Притчите на Крион

Цитирам от Крион, Книга 2: "Крион иска да знаем, че ако звездният играч на играта се замае и застине в неподвижно благоговение пред своите съот­борници... играта никога няма да бъде изиграна, още по-малко пък спечелена. Ние трябва да събираме ин­формация като инструмент за собствените ни дейст­вия. Никога не бива да изучаваме членовете на нашата поддържаща група до такава степен, че да преустано­вим собственото си развитие."

Регресията е хубаво нещо, стига да не се изкушите да заживеете постоянно в миналото. Изучаването на историята на метафизичната вселена е просветлява-що, стига да не се превърне в единственото ви зани­мание. Крион знае, че сега по тези теми има повече информация от когато и да било в историята на света - и тя е увлекателна поради нашите нови способности за преценка и интуиция. Но ако целта в живота е да открием нашите лични причини да бъдем тук, да повишим вибрацията на планетата и да продължим самоосъзнато напред, тогава не можем да прекарваме цялото си време във взиране в миналото.

Какво бихте направили вие на мястото на Джейсън? Щяхте ли да спрете, когато видите вашия крис­тал? Знам, че щяхте да го направите. Понякога разв­леченията са почти неустоими. Предполагам затова Бог нарича "работа" онова, което правим.
9. СЪРДИТАТА ДЖЕСИКА

Бележка на писателя:

Преобразяването на гнева и страха в мир и радост е една от любимите теми в историите на Крион. Ето една притча, която ще допадне на много жени, понеже е случай от истинския живот и мнозина са го изпитва­ли - и продължават да го изпитват. Мъжете също трябва да вникнат в историята, защото може да им бъде от полза в общуването с партньорката.

***

Джесика била много мила жена, но била изклю­чително гневлива. Дълбоко под сладката външност врял и кипял гняв, който се самоподклаждал при всяка възможност. Див, отмъстителен и разрушителен гняв. Освен това й пречел и непрекъснато й нашепвал, че не заслужава да живее на този свят.

Връзките и взаимоотношенията й били катастро­фални. Всяка една завършвала с някое гневно избухване на Джесика - и мъжът повече никога не се връщал. Тя просто не можела да се въздържи. Ядосана за едно или друго, Джесика се чувствала несигурна и въпреки това сърдита. После отново ставала мила и кротка, до следващия път, когато излизала от кожата си и избух­вала в гняв. Изблиците били яростни и грозни, а Джесика нямала никаква власт над тях и го знаела.

Тя потърсила помощ и малко след това осъзнала, че гневът й се дължал на един инцидент от детството й, понеже Джесика била жертва на сексуален тормоз. Начинът, по който я малтретирал емоционално баща й, бил непростим! Всеки път, когато си спомняла онези моменти, я обземал още по-силен гняв. Ах, как го мразела! Джесика напуснала родния си дом при първата удала й се възможност и оттогава не била виждала баща си. За голяма мъка на вече починалата си майка, Джесика никога не казала защо си е тръгнала толкова сърдита. Майката не била част от проблема, смятала тя, но все пак не можела да й се довери. Джесика се ядосвала и от това. Майка й така не успяла да се превърне в онази най-близка приятелка, както става често в живота.

Случило се така, че опитът да намери помощ отвел Джесика до истинско просветление. Тя срещна­ла приятелка, която изразявала радостта, любовта и покоя, за които Джесика толкова копнеела. Жената я запознала с някои стряскащи концепции за самоува­жението и отговорността, които действително звуча­ли логично, но били толкова трудни за усвояване. Но Джесика осъзнала^, че животът имал много по-дълбок смисъл от това да крачиш ядосано насам-натам и се надявала, че ценностната система на тази жена ще й помогне да се освободи от гнева и да се отърве от него веднъж завинаги.

И така, по своя нов просветлен път тя попитала една вечер своите ангели и водачи: "Какво да направя, за да се освободя от гнева? Как да постъпя?"

И нейните ангели застанали пред нея и казали: "Намери баща си и го погледни в очите!"

Така че попитала отново: "Ангели и водачи, какво да направя, за да намеря покой?"

"Намери баща си и се изправи лице в лице с него!", пак отвърнали те. И Джесика отново била обзета от страх. Сякаш отново била дете и видяла противните черни и похотливи очи на баща си. Долавяла алкохола в дъха му и се разтреперила от ужас. Въпреки това тя решила да изпълни заръката на своите водачи. Казала си: "Ще отида там, в най-мрачното място от моето съществуване - действията на баща ми съсипаха жи­вота ми. Не знам какво ще постигна, но поне ще опитам."

Издирила баща си и открила, за свое огромно разочарование, че той все още живеел в родния й град. Щяло да бъде много по-лесно, ако се бил запилял нанякъде, но не станало така. Така че страховете й щели да оживеят. Джесика си казала: "Ще го изчакам да се прибере вкъщи, без да е имал време да се напие. Виждам се как ще застана на прага. Ще почукам без страх, а когато отвори, ще му кажа каквото мисля! Ще му кажа колко ужасно постъпи с мен. Ще му кажа, че унищожи моята близост с мама, че съсипа детството ми, а също и връзките ми с мъжете! Ще му кажа всичко, каквото мисля. После ще бъда свободна."

Но вечерта преди планираното посещение на Джесика й се случило нещо странно. Бог се намесил в най-критичния час, както често постъпва. Подобно на ангела, който отклонил ръката на Авраам в мига, когато щял да се изправи пред своя най-голям страх, Джесика получила забележително видение. Тя видяла нещата отдалеч. Видяла как двама много добри при­ятели сключили договор, преди да дойдат на Земята. Успяла да види ролята на съществото, което сега било неин баща, в миналите й животи - като любящ парт­ньор в последния; чудесна, грижовна сестра в живота преди него; и добър приятел още преди това. Видяла, че и двамата били изпълнили своите договори на планетата. Понеже той бил дошъл и извършил през­рени дела и бил принуден да живее със спомена за тях. Като най-добри приятели с ума на Бог, те били преп-лели животите си в съвсем логичен договор, преди да дойдат тук, и сега изживявали земната пиеса, която сами били режисирали.

Истинността на видението оказало силно въз­действие на Джесика. Нима било възможно да е така? Нима всичко това било изпитание между двама пред­решени приятели ангели? В отговор на въпроса си тя почувствала зашеметяваща вълна от любов от своите ангели и разбрала, че наистина е така. Джесика раз­брала, че е свободна. Разбрала, че гневът е изчезнал, понеже успяла да види любовта в смисъла на своя житейски опит. Бащата бил допринесъл за гнева на нейното изпитание, точно по плана. Сега тя виждала призрака на страха си, който не можел да издържи светлината на истината. Гневът бил отсечен, а Джесика се почувствала съвършено свободна от страха от баща й. Самото й намерение да се изправи срещу страха било достатъчно - като чистото намерение на Авраам да изпълни Божията повеля.

В този момент Джесика имала възможността да реши да не се изправи в реална конфронтация със своя баща. Знаела, че вече е изпълнила задачата си и е влязла право в страха си. Изразила искрено намерение да се срещне с него и била удостоена с видението. Получила Божията перспектива и мъдрост. Била пре­одоляла един житейски урок и сега изпитвала неверо­ятен покой.

Но Джесика се почувствала тласната от любовта да стигне докрай. С новопридобита сила и без никакъв гняв или мъст, тя застанала пред вратата на баща си и позвънила. Когато той отворил, Джесика видяла един обрулен, преждевременно състарен човек. На главата му не бил останал нито един косъм, а в очите му се появил шок, когато я познал. Докато стояла пред него, Джесика видяла вътрешната борба в очите му. И му казала искрено, преди да е успял да заговори: "Татко, аз те обичам. Благодаря ти, че направи онова, което трябваше да направиш. Простено ти по всички възможни начини. Аз съм твоята дъщеря, която е спокойна в живота си." Без да каже нищо повече, тя го оставила там да се чуди и мае над случилото се.

Джесика нямало как да знае, че баща й бил потис­нат и отчаян човек. Преди много години той се бил отказал от някогашните навици, за да остане жив, но животът му бил изпълнен с печал и презрение към самия себе си. Виждате ли, бащата имал проблеми със самоуважението си в своя живот. Той бил изпълнил своята роля и се измъчвал от нейния ужас. Знаел, че постъпката му била непростима, но всяка нощ мечтаел как неговата мила дъщеря ще се върне някой ден при него, за да може да й поиска прошка. Той не намерил сила да я потърси, тъй като много се стра­хувал, че ще го прогони. Бленувал как дъщеря му ще застане някой ден на прага и ще каже: "Татко, проща­вам ти." И ето, че това се случило. От този миг животът му се променил из основи и той си възвърнал способността да се смее. Молитвите му били чути. Получил прошка от единственото същество в Божия план, което можело да му прости, и бащата възвърнал самоуважението си.

Тази нощ били спасени два живота - спасени от черната негативност и страха, които толкова дълго ги държал оковани, изцяло благодарение на мъдрите действия на една просветлена дъщеря. Много години по-късна двамата ангели приятели щели да ликуват заедно сред звездите и да разказват как някога са били баща и дъщеря и са издържали с отличие изпита, разбирайки кои са въпреки човешкия си облик. И че истината никога не може да се скрие, когато искаш да бъде разкрита, и как Божията любов винаги побежда­ва над мрака.

Наистина ли можем да се освободим от отколеш­ните страхове или дългогодишния гняв чрез самоосъзнаване? Попитайте Джесика, понеже историята е истинска, както и нейната победа. Писмото, което получих след сеанса на живо с Крион, потвърди, че историята действително е описала живота на една от присъстващите. Много мъже и жени успяха да разбе­рат, че когато става въпрос за насилие, жертви няма. Налице е уговорка, като изпитанието е дали човекът ще успее да преодолее смазващото въздействие на гнева и страха. Позволявате ли на тези емоции да ви погълнат и да контролират действията ви, или молите Бог да ви помогне да откриете същността на изпита­нието?

Откриването на Аза включва разбирането защо сте тук и защо ви се е случило всичко това. Питали ли сте се някога: "Защо точно на мен?" Истинският от­говор може да ви срази! Ами ако отговорът гласи: "Понеже сам си го планирал"? Крион казва, че насред най-ужасния страх и гняв се намира най-големият възможен потенциал за любов. Изпитанията са трудни, но наградите при тяхното преодоляване са изпълнени с великолепие и надежда. Способни ли сте на подобно нещо? Със сигурност. Крион ни уверява, че тук идват само най-стойностните същества, за да извървят изпитанията на тази планета.
10. ВЪПРОСИТЕ НА МАЛКОТО ДЕТЕ

Бележка на писателя:

Почти на всяка майка с малко дете тайничко й се е искало да може да проведе пълноценен, двупосочен и смислен разговор с това безценно създание. Има толкова много неща, които трябва да се кажат на детето! Вижте дали ще успеете да съзрете истинския смисъл на тази притча за магическия разговор между майката и нейния невръстен син. Това е забавна исто­рия с много важно послание.

***

Човешката майка много се стреснала, когато в пералното помещение се появил един голям ангел. "Какво правиш тук?!"

"Не, изобщо не те очаквах!", отвърнала майката. "Защо си тук?"

"За да изпълня молбата ти", казал ангелът, сякаш било най-нормалното нещо на света да се появи в дома на някой човек.

"Не помня да съм отправяла някаква молба!", възкликнала майката. "Надявам се, че съм поискала нещо добро, а не че си ме дочул да ругая. Когато се ядосам, приказвам какви ли не врели-некипели."

