За длъж­нос­ти­те на ли­ца­та от смет­ни­те па­ла­ти

Чл. 92. Длъж­нос­т­ни­те ли­ца от смет­ни­те па­ла­ти тряб­ва да па­зят тай­на­та на ра­зис­к­ва­ни­я­та; те са длъж­ни да из­пъл­ня­ват всич­ки­те си за­дъл­же­ния по служ­ба­та, ко­и­то се на­ла­гат от за­ко­ни­те или пра­вил­ни­ци­те.

Чл. 93. На длъж­нос­т­ни­те ли­ца от смет­ни­те па­ла­ти се зап­ре­ща­ва да да­ват мне­ния и съ­ве­ти на час­т­ни ли­ца или уч­реж­де­ния по фи­нан­со­ви и юри­ди­чес­ки въп­ро­си, ко­и­то за­ся­гат ма­те­ри­ал­ни­те ин­те­ре­си на дър­жа­ва­та, из­бор­ни­те и дру­ги уч­реж­де­ния, ко­га­то то­ва не се изис­к­ва от слу­жеб­ни­те им за­дъл­же­ния.

Чл. 94. Пред­се­да­те­лят и съ­вет­ни­ци­те при смет­ни­те па­ла­ти са длъж­ни, под страх на дис­цип­ли­нар­на от­го­вор­ност, да сле­дят най-зор­ко за вся­ко до­пус­на­то, от ко­е­то и да е длъж­нос­т­но ли­це при смет­ни­те па­ла­ти, опу­ще­ние или бав­ност, или за вся­ко неб­реж­но или не­у­ме­ло из­пъл­не­ние на въз­ло­же­ни­те му от за­ко­ни­те и пра­вил­ни­ци­те слу­жеб­ни за­дъл­же­ния.

За вся­ко за­бе­ля­за­но от тях опу­ще­ние, бав­ност, не­мар­ли­вост или не­у­ме­ло и неб­реж­но из­пъл­не­ние на длъж­ност­та, те са длъж­ни не­за­бав­но да уве­до­мят пис­ме­но не­пос­ред­с­т­ве­но­то си на­чал­с­т­во, ка­то по­со­чат и съ­щес­т­ву­ва­щи­те по­во­ди за дис­цип­ли­нар­но прес­лед­ва­не на ви­нов­но­то длъж­нос­т­но ли­це, ко­е­то ги е до­пус­на­ло.

Гла­ва ХV

Чл. 95. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та над­зи­ра­ва всич­ки ок­ръж­ни смет­ни па­ла­ти в цар­с­т­во­то.

Чл. 96. Ако Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, при раз­г­леж­да­не на де­ла­та и въп­ро­си­те, от­не­се­ни до нея от ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, за­бе­ле­жи неп­ра­вил­нос­ти при раз­ре­ша­ва­не­то на съ­щи­те, тя пра­ви, с осо­бе­но оп­ре­де­ле­ние, за пръв път, на­пом­ню­ва­ние, а в слу­чай на пов­то­ре­ние или на по-го­ля­ма неп­ра­вил­ност тя, ка­то кон­с­та­ти­ра по­вод за дис­цип­ли­нар­но прес­лед­ва­не, вна­ся въп­ро­са в[ъв] Вис­шия дис­цип­ли­на­рен съ­вет, за ко­е­то уве­до­мя­ва ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля.

Чл. 97. Ми­нис­тъ­рът на фи­нан­си­те, ко­га­то на­ме­ри, че тряб­ва да се из­вър­ши ре­ви­зия на ня­коя ок­ръж­на смет­на па­ла­та, из­вър­ш­ва ре­ви­зи­я­та чрез ор­га­ни­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Длъж­нос­т­но­то ли­це, ко­е­то Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та на­то­ва­ри да ре­ви­зи­ра из­вес­т­на ок­ръж­на смет­на па­ла­та, е длъж­но: да прос­ле­ди де­я­тел­ност­та на длъж­нос­т­ни­те ли­ца при ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та и на­чи­на, по кой­то при­ла­гат за­ко­ни­те и из­пъл­ня­ват слу­жеб­ни­те си за­дъл­же­ния; да от­бе­ле­жи мъч­но­ти­и­те и преч­ки­те, ко­и­то спъ­ват точ­но­то при­ла­га­не на за­ко­ни­те или де­я­тел­ност­та на длъж­нос­т­ни­те ли­ца и хо­да на ра­бо­та­та; да пред­ла­га мер­ки за по­доб­ре­ние, ко­и­то то на­ми­ра за не­об­хо­ди­ми, как­то и да от­бе­ле­жи всич­ки кон­с­та­ти­ра­ни от не­го неп­ра­вил­нос­ти и на­ру­ше­ния на слу­жеб­ни­те за­дъл­же­ния на длъж­нос­т­ни­те ли­ца при Смет­на­та па­ла­та.

