Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон

Божието свидетелство би могло най-добре да бъде прието тогава, когато обстановката е изцяло вън от силата на човешките възможности и там, където обстоятелствената среда е била под контрол на опозицията - нещо което не би могло да бъде инсценирано; например, нещо необяснимо дори и чрез внушения, измама, илюзия от всякакъв вид или чрез някакво познато средство на интелигентна опозиция; нещо в една неприятелска среда; или чрез друго нещо неприемливо в естествени условия. Точно това ни представя тази глава. Целта на чудото в пламенната огнена пещ е наистина едно спасение на трима верни на Бога младежи, но далеч повече едно свидетелство за Самия Йехова и истината за Него.

C. S. Lewis, в коментара си върху опроверженията на Хум по отношение на чудесата, цитира сър Артур Едингтън, както следва:

"Понякога ние имаме убеждения, които съхраняваме в душите си, но не сме в състояние да ги оправдаем; повлияни сме от вроден усет към някои неща, които считаме за правдиви. Това може би звучи извънредно субективно и прекомерно критично; но може ли някой да се съмнява, че то не е един главен източник за нашата вяра в правдата? Един всемир, в който безпрецедентни и непредсказуеми събития всеки момент могат да се втурнат в него не би бил неудобен за нас; но просто би ни извънредно затруднил. Ние не бихме приели на всяка цена един такъв всемир. Той би бил крайно отвратителен за нас. Това би шокирало нашите чувства в естествения ред на нещата, но ако признаем Бога, не би ли трябвало да признаем и чудесата? Естествено, ние нямаме нищо против тях. Иначе, друг подход не би бил нищо друго, освен една илюзия.

"Теологията в действителност ти казва: "Признай Бога и заедно с Него рискувай да приемеш няколко чудеса и в замяна аз ще утвърдя твоята вяра в хармоничното за да погледнеш върху поразителното множество от други подобни случаи". Философията, която не ти позволява да приемеш безусловната хармония във вселената и чудесата, е също философия, която ти предлага твърда почва за да й повярваш, че именно тя е върховна и е абсолютно устойчива. Човек, който предлага естествени претенции за всемогъщество, се опитва да ги потвърди със законни неща...В такива случаи, алтернативата наистина е много лоша. Опитай се да направиш всичко естествено и ти ще констатираш, че хармонията е абсолютно вероятна. С големите претенции обаче, ти не ще получиш абсолютно нищо.

"Ти навлизаш в задънената улица с Хум. Обаче, теологията ти предлага работен аранжимент, който позволява на учения свободно да продължава своите експерименти, а християнинът да продължава молитвите си. Аз предполагам, че ние също сме, намерили онова, което сме търсили; един критерий, посредством който да отсъждаме специфичната вероятност за едно ангелско чудо. Би трябвало да го отсъждаме чрез нашите "вродени чувства за правдивост", които биха ни ръководили да сме уверени в абсолютния ред на всемира. Разбира се, аз считам, че ние ще трябва да използваме тези чувства главно за да решим дали въобще е възможен такъв всемир; знаем, че това също има своя философски фон. Аз лично не считам, че едно чувство на правдивост действително би било в близост с доказателството на историята. Както вече многократно съм повтарял, историческото доказателство не би могло да бъде оценено, освен ако преди това ние съществено сме оценили вероятността на писаните събития. Когато правим тази оценка, относно всеки разказ за чудеса, едва тогава нашите чувства на правдивост започват да играят важна роля" (C. S. Lewisq "Чудеса" стр. 107-110).

В това чудо на спасение от огнената пещ, е много лесно да злоупотребим с нашия критерий за правдивост. Ако неговата цел е била единствено да спаси тримата еврейски младежи, разбира се, имало е други по-подходящи начини чрез които това би могло да стане; може би необикновени начини, но не и чудотворни: например, една петиция за помилване от младежите до великодушието на царя; напомняне от един съветник, че има други изходни пътища; спасение чрез приятели; една молба от Данаил въз основа на досегашната предана служба на тези младежи към царя. Ако обаче, целта на чудото е била да се даде свидетелство на царя за Йехова, там където един град и един народ за векове е бил напояван от политеизма и бил зает с други начини на мислене, което прави почти недостижима монотеистичната истина, как тогава би могло другояче да се подходи и да се даде едно ефективно свидетелство?

Политеизмът е не само начин на поклонение, но е начин на мислене и начин на живот. Той е също така една ценностна система, през която преминава моралната чувственост на цял народ. Как тогава би могло да се разпръсне светлината в царството на тъмнината? Трудността е била огромна и свидетелството е било абсолютно необходимо. Използваните средства, както вече видяхме, апелират на нашите чувства за правдивост.

