* * *
„Земята е пренаселена - категорична е прорицателката. - Нарушено равновесие между нашия и Отвъдния свят. Милиони и милиарди за кратко ще преминат в Отвъдността. Намаляло, но възродено, Човечеството след това ще поеме по нов духовен път".
Ведно с други пророци твърди: съществува "висш план" за бъдещето на човешкия род, достъпен за посветените. За дните след хаоса предвещава: „Предстои позитивна промяна. Новите генерации ще възстановят изконните ценности."
Слава Севрюкова се бои за Човечеството. Моли пощада. Не се ли сбъдне най-страшното й видение, духът й на небето тихо ще тържествува. Повече обича хората. Но, прониквайки в замисъла на Висшия разум, е категорична: „Както Христос помоли да го отмине горчивата чаша на страданието, но не стана, така и това ще е неизбежно за потомците."
Предсказва се с цел да настъпят изменения. Свише предначертаното ще се сбъдне. Пророкува се, за да се въздейства на хората.
Дано сказанията й са обезпокоителни сирени, подготвящи за опасности, които в сетния миг като по чудо да се разминат. Така, както не се състоя ядрена война. Дано Човечеството, запознато с прогнозите, е по-далновидно. И реагира адекватно. Дано неприятностите тревожат нашите очаквания. Не сбъдването им. Дано, дано, дано!
А дотогава - Бог да ни пази!
* * *
Слава не вещае края на света. Вслушана в свръх-сензорни локатори, взира се в Бъдещето. Недолюбва информационните бомби, заредени с взрив на мъртво родени сензации. Улавя безпокойствата на века.
От предсказанията остава горчиво чувство, но и проблясва искрица надежда: „Каквито и бедствия да ни сполетят, Земята няма да бъде срината. Животът, възстановен, ще продължи още по-бурно, устремен към единение с нейно величество Природата."
Отшумят ли върлуващите стихии в дебрите на душите, съзира „нов, по-смислен и разумен световен ред". Това ще е след края на "сервилния период" (така някои учени определят прехвалената ни съвременна епоха). След опустошителни катаклизми "оредялото Човечество ще поеме напред. Пречистено, умъдряло. Към Духовността".
„Без човека светът няма да изчезне. Без човещина сапиенсът е обречен на гибел" - напомня пророчицата. - „С предстоящите гибелни катаклизми ще настъпи поврат в ценностната система и тенденции на развитие.
От промените не бива да се боим. Ще разкрият неосветената страна на Силата. След родената в Америка шеста раса се задава много по-извисена - седма. Манипулаторите ще са овъзмездени. Егоизмът- също."
Становище, близко до това на Конфуций: „Най-доброто пред Човечеството е да се научи да надвива себе си".
* * *
Открай време се носят предзнаменования за апокалиптични изживявания. В ранното християнство са като близко очакване. Изпъстрят Библията - 27% от нея с предсказателско съдържание.
Кой пророк, отвратен от порочността на стария свят, не е прогнозирал безславния му срив? И, предрекъл времето, не се е провалял, очаквайки той да изчезне в определен ден или година? Промяната настъпва бавно, с векове.
За предстоящия "Апокалипсис, запечатан със седем печата", Библията твърди: „Този ден не знаят нито ангелите, нито Сина, а само един Отец." Според Светото писание, да се предвиди срока не е по човешките възможности. Въпреки това някои негови изследователи са убедени - живеем в "последните години на света" (Тимотей 2:1-5).
Кампании срещу ясновидците се водят открай време. С небивала ярост и острота пламват в Средновековието. И открай време не стихва интересът към тях. Далечни проблясъци и прокънтявания от тревожни бъдещи събития отекват в свръхизострените сетива на духовните учители. За задаващи се грандиозни промени намекват древноиндийските пророци. Касаят съвременната епоха, назована от тях "Кали юга" (ера на железния мрак), когато според тях предстоят бурни промени.
С умопомрачителни колизии за бъдещето ни стряскат и ранните еврейски мистици.
