Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет

и ди­рек­ци­и­те.

Съ­об­ща­ва Ви се, за зна­ние и из­пъл­не­ние, ре­ше­ни­е­то на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та № 10, взе­то в об­що съб­ра­ние на от­де­ле­ни­я­та й на 11 яну­а­рий 1935 год., ко­е­то гла­си:

“Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, в об­що съб­ра­ние на 11 яну­а­рий 1935 го­ди­на, взе пред вид:

1. Че съг­лас­но чл. 4, бук­ва “а” от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти и § 3 от На­ред­ба­та-за­кон за из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние на съ­щия за­кон, на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти се въз­ла­га пред­ва­ри­тел­ния кон­т­рол вър­ху всич­ки дър­жав­ни и фон­до­ви раз­хо­ди, с из­к­лю­че­ние на ве­щес­т­ве­ни­те раз­хо­ди на стой­ност над 500.000 ле­ва.

2. Че, за цел­та съг­лас­но чл. 39 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, чл. 57 от За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та и вре­мен­на­та на­ред­ба, пуб­ли­ку­ва­на [в] “Дър­жа­вен вес­т­ник”, брой 49 от 5 май 1925 год., ми­нис­т­ри­те и упъл­но­мо­ще­ни­те от тях ли­ца оп­ре­де­лят вто­рос­те­пен­ни раз­по­ре­ди­те­ли, на ко­и­то се де­ле­ги­рат не­об­хо­ди­ми­те кре­ди­ти с кре­дит­ни пис­ма в два ед­но­об­раз­ни ек­зем­п­ля­ри, еди­ния за съ­от­вет­на­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, а дру­гия за вто­рос­те­пен­ния раз­по­ре­ди­тел.

3. Че за раз­ни нуж­ди на ми­нис­тер­с­т­ва­та, ди­рек­ци­и­те и фон­до­ве­те, ко­и­то по ес­тес­т­во, ха­рак­тер и раз­мер не мо­гат да бъ­дат пред­мет на ре­дов­ния бю­д­жет, с от­дел­ни за­ко­ни са раз­ре­ша­ва­ни и се раз­ре­ша­ват из­вън­бю­д­жет­ни (свръх­с­мет­ни) кре­ди[ти] и из­вън­ред­ни бю­д­же­ти за по­ве­че от ед­на го­ди­на или до из­чер­п­ва­не на кре­ди­та (чл.чл. 22, 25 и 27 от За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та от 1921 го­ди­на и чл.чл. 26 и 28 от но­вия за­кон за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та).

4. Че раз­хо­ди­те по те­зи кре­ди­ти се пок­ри­ват и съ[с] спе­ци­ал­ни при­хо­до-из­точ­ни­ци, ко­га­то са пред­ви­де­ни та­ки­ва в съ­от­вет­ни­те за­ко­ни за из­вън­бю­д­жет­ни­те (свръх­с­мет­ни) кре­ди­ти или из­вън­ред­ни­те бю­д­же­ти, сле­до­ва­тел­но раз­хо­ди по тия кре­ди­ти след­ва да се из­вър­ш­ват са­мо в раз­мер на дейс­т­ви­тел­но пос­тъ­пи­ла­та су­ма (чл. 27 от За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та).

5. Че съг­лас­но чл. 32 от Пра­вил­ни­ка за при­ла­га­не За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та, пла­теж­ни­те за­по­ве­ди по из­вън­бю­д­жет­ни­те (свръх­с­мет­ни) кре­ди­ти и по из­вън­ред­ни­те бю­д­же­ти, из­раз­ход­ва­не­то на ко­и­то се пред­виж­да да ста­не за ня­кол­ко го­ди­ни или до из­чер­п­ва­не се из­да­ват по фи­нан­со­ва го­ди­на, и най-къс­но до 26 март на след­ва­ща­та ка­лен­дар­на го­ди­на, а се­га би след­ва­ло до 26 де­кем­в­рий, по­не­же бю­д­жет­на­та го­ди­на съв­па­да с ка­лен­дар­на­та.

6. Че ако се до­пус­не по тия из­вън­бю­д­жет­ни (свръх­с­мет­ни) кре­ди­ти и из­вън­ред­ни­те бю­д­же­ти да се де­ле­ги­рат на вто­рос­те­пен­ни­те раз­по­ре­ди­те­ли кре­ди­ти пред об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, по на­чи­на, из­ло­жен в п. 2, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ще бъ­де в не­въз­мож­ност да ус­та­но­ви в края на бю­д­жет­на­та го­ди­на точ­ния раз­мер на сво­бод­ния кре­дит, с кой­то ще мо­же да раз­по­ла­га през след­ва­ща­та го­ди­на, тъй ка­то част от де­ле­ги­ра­ни­те кре­ди­ти ос­та­ват не­из­пол­зу­ва­ни, не­за­ви­си­мо от об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че из­да­де­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди ще се из­п­ла­щат до края на бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние, след ко­е­то са­мо ще мо­же да се знае дейс­т­ви­тел­но из­раз­ход­ва­на­та су­ма, а за­ед­но с то­ва и сво­бод­ния кре­дит.

7. Че, ако се ви­зи­рат от об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти по из­вън­бю­д­жет­ни (свръх­с­мет­ни) кре­ди­ти и из­вън­ред­ни бю­д­же­ти, раз­хо­ди­те по ко­и­то се пок­ри­ват от спе­ци­ал­ни при­ход­ни из­точ­ни­ци, пред­ви­де­ни в за­ко­ни­те за те­зи кре­ди­ти, ще бъ­де труд­но да се сле­ди да­ли раз­хо­да по те­зи пла­теж­ни за­по­ве­ди се пок­ри­ва от пред­ви­де­ни­те за цел­та при­хо­ди, тъй ка­то по един и същ кре­дит ще се ви­зи­рат пла­теж­ни за­по­ве­ди ед­нов­ре­мен­но на ня­кол­ко мес­та.

8. Че от из­тък­на­ти­те по-го­ре съ­об­ра­же­ния след­ва да се при­е­ме, как­во чл. 4, бук­ва “а” от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти и § 3 от На­ред­ба­та-за­кон за из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние на съ­щия за­кон, имат пред вид са­мо ре­дов­ни­те бю­д­жет­ни раз­хо­ди, а не и тия по из­вън­бю­д­жет­ни­те (свръх­с­мет­ни) кре­ди­ти и из­вън­ред­ни бю­д­же­ти,и че раз­хо­ди­те по тях, съг­лас­но чл. 13, бук­ва “а” от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, под­ле­жат на про­вер­ка от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, тъй ка­то то­ва е пра­ве­но от уч­ре­дя­ва­не­то на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, и до се­га.

