Организационни структури, участващи в програмата

Дипломатически институт

Отчети на Дипломатическия институт

Публикации на ДИ

Отговорност за изпълнението на програмата

Програмен ръководител е определен от Министъра на външните работи съгласно Заповед на Министъра на външните работи № 95-00-28/ 30.01.2014 г.

В рамките на Програма „Културна дипломация” Държавният културен институт (ДКИ) към министъра на външните работи и дирекция „Пресцентър“ реализират дейности, насочени към постигане на следните цели:

• 
  Утвърждаване на образа на България като активен член на ЕС и подобряване на обществените нагласи за страната в чужбина;
  
• 
  Интегриране на културното измерение в приоритетни външнополитически политики и програми;
  
• 
  Насърчаване на българския културен сектор за активно участие във водещи за българската външна политика програми;
  

1. 
   Подготовка на програмата за Председателството на Съвета на ЕС
   

С ангажираните дирекции в МВнР за подготовката на Комуникационната стратегия и културна програма – външно измерение бяха разработени различни сценарии, съобразени с предложенията на задграничните представителства, техният капацитет и местен контекст. Наличните в ДКИ проекти бяха включени в он-лайн каталог, с който бяха запознати всички български ДП.

В съответствие с основните послания на Културната програма за 2017 и 2018 г. бяха подготвени и три нови проекта, за които мисиите са своевременно информирани.

Разработването на Културната програма за Българското председателство, в частта от компетенциите на ДКИ, протичаше паралелно с изпълнение на някой от проектите, които бяха планирани да стартират през 2017 г.

• 
  Селектирани и изпратени 30 произведения от ХФ на МВнР до ПП-Брюксел за аранжиране на пространствата на дипломатическото ни представителство
  
• 
  В Доха, Катар – Европейски джаз фестивал и фото експозиция „Ароматите на България“;
  
• 
  В Норич, Великобритания - семинар по превод на съвременна българска литература с Фондация „Елизабет Костова“;
  
• 
  В Белград, Сърбия - традиционни Дни на българското кино - темата на презентацията бе „Жени режисьори в българското игрално кино”.Организирани са дискусии с участието на автори на филмите;
  
• 
  Подкрепен е проект за гостуване на театрална трупа в Босилеград, Република Сърбия.
  
• 
  Подготвено е ново издание на брошурата „Кирилицата“, брандирано с логото на Българското председателство на Съвета на ЕС.
  
• 
  През м. май заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев участва в организирана от Института среща с представители на дипломатическия корпус в София, на която бяха очертани приоритетите на българското председателство и комуникационната стратегия.
  

Благодарение на извършената предварителна дейност Институтът се включи по същество и с конкретни предложения в сформираната под ръководството на МК МРГ.

Освен с комуникационната и културната програма ДКИ е ангажиран и с работа по една от ключовите теми, които Българското председателство ще координира в работна група „Приятели на председателството“ – нова стратегия за международните културни отношения и външната политика на ЕС. В насоките, заложени в новата Стратегия, мрежата на европейските културни институти EUNIC е припознат като ключов партньор. В тази връзка Институтът работи за установяването на по-тесни връзки с организацията.

През октомври съвместно с Министерството на културата беше организирано посещение на Андрю Мъри, директор на глобалния офис на организацията EUNIC за срещи със заместник-министри от двете министерства и публична дискусия по новата стратегия за културните отношения на ЕС. Беше отделено специално внимание на темата Западни Балкани, което съвпадна и с утвърдения приоритет от програмата на предстоящото председателство.

През ноември бяха проведени срещи в Белград с представители на местната структура на EUNIC – европейски културни институти, ДЕС и посолството на Р България за провеждане на форум, който да дискутира разширяването на сътрудничеството между партньорите и местната културна сцена от региона. Постигнато е принципно съгласие такъв форум да се организира през 2018 година.

С Министерството на културата се подготвя работен формат, в който да се оформят предложения за реализирането на стратегически подход за културата във външните отношения. Предстои извършване на преглед на принципите и целите на международната културна политика, приоритетните области на съвместна работа на двете министерства.

2. 
   Дейност и участие в международни формати
   

От 2015 г. директорът на ДКИ е определен за представител на България в Борда на директорите на Фондация Европа-Азия. В изпълнение на тези ангажименти Институтът оказа съдействие за популяризиране на мисията и работата на Фондацията в България, както и за успешното позициониране на страната ни като активен член на тази единствена по рода си организация за диалог и сътрудничество между Европа и Азия.

