Селестинското пророчество Джеймс Редфилд

Погледнах към Санчес. Той изглеждаше по същия начин. За моя изненада всичко започваше да изглежда така: пирамидите, камъните под краката ми, гората наоколо, ръцете ми. Красотата, която възприемах, пре­възхождаше всичко, което бях преживявал преди, дори и на върха на хълма.

- Когато хората започнат да издигат вибрациите си до ниво, при което останалите няма да могат да ги виж­дат - продължи Джулия, - това ще бъде знак, че ние преодоляваме границата между този свят и онзи свят, от който сме дошли и в който отиваме след смъртта си. Това съзнателно преминаване е пътеката, посочена ни от Христос. Той се е отворил за енергията, тъй че е ста­нал толкова лек, че можел да ходи по водата. Преодолял е смъртта още тук, на Земята и е бил първият, който е прекосил отвъд, за да отвори физическия свят за духовния. Неговият живот е показал как може да стане това и ако ние се свържем със същия източник, можем да тръгнем по същия път, стъпка подир стъпка. В няка­къв момент всеки ще започне да вибрира достатъчно високо, тъй че ще можем да вървим по небето, запаз­вайки същата си форма.

Забелязах, че Уил бавно приближава към нас. Движенията му изглеждаха необикновено грациозни, ся­каш се плъзгаше.

- Откровението казва - продължи Джулия, - че по­вечето индивиди ще постигнат това ниво на вибрация през третото хилядолетие, и то групово с хората, с ко­ито са близки. Но някои култури в историята вече са постигнали тази вибрация. Според Деветото откровение майте са прекосили отвъд заедно.

Джулия рязко спря да говори. Зад нас чухме приглу­шени гласове на испански. Десетки войници навлизаха в руините и идваха право към нас. За моя изненада, не почувствах страх. Войниците продължиха да вървят в наша посока, но за учудване не точно насреща ни.

- Те не могат да ни видят! - възкликна Санчес. -Ние вибрираме на твърде високо ниво!

Отново погледнах към войниците. Той беше прав. Те вървяха на шест-седем метра от нас, без изобщо да ни забелязват.

Внезапно чухме силни викове на испански близо до пирамидите вляво. Войниците най-близо до нас се спря­ха и се втурнаха в тази посока.

Напрегнах се да видя какво става. Друга група войни­ци се появиха откъм гората, сграбчили за ръце двама души - Добсън и Фил. Бях разтърсен от тяхното залавя­не и усетих как нивото на енергията ми се понижи. Погледнах към Санчес и Джулия. И двамата бяха впе­рили поглед във войниците и изглеждаха също така обезпокоени.

- Почакайте! - като че ли се чу викът на Уил от обратната посока. - Не губете енергия!

Не толкова чух, колкото усетих думите му. Звучаха леко завалено.

Обърнахме се и видяхме Уил, който бързо прибли­жаваше към нас. Докато го гледахме, той изглежда ка­за още нещо, но този път думите му бяха напълно неразбираеми. Дадох си сметка, че трудно се съсредо­точавам. Образът му започваше да става мъглив и изкривен. Постепенно, докато гледах, без да мога да по­вярвам на очите си, той напълно изчезна.

Джулия се обърна към мене и Санчес. Нивото на енергията й беше по-ниско, но тя беше напълно непоколебима, сякаш случилото се току-що я бе нака­рало да проумее нещо.

- Не успяхме да задържим вибрацията - каза тя. -Страхът понижава вибрацията неимоверно много.

Тя погледна към мястото, където Уил бе изчезнал от погледа ни.

- В Деветото откровение се казва, че някои хора мо­гат да прекосят отвъд понякога, но всеобщо това няма да може да се осъществи, докато не преодолеем страха, докато не успеем да поддържаме едно достатъчно високо вибрационно ниво при всички обстоятелства.

Вълнението на Джулия нарасна.

- Не виждате ли? Още не можем да го постигнем, но ролята на Деветото откровение е да спомогне да повяр­ваме в своите възможности. Деветото откровение посоч­ва каква е целта, към която вървим. Останалите откровения създават картина на света като свят на невероятна красота и енергия и на самите нас като хора, които уве­личават своята връзка с него и виждат тази красота.

- Колкото повече красота можем да видим, толкова повече еволюираме. Колкото повече еволюираме, тол­кова на по-високо ниво вибрираме. Деветото открове­ние ни показва, че в последна сметка нашата повишена възприемчивост и вибрация ще ни отворят за небето, което е вече пред нас. Само че още не можем да го видим.

- Винаги когато се съмняваме в пътя, който следва­ме, или губим перспективата на процеса, трябва да пом­ним към какво еволюираме, какъв е смисълът на целия живот. Да постигнем небето на Земята - ето защо сме се родили на света. А сега знаем как може да бъде пос­тигнато това... как ще бъде постигнато.

Тя млъкна за миг.

- Деветото откровение споменава, че съществува и Десето откровение. Струва ми се, че то трябва да разкрие...

Преди да довърши мисълта си, картечен огън изби каменните плочки край нозете ни. Всички залегнахме на земята, закривайки главите си с ръце. Никой нищо не каза, докато войниците дойдоха и конфискуваха кни­жата ни и поведоха всеки от нас в различна посока.

Първите седмици след залавянето ми бяха прекара­ни в постоянен страх. Енергийното ми ниво чувствител­но се понижи, когато един след друг офицерите ме раз­питваха и ме заплашваха във връзка с Ръкописа.