Длъж­нос­т­но­то ли­це, на­то­ва­ре­но да из­вър­ши ре­ви­зи­я­та, след из­вър­ш­ва­не­то й, да­ва пис­мен док­лад до Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, в кой­то из­тък­ва всич­ки кон­с­та­ти­ра­ни от не­го от­к­ло­не­ния при при­ла­га­не­то на за­ко­ни­те и дру­ги раз­по­ред­би от ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та, как­то и всич­ки дру­ги неп­ра­вил­нос­ти и на­ру­ше­ния на слу­жеб­ни­те за­дъл­же­ния от длъж­нос­т­ни­те ли­ца. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се про­из­на­ся по тях, съг­лас­но с чл. 38, как­то и за дис­цип­ли­нар­на­та от­го­вор­ност, ако има та­ка­ва, ка­то ре­ше­ни­е­то си съ­об­ща­ва на ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те.

Гла­ва ХVI

За дис­цип­ли­нар­на­та от­го­вор­ност на длъж­нос­т­ни­те ли­ца

при смет­ни­те па­ла­ти

а) за дис­цип­ли­на­ра­та от­го­вор­ност.

Чл. 98. Длъж­нос­т­ни­те ли­ца при смет­ни­те па­ла­ти под­па­дат под дис­цип­ли­нар­на от­го­вор­ност:

1) за опу­ще­ния, ко­и­то са про­из­лез­ли от нев­ни­ма­ние или от нез­на­ние на за­дъл­же­ни­я­та си по служ­ба­та;

2) за бав­ност в из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ни­я­та си по служ­ба­та;

3) ко­га­то по­каз­ват пос­то­ян­на неб­реж­ност или оче­вид­на нес­по­соб­ност при из­пъл­не­ние на слу­жеб­ни­те си за­дъл­же­ния;

4) ко­га­то от­със­т­ву­ват в[ъв] вре­ме на служ­ба без от­пуск;

5) ко­га­то не па­зят над­леж­но­то при­ли­чие в слу­жеб­ни­те си от­но­ше­ния, би­ло по­меж­ду си, би­ло към час­т­ни ли­ца, би­ло по от­но­ше­ние на на­чал­с­т­во­то;

6) ко­га­то не па­зят тай­на по служ­ба­та си;

7) ко­га­то на­ру­ша­ват ед­но от пред­пи­са­ни­я­та на чл. чл. 92 ­ 94 от нас­то­я­щия за­кон.

Чл. 99. Дис­цип­ли­нар­ни­те на­ка­за­ния са:

1) бе­леж­ка;

2) мъм­ре­не;

3) гло­ба в раз­мер най-мал­ко 1/4 от ме­сеч­на­та зап­ла­та;

4) от­ла­га­не по­ви­ше­ни­е­то в клас до ед­на го­ди­на;

5) пре­мес­т­ва­не на рав­на длъж­ност в дру­го мес­тос­лу­же­ние,

6) от­с­т­ра­не­ние от служ­ба за вре­ме от ед­на до три го­ди­ни, и .

7) увол­не­ние за­ви­на­ги;

Чл. 100. Бе­леж­ка­та е об­ръ­ща­не вни­ма­ние вър­ху до­пус­на­ти­те неп­ра­вил­нос­ти с пре­дуп­реж­де­ние да не се пов­та­рят. Тя се при­ла­га в слу­ча­и­те на нез­на­чи­тел­ни на­ру­ше­ния.

Чл. 101. Мъм­ре­не­то е уко­ря­ва­не с из­рич­но при­кан­ва­не ви­нов­ния да се поп­ра­ви.

Чл. 102. Ако в про­дъл­же­ние на три го­ди­ни длъж­нос­т­но­то ли­це не бъ­де на­но­во на­ка­за­но, на­ло­же­ни­те на­ка­за­ния по точ­ки 1, 2 и 3 на чл. 99 се смя­тат за­ли­че­ни.

Чл. 103. Пред­ви­де­ни­те в чл. 99 дис­цип­ли­нар­ни на­ка­за­ния мо­гат да се на­ла­гат или пос­те­пен­но, или вся­ко ед­но за пръв път, спо­ред важ­ност­та на слу­чая.