Во­ди­ма от гор­ни­те съ­об­ра­же­ния, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та
Р Е Ш И:

Пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, из­да­ва­ни по из­вън­бю­д­жет­ни­те (свръх­с­мет­ни) кре­ди­ти и из­вън­ред­ни бю­д­же­ти, пред­ви­де­ни и раз­ре­ше­ни за по­ве­че от ед­на го­ди­на или до из­чер­п­ва­не, да се ви­зи­рат и за­нап­ред от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, тъй ка­то то­ва е пра­ве­но до се­га”.

Гр. Со­фия, 28 яну­а­рий 1935 го­ди­на.

За Ми­нис­т­ра,

Гла­вен сек­ре­тар: Ст. Цар­вул­ков

На­чал­ник на от­де­ла: Б. Ар­на­у­дов

ДВ, бр. 24, 2 фев­ру­а­ри 1935 г. Пе­чат­но.

№ 159

№ 254

На ос­но­ва­ние чл. 47 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та, имам чест, най-поч­ти­тел­но, да по­мо­ля, Ва­ше Ве­ли­чес­т­во, да бла­го­во­ли­те, да ут­вър­ди­те, чрез под­пис­ва­не на тук при­ло­же­ния указ, I-то пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, взе­то в за­се­да­ни­е­то му от 12 фев­ру­а­рий 1935 го­ди­на, про­то­кол № 22, с ко­е­то е одоб­ре­на На­ред­ба-за­кон за из­ме­не­ние на чл. 75 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Гр. Со­фия, 15 фев­ру­а­рий 1935 го­ди­на.

Пред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет и Ми­нис­тър на вой­на­та:

На пър­во­об­раз­ния съ[с] соб­с­т­ве­на­та на Не­го­во Ве­ли­чес­т­во Ца­ря ръ­ка на­пи­са­но: “Одоб­ре­но. БО­РИС III”.

ДВ, бр. 42, 23 фев­ру­а­ри 1935 г. Пе­чат­но.

№ 160

№ 43

С БО­ЖИЯ МИ­ЛОСТ И НА­РОД­НА­ТА ВО­ЛЯ

ЦАР НА БЪЛ­ГА­РИ­ТЕ

По пред­ло­же­ни­е­то на На­шия Пред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет и Ми­нис­тър на вой­на­та, пред­с­та­ве­но Нам с док­ла­да му от 15 фев­ру­а­рий 1935 г., под № 254,

I. Да одоб­ри­ме I-то пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, взе­то в за­се­да­ни­е­то му от 12 фев­ру­а­рий 1935 г., про­то­кол № 22, с ко­е­то се одоб­ря­ва, на ос­но­ва­ние чл. 47 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та, след­на­та

за из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние на чл. 75 от за­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на

па­ла­та и за ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Чл. 75 се из­ме­ня­ва та­ка:

Спе­ци­ал­ни­ят съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та има със­тав: пред­се­да­тел и два­ма чле­но­ве. За пред­се­да­тел се наз­на­ча­ва на пос­то­ян­на служ­ба един от съ­ди­и­те, или бив­ши­те та­ки­ва, ко­и­то от­го­ва­рят на ус­ло­ви­я­та пред­ви­де­ни в чл. 98 от За­ко­на за ус­т­ройс­т­во­то на съ­ди­ли­ща­та. Чле­но­ве­те са съ­вет­ни­ци на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и се из­би­рат от об­що­то съб­ра­ние на па­ла­та­та, ко­е­то съ­що оп­ре­де­ля и един за­па­сен член при нуж­да.

В бю­д­же­та на Ми­нис­тер­с­т­во­то на пра­во­съ­ди­е­то се пред­виж­да служ­ба­та на пред­се­да­те­ля и тя се смя­та за длъж­ност по съ­деб­но­то ве­дом­с­т­во.

II. Из­пъл­не­ни­е­то на нас­то­я­щия указ въз­ла­га­ме на На­шия Ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то.

Из­да­ден в Со­фия на 15 фев­ру­а­рий 1935 год.

На пър­во­об­раз­ния съ[с] соб­с­т­ве­на­та на Не­го­во Ве­ли­чес­т­во ръ­ка на­пи­са­но:

“БО­РИС III”

При­под­пи­сал,

Пред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет и

Ми­нис­тър на вой­на­та:

ДВ, бр. 42, 23 фев­ру­а­ри 1935 г. Пе­чат­но.

№ 161

Указ на цар Бо­рис III за увол­ня­ва­не и наз­на­ча­ва­не на съ­вет­ни­ци при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Со­фия, 3 март 1935 г.

У К А З

№ 64/35

С БО­ЖИЯ МИ­ЛОСТ И НА­РОД­НА­ТА ВО­ЛЯ

ЦАР НА БЪЛ­ГА­РИ­ТЕ

По пред­ло­же­ни­е­то на На­шия Пред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет и Ми­нис­тър на Вой­на­та, пред­с­та­ве­но Нам с док­ла­да му под № 321а от 28 фев­ру­а­рий 1935 г., на ос­но­ва­ние чл.чл. 7 и 15 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти и съг­лас­но с ре­ше­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от 28 фев­ру­а­рий т.г. ХI пос­та­нов­ле­ние, про­то­кол № 31 и на ос­но­ва­ние чл. 47 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та,

ПОС­ТА­НО­ВИХ­МЕ И ПОС­ТА­НО­ВЯ­ВА­МЕ:
А. УВОЛ­НЯ­ВА­МЕ

Съ­вет­ни­ка при Вар­нен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та МЕ­ТО­ДИ КАЙ­ДЪ­МОВ, по не­за­е­ма­не на длъж­ност­та.

На ва­кан­т­но мяс­то, НИ­КО­ЛА БО­ЧА­РОВ, съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, за съ­вет­ник въ[в] Вар­нен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, а на не­го­во мяс­то за съ­вет­ник НАЗ­НА­ЧА­ВА­МЕ ИВАН ДЕ­ЧЕВ, бивш пред­се­да­тел на об­лас­т­на смет­на па­ла­та.

Съ­вет­ни­ка при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ДИ­МИ­ТЪР ГРИ­ГО­РОВ, по не­за­е­ма­не на длъж­ност­та.

На ва­кан­т­но мяс­то, за съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ГЕ­ОР­ГИ ПЕТ­КОВ, бивш съ­вет­ник и пред­се­да­тел на ок­ръж­на смет­на па­ла­та.

Из­пъл­не­ни­е­то на нас­то­я­щия указ въз­ла­га­ме на На­шия Пред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, Ми­нис­тър на Вой­на­та.

Из­да­ден в Со­фия на 3 март 1935 го­ди­на.

БО­РИС III.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ НА МИ­НИС­ТЕР­С­КИЯ СЪ­ВЕТ

И МИ­НИС­ТЪР НА ВОЙ­НА­ТА ­

ГЕ­НЕ­РАЛ-ЛЕЙ­ТЕ­НАНТ: Зла­тев

ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 33. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 162

ВЪР­ХОВ­НА До Ми­нис­тер­с­т­во­то

СМЕТ­НА ПА­ЛА­ТА на Фи­нан­си­те

№ 7707 От­дел за дър­жав­ния бю­д­жет

11-V -1935 г. и от­чет­ност

СО­ФИЯ Т у к

На № 2807/[1]935 г.

В от­го­вор на пис­мо­то Ви под нас­рещ­ния но­мер, Ви съ­об­ща­ва­ме, че Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та е оп­ре­де­ли­ла съ­вет­ни­ка Д-р Аба­д­жи­ев, да учас­т­ву­ва в ко­ми­си­я­та по про­вер­ка бю­д­жет­ни­те раз­хо­ди на БНБ за 1934 год., съг­лас­но чл. 50 от за­ко­на за съ­ща­та бан­ка.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ: ... * 

,СЕК­РЕ­ТАР: ...

ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 961, л. 12. Ко­пие. Ма­ши­но­пис.

№ 163

ДО НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ

№ 947

На ос­но­ва­ние чл. 47 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та, мо­ля да ут­вър­ди­те, чрез под­пис­ва­не на при­ло­же­ния тук указ, I-то пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, взе­то в за­се­да­ни­е­то му от 22 май 1935 г., про­то­кол № 93, с ко­е­то се одоб­ря­ва НА­РЕД­БА­ТА-ЗА­КОН ЗА ИЗ­МЕ­НЕ­НИЕ И ДО­ПЪЛ­НЕ­НИЕ НА НА­РЕД­БА­ТА-ЗА­КОН ЗА ИЗ­МЕ­НЕ­НИЕ И ДО­ПЪЛ­НЕ­НИЕ НА ЗА­КО­НА ЗА ВЪР­ХОВ­НА­ТА СМЕТ­НА ПА­ЛА­ТА И ЗА ОК­РЪЖ­НИ­ТЕ СМЕТ­НИ ПА­ЛА­ТИ.

Со­фия, 23 май 1935 г.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ НА

МИ­НИС­ТЕР­С­КИЯ СЪ­ВЕТ: (п) Ан. То­шев³³³

На до­ку­мен­та има над­пис: “На пър­во­об­раз­ния съ[с] соб­с­т­ве­на­та на НЕ­ГО­ВО ВЕ­ЛИ­ЧЕС­Т­ВО ЦА­РЯ ръ­ка на­пи­са­но “ОДОБ­РЕ­НО. БО­РИС III”.

ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 16. Ко­пие. Ма­ши­но­пис.

№ 164

Указ на цар Бо­рис III за ут­вър­ж­да­ва­не на На­ред­ба-за­кон за из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние на На­ред­ба-за­кон за из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние на За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти с при­ло­же­на таб­ли­ца.

Со­фия, 23 май 1935 г.

У К А З

№ 167/35 г.

НИЕ БОРИС III

С Бо­жия ми­лост и на­род­на­та во­ля

ЦАР НА БЪЛ­ГА­РИ­ТЕ

По пред­ло­же­ни­е­то на На­шия Пред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, пред­с­та­ве­но Нам с док­ла­да му под № 947 от 23 май 1935 г.,

I. ОДОБ­РЯ­ВА­МЕ I-то пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, взе­то в за­се­да­ни­е­то му от 22 май 1935 г., про­то­кол № 93, с ко­е­то се ут­вър­ж­да­ва, на ос­но­ва­ние чл. 47 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та, след­на­та

ЗА ИЗ­МЕ­НЕ­НИЕ И ДО­ПЪЛ­НЕ­НИЕ НА НА­РЕД­БА­ТА-ЗА­КОН ЗА ИЗ­МЕ­НЕ­НИЕ И

ДО­ПЪЛ­НЕ­НИЕ НА ЗА­КО­НА ЗА ВЪР­ХОВ­НА­ТА СМЕТ­НА ПА­ЛА­ТА И ЗА

ОК­РЪЖ­НИ­ТЕ СМЕТ­НИ ПА­ЛА­ТИ.

ЧЛЕН 1. В На­ред­ба­та-За­кон за из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние на За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти (Дър[жа­вен] Вестн[ик] Брой 193 от 24.ХI.1934 г.) се пра­вят след­ни­те поп­рав­ки:

а) В § 1, ал. I, след бук­ва­та “б” се при­ба­вя но­ва бук­ва “в” съ[с] съ­дър­жа­ние: “в) бю­д­жет­но-кон­т­рол­ни­те от­де­ле­ния, сче­то­вод­с­т­ва и служ­би”, а се­гаш­на­та бук­ва “в” ста­ва “г”.

б) Али­нея II на § 1 и пъл­ни­ят § 3 се от­ме­ня­ват.

Пред­ва­ри­тел­ни­ят кон­т­рол, уп­раж­ня­ван от ор­га­ни­те на ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те ­ бю­д­жет­но-кон­т­рол­ни от­де­ле­ния, сче­то­вод­с­т­ва и служ­би, пред­ви­ден в За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та, се въз­с­та­но­вя­ва и уп­раж­ня­ва по ре­да, ус­та­но­вен съ[с] съ­щия за­кон и из­ме­не­ни­я­та му, нап­ра­ве­ни с На­ред­би­те-за­ко­ни об­на­род­ва­ни в Държ[авен] Вес­т­ник бро­е­ве 109 и 83 от 14.VIII.1934 г. и 12.IV.1935 г.

ЧЛЕН 2. Сък­ра­ща­ват се по бю­д­же­та на Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти за 1935 б[юд­жет­на] го­ди­на 16 кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци и 12 кни­го­во­ди­те­ли, съг­лас­но при­ло­же­на­та към нас­то­я­щия за­кон таб­ли­ца I.

Съ[с] съ­щия брой пом[ощ­ник] сче­то­во­ди­те­ли и кни­го­во­ди­те­ли Ми­нис­т­рът на Фи­нан­си­те съ[с] за­по­вед за­сил­ва лич­ния със­тав при бю­д­жет­но-кон­т­рол­ни­те от­де­ле­ния, сче­то­вод­с­т­ва и служ­би, раз­п­ре­де­ле­ни съг­лас­но с при­ло­же­на­та към нас­то­я­щия за­кон таб­ли­ца II.

