За про­вер­ка­та и об­съж­да­не­то на от­че­ти­те и до­ку­мен­ти­те

Чл. 48. От­чет­ни­ци­те, на­то­ва­ре­ни с[ъс] съ­би­ра­не­то и раз­ход­ва­не­то на дър­жав­ни су­ми и ма­те­ри­а­ли, с из­к­лю­че­ние на мит­ни­ци­те (чл. 13, бук­ва д), от­чет­ни­ци­те в из­бор­ни­те уч­реж­де­ния, как­то и ка­си­е­ри­те на об­щес­т­ве­ни, бла­гот­во­ри­тел­ни и дру­ги уч­реж­де­ния, са длъж­ни да пред­с­тав­ля­ват еже­год­но от­чет за опе­ра­ци­и­те си на съ­от­вет­ни­те ок­ръж­ни смет­ни па­ла­ти (чл. 4, бук­ва з) на нас­то­я­щия за­кон.

Чл. 49. На­чи­нът и сро­кът за при­го­тов­ле­ни­е­то и пред­с­та­вя­не­то от­че­ти­те, до­ку­мен­ти­те, ко­и­то тряб­ва да ги прид­ру­жа­ват и на­ка­за­ни­я­та, ко­и­то се на­ла­гат вър­ху не­из­п­рав­ни­те от­чет­ни­ци, се оп­ре­де­лят в спе­ци­ал­ни­те за­ко­ни и пра­вил­ни­ци за от­чет­ност­та на тия уч­реж­де­ния, съг­лас­но с[ъс] За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та.

Чл. 50. Ако от­чет­ни­кът не е мо­гъл да при­гот­ви и пред­с­та­ви до оп­ре­де­ле­ния срок от­че­та си, тряб­ва да по­ис­ка от съ­от­вет­на­та смет­на па­ла­та про­дъл­же­ние на сро­ка, ка­то из­ло­жи и при­чи­ни­те за то­ва. Па­ла­та­та мо­же, ако на­ме­ри из­ло­же­ни­те при­чи­ни за ува­жи­тел­ни, да му да­де нов срок, в кой­то от­чет­ни­кът е длъ­жен да пред­с­та­ви от­че­та си.

Чл. 51. Един и съ­щи кон­т­ро­льор-док­лад­чик не мо­же да про­ве­ря­ва на­ред от­че­ти­те на един и съ­щи от­чет­ник за две бю­д­жет­ни уп­раж­не­ния.

Чл. 52. Кон­т­ро­льо­рът-док­лад­чик, кой­то про­ве­ря­ва да­ден от­чет, е длъ­жен да се уве­ри:

1) ос­та­на­ло ли е да дъл­жи от­чет­ни­кът за го­ди­на­та,пред­шес­т­ву­ва­ща оная, за ко­я­то се от­на­ся от­че­тът, и ако е ос­танало, пре­не­сен ли е ос­та­тъ­кът в на­лич­ност и ма­те­ри­а­ли на­пъл­но в от­че­та, кой­то се про­ве­ря­ва;

2) при­хо­ди­те съб­ра­ни ли са на­пъл­но на ос­но­ва­ние за­ко­ни­те и вне­се­ни ли са в сък­ро­ви­ще­то или в ка­си­те на из­бор­ни­те и дру­ги уч­реж­де­ния, спо­ред слу­чая;

3) всич­ки ма­те­ри­а­ли, по­лу­че­ни в ма­га­зи­на или в скла­да, за­пи­са­ни ли са ре­дов­но на при­ход по книгитe му;

4) нап­ра­ве­ни ли са раз­хо­ди­те на су­ми и ма­те­ри­а­ли ре­дов­но и съг­лас­но с[ъс] съ­щес­т­ву­ва­щи­те за­ко­ни и на­ред­би;

5) при из­вър­ш­ва­не­то на раз­хо­ди­те съб­лю­да­ва­ни ли са ин­те­ре­си­те на сък­ро­ви­ще­то и тия на из­бор­ни­те и дру­ги уч­реж­де­ния, спо­ред слу­чая;

6) при­хо­ди­те и раз­хо­ди­те на су­ми и ма­те­ри­а­ли под­к­ре­пе­ни ли са с над­леж­ни­те оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти;

7) сбо­ро­ве­те пра­вил­но ли са съб­ра­ни;

8) ня­ма ли ней­де су­ми, ко­и­то не са пос­тъ­пи­ли в сък­ро­ви­ще­то или в ка­си­те на из­бор­ни­те или дру­ги­те уч­реж­де­ния, спо­ред слу­чая, и да не са упот­ре­бе­ни за как­во­то са пред­наз­на­че­ни;

9) ос­та­ва ли и кол­ко длъ­жен от­чет­ни­кът за след­ва­ща­та го­ди­на в па­ри и в ма­те­ри­а­ли, и

10) въ­об­ще, да­ли по пред­с­та­ве­ния от­чет при­хо­ди­те и раз­хо­ди­те са съб­ра­ни и из­вър­ше­ни съг­лас­но със за­ко­ни­те и за­ко­но­ви­те на­ред­би, по ко­и­то е тряб­ва­ло да дейс­т­ву­ва от­чет­ни­кът.

