Тематична цел 1) Засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите
|
Стратегически приоритет за финансиране 2) Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж
|
Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020 и в съответствие с Препоръките на Съвета за НПР, 2014
Идентифицирани слаби места:
-
Неадекватна институционална среда – липса на цялостни дългосрочни и специфични национални секторни политики за НИРД и иновации; недостатъчна финансова и междуинституционална подкрепа за създаване и стимулиране на иновациите и създаване и защита на интелектуалната собственост; разпокъсан административен капацитет
-
Ниски и неефективни инвестиции в НИРД и иновации - нисък дял от БВП за разходи за НИРД в дългосрочен план; неефективни стимули за частния сектор да инвестира и изпълнява НИРД и иновации или да използва резултатите от НИРД на академичните среди; липса на последователни, ориентирани към постигане на националните стратегически цели механизми за разпределяне на публичните разходи
-
Слабо сътрудничество на различните участници в НИРД и ниска добавена стойност на иновациите
-
Човешки ресурси - липса на човешки ресурси за НИРД и иновации, в управлението на НИРД и иновациите; наличие на значително изтичане на мозъци на високо образовани и квалифицирани специалисти от областта на НИРД; нисък социален статус и престиж на работата в областта на НИРД.
| -
Инвестиции в НИРД и иновации
-
Засилване на сътрудничеството за иновации
|
Национална цел по стратегия „Европа 2020“: разходи за НИРД като % от БВП: 1.5% за 2020 г.
ЕФРР:
-
Нарастване с 31.10 % на предприятията, реализирали иновационна дейност
-
200 подкрепени предприятия, които си сътрудничат с научни организации /други предприятия
-
подкрепено развитието на технологични паркове, центрове за върхови постижения и центрове за компетентност
-
20 Подкрепени клъстери за иновации
-
3 подкрепени лаборатории
-
30 % разходи за НИРД на предприятията, обхванати от програмата за бизнеса
-
150 изследователи в подпомогнатите от програмата за бизнеса организации
ЕЗФРСР:
-
20 подкрепени Оперативни групи за Европейско партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост
|
Тематична цел 2) Подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии и тяхното използване и качество
|
Стратегически приоритет за финансиране 2) Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж
|
Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020 и в съответствие с Препоръките на Съвета за НПР, 2014
Идентифицирани слаби места:
-
Ниски нива на достъп до информационни и комуникационни технологии, недостатъчен достъп до широколентови мрежи, особено за определени географски райони и целеви групи в неравностойно положение
-
Като цяло ниски нива на използване на Интернет от населението и малките и средни предприятия
-
Недостатъчно навлизане на цифрови услуги, неадекватна и недиверсифицирана по подходящ начин доставка на ИКТ продукти
| -
Подобряване достъпа до информационни и комуникационни технологии
|
ЕЗФРСР
-
Увеличен дял на селските райони с достъп до и използващи качествени ИКТ
|
Тематична цел 3) Повишаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия и на селскостопанския сектор (за ЕЗФРСР), и на сектора на рибарството и аквакултурите (за ЕФМДР)
|
Стратегически приоритет за финансиране 2) Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж
|
Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020 и в съответствие с Препоръките на Съвета за НПР, 2014
Идентифицирани слаби места:
-
Ниско ниво на инвестиции (финансови и човешки ресурси)
-
Недостатъчна възможност за модернизиране
-
Недостатъчна възможност бързо да се адаптират най-добрите практики в индустрията
-
Недостатъчна степен на преход към зелени и ресурсно-ефективни производствени технологии
-
Висока степен на излагане на природни рискове, включително промените в климата (селско стопанство, рибарство и аквакултури)
-
Прекомерна административна тежест;
-
Ограничен достъп до международните пазари
-
Сива икономика, която нарушава конкурентоспособността
| -
Инвестиране в развитие и интернационализация на предприятия, селскостопански и горски стопанства, рибарство и аквакултури за диверсификация на икономическите дейности и подкрепа на бизнеси, създаващи конкурентно предимство за България и сектора;
-
Инвестиране в подобряване на бизнес средата
|
ЕФРР
-
Увеличение на предприемаческата активност с 10.2% към 2023 г.
-
Повишаване на обема на износа на стоки и услуги, реализиран от МСП с 6,82 млрд. евро към 2023 г.
