творческо аз, как можем да проникнем в познанието и да изобретим все още несъществуващи неща, да имаме преживявания, които могат да бъдат действителни, но могат и да не бъдат такива, да се настроим на вълната на мъдростта, изстрадана от всички същества и хора, които някога са живели на този свят. Хората търсят осведомление, но, изглежда, не се досещат, че и самата мъдрост търси своето проявление. Високата шапка също представлявала нашето истинско и съвършено аз, онази част от нас, която е вечна и към която можем да се обърнем при случаи, когато ни е нужно да знаем дали някое замислено от нас действие ще бъде за наше висше добро. Имаше и трети вид шапка, която затулваше лицето и се диплеше отзад, докосвайки земята. Тя пък посочвала връзката между всички нива: физическо, емоционално и духовно.

Повечето от статуите бяха сътворени с внимание върху всеки детайл, затова се учудих, когато видях една от тях без зеници. Какъв ли беше този сляп символ?

- Вие вярвате, че Божественото Единение вижда и съди хората - обади се Ооота. - Ние считаме, че Божественото Единение усеща намерението и чувството на хората и не се интересува от това, какво правим, а защо го правим.

Това бе най-значимата нощ от цялото пътуване. През нея научих защо се намирам там и какво се очаква от мен.

Изпълнихме и ритуал. Наблюдавах как художниците приготвят боя от бяла глина: два нюанса на червеникава охра и лимоновожълто. Създателят на Инструменти направи четки от две къси пръчки на дължина около шест инча, които разръфа откъм края със собствените си зъби. Хората от племето скоро положиха върху себе си сложни рисунки, изобразяващи животни. А мен облякоха в костюм от пера, някои от които бяха от птицата ему - в мек ванилен цвят. Трябваше да имитирам коокабура - австралийската разновидност на птицата рибарче. Моето участие в ритуалната драма беше да изобразя птицата като носител на послание, прелитаща до всички кътчета на света. Коокабура е красива птица, но издава крясък, който често бива сравняван с рева на магарето. Коокабурата има силен инстинкт за оцеляване. Тя е голяма птица и е подходяща да бъде използвана.

След като песните и танците приключиха, ние се наредихме в малък кръг. Бяхме деветима: Старейшината, Ооота, Билкарят, Лечителката, Пазителката на Времето, Пазителката на Паметта, Носителят на Мир, Родственикът на Птиците и моя милост.

Старейшината беше точно срещу мене, седнал по турски така, сякаш краката му бяха възглавница. Той се наклони напред, за да ме погледне очи в очи. Някой извън кръга му подаде каменен потир, пълен с течност. Той отпи една глътка. Пронизващият му поглед достигаше сърцето ми. Той подаде чашата на следващия отдясно и проговори:

- Ние, племето Истинските Хора на Божественото Единение, напускаме планетата Земя. През времето, което ни остава, ние избрахме да съществуваме на най-високо ниво от духовния живот: половото въздържание като начин да демонстрираме физическа дисциплина. Ние не създаваме повече деца. Когато и най-младият сред нас си отиде, той ще бъде последният от чистата човешка раса. Ние сме вечни същества. Във Вселената има много места, където душите, които ще ни последват, могат отново да се облекат в тяло. Ние сме преки потомци на първите хора. Ние преминахме изпитанието на оцеляването от мига, в който времето започна да тече, като се придържахме неотменно към първоначалните ценности и закони. Нашето групово съзнание поддържаше целостта на земята. Сега получихме позволение да си отидем. Хората по света се промениха и предадоха част от душата си и от замята. Ние ще се присъединим към тази част на небето. Ти беше избрана като наш известител сред Мутантите, за да съобщиш на себеподобните си, че ние си отиваме и оставяме Майката Земя на вас. Молим се за вас да осъзнаете какво правите чрез вашия начин на живот на водата, животните, въздуха и как си пакостите един на друг. Молим се за вас да намерите разрешение на вашите проблеми, без да рушите този свят. Съществуват Мутанти, които са на ръба да възстановят своя индивидуален дух на истинско съществуване. Ако се положат достатъчно усилия, все още не е късно да се поправят разрушенията, причинени на тази планета, но ние вече не сме в състояние да ви помагаме. Нашето време свърши. Дъждовете вече не падат както преди, затоплянето се увеличава и ние станахме свидетели как през годините възпроизводството в животинския и растителен свят намаля. Ние не можем повече да доставяме човешки форми, които да бъдат населени с дух, защото в скоро време в пустинята няма да остане вода и храна.

Чувствах мозъка си да работи на пълни обороти. Сега вече всичко добиваше смисъл. След цялото това време те бяха допуснали контакт с чужденец, защото се нуждаеха от известител. Но защо бяха избрали мене?

