Те­ма 1 об­Х­ват на мак­РО­ико­НО­МИ­КА­ТА. Ос­нов­ни кон­цеп­ции

Те­ма 2

Пър­ви­ят проб­лем, кой­то тряб­ва да бъ­де ре­шен, е то­зи за ста­тис­ти­чес­ко­то из­мер­ва­не на спо­ме­на­ти­те по-го­ре мак­ро­ико­но-ми­чес­ки про­мен­ли­ви, ко­ито ха­рак­те­ри­зи­рат ця­лос­т­на­та сто­пан­с­ка дейност, със съ­от­вет­ни ста­тис­ти­чес­ки по­ка­за­те­ли, по­каз­ва­щи раз­ви­ти­ето на ве­ли­чи­ни­те в ди­на­ми­чен ас­пект и поз­во­ля­ва­щи ком­па­ра­тив­ния ана­лиз на на­ци­онал­ни­те ико­но­ми­ки.

Най-важ­ни­ят от всич­ки та­ки­ва по­ка­за­те­ли, кой­то да­ва пред­с­та­ва в стойнос­т­но из­ра­же­ние за на­ци­онал­но­то про­из­вод­с­т­во за оп­ре­де­лен пе­ри­од, обик­но­ве­но ка­лен­дар­на го­ди­на, е по­ка­за­те­лят бру­тен на­ци­она­лен (вът­ре­шен) про­дукт (БНП, Gross National Product - GNP, БВП, Gross Domestic Product - GDP).

Най-го­ля­ма зас­лу­га за изоб­ре­тя­ва­не­то на кон­цеп­ци­ята за БНП има аме­ри­кан­с­ки­ят ико­но­мист от рус­ки про­из­ход Саймън Куз­нец (ро­ден в Ру­сия през 1901 г., емиг­ри­рал в САЩ през 1922 г)­. П­рез 1941 г. пуб­ли­ку­ва тру­да си “На­ци­онал­ни­ят до­ход и не­го­ви­ят със­тав: 1919-1938”, а през 1946 г. пуб­ли­ку­ва “На­ци­онал­ни­ят до­хо­д.­ Ре­зул­та­ти от из­с­лед­ва­не­то”. Саймън Куз­нец е удос­то­ен с Но­бе­ло­ва­та пре­мия по ико­но­ми­ка. След Вто­ра­та све­тов­на вой­на ме­то­ди­ка­та на Куз­нец се из­пол­зу­ва в ста­тис­ти­чес­ка­та от­чет­ност на мно­го страни. В пос­лед­ни­те го­ди­ни по­ка­за­те­лят БНП бе из­мес­тен от то­зи за брут­ния вът­ре­шен про­дукт (БВП).

Ос­нов­ни­те въп­ро­си, ко­ито ще раз­г­ле­да­ме в нас­то­яща­та те­ма, са:

1. Ха­рак­те­рис­ти­ка на сис­те­ма­та на на­ци­онал­ни­те смет­ки. До­ба­ве­на стойност, меж­ди­нен и кра­ен про­дукт.

2. Кон­цеп­ци­ята за брут­ния вът­ре­шен про­дукт ка­то про­из­вод­с­т­во, ка­то до­ход и ка­то раз­хо­ди.

3.Но­ми­на­лен и ре­ален БВП.

1 въп­рос: Ха­рак­те­рис­ти­ка на сис­те­ма­та на наци­онал­ни­те смет­ки. До­ба­ве­на стойност, меж­динен и кра­ен про­дукт.

В сек­тор “БИЗ­НЕС” (фир­ми­, п­ред­п­ри­ятия) се включ­ват всич­ки пред­п­ри­ятия, ор­га­ни­за­ции и уч­реж­де­ния, ко­ито фун­к­ци­они­рат вър­ху “тър­гов­с­ки прин­цип”, т.е. ко­ито ре­али­зи­рат сто­ки­те и ус­лу­ги­те по це­ни, пок­ри­ва­щи нап­ра­ве­ни­те про­из­вод­с­т­ве­ни раз­хо­ди и по въз­мож­ност оси­гу­ря­ва­щи пе­чал­ба.