Както вече казахме, едно изумително чудо е използвано не да разреши един малък проблем, както Lewis загатва. Правилните (редовните) неща, които стават чрез природните закони не ни учудват, ние всеки ден се срещаме с тях, а би трябвало да бъдем учудени от нещо необикновено. Основните въпроси, които в този случай би трябвало да си зададем са два: Е ли Бог там? Има ли Той право (т.е. подходящо ли е?) да заеме съответното място или да се вмъкне в редовните закони на природата за Неговата собствена цел? Ако Той е сътворил природата, тогава ние задължени ли сме да мислим, че е с обвързани ръце и крака от самата природа, която е сътворил?

В този древен свят, център на заблудата, е било крайно необходимо да бъде занесена целенасочено Божията истина на Вавилон по необясним за човека начин, дали това би могло да стане чрез някой измамник, фокусник, или чрез масово внушение? Всичко това обаче, е било до болка познато на свещениците във Вавилон. Средствата използвани да ги убедят би трябвало да бъдат и са били, абсолютно свръхестествени.

ГЛАВА 5

Мястото на действието на тази глава е Вавилон, един завършен град, със шестдесет мили външна стена, със сто порти от блестящ бронз, като до всяка порта са били издигнати див бик и змия от бронз; с храмове обогатени и щедро украсени; един град с вили и градини, с подновени канали ("The Stele of Nabomidis" стр.159-160.

Няма начин да узнаем изцяло колко е наброявало населението в града, но като най-велик град в древността, би трябвало да е бил и най-гъсто населен. Един списък от храмовете, от реставрираните и отново съградени гробници на светци, би ни подсетил, че за да се посрещнат разходите по това огромно строителство, би трябвало жителите да са били няколко милиона. Собственият палат-крепост на царя е бил напълно завършен, както и висящите градини (едно от чудесата на древния свят), издигнати в чест на медийската царица Амитис. Също така, свещената процесионална улица, чието начало е било от голямата порта Ищар, е била обновена и отново павирана. Преследващият го и неспокоен дух на Навуходоносор е бил в почивка, неговите херкулесови проекти са били завършени, завоеванията му са били прекратени, амбицията му задоволена. И той казва в Данаил 4:4 следното:

"4 Аз Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си" (4:4).

Тези думи изглежда се отнасят до последните години на неговото царуване. Останалата част от главата е собствената прокламация на царя до

"1 ...всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят..." (4:1).

"2 Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишния Бог.

3 Колко са велики Неговите знамения и колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство и Неговото владичество из род в род" (4:2, 3).

Какво под небето е довело Навуходоносор до познанието на Всевишния Бог и то много повече, от твърде познатата ни прослава, която той отдаваше на Мардук? За втори път Навуходоносор е сънувал сън и то предупредителен сън, който го изпълнил със страх и отново е направил това, което се е очаквало да направи, нещо което е публична част на всеки монарх, а именно да извика предсказвачите, магьосниците, астролозите, халдейците и гадателите. Някой може би ще се зачуди, защо след това, което бе преживял в началото на царуването си, ще трябва отново да направи поредния безуспешен апел за тълкуването на съня от мъже, които преди са претърпели пълен провал. Обаче, царят е бил обвързан с обичаите и традициите, и освен това, тези мъже са били част от състава му. Ние сме разочаровани от факта, че след като признал Всевишния Бог като вечен Бог, се е обърнал с политеистичен език, относно Данаил:

"8...чието име беше Валтасасар, по името на моя бог и в когото е духът на светите богове..." (4:8).

Дали Навуходоносор е продължавал да бъде политеист въпреки признанието за превъзвишеността на Йехова? Или пък може би е прокламирал посланието си към света с такъв език, който би бил разбран от всички? Понеже Данаил е бил репортерът, езикът не е бил редактиран от халдейците. Обаче, ако си припомним детството на Навуходоносор и факта, че всеки аспект от живота му е бил изтъкан с политеистическо схващане и език, ето защо, бихме счели неговото почитание към политеистическите богове като начин на говорене или като стил на вяра в тези богове, но вече не така възвишени както Йехова, обаче все още съществуващи в съзнанието му. Трудно е да се избегнат идеи насаждани от ранното детство. Би било много интересно и странно ако тази същата прокламация някога бъде открита в клинообразни надписи и колко различно би звучала след редакцията на свещениците на Мардук.