• 
  От 7 до 9 ноември в София се проведе 17-ти неформален семинар на АСЕМ по правата на детето, в който директорът на ДКИ взе активно участие.
  
• 
  През периода във Виетнам се проведе 37-то Заседание на Борда на директорите на АСЕФ, в което участие взе директора на ДКИ.На него Бордът одобри предложението на директора резултатите от Неформалния семинар да бъдат отбелязани в неговите решения и препоръки.
  
• 
  Институтът е в постоянна комуникация с екипа на АСЕФ и подпомогна планираната организацията на паралелна проява в проведената през м. февруари 2018 г. 8-ма Среща на министрите на културата на АСЕМ в София.
  
• 
  Със съдействието на ДКИ беше проведен подбор на кандидати за участие в 5-тия Обучителен модул по публична дипломация, организиран от АСЕФ.
  

Институтът активно участва и в ежегодното отбелязване на 27 януари Международния ден за възпоменание на жертвите от Холокоста. През 2017 г. ДКИ организира, съвместно с СУ "Климент Охридски" тематичен семинар, посветен на ролята на дипломатите в спасяването на евреите. В събитието участваха представители на дипломатически мисии в София и бяха направени презентации на изследвания за ролята на дипломати – в т.ч.и български - в европейските страни, поели риска да издават документи, помогнали на стотици евреи да избегнат депортиране в лагерите на смъртта по време на Холокоста.

Текущо се изпълняват ангажиментите на ДКИ по отношение на изработването на работна програма към Спогодбата за културно, образователно и научно сътрудничество между Република България и Кралство Испания. Директорът на Института е председател на комисията от българска страна.

В рамките на Малтийско председателство на Съвета на ЕС, ДКИ съдейства за реализацията на малтийската презентация в България - проява във Варна.

Институтът оказа подкрепа за организирането на Ден на Азия през юли в София, с участието на посолствата и културните служби. Съдействие е оказано и за реализирането на две публични прояви на посолството на СР Виетнам – културна презентация на традиционни изкуства и конференция, посветена на годишнината от първото задгранично посещение на Хо Ши Мин в София.

Институтът е инициатор и на провеждането на Дни на канадското кино, в последния месец на годината. С представители на Посолството на Канада за България, бяха координирани дейностите по проявата. Привлечен за партньор беше и Канадският филмов фонд, а панорамата беше специално комуникирана като съвпадаща с отмяната на визовия режим за български граждани за североамериканската страна.

В галерия „Мисията“ са представени 7 изложби, в това число и „Петрикивска живопис“ съвместно с посолството на Украйна в София по случай отбелязването на Деня на независимостта на страната, фотографската изложба „On the Go”, проект на Фондация Азия-Европа (АСЕФ), подготвена по повод 20-та годишнина от създаването на Форума Азия-Европа (АСЕМ), както и събитие включено в Европейската нощ на музеите. През месец юни галерията беше домакин на дискусия на тема „Културни послания на Българското председателство на Съвета на ЕС“ и представянето на изложбата „Древни послания” - проект на Фондация АМАТЕРАС”. Домакинството на изложбите е част от усилията на Института да поддържа връзка с водещи представители на българския културен сектор.

Институтът съдейства за представянето на изложба на проф. Станислав Памукчиев в арт-центъра „Юго Вутен“ в Белгия през септември. Оказано е съдействие за организирането на семинар на фондация „Следваща страница“и подготовката на първи каталог с арабскипреводи на съвременни автори от България и Балканския регион.

Презноември ДКИ организира в рамките на кино проекта – Sofia So Independent (който има своето издание през декември в Ню Йорк) кръгла маса на тема "Кино и политика - ролята на жените".

Институтът участва в Дните на наследството през септември, осигурявайки представянето на произведенията от Художествения фонд на МВнР, както и Скулптурния парк на министерството. През есента бяха организирани още няколко подобни представяния пред групи от младежи от страната, които имаха срещи в Министерството.

Институтът е представен и с лекция в курса за млади афганистански дипломати, организиран от Дипломатическия институт.

Поддържа се актуална информация на двуезичен интернет сайт, който осигурява и актуална информация за мисиите за наличните проекти, които могат да се включат в техните програми.

3. 
   Основните програми на ДКИ
   

"Пътуващи експозиции" е основен проект на Културния институт, който се реализира съвместно с мисиите зад граница. Презентацията на важни исторически събития и годишнини е във фокуса при избора на експозиции:Спасяването на българските евреи през годините на Холокоста; 120 години от установяването на дипломатически отношения с Иран; изложби, свързани с културното наследство, славянската писменост и националната идентичност отново са важен акцент.