Чл. 53. Па­ла­та­та, при нуж­да, ис­ка от от­чет­ни­ци­те обяс­не­ния за по-пъл­но изу­ча­ва­не на про­ве­ря­ва­ни­те от­че­ти и до­ку­мен­ти.

Чл. 54. Ко­га­то кон­т­ро­льо­рът-док­лад­чик на­ме­ри не­ре­дов­нос­ти или не­яс­нос­ти, ко­и­то не поз­во­ля­ват да се про­ве­ри от­че­та, той съ­об­ща­ва за то­ва на пред­се­да­те­ля. Пос­лед­ни­ят раз­по­реж­да да се вър­не от­че­та, за­ед­но с до­ку­мен­ти­те, на от­чет­ни­ка, ка­то му се оп­ре­де­ли срок, в кой­то тряб­ва да го пред­с­та­ви пъ­лен и ре­до­вен.

Чл. 55. Ко­га­то кон­т­ро­льо­рът-док­лад­чик, при про­ве­ря­ва­не на от­че­та, кон­с­та­ти­ра, че е из­вър­ше­но зло­у­пот­реб­ле­ние, или пък от­к­рие де­фи­цит, кой­то над­ми­на­ва га­ран­ци­я­та на от­чет­ни­ка, док­лад­ва за слу­чая на съ­вет­ни­ка, за да вне­се въп­ро­са за раз­г­леж­да­не в съ­ве­та на Па­ла­та­та и ако пос­лед­ни­ят на­ме­ри съ­об­ще­ни­е­то на кон­т­ро­льо­ра-док­лад­чик за ос­но­ва­тел­но, до­на­ся на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, за да взе­ме мер­ки:

1) да се оси­гу­ри дъл­жи­ма­та от от­чет­ни­ка су­ма чрез дви­жи­ми­те му и нед­ви­жи­ми иму­щес­т­ва и чрез га­ран­ци­я­та;

2) да се от­с­т­ра­ни от длъж­ност от­чет­ни­ка, и

3) да се въз­бу­ди съ­деб­но прес­лед­ва­не, ако има прес­тъп­но де­я­ние.

Чл. 56. Ко­га­то кон­т­ро­льо­рът-док­лад­чик, при раз­г­леж­да­не на от­че­та, на­ме­ри не­ре­дов­нос­ти или неп­ра­вил­нос­ти, да­ва за тях из­ло­же­ние на над­леж­ния съ­вет­ник, кой­то пък го док­лад­ва в съ­ве­та на Па­ла­та­та, с нап­ра­ве­ни­те от не­го бе­леж­ки.

Чл. 57. Съ­вет­ни­кът, след ка­то по­лу­чи из­ло­же­ни­е­то на кон­т­ро­льо­ра-док­лад­чик, е длъ­жен:

1) да срав­ни ня­кол­ко точ­ки от про­ве­ре­ния от­чет с[ъс] съ­от­вет­ни­те до­ку­мен­ти по от­че­та, за да се уве­ри, да­ли кон­т­ро­льо­рът-док­лад­чик е из­вър­шил ре­дов­но и точ­но про­вер­ка­та, и

2) да раз­г­ле­да да­ли са ос­но­ва­тел­ни бе­леж­ки­те на кон­т­ро­льо­ра-док­лад­чик по про­ве­ря­ва­не на от­че­та.

Чл. 58. Ако съ­вет­ни­кът на­ме­ри, че от­че­тът и до­ку­мен­ти­те не са про­ве­ре­ни вни­ма­тел­но от кон­т­ро­льо­ра-док­лад­чик, въз­ла­га на друг кон­т­ро­льор-док­лад­чик да про­ве­ри от­че­та.

Чл. 59. За нев­ни­ма­тел­но и неп­ра­вил­но про­ве­ря­ва­не на от­че­ти­те и до­ку­мен­ти­те, кон­т­ро­льо­ри­те-док­лад­чи­ци под­ле­жат на дис­цип­ли­нар­но на­ка­за­ние, не­за­ви­си­мо от ма­те­ри­ал­на­та от­го­вор­ност.

Чл. 60. Съ­ве­тът на Па­ла­та­та из­с­луш­ва док­ла­ди­те на съ­вет­ни­ци­те по из­ло­же­ни­я­та на кон­т­ро­льо­ри­те-док­лад­чи­ци за про­ве­ре­ни­те от тях от­че­ти и до­ку­мен­ти и из­да­ва съ­от­вет­ни ре­ше­ния.

