Д О К Л А Д
До 1.IV.1925 година всички селски общини се отчитаха пред окръжните постоянни комисии, а решенията на последните по преглеждане на тези отчети подлежаха на обжалване пред Върховната сметна палата.
Понеже постоянната комисия беше инстанция, пред която се отчитаха селските общини за онези времена на принципи и национален възход, бе много естествено ней да се повери упражняването на цялостния контрол върху тази отчетност. Ето защо и Закона за окръжните съвети от 1907 година в своя чл. 64 постановяваше:
“Окръжната постоянна комисия упражнява контрол върху отчетността на селските общински управления чрез упътване и ревизиране на общинските секретар-бирници, чрез преглеждане на бюджето-проектите, и чрез проверяване на годишните им отчети”. Това положение се запази до 1 Април 1925 година, когато съ[с] Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати чл. 4, букви “д” и “е” от същия закон проверката на отчетите по паричната и веществената части на градските и селски общински управления и на градските и селски училищни настоятелства се отне от Окръжните постоянни комисии и се даде на създадените съ[с] същия закон окръжни сметни палати. Разумно беше, в такъв случай, на онзи, пред когото ще се отчитат градските и селски общински управления и градските и селски училищни настоятелства, нему да се повери и упътването и ревизирането в бюджетно отношение на тези изборни учреждения. В такъв случай можеше да се очаква, че ще имаме едно цялостно и рационално ръководство на бюджетната служба на общините, изпълнявано от един самостоятелен и независим контролен орган и с основание можеше да се очакват добри резултати. Това обаче, не е било в интерес на онези, които искаха да хазяйничат в тези изборни учреждения, да разпиляват техните средства за охранване на партизани и да вършат всевъзможни гешефти за лично обогатяване за сметка на общините.
По този начин може да се обясни обстоятелството, дето законодателя в [1]925 година, напуска стройната и целесъобразна система на единност в контрола, която е съществувала до тогава, според която система упътването и ревизирането на общините, и предварителното преглеждане на техните бюджето-проекти е било дадено на онзи орган, пред когото същите се отчитат, по реда на проверка на годишните им отчети, и съ[с] Закона за Окръжните съвети от 26.ХII.1925 година, създаде едно двойственно положение като запази предварителната проверка на общинските бюджето-проекти, контролата и ревизията на селските общински отчетници за постоянните комисии, които упражняваха тези функции за напътствие и контрол върху бюджетната служба на тези изборни учреждения, чрез специални свои органи, така наречените “Окръжни проверители”. Така създаденото двойственно положение поставяше общинските отчетници в едно много незавидно положение един окръжната постоянна комисия ги напътва и ръководи в тяхната дейност по бюджетната служба, а друг областната сметна палата ще ги отчита. Така създадената двойственост даде своите пораженски резултати състоянието на общинските финанси от ден на ден ставаше все по-плачевно и по-плачевно. Упътващите и ревизиращите общинските отчетници органи бяха играчка в ръцете на разни партизани, предварителната проверка на общинските бюджети беше пак в ръцете на хора партизани, които не можеха да не държат сметка за интересите на своите партизани. Утвърждаваха се бюджети, които бяха само цифрено уравновесени, а фактически свършваха с грамадни дефицити. Реалните приходи се разхищаваха за охранване на партизани и по този начин общините се доведоха да просешка тояга.
Съ[с] закриването на окръжните постоянни комисии, станало съ[с] закона от 4 юлий 1933 година, това контролиращо, напътващо и ревизиращо общинската отчетност изборно учреждение биде унищожено. Законодателя, обаче, счете, че не е дошло още време да се създаде единство въ[в] финансовото контролиране на изборните учреждения и затова запази под друга форма съществуващата до тогава двойственост в тази област, като с чл.чл. 13 21 от същия закон се създадоха при съществуващите тогава окръзи така наречените бюра за финансов контрол. Според постановленията на този закон при всяко окръжно управление се създаде по едно бюро за финансов контрол на изборните учреждения с по един началник и нуждното число финансови проверители. Числото на последните се определяше според броя на общините в окръга, смятано най-малко по 30 общини на един финансов проверител. На тези бюра за финансов контрол се възложиха следните функции: ревизията на общините, напътствието на отчетниците, предварителния контрол на общинските бюджето-проекти, класиране на служителите при изборните учреждения, контрола върху воденето на финансовата статистика и да донасят за нередовностите и опущенията констатирани при извършване на ревизиите и при утвърждаване на бюджетите.
По този начин и през 1933 година се запази съществуващата в тази област от 1925 година двойственост запази се значи порядъка, че онзи пред когото изборните учреждения ще се отчитат, да не може нито да ги контролира, нито да напътва отчетниците, та напътвайки ги да даде възможност на отчетниците да вървят в пътя на закона, така както този контролен орган го разбира и тълкува. Дали това е разумно и целесъобразно е лесно да се разбере. За мене поне на този въпрос следва да се отговори отрицателно, защото, там гдето няма единство, а има раздвоеност, има двойственост, там не може да има една цялостна и резултатна дейност.
Съзирайки всичко това и водим от желанието да се реализират икономии по бюджета, законодателя в ревизирания бюджет на държавата за 1934 година, зачерта кредитите за заплати и безотчетни пари на тези бюра за финансов контрол, кредити възлизащи общо на 5.835.600 лева и по такъв начин поради липса на бюджетни кредити фактически от 1.VII.1934 година, тези учреждения бидоха закрити. На 24.ХI.1934 година се издаде Наредбата-закон за изменение и допълнение на Закона за Върховната сметна палата и областните сметни палати в § 1 от този закон, законодателя определи кои са контролните учреждения в страната, като ги изброи изчерпателно. С този закон се постанови, че контролни учреждения в страната са: “Върховната сметна палата, областните сметни палати и Финансовата инспекция”. По този начин съществуването на бюрата за финансов контрол бе премахнато не само поради липса на бюджетни кредити, а и по силата на изричен текст в закона, защото те не фигурираха вече в числото на контролните учреждения, които законодателя изчерпателно изброява, като контролни такива. С § 4 от Наредбата-закон за изменение и допълнение Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати, на областните сметни палати се даде и правото да упражняват контрол чрез свои органи и финансови инспектори на самото място, съгласно съ[с] Закона за финансовата инспекция. С това законоположение ревизията на селските общини се даде на областните сметни палати, пред които същите общини се отчитаха. По такъв начин се възстанови единството в контрола, съществуващо до 26.ХI.1925 година. С тази само разлика, че сега този контрол биде даден на областните сметни палати. Без да е казано изрично в закона от само себе си се разбира, че онзи, който контролира и ревизира дадено учреждение, има правото да напътва и ръководи контролираните и ревизираните.
