Анализ на различията, потребностите за развитие и потенциала за растеж и приоритетите за финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове

Анализ на различията, потребностите за развитие и потенциала за растеж и приоритетите за финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове

1. Въведение

В обхвата на анализа са включени показатели и критерии от значение за тематичните цели на ЕСИФ, по които България ще работи и адресирането от тях на идентифицираните области на несъответствие, потребностите за развитие и възможностите за растеж. Акцент е поставен върху приноса на СП както за изпълнението на НПР: България 2020 като основен документ за развитието на България, и на Националната програма за реформи, така и за постигане на общоевропейските приоритети за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и целите за растеж и заетост, формулирани в стратегия Европа 2020.

2. Обща макроикономическа картина

Инфлацията през 2012 г. остана на сравнително ниско ниво, като средногодишната й стойност, измерена чрез ХИПЦ, възлезе на 2.4%. Инфлацията през първите два месеца на 2013 г. се забави до 2.2% на годишна база като през годината ще остане сравнително ниска под влияние на очакваната благоприятна конюнктура на международните пазари на суровини, както и пониженията в административните цени при природен газ, електро- и топлоенергия. Все още свитият пазар на труда и ограниченото потребителско търсене на дълготрайни стоки и услуги ще продължат да задържат базисната инфлация на сравнително ниско ниво.

Средногодишната инфлация се очаква да се забави до 1.8% през 2013 г., след което да се ускори до 2.6-2.7% в периода 2014—2016 г. В следващите години не се очаква повишение в международните цени на суровините в доларово изражение и при допускане за стабилно евро не се очаква ускорение на инфлацията по линия на външни фактори. С възстановяването на икономиката се очакват по-високи относителни потребителски цени на услугите в сравнение с хранителните и нехранителните стоки. В този период базисната инфлация се прогнозира около 3%, като се очертава да бъде по-висока от общата инфлация. Слаб (в рамките на 0.1–0.2 п.п.) се очаква да бъде приносът на административните цени върху общата инфлация в периода 2014–2016 г. Не се очаква данъчната политика да оказва влияние върху динамиката на потребителските цени, тъй като хармонизацията на акцизните ставки към минималните за ЕК нива приключва през 2014 г.

Основните рискове, свързани с прогнозата за инфлацията, се отнасят до развитието на международните цени и до темпа на икономически растеж в България. Международните цени на суровия нефт могат да нараснат по-значително в резултат от политическите кризи или нарастване на търсенето. Ограничено предлагане на някои селскостопански стоки и особено на зърнените култури в международен план във връзка с неблагоприятни климатични явления, допълнително може да предизвика по-висока инфлация в страната. В същото време, евентуално по-нисък икономически растеж на българската икономика ще окаже задържащ ефект върху цените на нехранителните стоки и услугите (базисната инфлация).

През 2012 г. общото салдо по текущата и капиталовата сметка бе с минимален излишък в размер на 8.6 млн. евро при стойност от 536 млн. евро (1.4% от БВП) през 2011 г. Нарастването на търговския дефицит имаше най-голям принос за по-ниския положителен баланс. Понижението бе резултат от стабилния внос на стоки, воден от възстановяването на вътрешното търсене. В същото време, по-неблагоприятната външна среда (рецесия в ЕС, понижение на БВП сред основните ни партньори) доведе до съществено забавяне в износа. В резултат от това отрицателното търговско салдо възлезе на 3.6 млрд. евро за 2012 г., което е с 1.5 млрд. евро повече спрямо предходната година.

След две поредни години с негативно салдо по финансовата сметка, обусловено от слабата инвестиционна активност в икономиката и погасяването на чуждестранни задължения от банковия сектор, през 2012 г. се възстанови притокът на капитали в страната. Излишъкът достигна 2.2 млрд. евро или 5.6% от БВП. Входящите потоци бяха основно под формата на преки чуждестранни инвестиции, които възлязоха на 1.5 млрд. евро или 3.7% от БВП, отбелязвайки повишение от 12.5% на годишна база.

Преките чуждестранни инвестиции ще останат на по-ниски нива спрямо предкризисния период и се очаква да нараснат до 4.4% от БВП през 2016 г., като ще осигуряват пълно покритие на дефицита по текущата сметка. Същевременно поради сравнително високата ликвидност, която банките поддържат, и в средносрочен период няма да се наблюдават големи входящи финансови потоци в сектора.