В сек­тор “ДО­МА­КИН­С­Т­ВА” ос­вен на­се­ле­ни­ето ка­то пот­ре­бител се включ­ват и не­тър­гов­с­ки­те ор­га­ни­за­ци­и­, как­ви­то са син­ди­ка­ти­те, аматьор­с­ки­те спор­т­ни ор­га­ни­за­ции, час­т­ни­те учи­ли­ща, бол­ни­ците и уни­вер­си­те­ти, и дру­ги по­доб­ни.

В сек­тор “ПРА­ВИ­ТЕЛ­С­Т­ВЕН" се включ­ват всич­ки уч­реж­дения от кул­ту­ра­та, об­ра­зо­ва­ни­ето и здра­ве­опаз­ва­не­то, как­то и дър­жав­ни­ят апа­рат, ко­ито се фи­нан­си­рат от дър­жав­ния бю­джет. Тук вли­зат раз­хо­ди­те за уп­рав­ле­ние, ох­ра­на, от­б­ра­на, пра­во­разда­ва­не, на­ука, кул­ту­ра, прос­ве­та и здра­ве­опаз­ва­не, ко­ито се правят от дър­жа­ва­та.

И в пос­лед­ния, чет­вър­ти сек­тор “ВЪ­НШ­НО­ИКО­НО­МИ­ЧЕСКИ”, се от­чи­та т.нар. не­тен или чист ек­с­порт.

Вто­ри­ят мо­мент при ха­рак­те­рис­ти­ка­та на сис­те­ма­та на наци­онал­ни­те смет­ки е свър­зан с опис­ва­не­то на мак­ро­ико­но­ми­чес­ки­те ве­ли­чи­ни с по­мо­щта на на­бор от ико­но­ми­ко-ста­тис­ти­чес­ки по­ка­за­те­ли, пред­с­та­ве­ни чрез та­ки­ва двой­ки ка­те­го­рии, ка­то “вът­ре­шен” и “на­ци­она­лен”, “бру­тен” и “не­тен”, “по па­зар­ни це­ни” и “по це­ни на про­из­во­ди­тел”.

По­ка­за­те­лят “вът­ре­шен” (оте­чес­т­вен) про­дукт из­ра­зя­ва па­зар­на­та стойност на про­из­ве­де­ни­те в рам­ки­те на на­ци­онал­но­то сто­пан­с­т­во и с на­ци­онал­ни ре­сур­си сто­ки и ус­лу­ги, а по­ка­за­те­лят “на­ци­она­лен- про­дукт от­чи­та още и крайни­те ре­зул­та­ти от външ­но­ико­но­ми­чес­ка­та дейност ка­то раз­ли­ка меж­ду оти­ва­щи­те в и ид­ва­щи­те от дру­ги стра­ни до­хо­ди. И л и

По­ка­за­те­лят “Не­тен на­ци­она­лен про­дукт” се по­лу­ча­ва, ка­то от Бру­тен на­ци­она­лен про­дукт се прис­пад­нат амор­ти­за­ци­ите, т.е. ка­то се прис­пад­не из­но­се­на­та част на ос­нов­ния ка­пи­тал през го­ди­на­та. И л и

И нак­рая след­ва да се пра­ви раз­ли­ка меж­ду “па­зар­ни це­ни” и “це­ни на про­из­во­ди­тел" ка­то два раз­лич­ни ви­да це­ни за из­мер­ва­не на мак­ро­ико­но­ми­чес­ки­те про­мен­ли­ви.

При РАЗ­ХОД­НИЯ МЕ­ТОД (на­ре­чен още про­дук­тов, или ме­тод на крайно­то из­пол­зу­ва­не - Expenditure approach - раз­хо­ден под­ход, или Product approach - про­дук­тов под­ход) БВП се пред­с­та­вя ка­то су­ма от из­раз­ход­ва­ни­те па­ри за по­куп­ка на за­вър­ше­ни­те про­дук­ти и ус­лу­ги в те­че­ние на ед­на го­ди­на, към ко­ято при­ба­вя­ме и нет­ни­те ин­вес­ти­ции.

Из­чис­лен по раз­ход­ния ме­тод, БВП включ­ва че­ти­ри го­ле­ми гру­пи раз­хо­ди:

1) ПОТ­РЕ­БИ­ТЕЛ­С­КИ РАЗ­ХО­ДИ (Personal Consumptions - C) - то­ва са лич­ни­те раз­хо­ди за пот­реб­ле­ние от сек­тор до­ма­кин­с­т­ва, или лич­но­то пот­реб­ле­ние, крайни­те пот­ре­би­тел­с­ки раз­хо­ди на до­ма­кин­с­т­ва­та - раз­хо­ди­те им за хра­на, об­лек­ло, по­къщ­ни­на, отоп­ле­ние, ос­вет­ле­ние, здра­ве­опаз­ва­не, об­ра­зо­ва­ние, кул­ту­ра и дру­ги. Част от раз­хо­ди­те са за сто­ки и ус­лу­ги за крат­кот­рай­на упот­ре­ба, а дру­га част - за сто­ки за дъл­гот­рай­на упот­ре­ба.

2) ИН­ВЕС­ТИ­ЦИ­ОН­НИ РАЗ­ХО­ДИ (Investments - I ), или брут­ни час­т­ни ин­вес­ти­ци­он­ни раз­хо­ди от биз­нес-сек­то­ра - то­ва са раз­хо­ди­те за ка­пи­та­ло­ви сто­ки ­ ма­ши­ни, сгра­ди, обо­руд­ва­не, ин­с­т­ру­мен­ти, съ­оръ­же­ния и дру­ги по­доб­ни, с ко­ито ще се про­из­веж­дат сто­ки и ус­лу­ги. Ед­на част от те­зи раз­хо­ди са ин­вес­ти­ци­он­ни раз­хо­ди за еле­мен­ти на ос­но­вен ка­пи­тал, а дру­га са ин­вес­ти­ци­он­ни раз­хо­ди, свър­за­ни с под­дър­жа­не­то на сто­ко­ви­те за­па­си на фир­ма­та. В брут­ни­те ин­вес­ти­ци­он­ни раз­хо­ди вли­зат и амор­ти­за­ци­ите, ко­ито от­чи­тат из­нос­ва­не­то на сгра­ди­те, ма­ши­ни­те и съ­оръ­же­ни­ята. За да на­ме­рим ре­ал­но­то на­рас­т­ва­не на ка­пи­та­ла през да­де­ния пе­ри­од, след­ва от брут­ни­те ин­вес­ти­ции да прис­пад­нем су­ма­та на амор­ти­за­ци­ите и да по­лу­чим нет­ни­те ин­вес­ти­ции.

3) ПРА­ВИ­ТЕЛ­С­Т­ВЕ­НИ РАЗ­ХО­ДИ, или дър­жав­ни по­куп­ки (Government expenditures - G) - то­ва са дър­жав­ни­те раз­хо­ди за из­г­раж­да­не на ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та, за от­б­ра­на, си­гур­ност, уп­рав­ле­ние, здра­ве­опаз­ва­не, об­ра­зо­ва­ние, кул­ту­ра, за за­ку­пу­ва­не на сто­ки и ус­лу­ги, за ра­бот­на зап­ла­та на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли и дру­ги. Тук не се включ­ват тран­с­фер­ни­те пла­ща­ния от бю­дже­та - со­ци­ал­ни­те по­мо­щи, по­мо­щи­те за без­ра­бот­ни и т.п., ко­ито не уве­ли­ча­ват те­ку­що­то про­из­вод­с­т­во.

4) НЕ­ТЕН ЕК­С­ПОРТ, или ек­с­пор­т­ни раз­хо­ди (еXport - iMport, Х - М) - то­ва е всъщ­ност сал­до­то от външ­но­тър­гов­с­кия обо­рот, т.е. из­но­сът ми­нус вно­са.

А к о обоб­щим, мо­жем да зак­лю­чим, че из­чис­лен по то­зи ме­тод, БВП = C + I + G + /X – M/

На­ци­онал­ни­ят ста­тис­ти­чес­ки ин­с­ти­тут в Бъл­га­рия из­чис­ля­ва БВП чрез ме­то­да на крайно­то пот­реб­ле­ние, кой­то съ­от­ветс­т­ву­ва на раз­ход­ния ме­тод не­за­ви­си­мо от ня­кои раз­ли­чия.

При ДО­ХОД­НИЯ МЕ­ТОД (Income approach) БВП се пред­с­та­вя ка­то су­ма от до­хо­ди­те на соб­с­т­ве­ни­ци­те на про­из­вод­с­т­ве­ни­те фак­то­ри, кос­ве­ни­те да­нъ­ци, амор­ти­за­ци­ята и ре­зул­та­ти­те от външ­но­тър­гов­с­ка­та дейност и из­ра­зя­ва ве­ли­чи­на­та на но­воп­ри­ба­ве­на­та стойност и амор­ти­за­ци­ята и включ­ва в се­бе си:

1) Зап­ла­ти­те и дру­ги­те въз­наг­раж­де­ния на за­ети­те (W - Wages) - включ­ват се ос­нов­на­та зап­ла­та, ком­пен­са­ци­ите и дру­ги­те въз­наг­раж­де­ния на на­ети­те ра­бот­ни­ци (въз­наг­раж­де­ни­ето за ус­лу­га­та на фак­то­ра труд), пла­ща­ни­ята на ра­бо­то­да­те­ли­те във фон­до­ве­те за со­ци­ал­но оси­гу­ря­ва­не за смет­ка на ра­бот­ни­ци­те не­за­ви­си­мо да­ли са дър­жав­ни или час­т­ни, зас­т­ра­хо­ва­тел­ни­те фон­до­ве, фон­до­ве­те за пен­сии и за по­мо­щи на мно­го­дет­ни се­мейс­т­ва, за ме­ди­цин­с­ко об­с­луж­ва­не, без­ра­бо­ти­ца и дру­ги съ­що за смет­ка на ра­бот­ни­ци­те. То­ва е еле­мен­тът с най-го­лям от­но­си­те­лен дял.

2) До­хо­ди от соб­с­т­ве­ност (PrI - Properties Income), или до­хо­ди от с а м о н а е м а н е - то­ва са до­хо­ди­те на па­зар­ни­те аген­ти от не­кор­по­ра­тив­ния сек­тор, т.е. до­хо­ди­те на дреб­ни­те соб­с­т­ве­ни­ци, ед­но­лич­ни­те фир­ми, фер­мер­с­ки­те и се­мей­ни сто­пан­с­т­ва, ко­опе­ра­ти­ви­те и дру­ги по­доб­ни. То­зи вид въз­наг­раж­де­ния по сво­ята при­ро­да са не­ед­но­род­ни в сми­съл, че част от тях е близ­ка до зап­ла­та­та, дру­га - до рен­та­та, и тре­та - до пе­чал­ба­та (от не­кор­по­ра­тив­ния сек­тор).

3) Лич­ни рент­ни до­хо­ди (R - Rental income of persons) - то­ва са до­хо­ди­те за ус­лу­ги­те от учас­ти­ето на при­род­ни­те ре­сур­си и най-ве­че зе­мя­та в про­це­са на про­из­вод­с­т­во­то. Та­ки­ва до­хо­ди по­лу­ча­ват от­да­ва­щи­те за вре­мен­но пол­зу­ва­не от дру­ги на зе­мя, на сгра­ди, на при­род­ни ре­сур­си и дру­ги по­доб­ни.

4) Чис­та лих­ва (Ir - Net Imteres) - включ­ва лих­ви­те по бан­ко­ви­те де­по­зи­ти, по­лу­че­ни­те лих­ви за да­де­ни в за­ем ка­пи­та­ли на фир­ми и лих­ви­те от дру­ги ин­вес­ти­ции. Тук не се включ­ват пла­ща­ни­те от дър­жа­ва­та лих­ви, тъй ка­то те се фи­нан­си­рат от да­нъ­ци­те, а не от до­хо­ди­те от ин­вес­ти­ции и по­ра­ди то­ва при­ли­чат на тран­с­фер­ни пла­ща­ния.

5) Кор­по­ра­тив­на пе­чал­ба (Cor.Pr. - Cоrporate Profits), ко­ято още не е об­ло­же­на с да­нъ­ци - ед­на част от нея се раз­п­ре­де­ля меж­ду ак­ци­оне­ри­те под фор­ма­та на ди­ви­ден­ти, дру­га част оти­ва за нат­руп­ва­не и раз­ши­ря­ва­не на про­из­вод­с­т­во­то (т. нар. не­раз­п­ре­де­ле­на пе­чал­ба), а тре­та част оти­ва за пла­ща­не на да­нъ­ци.

