Република българия споразумение за партньорство на република българия, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 Г
Хоризонтални принципи и цели на политиката за изпълнение на ЕСИФ
Изтегляне 2.2 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.5.2. Насърчаване на равенството между мъжете и жените, недопускане на дискриминация и достъпност
- 1.5.3. Устойчиво развитие
- 1.5.4. Хоризонтални цели на политиките
Хоризонтални принципи и цели на политиката за изпълнение на ЕСИФ1.5.1. Принцип на партньорствоОще в началния етап от подготовката на страната за участие в Кохезионната политика на Европейския съюз за програмния период 2014-2020 г. бяха създадени необходимите гаранции за прилагане принципа на партньорство. Основните етапи на програмирането, ключовите участници в този процес и отговорностите на всеки от тях са регулирани с акт на Министерския съвет201, който предвижда създаването на междуведомствена работна група за разработването на Споразумението за партньорство за периода 2014-2020 г. Сред задачите на работната група е да осигурява и съответствието на Споразумението за партньорство с принципите на партньорство, многостепенно управление, насърчаване на равенството между мъжете и жените и устойчивото развитие, както и с приложимото европейско и национално законодателство. Един от начините за осигуряване спазването на принципа на партньорство е чрез състава на работната група, който включва представители на:
Представителите на академичната общност в състава на работната група бяха излъчени от МОН на базата на механизъм, изготвен от министерството. Представителите на неправителствения сектор бяха избрани на базата на Механизъм за избор на неправителствените организации, които да участват в състава на работните групи за разработване на Споразумението за партньорство и програмите на Република България за програмния период 2014-2020 г. В Механизма са дефинирани 4 групи НПО, чрез които да се осигури представителството на неправителствения сектор в работната група за разработване на СП:
Изборът на НПО се осъществи чрез публична покана, като организациите, подали заявление, бяха оценени за съответствие с ясни и обективни критерии, предвидени в Механизма. НПО от всяка от предвидените групи, които отговарят на тези критерии, излъчиха общи представители в състава на РГ. За да се гарантира участието на възможно най-широк кръг представители на неправителствения сектор в процеса на програмиране, Механизмът за избор на НПО предвижда представителите на неправителствените организации да координират предложенията си по време на срещите на работната група с други неправителствени организации от представляваната от тях група, както и да осигурят гласност на взетите решения от работната група помежду си. Конкретните представители на отделните групи партньори, включени в състава на Работната група за разработване на Споразумението за партньорство са изброени в Приложение № 1. Всички ключови решения, свързани с процеса на програмиране, както и отделните раздели на Споразумението, се обсъждат и съгласуват с работната група. От друга страна, председателите на тематичните работни групи за разработване на отделните програми са членове на работната група за разработване на Споразумението, като по този начин на оперативно ниво се осигурява синергия и съгласуваност между отделните документи. Това позволява при разработване на Споразумението за партньорство да бъдат взети предвид становищата на по-широк кръг заинтересовани страни, които са пряко въвлечени в подготовката на отделни програми – например представители на местни инициативни групи и местни инициативни рибарски групи, на браншови организации, неправителствени организации в специфични за съответните програми сфери и др. В допълнение, с оглед осигуряване на по-широко участие на гражданското общество в процеса на програмиране, се организират и публични обсъждания на отделните етапи от подготовка на Споразумението за партньорство и програмите за периода 2014-2020 г. Възможност за по-активното участие на гражданското общество в процеса се осигурява и посредством публикуване на Единния информационен портал за Структурните и Кохезионния фондове www.eufunds.bg на пълна информация за работата на Работната група за разработването на СП. На 24.07.2013 г. проектът на СП е публикуван за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации и на Единния информационен портал. Актуализиран вариант на СП е публикуван на двата портала на 09.01.2014 г. за втори кръг на публично обсъждане. Сред основните становища и коментари, получени от представителите на партньорите, е необходимостта от по-ясно извеждане на нуждите на хората с увреждания и адресирането на тези нужди с подходящи мерки в рамките на отделните стратегически приоритети. Коментарите са взети предвид, като съответните части на Споразумението са доразвити. По аналогичен начин в следствие от получени коментари са допълнени и мерките за социално включване, свързани с интегрирането на маргинализираните малцинствени групи. Получени бяха и редица предложения от неправителствения сектор за намаляване на административната тежест за кандидатите и бенефициентите на отделните етапи от проектния цикъл, като същите са отразени в раздел 2.6. На етапа на изпълнение на програмите, съфинансирани от ЕСИФ, принципът на партньорство ще бъде приложен по аналогичен начин по отношение на състава на Комитета за наблюдение на СП. Ще се осигури необходимата последователност по отношение на институциите и организациите, взели участие в процеса на програмиране, като с цел по-нататъшно разширяване прилагането на принципа, в Комитета за наблюдение на СП ще бъдат включени представители на по-голям брой групи неправителствени организации, както и по-голям брой представители на академичната общност и организациите на и за хората с увреждания. В допълнение, с предложената нормативна уредба за създаването и функционирането на комитетите за наблюдение са създадени гаранции за отчитане становищата на партньорите в процеса на вземане на решение. Предвижда се Комитетът за наблюдение да одобрява докладите за напредъка, предвидени в чл. 52 от Регламент 1303/2013.