Основната цел на паричната политика в България е поддържане на ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица. Постигането на тази цел се осъществява чрез режим на паричен съвет.

Валутните резерви на страната достигнаха 13.9 млрд. евро към края на февруари 2013 г. и нарастват с 8.8% спрямо същия месец на предходната година, като осигуряват покритие на паричната база от 166%. При паричните агрегати през 2012 г. се наблюдаваше забавяне в темповете на растеж спрямо предходната година.

През 2012 г. кредитът за нефинансови предприятия се увеличи с 4.7% (6.1% към декември 2011 г.), а за домакинствата се сви с 1% (-0.4% към декември 2011 г.). Основни фактори за динамиката на кредита от страна на търсенето бяха ниската инвестиционна активност на предприятията и неблагоприятната ситуация на пазара на труд, която ограничаваше потреблението на домакинствата и допринасяше за запазването на високата им склонност към спестяване и за въздържане от поемането на нови задължения. През първите два месеца на 2013 г. растежът на банковия кредит се запази близък до този в края на 2012 г. - 4.9% при нефинансовите предприятия и -1% на годишна база при домакинствата.

Лихвените равнища по депозитите у нас продължиха да спадат в резултат на устойчивото нарастване на привлечените средства от резиденти и сравнително слабата кредитна активност. Към февруари 2013 г. среднопретегленият лихвен процент по новите срочни депозити, представен като претеглена средна стойност на 12-месечна база, спадна до 4% и е с 0.4 п.п. по-нисък спрямо същия месец на 2012 г. Среднопретегленият лихвен процент по новите кредити се понижи с 0.6 п.п. за същия период до 8.5%, като средният лихвен процент по банковите кредити за домакинства се понижи с 0.1 п.п. до 9.8%, а по кредитите за предприятия лихвените равнища се понижиха с 0.8 п.п. до 8.1%.

Прогнозираният годишен темп на растеж на паричното предлагане в края на 2013 г. е 7.2%, а през следващите години до 2016 г. се очаква да се движи в рамките на 8-10.5%. Растежът на кредита за частния сектор ще се ускори минимално до около 4% в края на 2013 г., като се очаква приносът на кредитите за домакинства плавно да нараства. До 2016 г. частният кредит ще продължи да се възстановява относително бавно, като в края на периода темпът му на нарастване няма да надхвърля 9%.

Според предварителните данни в априлските нотификационни таблици за дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ дефицитът на правителството за 2012 г. е в размер на 0.6% от БВП. Постигнатото фискално подобрение е резултат основно от започналото възстановяване на вътрешното търсене, усилията за увеличаване събираемостта на приходите, консолидиращите мерки в разходите и засилването на фискалната дисциплина във всички бюджетни сектори. Към края на 2012 г. номиналният размер на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ възлезе на 14 694.2 млн. лв. Съотношението му спрямо БВП в началото на 2013 г. е 17.2% .

Фискалната рамка за 2013 г. предвижда дефицитът на сектор „Държавно управление” за 2013 г. да възлезе на 1.3 % от БВП. В частта на разходите е предвидено нарастване на ресурса за национално съ-финансиране по Оперативните програми, поради навлизането на изпълнението на програмите в по-напреднал етап, както и увеличение на средствата за социални политики, включително индексиране на пенсиите от април и увеличение на минималната работна заплата.

С новия Закон за публичните финанси България прави сериозна стъпка за усъвършенстване на националната система за управление на публичните финанси. Вградените в новата средносрочна бюджетна рамка елементи имат за цел засилване устойчивостта на средносрочните решения посредством налагането на ясни ограничения и отговорности на отделните подсектори на сектор „Държавно управление”, както и засилване ролята на подхода „отгоре надолу“ в процеса на приоритизиране и вземане на бюджетни и управленски решения. В дългосрочен план се очаква това да допринесе за повишаване на разпределителната ефективност, както и за засилване на бюджетната дисциплина.