6) Кос­ве­ни да­нъ­ци (Tx - Indirect business taxes) - то­ва са кос­ве­ни­те да­нъ­ци вър­ху биз­не­са, из­чис­те­ни от суб­си­ди­ите (Tx-Sb). По прин­цип фир­ми­те от­на­сят пла­ща­ни­ята на те­зи да­нъ­ци към раз­хо­ди­те и чрез це­на­та те се прех­вър­лят вър­ху пот­ре­би­те­ли­те.

7) Амор­ти­за­ци­ите, или обез­цен­ка­та (D - Depresiation), ко­ито за­емат, как­то ще ви­дим, зна­чи­тел­на част в стойнос­т­на­та струк­ту­ра на го­то­ва­та про­дук­ция. Ка­то част от до­ба­ве­на­та стойност амор­ти­за­ци­ята е спе­ци­фи­чен до­ход, за­що­то тя не се прев­ръ­ща в ни­чий до­ход и ос­та­ва на раз­по­ло­же­ние на биз­не­са за въз­с­та­но­вя­ва­не на фи­зи­чес­кия ка­пи­тал. Амор­ти­за­ци­ите фор­ми­рат раз­ли­ка­та меж­ду брут­ни­те и нет­ни­те ин­вес­ти­ции.

Как­то виж­да­ме, из­ме­рен чрез (фак­тор­но-) до­ход­ния ме­тод, БВП пред­с­тав­ля­ва су­ма­та от до­хо­ди­те (въз­наг­раж­де­ни­ята) на про­из­вод­с­т­ве­ни­те фак­то­ри, учас­т­ву­ва­ли в съз­да­ва­не­то на го­то­ва­та (крайна­та) про­дук­ция, п л ю с из­чис­те­ни­те от суб­си­ди­ите кос­ве­ни да­нъ­ци, п л ю с амор­ти­за­ци­ите. Пър­ви­те пет ком­по­нен­та на БВП, из­чис­лен по то­зи ме­тод, пред­с­тав­ля­ват ти­пич­ни пла­ща­ния за из­пол­зу­ва­не на фак­то­ри­те на про­из­вод­с­т­во. Пос­лед­ни­те два ком­по­нен­та не са свър­за­ни с из­п­ла­ща­не­то на до­хо­ди.

3 въп­рос: Но­ми­на­лен и ре­ален БВП.

Це­но­ви­ят ин­декс е мяр­ка за ус­та­но­вя­ва­не на сте­пен­та на из­ме­не­ние на це­ни­те на сто­ки­те и ус­лу­ги­те и съ­от­вет­но на рав­ни­ще­то на ин­ф­ла­ци­ята през съ­от­вет­ния пе­ри­од по пъ­тя на тран­с­фор­ми­ра­не­то на стойнос­т­та, из­ра­зе­на в те­ку­щи це­ни, в стойност, из­ра­зе­на в ба­зис­ни или пос­то­ян­ни це­ни.

Ако ис­ка­ме да из­чис­лим деф­ла­то­ра на БВП, тряб­ва да от­не­сем но­ми­нал­ния БВП към ре­ал­ния БВП, т.е.
Но­ми­на­лен БВП

Деф­ла­то­рът на БВП = 100

Ре­ален БВП

Ако деф­ла­то­рът на БВП е по-го­лям от 100 оз­на­ча­ва, че но­ми­нал­ни­ят БВП е по-го­лям от ре­ал­ния и през ана­ли­зи­ра­ния пе­ри­од е на­ли­це ин­ф­ла­ция в ико­но­ми­ка­та.

Ако деф­ла­то­рът на БВП е равен на 100, то­ва оз­на­ча­ва ра­вен­с­т­во на но­ми­нал­ния и ре­ал­ния БВП и от­със­т­вие на ин­ф­ла­ция.

