се различават безличните глаголни форми (Mjerznje)

jěm jěmy jěmoj

Сегашно деепричастие: jědźo;

Минало деепричастие: (na)jědši so;

Деятелно причастие: jědźacy;

Страдателно причастие: (na)jědźeny;

Ł-во причастие: jědł;

Имперфект: jědźach;

Аорист: zjěch;

Отглаголно съществително: jědźenje.

7. 
   Глаголът měć.
   

Сегашно деепричастие: mějo;

Минало деепричастие: (wot)měwši;

Деятелно причастие: mějacy;

Страдателно причастие: (wot)měty;

Ł-во причастие: měł;

Имперфект: mějach;

Аорист: (wot)měch;

Бъдеще време: změju, změješ;

Отглаголно съществително: měće.

8. 
   Глаголът směć.
   

směm směmy směmoj

Ł-во причастие: směł;

Имперфект: smědźach;

Отглаголно съществително: směće.

9. 
   Глаголът wědźeć.
   

Сегашно деепричастие: wědźo;

Минало деепричастие: (do)wědźawši so;

Ł-во причастие: wědźał;

Имперфект: wědźach;

Аорист: dowěch so;

Отглаголно съществително: wědźenje.

Някои други неправилни глаголи:

Чрез времето на глагола се показва отношението на действието към изказването. Отношението се характеризира с признаците “предходност, едновременност и следходност”. За формалното изразяване на тези признаци горнолужишкият език използва следните глаголни времена:

1. 
   Сегашно време (praesens, přitomnosć):
   

2. 
   Бъдеще време (futurum, přichod):
   

2.2. Синтетично бъдеще време: wuhladam, wuspju so, nakupju, póńdu, ponjesu, poćahnu;

3. 
   Минало време (praeteritum, zańdźenosć):
   

3. 2. Плусквамперфект, аналитично минало време (pluskwamperfekt): běch hladał / wuhladał, běch spał / so wuspał, běch kupował / nakupił;

3. 
   Имперфект и аорист, синтетични минали времена (imperfekt, aorist): hladach / wuhladach, spach / wuspach so, kupowach / nakupich.
   

1. 
   В значение на минали действия (това е т. нар. praesens historicum): Hdyž běch ja w tajkich myslach zanurjeny, wubudźi mje křipjenje durjow, ja so postróžany wobroću a wuhladam – nana.
   
2. 
   В значение на бъдещи действия (това е т. нар. praesens propheticum): Jutře jědu do města. Přichodny tydźeń pisamy dźěło. Přestań a smój hotowaj.
   

a-спреж.: i-спреж.: e- спреж.:

2.л. –š, -iš, -eš;

3. л. –ø, -i, -e;

Дв. ч. 1. л. –moj, -imoj, -imoj;

2., 3. л. –taj, -tej, -itaj, -itej, -itaj, itej;

2. л. –će, -iće, -eće;

3. л. –(j)a, -(j)u, -a, -u, -eja, -a.
Образуването на сегашно време по-подробно е дадено в раздела “Спрежение на глаголите”.


Бъдеще време – Přichod

Бъдеще време изразява следходност на действието по отношение на изказването. Бъдеще време в горнолужишкия език има две форми – проста (синтетична) и сложна (аналитична).

1. 
   Просто бъдеще време образуват глаголите от свършен вид. Те нямат сегашно време и използват за образуване на просто бъдеще време личните окончания на сегашно време, срв.: přečitam, přečitaš, wuspju so, wuspiš so и др.
   
2. 
   Глаголите от несвършен вид образуват сложно бъдеще време по модела: просто бъдеще време на глагола być + инфинитива на пълнозначния глагол: budu čitać, budźeš čitać, budu spać, budźeš spać и др. Формите на просто бъдеще време на глагола być са:
   

В двойствено число формата budźetaj се отнася за одушевените съществителни от мъжки род, а формата budźetej за всички останали.

Само синтетична форма за бъдеще време имат глаголите hić, njesć, wjesć, wjezć, lećeć, lězć, jěć, ćěrić, ćahnyć. Тези глаголи образуват бъдеще време с помощта на префикс po-, като не променят вида си, т. е. остават си глаголи от несвършен вид:

hić-póńdu,

njesć - ponjesu,

wjesć - powjedu,

wjezć - powjezu,

lećeć - poleću,

lězć - polězu,

jěć - pojědu,

ćěrić / hnać - poćěrju, poćahnu и др.
Примери за употребата на тези глаголи: Jutře póńdu na wopyt k přećelej. Ponjesu blešku palenca. Mać powjedźe choreho syna k lěkarjej. Jelizo chceće, powjezu jeho z awtom do chorownje.

Глаголът měć образува бъдеще време с помощта на префикс z-: změju, změješ, změje. Пример за употребата на този глагол: Jutře změju chwile, přińdź, prošu, zdypkom w pjećich.

И на книжовно, и на разговорно равнище в горнолужишкия език се допуска образуването на форми за аналитично бъдеще време и с глаголи от свършен вид, срв.: budu wohladać, budu namakać, budźe so zwjeselić, budźemy poswjećić, zapłaćić to budźemy и др.