Данъчната политика ще бъде насочена в подкрепа на макроикономическата стабилност и икономическия растеж, подобряването на бюджетните резултати, повишаването на фискалната устойчивост в дългосрочен план, подобряване на бизнес средата и стимулиране на икономическата активност, ограничаване на данъчните измами, както и намаляване на сивата икономика. Тези мерки ще допринесат за поддържане на доверието на чуждестранните инвеститори към българската икономика. Запазена е данъчната стратегия за ниски данъчни ставки при преките данъци, които са един от най-важните стимули за инвестиции и икономически растеж. Налице е продължаващ процес на прехвърляне на данъчната тежест от преките към косвените данъци чрез повишаване на някои акцизни ставки в съответствие с договореностите за достигане на минималните европейски нива.

За периода 2009–2011 г. бюджетните разходи на България отбелязват спад с близо 6 п.п. от БВП – третият най-голям спад в ЕС. Успоредно с ограничаване на държавния сектор тече и процес на преразпределение на основните разходни пера по функции в бюджета. Тенденцията е да се алокират повече средства към сектори с по-висок принос към икономическото развитие за сметка на сектори като отбрана и сигурност.

• 
  Разходи по функция „Общи държавни служби“ (издръжка на правораздавателни и други държавни институции, разходи за научни изследвания и др.) - наблюдава се много значителен спад от 2009 г. до 2011 г. – от над 7% до 3.9% от БВП, който се дължи най-вече на намаляване на разходите за издръжка на държавните институции – от 5.9% до 2.8% от БВП. Разходите за научни изследвания (basic research) остават на нивото от 0.3% от БВП, което е в унисон със средните разходи за това перо в другите държави от ЕС. Очаква се в средносрочен период разходите за общите държавни дейности да нараснат слабо с около 0.4 п.п.
  
• 
  Разходи за отбрана - през 2011 г. достигат най-ниския си дял досега – 1.3% от БВП (27% по-ниско от нивото за 2010 г.), при средно ниво за ЕС от 1.6% от БВП. Тенденцията ще се запази до 2016 г., когато разходите за отбрана ще достигнат 1.1% от БВП или 3.1% от всички бюджетни разходи.
  
• 
  Разходи за сигурност - също отбелязват спад до 2.5% от БВП през 2011 г. Въпреки това нивото остава сравнително високо сравнено с това в ЕС (през 2011 г. средно в ЕС се отделя 1.9% от БВП за сигурност, а в България - 2.5% от БВП). В средносрочен план разходите ще продължат да намаляват, но като дял от БВП и като дял от общите бюджетни разходи ще останат сравнително високи.
  
• 
  Разходи за икономически дейности като земеделие, транспорт, комуникации и енергетика - по-високи от средното за ЕС ниво, но сходни с нивата в страни с близки нива на доходи. Разходите в тази сфера в България се разпределят най-вече към транспорт - 2.9% от БВП. За земеделие се разпределят 0.5% от БВП. Тези разходи ще останат със значим и нарастващ дял в бюджета на България до 2016 г., което основно ще се дължи на нарастващото значение на европейските средства и свързаното с това национално съ-финансиране.
  
• 
  Публични разходи за здравеопазване - като процент от БВП не са високи спрямо средноевропейските, но са с най-висок темп на нарастване за периода 2007-2011 г. Общата тенденция e разходите за тази сфера да намаляват в целия ЕС. В средносрочен план разходите за здравеопазване в България ще бъдат леко намалени в резултат на прилагане на редица мерки за оптимизиране на разходите и повишаване на тяхната ефективност.
  
• 
  Разходи за образование - остават значително под средното ниво за ЕС. Съществена е разликата на средствата за предучилищно и училищно образование, за което в България са отделени 0.7% от БВП – със сравнително константен дял през годините. Като дял от общите бюджетни разходи към момента са съотносими към средното ниво в ЕС.
  
• 
  Разходи за опазване на околната среда - 0.7% от БВП, като този дял е близък до средния за ЕС.
  
• 
  Социални разходи - като дял от БВП те са доста по-ниски от средните за ЕС, но са много сходни с нивата в ЕС-12, които варират между 12 и 14% от БВП. Отделяме 36.2% от бюджетните си разходи за тази сфера, близо до средната стойност в Европа от 39.9% за 2011 г. Разлики има в структурата на тези разходи. 9.8% от БВП се отделят за пенсии в България, а този дял е сред най-високите в ЕС. Сравнително сходен с този в други държави от ЕС е делът на разходите за подкрепа на семействата и децата – 2.4% от БВП.
  