В стихове от 10 до 18 ни е описан сънят и отново виждаме Навуходоносоровата оценка на този даден от Бога предупредителен сън:

"10 Ето, какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах и ето дърво всред света, на което височината бе голяма.

11 Това дърво стана голямо и яко, височината му достигаше до небето и то се виждаше до краищата на целия свят.

12 Листата му бяха хубави, плодът му изобилен и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни, и на клоните му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар" (4:10-12).

Какво повече би могло да се каже за такъв езически владетел? Фрази като "плодът му изобилен и в него имаше храна за всички" и "от него се хранеше всяка твар" ни дават едно описание на просперитет и изобилие за всички народи, които са били под негово владение и едно признание, че Навуходоносор е човешкият източник на всичко това. Има твърде малко царе в историята, постигнали успехи във войните, като пътеки към славата, които са продължили да воюват успешно и същевременно са създали империи, допринесли за широкоразпространено изобилие и ред в един свят, който потенциално е нестабилен, както е бил в шестия век пр. Хр.

Ние бихме желали да слушаме подобни фрази като "храна за всички", в които да е включено мнозинството от роби, които са изграждали стените, неговия палат и са украсявали храмовете му. Без всяко съмнение, това е станало през царуването на Навуходоносор, според пророчеството на Еремия:

"17 Израел е изгонена овца, която лъвове гонеха; първо асирийският цар я изяде, а после тоя вавилонски цар Навуходоносор сгриза костите й" (Еремия 50:17).

Исая сто години преди е предсказал израелевото пленение и говорейки за халдейците беше казал:

" 6 Разгневих се на людете Си, оскверних наследството Си и предадох ги в ръцете ти, но ти не им показа милост, ти си сложила твърде тежкия си хомот върху стареца" (Исая 47:6).

Човешкото робуване и неговата мизерия не са започнали южно от Mason-Dixon Line и най-сигурно не са завършили там. Под една или друга форма, те никога не са напущали човешката сцена. Но в древния свят, робските орди са били машините, с които са се изграждали цели градове.

Нека отново се върнем към съня, описанието на трите незавършващи със щастлива нота фрази:

"13 Видях във виденията на главата си на леглото си и ето, един свят страж слезе от небето

14 и извика със силен глас, казвайки така: Отсечете дървото и изсечете клоните му; стърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него и птиците от клоните му" (4:13, 14).

Независимо какво е символизирало дървото, съвсем ясно е, че тук става въпрос за бедствие, не само за самото дърво, но и за създания, зависими от него. Когато дървото е отсечено, съвсем естествено е настъпил неговият край. Обаче разказът не спира дотук:

"15 обаче оставете в земята пъна от корените му всред полската трева и то със железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесната роса, и участта му нека бъде със животните в тревата на земята;

16 нека се измени човешкото му сърце и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена" (4:15, 16).

В тези стихове, ние имаме един преход на местоименията от "то", на "той (него)", от дървото, на една личност и научаваме, че бедствието не е непоправимо. Думата "страж", използвана обикновено в Стария Завет, не е теологически термин. Фактически, тя се явява само тук в пророчеството на Данаил в този смисъл и разбира се не е термин който би могъл да се използва от някой, който съчинява фиктивно пророчество. Обаче, е най-описателен, както и терминът "свят", използван заедно с него.

Нека си припомним, че докато сънят е бил от Бога, описанието е било от Навуходоносор. "Страж" и "свят" са концепции от неговата езическа терминология. Идеята "Всевишният" се отнася единствено до Този, Който управлява всемира, а човешките работи са нещо съвсем друго. Един превъзвишен "бог сред боговете", "първият сред равните", е бил вече част от неговия религиозен фон, също така, превъзвишеният, за него е бил Мардук, но за евреите това е Йехова единственият Бог. Както Исая ни казва: "Аз съм Господ и освен Мене няма Спасител" (Исая 43:11). Обаче, такова схващане, както това на евреите, е било странно за неговото мислене.

Понякога, е нужно за Бога напълно да разклати и да дезорганизира един ум така, че парчетата от него да бъдат отново събрани в един по-точен и смислен образец. Печал, разочарование, падение, болест, умствено заболяване; всички тези проблеми са части от Неговия съвършен план тогава, когато други такива езически методи и планове пропадат.

И така, когато мислим за Навуходоносоровото умопомрачение като наказание, осъждение поради неговото гордо сърце и едно порицание заради жестокостта му към Израел, нека не забравяме, че Бог може би e имал друга цел: че Той желае и би могъл да обнови един ум и да го накара да се съобразява с истината (чрез един послушен дух) и да дойде до убеждението за собственото си безсилие, че не е в състояние да контролира съдбата си и дори собствения си интелект.