Ако деф­ла­то­рът на БВП е по-ма­лък от 100 оз­на­ча­ва, че но­ми­нал­ни­ят БВП е по-ма­лък от ре­ал­ния БВП и през пе­ри­одая е на­ли­це деф­ла­ция в ико­но­ми­ка­та.

Деф­ла­то­рът на БВП се из­пол­зу­ва, за да се из­ме­ри по-точ­но “пул­сът на ико­но­ми­ка­та”, ка­то се отс­т­ра­нят из­ме­не­ни­ята в рав­ни­ще­то на це­ни­те на сто­ки­те и ус­лу­ги­те.

Ос­вен но­ми­на­лен и ре­ален БВП раз­ли­ча­ва­ме още и по­тен­ци­ален БВП - то­ва е мак­си­мал­но въз­мож­но­то рав­ни­ще на съв­куп­но­то про­из­вод­с­т­во, из­ра­зе­но в па­зар­на­та це­на на сто­ки­те и ус­лу­ги­те, ко­ито мо­гат да бъ­дат про­из­ве­де­ни при пъл­но из­пол­зу­ва­не на фак­то­ри­те на про­из­вод­с­т­во­то и на ин­с­ти­ту­ци­онал­но­то ус­т­ройс­т­во на об­щес­т­во­то. По­тен­ци­ал­ни­ят БВП оба­че не е аб­со­лют­ен мак­си­мум на съв­куп­но­то про­из­вод­с­т­во, а по­каз­ва мак­си­му­ма на про­из­вод­с­т­во­то при ра­ци­онал­но из­пол­зу­ва­не на н а л и ч н и т е про­из­вод­с­т­ве­ни ре­сур­си и се де­тер­ми­ни­ра от след­ни­те ос­нов­ни фак­то­ри: - ко­ли­чес­т­во­то на тру­да и на РС при пъл­но из­пол­зу­ва­не на ос­та­на­ли­те ре­сур­си; - ка­чес­т­во­то на из­пол­зу­ва­ния труд в про­из­вод­с­т­во­то; - ес­тес­т­ве­но­то рав­ни­ще на без­ра­бо­ти­ца­та в стра­на­та.
Те­ма 3

ПА­ЗАР­НО РАВ­НО­ВЕ­СИЕ В МАК­РО­ИКО­НО­МИ­КА­ТА

Ос­нов­ни­те въп­ро­си, ко­ито ще бъ­дат раз­г­ле­да­ни в нас­то­яща­та те­ма, са:

В рам­ки­те на ця­ла­та сме­се­на ико­но­ми­ка съв­куп­но­то тър­се­не включ­ва:

- раз­хо­ди­те на до­ма­кин­с­т­ва­та за пот­реб­ле­ние (С)

- раз­хо­ди­те на фир­ми­те за ин­вес­ти­ции (I)

- пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те раз­хо­ди за по­куп­ка на сто­ки и ус­лу­ги (G)

- нет­ни­ят ек­с­порт на сто­ки и ус­лу­ги (Х-М).

Кри­ва­та на съв­куп­но­то тър­се­не има един и съ­щи вид в крат­кос­ро­чен и дъл­гос­ро­чен пе­ри­од. Гра­фич­но тя мо­же да бъ­де пред­с­та­ве­на та­ка:

Фи­гу­ра 1. Крива на съвкупното търсене

P AD

0

Y

Кри­ва­та на съв­куп­но­то пред­ла­га­не в крат­кос­ро­чен пе­ри­од (1-2 го­ди­ни про­дъл­жи­тел­ност), ко­ято мо­жем да обоз­на­чим със SRAS (Aggregate Supply in the Short Run) и ко­ято из­ра­зя­ва пра­ва­та за­ви­си­мост меж­ду пред­ла­га­но­то ко­ли­чес­т­во ре­ален БВП и об­що­то рав­ни­ще на це­ни­те в ико­но­ми­ка­та, се из­ди­га плав­но отля­во надяс­но, след ко­ето се ус­т­ре­мя­ва стръм­но на­го­ре­.Г­ра­фи­чес­ки крат­кос­роч­на­та кри­ва на съв­куп­но­то пред­ла­га­не има след­ния вид:

P LRAS

P₀

P₁

0 Q₁ Q₀ Q₂ Q Реален БВП