-
60 подкрепени клъстера
-
200 МСП, участвали в промоционални дейности
-
600 сертификата, въведени в подкрепените МСП
-
2 235 подкрепени проекта за растеж и експорт
-
10 % дял на износа в общия оборот на подкрепените предприятия
ЕЗФРСР
-
Изграждане и рехабилитация на напоителни съоръжения и отводнителни системи в приоритизирани райони;
-
Ръст на производителността в аграрния сектор за удовлетворяване на вътрешното търсене на селскостопанска продукция;
-
Подпомагане на инвестициите в около 4 700 земеделски стопанства;
-
Навлизане в земеделието на 1 600 млади стопани
-
650 стопанства включени в мерки за коопериране
ЕФМДР
-
Увеличена брутна добавена стойност от сектора „Рибарство и аквакултури”
|
Тематична цел 4) Подкрепа за преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори
|
Стратегически приоритет за финансиране 3) Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж
|
Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020 и в съответствие с Препоръките на Съвета за НПР, 2014
Идентифицирани слаби места:
-
Ниска енергийна ефективност в МСП, административни сгради на държавната и общинска администрация, многофамилните жилищни сгради в градовете
-
Значителен потенциал за използване на енергия от възобновяеми източници, но все още слабо реално използване
-
Недостатъчни дейности за развитие, трансфер и печеливш маркетинг на иновациите с ниски въглеродни емисии в средносрочен и дългосрочен план
-
Нарастване дела на личните автомобили в градските превози поради липса на други алтернативи за придвижване и проблеми със задръстванията в по-големите градове
-
Ниско качество на услугите на градския транспорт, включително остарял подвижен състав, който не отговаря на нормативните изисквания за въглеродни емисии и недостатъчна достъпност до услугите на градския транспорт за хора с увреждания
| -
Подкрепа за енергийната ефективност в сектори индустрия, услуги, транспорт, селско стопанство, рибарство и аквакултури, домакинства;
-
Увеличаване използването на източници на възобновяема енергия за собствено потребление;
-
Инвестиции в намаляване на емисиите от парникови газове;
-
Развиване на екологосъобразни транспортни системи и насърчаване на устойчива градска мобилност, включително интермодална
|
Национални цели по стратегия „Европа 2020“:
-
Дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия: 16 % за 2020 г (спрямо 13.5% за 2010 г.)
ЕФРР
-
Намаляване на енергийната интензивност на икономиката с минимум 5 кг.н.е на 1000 евро/ БВП до 2023 г.
-
130 000.00 МWh реализирани енергийни спестявания в предприятията
-
40 000,00 тонове CO2 екв. намаление на емисиите на парникови газове
-
Намалено крайното потребление от жилищни, публични и търговски сгради
-
Намалени въглеродни емисии въз основа на преобладаващ дял на използване на устойчив транспорт в градовете
-
Увеличен дял на пътуванията с обществения градски транспорт
-
повишаване на броя пътувания с метро транспорт на 105 000 000 броя/год.
ЕЗФРСР
-
300 000 ха. подпомогната земеделска площ, допринасяща за опазване на биоразнообразието.
-
60 000 ха. подпомогната земеделска площ, допринасяща за подобряване управлението на водите, торовете и пестицидите.