Каменната чаша стигна до мен. Аз отпих от течността, която имаше странния вкус на оцет, смесен с чисто уиски. Предадох чашата по-нататък.

Старейшината продължи:

- Сега е време да дадеш почивка на тялото и мислите си. Поспи си, сестро моя, утре ще поговорим отново.

Огънят догаряше и въглените проблясваха в червено. Топлината от тях излиташе през широките процепи на каменния покрив. Не можех да заспя. Дадох знак на Носителя на Мир и го попитах дали можем да поприказваме. Той се съгласи. Ооота също изяви желание да ни превежда, така че ние тримата потънахме в сложен разговор.

Носителят на Мир, с лице, ошмулено досущ като пейзажа, който бяхме прекосили, ми довери, че в началото на времето, в периода, наричан от тях Време на Мечтателността, цялата земна територия била съединена. Божественото Единение създало светлината и първият изгрев на слънцето разчупил вечната непрогледна тъма. Осветеният отвор бил използван да се поставят в небето много въртящи се около оста си дискове. Нашата планета била един от тях. Тя била плоска и без особени белези. Нямало и помен от пейзаж, повърхността била гола. Всичко тънело в тишина. Нямало и едничко цвете, което да се превива от порива на вятъра, всъщност нямало дори и вятър. Нито птица или звук, който да премине през това мъртвило. Но после Божественото Единение изпратило познание на всеки един от дисковете и ги дарило с различни неща. Първо се появило съзнанието. От него произлезли водата, атмосферата, земята. Били въведени и всички временни форми на живот. Моите хора мислят, че на вас, Мутантите, ви е трудно да дадете определение за Бог, защото сте пристрастени към формите. За нас Единението няма нито размери, нито форма, нито тегло. Единението е същност, творчески заряд, чистота, любов, необхватна, безкрайна енергия. Много от племенните народни приказки разказват за Змията-Дъга, която олицетворява нишката на енергията или съзнанието, което започва като абсолютен покой, после сменя вибрациите си, за да се превърне в звук, цвят и форма.

Досетих се, че това, което Ооота се опитваше да обясни, не се отнасяше за съзнанието като състояние - в смисъл да бъдеш в съзнание или в безсъзнание - а по-скоро за някакъв вид творческо съзнание. И то е всичко. То съществува в скалите, растенията, животните, както и в самото човечество. Хората са били сътворени, но човешкото тяло само подслонява вечната част от нас. Други, вечни същества са били сътворени на други места из Вселената. Според едно от племенните поверия Божественото Единение е сътворило първо жената и така оповестило съществуването на света. Божественото Единение не е личност. То е Бог, висша, изцяло положителна, любеща сила, която е сътворила света чрез разпростиране на енергията си.

Племето вярваше, че хората са направени по Божия образ, но не на физическия му образ, защото Той няма тяло. Душите били създадени по подобие на Божественото Единение, което означава, че са способни на чиста любов и покой, че имат потенциал за сътворяване и грижа за много неща. На нас ни е била дадена свободната воля и тази планета, за да я използваме като учебен полигон за чувствата си, които са осезателно остри, когато душата е облечена в човешка форма.

Казано ми бе, че Времето на Мечтателността се състои от три части. Това е времето преди времето. Времето на Мечтателността продължило също и след като се появила земята, но докато била още девствена. Първите хора, когато експериментирали с чувствата и действията, открили, че те имат свобода на волята да се гневят, ако това е техният избор. Те могли да си търсят неща, които да събуждат техния гняв, или да си създават ситуации, от които да се разгневят. Тревогата, алчността, похотливостта, лъготенето, властолюбието не са сред чувствата, за чието развитие трябва да отделяме от времето си. За да илюстрират това, първите хора изчезнали и на тяхно място се появили скалните маси, водопадите и всичко останало. Тези неща все още съществуват и са места за размисъл за всеки, който е достатъчно мъдър, за да се учи от тях. А съзнанието е, което е формирало действителността. Последната част от Времето на Мечтателността е СЕГА. Мечтателността е все още в развой, съзнанието продължава да сътворява нашия свят.

Това е една от причините, поради която те не вярват, че се е предвиждало лично притежание върху земята. Земята принадлежи на всяко живо и неживо творение. Споделянето й и споразумението как да стане това са истинският човешки подход. Притежаването е крайност, при която се изключват останалите заради себеналагането. Преди да пристигнат англичаните в Австралия, никой не е бил обезземлен.