Нострадамус през XV век предвещава: „Надвисват природни бедствия, предшестващи колосален световен пожар".
("Краят на света", според завоалираните му предсказания, не би трябвало да е през месец юли 1999 г., както изтъкваха тълкувателите му. А и той не се състоя. Разбираема е съпротивата срещу подобни вещания. Правилното разчитане прогнозите на "краля на астрологията" е, че тогава ще е началото на „голяма световна криза". Не бе ли такова стълкновението в Персийския залив, предхождащо неодобрената от ООН коалиционна интервенция в Ирак? С инерционно разрастване в съседни и далечни държави?
Свършекът на човешката раса на Земята няма да се състои през 3 977 г, както приемат други тълкуватели на световния астролог - дотогава заключват обхват неговите предзнаменования.)
Внимателното вглеждане в центуриите на пророка на пророците разкрива - Нострадамус не е толкова мрачен. След "световния катаклизъм", изтъква той, се задава епоха на дълготрайно спокойствие: „Ще настъпи вселенски мир между Бога и човека. И той ще е за 1000 години."
Извън популярните предзнаменования, друга слабо известна прорицателка, англичанката Майка Шиптън (1488-1561) дава интересно описание на "последната война", слагаща край на всички стълкновения, без да определя кога ще се състои.
Кои прозрения на Нострадамус не са се сбъднали? Не будят ли загриженост странните съвпадения от изброените пророчества, аналогични с тревожните предупреждения на Слава? Тълкувателите на бележития провансалски астролог допускат - великите изпитания ще избухнат след 2 000 година. Предвижда: „Наводнения, суша и огън ще поразят Земята така, че да не остане незасегнато кътче от нея".
Болезненият въпрос е: кога? - В медитативен транс "спящият" американски пророк Едгар Кейси на свой ред оповестява края на съвременната цивилизация след 2000 година.
Това ли е несъстоялото се Бъдеще?
* * *
Махатма Мориа, духовен учител на Слава Севрю-кова, Николай Рьорих, Блаватска и мнозина високо посветени предупреждава: „По-ужасни от всички болести ще са разрушенията на слоевете около планетата!"
Щедрият наш "гостоприемник" (потвърждават неординерно мислещи учени) е "живо", "разумно" същество. Въпросът е: ще успее ли да се прояви в изпитанията Човечеството като разумно?
За мащабни катаклизми, свързани с епохална екологична катастрофа през столетието, говори и големият сръбски пророк от ХИХ-ти век Митар Тарабич:.
„... Ще бъдат замърсени въздухът и водата. Ще се изсипят планини от отрови по сините морета и земята. И хората ще почнат да мрат от болести."
Очевидци сме на всичко това. Според Световната здравна организация над 1.6 милиона души умират годишно поради ползване на замърсена вода.
„Сега са последни времена на света - предупреждава Петър Дънов. - Иде голямо наказание, понеже има омраза, злоба и непримиримост." "Промяната", според Учителя, ще се предизвика от разрастващия се нравствен упадък на Човечеството, отдалечило се от природния фундамент. Под "последни времена на света" има предвид познатия ни "стар свят". Според него след срива предстои обновление.
Без да е запозната с тези прозрения, Слава Севрю-кова конкретизира времето на някои геокатаклизме-ни сътресения: „Те ще са на етапи през известни интервали. Към третото десетилетие от второто хилядолетие ще е началото на злокобните събития". И уточнява някои от годините: „Част от тях ще са между 2025-2032".
В "Откровението" на св. Йоан Богослов Апокалипсисът се свързва с Антихриста. Той за 7 години ще обедини всички религии, подчинявайки света на себе си. Злокобни 7 лета. Невиждани природни бедствия тогава ще разтърсят планетата. Терор, войни и глад ще измъчват Човечеството.
2025-2032 - едва ли това са седемте обречени лета на разруха и глад, за които се говори в Откровението. Въпреки, че според пророчества от Новия завет, след седем години страдания Човечеството ще бъде изправено пред апокалиптичен сценарий.