ЕФМДР
-
Увеличен дял на предприятията с нисковъглеродни производства и увеличена енергийна ефективност в рибарските дейности, аквакултурите и преработката
|
Тематична цел 5) Насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска
|
Стратегически приоритет за финансиране 3) Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж
|
Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020
Идентифицирани слаби места:
-
Отражение на изменението на климата върху: питейно водоснабдяване, селско стопанство, горско стопанство, туризъм, рибарство и аквакултури, потреблението на енергия, свързаните услуги, които определят икономическия потенциал и качеството на живот
-
Значителни рискове, свързани с изменението на климата - повишена честота на бедствията, засушаване, намаляване годността на културите, навлизане на инвазивни видове и разпространението на атипични инфекциозни заболявания, мащабни свлачищни, срутищни, абразионни, ерозионни и други неблагоприятни геодинамични процеси
-
Неадекватни мерки за управление на риска, в т.ч. анализ и оценка на риска от природни бедствия, неразвити системи за ранно предупреждение, както и инфраструктурна свързаност за взаимодействие на органите в централната и местна власт
| -
Инвестиционни дейности за превенция и управление на риска от изменението на климата
-
Обществена политика и изграждане на административен капацитет за адаптиране към изменението на климата
|
ЕФРР и КФ:
-
Намален риск от свлачища, наводнения и засушаване
-
Изграден Национален център за управление на водите в реално време
-
Изграден капацитет за провеждане на ефективна и ефикасна политика в областта на адаптиране към измененията на климата, превенцията и управлението на риска
-
Изпълнение на целите за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно европейското законодателство
ЕЗФРСР:
-
Създадени и развити култури, устойчиви на климатичните промени
-
Увеличен дял на земеделските земи под агроекологични практики
-
Намален риск от наводнения и засушаване
|
Тематична цел 6) Съхраняване и опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност
|
Стратегически приоритет за финансиране 3) Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж
|
Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020
Идентифицирани слаби места:
-
Недостатъчни усилия и инвестиции в дейности за опазване на околната среда (основно в секторите за управление на водите и отпадъците)
-
Липса на подходящи мерки на национално равнище и на равнище общини за управление на отпадъците, оползотворяване и рециклиране на битови и строителни отпадъци
-
Високо ниво на биоразградими битови отпадъци, обезвреждани чрез депониране
-
Влошено качество на въздуха
-
Липса на стимули за опазване на биологичното разнообразие
-
Липса на екстензивен бизнес и дейности, процеси и продукти за повишаване на ефективността на ресурсите
-
Ниско качество на градската среда и благоустройството в градовете
-
Нужда от опазване на природното и културно наследство при наличие на уникални недвижими културни ценности
| -
Инвестиции в управлението на водите
-
Инвестиции в управлението на отпадъците
-
Инвестиции в ограничаване на вредното влияние върху околната среда, включително в населените места;
-
Инвестиции за защита на биоразнообразието и природните ресурси;
-
Мерки за насърчаване на опазването, рационалното и отговорно използване на ресурсите
-
Мерки за опазване на културното наследство
|
Национални цели по стратегия „Европа 2020“:
-
Повишаване на енергийната ефективност с 25% до 2020 г.
ЕФРР и КФ
-
Подобрено състояние по физико-химични показатели и/или биологично състояние на водните тела (35 бр. водни тела)
-
Изградени инсталации за събиране и третиране на отпадъчни води от населени места в приоритизираните райони
-
Увеличаване на броя жители с достъп до подобрено пречистване на отпадъчните води с 1 130 000 е.ж.;
-
Увеличаване на броя жители с достъп до подобрено водоснадбяване с 220 000
-
Намалено образуване на отпадъци и повишена повторна употреба и рециклиране – с 68% до 2023 г.;
-
Осигурена информация за подобряване на управлението на водите, вкл. подобряване на системите за мониторинг и информационните системи
-
Извършени проучвания и оценки за състоянието на водите и значимите въздействия от човешката дейност върху тях
-
Намаляване на замърсяването на водите от индустрията
-
Повишен дял на производство на енергия чрез използване на отпадъци
-
Изпълнени дейности за постигане на целите на НПРД за Натура 2000
-
61.47% от видовете и 87.05 % от местообитанията с подобрено природозащитно състояние;
-
Завършен конкурентноспособен туристически продукт, базиран на изведени приоритетни туристически обекти
-
Подобрена околна среда и качество на атмосферния въздух, включително и в населените места;
-
Намалени емисии на ФПЧ10/NOx;
-
Повишени нетни годишни приходи от международен туризъм
ЕЗФРСР:
-
Постигнат ръст в биологичното земеделие на база подобрено качество на околната среда и природните ресурси
-
Подобряване на водоснабдяването на населението и доизграждане на инфраструктура за пречистване на отпадъчните води в селските райони
-
Подобряване на управлението на водите на 60 хил. ха. земеделски земи
-
Опазване на биоразнообразието на 304 хил. ха земеделска земя и 24.5 хил. ха горски територии
-
Намаляване употребата на вода за напояване чрез рехабилитация на напоителни съоръжения с цел намаляване на водните течове от първичната и вторична напоителна инфраструктура.