Племето вярва, че първите земни хора са се появили в Австралия, когато цялата земя на планетата е била съединена. Учените споменават за един-единствен земен масив, съществувал преди около сто и осемдесет милиона години, и го наричат Пангеа. Впоследствие той се разцепва на две. Северните континенти образували Лаурасис, а Австралия, Антарктида, Индия, Африка и Южна Америка оформили Гондваналанд. Преди шейсет и пет милиона години Индия и Африка се отдалечили, като оставили Антарктида долу, а помежду си Австралия и Южна Америка.

Според племето в самата зора на човечеството хората започнали да изследват и усвояват нови и нови територии. Те се изправяли пред нови ситуации и вместо да се облягат на основните си принципи, възприели агресивни чувства и поведение в името на оцеляването. Колкото повече отивали надалеч, толкова повече се променяла и тяхната ценностна система, техните вярвания, най-накрая дори техният външен вид еволюирал и кожата им придобила по-светъл цвят при по-хладния северен климат.

Те не споделят дискриминацията заради цвета на кожата, но вярват, че ние всички сме имали изначално един и същи цвят и че сега се връщаме към него.

Те определят Мутантите, като казват, че те имат свои специфични характеристики. На първо място Мутантите не са способни вече да водят живот на открито. Повечето от тях напускат този свят, без някога да са изпитали какво означава това да стоиш гол под дъжда. Те прекарват времето си в сгради, които отоплят или изстудяват по изкуствен начин, а изведени навън при нормални темеператури, Мутантите получават слънчев удар.

На второ място Мутантите вече не притежават добрата храносмилателна система на Истинските Хора. Те трябва да пулверизират, емулсират, обработват и консервират храната. Те я приемат повече обработена, отколкото натурална. Стигнали са дотам, че развиват алергии към основни храни или към хвърчащите във въздуха полени. Понякога бебетата на Мутантите имат непоносимост дори спрямо майчината си кърма.

Мутантите са ограничили разбирането, защото измерват времето с някакви свои понятия. Те не успяват да проумеят каквото и да било друго време освен днешното, ето защо унищожават без оглед на утрешния ден.

Но най-голямата отлика между това, което представляват хората сега, и някогашната им оригинална същност е, че Мутантите са пропити от страх. Истинските Хора не се страхуват. Мутантите плашат децата си. Те се нуждаят от палката на закона и от затвори. Дори сигурността на една държава се основава на заплашването другите държави с оръжие. Според племето страхът е чувство от света на животните. Там то играе важна роля за оцеляването. Но ако хората знаят за Божественото Единение и разбират, че Вселената не е случайно събитие, а разгънат план, те няма да изпитват страх. Човек храни или вяра, или страх - не е възможно и двете. Освен това те смятат, че вещите са първопричина за страха. Колкото повече вещи притежаваш, толкова повече се страхуваш. Така ще се окаже, че живееш живота си заради вещи.

Истинските Хора ми обясниха колко абсурдно им се сторило, когато мисионерите настоявали да учат децата им да допират длани за двуминутна молитва преди хранене. Та те, Истинските Хора, се събуждат с благодарност! И не приемат през целия ден нито едно нещо като даденост. Ако мисионерите трябва да учат собствените си деца на благодарност, нещо, което е изначално заложено във всички хора, племето чувства, че те трябва да погледнат много сериозно на обществото, в което живеят. Защото може да се окаже, че тъкмо мисионерите са онези, които се нуждаят от помощ.

Не могат също така да си обяснят защо мисионерите им забраняват да се изплащат на земята. Всеки знае, че колкото по-малко взимаш от земята, толкова по-малко й дължиш. Истинските Хора не виждат нищо дивашко в това да заплатиш своя дълг или да изкажеш своята благодарност на земята, като оставиш част от кръвта ти да потече в пясъка. Те също вярват, че трябва да се зачете изборът на човек, който пожелае да спре да се храни и седне под небето, за да посрещне края на своето съществуване в този свят. Те не считат, че смъртта, причинена от болест или злополука, е естествена. Та нали в края на краищата, казват те, ти не можеш да убиеш нещо, което е вечно. Не си го нито създал, нито можеш да го убиеш. Те вярват в свободната воля: тъй като душата е избрала свободно да дойде, как тогава могат да бъдат справедливи правилата, които твърдят, че душата не може да си отиде у дома? И не става въпрос за личностно решение, направено в така проявената действителност, а за решение на ниво вечност, което е взето от едно всезнаещо аз.

Те споделят мисълта, че естественият начин да напуснеш преживяването да си човек е, като упражниш свободно волята на своя избор. На възраст сто и двайсет или и трийсет години, когато на човек му се приисква да се върне към вечността и след като е попитал Божественото Единение дали това ще е за висше благо, те си уреждат забава, за да празнуват изживения живот.