Не е възможно и с най-модерни научни методи навреме да се прогнозират задаващите се мегабедствия. Странното в тези и по-късни предсказания - Слава фиксира срокове за тяхното сбъдване. Това за нея е изключение. На въпроси за конкретизиране на бъдещето, обикновено споделя: „Не мога да ви кажа. Във Вечността време отсъства. Единствено тук е, на Земята."
Ползвайки информация от извисени духовни пространства, възниква казус - времето, ориентир в извършващите се събития, според нея, е валидно само за нашия свят: „В Отвъдното хиляди години се събират в един земен миг." Избягваща хронологическа-та обвързаност, на въпроси за предстоящи събития отговорите й прозвучават така: „Няма да е скоро" или „Много вода ще изтече дотогава". Но кога точно? -не конкретизира дни, месеци, години. В редки случаи уточнява: „Виждам, числото е..."
В тази ситуация обаче оповестява някои от годините. Причината навярно е в значимостта на задаващите се колосални превратности.
За Ванга (на пророчеството и ще се спрем малко по-късно), крупни природни изпитания предстоят през 21 век. Не уточнява в детайли срока.
Нека направим любопитна историческа справка. Свети Малахий, живял през XII век, с точност предвижда досегашните папи на римокатолическата църква. Според него, след настоящия Бонифаций XVI на светия престол ще се изредят още само двама свети отци. Последният от тях, наречен "Петър от Рим", ще е "папата на Апокалипсиса".
{Слава Севрюкова черпи информация от "хрониките на Световното съзнание". До съзрените от нея серия природни сътресения в посочения период 2025-2032 година не е ли логично да се изредят двама папи? Но това ще е, ако приемем, че предсказанието й и това на се. Малахий се отнасят за едни и същи бедствия - б. а.)
Преди българската пророчица Едгар Кейси бе предрекъл: „Цивилизацията ще се саморазруши по пътя на Атлантида, не осъзнае ли, че смисълът на земния живот не е трупане на материални блага, а развиване на Духовност."
Близки до апокалиптичните изживявания в началото на двадесет и първото столетие вещае и Ван-га: „Знаете ли какво ще дойде след няколко години? Земетресения, огньове, наводнения, беди. От това много народ ще загине. Отвсякъде ще се бият, всичките народи ще са в един кюп... Хората ще намалеят. Стока няма да има. Овце, крави, кози за ядене няма да стават.
Вие не виждате каква мизерия иде. Хората ще ходят голи и боси, няма да има какво да ядат, ни отопление, ни осветление."
Преди изброените дотук прогнози, едно зловещо пророчество от календара на маите отдавна тревожи умовете: „На 21.12.2011 година ще настъпи краят на света." Съвпада с очакваната свръхактивност на земната кора през посочената година. Как жреците от древния изчезнал народ са го изчислили? Тогава ли ще избухне вулканичната система на Йелоустоун в Северна Америка с фатални последици?
Там ли ще завилнее „Апокалипсисът, запечатан със седем печата"? За онова време ли трябва да ковем "Ноеви ковчези"? Изграждат се от гредите на Търпението един към друг. Уплътняват със сплавта на Толерантността. Сковават с гвоздеите на Любовта. Свързват с въжетата на взаимната Подкрепа и помощ към слабите.
Ако през XXI век сме скептични към пророчествата, нека се обърнем към едно от научните светила. Исак Нютон, основоположник на механиката, откривател на гравитацията, формулирал фундаменталните физични принципи. Не може да бъде упрекнат в мистицизъм. Животът му е направляван от благородната идея да разкрие "тайната на Сътворението и законите, движещи света". След многогодишни математически изчисления предвижда: „Апокалипсисът ще настъпи през 21 век".
И той ли е от учените с етикет на неблагонадеждност, заподозрян в склонност към суеверие? Математически Нютон уточнява „точната година на тревожното събитие - 2060".
Може би, не предстои единичен катаклизъм, а маратон през определени интервали от природни сътресения - вулкани, земетресения, засушавания, урагани, наводнения, цунами.
Прекомерно много предупреждения за надвисваща близка опасност. Аналогични предизвестия от различни, независими един от друг източници. Подготвят за "катастрофални бедствия, следвани от обновяваща промяна". Съвпадение на предвиждания, направени в епохи на кристално чисти реки, езера и морета.
Границите на предстоящите събития като че все повече се затварят. И открояват в обезпокоителното екопланетарно състояние. Съвкупността от прозрения касаят едно и също време.
Трябва ли да се допусне да бъдат пречупени докрай крилата ни? Защо да безпокоим света с мегабед-ствия, нали не предстои неговият свършек? Може би това не са нищо повече от стряскащи здравия разум предупредителни напомняния за опасности? Може би се касае за своеобразен кармичен Апокалипсис на изброените големи пророци и учени, обсебени от зашеметяващи кошмарни видения?
„Докато не видиш ада, раят не ще ти хареса" -мъдро вещаят древните.
* * *
Ако по принцип може да се вярва на предсказания, логичен е въпросът: защо преди Втората световна война никой прогностик не предупреди правителствата за предстоящия междучовешки Апокалипсис с над 60 милиона жертви?
Няма място за ирония. Историята свидетелства: подобни предвиждания са правени неведнъж, при това доста преди началото на Втората световна. С точност е предречена от пророк Сирил Маклин. Убедително я предсказва и Ванга. Но кой им обръща внимание в ония времена на „здраво стъпило на земята Човечество, разкодиращо материята"? (Нима настоящите са различни?) Прогнозите сякаш са ни подминали.
„Предсказанията са каталози от грешки. Някои от тях верни... по случайност" - самодоволно ни втълпяват "рационално мислещи" капацитети. Разсеяно премълчавайки категоричните факти.
Открит е въпросът: защо водещите политици в първите десетилетия на XX век, загрижени за човешкия род, не вземат адекватни мерки при наличие на ясна информация, подготвяща за задаващото се?
Историята мълчи.
Прозорливите държавни водачи изглежда открай време отхвърлят "невъзможното". Те са "критично разсъждаващи реалисти, а не наивници". И... с "трезвостта" си успяха, а и сега като че са на път да ни запокитят в пропастта на поредния колапс.
* * *
Ще се сбъднат ли странно съвпадащите предвиждания? Какво ни очаква отвъд шокиращите бъднини?
Тъжно е, ако злините трябва да ни поучат повече от предупрежденията за тях. Ами ако това са само алармени сигнали? Да припомним предизвестието на талантливия медиум, френският моден дизайнер Пако Рабан, прогнозирал "катастрофално сриване" на руската космическа станция "Мир" над Париж.
Нима се състоя?
Глътка облекчение. Човечеството не е обречено да робува на предсказания. Животът - на схеми. Страшният ден може да се осъществи само в дебрите на възбуденото въображение.
Битката с предизвикателствата на стихиите не е започнала. Може би засега само се тестват възможностите на Човечеството да се защити? Вероятно катастрофата ще настъпи първо в душите. След това - в реалността. Ако проявим разум, ще действаме преди, а не подир грохота на събитията.
Кое е по-гибелно - публикуването на стряскащи предзнаменования? Сбъдването? Уморената Земя ли ще се отърси от населяващата я неразумна плът, с елиминиране на "милиони и милиарди души за кратко"? Или предсказанията са раздърпано космическо плашило, залюшвано от вихри звездни? А, може би, трябва да приемем пророците до доказване на противното. Но нима задаващото се вече не пълзи сред нас?...
Малцина са нащрек за опасността. Нехаем, улиса-ни в делнични грижи по оцеляването. По-изкусителен е чарът на непредвиденото. Дали ще приемем или отхвърлим предсказанията - чувството е стадно. Кой припкащ подир стадото, е оставил следи?
Колкото по-несигурни са времената, толкова по-податливи сме на страхове за предстоящ край. Нима от памтивека не витаят из въздуха "автентични предупреждения за свършека на света"? А той -несъвършен, дори малко луд, е жив, жилав, цялостен.
Ще се сгромоляса една остаряла епоха, за да покълне от пепелищата, по-съвършена. Предстои раздяла с миналото, не реален край на света. Слава Севрюкова никога никъде не говори за такъв.
Глътка оптимизъм. Трябва ли панически да тръпнем? Нима Земята е помръднала на сантиметър от оста си от епохата на Колумб, от времето на Рим, от великолепните древни мистерии на великия Египет?
Не е помръднала?...
* * *
До тук с пророците. Нека проследим становищата на съвременните учени. Все по-често напоследък и те алармират за опасност от крупни катаклизми.
Земята се люшка от периоди на спокойствие към сривове и сътресения. Засега е в етап на затишие и мек климат. Но съвремието е изключително кратък отрязък от многомилионната история на планетата.
Ако в близко бъдеще се задават катаклизми, това едва ли ще е дебютът на Гея в многобройните й премеждия. Грандиозни катастрофи са я спохождали. Отдалечени са във времето, за да се съхранят в паметта на цивилизациите. А и човекът при някои от тях още не се е появил. Епизоди за страховити бедствия са документирани в древни книги (библейският Потоп, Атлантида, Лемурия, континента Му).
В минали геоложки времена лицето на Гея не престава да гримасничи, понесло белези от опасни космически срещи. След гигантски катастрофи многократно до неузнаваемост се променя.
Нека опитаме да ги систематизираме, акцентирайки на по-значимите.
Преди 4,5 милиарда години огромен астероид катапултира в Синята планета. Слава Богу, по онова време на нея още няма живот. Не е трудно да си представим какво би станало.
Преди 215 милиона години друг "небесен странник" със свистене се врязва в нея, спокойно рееща се из безбрежния Космос. Остро я разтърсва. Ужасяващи последици. Дебел слой прах обилно я покрива.
Само преди 49 000 години пореден масивен астероид се забива в Аризона. Последиците - гигантски кратер. И не само това...
* * *
Геокатаклизмени изменения се предизвикват и от неукротимите енергии, бушуващи в недрата на планетата.
През късната Юра на мястото на Европа от океана се подават няколко разпръснати острова. Бъдещият континент е почти под водата. По-късно изплува под влияние на мощни геотектонични сили.
Учените считат, че това се извършва разлято във времето, почти незабележимо. Но дали е така? Ами ако материкът е изплувал внезапно от синята безбрежност в резултат на колосален вътрешен "спазъм"?
Преди 120 милиона години под влияние на неудържимо тектонично напрежение мащабно се разкъсва земната кора - обособяват се континентите. Тогава се оформя мостът на Беринговия проток.
Под въздействие на тези сили преди около 100 милиона години Австралия се отделя от огромния материк Пангея.
Крупни изменения неузнаваемо променят планетарния релеф и през Креда. Тогава се надига морското равнище. Земята се преобразява. Настоящата пустиня Гоби се преобразява в блатен рай за гигантски древни гущери.
Преди 70 милиона години мощни вулканични изригвания в Пасифика образуват Хаваите. Десет милиона години по-късно островите край Индия се отделят от праконтинента Гондвана. По същото време Индийската геоплоча се сблъсква и притиска в Азиатската. Възникват Хималаите. Те и сега не престават да растат с около 5 сантиметра годишно.
Някога остров Малта е съставка от провлак, свързващ Европа с Африка. По него между двата континента мигрират животни. С разрастване океанското ниво голяма част от провлака се оказва под водата.
От напрежението между Африканската и Европейска плоча преди 65 милиона години земната повърхност се надига. Появяват се Атласките планини в Африка. По същото време започва масов мор сред динозаврите.
