-
Същност и значение на селското стопанство
Аграрната сфера е един от значимите сектори на националното стопанство. Развитието на аграрния сектор е свързано с икономическата активност на субектите в икономиката и комплексното развитие на националната икономика.
В тесния смисъл на думата, под селско стопанство се подразбира производството на селскостопански продукти за прясна консумация и суровини за преработвателна промишленост.
В широкия смисъл на думата се разбира – лесовъдство , рибовъдство, гъбарство, бубарство и други.
В аграрния сектор могат да се включат отрасли, които произвеждат селскостопанска техника, химически торове и препарати, реализацията на продукцията и други отрасли, свързани със селското стопанство.
Аграрната сфера се разглежда като комплекс от произвеждащи, преработващи и снабдяващи производствения процес дейности, свързани с животните и земята, осигуряващи материал за промишлеността и отрасъла. В този смисъл се включват три елемента:
-
Класическия земеделски сектор.
-
Агробизнес сектор
-
Отрасли свързани с обслужването им.
Земеделието има за задачи да произвежда продукти от растениевъдството и животновъдството за храна, натурални влакна и суровини за промишлеността.
Агробизнесът има за цел да осигури преработката и дистрибуцията на селскостопанските продукти и суровини, както и снабдяването на селското стопанство с индустриални средства за производство.
Обслужващия сектор се свързва с обслужването с научни знания, ветеринарно - санитарни услуги, ремонт и поддръжка на техниката.
Тази система е изградена от звена между които съществува важни връзки.
Селскостопанския отрасъл придобива голям мащаб, защото населението и земята са разпределени неравномерно на планетата.
-
Земеделието има за задача да задоволява потребностите на населението от храна, естествени суровини – за текстилната промишленост /памук, лен, коноп, коприна и т. н./и е източник на суровини за хранително – вкусовата промишленост, той също формира и една значителна част от експортната листа.
-
Чрез земеделието човекът използва естествените ресурси – земя, въздух, слънчева енергия и други. Земята и биологичните средства правят възможно превръщането на природните фактори в производствени фактори. Човешките блага се умножават, когато се комбинират в производствения процес, природни с индустриални природни фактори.
-
Развитието на земеделието е предпоставка за развитието на човешките дейности и увеличаването на заетостта: Чрез развитие на преработвателната промишленост, реализация, производство, транспорт, книгоиздаване и други.
Развитието на земеделието оказва голямо влияние върху работните места и в другите отрасли, обслужващи входа и изхода на производствената система.
Развитието на земеделието е обвързано с опазването на околната среда и снабдяването на населението с екологично чисти продукти.
Земеделието е един от отраслите в които има възможност да се продължат семейни традиции, съвместна работа с членовете на семейството, собствеността на ресурса земя, свобода на действие и независимост.
Чрез диверсификацията на земеделското производство стана възможно разширяването на бизнес обхвата във фармацията, производството на морски деликатеси и други.
1.2. Място и роля в националната икономика
Стопанството на страната е съвкупност от производствени отрасли, институции и социални дейност. Към производствените отрасли се отнасят промишлеността, земеделието, строителството и други, отличаващи се от средствата за производство.
Производството на земеделски продукти е най – обширният и жизнено необходим отрасъл на националното стопанство. В него се произвеждат хранителни продукти от растителен и животински произход, както и суровини за промишлеността. Производството на хранителни продукти е най - важното условие за съществуването на човечеството и за всяко производство. Земеделието предоставя продоволствие на заетите в отраслите и суровини за промишлеността. То зависи и от продуктите на промишлеността – химикали, машини, строителни материали. Много са обективните /средства на труда/ и не регулируемите фактори /климат/, влияещи на земеделското развитие да изостава от промишлеността.
В процеса на развитие на българската държава, земеделието заема основно място в националната икономика. В резултат от индустриализацията на страната, относителния дял на отрасъла в БВП постепенно намалява, а абсолютния обем на производството в натура непрекъснато нараства.
До 1945 година селското стопанство е главен отрасъл на националната икономика, в който се създават 59 % от БВП и 65 % от националния доход. Селското стопанство формира основната износна листа, а 87,2 % от валутните постъпления са в резултат от износ на суровини и преработени селскостопански продукти. Това характеризира страната ни като чисто аграрна, със слабо развита инфраструктура и индустрия.
След 1945 г. земеделието има реална икономическа възможност за излизане от кризата след войната, за създаване на модерна индустрия и инфраструктура и за собственото си модернизиране в кооперативни стопанства. В следващият период относителния дял на земеделието намалява поради по бързото развитие на другите отрасли на материалното производство. Към 1970г. – 1989г., той осигурява ≈ 14 % от БВП и ≈ 16 % от националния доход. След 1989г. Тези показатели показват тенденции на намаляване с колебания през годините 11 % - 13 %. спадът в относителните показатели е свързан с общия спад в националната икономика – периодът е свързан с намаляване на производствената продукция в натура. Това е причина да се проявява продоволствена криза през годините.