Аз се правех на загубил ума и дума турист, който нищо не разбира. В края на краищата, наистина не зна­ех кои от останалите свещеници притежаваха копия и доколко се е разпространил документът сред широката общественост. Постепенно тактиката ми проработи. След време офицерите като че ли се умориха от мене и ме предадоха на група цивилни служители, които възп­риеха различен подход.

Тези служители се опитваха да ме убедят, че пъту­ването ми до Перу е било лудост от самото начало, затова защото според тях Ръкописът никога всъщност не е съществувал. Те твърдяха, че откровенията са измис­лени от малка групичка свещеници с намерението да предизвикат бунт.

Бил съм заблуден, казваха ми служителите, и аз ги оставих да си приказват.

След още време разговорите ни започнаха да стават едва ли не близки. Всички започнаха да се отнасят към мене като към невинна жертва на този заговор, като към лековерен янки, който е чел твърде много приключенски романи и се е озовал изгубен в чужда страна.

И понеже енергията ми беше паднала ниско, може би щях да се поддам на това промиване на мозъка, ако не беше станало нещо друго. Ненадейно бях препратен от военната база, където бях задържан, в една държав­на следствена служба близо до летището на Лима -служба, където беше задържан и отец Карл. Това съв­падение ми върна част от загубената вяра.

Разхождах се в открития двор, когато за първи път го видях, седнал на една пейка да чете. Приближих като едва сдържах вълнението си и се надявах да не привлека вниманието на служителите вътре в сградата. Когато седнах до него, той вдигна поглед към мен и се усмихна.

- Очаквах те - каза ми той.

- Така ли?

Остави книгата настрана, очите му грееха от радост.

- Веднага щом пристигнахме заедно с отец Костус в Лима - поясни той, - ни задържаха поотделно и аз отто­гава съм тук под арест. Не зная защо, но като че ли ни­що не се случваше. Тогава започнах непрекъснато да си мисля за тебе - той ме погледна многозначително. -Затова и реших, че ще се появиш.

- Благодарен съм на съдбата, че те срещам -казах аз. - Научи ли какво се случи при Селестинските руини?

- Да - отвърна отец Карл. - Поговорих за малко с отец Санчес. Държаха го тук един ден, след което го отведоха.

- Как е? Знаеше ли нещо за останалите? А ми той? Дали няма да го хвърлят в затвора?

- За другите нищо не знаеше, а що се отнася до него самия - нямам представа. Стратегията на правителст­вото е методично да издирва и унищожава всички ко­пия на Ръкописа. После да представя цялата работа ка­то огромна измислица. Вероятно всички ще бъдем на­пълно дискредитирани, но никой не знае какво още смя­тат да правят с нас.

- Ами копията на Добсън - казах аз, - Първото и Второто откровение, които са били оставени в Щатите?

- Вече са му ги отнели - отвърна отец Карл. - Отец Санчес ми каза, че агенти на правителството са откри­ли къде са укрити и са ги откраднали. Очевидно е, че перуанските агенти са плъзнали навсякъде. Знаели са за Добсън от самото начало, както и за твоята приятел­ка Чарлин.

- Значи според тебе, когато правителството прик­лючи с тази акция, няма да са останали никакви копия?

- Само по чудо може да остане нещо. Извърнах се. Усетих как придошлата ми енергия намалява.

- Ти разбираш какво означава това, нали? - попита отец Карл.

Погледнах го, но нищо не казах.

- Това означава - продължи той ,- че всеки от нас трябва съвсем точно да запомни какво е казано в Ръкописа. Ти и Санчес не сте успели да убедите карди­нал Себастиан да се откаже да го преследва. Но все пак сте го задържали достатъчно дълго, за да бъде разбра­но Деветото откровение. Сега съдържанието му трябва да се разпространява устно. Това е една от твоите задачи.

Почувствах се така, сякаш над мен се упражняваше насилие и станах резервиран. Облегнах се на пейката и се загледах встрани, което накара отец Карл да се разсмее. Тогава, точно в този момент и двамата усетихме, че няколко служители от посолството ни наб­людават от един прозорец.

- Слушай - каза бързо отец Карл. - Отсега нататък откровенията трябва да бъдат споделяни с хората. Всеки човек, щом веднъж добие познание и се увери, че информацията е истинна, трябва да предаде познанието на всеки, който е готов за него. Свързването с енергията е нещо, към което хората трябва да бъдат открехнати, да говорят за него и да го очакват, в противен случай цяла­та човешка раса може да се върне назад към старата претенция да се търси смисъла на живота в това човек да упражнява власт над другите и да експлоатира планетата. Ако се върнем към подобни занимания, то­гава няма да можем да оцелеем. Всеки от нас трябва да направи всичко, което може, за да извади това послание на бял свят.

Забелязах, че двамата служители бяха излезли вън от сградата и се бяха отправили към нас.

- И още нещо - тихо каза отец Карл.

- Какво? - попитах аз.

- Отец Санчес ми каза, че Джулия е споменала не­що за Десето откровение. Още не е открито и никой не знае къде би могло да се намира.

Служителите бяха досами нас.

- Все ми се струва, че ще те освободят - продължи отец Карл. - Може да се окажеш единственият, който да го потърси.

Мъжете внезапно прекъснаха разговора ни и ме по­ведоха към сградата. Отец Карл се усмихна, махна ми с ръка и каза още нещо, но аз не можех напълно да му обърна внимание. Веднага щом отец Карл спомена за Десето откровение, бях погълнат от мисълта за Чарлин. Защо ли се замислих за нея? Как ли беше свързана тя с Десетото откровение?