Някои учени считат, че средно на 100 милиона години се извършват мегапромени на земната кора, с обновяване на флора и фауна. Други изследователи доказват: преди 70 000 години Индонезия е обхваната от грандиозно вулканично изригане. Резултатът -поредна ледникова ера. Човешките поселения в Африка рязко оредяват. Европа и Азия са необитаеми. Оцеляват не повече от 2-3000 индивида.
Древни саги загатват за непозната периодика в земните колизии. Нека припомним легендите за безвъзвратно изчезналите в океана континенти Атлантида, Лемурия и Му. Информация за тях достига от епохата на писменото слово. Немного далечна история. Високо развитата цивилизация на Лемурия е потопена преди около 16 000, Атлантида - преди 12 000 години.
Да не пренебрегваме грандиозния Потоп, отразен със страхопочитание в Библията и в множество предания, ширещи се по света. Реалността на събитието вече е научно доказана и е на път да бъде обяснена. Разбира се, "оня катаклизъм" е бил в по-ограничен мащаб от описания в потресаващите старозаветни хроники. Учените го датират отпреди 12 000 години.
(Странно съвпадение с потъването на Атлантида - б. а.) За повечето изследователи античните легенди отговарят на реални исторически събития. По същото време настават климатични изменения. Глобалното затопляне свършва. Завръщат се ледовете. Почва засушаване.
Само 3 000 години по-късно, след краткия Ледников период, морското равнище на планетата се покачва, заливайки част от равнините. Това е последното засега мащабно изменение релефа на Земята.
* * *
Предупрежденията за предстоящи евентуални природни аварии едва ли са плод на фриволни фантазии. Такива са настъпвали неведнъж. Преди две хилядолетия в катастрофално сеизмологично бедствие в Средиземно море потъва завинаги египетският град Хераклеон, недалеч от Александрия. Археологическите изследвания доказват - заличен е внезапно.
Трябва ли да припомняме избухването преди повече от 3000 години на вулкана на остров Сан Торин, събитие, потресло античността? Резултатът - изчезва цветуща цивилизация, критско-микенската. Известно е какво сполетява за броени дни римските Херкулан и Помпей.
Древните български земи не са подминати от гео-физичните промени. В околностите на Каварна Черно море през античността бавно или ненадейно поглъща римския град Бизони. След катастрофално земетресение през 740 г. пр. н. е. част от Анхиало (Поморие) се оказва в морето. Тогава се образува лечебното днес Поморийско кално езеро.
1350 г. след Христа е една от най-съкрушителните за Човечеството в по-ново време. Масиви от бреговете на Северно и Балтийско море са отнесени от водите. От хрониките узнаваме: изпитанията сякаш са недостатъчни, та в онези времена в нечуван мащаб се развихря нещо още по-страшно - чумата. Оредява с една трета населението на градовете от Китай до Италия. Скоро след това османските пълчища поемат да завоюват Балканите, без да срещнат сериозен отпор. Не е ли тук една от причините? Защо историците неоправдано пренебрегват този факт?
В злачната дотогава Гренландия (в превод Зелена земя - б. а.) през същия период внезапно се настанява безконечна зима. Викингите изоставят селищата си на острова. Скована в ледове, сурова, променена до неузнаваемост, Гренландия до днес е недружелюбна.
Земетресения по Средиземноморието в оная зло-кобна епоха унищожават много градове. По небето -сочат старинни текстове - изгряват "огнени знаци". По земята със свистене се врязват "пламтящи, нажежени до червено камъни" (метеорити - б. а.). Оцелелите в усилните години навярно са имали усещане за най-страшното - свършека на света.
Но и най-дяволски черните изпитания отминават. Човешката раса не само се съхранява, а и продължава устремно напред. Променена.
Не свършват обаче природните аварии. Незаличимо от паметта на хората в по-ново време е избухването на вулкана Мон Пеле на остров Мартиника през 1902 година? За две минути загиват над 30 000 души. Тунгузкият метеорит пък опустошава за миг огромни територии от живата природа в Сибир през трагичната за Русия 1908 година.
Сподели с приятели: |