Тема 2
НАЦИОНАЛЕН ДОХОД И ПРОДУКТ И ТЯХНОТО ИЗМЕРВАНЕ
Макроикономическата теория изучава поведението на цялата икономика на националното производство, националния доход, заетостта и безработицата, цените и инфлацията, външноикономическия обмен и т.н.
Първият проблем, който трябва да бъде решен, е този за статистическото измерване на споменатите по-горе макроиконо-мически променливи, които характеризират цялостната стопанска дейност, със съответни статистически показатели, показващи развитието на величините в динамичен аспект и позволяващи компаративния анализ на националните икономики.
Най-важният от всички такива показатели, който дава представа в стойностно изражение за националното производство за определен период, обикновено календарна година, е показателят брутен национален (вътрешен) продукт (БНП, Gross National Product - GNP, БВП, Gross Domestic Product - GDP).
Най-голяма заслуга за изобретяването на концепцията за БНП има американският икономист от руски произход Саймън Кузнец (роден в Русия през 1901 г., емигрирал в САЩ през 1922 г). През 1941 г. публикува труда си “Националният доход и неговият състав: 1919-1938”, а през 1946 г. публикува “Националният доход. Резултати от изследването”. Саймън Кузнец е удостоен с Нобеловата премия по икономика. След Втората световна война методиката на Кузнец се използува в статистическата отчетност на много страни. В последните години показателят БНП бе изместен от този за брутния вътрешен продукт (БВП).
Основните въпроси, които ще разгледаме в настоящата тема, са:
1. Характеристика на системата на националните сметки. Добавена стойност, междинен и краен продукт.
2. Концепцията за брутния вътрешен продукт като производство, като доход и като разходи.
3.Номинален и реален БВП.
1 въпрос: Характеристика на системата на националните сметки. Добавена стойност, междинен и краен продукт.
Системата на националните сметки (СНС) е специфичен вид балансови построения, при които чрез синтетични показателите се характеризират производството, разпределението и крайното използуване на обществения продукт. При характеристиката на тази система следва да се отбележат поне два момента.
Първият е, че различните страни на стопанската дейност са представени във вид на СЕКТОРИ, в които отнасяме:
В сектор “БИЗНЕС” (фирми, предприятия) се включват всички предприятия, организации и учреждения, които функционират върху “търговски принцип”, т.е. които реализират стоките и услугите по цени, покриващи направените производствени разходи и по възможност осигуряващи печалба.
В сектор “ДОМАКИНСТВА” освен населението като потребител се включват и нетърговските организации, каквито са синдикатите, аматьорските спортни организации, частните училища, болниците и университети, и други подобни.
В сектор “ПРАВИТЕЛСТВЕН" се включват всички учреждения от културата, образованието и здравеопазването, както и държавният апарат, които се финансират от държавния бюджет. Тук влизат разходите за управление, охрана, отбрана, правораздаване, наука, култура, просвета и здравеопазване, които се правят от държавата.
И в последния, четвърти сектор “ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ”, се отчита т.нар. нетен или чист експорт.
Вторият момент при характеристиката на системата на националните сметки е свързан с описването на макроикономическите величини с помощта на набор от икономико-статистически показатели, представени чрез такива двойки категории, като “вътрешен” и “национален”, “брутен” и “нетен”, “по пазарни цени” и “по цени на производител”.
Показателят “вътрешен” (отечествен) продукт изразява пазарната стойност на произведените в рамките на националното стопанство и с национални ресурси стоки и услуги, а показателят “национален- продукт отчита още и крайните резултати от външноикономическата дейност като разлика между отиващите в и идващите от други страни доходи. И л и
БНП = БВП + салдо на външния продукт.
Показателят “Нетен национален продукт” се получава, като от Брутен национален продукт се приспаднат амортизациите, т.е. като се приспадне износената част на основния капитал през годината. И л и
ННП = БНП - амортизациите.
И накрая следва да се прави разлика между “пазарни цени” и “цени на производител" като два различни вида цени за измерване на макроикономическите променливи.
Благата, които се използуват като ресурси за производството на други стоки, се наричат междинни продукти. За да се изчисли стойността на крайния продукт, следва от съвкупния продукт да приспаднем междинния продукт.
В брутния вътрешен продукт се включва само крайната продукция от текущото производство, а не и от минали години. Друг момент е, че при крайната стока не отчитаме цената на основните и допълнителните материали, които са използувани за нейното производство. Т.е. продукти, които се използуват за производството на други блага, не влизат в разчетите.
2 въпрос: Концепцията за брутния вътрешен продукт като производство, като доход и като разходи.
Брутният вътрешен продукт е сумата от пазарните стойности на завършените (крайните) стоки и услуги през определен период, обикновено за една година, произведени от една страна вътре в нея.
Има няколко метода (начини, подходи) за измерване на БВП – разходен, доходен и метод на добавената стойност.
При РАЗХОДНИЯ МЕТОД (наречен още продуктов, или метод на крайното използуване - Expenditure approach - разходен подход, или Product approach - продуктов подход) БВП се представя като сума от изразходваните пари за покупка на завършените продукти и услуги в течение на една година, към която прибавяме и нетните инвестиции.
Изчислен по разходния метод, БВП включва четири големи групи разходи:
1) ПОТРЕБИТЕЛСКИ РАЗХОДИ (Personal Consumptions - C) - това са личните разходи за потребление от сектор домакинства, или личното потребление, крайните потребителски разходи на домакинствата - разходите им за храна, облекло, покъщнина, отопление, осветление, здравеопазване, образование, култура и други. Част от разходите са за стоки и услуги за краткотрайна употреба, а друга част - за стоки за дълготрайна употреба.