Длъж­нос­т­ни ли­ца от смет­ни­те па­ла­ти, ко­и­то са два пъ­ти от­с­т­ра­ня­ва­ни от длъж­ност, се увол­ня­ват по дис­цип­ли­на­рен ред.

Чл. 104. Ек­с­пе­ди­то­ри­те, пи­са­ри­те и прис­луж­ни­ци­те под­ле­жат на дис­цип­ли­нар­но на­ка­за­ние: бе­леж­ка, мъм­ре­не, гло­ба до 100 ле­ва и увол­не­ние от служ­ба по ус­мот­ре­ни­е­то на пред­се­да­те­ля, при кой­то слу­жат.

б) за ре­да на дис­цип­ли­нар­но­то про­из­вод­с­т­во.

Чл. 105. При вся­ка ок­ръж­на смет­на па­ла­та и при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се уч­ре­дя­ва по един дис­цип­ли­на­рен съ­вет, на кой­то са под­съд­ни дис­цип­ли­нар­ни де­ла, въз­бу­де­ни сре­щу на­чал­ни­ци­те на от­дел­ни служ­би, сек­ре­та­ри­те, кон­т­ро­льо­ри­те-док­лад­чи­ци, до­ма­ки­ни­те-ка­си­е­ри, кни­го­во­ди­те­ли­те, ар­хи­ва­ри­те, по­мощ­ни­ци­те-ар­хи­ва­ри, ре­гис­т­ра­то­ри­те и биб­ли­о­те­ка­ря.

Чл. 106. По­ме­на­ти­ят в гор­ния член Дис­цип­ли­на­рен съ­вет се със­тои от два­ма съ­вет­ни­ци и пред­се­да­те­ля в ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти и от три­ма съ­вет­ни­ци ­ в[ъв] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­вет­ни­ци­те за Дис­цип­ли­нар­ния съ­вет при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се из­би­рат от Об­що­то съб­ра­ние за ед­на го­ди­на, с тай­но гла­со­по­да­ва­не, а тия за Дис­цип­ли­нар­ния съ­вет при Ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та се по­соч­ват от пред­се­да­те­ля на пос­лед­на­та.

Чл. 107. При Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та за­се­да­ва Висш дис­цип­ли­на­рен съ­вет, кой­то се със­тои от пред­се­да­те­ля на съ­ща­та па­ла­та и три­ма съ­вет­ни­ци, из­б­ра­ни в на­ча­ло­то на вся­ка го­ди­на от Об­що­то съб­ра­ние на Па­ла­та­та, с тай­но гла­су­ва­не.

Съ­ве­тът не мо­же да за­се­да­ва в със­тав по-ма­лък от три­ма ду­ши, вклю­чи­тел­но и пред­се­да­те­ля.

Чл. 108 . Вис­ши­ят дис­цип­ли­на­рен съ­вет раз­г­леж­да дис­цип­ли­нар­ни­те де­ла, за­ве­де­ни сре­щу пред­се­да­те­ли­те и съ­вет­ни­ци­те на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти и оне­зи на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 109. Ако дис­цип­ли­нар­но­то де­ло се от­на­ся до две или по­ве­че длъж­нос­т­ни ли­ца при смет­ни­те па­ла­ти, от ко­и­то ли­ца ед­ни са под­съд­ни на по-го­рен дис­цип­ли­на­рен съ­вет, а дру­ги на по-до­лен, то всич­ки те­зи ли­ца се съ­дят в по-гор­ния дис­цип­ли­на­рен съ­вет.

Чл. 110. Дис­цип­ли­нар­но­то про­из­вод­с­т­во се въз­буж­да сре­щу пред­се­да­те­ли­те и съ­вет­ни­ци­те по оп­ре­де­ле­ние на Па­ла­та­та, по ре­да на над­зо­ра, или по пред­ло­же­ние на ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля или на ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те, а вър­ху дру­ги­те длъж­нос­т­ни ли­ца от смет­ни­те па­ла­ти ­ от пред­се­да­те­ля.