Сивата икономика е съществена бариера пред постигането на устойчив икономически растеж. В края на 2011 г. средното ниво на сивата икономика, като процент от БВП на страните в ЕС достига 19.2%, докато за България то е 32.3% и нарежда страната на първо място по този показател, както и през предходните осем години. Сивата икономика и недекларираният труд имат отрицателни последици върху постигането на макроикономическите цели, качеството и производителността на труда и социално сближаване, намаляват приходите от данъци и пряко се отразяват на недостатъчното финансиране на социалните системи. В този смисъл, е крайно необходимо да се адресират причините – недостатъчна адекватност и най-вече неефективното прилагане на трудовото законодателство, на данъчната и осигурителната политики, незавършилата реформа в съдебната система, необходимостта от допълнителна прозрачност на администрацията и съда и от засилване на диалога с гражданите и бизнеса. Нужно е също да осигурят инвестиции в производството и нови устойчиви възможности за работа и самонаемане, които да стимулират извеждането на човешки ресурс от сивия сектор.

В регионалната структура на БВП основен принос на ниво NUTS II има Югозападен район, в който попада основният икономически център на страната – столицата София, като в края на 2010 г. този принос е 48.2% от общия БВП, докато най-нисък е делът на Северозападен район – 7.2%. По данни на Евростат¹¹ по показателя БВП на човек от населението районите на България значително изостават от средното равнище, както и от водещите райони в ЕС. Северозападен и Северен централен район заемат последните две места в класацията на районите в ЕС по този показател съответно с 27.3% и 29.4% от средното за ЕС-27. Южен централен, Североизточен и Югоизточен район са на 4-то, 5-то и 7-мо място в групата от 20 региони с най-нисък БВП на човек в ЕС (с равнище от 30.7%, 35.7% и 36.3% от средното за ЕС). Откроява се Югозападен район (със 75.3 % от средното равнище за ЕС през 2009 г.), като в столицата са концентрирани значителна част от икономическите дейности и тя остава най-привлекателното място за бизнес и заетост в страната с равнище на БВП на човек от населението от 105% спрямо средното за ЕС. Отбелязват се силно изразена поляризация в динамиката на БВП и в реализирания БВП на човек от населението между София-град (столица) и останалите области на страната. Най-значително изоставане се наблюдава в областите Силистра, Сливен, Видин, Монтана, Хасково, Кърджали, Плевен, където БВП на човек е около 50% от средното равнище за страната.

Териториалните различия при създаването на БДС по основни икономически сектори, както в междурегионален, така и във вътрешно регионален план, са много високи и показват специализацията на отрасловата структура на районите. Югозападен район е с най-висок принос по отношение на сектора услуги, като районът формира 55.7% от БДС в този сектор, следван със сериозна разлика от Южен Централен – 11.6% и Североизточен район – 10.3%. Югозападен район има водещо място и в произведената БДС от индустрията – 36.8%, на второ място отново с видима разлика е Южен централен – 18.2%, и на трето – Югоизточен район – 17.3%. С най-висок принос в аграрния сектор е Южен Централен район, формиращ 22.5% от националната БДС в селското стопанство и Северозападен район – 17.5%

Очаквания за развитието на българската икономика до 2020 г.

До 2020 г. се очаква темпът на нарастване на икономиката постепенно да се забави, като за периода 2017–2020 г. средният растеж се очаква да възлезе на 2.2%. Ограничаващ фактор за повишението на БВП ще бъде проявлението на негативните демографски тенденции, свързани с намаление на населението в трудоспособна възраст и съответното влияние върху предлагането на труд. Последното ще ограничава потенциалът за нарастване на икономиката, тъй като очакваното повишение на участието в работната сила няма да успее да компенсира демографските процеси.

3. 
   
   Каталог: upload -> docs -> 2013-05
   docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
   docs -> I. Общи разпоредби Ч
   docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
   docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
   docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия
   2013-05 -> Техническо задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) за учебна година 2012/2013 година
   2013-05 -> Иновации и социално предприемачество Проф дсн Начко Радев вту св св. Кирил и Методий
   2013-05 -> Програма за развитие на селските райони 2014-2020 Г
   
   
   
   Изтегляне 3.74 Mb.
   
   Сподели с приятели: