БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И
НАРОДНОТО ЗДРАВЕ: П. Д. Габровски374
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 102, 104. Оригинал. Машинопис.
№ 211
Указ на цар Борис III за назначаване на Никола Бочаров, бивш председател на Великотърновската областна сметна палата, за съветник при Върховната сметна палата.
София, 13 август 1941 г.
У К А З
№ 14
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложение на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на народното просвещение, представено Нам с доклада му под № 3164, от 12 август 1941 година, на основание чл. 17 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно решението на Министерския съвет от 12 август 1941 година, IV постановление, протокол № 132,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
НАЗНАЧАВАМЕ за съветник при Върховната сметна палата, г. НИКОЛА БОЧАРОВ, досегашен председател на областната сметна палата в гр. Велико Търново.
Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на народното просвещение.
Издаден в София на 13 август 1941 год.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ: Б. Филов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 105. Оригинал. Машинопис.
№ 212
Указ на цар Борис III за назначаване на Никола Бойчев, бивш съветник при Върховната сметна палата, за председател на Великотърновската областна сметна палата.
София, 13 август 1941 г.
У К А З
№ 15
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложение на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на народното просвещение, представено Нам с доклада му под № 3165, от 12 август 1941 година, на основание чл. 7 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно решението на Министерския съвет от 12 август 1941 година, V постановление, протокол № 132,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
НАЗНАЧАВАМЕ за председател на областната сметна палата в гр. Велико Търново, г. НИКОЛА БОЙЧЕВ, досегашен съветник при Върховната сметна палата.
Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на народното просвещение.
Издаден в София на 13 август 1941 год.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ: Б. Филов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 109. Оригинал. Машинопис.
№ 213
Указ на цар Борис III за назначаване и повишаване на съветници при Битолската и Ксантийската областни сметни палати.
София, 13 август 1941 г.
У К А З
№ 16
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложение на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на народното просвещение, представено Нам с доклада му от 12 август 1941 година, под № 3166, на основание чл. 7 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно с VI постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 12 август 1941 година, протокол № 132,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I. НАЗНАЧАВАМЕ, на място свободно, съветник при Битолската областна сметна палата ХРИСТО ВЕЛЕВ375, финансов инспектор при Министерството на финансите, с висше юридическо образование.
II. ПОВИШАВАМЕ, на място свободно, за съветник при Ксантийската областна сметна палата, ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ ДРАГАНОВ376, I ст. контрольор-докладчик при В[елико]търновската областна сметна палата, с висше математическо образование.
Назначението и повишението да бъдат с право на пътни и дневни пари.
Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Министерски съвет, Министър на народното просвещение.
Издаден в София, 13 август 1941 година.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ: Б. Филов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 113. Оригинал. Машинопис.
№ 214
Указ на цар Борис III за преместване на съветници при Хасковската и Русенската областни сметни палати.
София, 21 август 1941 г.
У К А З
№ 17
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложение на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на народното просвещение, представено Нам с доклада му от 19 август 1941 година, под № 3403, на основание чл. 7 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно с 18 постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 19 август 1941 година, протокол № 136,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
ПРЕМЕСТВАМЕ, на места свободни, един вместо други, с право на пътни и дневни пари:
1) КОНСТАНТИН СТОЛЕВ, съветник при Хасковската областна сметна палата, за такъв при Русенската областна сметна палата.
2) ДИМИТЪР СТ. ДРАГОЕВ, съветник при Русенската областна сметна палата, за такъв при Хасковската областна сметна палата.
Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на народното просвещение.
Издаден в София на 21 август 1941 година.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ: Б. Филов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 115. Оригинал. Машинопис.
№ 215
Заповед на Богдан Филов, министър-председател и министър на народното просвещение, за даване право на председателя на Върховната сметна палата да разрешава отпуски на персонала при Върховната и областните сметни палати и да командирова по служба същия персонал.
София, 27 август 1941 г.
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
З А П О В Е Д
№ 3497
ВЪЗЛАГАМ на Председателя на Върховната сметна палата да разрешава, съгласно Закона за държавните служители, отпуски на персонала при Върховната и областните сметни палати, както и да командирова по служба същия персонал.
София, 27 август 1941 година.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И
МИНИСТЪР НА НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ: Б. Филов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 16, л. 2. Оригинал. Машинопис.
№ 216
Решение на Общото събрание на Върховната сметна палата за подадена оставка от Анна Кожухарова, подсекретар при Специалния съд при Върховната сметна палата, и с предложение за назначаване на Димитър Староманов на тази длъжност.
София, 12 септември 1941 г.
ВЪРХОВНА СМЕТНА ПАЛАТА
Р Е Ш Е Н И Е
№ 156/о.с.
Гр. София, 12 септемврий 1941 година.
С Ъ С Т А В:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д-р Христо Абаджиев
СЪВЕТНИЦИ: Д-р Христо Иванов
Георги Петков
Ангел Христов
Тодор Петков
Стоян Стойчев
СЕКРЕТАР: Стоян Илиев
Председателът докладва заявлението на Анна Кожухарова, подсекретар при Специалния съд при Върховната сметна палата, с което моли да бъде освободена от заеманата от нея длъжност, считано от 8 септемврий 1941 година.
Общото събрание, след като разгледа молбите на кандидатите за подсекретар на Специалния съд, отговарящи на условията, изискуеми по чл. 77 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати въ[в] връзка с ал. II на чл. 116 от Наредбата-закон за устройството на съдилищата
Р Е Ш И:
Удостоява с представление за назначаване на подсекретар на Специалния съд при Върховната сметна палата, ДИМИТЪР АТ. СТАРОМАНОВ377, от гр. София, с висше юридическо образование.
НА ПЪРВООБРАЗНОТО ПОДПИСАЛИ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д-р Христо Абаджиев
СЪВЕТНИЦИ: Д-р Христо Иванов
Георги Петков
Ангел Христов
Тодор Петков
Стоян Стойчев
СЕКРЕТАР: Стоян Илиев
В Я Р Н О, ПРИ ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА
СЕКРЕТАР: Стоян Илиев
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 40, л. 45. Препис. Машинопис.
№ 217
Заповед на Богдан Филов, министър-председател и министър на народното просвещение, за уволнение на Анна Кожухарова, подсекретар на Специалния съд при Върховната сметна палата, и назначаването на Димитър Староманов за подсекретар на същия съд.
София, 17 септември 1941 г.
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
З А П О В Е Д
№ 3831
На основание чл. 77 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и по представление на общото събрание на Върховната сметна палата решение № 156 от 12 септемврий 1941 година,
У В О Л Н Я В А М:
Подсекретаря на Специалния съд при Върховната сметна палата АННА КОЖУХАРОВА, по подаване оставката, считано от 8 септемврий 1941 година.
Н А З Н А Ч А В А М:
За подсекретар на Специалния съд при Върховната сметна палата ДИМИТЪР АТ. СТАРОМАНОВ, от гр. София, с висше юридическо образование.
Гр. София, 17 септемврий 1941 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ: Б. Филов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 4, л. 43. Оригинал. Машинопис.
№ 218
Писмо от д-р Христо Иванов, председател на Върховната сметна палата, до председателите на областните сметни палати за изпратен проекто-правилник за службите, вътрешния ред и деловодството на областните сметни палати за становище и бележки.
София, 11 януари 1942 г.
В Ъ Р Х О В Н А До г.г. Председателите на
СМЕТНА ПАЛАТА Областните сметни палати
№ 01048/11.I.42
С о ф и я
Изпраща Ви се, Господине Председателю, един екземпляр от проекто-правилника за службите, вътрешния ред и деловодството на областните сметни палати, с предложение да го прегледате и дадете мнение по измененията и допълненията, които, по ваша преценка, трябва да се направят в него, преди той да бъде окончателно приет и одобрен.
Бележките си по евентуалните изменения и допълнения на проекто-правилника ще направите върху изпратения екземпляр, който ще върнете в Палатата най-късно до 15.II.т.г.
Окончателното приемане на казания правилник ще стане в специална конференция, за свикването на която ще бъдете уведомени допълнително.
ПРИЛОЖЕНИЕ: 1 проекто-правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Иванов
СЕКРЕТАР: ...*
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 994, л. 1. Оригинал. Машинопис.
№ 219
Правилник за службите, вътрешния ред и деловодството на Областните сметни палати.
София, 1942 г.
П Р А В И Л Н И К
ЗА СЛУЖБИТЕ, ВЪТРЕШНИЯТ РЕД И ДЕЛОВОДСТВОТО НА
ОБЛАСТНИТЕ СМЕТНИ ПАЛАТИ.
ЧАСТ I.
ОБЩИ ПРАВИЛА.
ГЛАВА I.
ЗА СЪВЕТА НА ПАЛАТАТА.
Чл. 1. Областната сметна палата е колегиално контролно учреждение. Колегията се състои от един председател и трима съветници. Те образуват съвета на палатата.
Чл. 2. Председателят и съветниците при палатата са равни помежду си, когато се намират на заседание на съвета. Вън от заседанието, съветниците са йерархически подчинени на председателя.
ГЛАВА II.
ЗА ЗАСЕДАНИЯТА НА СЪВЕТА.
Чл. 3. Съветът на Палатата заседава в пълен състав на членовете му. Той може да заседава в състав от трима души когато председателя или някой от съветниците отсътствува поради отпуск, по неотложни служебни причини, или пък се отведе от заседанието.
При липса на законен състав, палатата донася на Върховната сметна палата за надлежно от нейна страна разпореждане.
Чл. 4. Съветът определя дните на заседанията си. При нужда председателят на палатата може да разпореди за свикване съвета на заседание и в дните, през които не е определено да има заседание.
Чл. 5. Заседанията на съвета се свикват и ръководят от председателя на палатата, а в негово отсътствие от най-старшия съветник по служба.
Старшинството на съветниците се определя по датата на последния указ за назначението им. Ако с един и същи указ са назначени няколко души съветници, старшинството им се определя по степента на службата, която са заемали непосредствено преди това назначение. Ако едновременно назначените са заемали служби от еднаква степен, старшинството им се определя според продължителността на последната служба. Ако продължителността на службата е еднаква, старшинството се определя чрез жребие.
Старшинството се определя в разпоредително заседание на съвета в деня, когато съветникът встъпи в длъжност. В същото заседание новоназначеният съветник се подвежда под установената в закона клетва, ако по-рано не е положил такава.
Решението за определяне на старшинството може да бъде обжалвано от заинтересувания съветник чрез палатата пред Върховната сметна палата общо събрание, чието решение е окончателно.
Чл. 6. Съветът държи заседанията си в определеното за целта помещение в палатата. В залата за заседанията, над мястото на председателя, се поставя ликът на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ.
Чл. 7. Секретарят на палатата е деловодител на заседанията на съвета и има само съвещателен глас. Ако секретарят отсътствува или е възпрепятствуван замества го един от контрольор-докладчиците, по нареждане на председателя.
Чл. 8. Въпросите, които се слагат за обсъждане в заседанията, се докладват от председателя и съветниците.
По атестациите, представленията, отпуските и командировките на служителите, по съобщенията съгласно чл. 111 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати, както и по всички други въпроси от вътрешния ред и устройството на службите в палатата, докладчик е председателя, а в негово отсътствие най-старшиат съветник по служба.
Чл. 9. Председателят и съветниците са длъжни да се отстраняват от участие в заседанието на съвета в случаите, предвидени в чл. 427 от Закона за гражданското съдопроизводство.
Чл. 10. За всяко заседание на съвета се държи протокол, в който се записва: деня, месеца и годината на заседанието, имената на участвуващите в него длъжностни лица, името на докладчика, разгледаните дела и въпроси и взетото решение.
Най-късно до следующето заседание, протоколът се записва в специална протоколна книга обр. № 4 и се подписва най-напред от секретаря на заседанието, а след това от другите участвували в заседанието длъжностни лица.
Секретарят на заседанието е длъжен да следи за правилното съставяне на протокола. Преди да подпише протокола, той е длъжен да го свери съ[с] своите бележки от заседанието, записани в специален бележник. За забелязаните опущения и нередовности секретарят докладва на председателя.
Чл. 11. Протоколът от заседанието трябва да бъде написан внимателно, четливо и без стъргания или надебелявания. Поправките и добавките, които биха се наложили поради грешки при написването на протокола, трябва да се заверяват с подписите на лицата, които са участвували в заседанието.
Чл. 12. Палатата води две протоколни книги една за юрисдикционните решения и друга за протоколните решения.
Чл. 13. Протоколните книги се водят от секретаря на заседанието, който носи отговорност за правилното им и редовно водене. В тази работа секретарят може да бъде подпомогнат от друг служител по разпореждане на председателя. Те носят отговорност за правилното им и редовно водене.
Чл. 14. Заседанията на съвета биват редовни и разпоредителни. Те не са публични.
Чл. 15. Съветът на палатата постановява юрисдикционни решения:
1) по годишните отчети на всички държавни, фондови и държавно-автономни учреждения, които, по силата на разни законоположения, са задължени да се отчитат пред нея, включително и случаите по § 5 от временната наредба, обнародвана в ДВ, брой 49 от 3 май 1925 година;
2) по годишните отчети на всички градски и селски общини, включително и отчетите на общинско-стопанските предприятия и общинския съд;
3) по годишните отчети на мюфтийствата;
4) по годишните отчети на всички обществени, благотворителни и други учреждения, които, по специалните закони са задължени да се отчитат пред нея;
5) по актовете, съставени от органите по чл. 87 от Закона за б[юджета,] о[тчетността и] п[редприятията], когато с тях има установени неиздължения;
6) по съобщенията за издаване на решения против длъжностни лица или общински учреждения за неоправдани авансови суми (чл. 67, ал.ал. V и VI З.Б.О.П.);
7) по налагане глоба за неизправни отчетници при държавните и общински учреждения (чл. 82, ал. III З.Б.О.П.);
8) по всички други дела и въпроси от нейната компетентност, които имат отчетен или сметководен характер и по които тя се произнася като юрисдикция.
Чл. 16. Съветът на Палатата постановява протоколни решения:
1) по разногласията (чл. 4 буква “и” от З[акона за] В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] П[алати], чл. 214 от Закона за б[юджета,] о[тчетността и] п[редприятията] и чл. 69 [от] З[акона за] с[елските] о[бщини] и чл. 71 [от] З[акона за] гр[адските] о[бщини]);
2) по актовете, съставени от органите по чл. 87 от Закона за б[юджета,] о[тчетността и] п[редприятията], когато с тях не са констатирани никакви неиздължения или когато неиздълженията са отстранени по време на ревизията;
3) по молбите на отчетниците за продължаване срока за изготвяне и представяне годишните отчети и за даване обяснения по привременни решения (чл.чл. 50 и 66 от закона);
4) по молбите за спиране изпълнението на окончателни решения за неиздължение, по които отчетника е подал касационна жалба или молба за преглед (чл.чл. 68, ал. II и 71, ал. II от закона);
5) по приемане годишния отчет за деятелността на палатата (чл. 4, буква “л” и чл. 28, т. 1 от закона);
6) по даване под съд някой отчетник (чл. 28, т. 2 и чл. 55, п. 3 от закона);
7) по дела и въпроси, отнасящи се до нейната компетентност и вътрешно устройство (чл. 28, т. 4 от закона);
8) по разпределяне работата в палатата (чл. 28, т. 5 от закона);
9) по молбите за отпуск на служителите при нея, в случаите и при условията предвидени в чл.чл. 80 и 82 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] П[алати] ;
10) по съобщенията на председателя и съветниците за констатираните от тях опущения и нередовности при изпълнение на службата от страна на служителите при нея (чл.чл. 94 и 111 от закона);
11) по изложенията на контрольор-докладчиците по виза на платежните заповеди;
12) по всички други дела и въпроси от нейната компетентност, които нямат отчетен или сметководен характер и по които тя не действува като юрисдикция.