ЕФМДР:
-
Създадени условия за екологично устойчиво рибарство; прекратени изхвърляния; постигнат максимален устойчив улов и намалено негативно въздействие от дейности в сектор „Рибно стопанство” върху околната среда
-
Реконструирана рибарска инфраструктура
-
Изпълнени дейности за постигане на целите на НПРД за Натура 2000
|
Тематична цел 7) Насърчаване на устойчивия транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури
|
Стратегически приоритет за финансиране 3) Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж
|
Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020 и в съответствие с Препоръките на Съвета за НПР, 2014
Идентифицирани слаби места:
-
Участъци с недостатъчен капацитет и остаряло състояние на транспортната инфраструктура
-
Недостатъчна свързаност на основната TEN-T мрежа и прилежащите мрежи
-
Небалансирано разпределение на железниците в България при остарели оперативни и технически параметри на железопътната инфраструктура, включително незадоволително състояние на подвижния състав
-
Ограничен пренос на товари
-
Незадоволително общото техническо състояние на пристанищната инфраструктура
-
Недостатъчни интермодални терминали
-
Висока смъртност поради пътнотранспортни произшествия и липса на мерки за осигуряване на достъп на хора с увреждания до транспортните услуги
-
Прекалена зависимост от един източник на доставка на природен газ и неизпълнение на стандарта за инфраструктура n-1
| -
Инвестиране в TEN-Т коридори с качествени и оперативно съвместими системи за транспорт и свързаност с TEN-Т мрежата, включително интермодални връзки
-
Развиване на екологосъобразни транспортни системи и насърчаване на устойчива регионална мобилност
-
Изграждане на междусистемни газови връзки в рамките на TEN-E, и по-специално със Сърбия
|
Задължителна цел: 10% дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта към 2020 г.
ЕФРР:
-
Постигнат преобладаващ дял на използване на устойчив транспорт спрямо общия
-
Изградена инфраструктура за интермодален и интероперативен транспорт
-
Увеличаване на интермодални транспортни единици (ITU) превозени с железопътен и воден транспорт с 20% спрямо базовата стойност от 2011 г.
-
Подобрена свързаност на TEN-T мрежа с републиканската пътна мрежа
-
Увеличен товаропоток
-
повишен дял на отсечките от „основната” и „разширената” Транс-европейска железопътна мрежа на територията на страната, оборудвани с модерни системи за сигнализация и телекомуникация
-
Създаване на условия за физическо функциониране на регионалния газов пазар в югоизточна Европа и диверсификация на доставките на природен газ за България
-
Повишаване стойността на стандарта за инфраструктура n-1
КФ:
-
подобрена интеграция на националната пътна мрежа в тази на ЕС, както и подобряване на връзките със съседните страни
-
повишено качество на железопътната инфраструктура по „основната” и „разширената” Транс-европейска железопътна мрежа на територията на страната
-
Насищане на пътната инфраструктура до <50%
|
Тематична цел 8) Насърчаване на устойчивата и качествена заетост и подкрепа за мобилността на работната сила
|
Стратегически приоритет за финансиране 1) Образование, заетост, социално включване и здравеопазване за приобщаващ растеж
|
Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020 и в съответствие с Препоръките на Съвета за НПР, 2014
Идентифицирани слаби места:
-
Нисък и намаляващ достъп до заетост
-
Ниска производителност на труда в сравнение със средната за ЕС
-
Квалификация на работната сила, недостатъчно съответстваща на потребностите на бизнеса и икономиката
-
Нисък дял на заетите и безработните, участващи във форми на УЦЖ спрямо средното за ЕС
-
По-високо равнище на безработица спрямо средното за ЕС
-
По-висок дял на младежката безработица от средния за ЕС
-
Високо равнище на безработица сред уязвимите групи (над 50% при ромите)
-
Високото ниво на отпадналите от училище ученици, което възпроизвежда потенциално безработни
-
Необходимост от допълнителни условия за удължаване на активния трудов живот на по-възрастните хора
| -
Подкрепа за достъп до заетост за търсещите работа и неактивните хора с ефективни инициативи, подобряване на качеството на работната сила
-
Интегриране на младите хора, които нито учат, нито работят, на пазара на труда
|
Национални цели по стратегия „Европа 2020“:
-
Заетост сред населението на възраст 20-64 г. - 76% за 2020 г (спрямо 63.9% през 2011)
-
Намаляване на равнището на безработица сред младежите 15-29 години до 7% през 2020 г.
-
Постигане на заетост сред по-възрастните (55 – 64 г.) от 53% през 2020 г.