Не­об­хо­ди­ми­те су­ми за цел­та да се взе­мат от кре­ди­та за по­ви­ше­ние по бю­д­же­ти­те на съ­от­вет­ни­те ми­нис­тер­с­т­ва и ди­рек­ции, ка­то раз­хо­дът за тях ще се пок­рие от до­би­та­та ико­но­мия от сък­ра­те­ни­те служ­би при об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти.
II. Из­пъл­не­ни­е­то на нас­то­я­щия указ въз­ла­га­ме на На­шия Ми­нис­тър на Фи­нан­си­те.
Из­да­ден в Со­фия на 23 май 1935 го­ди­на.

На пър­во­об­раз­ния съ[с] соб­с­т­ве­на­та на НЕ­ГО­ВО ВЕ­ЛИ­ЧЕС­Т­ВО ЦА­РЯ ръ­ка на­пи­са­но “БО­РИС III”.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ НА

МИ­НИС­ТЕР­С­КИЯ СЪ­ВЕТ: (п) Ан. То­шев

За броя на кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те и кни­го­во­ди­те­ли­те при об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, ко­и­то се сък­ра­ща­ват.

ОБ­ЛАС­Т­НИ СМЕТ­НИ ПА­ЛА­ТИ Кон­т­ро­льор- Кни­го­во­ди­те­ли

Док­лад­чи­ци

СО­ФИЙС­КА 4 2

ПЛОВ­ДИВ­С­КА 2 2

ТЪР­НОВ­С­КА 2 2

ВАР­НЕН­С­КА 2 2

ВИ­ДИН­С­КА 2 2

БУР­ГАС­КА 2 1

ХАС­КОВ­С­КА 2 1

ВСИЧ­КО 16 12

За броя на пом[ощ­ник] сче­то­во­ди­те­ли­те и кни­го­во­ди­те­ли­те, с ко­и­то се усил­ва лич­ния със­тав при б[юд­же­то] к[он­т­рол­ни­те] от­де­ле­ния, сче­то­вод­с­т­ва и служ­би при ми­нис­тер­с­т­ва­та и ди­рек­ци­и­те.

сче­то­во­ди­те­ли

М[ИНИС­ТЕРСТ]ВО НА ВЪНШН[ИТЕ] РА­БО­ТИ

И НА ИЗ­ПО­ВЕ­ДА­НИ­Я­ТА ­ 1

М[ИНИС­ТЕРСТ]ВО НА ВЪТР[ЕШ­НИ­ТЕ]

РА­БО­ТИ И НА­РОДН[ОТО] ЗДРА­ВЕ 2 1

М[ИНИС­ТЕРСТ]ВО НА НА­РОД­НО­ТО ПРОС­ВЕ­ЩЕ­НИЕ 2 1

М[ИНИС­ТЕРСТ]ВО НА ФИ­НАН­СИ­ТЕ 1 1

ГЛ[АВ­НА] ДИР[ЕК­ЦИЯ] НА ДЪР­ЖАВ­НИ­ТЕ ДЪЛ­ГО­ВЕ 1 1

М[ИНИС­ТЕРСТ]ВО НА ПРА­ВО­СЪ­ДИ­Е­ТО 1 -

“ “ ВОЙ­НА­ТА 1 1

“ “ НА­РОД­НО­ТО СТО­ПАН­С­Т­ВО 3 2

ГЛ[АВ­НА] ДИР[ЕК­ЦИЯ] НА О[БЩЕС­Т­ВЕ­НИ­ТЕ]

С[ГРА­ДИ], П[ЪТИ­ЩА­ТА] И БЛА­ГО­УС­Т­РОЙС­Т­ВО­ТО 3 2

ГЛ[АВ­НА] ДИР[ЕК­ЦИЯ] НА ПОЩ[ИТЕ],

ТЕ­ЛЕГ­РАФ[ИТЕ] И ТЕ­ЛЕ­ФО­НИ­ТЕ 2 1

ДИР[ЕК­ЦИЯ] НА ВЪЗ­ДУ­ХОП­ЛА­ВА­НЕ­ТО ­ 1

ВСИЧ­КО 16 12

ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 14-15. Ко­пие. Ма­ши­но­пис.

№ 165

ВЪР­ХОВ­НА До Гос­по­ди­на

СМЕТ­НА ПА­ЛА­ТА Ми­нис­т­ра Пред­се­да­те­ля.

№ 10027 С О Ф И Я.

24.VI.1935 г. КО­ПИЕ: До Гос­по­ди­на Ми­нис­т­ра на

С о ф и я Фи­нан­си­те.

От ус­т­ни­те док­ла­ди, ко­и­то имах чест­та да нап­ра­вя как­то Вам, та­ка и на Гос­по­ди­на Ми­нис­т­ра на Фи­нан­си­те, Ви пос­та­вих в те­че­ние на въп­ро­сът за по­ло­же­ни­е­то на ра­бо­ти­те въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. В те­зи свои ус­т­ни док­ла­ди аз под­чер­тах че в то­ва уч­реж­де­ние в мо­мен­та ко­га­то аз пос­тъ­пих в из­пъл­не­ние на по­ве­ре­на­та ми длъж­ност, за­ва­рих ед­но гра­мад­но ко­ли­чес­т­во ста­ра изос­та­на­ла ра­бо­та от де­сят­ки го­ди­ни. Бла­го­да­ре­ние на уси­ли­я­та, ко­и­то се по­ло­жи­ха в то­ва нап­рав­ле­ние, ед­на го­ля­ма част от та­зи изос­т­на­ла ра­бо­та би­де свър­ше­на, а дру­га не по-мал­ка част стои още не свър­ше­на, за из­вър­ш­ва­не­то на ко­я­то, край те­ку­ща­та въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ра­бо­та про­дъл­жа­ват да се по­ла­гат уси­лия.

С пос­лед­но­то из­ме­не­ние на за­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, как­то и с чл. 9 от За­ко­на за бю­д­же­та на Глав­на­та ди­рек­ция на же­лез­ни­ци­те и прис­та­ни­ща­та се въз­с­та­но­ви ка­са­тел­но ком­пе­тен­ци­я­та и ра­бо­та­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, по­ло­же­ни­е­то ко­е­то същ­с­т­ву­ва­ше от 1.VII. 1933 го­ди­на до 24.ХI.1934 го­ди­на. С дру­ги ду­ми ка­за­но на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се въз­ло­жи про­вер­ка­та на всич­ки раз­хо­ди, лич­ни и ве­щес­т­ве­ни по бю­д­же­та на Глав­на­та ди­рек­ция на же­лез­ни­ци­те и прис­та­ни­ща­та и всич­ки ве­щес­т­ве­ни раз­хо­ди и раз­хо­ди по лич­ни па­рич­ни въз­наг­р­ж­де­ния по бю­д­же­та на дър­жа­ва­та за 1935 го­ди­на, и по то­зи на раз­ни­те фон­до­ве на дър­жа­ва­та през съ­ща­та го­ди­на, из­к­лю­чая раз­хо­ди­те за зап­ла­ти и дру­ги лич­ни па­рич­ни въз­наг­раж­де­ния, ко­и­то са пред­ви­де­ни по па­раг­ра­фа за зап­ла­ти. Та­зи ра­бо­та, въз­ло­же­на на­пос­ле­дък на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, из­ра­зе­на в циф­ри да­ва след­на­та кар­ти­на.