Чл. 61. При раз­г­леж­да­не из­ло­же­ни­я­та на кон­т­ро­льо­ри­те-док­лад­чи­ци, ко­га­то се на­ме­ри за не­об­хо­ди­мо, пос­лед­ни­те се по­кан­ват в за­се­да­ни­е­то на съ­ве­та, за да да­ват не­об­хо­ди­ми­те по про­вер­ка­та ус­т­ни ра­зяс­не­ния..

Чл. 62. Кон­т­ро­льо­рът-док­лад­чик, кой­то се из­п­ра­ща съг­лас­но с чл. 4, бук­ва к, да из­вър­ш­ва на са­мо­то мяс­то пе­ри­о­ди­чес­ка про­вер­ка на при­хо­ди­те и раз­хо­ди­те, за ре­зул­та­та от тая про­вер­ка да­ва на над­леж­ния съ­вет­ник пис­ме­но из­ло­же­ние, ко­е­то след­ва ре­да, пред­ви­ден в чл. 57 и след­ва­щи­те.

Чл. 63. Ре­ше­ни­я­та на Па­ла­та­та се из­да­ват в име­то на Не­го­во Ве­ли­чес­т­во Ца­ря.

Ори­ги­на­ли­те се под­пис­ват от пред­се­да­те­ля и съ­вет­ни­ци­те, ко­и­то са учас­т­ва­ли в за­се­да­ни­е­то на съ­ве­та, а се при­под­пис­ват от сек­ре­та­ря.

Пре­пи­си­те се под­пис­ват са­мо от пред­се­да­те­ля и при­под­пис­ват от сек­ре­та­ря.

Гла­ва VIII

Чл. 64. Ре­ше­ни­я­та, ко­и­то се из­да­ват от смет­ни­те па­ла­ти са прив­ре­мен­ни и окон­ча­тел­ни.

Прив­ре­мен­ни ре­ше­ния се из­да­ват ко­га­то Смет­на­та па­ла­та на­ме­ри, че от­чет­ни­ци­те са до­пус­на­ли не­ре­дов­нос­ти при про­из­веж­да­не­то на раз­хо­ди­те или при съ­би­ра­не­то на при­хо­ди­те, с ко­е­то са още­ти­ли дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще, ка­са­та на из­бор­но или дру­го уч­реж­де­ние. С те­зи ре­ше­ния Смет­на­та па­ла­та обя­вя­ва от­чет­ни­ци­те не­из­дъл­же­ни, ка­то по­соч­ва до­пус­на­ти­те не­ре­дов­нос­ти, кои за­ко­ни и пра­вил­ни­ци са на­ру­ше­ни и су­ми­те, ко­и­то неп­ра­вил­но са из­раз­ход­ва­ни, или пък су­ми­те, ко­и­то не­дос­та­тъч­но са съб­ра­ни.

Окон­ча­тел­ни ре­ше­ния се из­да­ват, ко­га­то Смет­на­та па­ла­та на­ме­ри, че от­че­ти­те и прид­ру­жа­ва­щи­те ги до­ку­мен­ти са ре­дов­ни. С тях Па­ла­та­та обя­вя­ва от­чет­ни­ци­те за из­дъл­же­ни пред дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще, ка­са­та на из­бор­ни­те или дру­ги уч­реж­де­ния, или че имат да взе­мат от пос­лед­ни­те.

Окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния за из­дъл­же­ние се из­п­ра­щат на от­чет­ни­ци­те за ос­во­бож­да­ва­не­то им от от­го­вор­ност пред дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще, из­бор­но­то или дру­го уч­реж­де­ние, спо­ред слу­чая, как­то и да мо­гат с тях да изис­к­ват су­ми­те, ко­и­то са над­в­не­се­ни в дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще или в ка­са­та на из­бор­но­то или дру­го уч­реж­де­ние.

Чл. 65. Прив­ре­мен­ни­те ре­ше­ния на Смет­на­та па­ла­та се из­п­ра­щат най-къс­но в раз­с­то­я­ние на един ме­сец от ка­то са из­да­де­ни, до око­лийс­ки­те или град­с­ки на­чал­ни­ци, за да ги връ­чат на от­чет­ни­ци­те, най-къс­но в про­дъл­же­ние на се­дем дни, под раз­пис­ки, ко­и­то се пов­ръ­щат не­за­бав­но в Па­ла­та­та.