"Не, не", отговорил ангелът. "Помниш ли, когато се вгледа в очите на сина си и прошепна: "Ех, де да можехме да си поговорим"? Ами, аз съм тук, за да уредя това. Утре вечер, когато влезеш в детската стая на детето, аз ще бъда там и ще ви позволя да разгова­ряте един с друг. Ще разполагаш с малко време, в което той ще може да разговаря с теб с интелекта и езика на възрастен човек. Ще ти кажа повече, когато се видим утре." И с тези думи ангелът изчезнал - тихо заобиколил сушилнята и се изнизал през вентилатора.

Майката не се изплашила. В края на краищата, тя вярвала в ангелите и неведнъж била посещавала мес­тния ангелски магазин. Нямало откъде да знае, че истинските ангели не обичат ангелски магазини. Из­куствената популярност им отнела удоволствието да се явяват изневиделица пред хората. Някои майки даже искали да научат откъде ангелът си купувал костюмите - страшна обида за един истински, жив ангел.

Майката не спала добре тази нощ, а когато сло­жила своето шестмесечно бебе в креватчето същата вечер, надникнала дълбоко в очите му и казала: "Утре двамата с теб наистина ще си поговорим!" Много се вълнувала. А бебето изгукало в отговор.

Майката се заела да обмисля внимателно нещата, които щяла да му разкаже. Откъде да започне? С колко време щяла да разполага? Дали щяла да успее да му разкаже за трудностите в живота? Най-напред обмислила всички неща, които искала да каже на детето, което правело първите си плахи стъпки в жи­вота - че печката пари, а красивият огън боли - но чакай! Ангелът споменал, че детето щяло да разговаря с ума на възрастен човек. Това променяло всичко! Трябвало да му каже как да се държи с момичетата и как се лекува разбито сърце, а също и да не се доверява на всекиго, и да не кара прекалено бързо. О, Боже!

Трябвало да му разкаже още толкова други неща за живота като човек.

Настъпила следващата вечер и часът за магичес­кия разговор започнал да наближава. Майката чакала в детската стая, приседнала до креватчето на сина си, докато настъпил уреченият час и ангелът отново се появил.

"Радвам се да ви видя и двамата", казал бързо ангелът. "Ето правилата на разговора. Мамо, ти мо­жеш само да отговаряш. Синко, ти можеш да зададеш само три въпроса. После всичко свършва." И с тези думи ангелът отново изчезнал - този път през комина на камината.

"Това променя всичко", помислила си майката, загледана в сина си. "Сигурно имам халюцинации. Обзалагам се, че синът ми всеки момент ще заспи." Вместо това бебето се надигнало!

"Майко", казало детето, "това наистина е вълше­бен ден, щом ни събра така. Колко е хубаво да мога да разговарям с теб на този етап от живота ми!"

Майката се сепнала и зяпнала от учудване. Даже слюнка й потекла.

"Мога да ти задам само три въпроса", продължи­ло малкото момченце от люлката. "Искам да науча толкова много неща!" И докато момченцето обмисля­ло първия си въпрос, майка му се дивяла на случва­щото се. "Това е истина", мислела си тя. "Моята син ми говори като голям човек! Какво чудо. Какъв дар." Нямала търпение детето да й зададе първия си въп­рос. Дали щял да се отнася до философията, или религията? Сигурно щял да й поиска най-мъдрия съвет, който да го насочи към добра професия или пък щял да я попита как да избере своята спътница в живота - която да му бъде вярна докрай. Момченцето погледнало майка си в очите и задало първия си въпрос.

"Майко, когато ме изнасяте вън от къщата, легнал по гръб, се удивлявам от небето. Защо то е синьо?"

На майката й идело да изкрещи: "Ти пропиля първия въпрос! Кой го е грижа защо е синьо небето!" Но майката толкова много обичала сина си, че търпе­ливо отговорила на въпроса според правилата. Обяс­нила, че атмосферата и кислородните молекули пре­чупват слънчевата светлина и я правят синя - докол­кото й било известно. Отговорът звучал логично. Май­ката чакала притеснена следващия въпрос. Той сигу­рно щял да е по-смислен, казала си тя. Сигурно мал­кият щял да поиска да знае какво да направи с живота си, за да не се окаже без дом или да попадне на лоши другари.

"Майко, вторият ми въпрос е следният. Въпреки че съм тук едва от шест месеца, забелязвам, че поня­кога навън е горещо, а друг път студено. Защо е така?"

Майката била сразена. Още един въпрос, пропи­лян за глупости! Как било възможно, зачудила се тя. Синът й бил невинен и наблюдателен. Въпросът му бил важен за него и тя ценяла този магически момент, който споделяли. Затова се опитала да му обясни за Земята и Слънцето и как Земята се накланя леко, докато обикаля около Слънцето, предизвиквайки зи­ма и лято, студ и горещина. Накрая настъпил момен­тът за последния въпрос. Разговорът продължавал вече тридесет минути, а те не си били казали почти нищо.

"Мамо, обичам те!", възкликнал синът. "Но как да разбера, че наистина си моята майка? Имаш ли някак­во доказателство?"

Що за въпрос бил това? Откъде дошъл? Коя друга би могла да е майка му? Не се ли била грижила за него всеки ден от живота му? Какво разочарование се оказал целият този разговор. На майката чак й се приискало да излезе и да изтича в пералнята, където започнало всичко. Представила си как щяла да натика ангела в сушилнята следващия път, когато го видела. А синът й, ококорил широко невинните си очи, очак­вал отговор.

Майката заплакала, но протегнала ръце и казала: "Погледни пръстите ми; те са същите като твоите. Краката и лицето ми приличат на твоето. Изражени­ето ми на радост и любов е същото като твоето. Аз наистина съм твоята майка. Имаме еднакви очи и уста - виж!" Детето останало доволно от отговора, затова се катурнало полекичка в креватчето си и заспало.

Това ли било всичко? Чудото на общуването ми­нало и заминало, а майката не успяла да проведе смислен разговор със своя красив син. Какво стана­ло? Какво се объркало? Тя прекарала много време в мисли за това и оплакала безцелното пропиляване на подобно събитие.

И тогава ангелът отново се появил - през сифона в банята.

"Върви си", казала майката, още преди той да заговори. "Ти се оказа голямо разочарование."

"Дадох ти предостатъчно време", казал кротко ангелът. "Не аз измислих въпросите."

"Какъв беше смисълът? Защо синът ми не попита нищо значимо? Ти ми каза, че ще разсъждава с ума на възрастен, но той ми зададе детски въпроси. Ти ме измами с твоето така-наречено чудо."

"Скъпа моя", отвърнал ангелът, "въпреки че на ( сина ти му бяха дадени езикът и интелектът на възрастен, той притежава мъдростта и опита на шестте месеца, през които е бил на Земята. Затова неговите въпроси бяха най-значимите, които можеше да измис­ли, а ти успя да им отговориш. Дори на последния, който ти беше зададен със страх, ти отговори правил­но. Освен това му предаде любовта си, докато бяхте заедно и не прояви нетърпение. Той направи всичко по силите си и беше честен. Какво по-добро от това?"

Майката седнала от слисване. Не била помислила за това. Синът й бил измислил най-умните въпроси в рамките на способностите си. Как можел да знае какво да попита, щом не притежавал нейната мъдрост? А ако по някакъв начин бил получил тази мъдрост, ня­мало да попита нищо! Без повече приказки, ангелът си тръгнал за последен път - но този път излетял през прозореца.

Майката се върнала до креватчето и дълго време съзерцавала своя скъпоценен син. "Ти се постара мно­го, сине", прошепнала тихо тя. "Хубаво е, че можахме да си поговорим."

Е, схванахте ли истинския смисъл на тази забавна историйка? Ние с вас не притежаваме Божия разум, докато сме тук на планетата, но все пак ни е позволено да разговаряме с нашите учители. Колко ли търпеливи трябва да са с нас, докато им задаваме разни глупо­вати въпроси без никаква връзка с истинските причи­ни за пребиваването ни тук. Но откъде да знаем какво да попитаме? Крион ни даде магическия въпрос вед­нага след като тази притча беше споделена в сеанс на живо (и който ей-сега ще научите).