ДКИ осигурява на задграничните представителства пакети от нови филми за различни панорами и презентации, както и участието в общи европейски инициативи. По проект от плана за Комуникационната стратегия са изготвени преводи и субтитриране копия на филмите, необходими дигитални носители

За фестивалите на европейското кино ДКИ осигури участието на български филми за мисиите ни в Джакарта, Сингапур, Букурещ, Ханой, Чикаго, Техеран. В Токио и Киото представянето на филма „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” е съпроводено и с дискусии с участието на режисьора и продуцента на филма.

Институтът е партньор на програмата „Открития” на Балканския документален център и за поредна година осигурява наградата от името на министъра на външните работи на Република България „Най-добро откритие“ на Международния филмов фестивал „Докуфест”.

В Мадрид в общ проект на EUNIC „Младо европейско кино – жени-автори“ посолството на Р България представи късометражната анимация „Пътуваща страна“ на Весела Данчева. ДКИ подпомогна посолството в Мадрид в подготовката на представянето на България като фокусна страна в международния филмов фестивал в Сеговия – с филми и експозицията „Автори и плакати“.

ДКИ осигури участието на филмите „Извън хватката на Хитлер“ и „След края на света“ в програмата на ДП като част от събитията, с които е отбелязан Международния ден в памет на жертвите на Холокоста в програмите на няколко мисии.

В Белград, Сърбия са организирани традиционните Дни на българското кино.

Художествен фонд

В хода на текущите дейности по управление на Художествения фонд на МВнР са прeрамкирани 42 произведения от Фонда. Направен е преглед и анализ на състоянието на ХФ на МВнР, намиращ се под управлението и контрола на задграничните представителства на България. Изготвен е доклад на базата на получената информация.

Направена е актуализирана оценка за стойността на 330 произведения от фонда, които се намират в мисиите.

Изготвен е доклад от ДКИ за текущото състояние на Скулптурния парк на МВнР и възможностите за неговото укрепване и реставриране.

4. 
   Управление на информационни, човешки и финансови ресурси
   

ДКИ текущо поддържа самостоятелна деловодна система, счетоводен и ТРЗ софтуер, и участва в системата за електронен документооборот на МВнР.

Системно се извършва документалната дейност по администриране и управление на човешките ресурси, в т.ч.: съставяне на заповеди за възникване и прекратяване на трудови и служебни правоотношения, договори по ЗЗД с физически лица, заповеди за командировка в чужбина и в страната, служебни бележки и удостоверения за трудов стаж и удържани данъци, регистър на трудови и служебни книжки, лични досиета. Ежемесечно се води задължителната кореспонденция с външните потребители на информация – НАП, НОИ, НСИ и др.

В института текущо се извършват процедурите по СФУК преди поемане на задължение и извършване на разход, разпорежданията в СЕБРА за инициирани плащания от подведомствен разпоредител на МВнР. Поддържа се счетоводна база данни в отчетни групи „Бюджет“ и „ДСД“. Периодично се съставят уточнени планове и проекти, отчети и доклади за реализирането на дейностите по програма „Културна дипломация”. През отчетния период настъпиха следните промени по бюджета на ДКИ:

1./ Съгласно писмо №04-02-118/23.03.2017 г. на МФ се извършиха вътрешно компенсирани промени по бюджета в размер на 3 250 лв. за финансиране на социални разходи с характер на възнаграждения. 2./СПМС №98/25.05.2017 г. се увеличи плана на разходите по показател персонал с 41 032 лв. за финансиране на възнагражденията и осигурителните плащания до края на годината. 3./ С писмо № 03-00-998/16.10.2017г. на МФ се увеличава плана на разходите по показател „Издръжка” с 55 000 лв. за финансиране дейността на ДКИ до края на годината.

Изпълнението на ведомствените разходи към 31.12.2017 г. е 94% от 290 532 лв.

Динамиката на развитие на съвременните комуникационни технологии, появата на социалните медии като фактор, оказващ влияние върху формулирането и успешното реализиране на външната политика, фокусираха през отчетния период вниманието на дирекция „Пресцентър” върху използването на всички инструменти за постигане на целите на външната политика. Осъществяваната от звеното медийната и информационна политика през отчетния период целеше навременна, адекватна и професионална информираност на българската общественост за дейности от компетентността на МВнР. Дирекцията допринесе за повишаване на степента на доверие към дипломатическата служба и изграждане на отношения на активен диалог между нея и медийни среди, формиращи в значителна степен публичните нагласи към провежданата външна политика.