Ко­га­то ня­кой от­чет­ник, за кой­то има из­да­де­но прив­ре­мен­но ре­ше­ние, из­п­ра­те­но за връч­ва­не, не се на­ме­ри в мес­то­жи­тел­с­т­во­то, ко­е­то е имал в[ъв] вре­ме на слу­же­не­то си и не мо­же да му се връ­чи лич­но то­ва ре­ше­ние, то се пре­да­ва на ближ­ни­те му, съг­лас­но с чл. 221 от За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во. В та­къв слу­чай раз­пис­ка­та, ко­я­то се взе­ма, се из­п­ра­ща в Па­ла­та­та и се счи­та, че ре­ше­ни­е­то е връ­че­но.

Ко­га­то, оба­че, в мес­то­жи­тел­с­т­во­то на от­със­т­ву­ва­щия от­чет­ник не се на­ме­рят ни­как­ви близ­ки не­го­ви ли­ца и, след съб­ра­ни­те све­де­ния, не мо­же да се уз­нае се­гаш­но­то му мес­то­жи­тел­с­т­во, ре­ше­ни­е­то и съб­ра­ни­те све­де­ния се връ­щат в Смет­на­та па­ла­та, ко­я­то, след ка­то се уве­ри, че се­гаш­но­то мес­то­жи­тел­с­т­во на от­чет­ни­ка не мо­же да се уз­нае, раз­по­реж­да да се нап­ра­ви съ­об­ще­ние на от­чет­ни­ка чрез “Дър­жа­вен вес­т­ник”. В съ­об­ще­ни­е­то си, Па­ла­та­та из­вес­тя­ва на от­чет­ни­ка, че е из­да­ла сре­щу не­го прив­ре­мен­но ре­ше­ние, ка­то по­соч­ва но­ме­ра и да­та­та му, как­то и су­ма­та, ко­я­то се ис­ка, и го по­кан­ва да се яви в дву­ме­се­чен срок в Па­ла­та­та, за да го по­лу­чи и да да­де обяс­не­ни­я­та си.

По съ­щия на­чин се пос­тъп­ва и то­га­ва, ко­га­то има све­де­ния, че ня­кой от­чет­ник е за­ми­нал в стран­с­т­во, а в цар­с­т­во­то ня­ма свои близ­ки.

Спо­ме­на­ти­те по-го­ре съ­об­ще­ния се пуб­ли­ку­ват са­мо вед­наж, сро­кът им те­че от де­ня, в кой­то е из­ля­зъл “Дър­жа­вен вес­т­ник”, и, след из­ти­ча­не­то на то­зи срок, се счи­та, че прив­ре­мен­но­то ре­ше­ние е връ­че­но на от­чет­ни­ка.

Раз­нос­ки­те за об­на­род­ва­не­то на та­ки­ва съ­об­ще­ния се при­ба­вят към су­ма­та, с ко­я­то е на­че­тен от­чет­ни­кът, и се съ­би­рат от съ­щия за­ед­но с на­че­те­на­та су­ма.

Чл. 66. От­го­вор­ни­те ли­ца са длъж­ни да из­пъл­ня­ват изис­к­ва­ни­я­та на прив­ре­мен­но­то ре­ше­ние или с обик­но­ве­на­та пре­пис­ка на Смет­на­та па­ла­та, в про­дъл­же­ние на два ме­се­ца, от ка­то са ги по­лу­чи­ли, или да из­п­ра­тят в Смет­на­та па­ла­та пис­ме­ни обяс­не­ния вър­ху кон­с­та­ти­ра­ни­те от нея неп­ра­вил­нос­ти, де­фи­цит, лип­са на до­ку­мен­ти и пр.

Обяс­не­ни­я­та на от­чет­ни­ци­те, след ка­то из­ми­не дву­ме­сеч­ния срок, се раз­г­леж­дат и об­съж­дат от Па­ла­та­та, ко­я­то из­да­ва окон­ча­тел­ни ре­ше­ния: а) за из­дъл­же­ние на от­чет­ни­ци­те, ко­га­то те са внес­ли в дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще или в ка­са­та на из­бор­но­то или дру­го уч­реж­де­ние су­ми­те, с ко­и­то са би­ли на­че­те­ни; ко­га­то са да­ли обяс­не­ния, с ко­и­то оп­рав­да­ват дейс­т­ви­я­та си и те­зи обяс­не­ния се на­ме­рят ос­но­ва­тел­ни или, най-пос­ле, ко­га­то из­п­ра­тят до­ку­мен­ти, неп­ред­с­та­ве­ни по-ра­но, с ко­и­то оп­рав­да­ват на­че­ти­те, и б) за не­из­дъл­же­ние на от­чет­ни­ци­те, ко­га­то не са внес­ли в дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще, в ка­са­та на из­бор­но­то или дру­го уч­реж­де­ние су­ми­те, с ко­и­то са би­ли на­че­те­ни и ко­га­то обяс­не­ни­я­та, ко­и­то са да­ли, не са ос­но­ва­тел­ни.