Поради прибързаността, с която биде издадена цитираната по-горе Наредба-закон, с която и по закон се премахнаха бюрата за финансов контрол при окръзите, останаха неуредени по законодателен ред известни въпроси, които бяха функции на тези именно бюра. Така въпроса кой ще преглежда общинските бюджето-проекти, преди утвърждаването им от областния директор и кой ще даде съвещателно мнение на областния директор, дали даден бюджето-проект следва да се утвърди или не следва, какви изменения и на кое законно основание следва да се направят, този въпрос остана неуреден по законодателен ред.
И когато на практика се съзре тази непълнота и някои от областните директори, на които Наредбите-закони за градските и селски общини, възложиха преглеждането, изменяването и утвърждаването на общинските бюджети, се обърнаха устно по телефона към мене за помощ аз командировах за целта към всяка областна дирекция по двама контрольор-докладчици, които да прегледат предварително бюджето-проектите на общините и да дадат мнение на областния директор, дали следва даден бюджет да бъде утвърден или не, дали следва да бъде изменен и ако следва да се измени, в кое отношение и на какво законно основание. Това обаче е временно и административно разрешаване на въпроса. Понеже вече изтича първата половина на 1935 година, а съгласно чл. 59 от Наредбата-закон за градските общини и чл. 55 от Наредбата-закон за селските общини, общинските бюджети за 1936 година трябва да бъдат изготвени най-късно до 1 октомврий 1935 година и областните директори в скоро време ще трябва да се занимават пак с преглеждане, изменяване и утвърждаване на общински бюджети, и в отправление на тази им служба те имат нужда да бъдат подпомогнати от съветите на хора сведущи и компетентни, смятам, че е наложително този въпрос да се уреди по надлежния ред.
Ето защо подигайки този въпрос, Господине Министре-Председателю, аз се осмелявам да помоля Вашето бързо нареждане за неговото по скорошно уреждане по законодателен ред.
На края нека ми бъде позволено да изкажа и едно мнение. Сега, когато е възстановено единството на финансовия контрол върху изборните учреждения, който контрол е предоставен на областните сметни палати, ще бъде добре, разумно и целесъобразно тези независими контролни учреждения, които поради естеството на своята работа познават добре общините и техните нужди, които познават добре и самите общински отчетници и които са безспорно много сведущи органи по въпроси за общинската отчетност, и най компетентно биха се проявили при предварителното преглеждане на общинските бюджети, тям именно да се възложи съ[с] закон да изпълняват тази съвещателна роля при областните директори. А това ще стане като се задължат общините да представляват своите бюджети за утвърждение не направо, а чрез съответните областни сметни палати. Последните, пак съ[с] закон, да се задължат, след като прегледат представения им бюджето-проект, да го изпратят на компетентния за неговото утвърждаване орган респективно на Министъра на вътрешните работи и съответния областен директор придружен с мнението на областната сметна палата. Смятам, че по този начин в помощ и услуга на органите, утвърждаващи общинските бюджети, ще се дадат възможно най-компетентните по тези въпроси лица, а това ще бъде само в интереса на службата. Смятам, че сега, когато вестниците съобщават, че се готви Наредба-закон за администрацията, в която Наредба-закон ще се определят функциите на областния директор, подигнатия с насрещния доклад въпрос би могъл разумно и целесъобразно да бъде разрешен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Красновски
СЕКРЕТАР:... *
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 20, л. 5, 6, 8. Копие. Машинопис.
№ 167
Указ на цар Борис III за освобождаване на Ангел Христов от поста председател на Пловдивската областна сметна палата.
Евксиноград, 14 август 1935 г.
У К А З
№ 286
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложение на Нашия Председател на Министерския съвет, представено Нам с доклада му под № 1637 от 13 август 1935 година, на основание чл. 7 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно с решението на Министерския съвет от 9 август т.г., ХХХI постановление, протокол № 137, и на основание чл. 47 от Конституцията
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
УВОЛНЯВАМЕ, в интереса на службата, Председателя на Пловдивската областна сметна палата АНГЕЛ ХРИСТОВ.
Уволнението му да се смята от деня на напускане длъжността.
Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Министерския съвет.
Издаден в Евксиноград на 14 август 1935 година.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: А. Тошев
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 36. Оригинал. Машинопис.
№ 168
Указ на цар Борис III за уволняване, преместване и повишаване на съветници при Видинската и Великотърновската областни сметни палати.
Евксиноград, 14 август 1935 г.
У К А З
№ 287
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложението на Нашия Председател на Министерския съвет, представено Нам с доклада му под № 1638 от 13 август 1935 г. на основание чл. 7 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно с решението на Министерския съвет от 9 август т.г. ХХХII постановление, протокол № 137, и на основание чл. 47 от Конституцията,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I. УВОЛНЯВАМЕ
1. От Видинската областна сметна палата съветника НИКОЛА НЕЛЧИНОВ, поради преминаване на друга длъжност.
2. От В[елико]търновската областна сметна палата съветниците: ВЛАДИМИР СТОЙНОВ и АТАНАС АНАСТАСОВ, поради преминаване на друга длъжност.
Уволнението им да се смята от деня на напускане на длъжността.
3. ЗАЛИЧАВАМЕ от списъците на държавните служители починалия на 15 юлий 1935 г. съветник при В[елико]търновската областна сметна палата ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ334.
II. ПРЕМЕСТВАМЕ
Съветника при Видинската областна сметна палата ИВАН ХРИСТОВ, за съветник при В[елико]търновската областна сметна палата.
III. НАЗНАЧАВАМЕ за съветници:
а) при В[елико]търновската областна сметна палата:
1. АЛЕКСАНДЪР КАЗАСКИ, бивш съветник.
б) при Видинската областна сметна палата
1. ТОДОР ИВ. КЛИСУРОВ335, бивш началник на бюро за финансов контрол.
IV. ПОВИШАВАМЕ за съветници:
а) при В[елико]търновската областна сметна палата
1. ДИМИТЪР МИНКОВ336, контрольор-докладчик при В[елико]търновската областна сметна палата
б) при Видинската областна сметна палата
1. БОРИС ГЕОРГИЕВ337, контрольор-докладчик при В[елико]търновската областна сметна палата.