ЧАСТ II.
ЗА РЕШЕНИЯТА НА ПАЛАТАТА.
ГЛАВА I.
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЯТА.
Чл. 17. Решенията, които палатата издава в кръга на нейната компетентност, се отнасят или до сметките и документите на отчетниците, или до въпроси, които нямат отчетен и сметководен характер. В първия случай те се наричат юрисдикционни решения, а въ[в] втория протоколни решения.
Чл. 18. Юрисдикционните решения на палатата се издават в името на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ.
Чл. 19. По сметките и документите на отчетниците палатата издава решения против отчетниците. Когато последните са починали, решението се издава против наследниците им.
Когато починалият отчетник не е оставил наследници или оставените такива са се отрекли от наследството, решението се издава, ако е за издължение на името на отчетника, а ако е за неиздължение на името на попечителя му, назначен по искане на палатата (чл. 233 [от] З[акона за] насл[едството]).
Чл. 20. Решенията се постановяват с мнозинство на гласовете. Когато няма мнозинство, това последното се образува чрез обединяване на мненията, които най-малко се различават. При равно число на гласовете решава гласът на председателствуващия заседанието.
Чл. 21. Когато председателят или някой съветник не е съгласен с взетото решение и остава на особено мнение, той е длъжен да заяви за това изрично при постановяване на решението и да изложи писмено особеното си мнение в 5 дневен срок от деня на заседанието, в противен случай счита се, че не е имало особено мнение.
Особеното мнение се написва на отделен лист, който, след като се заведе въ[в] входящия дневник, се прилага към делото.
Чл. 22. Диспозитивът на постановеното решение се написва, датира се и се подписва от председателя в същото заседание. Ако на решението се допустне предварително изпълнение, това трябва да се каже изрично.
Чл. 23. Диспозитивът на решението трябва да бъде ясен и да съдържа всички данни, необходими за правилното и бързо изпълнение на решението.
Чл. 24. Решенията се изготвят в окончателна форма от докладчика по делото толкова своевременно, че да могат да се изпратят за връчване в месечен срок от издаването им.
Забележка. Протоколните решения, освен ония по разногласията, може да не бъдат мотивирани, когато това не е необходимо.
Чл. 25. Решенията се написват на пишуща машина в оригинал и толкова преписи, колкото са необходими.
Оригиналите от решенията се подписват от председателя и съветниците, които са участвували в заседанието на съвета и се приподписват от секретаря на заседанието. Преписите от решенията се подписват от председателя на палатата и се приподписват от секретаря. Върху оригиналите и преписите от решенията се поставя винаги номера на отчетното дело, по което са издадени.
ГЛАВА II.
ВРЪЧВАНЕ НА РЕШЕНИЯТА.
Чл. 26. Юрисдикционните решения на палатата се изпращат за връчване в препис на лицата, до които се отнасят, най-късно в месечен срок от издаването им.
Чл. 27. Връчването на решенията става срещу разписка, която се прилага към съответното дело. Върху разписката се означава номера на делото, до което се отнася.
Чл. 28. Привременните и неокончателните решения, както и окончателните решения за издължение, се връчват чрез околийския управител или полицейски комендант по местожителството или местопребиваването на отчетниците.
Същите решения могат да се връчват и от длъжностно лице на палатата, ако заинтересованият отчетник има местожителството си в седалището на палатата, или се яви лично да го получи.
Когато в местожителството, което задълженият отчетник е имал въ[в] време на служенето си, не се намерят никакви близки негови лица и от събраните сведения не може да се узнае сегашното местожителство на отсътствуващия отчетник, или пък се установи, че той е заминал в странство, а в страната не е оставил свои близки, в такъв случай привременното и окончателното за неиздължение решение, издадено против него, се съобщава чрез обнародване в държавен вестник.
Чл. 29. Окончателните решения за неиздължение се връчват на начетените лица чрез съответния данъчен началник едновременно с изпращането им за изпълнение.