Съ­що та­ка, Па­ла­та­та из­да­ва окон­ча­тел­ни ре­ше­ния за не­из­дъл­же­ние на оне­зи от­чет­ни­ци, ко­и­то са при­е­ли прив­ре­мен­ни ре­ше­ния, но в дву­ме­се­чен срок не са да­ли ни­как­ви пис­ме­ни обяс­не­ния.

От­чет­ни­кът мо­же да изис­ка от Па­ла­та­та про­дъл­жа­ва­не на дву­ме­сеч­ния му срок, за да пред­с­та­ви до­пъл­ни­тел­ни до­ку­мен­ти, с ко­и­то би от­ме­нил прив­ре­мен­но­то ре­ше­ние на Па­ла­та­та, и пос­лед­на­та мо­же да му про­дъл­жи сро­ка, ако на­ме­ри из­тък­на­ти­те при­чи­ни за ува­жи­тел­ни.

Чл. 67. Окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния на Смет­на­та па­ла­та под­ле­жат на из­пъл­не­ние.

Те се из­п­ра­щат за из­пъл­не­ние на съ­от­вет­ни­те фи­нан­со­ви уп­рав­ле­ния, ко­и­то, след из­пъл­не­ни­е­то им, са длъж­ни да вър­нат пре­пис­ки­те по тях на над­леж­ни­те смет­ни па­ла­ти, за да мо­гат пос­лед­ни­те да сле­дят за пра­вил­но­то им из­пъл­не­ние.

Чл. 68. Окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния на Ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та мо­же да се об­тъ­жат, по ка­са­ци­о­нен ред, чрез ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та, пред Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та в те­че­ние на три ме­се­ци от по­лу­ча­ва­не­то им, ако от­чет­ни­кът на­ме­ри, че Ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та е на­ру­ши­ла ня­коя фор­мал­ност или за­кон, при про­ве­ря­ва­не­то на от­че­та и до­ку­мен­ти­те му, или при из­да­ва­не­то на ре­ше­ни­е­то. При ка­са­ци­он­на­та тъж­ба, ко­я­то под­ле­жи на гер­бов на­лог, се пред­с­та­вя за­лог, съг­лас­но с чл. 714 от За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во.

Из­пъл­не­ни­е­то на окон­ча­тел­но­то ре­ше­ние на Ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та, сре­щу ко­я­то от­чет­ни­кът е по­дал, в пред­ви­де­ния в за­ко­на срок, ка­са­ци­он­на тъж­ба, се спи­ра са­мо в та­къв слу­чай, ко­га­то от­чет­ни­кът, сре­щу кой­то се при­веж­да ре­ше­ни­е­то в из­пъл­не­ние, пред­с­та­ви над­леж­но обез­пе­че­ние.

За то­ва обез­пе­че­ние се пред­с­та­вя в над­леж­на­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та съ­от­ве­тен до­ку­мент. Обез­пе­че­ни­е­то мо­же да се да­де в на­лич­ни па­ри или цен­ни дър­жав­ни или га­ран­ти­ра­ни от дър­жа­ва­та кни­жа, или нед­ви­жи­ми имо­ти, ко­и­то слу­жат за из­к­лю­чи­тел­но удов­лет­во­ре­ние на взе­ма­не­то.

Чл. 69. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, след ка­то раз­г­ле­да тъж­ба­та, ако я на­ме­ри ос­но­ва­тел­на, ка­си­ра ре­ше­ни­е­то на Ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та и го из­п­ра­ща за пов­тор­но раз­г­леж­да­не от дру­га ок­ръж­на смет­на па­ла­та, на ко­я­то се из­п­ра­щат и не­об­хо­ди­ми­те кни­жа.

Чл. 70. Ко­га­то и дру­га­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та по­дър­жа пър­во­то ре­ше­ние, съ­об­ща­ва мо­ти­ви­те си на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ко­я­то, в об­що съб­ра­ние на от­де­ле­ни­я­та си, се про­из­на­ся окон­ча­тел­но вър­ху ка­са­ци­он­на­та тъж­ба на от­чет­ни­ка.

Чл. 71. Ос­вен об­тъж­ва­не­то по ка­са­ци­о­нен ред, от­чет­ни­кът има пра­во да за­я­ви пис­ме­но на Смет­на­та па­ла­та да раз­г­ле­да от­но­во от­че­та и до­ку­мен­ти­те му, а ако след из­да­ва­не­то на окон­ча­тел­но­то ре­ше­ние той е от­к­рил в смет­ки­те си ня­кои греш­ки, или пък е на­ме­рил до­ку­мен­ти, ко­и­то са му лип­с­ва­ли. В та­къв слу­чай, при пис­ме­на­та си тъж­ба, от­чет­ни­кът е длъ­жен да при­ло­жи всич­ки­те до­ку­мен­ти или кни­жа, ко­и­то са му пос­лу­жи­ли за по­вод, да по­ис­ка пов­тор­но прег­леж­да­не.