С цел максимална ефективност, достъпност и прозрачност на публикуваната на интернет страницата на Министерството на външните работи и отчитайки ресурси, от които зависи до голяма степен репутацията на ведомството, през отчетния период бяха внесени леки изменения в структурата официалната страница на министерството с фокус върху очакванията и потребностите на гражданите. С оглед на необходимостта от урегулиране на реда, начина и отговорните лица за администриране, управление на структурата и съдържанието на официалната страницата на МВнР, бяха разработени Правила за администриране и управление на съдържанието на интернет страницата на Министерството на външните работи, които бяха утвърдени от министъра на външните работи със заповед № 95-00-384/18.09.2017 г.

Необходимостта от навременното и достъпно информиране на обществеността по публично представяне на дейността на министъра на външните работи и институцията чрез изготвяне и публикуване на информация с обществено значим характер, допринесе до иницииране от страна на дирекция „Пресцентър” на променени във Вътрешните правила за условията и реда за представяне на проекти на актове в Министерския съвет и на становища по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и по чл. 5, ал. 1 от Закона за международните договори на Република България. С направените промени проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно докладът, предварителната частична или цялостна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията” в администрацията на Министерския съвет, вече се публикуват в Портала за обществени консултации от дирекция „Пресцентър”, а не „Правна”, каквато е била досегашната практика. Анотацията към публикувания в Портала за обществени консултации проект на нормативен акт също така се изготвя от дирекция „Пресцентър”. Практиката доказа, че анотацията, изготвена от Пресцентъра, допринася както за повече публичност и отзвук в медии, така и за повишаване на степента на доверие към дипломатическата служба.

По отношение на подготовката и изпълнението на проекти по Международния план на Комуникационната стратегия за 2017 г. бихме искали да обърнем внимание на това, че дейностите по Международния план на Комуникационната стратегия на Република България за ЕС се основават изключително на програмните приоритети на правителството в областта на външната политика и са насочени към една основна дългосрочна цел - изграждането и утвърждаването на положителен образ на страната ни в чужбина посредством инструментите на публичната и културна дипломация. През отчетния период дирекция „Пресцентър” изготви и представи за утвърждаване годишният отчет на Международния план на проекти по Работната програма за 2016 г., както и проект на инициативи по Работната програма за 2017 г.

При подбора на инициативи за 2017 г. продължиха усилията за реализиране на дейности в изпълнение на вече зададените приоритети, като се обръщаше внимание върху усъвършенстване на координацията и сътрудничеството с комуникационните кампании на ЕК и ЕП в целевите държави. Освен утвърдените в Международен план четири основни приоритета, произтичащи пряко от приоритетите в областта на активната външна политика, бе акцентирано и върху синергията с дейностите по изпълнение на Комуникационния план на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Отчетът на Работната програма на Комуникационната стратегия на Република България за ЕС за 2016 г., както и Проектът на Работната програма на Комуникационната стратегия на Република България за ЕС за 2017 г. бяха приети с РМС № 501/31.08.2017 г.

Като цяло следва да се даде висока оценка по отношение на постигнатите резултати от осъществените инициативи. Причина за това е главно добрата и ефективна организация на културни събития, които привличат както широка, така и специализирана публика и допринасят за изграждането на положителния образ на страната ни сред представители от страните домакини. Може да се отчете и повишен интерес и положителна реакция към преобладаващата част от събитията. Това важи особено за представителите на младите хора и академичните среди. Също така следва да се отчете продължаващата положителна тенденция за нарастване на участието и повишена активност от страна на българските общности в чужбина. В положителен аспект следва да се разглежда и нивото на изпълнение на утвърдените инициативи, отчитайки, че българските задгранични представителства получиха указания за изпълнението им в началото на м. септември 2017 г.

Съгласно Плана за подготовка на Българското председателство на Съвета на ЕС, приет с РМС №200/2017 г., през отчетния период продължи работа по разработването на Комуникационната стратегия и Културна програма на Българското председателство. Документът определя общата рамка на задачите и дейностите, необходими за информационното обезпечаване през 2017 и 2018 г. на подготовката и провеждането на шестмесечното ротационно председателство на България на Съвета на Европейския съюз.

Съгласно РМС № 200/2017 г. за приемане на Комуникационен план за Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., прогнозните средства в размер на 2 400 000 лв., предвидени за МВнР за изпълнение на плана, са разпределени както следва:

• 
  - 400 000 лева за изпълнение дейности през 2017 г.;
  
• 
  - 2 000 000 лева за изпълнение на дейности през 2018 г.
  