Чл. 111. Пред­се­да­те­ли­те на смет­ни­те па­ла­ти са длъж­ни да вна­сят все­ки път в раз­по­ре­ди­тел­но за­се­да­ние сво­и­те съ­об­ще­ния или тия на съ­вет­ни­ци­те за кон­с­та­ти­ра­ни­те от тях опу­ще­ния, не­ре­дов­нос­ти и бав­ност в про­из­вод­с­т­во­то на де­ла­та и пре­пис­ки­те за об­съж­да­не въп­ро­са: има ли дос­та­тъч­но ос­но­ва­ния и по­вод за въз­буж­да­не на дис­цип­ли­нар­но прес­лед­ва­не на ви­нов­ни­те длъж­нос­т­ни ли­ца. Как­во­то и да е ре­ше­ни­е­то на Па­ла­та­та по то­зи въп­рос, то се преп­ра­ща с ця­ла­та пре­пис­ка в над­леж­ния дис­цип­ли­на­рен съ­вет.

Чл. 112. След по­лу­ча­ва­не съ­об­ще­ни­е­то за по­вод за дис­цип­ли­нар­но прес­лед­ва­не, дис­цип­ли­нар­но­то де­ло, за­ед­но с всич­ки све­де­ния и кни­жа, ко­и­то се от­на­сят до тоя пред­мет, се вна­ся от пред­се­да­те­ля или пред­се­да­тел­с­т­ву­ва­щия дис­цип­ли­нар­ния съ­вет в за­се­да­ни­е­то за раз­ре­ше­ние на въп­ро­са: има ли нуж­да от пред­ва­ри­тел­но ди­ре­не, про­из­веж­да­не­то на ко­е­то се въз­ла­га на ед­но­го от чле­но­ве­те му.

Чл. 113. При пред­ва­ри­тел­но­то об­съж­да­не на ед­но дис­цип­ли­нар­но де­ло, Дис­цип­ли­нар­ни­ят съ­вет е длъ­жен да съ­бе­ре всич­ки справ­ки по де­ло­то и да по­ис­ка обяс­не­ния, ко­и­то об­ви­ня­е­мо­то длъж­нос­т­но ли­це, има пра­во да пред­с­та­ви пис­ме­но.

Чл. 114. След пъл­но­то обяс­не­ние на де­ло­то, то се вна­ся на раз­г­леж­да­не и ре­ша­ва­не в за­се­да­ни­е­то на Дис­цип­ли­нар­ния съ­вет.

Пред­ло­же­ни­е­то на ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля или на ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те се вна­ся нап­ра­во за раз­г­леж­да­не в за­се­да­ни­е­то.

Чл. 115. Ко­га­то ще се раз­г­леж­да де­ло­то от Дис­цип­ли­нар­ния съ­вет, при­зо­ва­ва се про­ви­не­ни­ят, кой­то има пра­во да се яви сам в за­се­да­ни­е­то на лич­но обяс­не­ние. По­ве­ре­ни­ци не се при­е­мат. При­зо­ва­ва­не­то на про­ви­не­но­то длъж­нос­т­но ли­це, ако то се на­ми­ра в се­да­ли­ще­то на Па­ла­та­та, ста­ва със съ­об­ще­ние, в зат­во­рен плик, а, ако длъж­нос­т­но­то ли­це се на­ми­ра вън от се­да­ли­ще­то на Па­ла­та­та, при­зо­ва­ва­не­то ста­ва по по­ща­та, с пре­по­ръ­ча­но пис­мо и об­рат­на раз­пис­ка. Не­я­вя­ва­не­то на пра­вил­но при­зо­ва­е­мия про­ви­нен не спи­ра раз­г­леж­да­не­то на де­ло­то.

Чл. 116. След въз­буж­да­не­то на дис­цип­ли­нар­но­то про­из­вод­с­т­во, дис­цип­ли­нар­ни­ят съ­вет е длъ­жен да раз­г­ле­да де­ло­то, в раз­с­то­я­ние на един ме­се­чен срок.

Чл. 117. При раз­г­леж­да­не на дис­цип­ли­нар­ни де­ла, съ­ве­тът на се под­чи­ня­ва на ни­как­ви дру­ги фор­ми, ос­вен ония, ко­и­то са по­ка­за­ни по-го­ре, и ре­дът за обяс­не­ние на де­ло­то за­ви­си из­к­лю­чи­тел­но от бла­го­ус­мот­ре­ни­е­то на съ­ве­та, но пре­ди да взе­ме ре­ше­ни­е­то, съ­ве­тът е длъ­жен да из­с­лу­ша и обяс­не­ни­е­то на про­ви­не­ния.