Чл. 30. При връчването на решенията се спазват правилата, предвидени в чл. 65 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] палати и чл.чл. 122 125 от Закона за гражданското съдопроизводство.
Под “близки лица”, за които се говори в споменатите текстове, на които може да се връчи решението, следва да се разбира домашните на лицето, до което се отнася решението, които живеят с него, както и лицата, които гледат неговото имущество, но не и роднините му, които не живеят с него в едно общо домакинство.
Чл. 31. Палатата е длъжна да следи за правилното връчване на своите решения.
Чл. 32. Когато от преписката по връчването или по какъвто и да е начин се констатира, че начетеното лице е починало преди да му се връчи решението, палатата е длъжна да изиска сведения от съответната община за имената, възрастта и местожителството на неговите наследници и да връчи решението на тия последните.
Чл. 33. В случаите по предходния член, препис от решението се връчва на всеки пълнолетен наследник. За непълнолетните наследници, препис от решението се връчва на техния законен представител. Ако последният е едновременно и наследник, връчва се само един препис, като в текста на разписката се отбелязва, че решението му се връчва лично и като законен представител на непълнолетните.
Чл. 34. Ако задълженото лице е починало преди да му се връчи решението и се установи, че е оставило имоти, но не е оставило наследници, или оставените такива са се отрекли от наследството, решението се връчва на попечителя му, назначен по искане на палатата (чл. 233 [от] З[акона за] насл[едството]).
Чл. 35. Когато с едно окончателно решение се отменят начети, постановени по привременно решение, отнасящи се не до отчетника, чийто отчет се проверява, а до трети лица (чл. 56 З.Б.О.П.), последните се уведомяват за това с обикновено писмо, без да им се връчва препис от решението.
ГЛАВА III.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯТА.
Чл. 36. Решенията на палатата се изпращат в препис за изпълнение от съответния данъчен началник най-късно след един месец от издаването им.
Чл. 37. Палатата следи за своевременното и правилно изпълнение на своите решения.
Върнатите от данъчните управления преписки по изпълнението се преглеждат от секретаря или нарочен контрольор-докладчик, който проверява правилно ли е изпълнено решението и взема бележки за постъпилите по изпълнението суми. Върху преписките, по които решенията са правилно изпълнени, слага щемпел “изпълнено”, подписва се и докладва на председателя на палатата за отнасяне същите към съответните дела. Преписките, по които решенията не са правилно изпълнени, се връщат на данъчния началник за по-нататъшно разпореждане.
Чл. 38. Съветът на палатата се произнася по изпълнението на решенията, когато това се поиска от заинтересуваните отчетници, или когато председателят намери това за необходимо.
В случаите по предходната алинея палатата издава протоколни решения. Преписи от тия решения се издават на отчетниците срещу установената такса.
ГЛАВА IV.
СПИРАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯТА.
Чл. 39. Изпълнението на едно окончателно решение за неиздължение може да бъде спряно само в случаите и при условията, предвидени в чл.чл. 68, ал. II и III и 71, ал. II от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати.
Чл. 40. Искането на отчетника за спиране изпълнението трябва да бъде изрично. То може да бъде направено в отделна писмена молба, или в самата касационна жалба или молба за преглед.
Чл. 41. Молбата за спиране изпълнението се разглежда от палатата в разпоредителното заседание по спешност най-късно в 7 дни от постъпването й. Ако тя бъде уважена, палатата прави незабавно нуждното разпореждане до съответната данъчна власт.
Резултатът от молбата, какъвто и да бъде той, се съобщава на заинтересования отчетник.
Чл. 42. Молбите за спиране изпълнението на решения, издадени от палатата по ревизионни актове, против които в законния срок е подадена въззивна жалба или молба за преглед, се разглеждат от Специалния съд при Върховната сметна палата (чл.чл. 477 и 553 от Закона за гражданското съдопроизводство).
ГЛАВА V.
ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЯТА.
Чл. 43. Решенията на палатата могат да бъдат отменявани или изменявани само по реда, предвиден в Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати.
Сподели с приятели: |