Прилагането на тези принципи по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ е обезпечено и на отделните етапи от подготовката и изпълнението на Споразумението за партньорство и програмите за периода 2014-2020 г. На етапа на програмиране, необходимите гаранции за това са създадени чрез:
На етапа на изпълнение на Споразумението за партньорство и програмите, съфинансирани от ЕСИФ, прилагането на принципите на равенство между половете, недискриминация и достъпност ще се гарантира чрез следните мерки:
Прилагането на посочените принципи ще бъде неизменна част от мониторинга и оценката на Споразумението за партньорство и програмите, като:
Заложеният механизъм надгражда подхода, прилаган през програмния период 2007-2013 г., като засилва някои от неговите елементи с оглед постигане на по-висока ефективност. 1.5.3. Устойчиво развитиеУстойчивото развитие е един от основните приоритети на Националната програма за развитие: България 2020, като са очертани основните предизвикателства и възможности на страната ни в тази сфера през следващите няколко години. Ключовите национални стратегически документи в сферата на устойчивото развитие и опазването на околната среда са202:
Посочените документи, както и секторните нормативни актове и стратегии в тази област203 отчитат основните приоритети и цели на европейската политика за устойчиво развитие, като присъстват като елемент във всички политики, свързани с развитието на страната. Необходимите предпоставки за гарантиране прилагането на принципа на устойчиво развитие при управлението на средствата от ЕСИФ са създадени още в процеса на програмиране на отделните мерки и интервенции. В работната група за разработване на Споразумението за партньорство са включени представители на основните ведомства, отговорни за прилагане на политиките по опазване на околната среда и устойчивото развитие както и представители на екологични неправителствени организации. От друга страна, Министерският съвет одобри Насоки за интеграция на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата във фондовете за Кохезионна политика, Общата селскостопанска политика и Общата политика за рибарство за периода 2014-2020 г. В Насоките са определени конкретни мерки и групи дейности за ПОС и ПИК, които да бъдат интегрирани от съответните отговорни институции на национално ниво при разработването на СП и програмите на ЕСИФ за 2014 – 2020 г. Целта на Насоките е да се гарантира прилагане на единен, систематичен и координиран подход при интегрирането на ПОС и ПИК в основните програмни документи за периода 2014-2020 г., докладване и проследяване на резултатите и съответно постигане на конкретни и измерими национални цели, които да са в съответствие с целите на ЕС. Към разработените Насоки се разработва и документ „Насоки за интеграция на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата в ЕСИФ - фаза „Изпълнение на Споразумението за партньорство и програмите в периода 2014-2020 г.“. Втората фаза на Насоките предвижда система от критерии, чрез които ще се гарантира, че в периода 2014-2020 г. с финансиране от ЕСИФ ще се изпълняват приоритетно проекти, които допринасят в по-висока степен за изпълнение на политиките по околна среда и политиките по изменение на климата. Също така от особена важност при разработването и изпълнението на ОП е да се отчетат изискванията за опазване и подобряване на околната среда, главно чрез прилагането на принципите на предпазните мерки, на превантивните действия и принципа "замърсителят плаща". Ефективното прилагане на Насоките – фаза 1 и фаза 2 и включването на набелязаните мерки в програмите, съфинансирани от ЕСИФ, ще се гарантира с непрекъснат режим на диалог и координация с участието на всички заинтересовани страни. В тази връзка е предвидено създаването на Национална мрежа с участието на компетентните органи по околна среда, управляващите органи, както и неправителствения сектор и бизнес сектора в страната. На етапа на изпълнение на Споразумението за партньорство и програмите, съфинансирани от ЕСИФ, ще бъдат изпълнени и дейности, аналогични на описаните в раздел 1.5.2., но целящи спазването на принципа на устойчиво развитие. Съгласно специфичните разпоредби на Регламент 1303/2013 и останалото приложимо европейско законодателство, по различните програми и проекти систематично ще се прилага принципът „замърсителят плаща“. Прилагането на принципа, който изисква разходите за обезвреждане на отпадъците да бъдат поети от причинителя на отпадъка, е заложен в Закона за управление на отпадъците. Причинителите на отпадъци и притежателите на отпадъци следва да ги управляват по начин, който гарантира висока степен на защита за околната среда и човешкото здраве, като се