Чл. 118. Чле­но­ве­те на дис­цип­ли­нар­ния съ­вет са съ­вър­ше­но сво­бод­ни при оцен­ка­та на до­ка­за­тел­с­т­ва­та, ко­и­то ули­ча­ват или оп­рав­да­ват ли­це­то, про­тив ко­е­то е въз­бу­де­но дис­цип­ли­нар­но прес­лед­ва­не, как­то и при оп­ре­де­ля­не сте­пен­та на ви­на­та му. При пос­та­но­вя­ва­не на ре­ше­ни­е­то, те са длъж­ни да се ръ­ко­во­дят сво­бод­но от вът­реш­но­то си убеж­де­ние, ос­но­ва­но на пред­с­та­ве­ни­те в де­ло­то до­ка­за­тел­с­т­ва и на за­дъл­же­ни­е­то им стро­го да за­паз­ват дос­тойн­с­т­во­то и прес­ти­жа на уч­реж­де­ни­е­то.

Чл. 119. При раз­г­леж­да­не на де­ло­то, ако се от­к­рие дру­го на­ру­ше­ние или опу­ще­ние, из­вър­ше­но от про­ви­не­ния, то съ­ве­тът, спо­ред об­с­то­я­тел­с­т­во­то, мо­же да раз­г­ле­да изед­но и две­те де­ла, или да да­де на дру­го­то нов ход, спо­ред ре­да, по­ка­зан по-го­ре.

Чл. 120. След раз­г­леж­да­не­то на де­ло­то, съ­ве­тът пос­та­но­вя­ва ре­зо­лю­ция, а ре­ше­ни­е­то тряб­ва да е го­то­во в окон­ча­тел­на фор­ма в се­дем дни и не­за­бав­но да се съ­об­щи на про­ви­не­ния.

Чл. 121. Про­тив ре­ше­ни­я­та на дис­цип­ли­нар­ни­те съ­ве­ти при смет­ни­те па­ла­ти, осъ­де­ни­те имат пра­во да по­да­ват апе­ла­тив­ни тъж­би, в сед­мод­не­вен срок, счи­тан от връч­ва­не пре­пис от ре­ше­ни­е­то на осъ­де­ния.

Апе­ла­тив­ни­те тъж­би про­тив ре­ше­ни­я­та на дис­цип­ли­нар­ни­те съ­ве­ти при смет­ни­те па­ла­ти се по­да­ват в[ъв] Вис­шия дис­цип­ли­на­рен съ­вет.

Ре­ше­ни­я­та на Вис­шия дис­цип­ли­на­рен съ­вет са окон­ча­тел­ни и не под­ле­жат на ни­как­во по-на­та­тъш­но об­тъж­ва­не.

Чл. 122. Тъж­би­те с всич­ки­те кни­жа и до­ку­мен­ти, ко­и­то се от­на­сят до де­ло­то, се по­да­ват до пред­се­да­те­ля на он­зи дис­цип­ли­на­рен съ­вет, кой­то е ре­шил де­ло­то; той преп­ра­ща всич­ко в[ъв] Вис­шия дис­цип­ли­на­рен съ­вет, кой­то в за­се­да­ни­е­то си, по ре­да, ука­зан по-го­ре, ре­ша­ва де­ло­то в срок не по-дъ­лъг от един ме­сец.

Чл. 123. В слу­чай, че длъж­нос­т­но­то ли­це е осъ­де­но на увол­ня­ва­не от служ­ба и е съ­вет­ник или пред­се­да­тел в Смет­на па­ла­та, увол­не­ни­е­то му мо­же да ста­не са­мо по ре­да, пред­ви­ден в чл. чл.7 и 15.

Чл. 124. При раз­г­леж­да­не на ед­но де­ло по дис­цип­ли­на­рен ред, ако се по­ка­жат об­с­то­я­тел­с­т­ва, спо­ред ко­и­то ви­нов­ни­ят под­ле­жи на уг­ла­вен съд, то дис­цип­ли­нар­но­то про­из­вод­с­т­во се спи­ра, а пос­лед­ни­ят се пре­да­ва на уг­ла­вен съд, спо­ред пра­ви­ла­та на уг­лав­но­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во.

Чл. 125. Дис­цип­ли­нар­но­то про­из­вод­с­т­во не мо­же да бъ­де на­че­на­то, ако са из­тек­ли три го­ди­ни от из­вър­ш­ва­не на дейс­т­ви­я­та, опу­ще­ни­е­то или бав­ност­та, ко­и­то под­ле­жат на дис­цип­ли­нар­но прес­лед­ва­не.