И в тоя слу­чай, из­пъл­не­ни­е­то на окон­ча­тел­но­то ре­ше­ние на Смет­на­та па­ла­та мо­же да бъ­де спря­но от от­чет­ни­ка, ако пред­с­та­ви до­ку­мент за над­леж­но обез­пе­че­ние съг­лас­но с чл. 68.

Чл. 72. Пов­тор­но прег­леж­да­не на от­че­ти и до­ку­мен­ти, по че­ко­ве, или по друг ня­кой по­вод, по ко­и­то е из­да­де­но ве­че окон­ча­тел­но ре­ше­ние, мо­же да се из­вър­ши и от смет­на­та па­ла­та, ако при про­ве­ря­ва­не­то на дру­ги ня­кои от­че­ти или до­ку­мен­ти се из­на­ме­ри, че в по-пър­вия от­чет или до­ку­мент съ­щес­т­ву­ват греш­ки, опу­ще­ния, пре­ми­на­ва­не два пъ­ти ед­на и съ­ща су­ма или длъж­ност и пр.

Чл. 73. Пов­тор­но прег­лаж­да­не на от­че­ти или до­ку­мен­ти се до­пу­ща са­мо в про­дъл­же­ние на пет го­ди­ни, от ка­то е връ­че­но окон­ча­тел­но­то ре­ше­ние на Па­ла­та­та.

Гла­ва IХ

Ред на раз­г­леж­да­не тъж­би­те про­тив пос­та­нов­ле­ни­я­та на ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те, из­да­де­ни по за­ко­на за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция и

За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та.

Чл. 74. Пос­та­нов­ле­ни­я­та на ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те, из­да­де­ни на ос­но­ва­ние чл. 24 от За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция по не­из­дъл­же­ния, кон­с­та­ти­ра­ни от фи­нан­со­ви ин­с­пек­то­ри и ли­ца, об­ле­че­ни с пра­ва на фи­нан­со­ви ин­с­пек­то­ри (чл. чл. 1 и 34 от За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция), как­то и от дру­ги ед­но­лич­ни или ко­лек­тив­ни ор­га­ни (чл. 82 от За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та), ако за­ед­но с лих­ви­те до де­ня на кон­с­та­ти­ра­не не­из­дъл­же­ни­я­та, не над­ми­на­ват су­ма­та 2000 ле­ва са окон­ча­тел­ни, не под­ле­жат на об­жал­ва­не и се при­веж­дат в из­пъл­не­ние. Тия за по-го­ля­ма су­ма се връч­ват в пре­пис на ли­це­то, ко­е­то е обя­ве­но за не­из­дъл­же­но и на по­ръ­чи­те­ли­те му, ако та­ки­ва има. Об­жал­ва­не­то на тия пос­лед­ни­те пос­та­нов­ле­ния мо­же да ста­не в 15-дне­вен срок пред спе­ци­а­лен съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, кой­то се про­из­на­ся по съ­щес­т­во и окон­ча­тел­но.

Чл. 75. Спе­ци­ал­ни­ят съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та има със­тав: един член от Вър­хов­ния ка­са­ци­о­нен съд ­ за пред­се­да­тел и два­ма съ­вет­ни­ци от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ­ за чле­но­ве, оп­ре­де­ле­ни от об­що­то съб­ра­ние на Па­ла­та­та, ко­е­то съ­що оп­ре­де­ля един за­па­сен член при нуж­да. Чле­нът от Вър­хов­ния ка­са­ци­о­нен съд се сме­ня­ва еже­год­но по оп­ре­де­ле­ние на об­що­то съб­ра­ние на съ­щия съд. В бю­д­же­та на Ми­нис­тер­с­т­во на пра­во­съ­ди­е­то за Вър­хов­ния ка­са­ци­о­нен съд се пред­виж­да един съ­дия в по­ве­че за учас­тие в спе­ци­ал­ния съд.

Чл. 76. Спе­ци­ал­ни­ят съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се ръ­ко­во­ди при нас­роч­ва­ни­я­та и раз­г­леж­да­ни­я­та на де­ла­та от пра­ви­ла­та, пред­ви­де­ни в За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во, с то­ва из­к­лю­че­ние, че се до­пу­ща раз­пит на сви­де­те­ли са­мо по не­из­дъл­же­ния, ко­и­то са ос­но­ва­ни на сви­де­тел­с­ки по­ка­за­ния. Ако на­че­тът е нап­ра­вен въз ос­но­ва на до­ку­мен­ти и на сви­де­тел­с­ки по­ка­за­ния, до­пу­ща се раз­пит на свиде­те­ли са­мо вър­ху ония не­из­дъл­же­ния, ко­и­то са ос­но­ва­ни съ­що на сви­де­тел­с­ки по­ка­за­ния.