отчитат реалните разходи за околната среда от образуването и управлението на отпадъците. Прилагането на принципа ще залегне и в новия Национален план за управление на отпадъците за периода 2014-2020 г. Наложен е принципа за „разширена отговорност на производителя” с цел засилване на предотвратяването на отпадъците, повторната употреба, рециклирането и друг вид оползотворяване, както и за намаляване на разходите за управлението на битовите отпадъци, отговорността за което е на кмета на общината. В Закона за управление на отпадъците и актовете по прилагането му са определени мерки, които да гарантират, че всяко лице, което разработва, произвежда, обработва, третира, продава или внася продукти (производител на продукта), от които се образуват масово разпространени отпадъци, носи разширена отговорност на производител. Тези мерки включват задължения за последващото събиране и третиране, в т.ч. рециклиране на отпадъците и финансовата отговорност за извършване на тези дейности. През 2010 г. са въведени икономически инструменти като отчисления при депониране на отпадъците (такса депониране), чиято цел е намаляване на количествата отпадъци, които постъпват за депониране, насърчаване на разделното събиране на рециклируемите отпадъци, увеличаване на количествата на рециклираните и оползотворените отпадъци, ускоряване на изграждането на регионалните системи за третиране на битови отпадъци и изграждането на техническа инфраструктура за рециклиране и оползотворяване на отпадъците, предвидени в Националния план за управление на отпадъците. С промяната на Закона за местни данъци и такси през 2013 г. се насърчават общините да въведат такса за управление на битовите отпадъци на база на количествата образувани отпадъци. Поправката влиза в сила от 2015 г. В допълнение, при изпълнението на проекти, съфинансирани от ЕСИФ, принципът ще се прилага и посредством следните мерки:
Отчитайки важността на зелените поръчки като един от факторите, съдействащи за устойчивото развитие, е приет Национален план за действие за насърчаване на зелените обществени поръчки за периода 2012-2014, който подкрепя политиката на обществени поръчки, стимулираща разработването и разпространението на съобразени с околната среда стоки и услуги. Зелените поръчки са важен инструмент, подпомагащ прилагането на мерки в други сфери, свързани с устойчивото развитие, като насърчителната мярка по Закона за насърчаване на заетостта за работодатели, които разкриват зелени работни места в икономически дейности, подпомагащи опазването на околната среда; стимулиране навлизането и развитието на зелен/ устойчив транспорт в България; сертифициране на устойчиви сгради по критерии за екологично качество/ екобаланс на строителния обект и използване на ресурсите и водите, прилагане на изисквания за енергийна ефективност и енергийни спестявания при доставка на оборудване и превозни средства и други. 1.5.4. Хоризонтални цели на политикитеДостъпност Всички резултати от интервенциите, финансирани със средства от ЕСИФ, които са предназначени за публично ползване, следва да предоставят равни възможности за достъп на всички граждани. В тази връзка в посочените в раздел 1.5.2 хоризонтални указания, които Централното координационно звено ще издаде, ще бъдат включени изисквания за гарантиране достъпа на хора с увреждания до финансираните по програмите, съ-финансирани от ЕСИФ обекти на инфраструктурата, продукти и услуги. На базата на тези указания, за всички интервенции, за които е приложимо, Управляващите органи следва да заложат съответствието с целта за достъпност като критерий за оценка на проектните предложения. Същото следва да залегне и в клаузите на договорите с бенефициентите по одобрените проекти. От друга страна, посредством инструментите за прозрачност, публичност и информация, свързани с възможностите за финансиране, които се предоставят от страна на ЕСИФ, ще бъде насърчен достъпът до инвестициите на всички потенциални бенефициенти и широката общественост, което ще позволи както пълноценно участие в изпълнението на проекти, съфинансирани от ЕС, така и ефективно използване на стимулите за развитие, които те предлагат. Адресиране на демографските промени Влошената демографска ситуация в страната изисква предприемането на своевременни и съгласувани мерки за адресиране на негативните тенденции. На национално ниво демографските промени са адресирани основно в Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.), Национална концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора (2012-2030 г.) и Актуализирана стратегия по заетостта на Република България 2008 - 2015 г. Същевременно ЕСИФ предоставят значителни възможности за преодоляване на демографските предизвикателства пред страната. Доколкото проблемите, свързани с негативните демографските тенденции, засягат всички сфери на икономическа активност и в този смисъл са сред факторите, определящи възможностите за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, те следва да бъдат адресирани хоризонтално, чрез всички програми за периода 2014 – 2020 г. В рамките на ПРСР ще се подпомагат интервенции в три приоритетни области, които съвместно целят да развият икономическия потенциал, да съхранят демографския потенциал и да допринесат за социално включване на уязвими групи, като по този начин способстват за икономическо възстановяване и овладяване на процеса на обезлюдяване. По ПРСР се цели улесняване на диверсификация на икономиката в селските райони, чрез подпомагане на инвестиции в създаването и развитието на малки предприятия и разкриването на работни места, като по този начин се адресират приоритетните потребности за увеличаване на инвестициите в неземеделски дейности и развитие на предприемачеството в селските райони. Програмата ще подпомага инвестиции в развитие на неземеделски дейности, с приоритет към тези, оползотворяващи вътрешните ресурси на селските райони или възможностите, които разкрива развитието на новите технологии. Освен това ще се подпомага стартирането на нов бизнес, за насърчаване на предприемачеството и подпомагане приобщаването на уязвими групи. ПРСР цели подпомагането на проекти за развитие на неземеделските сектори на икономиката, водещи до създаването на значителен брой работни места. Част от интервенциите целят да укрепят териториалната конкурентоспособност на селските територии чрез подобряване на качеството на живот и условията за бизнес. Инвестициите в публична инфраструктура ще бъдат насочени с приоритет към здравеопазване и образование. С цел постигане на синергия и концентрация на ресурса от фондовете на ЕСИФ, всички инвестиции в инфраструктура за здравеопазване, включително и в селските райони ще се финансират от ОПРР съобразно изведените приоритети в Здравната стратегия на България за периода 2014-2020. Подобряването на образователните услуги в селските райони, като част от дългосрочна политика за устойчиво повишаване на заетостта и намаляване на миграцията, ще се подпомага чрез финансиране на реконструкция и оборудване на общинска образователна инфраструктура с местно значение в селските райони в съответствие с Методология за приоритизиране на обектите от образователната инфраструктура на територията на Република България. С цел съживяване на икономиката в селските райони, инвестициите в публичната инфраструктура ще бъдат насочени към изграждане на инфраструктура за бизнеса. Средства от ПРСР ще бъдат заделени за изграждане на пазари на производители, които, от една страна, ще подпомогнат производителите при реализацията на тяхната продукция директно на крайни клиенти и, от друга страна, ще осигурят пресни продукти на по-изгодни цени за населението в селските райони. Приоритет ще се дава за инвестиции, от които ще се възползва по-голям брой население в селските райони. Връзката на общинския център с Републиканската пътна мрежа от по-висок клас до голяма степен определя възможностите на населението от съответната община за достъп до определен набор от услуги, често предоставян от съседна община. За тази цел е извършен анализ за идентифициране и приоритизиране на нуждите от инвестиции в публична инфраструктура в селските райони. В синхрон с полицентричния модел от Пространствената концепция за развитие на България са определени центрове за развитие на селските райони, в които следва да бъдат концентрирани инвестициите за предоставяне на базови услуги и публична инфраструктура. Определените центрове за развитие освен, че предоставят работни места за населението от околните общини, също предоставят и най-необходимите публични услуги. Те се явяват алтернатива за населението, което мигрира от селските райони с цел да получи по-добър достъп до публични услуги и работни места. В тази връзка, с приоритет ще се финансират пътища, които осигуряват транспортна свързаност до определените центрове за развитие. Чрез тях ще се осигурява по-добър достъп на население до заетост, социални и административни услуги, което следва да намали миграционните процеси. За инвестициите в областта на водоснабдителните и канализационни съоръжения се предвижда да се предоставят съфинансиране от ЕЗФРСР след предоставяне на анализ на разходи-ползи от инвестициите. Предвижда се и приоритизиране на този вид инвестиции и с оглед на поетите ангажименти на страната в областта на подобряване на околната среда и осигуряване на екологичен ефект и въздействие. Опазване на околната среда, адаптация към изменението