ЕСФ:
-
Увеличена ефективна и устойчива заетост и повишена ефикасна производителност на труда, особено сред уязвимите групи и в районите със специфични особености
ЕЗФРСР:
-
Увеличена ефективна и устойчива заетост и повишена ефикасна производителност на труда в селските райони
-
2 300 проекта за развитие на неземеделските сектори на икономиката, водещи до създаването на най-малкото 2500 работни места
ЕФМДР:
-
Увеличена ефективна заетост и повишена ефикасна производителност на труда в сектора „Рибарство и аквакултури”
-
Създадени работни места, повишена заетост и мобилност на работната сила извън секторите рибарство и аквакултури.
|
Тематична цел 9) Насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността и дискриминацията
|
Стратегически приоритет за финансиране 1) Образование, заетост, социално включване и здравеопазване за приобщаващ растеж
|
Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020 и в съответствие с Препоръките на Съвета за НПР, 2014
Идентифицирани слаби места:
-
Високо и увеличаващо се ниво на бедност
-
Високо равнище на хората в риск от бедност и/или социално изключване
-
Бариери за достъп на групите със специални потребности и на хората в най-изостаналите региони до качествени социални, образователни и здравни услуги
-
Лошо състояние на основните социални услуги в населените места
-
Необходимост от прилагане на общ цялостен интегриран подход за намаляване на бедността и социалното изключване като двигател на ефективни мерки за борба с бедността и приобщаващ растеж
-
Липса на социални механизми за повишаване на социалния статус на населението и рехабилитация на социалната инфраструктура
-
Необходимост от подобряване на инфраструктура за социално включване
-
Лошо състояние на системата за предоставяне на здравни услуги
-
Влошен здравен статус на населението
-
Липса на алтернативи за здравословен начин на живот, за спорт и отдих в населените места и липса на възможности за хората в неравностойно положение за активно участие в социалния живот
-
Необходимост от продължаване процеса на деинституционализация
| -
Осигуряване на достъпни и качествени услуги за пълноценно социално включване и реализация на права
-
Подкрепа за активно социално включване на групи със специални потребности и роми
-
Подкрепа за по-добро качество и достъпност на здравните услуги
-
Подкрепа за интегрирани мерки, съчетаващи дейности за подобряване жилищните условия на маргинализирани общности като ромите с такива за достъп до заетост, образование, социални и здравни услуги
-
Институционално развитие за борба с бедността
|
Национални цели по стратегия „Европа 2020“:
-
Намаляване на броя на живеещите в бедност: с 260 хил. души до 2020 г.
ЕФРР:
-
Намален брой на хора в институции за социални грижи
-
Увеличен брой на представителите на маргинализираните групи, включително роми с подобрени жилищни условия
-
Увеличен дял на модернизираните здравни заведения
-
Модернизирани центрове за спешна медицинска помощ;
ЕСФ:
-
2 500 обхванати от процеса на включващо обучение деца и ученици със специални образователни потребности в системата на народната просвета;
-
100 образователни институции осигурили подкрепяща среда за включващо обучение
-
Постигната устойчивост в намаляване на бедността и увеличаване на активното социално включване
-
Подобрено управление и повишена ефективност на здравната система
ЕЗФРСР:
-
Увеличен достъп на населението в селските райони до качествени социални услуги
-
Подобрено качеството на живот и достъпа до услуги на 1 900 хил. жители на селските райони
|
Тематична цел 10) Инвестиции в образование, обучение и в професионална квалификация за умения и учене през целия живот
|
Стратегически приоритет за финансиране 1) Образование, заетост, социално включване и здравеопазване за приобщаващ растеж
|
Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020 и в съответствие с Препоръките на Съвета за НПР, 2014
Идентифицирани слаби места:
-
Липсва последователна концепция, както и последователност в качеството и достъпа до образование, обучение и учене през целия живот
-
Ограничен достъп до неформално обучение
-
Най-нисък дял в ЕС на участие на възрастни (между 15-64 години) в различни форми на обучение
-
Ограничен обхват и достъп до обучение и обучителни услуги извън големите градски центрове
-
Липса на последователна политика за ученето през целия живот и придобиване на умения
-
Несъответствие между предлаганото образование и потребностите на пазара на труда
-
Липса на интеграция и координация между институциите в областта на образованието и науката
-
Силно изоставане на България по разходи за НИРД и образование в БВП
-
Лошо състояние на образователната и научната инфраструктура
-
Липса на квалифицирани кадри за НИРД и иновации и капацитет за управлението им
| -
Мерки за намаляване на преждевременното напускане на училище
-
Мерки за подобряване на качеството, ефективността и достъпността на висшето и равностойно на него образование
-
Мерки за подобряване качеството на професионално обучение
-
Развитие на обучение през целия живот
-
Изграждане на капацитет и управление на човешките ресурси за научни изследвания и иновации
|
Национални цели по стратегия „Европа 2020“:
-
Дял на преждевременно напусналите образователната система: 11% за 2020 г (спрямо 12.5 % през 2012)
-
Дял на 30-34 годишните със завършено висше или еквивалентно образование: 36% за 2020 г (спрямо 26.9 % през 2012)
ЕФРР:
-
Увеличен дял на модернизираните образователни институции
-
Изградена и модернизирана инфраструктура за образование и обучение
ЕСФ:
-
11% дял на преждевременно напусналите училище (ПНУ) от лицата на възраст между 18 и 24 г.