По бю­д­же­та на дър­жа­ва­та за 1935 го­ди­на въз­ли­защ об­що на 5.695.120.000 ле­ва, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та след­ва да про­ве­ри раз­хо­ди­те за 3.468.543.505 ле­ва.

По бю­д­же­та на раз­ни­те фон­до­ве на дър­жа­ва­та за 1935 бю­д­жет­на го­ди­на, въз­ли­защ об­що на 2.110.644.550 ле­ва, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та тряб­ва да про­ве­ри раз­хо­ди­те, въз­ли­за­щи на 1.992.051.140 ле­ва. Съ­ща­та смет­на па­ла­та след­ва да про­ве­ри и раз­хо­ди­те на це­лия бю­д­жет на Глав­на ди­рек­ция на же­лез­ни­ци­те и прис­та­ни­ща­та, въз­ли­защ на 1.454.031.412 ле­ва.

То­ва ще ре­че, че по ци­ти­ра­ни­те бю­д­же­ти с ко­и­то об­що е раз­ре­ше­но про­из­веж­да­не­то на раз­хо­ди в раз­мер ­ 9.259.795.962 ле­ва, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та след­ва да про­ве­ри раз­хо­ди в раз­мер на 6.914.626.057 ле­ва.

Не­за­ви­си­мо от то­ва през съ­ща­та Па­ла­та ми­на­ват за про­вер­ка всич­ки раз­хо­ди, от­пус­на­ти по гла­су­ва­ни свръх­с­мет­ни кре­ди­ти, ут­вър­де­ни с 27 от­дел­ни ука­зи, а имен­но:

Свръх­с­мет­ни кре­ди­ти, по ко­и­то се из­вър­ш­ват раз­хо­ди.

Ук[ази] №№ 82 и 101/1912 г. и др.

За из­п­ла­ща­не раз­хо­ди­те на Бал­кан­с­ка­та вой­на.

Ук[аз] № 63/1912 г.

Из­п­ла­ща­не рек­ви­зи­ци­я­та през Бал­кан­с­ка­та вой­на.

Ук[ази] №№ 59/1915, 58/1916 и др.

За из­п­ла­ща­не раз­хо­ди­те по Ев­ро­пейс­ка­та вой­на.

Ук[аз] № 76-а/1924 г.

За из­п­ла­ща­не на френ­с­ки­те и бел­гийс­ки­те кре­ди­то­ри взе­ма­ни­я­та им от дър­жа­ва­та.

Ук[аз] № 76-б/1924 г.

За из­п­ла­ща­не 90 % от стой­ност­та на имо­ти­те на пре­сел­ва­щи­те се бъл­га­ри, съг­лас­но гръц­ко-бъл­гар­с­ка­та спо­год­ба.

Ук[ази] №№ 8,22/1929 г. и 12/1933

Раз­хо­ди из­вър­ше­ни по кре­ди­ти­те за ста­би­ли­за­ци­он­ния за­ем.

Ук[аз] № 17/1930 г.

За раз­хо­ди по из­вън­ред­ния бю­д­жет на Гл[ав­на] ди­рек­ция на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, пъ­ти­ща­та и бла­го­ус­т­ройс­т­во­то и Гл[ав­на] ди­рек­ция на тру­до­ва­та по­ви­ност.

Ук[аз] № 17/1930 г.

За из­вън­ред­ни раз­хо­ди по Ми­нис­тер­с­т­во­то на вой­на.

Ук[аз] № 17/1930 г.

Раз­хо­ди по на­си­ча­не на сре­бър­ни мо­не­ти ­ Ми­нис­тер­с­т­во­то на Фи­нан­си­те.

Ук[аз] № 18/1930 г.

За офор­мя­ва­не на из­п­ла­те­ни, но не­о­фор­ме­ни раз­хо­ди от ми­на­ли го­ди­ни.

Ук[аз] № 27/1931 г.

За раз­ни раз­хо­ди по Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те.

Ук[аз] № 39/1933 г.

За из­п­ла­ща­не в брой 40 % от ос­та­на­ли­те не­из­п­ла­те­ни раз­хо­ди по бю­д­же­та за 1932/1933 ф[инан­со­ва] г[оди­на].

Ук[аз] № 39/1933 г.

За из­п­ла­ща­не 60 % сък­ро­вищ­ни сви­де­тел­с­т­ва, не­из­п­ла­те­ни раз­хо­ди по бю­д­же­та за 1932/1933 фин[ан­со­ва] го­ди­на.

Ук[аз] № 70/1934 г.

Из­п­ла­ща­не ос­та­на­ли­те не­из­п­ла­те­ни през 1933/1934 ф[инан­со­ва] г[оди­на] пла­теж­ни за­по­ве­ди.

Ук[аз] № 2/1934 г.

За из­п­ла­ща­не в брой на от­чуж­де­ни­те имо­ти за дър­жав­ни нуж­ди по ре­дов­ния бю­д­жет.

Ук[аз] № 2/1934 г.

За из­п­ла­ща­не в сък­ро­вищ­ни сви­де­тел­с­т­ва от­чуж­де­ни­те имо­ти за дър­жав­ни нуж­ди.

Ук[аз] № 88/1934 г.

Из­вън­ре­ден бю­д­жет на Глав­на ди­рек­ция на по­щи­те, те­лег­ра­фи­те и те­ле­фо­ни­те, за нап­ра­ва на ра­ди­ос­тан­ция, на­ба­вя­не ав­то­ма­тич­ни те­ле­фон­ни цен­т­ра­ли и дру­ги.

Ук[аз] № 8/1934 г.

За из­п­ла­ща­не зап­ла­ти­те и ве­щес­т­ве­ни­те раз­хо­ди, ос­та­на­ли не­из­п­ла­те­ни от ок­ръж­ни­те пос­то­ян­ни ко­ми­сии.

Ук[аз] № 32/1930 г.

За по­доб­ре­ние на ни­зи­на­та око­ло град Ви­дин.
По са­мос­то­я­тел­ния бю­д­жет на Б.Д.Ж. и прис­та­ни­ща:

Ук[аз] № 27/1932 г.

За въз­с­та­но­вя­ва­не въл­но­ло­ма на Вар­нен­с­ко­то прис­та­ни­ще.

Ук[аз] № 39/1933 г.