През 1995 г. въпреки тежката криза на производството земеделието създава около 13 % от БВП. През същата година 24% от работоспособното население намира препитание в земеделието и хранително-вкусовата промишленост.
Тези стойности не дават реалната представа за социалното значение на земеделието и хранително вкусовата промишленост и то не може да се изразява количествено. България е страна която има благоприятни природни условия за да се самозадоволява с хранителни продукти. Аграрната сфера е била експортно ориентирана. В 80 –те години в България се е достигнало равнище на потребление, близко до някои европейски страни и са се произвеждали висококачествени продукти. На населението са се предлагали все по – качествени хранителни продукти при постоянно снижаване на относителното им тегло в националния доход.
В бъдеще земеделието и хранителната промишленост ще се произвежда продукция както за лично благо, така и за износ. Отраслите трябва да са в състояние да задоволяват изискванията на чужденците с екологично чисти продукти. Това предполага че в страната ще се развие широк вътрешен пазар, който е стимулира производството и в количествено и в качествено отношение.
Социалната насоченост извежда отрасъла сред приоритетите на обществото. Сега приоритетът на земеделието се обуславя от необходимостта да се задоволяват определени потребности. Да се влагат средства в земеделието, означава отрасълът да помогне на икономиката за излизане от криза. На земеделието трябва да се гледа като а приоритетен отрасъл.
1.3. Особености на селскостопанското производство – икономически последици
Главна особеност на земеделското производство е преплитането на икономическия с естествения процес на възпроизводство. Това означава, че без да е завършил естествения възпроизводствен процес, икономическия възпроизводствен процес не може да започне отново.
Производствения процес в земеделието не зависят от волята на човека. Земеделецът не може да започне работа, докато условията не позволяват това /докато достатъчно не засъхне земята след дъжд/. Времето за засяването и прибирането на културните растения зависят от изискванията на всяко културно растение.
Главната особеност на земеделското производство се обуславя от няколко по-конкретни особености. Някои по-важни от тях са:
1/ Основно и незаменимо средство за производство в земеделието е земята. Земята е основа за изграждане на стопанството. Върху нея се организира производството на растителни и животински продукти. Земята функционира в производството като средство на труда, когато се обработва за да се получи реколта и като предмет на труда, когато я обработваме и наторяваме с цел да се получат необходимите продукти на хората.
Земята е ограничено по размер средство за производство.
-
Абсолютна стойност – определени физически граници.
-
Относителна – благодарение на науката и техниката може да се използва определен размер от земята за земеделски цели.
2/ В земеделието се използват биологични средства за производство. Те понякога функционират като средство на труда, а понякога и като предмет на труда. За да се използват и възпроизвеждат успешно живите организми в земеделието е нужно хората да приспособят принципите и законите на икономиката към изискванията на биологичните закони. Техническата мисъл не е създала технически средства функциониращи производително, запазвайки растенията и животните от повреди.
3/ Несъвпадение на работния период с времето на производство. Той се определя от естествения процес на развитие на растенията и животните. Това време е по-продължително от времето през което са под въздействие на труда. Тук се проявяват като особеност – сезонността на земеделското производство, неравномерното използване на труда и средствата за производство и неравномерното постъпване на паричните средства.
4/ Пространствена разсъсредоточеност на земеделското производство. То не може да се концентрира на малка поземлена площ, както промишленото производство. Тук също съществуват икономически и технически проблеми.
5/ Зависимост на земеделското производство от природните условия. Климатичните условия са активен производствен фактор в земеделското производство и човек трудно може да ги променя, но може да ги използва така, че да получава повече продукция във всяка точка на земното кълбо. Това се извършва чрез райониране, комбинираме и други, с цел да се използва производствения фактор, който е и безплатен.
6/ Ниска подвижност на производствените разходи. Ресурсите вложени в животновъдството, трайните насаждения и мелиоративните системи бавно се прехвърлят от една дейност в друга.
7/ Друга особеност е голямата фиксираност на вложенията. Част от изградените фондове не може да се използват за други цели и преустановяването на дейността им означава да се ликвидират физически. Друга част може да се използва в сходни производства и дейности.
8/ Продължителен е времевият лаг от вземането на едно решение до реализацията му или от промените на пазара до приспособяването на производителите към тях.
9/ Земеделието и някои производства се отличават с ниски еластичност на търсенето.
Развитието на земеделието има отношение към всички хора задоволяване на населението с достатъчно и качествени храни и на достъпни цени.
Селското стопанство е инициатор, подбудител на икономическа активност и колкото по-продуктово става то, толкова повече ресурси могат да се заделят за развитието на други отрасли.
То има мултиплициращ ефект върху цялата икономика. Разширяването и интензификацията на селското стопанска производство увеличава пазарите на средства за производство, активизира и по-пълно натоварва производствените мощност без нови инвестиции в индустриално те отрасли. Увеличава се обемът на търговията на вътрешния и външния пазар. Потребителите могат да консумират качествени, пресни и преработени продукти при по-ниски цени и висок асортимент.
Сподели с приятели: |