на климата и устойчивост при бедствия Насоките за интеграция на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата във фондовете за Кохезионна политика, Общата селскостопанска политика и Общата политика за рибарство за периода 2014-2020 г. предвиждат за всяка програма да се идентифицират адекватен брой цели, ориентирани към изпълнение на изискванията за интеграция на ПОС и ПИК в петте ЕСИФ, като се гарантира че те съдържат необходимите количествени показатели, спрямо които впоследствие да се измерва напредък. При разработване на документа е взето под внимание, че процесът на определяне на приоритетите и дейностите/операциите по всяка програма следва да е в съответствие с изискванията за тематична концентрация на фондовете от ЕС и същевременно да е ориентиран към постигане на конкретни резултати за ПОС и ПИК, както и към опростяване на системите и намаляване на административната тежест и уеднаквяване на правилата. В тази връзка в Регионалните планове за развитие на шестте района за планиране за периода 2014-2020 г. беше включен отделен раздел с анализ за основните рискове по райони, свързани с изменението на климата. Въз основа на посочените в тези планове приоритетни мерки за адресиране на основните рискове, са дефинирани основните приоритети за финансиране по програми през програмния период. С цел намаляване уязвимостта от последиците от изменението на климата и подобряване капацитета за адаптиране на природните, социалните и икономическите системи към неизбежните негативни въздействия от изменението на климата, са предприети начални стъпки към разработването на Национална стратегия за адаптация. При разработването й е възприет поетапен подход, като първият етап е подготовката на рамков документ „Анализ и оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени. Целта на този документ е, на базата на климатични модели и сценарии за България, да бъде направена оценка на риска от най-характерните за този географски район природни бедствия. Секторите, които обхваща рамковият документ, са селско стопанство, води, градска среда, енергетика, транспорт, строителство и инфраструктура, екосистеми и биоразнообразие, човешко здраве и туризъм. Вторият етап на разработването на НСА следва да надгради събраните и оценени данни в рамковия документ и чрез формулиране и икономически анализ на конкретни мерки да се даде цялостният облик на стратегическите действия, които да намалят уязвимостта на страната ни от последиците на изменението на климата. Стратегията ще обхваща периода до 2030 г. като в разработването на мерките по сектори ще участват компетентните ведомства, неправителственият сектор и научните среди. За да бъде ефективна, адаптацията трябва да включва мерки едновременно на няколко нива. Тя по своята същност има локален характер – директните въздействия от измененията на климата се усещат на местно равнище, като мерките трябва да бъдат съобразени с местните условия. За да бъдат устойчиви съответните дейности обаче – а в много случаи за да бъдат изобщо възможни – те трябва да се ръководят и базират на национална политика и стратегии. Разработен е и анализ на „Финансови механизми за управление на риска и застрахователни опции за подпомагане на адаптацията към изменението на климата в България“. Разработена е и Програма от мерки за адаптация на горите и смекчаване на негативното влияние на климатичните промени върху тях. Трите документа (рамковият документ Анализ и оценка на риска; анализът „Финансови механизми за управление на риска и застрахователни опции за подпомагане на адаптацията към изменението на климата в България“ и Програмата от мерки за адаптация на горите) ще бъдат използвани за подготовката на цялостна стратегия за адаптация към изменението на климата. Стратегията ще определи и институционалната рамка за изпълнението на мерките, отговорните структури, връзките между тях, както и координацията между заинтересованите страни и мерките, които следва да предприеме всяка една от тях. От съществена важност при инфраструктурните инвестиции е осигуряването на устойчивост при бедствия на обектите на интервенция. В тази връзка при подготовката на инфраструктурните проекти, строителството и при експлоатацията на инфраструктурата, изградена по програмите, съфинансирани от ЕСИФ, ще се предвиждат и мерки, насочени към повишаване на устойчивостта към природни рискове. Предвидени са интервенции от гледна точка на изпълнението на изискванията, предимно законодателни, за интегриране на ПОС и ПИК, вкл. количествени и качествени показатели; разработване на групи критерии, които да бъдат прилагани при избора на конкретните мерки по всеки приоритет на всяка програма. Интервенциите целят да постигнат:
|