"18 Тоя сън видях аз цар Навуходоносор и ти Валтасасаре, кажи значението му; защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми яви значението; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе" (4:18).

Отново имаме публичен случай, когато безсилието на халдейците е открито контрастиращо с даденото от Бога прозрение на Данаил. Въпреки, че Данаил е бил "началник на врачовете" (rab chartumim) и един от тях, техните усилия без него (ст.7) са били безуспешни и целият дворец е бил осведомен за това. Ето защо, този случай трябва да е бил горчив хап за гълтане, дори повече от това, понеже Данаил веднъж ги бе спасил от смърт (която те не биха могли да предотвратят); освен всичко друго, техните усилия да осъдят на смърт по бързата процедура приятелите на Данаил не само, че са пропаднали, но в крайна сметка е била възхвалена силата на Данаиловия Бог срещу Когото те са били абсолютно безсилни. Това са били мъже, които са разчитали на всичко научено от халдейците, на древната езическа мъдрост.

Пред лицето на истината или заблудата, хората имат особено мнение, независимо дали обичат истината и мразят заблудата или определено се прилепват към заблудата, а мразят истината. Нямаме записана информация, дали някои от тези мъже са били убедени в истината за Йехова или в заблудата на тяхната собствена теологическа система. Обаче, политическият им неуспех, може би е траял през цялото царуване на Навуходоносор, който е престанал да бъде един от тях; но в реакционното господство на Нериглисар, Набонидус и Валтасар, те са се опитали да навредят на Данаил, който не е присъствал във Вавилон (Данаил 8:2), дори нещо повече, чрез конспирация, са повдигнали обвинение срещу него при управлението на Дарий (Данаил 6:4). Те са действали като хора, които много често действат, когато техните интереси и живот са изложени на риск. Естественият човек винаги се покланя на егоизма, независимо какви богове той изповядва.

Когато Данаил е бил повикан да тълкува съня на Навуходоносор, той много се учудил и мислите му са го обезпокоили извънредно много. Веднага разбрал, че сънят предсказва бедствие за царя. Но как би могло подобно нещастие да сполети един цар, на когото Бог е дал абсолютно всичко? Дал му е господство над човечеството и господство над животните на полето, бил е завоевател, който доколкото знаем, е познавал съвсем малко падения, но който не се е хвалел с победите си; един монарх на народи, които покорно са му служели; неизброимо число роби, които изграждали градовете му; неограничено количество злато и ресурси, които са украсявали храмовете му; притежавал една непревземаема крепост; способен във всяко отношение да налага волята си над другарите си; мъж, който е стабилизирал едно разнебитено царство и го е направил империя, като го е издигнал до най-високата точка на сила и нечувана слава, поради което Вавилон е бил най-великият град в древността; как е възможно този, който е на върха на просперитета и силата да бъде свален долу? Той е бил "златната глава", човекът на когото Йехова бе дарил сила и слава, който е завоювал и ограбил Ниневия и Ерусалим, Тир и Кархамис, дори и Египет. Как би било възможно такъв просперитет и сила, и с какви средства, изведнъж да бъдат поразени от една човешка ръка? Никаква външна сила не се е виждала и никаква вътрешна сила не е била достатъчна да стори това. Тогава не е било чудно, че Данаил е бил много смутен и сърцето му страшно обезпокоено. Освен това, той е бил много привързан към този езически цар. Ето защо, отговорът му е бил с тон на известно съпротивление и понеже, признавал Божия декрет и предупреждение, затова в него се е появил елемент на лична загриженост и тълкуванието на съня е било дадено с голяма неохота:

"24 Ето значението му царю: Решението на Всевишния, което постигна господаря ми царя, е

25 да бъдеш изгонен измежду човеците, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, догдето познаеш, че Всевишният владее в царството на човеците, и го дава комуто ще.

26 А гдето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ще ти бъде обезпечено щом признаеш, че небесата владеят.

27 Затова, царю, нека ти бъде угоден моя съвет да напуснеш греховете си чрез вършене правда и беззаконията си чрез правене благодеяния на бедните, негли се продължи благоденствието ти" (4:24-27).

Две неща изпъкват в това пророчество. Първото е умственият проблем. Цар Навуходоносор ще бъде поразен в разума си. Този интелект, който е имал видение и е изградил стените на Вавилон, знаменателната свещена улица; завоювал силни народи, ще трябва да се превърне в животински ум. Днес, ние бихме нарекли тази умствена аномалия боантропия, вид паранойа. Странното нещо в това изпитание е, че вместо една грандиозна заблуда (която би била логично последствие от гордото и арогантно становище, което Навуходоносор е имал), ние сме свидетели на едно неочаквано развитие на нещата в обратна посока, поради което той вече не само, че няма да счита себе си за бог, но напротив ще мисли и ще действа като едно полско животно.

Отново разбираме, че Бог има много начини да дисциплинира хората и психическото заболяване е един от тях.

Съществува и втори въпрос в пасажа, който се нуждае от отговор. Когато Данаил каза: "Царю, нека ти бъде угоден моя съвет да напуснеш греховете си чрез вършене правда и беззаконията си чрез правене благодеяния на бедните", веднага в нас възниква въпросът: За какви други грехове говори Данаил, освен този инцидентен грях, който той бе извършил със строгата си заповед за поклонение на образа? Другият грях е бил неговата гордост, който главата изявява, но ние имаме още едно загатване за грях в Еремиевото пророчество, където Йехова говори за наказанието на Израел чрез пленение, което той бе заслужил, особено важен е коментарът: "...Този вавилонски цар Навуходоносор сгриза костите й" (Еремия 50:17) (т.е костите на Израел), който ни кара да мислим, че през неговото царуване е имало период на жестокост спрямо Израел. Въпреки, че Израел е бил под дисциплина и вън от страната си, и въпреки невярна съпруга на Йехова, той все още е бил любим с вечна любов и не би трябвало някой безнаказано и несправедливо да се справя с него. Така е било през цялата история. Очевидно, цар Навуходоносор не се е нуждаел от Данаиловото предупреждение. В края на дванадесетте месеца, той се е разхождал из крепостта-палат и е казвал: "...Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!" (4:30).

Не би ли трябвало да спрем за момент тук и да изброим точно това, което царят бе направил? Каквото той казва, въпреки с дух на гордост и арогантност, без да признае Йехова, Който фактически е направил възможни всички тези извършени неща от царя, все пак, това е било истината.

Вавилон при цар Навуходоносор е бил най-величественият град от всички съществуващи градове по онова време. Световното богатство се е вливало в него; чрез завоевания, чрез търговията с керваните и чрез способностите и комерциалните познания на неговите граждани. В него са били създадени две от седемте чудеса на света; огромните стени и висящите градини, а собственият му палат е бил завършен за петнадесет дни. Реката Ефрат е била впрегната в голям контролиращ наводненията резервоар, единадесет квадратни мили, който бил построен между реката и Вавилон. (През всичкото време досега край реките Тигър и Ефрат, които са в съвременен Ирак е имало останки от пристанищни тухли още от времето на Навуходоносор). Старите напоителни канали са били реставрирани, плодородието на страната е било най-рационално използвано, вавилонската империя е била в мир и протекция. Не че Навуходоносор не е говорел истината, но понеже не е прославил Извора на своята сила, затова царството му е преминало:

"31 Думата бе още в устата на царя и глас дойде от небесата, който рече: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе;

32 и ще бъдеш изгонен измежду човеците, между полските животни ще бъде жилището ти, и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе догдето признаеш, че Всевишният владее над царството на човеците, и го дава комуто ще" (4:31, 32).

Ние не знаем къде Навуходоносор е прекарал времето от седемте години на умопомрачението си. Нито знаем естеството на временното управление. Известно ни е само това:

"34 А в края на тия дни аз Навуходоносор повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна като благослових Всевишния и похвалих, и прославих Онзи, Който живее до века, понеже владичеството Му е вечно владичество, и царството Му е из род в род;

35 пред Него всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действа между небесната войска; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже, що правиш Ти?

36 И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието, и светлостта ми; защото съветниците ми, и големците ми ме търсеха, закрепих се на царството си, и ми се притури превъзходно величие" (4:34-36).

Естествената процедура може би е била след детронирането на умствено помрачения цар, наследяването на престола да е станало от неговия син или вероятно от някой силен съперник между благородниците. Каква част Данаил е имал в обезпечаването на собствената си грижа за царя и за временното управление на страната, ние не знаем, но Данаиловото отстояване като човек и като пророк, и неговата заслужаваща доверие стабилност по това време, са играели изключително важна роля. Понякога, човешкият характер и честност могат да бъдат фактори, които да стабилизират или да дестабилизират дадена ситуация. Тъй като неговото пророческо тълкувание на Навуходоносоровия сън е било много добре познато в двореца, кой сред тях би се осмелил да действа срещу действителността, че най-величествения цар на древността, с течение на времето ще може да възобнови силата и властта си за да възнагради верните и да накаже бунтовните?