От векове Истинските Хора имат практиката при раждане да изговарят една и съща фраза пред новороденото. Всеки един чува абсолютно едни и същи първи човешки думи: „Ние те обичаме и те подкрепяме през твоето пътуване.” На своето последно празненство всеки получава прегръдка и отново чува същите думи, повторени от оставащите. Това, което чуваш на идване, е това, което чуваш на отиване!

След това заминаващият сяда на пясъка и все едно спуска шалтера на системите в тялото. За по-малко от две минути те спират да функционират. Няма ни скръб, ни траур. Съгласиха се да ме обучат на тяхната техника за преминаване от ниво човек обратно към ниво невидимост, когато бъда готова да поема отговорността за подобно знание.

Думата Мутант, изглежда, отразява състояние на сърцето и ума, а не цвета или личността. Тя изразява отношение! Използва се за някой, който е изгубил или сам е прекъснал древния спомен или универсалните истини.

Най-накрая трябваше да приключим с нашия разговор. Беше вече много късно и всички се чувствахме изтощени. Вчера пещерата беше празна, а сега изпълнена с живот. Вчера мозъкът ми съхраняваше години на образование, но сега попиваше като гъба различни и много по-важни познания. Начинът на живот на тези хора ми беше толкова чужд и толкова дълбок, за да бъде лесно разбран от мен, че бях благодарна, когато мисловният ми процес премина зад фасадата на безсъзнателния покой на съня.
АРХИВИ

На следващата сутрин ми бе позволено да видя прохода, който те наричаха Хранилище на Времето. Бяха сътворили каменно приспособление, което позволяваше на слънцето да изпраща лъчите си през някакъв процеп. Само веднъж годишно те падаха пряко и образуваха дадена фигура. Когато това ставаше, хората от племето знаеха, че е минала цяла година, откакто за последен път са забелязали тази фигура. Тогава падаше голямо празненство в чест на Пазителката на Времето и Пазителката на Паметта. Тези, така да се каже, архивистки изпълняваха своя годишен ритуал. Те сътворяваха стенопис с изобразени всички значими прояви за последните шест сезона на аборигените. Всички раждания и смърти биваха отбелязани по деня на сезона и времето според слънцето и луната. Бяха нанасяни и други важни наблюдения. Аз изброих повече от сто и шейсет подобни изографисвания и рисунки. Ето как определих, че най-младият член на племето е на тринайсет години, а четирима са над деветдесетте.

Нямах представа, че австралийското правителство някога е участвало в ядрени опити, докато не видях това обозначено на стената. Правителството вероятно изобщо не се е досещало, че може да има хора около мястото на опитите. Беше нанесено и бомбардирането на град Даруин от японците. Без помощта на хартия и молив Пазителката на Паметта знаеше как всяко важно събитие да бъде запечатано в подходящата последователност. Когато Пазителката на Времето описа тяхната отговорност при гравирането и рисуването, на лицето й се появи израз на такова доволство, че тя заприлича на дете, току-що получило безкрайно ценен подарък. И двете жени бяха в напреднала възраст. Можех само да се дивя как нашето общество беше пълно с престарели, излезли от строя хора, които забравяха, не приемаха и не предаваха, на които не можеше за нищо да се разчита и направо страдаха от старческо слабоумие, докато тук, сред дивата природа, колкото по остаряваха хората, толкова по-мъдри ставаха, толкова повече биваха ценени за техния принос към обсъждания от всякакъв род. Те са стълбовете, на които другите се облягат за сила и пример.

Аз започнах да броя назад и открих резките върху стената, които изобразяваха годината на моето раждане. През сезон, който отговаря на месец септември и нашенска дата двайсет и девети, през ранните часове на деня беше вписано раждане. Попитах чие е. Казаха ми, че е на Кралския Черен Лебед, сега познат като Старейшината.

Едва ли ченето ми увисна от учудване, но за малко и това да стане. Какви ли са шансовете да срещнеш някого, който е роден в същия ден, час и година като теб, и то на срещуположния край на света, като при това ти предскажат срещата? Казах на Ооота, че искам да разговарям на четири очи с Кралския Черен Лебед. Той го уреди.

Преди години Черният Лебед е бил известен за съществуването на духовен партньор, който населява личност, родена в горната част на земното кълбо в обществото на Мутантите. Като младеж той искал да се осмели и да прекрачи прага на австралийското бяло общество, за да започне да издирва тази личност, но му било казано, че трябва да бъде уважено споразумението всеки от партньорите първо в продължение на петдесет години да развива своите заложби.