Гла­ва ХVII

За док­ла­да на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та

Чл. 126. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та из­ла­га еже­год­но ре­зул­та­та от опе­ра­ци­и­те по из­пъл­не­ни­е­то бю­д­же­та на дър­жа­ва­та, как­то и ре­зул­та­та от про­вер­ка­та на пред­с­та­ве­ни­те на Смет­ни­те па­ла­ти от­че­ти от раз­ни­те от­чет­ни­ци, за­ед­но с под­роб­ни ве­до­мос­ти, как­то за при­хо­да, та­ка и за раз­хо­да по бю­д­же­та на дър­жа­ва­та. В док­ла­да си Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та об­ръ­ща осо­бе­но вни­ма­ние вър­ху след­но­то:

1) има ли пре­ви­шен ня­кой па­раг­раф от бю­д­же­та, и

2) съб­лю­да­ва­ни ли са пос­та­нов­ле­ни­я­та на За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та.

Ве­до­мос­ти­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та из­ла­гат от­дел­но ре­зул­та­ти­те по при­хо­да и по раз­хо­да на бю­д­же­та, за кой­то е док­ла­дът. В док­ла­да се из­ла­гат всич­ки неп­ра­вил­нос­ти, ко­и­то ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти и Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та са за­бе­ля­за­ли по из­пъл­не­ни­е­то на съ­от­вет­ния бю­д­жет, как­то и пре­об­ра­зу­ва­ни­я­та или по­доб­ре­ни­я­та, ко­и­то на­ми­ра пос­лед­на­та за не­об­хо­ди­мо да се въ­ве­дат в дър­жав­но­то или об­щес­т­ве­но­то сче­то­вод­с­т­во.

Забележка. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та е длъж­на да пред­с­та­вя в док­ла­да си до На­род­но­то съб­ра­ние и: 1) чис­ло­то на за­се­да­ни­я­та на об­що­то съб­ра­ние; 2) чис­ло­то на за­се­да­ни­я­та на от­де­ле­ни­я­та си и на тия на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти; 3) чис­ло­то на про­то­ко­ли­те за за­се­да­ни­я­та, и 4) чис­ло­то на ра­бот­ни­те ча­со­ве.

Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти то­же пред­с­тав­ля­ват в от­че­та за де­я­тел­ност­та си до Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та све­де­ни­я­та по точ­ки 2, 3 и 4.

Чл. 127. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та пред­с­тав­ля­ва док­ла­да си от­но­си­тел­но про­ве­ре­но­то бю­д­жет­но уп­раж­не­ние, нап­ра­во в На­род­но­то съб­ра­ние. Тя е длъж­на, оба­че, да пре­да­де на ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те пре­пис от док­ла­да и ве­до­мос­ти­те си най-къс­но до 1 де­кем­в­рий от го­ди­на­та, що иде след сключ­ва­не бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние. Ми­нис­тъ­рът на фи­нан­си­те, след ка­то съ­бе­ре обяс­не­ни­я­та, ко­и­то раз­ни­те ми­нис­т­ри на­ми­рат не­об­хо­ди­ми да да­дат по по­вод на из­ло­же­ни­те в док­ла­да или ве­до­мос­ти­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та неп­ра­вил­нос­ти или за­бе­леж­ки, раз­по­реж­да се за от­пе­чат­ва­не­то им и ги пред­с­та­вя в най-близ­ка­та се­сия на На­род­но­то съб­ра­ние, за­ед­но с[ъс] за­ко­ноп­ро­ек­та за сключ­ва­не­то на съ­от­вет­ния бю­д­жет.

Гла­ва ХVIII

Чл. 128. За раз­хо­ди­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, се със­тав­ля­ва еже­год­но от­де­лен бю­д­жет, кой­то се включ­ва в об­щия бю­д­жет на дър­жа­ва­та.

Гла­ва ХIХ

За уни­що­жа­ва­не ста­ри­те до­ку­мен­ти и кни­жа,

про­ве­ре­ни от смет­ни­те па­ла­ти

Чл. 129. Пос­та­нов­ле­ни­я­та на За­ко­на за уни­що­жа­ва­не ста­ри­те до­ку­мен­ти и кни­жа, про­ве­ре­ни от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, имат си­ла и зна­че­ние и за ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти и се при­ла­гат и по от­но­ше­ние ста­ри­те до­ку­мен­ти и кни­жа, про­ве­ре­ни и от ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Гла­ва ХХ

Об­щи раз­по­реж­да­ния

Чл. 130. За­ко­нът за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та от 30 яну­а­рий 1885 г., как­то и всич­ки за­ко­ни и на­ред­би, ко­и­то про­ти­во­ре­чат на нас­то­я­щия за­кон, се от­ме­ня­ват с вли­за­не­то му в си­ла.