Чл. 77. Сек­ре­тар­с­ка­та длъж­ност в спе­ци­ал­ния съд се из­пъл­ня­ва от един кон­т­ро­льор при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, оп­ре­де­лен от пред­се­да­те­ля на съ­ща­та. Съ­щи­ят оп­ре­де­ля и един друг кот­ро­льор, кой­то при нуж­да за­мес­т­ва пър­вия.

Чл. 78. Ония пос­та­нов­ле­ния на За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция, ко­и­то не про­ти­во­ре­чат на пред­пи­са­ни­я­та на нас­то­я­щия За­кон за спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ­ си ос­та­ват в си­ла. Нав­ся­къ­де, къ­де­то в пър­вия за­кон се го­во­ри за Апе­ла­ти­вен съд, да се смя­та, че се го­во­ри за Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, вър­ху кой­то се прех­вър­ля под­съд­ност­та на тия де­ла.

Чл. 79. Всич­ки ви­ся­щи де­ла, за­ве­де­ни пред апе­ла­тив­ни­те съ­ди­ли­ща, въз ос­но­ва на За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция и на За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та, се прех­вър­лят ад­ми­нис­т­ра­тив­но в Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та по под­съд­ност.

Гла­ва Х

Чл. 80. От­пус­ки, за срок не по­ве­че от де­сет дни през го­ди­на­та, се раз­ре­ша­ват: на пред­се­да­те­ля и съ­вет­ни­ци­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та от об­що­то й съб­ра­ние, а на те­зи от ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти ­ от съ­ве­та на пос­лед­ни­те.

Чл. 81. На из­б­ро­е­ни­те в пре­ди­ду­щия член длъж­нос­т­ни ли­ца, от­пус­ки за по-дъ­лъг срок от де­сет дни, се раз­ре­ша­ват със за­по­вед от ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля, по хо­да­тайс­т­во на пред­се­да­те­ля на Па­ла­та­та.

Чл. 82. От­пуск на ос­та­на­ли­те длъж­нос­т­ни ли­ца раз­ре­ша­ва съ­ве­тът на Па­ла­та­та, ка­то се спаз­ват пра­ви­ла­та, пред­ви­де­ни в За­ко­на за дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли.

Чл. 83. Ко­га­то се раз­ре­ша­ва от­пуск, тряб­ва да се па­зи, що­то Смет­на­та па­ла­та да не ос­та­ва без пот­реб­но­то чис­ло длъж­нос­т­ни ли­ца за пра­вил­но­то и сво­ев­ре­мен­но от­п­рав­ле­ние на служ­ба­та и де­ла­та й.

Гла­ва ХI

Чл. 84. Смет­ни­те па­ла­ти се от­на­сят, как­то по­меж­ду си, тъй и с мес­та­та и ли­ца­та от дру­ги­те ве­дом­с­т­ва, не­пос­ред­с­т­ве­но.

Чл. 85. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се от­на­ся до ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти с пред­пи­са­ния, а от тях по­лу­ча­ва пред­с­тав­ле­ния, а с дру­ги­те не­под­ве­дом­с­т­ве­ни ней мес­та и ли­ца ­ чрез от­но­ше­ния.

Гла­ва ХII

Чл. 86. При ед­на и съ­ща смет­на па­ла­та не мо­гат да слу­жат длъж­нос­т­ни ли­ца, ко­и­то са:

1) Род­ни­на във въз­хо­дя­ща или низ­хо­дя­ща ли­ния;

2) Съ­реб­ре­ни род­ни­ни, вклю­чи­тел­но до чет­вър­та сте­пен;

3) Оси­но­ви­те­ли и оси­но­ве­ни;

4) Сва­то­ве до тре­та сте­пен вклю­чи­тел­но;

Чл. 87. Ко­га­то в те­че­ние на служ­ба­та меж­ду длъж­нос­т­ни­те ли­ца въз­ник­не опи­са­но­то в чл. 86, точ­ки 3 и 4, род­с­т­во, па­зят се след­ни­те пра­ви­ла:

а) ако род­с­т­во­то, ко­е­то със­тав­ля­ва пре­пят­с­т­ви­е­то, се от­к­рие или въз­ник­не през те­че­ние на съв­мес­т­но­то слу­же­не на пред­се­да­тел или съ­вет­ник, то, ако ни­кой от срод­ни­ци­те не ис­ка пре­мес­т­ва­не, тряб­ва да се пре­мес­ти съ­вет­ни­кът;

б) ако из­к­лю­ча­ю­ще­то съв­мес­т­но слу­же­не род­с­т­во въз­ник­не от ед­на стра­на меж­ду пред­се­да­тел или съ­вет­ник, а от дру­га стра­на меж­ду кон­т­ро­льор-док­лад­чик или сек­ре­тар, то пос­лед­ни­те тряб­ва да се пре­мес­тят.