Предвид първото ротационно Председателство на Република България на Съвета на ЕС, беше обърнато специално внимание на необходимостта от координираното медийно и комуникационно обслужване на Председателството, което изисква съдействие от изпълнител с подходящ професионален опит и капацитет. В тази връзка през 2017 г. бе проведена обществена поръчка и сключен договор консултантска фирма APCO Worldwide SA за осигуряване на публичност чрез медийно и комуникационно обслужване на Българското председателство извън Република България, която оказва техническо съдействие при изпълнение на Комуникационния план за периода на Председателството. Основна задача на техническото съдействие е предоставянето на експертиза в сферата на публичните комуникации, която традиционно не е налична в рамките на държавната администрация. Изхождайки от формулираните цели и приоритети, изпълнителят оказва съдействие на МВнР в следните направления:

- публикации във водещи европейски издания, интервюта и репортажи в европейски телевизии;

- специализирани пътувания на малки групи от чуждестранни журналисти в България (вкл. логистично обезпечаване на посещенията);

- дигитална комуникация с използване на всички възможни канали (вкл. социалните медии), вкл. мониторинг на ефекта и динамиката на публичния интерес към темите;

- медийна и онлайн кампания за популяризиране на събитията от календара на председателството извън Българи и публични събития за представяне на приоритетите на Българското председателство и позициите на България по различните досиета.

- подпомагане на работата на българските официални лица при отразяване в чуждестранните медии.

С цел популяризиране на един от основните външнополитически приоритети на страната ни – темата Западните Балкани, през отчетния период е сключен договор с „Междинна станция” ООД за създаване на два аудиовизуални продукта (кратък информационен филм и видеоклип) с различни технически параметри за нуждите на външното измерение на Комуникационния план. През месец декември 2017 г. е сключен договор с „Ка ел Офис” ООД за изработка и доставка на информационни печатни материали 3 вида за целите на външното измерение на Комуникационния план. Информационните материали са предназначени за разпространяване от българските задгранични представителства в чужбина с цел повишаване на видимостта на България. Средствата са осигурени от предвидените за МВнР по Комуникационния план за 2017 г.

В плана са заложени типови дейности и индикативното им разпределение по географски региони. Ресурсното осигуряване, планирано за събития в сферата на публичната дипломация зад граница, се основава на предложения на българските задгранични представителства, отразяващи спецификите на политическата и обществена среда в държавите по акредитация. Дейностите зад граница са базирани и се осъществяват от българските дипломатически и консулски представителства в тясна връзка с календара на институциите на ЕС и с календара на събитията на Българското председателство. Съвпадащите с периода на Председателството национални празници, двустранни и многостранни годишнини, и други ключови международни събития са интегрирано отразени при планирането на събитията.

Като ключови се разглеждат държавите от ЕС със специален фокус върху основните европейски столици.

Предвид приоритетното значение на разширяването и интеграцията на Западните Балкани за нашата страна, специален фокус на комуникационните дейности във връзка с Председателството е поставен и в страните от Западните Балкани и Източното партньорство.

Приоритетна група за комуникация на Председателството зад граница са и държавите, където няма Делегация на ЕС и България се очаква да поеме местно Председателство: Иран, Катар, Кувейт, КНДР, Монголия.

Друга фокусна група са държавите, където имат седалища основните международни организации, с оглед на съществената роля на ротационното председателство за координиране на позицията на ЕС с тях (ООН, Съвет на Европа, ОССЕ).

Публични прояви, съчетани със съпътстващо културно събитие под егидата на Председателството, са планирани и в Северна и Южна Америка, както и в страни от Азия, Африка и Австралия.

Не на последно място следва да се отчете стартиралия през отчетния период проект, иницииран от дирекция „Пресцентър”, целящ постигането на по-добри резултати за навременното и професионално информиране на българската общественост, отчитайки глобални рискове, свързани с политическа нестабилност, тероризъм, организирана престъпност, природни бедствия и др., които засягат голям брой български граждани, изпаднали в кризисни ситуации при пътуванията им в чужбина. Дирекция „Пресцентър” потърси съдействие от ръководството на „Мтел”, „Виваком” и „Теленор България” в текстовото съобщение, което се изпраща от мобилния оператор при влизането в чужда държава да се включи и денонощен телефонен номер на МВнР. Очаква се проектът да бъде финализиран през 2018 г.