Гла­ва ХХI

Пре­ход­ни раз­по­реж­да­ния

Чл. 131. На пър­во вре­ме, до края на 1925 г., при ор­га­ни­зи­ра­не служ­би­те по нас­то­я­щия за­кон, ако ня­ма дос­та­тъч­но под­хо­дя­щи ли­ца, от­го­ва­ря­щи на цен­за по то­зи за­кон, мо­гат, ка­то из­к­лю­че­ние, да се наз­на­ча­ват и та­ки­ва с по-ма­лък ценз.

Нас­то­я­щи­ят за­кон вли­за в си­ла от 1 ап­рил 1925 г.

Щ А Т

№ по ред На­и­ме­но­ва­ние на длъж­нос­ти­те Го­диш­на зап­ла­та

1 Пред­се­да­тел -

2 Съ­вет­ни­ци -

3 Сек­ре­тар -

4 Кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци -

5 До­ма­кин-ка­си­ер -

6 Кни­го­во­ди­те­ли -

7 Ар­хи­вар -

8 По­мощ­ни­ци-ар­хи­ва­ри -

9 Ре­гис­т­ра­то­ри -

10 Ек­с­пе­ди­тор -

11 Пи­са­ри -

12 Прис­луж­ни­ци -

Чис­ло­то на тия длъж­нос­т­ни ли­ца в[ъв] вся­ка ок­ръж­на смет­на па­ла­та се оп­ре­де­ля еже­год­но в бю­д­же­та и то в за­ви­си­мост от ра­бо­та­та и нуж­да­та.

Щ А Т

за зап­ла­ти­те на длъж­нос­т­ни­те ли­ца при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та

(чл. 15 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти)

№ по ред На­и­ме­но­ва­ние на длъж­нос­ти­те Го­диш­на зап­ла­та

1 Пред­се­да­тел -

2 Съ­вет­ни­ци -

3 На­чал­ни­ци на отд.служ­би -

4 Сек­ре­тар -

5 Кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци -

6 Ка­си­ер-до­ма­кин -

7 Кни­го­во­ди­те­ли -

8 Биб­ли­о­те­кар -

9 Ар­хи­вар -

10 По­мощ­ни­ци-ар­хи­ва­ри -

11 Ре­гис­т­ра­то­ри -

12 Ек­с­пе­ди­тор -

13 Пи­са­ри -

14 Прис­луж­ни­ци -

Чис­ло­то на тия длъж­нос­т­ни ли­ца се оп­ре­де­ля еже­год­но в бю­д­же­та и то в за­ви­си­мост от ра­бо­та­та и нуж­да­та.

ЦДА, Ф. 173 К, оп. 3, а.е. 3890, л. 91 ­ 98. Ори­ги­нал. Пе­чат­но. Ма­ши­но­пис.

ДВ, бр. 272, 9 март 1925 г. Пе­чат­но.

№ 116

Ок­ръж­но на Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те до фи­нан­со­ви­те уч­реж­де­ния за ре­да на пред­с­та­вя­не на от­че­ти­те по из­пъл­не­ние на бю­д­же­та във Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Со­фия, 21 март 1925 г.

М[ИНИС­ТЕР­С­Т­ВО НА] Ф[ИНАН­СИ­ТЕ] О к р ъ ж н о.