За из­п­ла­ща­не не­из­п­ла­те­ни­те раз­хо­ди по са­мос­то­я­тел­ния бю­д­жет на Б.Д.Ж. за 1932/1933 фин[ан­со­ва] го­ди­на.

Ук[аз] № 2/1934 г.

За из­п­ла­ща­не част­та в брой на от­чуж­де­ни­те имо­ти за нуж­ди­те на Б.Д.Ж.

Ук[аз] № 214/1934 г.

За до­вър­ш­ва­не стро­е­жа на ж.п. ли­ния Ми­хай­ло­во ­ Ра­ков­с­ки.

Про­из­веж­да­не­то на те­зи раз­хо­ди, как­то е из­вес­т­но, ста­ва чрез из­д­ва­не на пла­теж­ни за­по­ве­ди, ко­и­то тряб­ва да ми­нат за ви­за през Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Ко­ли­чес­т­во­то на те­зи пла­теж­ни за­по­ве­ди, в гра­мад­но­то си бол­шин­с­т­во за дреб­ни и нез­на­чи­тел­ни су­ми, ще тряб­ва да бъ­дат ви­зи­ра­ни от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. За да се до­бие, що го­де ед­на пред­с­та­ва за ко­ли­чес­т­во­то на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, ко­и­то пред­с­тои да ми­нат през Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, не­ка ми бъ­де поз­во­ле­но да си пос­лу­жа с ед­на мал­ка ста­тис­ти­ка, ре­зул­тат от ми­на­ло­го­диш­но­то бю­д­жет­но уп­раж­не­ние, ко­е­то, как­то е из­вес­т­но, не бе за пъл­на го­ди­на, а са­мо за де­вет ме­се­ци.

През бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние за 1934 го­ди­на въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та са пос­тъ­пи­ли за ви­зи­ра­не 120.289 пла­теж­ни за­по­ве­ди, ви­зи­ра­ни са ­ 119.106, и са ос­та­на­ли не­ви­зи­ра­ни ­ 1.183 пла­теж­ни за­по­ве­ди. През те­че­ние на съ­що­то бю­д­жет­но уп­раж­не­ние са вър­на­ти, за из­п­рав­ле­ние на до­пус­на­ти не­ре­дов­нос­ти ­ 6.830 пла­теж­ни за­по­ве­ди. Те­зи ста­тис­ти­чес­ки дан­ни да­ват пред­с­та­ва за ог­ром­но­то ко­ли­чес­т­во на пла­теж­ни за­по­ве­ди, ко­и­то пред­с­тои да ми­нат през те­че­ние на те­ку­що­то бю­д­жет­но уп­раж­не­ние през Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Ка­то се взе­ме пред вид, че ка­за­на­та циф­ра от 120.289 пла­теж­ни за­по­ве­ди са из­да­де­ни за ед­на бю­д­жет­на го­ди­на, ко­я­то е обе­ма­ла са­мо 9 ме­се­ца, а за те­ку­ща­та 1935 го­ди­на, ко­я­то е ця­ла от 12 ме­се­ци, с ос­но­ва­ние мо­же да се пред­по­ла­га, че чис­ло­то на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, ко­и­то пред­с­то­ят да ми­нат през Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ще бъ­де око­ло 160.000 до 180.000.

То­ва ще ре­че, че се очак­ва да ми­нат през Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та от 13.500 до 15.000 пла­теж­ни за­по­ве­ди ме­сеч­но. Оба­че, не тряб­ва да се из­пус­ка из пред вид об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че по­ра­ди къс­но­то гла­су­ва­не на бю­д­же­та за те­ку­ща­та го­ди­на, уч­реж­де­ни­я­та бя­ха спъ­на­ти в из­вър­ш­ва­не на раз­хо­ди. По­ра­ди то­ва об­с­то­я­тел­с­т­во, ако уч­реж­де­ни­я­та са по­е­ли ан­га­жи­мен­ти за из­вър­ш­ва­не на раз­хо­ди, то из­да­ва­не­то на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди за тях­но­то пла­ща­не ще ста­не ед­вам след ка­то бе гла­су­ван бю­д­же­та за 1935 го­ди­на и след ка­то то­зи бю­д­жет, за­ед­но с прид­ру­жа­ва­щи­те го обяс­ни­тел­ни таб­ли­ци, бе от­пе­ча­тан. А то­ва от­пе­чат­ва­не, как­то е из­вес­т­но, ста­на към края на м[есец] май т.г. По­ра­ди всич­ко то­ва след­ва, да се очак­ва, че всич­ки пла­теж­ни за­по­ве­ди за ве­щес­т­ве­ни рзхо­ди ще бъ­дат из­да­де­ни след VI.1935 го­ди­на. То­ва об­с­то­я­тел­с­т­во ми да­ва пра­во, по­вод и ос­но­ва­ние, да пред­по­ла­гам и очак­вам, че ця­ло­то ко­ли­чес­т­во пла­теж­ни за­по­ве­ди ще бъ­дат из­да­де­ни и ще тряб­ва да ми­нат през Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та през пе­ри­о­да вре­ме от 1 юний 1935 го­ди­на до края на бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние, ко­е­то ще ре­че че ме­сеч­но­то чис­ло на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, ко­и­то тряб­ва да бъ­дат ви­зи­ра­ни от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ще бъ­де поч­ти уд­во­е­но.

Че то­ва мое пред­по­ло­же­ние е мно­го близ­ко до ис­ти­на­та се пот­вър­ж­да­ва и от фак­та, че до ка­то от 1.VI. ­ 10.VI.1935 го­ди­на вкл. въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та са пос­тъ­пи­ли за ви­за 3.477 пла­теж­ни за­по­ве­ди, ко­е­то да­ва сред­но по 496 ­ 497 пла­теж­ни за­по­ве­ди за ра­бо­тен ден, от 11.VI.1935 г. до 20.VI. т.г. вкл. в съ­ща­та са пос­тъ­пи­ли за ви­за 3.772 пла­теж­ни за­по­ве­ди, ко­е­то да­ва сред­но по 628 ­ 629 пла­теж­ни за­по­ве­ди на ра­бо­тен ден. Тен­ден­ци­я­та за уве­ли­че­ние е яв­на и тя иде в под­к­ре­па на гор­ни­те мои твър­де­ния.