Интересното в тази история е, че Бог отговаря на нашите въпроси, макар да са безсмислени за живота ни или за мисията ни на планетата. Чели ли сте някога книга за родословието на огромния брой същества около нас? Някои книги ви засипват с подробности -имена и битки и как се е появила Земята. Разказват кои са били играчите и какво им се е случило много преди на планетата да е имало дори атмосфера. И когато сте чели такива книги, породиха ли те във вас едно топло, приятно вътрешно усещане? Накараха ли ви да проу­меете какво да правите с живота си? Имате ли сега ясна насока по кой път да поемете, за да разрешите проблемите на човешкото съществуване в тази нова епоха? Съмнявам се. Книгата просто е отговорила на вашия метафизичен детски въпрос "Защо небето е синьо?"

Толкова често се изкушаваме да караме Бог да ни доказва, че наистина е Бог. Покажи ми това, покажи ми онова. Как да разбера, че си истински? Откъде да знам, че си Бог? Точно тогава получаваме обяснение на израза "създаден по Негов образ" и разбираме метафората на любовта, с "Божия образ", като отпе­чатък на любовта и състраданието, с които идваме на тази Земя. Помислете колко обиден е този въпрос за ангелите и извисените същества, които ни съпътстват от мига на нашето раждане, но въпреки това отгово­рите винаги са състрадателни и любящи. Само че дори тези отговори не ни отвеждат от А до Б, нито ни помагат в нашите незадоволителни взаимоотноше­ния, безсмислени професии, здравословни проблеми, финансови, семейни или обществени проблеми.

Крион ни казва, че всъщност има само един ис­тински въпрос, който може да промени из основи живота ни и нас самите. Когато седим пред Бог, потънали в медитация и молитва, се получава двупо­сочно общуване. Някои казват, че при молитвата ние говорим на Бог, а при медитация само слушаме. След­ващия път, когато имате възможност да говорите и слушате, задайте следния въпрос:

"Мили Боже, какво искаш да знам?" Няма по-велик въпрос от този и той единствен отразява мъдростта на вашето духовно осъзнаване. Ако детето беше попитало същото, майката щеше да продължава да му отговаря, а то щеше да е много по-мъдро за възрастта си.

Бях в Сиатъл пред голяма аудитория от много настойчиви, сериозни метафизици, когато Крион ре­ши да им разкаже детска приказка! Призля ми, но последвах указанията му. Крион каза, че събраният тази вечер метафизичен елит е съвсем наясно, че мла­дите хора притежават доста от детските качества на повечето извисени учители. Затова ще ви разкажем приказка за една мишка.

***

Мишката Марла била добра мишка, която живе­ела с много други мишки в мишия град. Марла разпо­лагала с обилна храна и водела хубав миши живот. Освен това обаче тя често сънувала сънища, които не разбирала. Сънувала как сякаш се носи във въздуха и се чувствала различно, и просто не го разбирала. Затова, като една любознателна мишка, Марла призо­вала Бога на мишките и казала: "Цър-цър." (Ей-сега ще го преведем.)

"Марла, искаме да ти покажем какво означават твоите сънища", казали мишите ангели. "Ела с нас, ако искаш, и ние ще те отведем на едно забележително пътешествие."

"Да, много искам да дойда!", отговорила Марла.

"Известно време ще отсъстваш от града на миш­ките", изцвърчали мишите ангели, "и ще срещнеш известни трудности, понеже има планини за катере­не."

"Чудесно. Идвам с вас", изцвърчала развълнувана Марла.

И така, мишите ангели уловили Марла за крачето и поели на път. Тя напуснала града на мишките, а мишите ангели излезли прави, понеже на моменти на Марла й идело да се върне. Но макар че би било лесно да подвие опашка между краката си и да се върне обратно, тя не го направила. Продължила да върви напред ден след ден, въпреки трудностите.