БЮ­Д­ЖЕ­ТО-КОН­Т­РОЛ­НО До всич­ки фи­нан­со­ви

от­де­ле­ние уч­реж­де­ния

№ 1309

С о ф и я

Съг­лас­но дейс­т­ву­ю­щия още за­кон за Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та, всич­ки от­чет­ни­ци в Цар­с­т­во­то, под­съд­ни на Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та, до­се­га пра­ща­ха от­че­ти­те си на пос­лед­на­та. А съг­лас­но чл. 48 на при­е­тия от На­род­но­то Съб­ра­ние За­кон за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] Па­ла­та и Окр[ъж­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти, об­на­род­ван в ДВ, бр. 272 от 9.III.1925 г., от­чет­ни­ци­те, на­то­ва­ре­ни съ[с] съ­би­ра­не­то и раз­ход­ва­не­то на дър­жав­ни су­ми и ма­те­ри­а­ли (с из­к­лю­че­ние на мит­ни­ци­те), от­чет­ни­ци­те в из­бор­ни­те уч­реж­де­ния, как­то и ка­си­е­ри­те на об­щес­т­ве­ни­те, бла­гот­во­ри­тел­ни и дру­ги уч­реж­де­ния, са длъж­ни да пред­с­тав­ля­ват еже­год­но от­че­ти за опе­ра­ци­и­те си на съ­от­вет­ни­те окр[ъж­ни] смет­ни па­ла­ти. За да не ста­ва нат­руп­ва­не на на­ки­ва от­че­ти в се­гаш­на­та См[ет­на] Па­ла­та и от­пос­ле при уч­ре­дя­ва­не­то на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти да им се преп­ра­щат, с ко­е­то ще се гу­би вре­ме и ще се пра­вят из­лиш­ни раз­нос­ки, съ­об­ща­ва се на всич­ки от­чет­ни­ци да не из­п­ра­щат въ[в] Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та от­че­ти­те си за ми­на­ли­те го­ди­ни, а да ги за­дър­жат и след уч­ре­дя­ва­не­то на Ок­ръж­ни­те Смет­ни Па­ла­ти да ги пред­с­тав­ля­ват на пос­лед­ни­те.

НА­ЧАЛ­НИК НА ОТ­ДЕ­ЛЕ­НИ­Е­ТО: ... * 

ДА ­ Смо­лян, Ф. 170 К, оп. 1, а.е. 12, л. 21. Ко­пие. Ма­ши­но­пис. Ръ­ко­пис.

№ 117

Док­лад от Пе­тър То­до­ров, ми­нис­тър на фи­нан­си­те, до цар Бо­рис III за одоб­ре­ние за вна­ся­не в На­род­но­то съб­ра­ние за раз­г­леж­да­не и при­е­ма­не на за­ко­ноп­ро­ек­та за от­ла­га­не вли­за­не­то в си­ла на За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти от 1925 г.

Со­фия, 26 март 1925 г.

ДО НЕ­ГО­ВО ВЕ­ЛИ­ЧЕС­Т­ВО ЦА­РЯ

№ 1329

На ос­но­ва­ние чл. 109 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та, мо­ля чрез под­пис­ва­не­то на нас­то­я­щия док­лад да одоб­ри­те да се вне­се в На­род­но­то Съб­ра­ние за раз­г­леж­да­не и при­е­ма­не ЗА­КО­НОП­РО­ЕК­ТА ЗА ОТ­ЛА­ГА­НЕ ТУ­РЯ­НЕ­ТО В ДЕЙС­Т­ВИЕ НА ЗА­КО­НА ЗА ВЪР­ХОВ­НА­ТА СМЕТ­НА ПА­ЛА­ТА И ЗА ОК­РЪЖ­НИ­ТЕ СМЕТ­НИ ПА­ЛА­ТИ.-

Со­фия, 26 март [1]925 год.

МИ­НИС­ТЪР НА ФИ­НАН­СИ­ТЕ: П. То­до­ров

На пър­во­об­раз­ния съ[с] соб­с­т­ве­на­та на НЕ­ГО­ВО ВЕ­ЛИ­ЧЕС­Т­ВО ЦА­РЯ ръ­ка на­пи­са­но: “ОДОБ­РЕ­НО. БО­РИС III”

ЦДА, Ф. 173 К, оп. 4, а.е. 56, л. 4. Ко­пие. Ма­ши­но­пис.

№ 118

Мо­ти­ви към за­ко­ноп­ро­ек­та за от­ла­га­не вли­за­не­то в дейс­т­вие на За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Со­фия, март 1925 г.

МО­ТИ­ВИ

Към За­ко­ноп­ро­ек­та за от­ла­га­не ту­ря­не­то в дейс­т­вие на За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Гос­по­да на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли,

За­ко­на за вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, кой­то бе при­ет от На­род­но­то съб­ра­ние и тряб­ва­ше да се ту­ри в дейс­т­вие от 1 ап­рил т. год., не мо­жа да се при­ло­жи по­ра­ди лип­са на кре­дит, след­с­т­вие за­къс­ня­ва­не гла­су­ва­не­то на бю­д­же­та.

Ка­то Ви пред­с­тав­ля­вам нас­то­я­щия за­ко­ноп­ро­ект, мо­ля Ви да го раз­г­ле­да­те и при­е­ме­те в най-близ­ко вре­ме.

Со­фия, март 1925 год.

Ми­нис­тър на фи­нан­си­те: П. То­до­ров.

ЦДА, Ф. 173 К, оп. 4, а.е. 56, л. 2. Пе­чат­но.

ЦДА, Ф. 173 К, оп. 4, а.е. 56, л. 3. Пе­чат­но.

№ 119