-
90% деца на възраст от 4 години до започване на училище, обхванати в предучилищно образование
-
1 620 000 ученици, включени в извънкласни и извънучилищни дейности
-
10% дял от финансирането за висшите училища, който се формира на база показателите от рейтинговата система към 2023 г.
-
36% дял от 30-34-годишните с висше образование
-
1.5 % неграмотни лица на възраст 15-29 г.
-
20 000 лица, валидирали знания и умения и компетентности
-
3,30 % лица на възраст 25-64 г., които участват в учене през целия живот
-
800 000 ученици обхванати от системата за кариерно ориентиране.
-
50% студенти обхванати от системата за кариерно ориентиране.
ЕЗФРСР:
-
Развити и действащи практики на учене през целия живот и професионално обучение в земеделския и горския сектор, които допринасят за устойчива заетост и повишаване на производителността в аграрния сектор
|
Тематична цел 11) Повишаване на институционалния капацитет на публичните органи и заинтересованите страни и ефективна публична администрация
|
Стратегически приоритет за финансиране 4) Добро управление и достъп до качествени административни услуги
1) Образование, заетост, социално включване и здравеопазване за приобщаващ растеж
|
Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020 и в съответствие с Препоръките на Съвета за НПР, 2014
Идентифицирани слаби места:
-
Дълго време за придобиване на лицензи от предприятията в страната
-
Висока „сива икономика”
-
Липса на последователни действия в прилагането на стратегията за управление на човешките ресурси в администрацията
-
Дълга продължителност на съдебните дела, ниско прилагане на извънсъдебни форми за разрешаване на граждански и търговски спорове
-
Недостатъчна ефективност на разходните публични политики
-
Недостатъчно развитие и ниска степен на използване на услугите на електронното управление
-
Необходимост от подобряване на институционалната среда за по-ефективно разходване на публични средства
-
Липса на комплексно административно обслужване
-
Необходимост от подобряване на капацитета на институциите да прогнозират по-добре потребностите на бизнеса от работна сила с определена квалификация, като инструмент за планиране на инвестициите в образование и обучение
| -
Инвестиции за подобряване на ефективността на администрацията и административните услуги
-
Мерки за намаляване на административната тежест
-
Подобряване прозрачността на съдебната система и качеството и скоростта на правораздаване
-
Мерки за ефективно планиране и прилагане на публичните политики на всички нива на държавното управление
-
Електронно управление и електронно правосъдие
-
Подобряване на институционална и политическа рамка за насърчаване на заетостта, като предпоставка за устойчив растеж и работни места
|
ЕСФ:
-
Намалено време за предоставяне на административни услуги с 50% спрямо 2013 г.
-
Увеличен дял на електронизираните регистри и увеличен обмен на данни между тях с 20% спрямо 2013 г.
-
Нови електронни услуги за гражданите и бизнеса на ниво транзакция – 210 към 2023 г.
-
Внедрени механизми за граждански контрол – 10 към 2023 г.
-
Повишена компетентност и ефективност на администрацията - увеличаване дела на служителите, включени в обучение с 10% спрямо 2012 г.
-
Намаляване на средната продължителност на наказателен и граждански съдебен процес с 10% спрямо 2013 г.
-
Доизграждане на системата за електронно правосъдие - дял на делата, заведени по електронен път 25% към 2023 г.
|