Назначението и повишението на Ал. Казаски, Тодор Ив. Клисуров, Дим. Минков и Борис Георгиев да се смята от деня на заемане длъжността.
V. Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Миниситерския съвет.
Издаден в Евксиноград на 14 август 1935 година.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: А. Тошев
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 40. Оригинал. Машинопис.
№ 169
Указ на цар Борис III за преместване на съветници във Варненската и Пловдивската областни сметни палати.
София, 1 септември 1935 г.
У К А З
№ 327
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложение на Нашия председател на Министерския съвет, представено Нам с доклада му под № 1896 от 31 Август 1935 година, на основание чл. 7 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно с решението на Министерския съвет от 30 Август т[ази] година, ХVII постановление, протокол № 147 и на основание чл. 47 от Конституцията,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I. ПРЕМЕСТВАМЕ в интерес на службата, съветниците:
1. НИКОЛА БОЧАРОВ при Варненската областна сметна палата, за такъв при Пловдивската областна сметна палата,
2. ПАВЕЛ КОЛАРОВ при Пловдивската областна сметна палата, за такъв при Варненската областна сметна палата.
II. Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия председател на Министерския съвет.
Издаден в София на 1.IХ.1935 година.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: А. Тошев
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 46. Оригинал. Машинопис.
№ 170
Указ на цар Борис III за назначаване на Методи Гелев за Председател на Пловдивската областна сметна палата.
Евксиноград, 19 октомври 1935 г.
У К А З
№ 419
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложение на Нашия Председател на Министерския съвет, представено Нам с доклада му под № 2258 от 18 октомврий 1935 година, на основание чл. 7 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно с решението на Министерския съвет от 17 октомврий т.г., V постановление, протокол № 173,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I. НАЗНАЧАВАМЕ за председател на Пловдивската областна сметна палата МЕТОДИ ГЕЛЕВ.
Назначението му да се смята от деня на заемане длъжността.
II. Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Министерския съвет.
Издаден в Евксиноград на 19 октомврий 1935 година.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: А. Тошев
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 50. Оригинал. Машинопис.
№ 171
Писмо от Иван Красновски, председател на Върховната сметна палата, до Отдела за държавния бюджет и отчетност при Министерство на финансите за включването на д-р Христо Абаджиев, съветник при Палатата, в комисията по проверка на бюджетните разходи на БНБ за 1935 г.
София, 17 март 1936 г.
ВЪРХОВНА До Министерството
СМЕТНА ПАЛАТА на Финансите
№ 3950 ОТД[ЕЛ] За държавния бюджет
17-III-1936 г. и отчетност
СОФИЯ Т у к
На № 1688 т.г.
Съобщава Ви се, че за член в комисията, предвидена чл. 50 от Закона за Б. Н. банка, на която ще бъде възложено да провери бюджетните разходи на Банката за 1935 год., посочвам съветника при палатата Д-р Христо Абаджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Красновски
СЕКРЕТАР: ... *
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 961, л. 6. Оригинал. Машинопис.
№ 172
Указ на цар Борис III за назначаване на Ангел Христов, бивш председател на Пловдивската областна сметна палата, за съветник при Върховната сметна палата.
София, 8 юли 1936 г.
У К А З
№ 286
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложението на Нашия Председател на Министерския съвет, представено Нам с доклада му под № 1706 от 7 юлий 1936 г., на основание чл. 15 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно с решението на Министерския съвет от 7 юлий т.г., II постановление, протокол № 107,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I. НАЗНАЧАВАМЕ, на място свободно, за съветник при Върховната сметна палата АНГЕЛ ХРИСТОВ, бивш председател на Пловдивската областна сметна палата.
II. Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Министерския съвет и Министър на външните работи и на изповеданията.
Издаден в София на 8 юлий 1936 година.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И НА
ИЗПОВЕДАНИЯТА: Г. Кьосеиванов338
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 59. Оригинал. Машинопис.
№ 173
Решение на Общото събрание на Върховната сметна палата за унищожаване на стари архивни книжа и документи.
София, 20 септември 1936 г.
Препис.
ВЪРХОВНА СМЕТНА ПАЛАТА
Унищожаване стари архивни книжа и документи.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 245/о.с.
Гр. София, 20 септемврий 1936 година.
С Ъ С Т А В:
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СЪВЕТНИК: Д-р Христо Абаджиев
Никола Т. Бойчев
СЪВЕТНИЦИ: Георги Петков
Ангел Христов
СЕКРЕТАР: Стоян Илиев339
Докладва съветникът Д-р Христо Абаджиев.
Съ[с] заповед № 76 от 24.VI.1936 година на Председателя на Върховната сметна палата е възложено на комисия да провери и състави списък на книжата и документите от 1.V.1925 година до финансовата 1929/1930 година, които съгласно Закона за унищожаване старите документи и книжа, проверени от Върховната сметна палата, подлежат на унищожение.
С докладна записка вх. № 20295 от 21.VIII.1936 година, тази комисия е представила списък на тия книжа и документи.
Съгласно чл. 2 от поменатия закон, Върховната сметна палата определя кои документи и разни други книжа подлежат на унищожение, поради което тя:
Р Е Ш И:
Определя за унищожение документите и книжата, които назначената съ[с] заповед № 76/1936 година по Върховната сметна палата комисия е посочила в предвидения от нея списък.
Препис от настоящето решение, заедно съ[с] списъка, да се изпратят на Господина Министъра на Финансите, съгласно чл. 2 до 5 от цитирания по-горе закон.
НА ПЪРВООБРАЗНОТО ПОДПИСАЛИ:
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СЪВЕТНИК: Д-р Христо Абаджиев
Никола Т. Бойчев
СЪВЕТНИЦИ: Георги Петков
Ангел Христов
СЕКРЕТАР: Стоян Илиев
ВЕРНО, ПРИ ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА:
СЕКРЕТАР: ...*
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 961, л. 53. Оригинал. Машинопис.
№ 174
Препис-извлечение от протокол на Министерския съвет с постановление за приемане на Наредба-закон за тълкуване на чл. 75 от Закона за Върховната сметна палата и областните сметни палати.
София, 7 ноември 1936 г.
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ До Министерството на
№ 2730 Ф и н а н с и т е
7 ноемврий 1936 г.
I постановление на Министерския съвет,
взето в заседанието му от 6 ноемврий
1936, протокол № 186.
На основание чл. 47 от Конституцията, приема се тук приложената “НАРЕДБА-ЗАКОН ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ЧЛ. 75 ОТ ЗАКОНА ЗА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА И ОБЛАСТНИТЕ СМЕТНИ ПАЛАТИ”, представена с писмо № 14024/1936 на Председателствуващия Върховната сметна палата до г. Председателя на Министерския Съвет.
СЕКРЕТАР НА
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: ...**
Указ съгласно окръжно № 521/30 май 1934.
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 167, л. 126. Оригинал. Машинопис.
№ 175
Доклад от Георги Кьосеиванов, министър-председател и министър на външните работи и изповеданията, до цар Борис III за утвърждаване с указ на Наредба-закон за тълкуване на чл. 75 от Закона за Върховната сметна палата и областните сметни палати.
София, 12 ноември 1936 г.
ДО
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ
Д О К Л А Д
№ 2765
ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО!
Най-почтително моля, ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО, да благоволите, чрез подписване на тук приложения указ, да утвърдите I постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 6 ноемврий 1936, протокол № 186, с което, на основание чл. 47 от Конституцията, се приема НАРЕДБАТА-ЗАКОН ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ЧЛ. 75 ОТ ЗАКОНА ЗА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА И ОБЛАСТНИТЕ СМЕТНИ ПАЛАТИ.
София, 12.ХI.1936 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОНИ И НА
ИЗПОВЕДАНИЯТА:
(п) Г. Кьосеиванов
На първообразния съ[с] собствената на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ ръка написано: “ОДОБРЕНО. БОРИС III”.
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 167, л. 128. Копие. Машинопис.
№ 176
Указ на цар Борис III за утвърждаване Наредба-закон за тълкуване на чл. 75 от Закона за Върховната сметна палата и областните сметни палати.
Евксиноград, 16 ноември 1936 г.
У К А З
№ 474
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ.
По предложението на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на Външните работи и на изповеданията, представено Нам с доклада му под № 2765 от 12.ХI.1936 г.
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I. ДА УТВЪРДИМ I постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 6 ноемврий 1936, протокол № 186, с което, на основание чл. 47 от Конституцията, се приема следната
НАРЕДБА-ЗАКОН
ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ЧЛ. 75 ОТ ЗАКОНА ЗА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА
И ОБЛАСТНИТЕ СМЕТНИ ПАЛАТИ.
ПАРАГРАФ ЕДИНСТВЕН. Постановените от Специалния съд при Върховната сметна палата до 15 февруарий 1935 година решения без участието на съдия от Върховния касационен съд имат сила на редовно издадени съдебни актове и подлежат на изпълнение на общо основание.
Издадените от общите съдилища определения, с които е отказано изпълнение на тия решения, се ревизират служебно от надлежната съдебна инстанция, като действията по образуваните по същите решения изпълнителни производства продължават.
II. Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Министър на Финансите.
Издаден в Евксиноград на 16.ХI.1936 година.
На първообразния съ[с] собствената на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ ръка написано: “Б О Р И С III”
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И НА
И З П О В Е Д А Н И Я Т А:
(п) Г. Кьосеиванов
Първообразния указ е облечен
с Държавния Печат и зарегистрован
под № 4988 на 23.ХI.1936 г.
(подп.) Пазител на Държавния Печат
Министър на Правосъдието: Анг. Карагьозов340
Вярно,
Началник на Отделението: ... *
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 4, л. 17. Оригинал. Машинопис.
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 167, л. 129. Копие. Машинопис.
№ 177
Указ на цар Борис III за смяна на председателя на Варненската областна сметна палата и за назначаване, повишаване и преместване на съветници и контрольори при Хасковската, Софийската и Бургаската областни сметни палати
София, 20 февруари 1937 г.
У К А З
№ 41
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложение на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на външните работи и на изповеданията, представено Нам с доклада му под № 235 от 19 февруарий 1937 г., на основание чл. 7 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно с решението на Министерския съвет от 18 февруарий 1937 год. Х постановление, протокол № 26, и на основание чл. 47 от Конституцията,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I. УВОЛНЯВАМЕ
1. Председателя на Варненската областна сметна палата ХРИСТО ДЖУРОВ, съгласно чл. 15а от Закона за държавните служители, поради навършени повече от 33 години служба и
2. Съветника при Хасковската областна сметна палата ИВАН ДЕЧЕВ, поради преминаване на друга длъжност.
II. ПОВИШАВАМЕ, на места свободни,
1. Съветника при Софийската областна сметна палата АНАТОЛИ БЕРОВ, за председател на Варненската областна сметна палата и
2. Контрольора по отчетността при В[елико]търновската областна сметна палата ТОДОР АТ. СТАМБОЛОВ341, за съветник при Хасковската областна сметна палата.
III. ПРЕМЕСТВАМЕ, на място свободно
Съветника при Бургаската областна сметна палата ИВАН ЦАНЕВ, за съветник при Софийската областна сметна палата.
IV. НАЗНАЧАВАМЕ, на място свободно,
За съветник при Бургаската областна сметна палата ХАРАЛАМБИ ВЪЛЧАНОВ, бивш съветник при Върховната сметна палата.
Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Министерския съвет и Министър на външните работи и на изповеданията.
Издаден в София на 20.II.1937 година.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И НА
ИЗПОВЕДАНИЯТА: Г. Кьосеиванов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 63. Оригинал. Машинопис.
№ 178
Указ на цар Борис III за назначаване на Тодор Петков за съветник при Върховната сметна палата.
София, 25 февруари 1937 г.
У К А З
№ 44
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложението на Нашия Председател на Министерския Съвет, Министър на Външните Работи и на Изповеданията, представено Нам с доклада му от 22 февруарий 1937 година под № 278, на основание чл. 15 от Закона за Върховната Сметна Палата и за Областните Сметни Палати и съгласно с III постановление на Министерския Съвет, взето в заседанието му от 22 февруарий 1937 година, протокол № 30,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I НАЗНАЧАВАМЕ на място свободно, за Съветник при Върховната Сметна Палата г. ТОДОР ПЕТКОВ342, с висше юридическо образование, смятано от деня на заемане длъжността.
II. Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Министерския Съвет, Министър на Външните Работи и на Изповеданията.
Издаден в София на 25.II.1937 година.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
И НА ИЗПОВЕДАНИЯТА:
Г. Кьосеиванов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 65. Оригинал. Машинопис.
№ 179
Указ на цар Борис III за уволнение и назначаване на съветници при Пловдивската областна сметна палата.
София, 17 юли 1937 г.
У К А З
№ 200
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложение на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на външните работи и на изповеданията, представено Нам с доклада му под № 1373 от 16 юлий 1937 година и на основание на чл. 7 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно с решението на Министерския съвет от 15 юлий 1937 година IV постановление, протокол № 114,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I. ЗАЛИЧАВАМЕ, по списъка на държавните служители, смятано от 2 юлий 1937 година, АТАНАС ХРИСТОСКОВ, съветник при Пловдивската областна сметна палата, починал на 1 юлий т.г.
II. НАЗНАЧАВАМЕ, на място свободно, за съветник при Пловдивската сметна палата, СТОЯН ЯНЕВ343, понастоящем началник на служба при Върховната сметна палата.
Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Министерския съвет и Министър на външните работи и на изповеданията.
Издаден в София на 17.VII.1937 година.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И НА
ИЗПОВЕДАНИЯТА: Г. Кьосеиванов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 67. Оригинал. Машинопис.
№ 180
Заповед на Георги Кьосеиванов, министър-председател и министър на външните работи и на изповеданията, за повишение на Кънчо Кънев на длъжност началник на служба при Върховната сметна палата.
София, 12 септември 1937 г.
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
З А П О В Е Д
№ 1861
Въз основа на § 5 от Наредбата-закон за изменение и допълнение на Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и на устния доклад на Министра на финансите,
ПОВИШАВАМ, на място свободно, за началник на служба при Върховната сметна палата, контрольор-докладчика при същата палата КЪНЧО КЪНЕВ344.
София, 12 септемврий 1937 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И НА
ИЗПОВЕДАНИЯТА: Г. Кьосеиванов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 40, л. 176. Оригинал. Машинопис.
№ 181
Указ на цар Борис III за освобождаване на Александър Дипчиков от поста председател на Великотърновската областна сметна палата.
София, 7 октомври 1937 г.
У К А З
№ 252
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложението на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на Външните работи и на изповеданията, представено Нам с доклада му от 5 октомврий 1937 година под № 1818, на основание чл. 7 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно с I-во постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 5 октомврий 1937 година, протокол № 153,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I. ОСВОБОЖДАВАМЕ от длъжност, на основание чл. 15, буква “в” от Закона за държавните служители, председателя на В[елико]търновската областна сметна палата Александър Дипчиков.
II. Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на Външните работи и на изповеданията.
Издаден в София на 7.Х.1937 година.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И НА
ИЗПОВЕДАНИЯТА: Г. Кьосеиванов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 69. Оригинал. Машинопис.
№ 182
Указ на цар Борис III за повишаване и преместване на съветници при Великотърновската, Пловдивската и Бургаската областни сметни палати.
София, 4 ноември 1937 г.
У К А З
№ 271
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложението на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на Външните работи и на изповеданията, представено Нам с доклада му от 4 ноемврий 1937 година, под № 1981, на основание чл. 7 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно с I постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 4 ноемврий 1937 година, протокол № 172,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I. ПОВИШАВАМЕ, на място свободно, съветника при Пловдивската областна сметна палата НИКОЛА БОЧАРОВ, за председател на В[елико]търновската областна сметна палата.
II. ПРЕМЕСТВАМЕ, на място свободно, съветника при Бургаската облстна сметна палата ВЛАДИМИР НЕСТОРОВ, за съветник при Пловдивската областна сметна палата, без право на пътни и дневни пари.
III. ПОВИШАВАМЕ, на място свободно, контрольор-докладчика при Пловдивската областна сметна палата СТАНКО В. ЛЕСИЙСКИ, за съветник при Бургаската областна сметна палата.
IV. Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на Външните работи и на изповеданията.
Издаден в София на 4 ноемврий 1937 година.
Съгласно съобщението на Негово Величество Царя от 25 октомврий 1937 година, и по решение на Министерския съвет, в качеството му на Царски Наместник,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: Г. Кьосеиванов
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И НА
ИЗПОВЕДАНИЯТА: Г. Кьосеиванов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 71. Оригинал. Машинопис.
№ 183
Указ на цар Борис III за уволняване, преместване и повишаване на съветници при Хасковската и Видинската областни сметни палати.
София, 21 март 1938 г.
У К А З
№ 80
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложение на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на Външните работи и на изповеданията, представено Нам с доклада му от 19 март 1938 година, под № 487, на основание чл. 7 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно I-во постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 19 март 1938 г., протокол № 43,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I. УВОЛНЯВАМЕ, поради преминаване на друга длъжност, съветника при Хасковската областна сметна палата АНГЕЛ ЗАХАРИЕВ, смятано от 11 февруарий 1938 година.
II. ПРЕМЕСТВАМЕ, по собствено желание, без право на пътни и дневни пари, съветника при Видинската областна сметна палата ТОДОР ИВ. КЛИСУРОВ, за съветник при Хасковската областна сметна палата.
III. ПОВИШАВАМЕ, на място свободно, за съветник при Видинската областна сметна палата, контрольор-докладчика при Върховната сметна палата АЛЕКСАНДЪР ПЪРВАНОВ345, с висше образование по стопански и политически науки.
IV. Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на Външните работи и на изповеданията.
Издаден в София на 21.III.1938 година.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И НА
ИЗПОВЕДАНИЯТА: Г. Кьосеиванов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 75. Оригинал. Машинопис.
№ 184
Указ на цар Борис III за преместване на съветници при Видинската и Великотърновската областни сметни палати.
София, 29 март 1939 г.
У К А З
№ 173
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложението на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на външните работи и на изповеданията, представено Нам с доклада му от 27 март 1939 година под № 503, на основание чл. 7 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно с I постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 27 март 1939 година, протокол № 38,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I. ПРЕМЕСТВАМЕ, един вместо друг, съветниците:
1. при Видинската областна сметна палата БОРИС ГЕОРГИЕВ, по собствено желание, без право на пътни и дневни пари, за такъв при В[елико]търновската областна сметна палата, и
2. при В[елико]търновската областна сметна палата ДИМИТЪР МИНКОВ, с право на пътни и дневни пари, за такъв при Видинската областна сметна палата.
II. Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на външните работи и на изповеданията.
Издаден в София на 29.III.1939 година.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
И НА ИЗПОВЕДАНИЯТА: Г. Кьосеиванов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 77. Оригинал. Машинопис.
№ 185
Указ на цар Борис III за уволняване и назначаване на съветници при Великотърновската и Видинската областни сметни палати.
Кричим, 2 май 1939 г.
У К А З
№ 175
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложението на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на външните работи и на изповеданията, представено Нам с доклада му от 1 май 1939 г. под № 807, на основание чл. 7 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно с I постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 1 май 1939 г., протокол № 56,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I. УВОЛНЯВАМЕ, поради преминаване на друга длъжност съветника при В[елико]търновската областна сметна палата ИВАН ХРИСТОВ.
II. ОТМЕНЯВАМЕ указ № 173 от 29.III.1939 год. досежно преместването на съветника при В[елико]търновската областна сметна палата ДИМИТЪР МИНКОВ, за такъв при Видинската областна сметна палата
III. НАЗНАЧАВАМЕ, на място свободно, за съветник при Видинската областна сметна палата III ст. финансов инспектор КОСТА ИЛИЕВ346.
IV. Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на външните работи и на изповеданията.
Издаден в Дв. Кричим на 2.V.1939 год.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И НА
ИЗПОВЕДАНИЯТА: Г. Кьосеиванов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 75. Оригинал. Машинопис.
№ 186
Указ на цар Борис III за уволняване, преместване, назначаване и повишаване на съветници при Софийската, Хасковската и Пловдивската областни сметни палати.
София, 22 ноември 1939 г.
У К А З
№ 181
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложение на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на външните работи и на изповеданията, представено Нам с доклада му от 21 ноемврий 1939 година, под № 2467, на основание чл. 7 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно с IV постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 20 ноемврий 1939 година, протокол № 203,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I. ОСВОБОЖДАВАМЕ от длъжност, на основание чл. 15а от Закона за държавните служители, съветникът при Соф[ийската] областна сметна палата ОТОН ИГНАТОВИЧ БАРБАР.
II. ПРЕНАЗНАЧАВАМЕ, на място свободно, за съветник при Софийската областна сметна палата, Главния счетоводител при Върховната сметна палата ГЕОРГИ ДРАНДАРОВ САВОВ347.
III. ПРЕМЕСТВАМЕ, на място свободно, съветникът при Пловдивската областна сметна палата СТОЯН ЯНЕВ ПЛАШЕНКОВ348, за Главен счетоводител при Върховната сметна палата, без право на пътни и дневни пари.
IV. ПРЕМЕСТВАМЕ, на място свободно, съветникът при Хасковската областна сметна палата ТОДОР ИВ. КЛИСУРОВ на същата длъжност в Пловдивската областна сметна палата, с право на пътни и дневни пари.
V. ПОВИШАВАМЕ, на място свободно, за съветник при Хасковската областна сметна палата, секретар-касиера на същата палата ДИМИТЪР МИХ. ПЕТЕВ.
Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на външните работи и на изповеданията.
Издаден в София на 22.ХI.1939 г.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И НА
ИЗПОВЕДАНИЯТА: Г. Кьосеиванов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 81. Оригинал. Машинопис.
№ 187
Указ на цар Борис III за уволняване и назначаване на съветници при Бургаската областна сметна палата.
София, 23 декември 1939 г.
У К А З
№ 184
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложение на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на външните работи и на изповеданията, представено Нам с доклада му от 22 декемврий 1939 година, под № 2709, на основание чл. 7 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно с ХХ постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 21 декемврий 1939 година, протокол № 224,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I. ОСВОБОЖДАВАМЕ от длъжност, на основание чл. 15, буква “б” от Закона за държавните служители, съветникът при Бургаската областна сметна палата ХАРАЛАМБИ ПЕТЕВ ВЪЛЧАНОВ, по болест.
II. ПОВИШАВАМЕ, на място свободно, за съветник при Бургаската областна сметна палата, началника на отделна служба при Върховната сметна палата КЪНЧО ГЕОРГИЕВ КЪНЕВ.
Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на външните работи и на изповеданията.
Издаден в София на 23 декемврий 1939 г.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И НА
ИЗПОВЕДАНИЯТА: Г. Кьосеиванов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 83. Оригинал. Машинопис.
№ 188
Заповед на Георги Кьосеиванов, министър-председател и министър на външните работи и на изповеданията, за повишение на Илия Мечков на длъжност началник на служба при Върховната сметна палата.
София, 7 февруари 1940 г.
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
З А П О В Е Д
№ 205
На основание § 5 от Наредбата-закон за изменение и допълнение Закона за Върховната сметна палата и областните сметни палати и на устния доклад на Министра на финансите:
ПОВИШАВАМ, на свободно място, за началник на отделна служба при Върховната сметна палата контрольор-докладчика от I-ва степен при същата Палата ИЛИЯ НАЧЕВ МЕЧКОВ349.
Гр. София, 7 февруарий 1940 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И НА
ИЗПОВЕДАНИЯТА: Г. Кьосеиванов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 40, л. 82. Оригинал. Машинопис.
№ 189
Доклад от Добри Божилов, министър на финансите, до цар Борис III за одобрение внасянето в Народното събрание на Законопроект за изменение на чл. 75 от Закона за Върховната сметна палата и областните сметни палати.
София, 23 април 1940 г.
ДО
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ
ДОКЛАД
№ 3193
ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО!
Съгласно с чл. 109 от Конституцията, имам чест, да помоля, Ваше Величество, да благоволите и одобрите да се внесе за разглеждане и приемане от Народното събрание тук приложения ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 75 ОТ ЗАКОНА ЗА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА И ОБЛАСТНИТЕ СМЕТНИ ПАЛАТИ.
София, 23 април 1940 година.
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Д. Божилов
На доклада има резолюция: “Одобрено. БОРИС III”.
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 335, л. 4. Оригинал. Машинопис.
ЦДА, Ф. 173 К, оп. 6, а.е. 799, л. 2. Оригинал. Машинопис.
№ 190
Мотиви към Законопроекта за изменение на чл. 75 от Закона за Върховната сметна палата и областните сметни палати.
[София, април 1940 г.]
МОТИВИ
към
ЗАКОНО-ПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 75 ОТ ЗАКОНА
ЗА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА И ОБЛАСТНИТЕ СМЕТНИ ПАЛАТИ.
Предлаганото изменение на чл. 75 от Закона за Върховната Сметна Палата и Областните сметни палати има за цел да попълни една празнота, а също и да внесе по-голяма яснота в този член. Касае се да се определи как ще става заместването на Председателя на съда при Върховната сметна палата, когато той е възпрепятствуван, от една страна, и от друга да се уреди по един по-правилен начин командироването на съдиите, които по силата на същия текст председателствуват тоя съд.
По тия съображения, моля Ви, Господа Народни Представители, да гласувате тук приложения Законопроект.
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ:
(п) Д. Божилов
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 335, л. 5. Оригинал. Машинопис.
ЦДА, Ф. 173 К, оп. 6, а.е. 799, л. 3. Печатно.
№ 191
Закон за изменение на чл. 75 от Закона за Върховната сметна палата и областните сметни палати.
София, 7 май 1940 г.
ЗАКОН
за изменение на чл. 75 от Закона за Върховната сметна
Палата и областните сметни палати
Член 75 от Закона за Върховната сметна палата и областните сметни палати се изменява така:
Специалният съд при Върховната сметна палата се състои от председател и двама членове. За председател се командирова един от председателите на отделение на Върховния касационен съд съ[с] заповед на Министра на правосъдието за една година, а за членове се избират от общото събрание на Върховната сметна палата двама от съветниците при същата палата. Заедно с избирането на двамата членове общото събрание на Върховната сметна палата избира и един запасен член. В случай че председателят е въ[в] ваканция или отсътствува, той се замества от един от председателите на отделение на Върховния касационен съд по назначение на Министра на правосъдието, след като се вземе мнението на първия председател на Върховния касационен съд, а в случай че отсътствува някой от членовете на съда, той се замества от запасния член.
Настоящият закон е приет от ХХV-то обикновено Народно събрание, през първата му редовна сесия, в 41-то заседание, държано на 7 май 1940 г.
София, 7 май 1940 г.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: ... *
С Е К Р Е Т А Р: ...
НАЧАЛНИК НА КАНЦЕЛАРИЯТА:...
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 335, л. 18. Оригинал. Машинопис и печатно.
ЦДА, Ф. 173 К, оп. 6, а.е. 799, л. 5. Печатно.
№ 192
Доклад от Добри Божилов, министър на финансите, до цар Борис III за утвърждаване с указ на Закон за изменение на чл. 75 от Закона за Върховната сметна палата и областните сметни палати.
София, 9 май 1940 г.
ДО
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ
Д О К Л А Д
№ 3454
ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО!
На основание чл. 45 от Конституцията, имам чест да помоля ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО, да утвърдите, чрез подписване на приложения указ, приетия от ХХV-то Обикновено Народно събрание през първата му редовна сесия, в 41-то заседание, държано на 7 май 1940 година, ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 75 ОТ ЗАКОНА ЗА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА И ОБЛАСТНИТЕ СМЕТНИ ПАЛАТИ.
София, 9 май 1940 година.
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: (п) Д. Божилов
На първообразния съ[с] собствената на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ ръка написано: “Одобрено. БОРИС III”
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 335, л. 23. Копие. Машинопис.
№ 193
Указ на цар Борис III за утвърждаване на Закон за изменение на чл. 75 от Закона за Върховната сметна палата и областните сметни палати.
София, 9 май 1940 г.
У К А З
№ 12
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
Обявяваме на всички Наши поданици, че ХХV-то обикновено Народно събрание, през първата му редовна сесия, в 41-то заседание, държано на 7 май 1940 г., гласува и прие,
НИЕ УТВЪРДИХМЕ И УТВЪРЖДАВАМЕ, следния
ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 75 ОТ ЗАКОНА ЗА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА И ОБЛАСТНИТЕ СМЕТНИ ПАЛАТИ.
Член 75 от Закона за Върховната сметна палата и областните сметни палати се изменява така:
Специалният съд при Върховната сметна палата се състои от председател и двама членове. За председател се командирова един от председателите на отделение на Върховния касационен съд съ[с] заповед на Министра на правосъдието за една година, а за членове се избират от общото събрание на Върховната сметна палата двама от съветниците при същата палата. Заедно с избирането на двамата членове общото събрание на Върховната сметна палата избира и един запасен член. В случай, че председателят е въ[в] ваканция или отсътствува той се замества от един от председателите на отделение на Върховния касационен съд по назначение от Министра на правосъдието, след като се вземе мнението на първия председател на Върховния касационен съд, а в случай че отсътствува някой от членовете на съда, той се замества от запасния член.
Настоящият закон да се облече с държавния печат, да се обнародва в Държавен вестник и да се тури в действие.
Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Министър на финансите.
Издаден в София на 9 май 1940 година.
На първообразния съ[с] собствената на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ ръка написано “БОРИС III”.
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Д. Божилов
Първообразния указ е облечен
С Държавния печат и зарегистриран
Под № 6000 на 10 май 1940 г.
(подп.) Пазител на Държавния Печат
Министър на Правосъдието: В. Митаков350
За Началник на ..... отдел: Н. Пешев
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 335, л. 24. Копие. Машинопис.
№ 194
Указ на цар Борис III за преместване и повишаване на съветници при Великотърновската и Хасковската областни сметни палати.
Кричим, 21 юли 1940 г.
У К А З
№ 20
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложение на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на народното просвещение, направено Нам с доклада му от 19 юлий 1940 г., под № 2135 на основание чл. 7 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно с II постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 19 юлий 1940 г., протокол № 119,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I. ПРЕМЕСТВАМЕ, на място свободно, съветника при Хасковската областна сметна палата ТОДОР АТАНАСОВ СТАМБОЛОВ, на същата длъжност въ[в] В[елико]търновската областна сметна палата, без право на пътни и дневни пари.
II. ПОВИШАВАМЕ, на място свободно, за съветник при Хасковската областна сметна палата, секретар-касиера на същата палата ЙОСИФ СТЕФАНОВ ПЕТКОВ351.
III. Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на народното просвещение.
Издаден в Дв. Кричим на 21 юлий 1940 година.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ: Б. Филов352
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 88. Оригинал. Машинопис.
№ 195
Доклад от Добри Божилов, министър на финансите, до цар Борис III за одобрение внасянето за разглеждане и приемане от Народното събрание на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати.
София, 15 ноември 1940 г.
ДО
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ
Д О К Л А Д
№ 8519
ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО!
Съгласно с чл. 109 от Конституцията, имам чест да помоля, ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО, да благоволите и одобрите да се внесе за разглеждане и приемане от Народното събрание тук приложения “Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палата.”
София, 15 ноемврий 1940 година
Министър на финансите: Д. Божилов
На първообразния с[ъс] собствената на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ ръка написано “Одобрено. Борис III”.
ЦДА, Ф. 173 К, оп. 6, а.е. 1158, л. 2. Копие. Машинопис.
№ 196
Мотиви към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Върховната сметна палата и за Областните сметни палати.
София, 15 ноември 1940 г.
М О Т И В И
към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Върховната сметна палата и за Областните сметни палати
Господа народни представители,
Според чл. 2 от сега действуващия закон за Върховната сметна палата и за областните сметни палати, във всяка административна област има по една Областна сметна палата със седалища: София, Търново, Варна, Пловдив, Хасково, Бургас и Видин.Те действуват в границите на административната област.
От съществуващите до сега административни области Шуменската област е най-голяма по число на населението. С присъединяването на Южна Добруджа353, придадена за сега към Шуменската област, тази последната става още по-голяма. Упражняването на финансовия контрол върху всички разходи общински и държавни от една само областна палата, чието седалище е гр. Варна, като се увеличи състава на Варненската областна сметна палата с нужното число персонал ще съставлява голямо неудобство за населението от тази просторна област. Ето защо, за да се улесни населението, налага се, вместо увеличаването на персонала в[ъв] Варненската областна сметна палата да се открие още една Областна сметна палата с[ъс] седалище Русе.
Седалището на Областната сметна палата трябва да бъде в гр. Русе, защото една голяма част от Южна Добруджа, Силистра, Тутракан и Курт бунар в миналото преди 1912 г., са имали икономическите си връзки с Русе, а така ще бъде и в бъдеще поради удобството на водния път по Дунава и по-малкото разстояние до Русе отколкото до Варна. А независимо от това и околиите от стария Русенски окръг и някои околии от стария Шуменски окръг и сега имат своите икономически връзки с града Русе.
Определянето на седалището на новата сметна палата в гр. Русе, при съществуването на областната сметна палата в гр. Варна, дава възможност да се разпредели удобно и равномерно територията на Шуменската административна област, увеличена с територията на Южна Добруджа между двете областни сметни палати, независимо от обстоятелството, че града Русе най-големия град на българския Дунавски бряг, който в миналото в турско време, е бил седалище на вилает и след освобождението на България е бил седалище на окръжно управление, по този начин ще получи едно морално удовлетворение.
Независимо от горните практични съображения, които налагат изменението на чл. 2 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати, това изменение трябва да се направи, за да се изпълнят и постановленията на чл. 9 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията, според който разходите за нови учреждения се вписват в бюджета само предварително е разрешено откриването им с[ъс] закон.
По § 2 на законопроекта
Според чл. 77 от сега действуващия Закон за Върховната сметна палата и за областните сметни палати секретарската длъжност на Специалния съд при Върховната сметна палата се изпълнява от един контрольор-докладчик, определен от председателя на същата палата. Същият определя и един контрольор, който при нужда замества първия. Разрасналата работа в Специалния съд при Върховната сметна палата ангажира постоянния труд на двама контрольор-докладчици в написване протоколите за заседанията на този съд и за отправление на чисто административно канцеларската работа на същия.
Работата на секретаря и на протоколиста (подсекретаря) при Специалния съд с нищо не се различава от работата на секретарите и подсекретарите при общите съдилища. Тяхната работа обаче, е съвсем различна от обикновената контролна работа на контрольор-докладчиците. При избора на контрольор-докладчици за секретар и за заместник секретар на Специалния съд при Върховната сметна палата, често се срещат почти непреодолими спънки, защото за такива трябва да се търсят контрольор-докладчици, основно запознати с вътрешния ред и деловодството на съдилищата. А много често такива лица между контрольор-докладчиците няма. Тогаз, по необходимост, с тази работа се натоварват контрольор-докладчици незапознати с работата, която има да вършат като секретари. В такива случаи, те неумело и лошо отправят службата, не знаят как да напишат протоколите на съдебните заседания и т.н. По този начин за увеличената чисто контролна работа на сметна палата, персонала й се намалява с двама подготвени работници, които се отклоняват от прякото си назначение и застават да вършат работа, която те не познават, а естествено е, че тази им работа не ще бъде доброкачествена.
Предлаганото изменение на чл. 77 от закона дава възможност да се освободят двама квалифицирани работници, за чисто контролната работа на Върховната сметна палата, а за написване на протоколите от съдебните заседания, определенията от разпоредителните заседания и пр., както и за отправление на канцеларско-административната работа на съда да се ангажират лица специално за тази работа подготвени, които ще дадат качествено по-добра работа.
Ето защо, моля, г-да народни представители, да разгледате и приемете изготвения за целта законопроект.
София, 15 ноемврий 1940 г.
Министър на финансите: Д. Божилов
ЦДА, Ф. 173 К, оп.6, а.е. 1158, л. 3. Печатно.
№ 197
Указ на цар Борис III за преместване на главен счетоводител при Върховната сметна палата и на съветник при Пловдивската областна сметна палата.
София, 18 ноември 1940 г.
У К А З
№ 24
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
По предложение на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на народното просвещение, представено Нам с доклада му под № 3698 от 16 ноемврий 1940 година, на основание чл. 7 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати и съгласно с решението на Министерския съвет от 16 ноемврий 1940 година, Х постановление, протокол № 204,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
Преместваме, по собствено желание без право на пътни и дневни пари, Главния счетоводител при Върховната сметна палата Стоян Янев Плашенков, за съветник при Пловдивската областна сметна палата, на негово място за Главен счетоводител при Върховната сметна палата, съветника при Пловдивската областна сметна палата Иван П. Андреев.
Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Председател на Министерския съвет, Министър на народното просвещение.
Издаден в София на 18. ХI. 1940 г.
БОРИС III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ: Б. Филов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 89. Оригинал. Машинопис.
№ 198
Закон за изменение и допълнение на Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати, приет от ХХV Обикновено народно събрание.
София, 28 ноември 1940 г.
З А К О Н
за изменение и допълнение на
Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати
Сподели с приятели: |