Чл. 88. Ко­га­то меж­ду наз­на­че­ни­те при ед­на и съ­ща смет­на па­ла­та длъж­нос­т­ни ли­ца съ­щес­т­ву­ва обоз­на­че­но­то в чл. 86 род­с­т­во, или та­ко­ва се по­ро­ди от­пос­ле, те са длъж­ни най-къс­но до де­сет дни от наз­на­че­ни­е­то или по­раж­да­не­то на род­с­т­во­то да за­я­вят за то­ва об­с­то­я­тел­с­т­во на пред­се­да­те­ля на Смет­на­та па­ла­та, при ко­я­то слу­жат, а пос­лед­ни­ят, след раз­пит­ва­не­то на стра­ни­те, е длъ­жен не­за­бав­но да до­не­се за то­ва на ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля или на ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те, спо­ред слу­чая, за да бъ­де пре­мес­тен еди­ни­ят от срод­ни­ци­те.

Из­меж­ду род­ни­ни­те и сва­то­ве­те он­зи ще бъ­де пре­мес­тен в дру­га смет­на па­ла­та, кой­то по-къс­но е наз­на­чен на за­е­ма­на­та длъж­ност или чрез ожен­ва­не­то на ко­го­то е ста­на­ло сва­тов­с­т­во­то меж­ду длъж­нос­т­ни­те ли­ца.

Пре­мес­те­ни­ят не мо­же да се наз­на­чи на по-дол­на длъж­ност.

Гла­ва ХIII

За клет­ва­та

Чл. 89. Все­ки пред­се­да­тел или съ­вет­ник, при пос­тъп­ва­не­то си на служ­ба, по­ла­га след­на­та клет­ва:

“Обе­ща­вам се и се зак­ле­вам в име­то на все­мо­гу­ща­го Бо­га да бъ­да ве­рен на Не­го­во Ве­ли­чес­т­во Ца­ря на Бъл­га­ри­те, да из­пъл­ня­вам свя­то и не­на­ру­ши­мо за­ко­ни­те на цар­с­т­во­то, да съ­дя с чис­та съ­вест, без вся­ко прис­т­рас­тие и ли­цеп­ри­я­тие, да па­зя свя­то тай­на­та на съ­ве­ща­ни­я­та и да пос­тъп­вам в[ъв] всич­ко ка­то чес­тен, до­бър и спра­вед­лив съ­дия, ка­то пом­ня, че за всич­ко ще да­вам от­чет пред за­ко­на и пред Бо­га. Амин”.

Чл. 90. На­чал­ни­ци­те на служ­би, сек­ре­та­ри­те и кон­т­ро­льо­ри­те-док­лад­чи­ци при смет­ни­те па­ла­ти, при встъп­ва­не­то си на служ­ба, по­ла­гат след­на­та клет­ва:

“Къл­на се в име­то на Бо­га все­мо­гу­ща­го да бъ­да ве­рен на Не­го­во Ве­ли­чес­т­во Ца­ря на Бъл­га­ри­те, да па­зя свя­то и не­на­ру­ши­мо за­ко­ни­те на Цар­с­т­во­то, да из­пъл­ня­вам чес­т­но и доб­ро­съ­вес­т­но за­дъл­же­ни­я­та си по служ­ба­та, ко­я­то ми се по­ве­ря­ва и всич­ки­те пра­ви­ла, раз­по­реж­да­ния и по­ръ­че­ния, ко­и­то се от­на­сят до тия мои за­дъл­же­ния, да не пре­ви­ша­вам власт­та, ко­я­то ми е да­де­на и да не при­чи­ня­вам умиш­ле­но ни­ко­му вре­ди и за­гу­би, да па­зя тай­ни по де­ла­та, ко­и­то ми се по­ве­ря­ват и по­ръч­ват за из­вър­ш­ва­не в кръ­га на мо­и­те за­дъл­же­ния, ка­то пом­ня, че за всич­ко аз съм длъ­жен да да­вам от­чет пред за­ко­на и пред Бо­га. Амин”.

Чл. 91. Ако наз­на­че­но­то длъж­нос­т­но ли­це от­ка­же да по­ло­жи ус­та­но­ве­на­та по-го­ре клет­ва, счи­та се, че не е при­ел длъж­ност­та.

Гла­ва ХIV