Ка­то се взе­ме пред вид, че със­та­ва на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, въп­ре­ки пос­та­нов­ле­ни­я­та на ней­ния ус­т­ройс­т­вен за­кон е на­ма­лен с ед­на чет­върт (1/4) и в нея по нас­то­я­щем са на служ­ба са­мо един пред­се­да­тел и че­ти­ри ду­ши съ­вет­ни­ци, че два­ма от съ­вет­ни­ци­те са чле­но­ве на спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ко­я­то спе­ци­ал­на ра­бо­та ги ан­га­жи­ра по­ве­че от по­ло­ви­на­та сед­ми­ца, из­ли­за че ог­ром­на­та ра­бо­та по ви­зи­ров­ка на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, след­ва да се из­вър­ши са­мо от два­ма съ­вет­ни­ци под­по­ма­га­ни от дру­ги­те два­ма през вто­ра­та по­ло­ви­на от сед­ми­ца­та. С дру­ги ду­ми ка­за­но, съ­вет­ни­ци­те при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ежед­нев­но тряб­ва да се за­ни­ма­ват с ви­зи на пла­теж­ни за­по­ве­ди, ка­то сла­гат сред­но от 800 до 1.000 под­пи­са днев­но, не­що ко­е­то ще от­не­ме поч­ти всич­ко­то им ра­бот­но вре­ме и с та­ко­ва те не би­ха раз­по­ла­га­ли за ос­та­на­ли­те по-важ­ни и мно­го по-съ­щес­т­ве­ни и от мно­го по-го­ля­мо зна­че­ние фун­к­ции на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

При та­зи зад­ръс­те­ност, с по­доб­на чис­то тех­ни­чес­ка ра­бо­та, не мо­же да ста­ва и ду­ма, че в бъ­де­ще мо­же да се от­де­ли вре­ме, за да се спра­ви Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та с из­ра­бот­ва­не на ог­ром­но­то ко­ли­чес­т­во изос­та­на­ла ста­ра ра­бо­та. Пос­та­ве­на в та­ко­ва по­ло­же­ние, проб­ле­ма­тич­но се явя­ва, да­ли Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та би ус­пя­ла сво­ев­ре­мен­но да се спра­ви с те­ку­ща­та си ра­бо­та.

Как­то е из­вес­т­но, съг­лас­но чл. 14 от ней­ния ус­т­ройс­т­вен за­кон, съ­вет­ни­ци­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та по длъж­ност и зап­ла­та са при­рав­не­ни с чле­но­ве на Вър­хов­ния ка­са­ци­о­нен съд. При съз­да­де­но­то фак­ти­чес­ко по­ло­же­ние, чо­век не­до­у­мя­ва и не мо­же да си обяс­ни, как­во ра­зум­но ос­но­ва­ние е на­ло­жи­ло, що­то те­зи вис­ши чи­нов­ни­ци на дър­жа­ва­та, на ко­и­то по за­кон е прис­во­е­но да вър­шат твор­чес­ка ра­бо­та, чрез струп­ва­не на та­ко­ва ог­ром­но ко­ли­чес­т­во чис­то тех­ни­чес­ка ра­бо­та, да се об­ръ­щат на ав­то­ма­ти, ко­и­то ежед­нев­но тряб­ва да сла­гат сто­ти­ци под­пи­си за ви­зи на пла­теж­ни за­по­ве­ди за дреб­ни раз­хо­ди в по­ве­че­то слу­чаи, и по то­зи на­чин да им се от­не­ма въз­мож­ност­та, дос­той­но и чрез ка­чес­т­ве­но доб­ра ра­бо­та, да от­го­ва­ря как­то тряб­ва на важ­ни­те и съ­щес­т­ве­ни за­да­чи, въз­ло­же­ни по за­кон на то­ва вър­хов­но уч­реж­де­ние.

Не­за­ви­си­мо от гор­но­то, чо­век не мо­же да раз­бе­ре ко­му е нуж­но и за как­во тряб­ва ед­на пла­теж­на за­по­вед за 90 ­ 100 ле­ва, из­да­де­на за път­ни и днев­ни па­ри, след­ва­щи се за ед­нод­нев­на ко­ман­ди­ров­ка на един чи­нов­ник, да бъ­де из­да­ва­на неп­ре­мен­но тук в Со­фия и да бъ­де ви­зи­ра­на от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ка­то се ос­та­вят и пре­неб­рег­ват се­дем­те об­лас­т­ни смет­ни па­ла­ти, съ­щес­т­ву­ва­щи в стра­на­та, съз­да­де­ни имен­но с цел за бър­зи­на в уп­раж­ня­ва­не­то на кон­т­ро­ла­та и за улес­не­ние на граж­да­ни­те. Чо­век, кол­ко­то и да нап­ре­га умът си, не мо­же да раз­бе­ре за­що пла­теж­на­та за­по­вед за зап­ла­ти на чи­нов­ни­ци­те от га­ра Бур­гас или от га­ра Вар­на, да не мо­же да бъ­де ви­зи­ра­на от съ­щес­т­ву­ва­щи­те в те­зи два гра­да об­лас­т­ни смет­ни па­ла­ти, как­то ще се ви­зи­рат всич­ки по­доб­ни пла­теж­ни за­по­ве­ди за зап­ла­ти на дру­ги­те ве­дом­с­т­ва, а тряб­ва да ми­не и да бъ­де ви­зи­ра­на неп­ре­мен­но от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­що та­ка чо­век мъч­но мо­же да раз­бе­ре, ко­му е нуж­д­но да се раз­та­кат же­ле­зо­път­ни­те чи­нов­ни­ци да пъ­ту­ват по Б.Д.Ж., за да но­сят в Со­фия до­ку­мен­ти за из­да­ва­не на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди за зап­ла­ти, да ви­сят с ча­со­ве по ко­ри­до­ри­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, да сму­ща­ват пос­то­ян­но и чи­нов­ни­ци­те в съ­ща­та с мол­би за пре­реж­да­не по мо­ти­ви, че чи­нов­ни­ка е до­шел в Со­фия са­мо за­ра­ди те­зи пла­теж­ни за­по­ве­ди и че ако не се удов­лет­во­ри мол­ба­та му за пре­реж­да­не и по та­къв на­чин не му се ус­лу­жи, той ще про­пус­не вла­ка и ня­ма да мо­же да се вър­не нав­ре­ме на ра­бо­та в про­вин­ци­ал­но­то уч­реж­де­ние, как­то му е за­по­вя­да­но от ше­фът на то­ва пос­лед­но­то.

По­доб­ни мол­би и хо­да­тайс­т­ва ста­ват мно­го чес­то въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та от же­ле­зо­път­ни слу­жа­щи и раз­ни стра­жа­ри, ко­и­то пъ­ту­ват без­п­лат­но по Б.Д.Же­лез­ни­ци.

Чо­век мъч­но мо­же да раз­бе­ре как­ви ра­зум­ни ос­но­ва­ния на­ла­гат ед­но го­ля­мо ко­ли­чес­т­во бъл­гар­с­ки граж­да­ни, ко­и­то са влез­ли в до­го­вор­ни от­но­ше­ния с дър­жа­ва­та, за раз­ни дос­тав­ки или за из­вър­ш­ва­не на раз­ни пос­т­рой­ки, да бъ­дат зас­та­вя­ни да ид­ват в Со­фия, след ка­то до­ку­мен­ти­те, оп­рав­да­ва­щи раз­хо­да бъ­дат из­п­ра­те­ни тук за из­да­ва­не пла­теж­на за­по­вед, да хло­пат по вра­ти­те на раз­ни кан­це­ла­рии, да мо­лят по-ско­ро да се из­да­де пла­теж­на за­по­вед за дъл­жи­ма­та су­ма, ко­га­то всич­ко то­ва не би би­ло та­ка, ако пла­теж­на­та мо­же­ше да се из­да­де в про­вин­ци­я­та и се ви­зи­ра от об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та. А всич­ки­те те­зи раз­хо­ди и то­ва гу­бе­не на вре­ме пред­п­ри­е­ма­чи­те го взе­мат пред вид, кал­ку­ли­рат го и го включ­ват в сво­и­те офер­ти и по то­зи на­чин се ос­къ­пя­ват дър­жав­ни­те дос­тав­ки в ед­но вре­ме, ко­га­то фи­нан­со­ви­те въз­мож­нос­ти на дър­жа­ва­та са та­ка ос­къд­ни и не­дос­та­тъч­ни. Чо­век не мо­же да раз­бе­ре ка­къв сми­съл има ед­на пла­теж­на за­по­вед, за 60 ­ 70 ле­ва, из­да­де­на за из­п­ла­ща­не път­ни­те и днев­ни па­ри на дре­бен чи­нов­ник от про­вин­ци­я­та или ед­на пла­теж­на за­по­вед, из­да­де­на за из­п­ла­ща­не 100 ­ 200 ле­ва ­ стой­ност­та на за­бо­лял от за­ра­зи­тел­на бо­лест дре­бен до­би­тък и убит по раз­по­реж­да­не на ве­те­ри­нар­ни­те влас­ти, да до­хож­да за ви­за от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за да бъ­де тя из­да­де­на да ми­на­ва през тол­ко­ва мно­го ръ­це на дър­жав­ни чи­нов­ни­ци.

За да не бъ­да го­лос­ло­вен ­ при­ло­же­ни към нас­то­я­щия док­лад пред­с­та­вям че­ти­ри све­де­ния, из­ра­бо­те­ни по моя по­ръ­ка от Со­фийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, ед­но­то под № 1, от­на­ся­що се за то­ва през кол­ко ръ­це ще ми­не ед­на пла­теж­на за­по­вед за ед­нод­нев­на ко­ман­ди­ров­ка на ня­кой дър­жа­вен слу­жи­тел, на­хо­дящ се на служ­ба в ня­кой от­да­ле­чен край на Цар­с­т­во­то, а дру­ги под №№ 2, 3 и 4, в ко­и­то гра­фи­чес­ки е изоб­ра­зен из­лиш­ния път, кой­то ми­на­ва ед­на пла­теж­на за­по­вед за съ­ща та­ка­ва ко­ман­ди­ров­ка, щом ка­то тя ­ вмес­то в об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та, тряб­ва да дой­де за ви­за въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­щия път ще из­ми­не и вся­ка пла­теж­на за­по­вед за ве­щес­т­ве­ни раз­хо­ди ­ ма­кар раз­хо­да да е за 20 ле­ва.

Те­зи ре­зул­та­ти, ко­и­то на прак­ти­ка да­ва съз­да­де­но­то по­ло­же­ние с из­ме­не­ние на За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти от 27 май 1935 го­ди­на, са прос­то по­ра­зя­ва­щи, за да не се нуж­дая по­ве­че от как­ви и да би­ло ко­мен­та­рии. Те го­во­рят дос­та­тъч­но яс­но в то­ва нап­рав­ле­ние, че та­ка съз­да­де­но­то по­ло­же­ние се нуж­дае от ед­на бър­за и це­ле­съ­об­раз­на поп­рав­ка, поп­рав­ка ко­я­то да се нап­ра­ви след ед­но зре­ло и всес­т­ран­но об­мис­ля­не.

Съ[с] съз­да­ва­не­то на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти се е це­ли­ло чрез де­цен­т­ра­ли­за­ция на тех­ни­чес­ка­та ра­бо­та по из­вър­ш­ва­не на фи­нан­со­вия кон­т­рол да се пос­тиг­не бър­зи­на, и да се да­де въз­мож­но най-го­ля­мо­то улес­не­ние как­то на дър­жав­ни­те уч­реж­де­ния, та­ка и на час­т­ни­те ли­ца, има­щи да по­лу­ча­ват су­ми от дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще. С но­во­съз­да­де­но­то по­ло­же­ние на та­зи бър­зи­на и на те­зи улес­не­ния е ту­ре­но край.

Из­хож­дай­ки са­мо от доб­ре раз­б­ра­ни­те ин­те­ре­си на служ­ба­та, от доб­ре раз­б­ра­ни­те дър­жав­ни и об­щес­т­ве­ни ин­т­ре­си, аз си поз­во­ля­вам сме­лост­та, Гос­по­ди­не Ми­нис­т­ре-Пред­се­да­те­лю, да пов­диг­на то­зи бо­лен въп­рос да го пос­та­вя на Ва­ше­то прос­ве­те­но вни­ма­ние и най-нас­то­я­тел­но да апе­ли­рам за Ва­ши­те по-на­та­тъш­ни раз­по­реж­да­ния за не­го­во­то бър­зо, ра­зум­но и це­ле­съ­об­раз­но уреж­да­не по над­леж­ния ред.

ПРИ­ЛО­ЖЕ­НИЕ: 4 све­де­ния.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ: И. Крас­нов­с­ки
СЕК­РЕ­ТАР:... * 

ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 20, л. 9-16. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 166

Док­лад от Иван Крас­нов­с­ки, пред­се­да­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, до Ан­д­рей То­шев, ми­нис­тър-пред­се­да­тел, за не­об­хо­ди­мост­та об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти да раз­г­леж­дат и ут­вър­ж­да­ват бю­д­же­ти­те на град­с­ки­те и сел­с­ки­те об­щи­ни.

Со­фия, 29 юни 1935 г.

Цар­с­т­во Бъл­га­рия

ВЪР­ХОВ­НА До Гос­по­ди­на

СМЕТ­НА ПА­ЛА­ТА Ми­нис­тъ­ра-Пред­се­да­те­ля.

№ 10415 29.VI.1935 г. КО­ПИЯ: До Гос­по­ди­на Ми­нис­тъ­ра на Фи­нан­си­те.

С о ф и я. До Гос­по­ди­на Ми­нис­тъ­ра

на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и

на­род­но­то здра­ве.

С О Ф И Я.