2) ИНВЕСТИЦИОННИ РАЗХОДИ (Investments - I ), или брутни частни инвестиционни разходи от бизнес-сектора - това са разходите за капиталови стоки машини, сгради, оборудване, инструменти, съоръжения и други подобни, с които ще се произвеждат стоки и услуги. Една част от тези разходи са инвестиционни разходи за елементи на основен капитал, а друга са инвестиционни разходи, свързани с поддържането на стоковите запаси на фирмата. В брутните инвестиционни разходи влизат и амортизациите, които отчитат износването на сградите, машините и съоръженията. За да намерим реалното нарастване на капитала през дадения период, следва от брутните инвестиции да приспаднем сумата на амортизациите и да получим нетните инвестиции.
3) ПРАВИТЕЛСТВЕНИ РАЗХОДИ, или държавни покупки (Government expenditures - G) - това са държавните разходи за изграждане на инфраструктурата, за отбрана, сигурност, управление, здравеопазване, образование, култура, за закупуване на стоки и услуги, за работна заплата на държавните служители и други. Тук не се включват трансферните плащания от бюджета - социалните помощи, помощите за безработни и т.п., които не увеличават текущото производство.
4) НЕТЕН ЕКСПОРТ, или експортни разходи (еXport - iMport, Х - М) - това е всъщност салдото от външнотърговския оборот, т.е. износът минус вноса.
А к о обобщим, можем да заключим, че изчислен по този метод, БВП = C + I + G + /X – M/
Националният статистически институт в България изчислява БВП чрез метода на крайното потребление, който съответствува на разходния метод независимо от някои различия.
При ДОХОДНИЯ МЕТОД (Income approach) БВП се представя като сума от доходите на собствениците на производствените фактори, косвените данъци, амортизацията и резултатите от външнотърговската дейност и изразява величината на новоприбавената стойност и амортизацията и включва в себе си:
1) Заплатите и другите възнаграждения на заетите (W - Wages) - включват се основната заплата, компенсациите и другите възнаграждения на наетите работници (възнаграждението за услугата на фактора труд), плащанията на работодателите във фондовете за социално осигуряване за сметка на работниците независимо дали са държавни или частни, застрахователните фондове, фондовете за пенсии и за помощи на многодетни семейства, за медицинско обслужване, безработица и други също за сметка на работниците. Това е елементът с най-голям относителен дял.
2) Доходи от собственост (PrI - Properties Income), или доходи от с а м о н а е м а н е - това са доходите на пазарните агенти от некорпоративния сектор, т.е. доходите на дребните собственици, едноличните фирми, фермерските и семейни стопанства, кооперативите и други подобни. Този вид възнаграждения по своята природа са нееднородни в смисъл, че част от тях е близка до заплатата, друга - до рентата, и трета - до печалбата (от некорпоративния сектор).
3) Лични рентни доходи (R - Rental income of persons) - това са доходите за услугите от участието на природните ресурси и най-вече земята в процеса на производството. Такива доходи получават отдаващите за временно ползуване от други на земя, на сгради, на природни ресурси и други подобни.
4) Чиста лихва (Ir - Net Imteres) - включва лихвите по банковите депозити, получените лихви за дадени в заем капитали на фирми и лихвите от други инвестиции. Тук не се включват плащаните от държавата лихви, тъй като те се финансират от данъците, а не от доходите от инвестиции и поради това приличат на трансферни плащания.
5) Корпоративна печалба (Cor.Pr. - Cоrporate Profits), която още не е обложена с данъци - една част от нея се разпределя между акционерите под формата на дивиденти, друга част отива за натрупване и разширяване на производството (т. нар. неразпределена печалба), а трета част отива за плащане на данъци.
6) Косвени данъци (Tx - Indirect business taxes) - това са косвените данъци върху бизнеса, изчистени от субсидиите (Tx-Sb). По принцип фирмите отнасят плащанията на тези данъци към разходите и чрез цената те се прехвърлят върху потребителите.
Посочените дотук шест елемента формират нетния национален продукт (ННП), или нетния вътрешен продукт (НВП).
7) Амортизациите, или обезценката (D - Depresiation), които заемат, както ще видим, значителна част в стойностната структура на готовата продукция. Като част от добавената стойност амортизацията е специфичен доход, защото тя не се превръща в ничий доход и остава на разположение на бизнеса за възстановяване на физическия капитал. Амортизациите формират разликата между брутните и нетните инвестиции.
Ако към нетния национален (вътрешен) продукт прибавим амортизациите, ще получим брутния национален (вътрешен) продукт (БНР, БВП).
Както виждаме, измерен чрез (факторно-) доходния метод, БВП представлява сумата от доходите (възнагражденията) на производствените фактори, участвували в създаването на готовата (крайната) продукция, п л ю с изчистените от субсидиите косвени данъци, п л ю с амортизациите. Първите пет компонента на БВП, изчислен по този метод, представляват типични плащания за използуване на факторите на производство. Последните два компонента не са свързани с изплащането на доходи.
И третият метод, който се използува за изчисляването на БВП, е МЕТОДЪТ НА ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, или както още е известен, ПРОИЗВОДСТВЕНИЯТ МЕТОД. При него БВП се получава, като се сумира брутната добавена стойност на всички отрасли на националната икономика. Към така получената сума на брутната добавена стойност по отрасли и подотрасли у нас се добавят данъците върху продуктите, неприспадаемият данък върху добавената стойност и митата върху вноса и се приспадат условно изчислените услуги на финансовите посредници.
3 въпрос: Номинален и реален БВП.
Промените в цените правят доста трудни налагащите се по много причини с р а в н е н и я за обема на производството за различни години. За да се реши този проблем, се изчислява не само номиналният, но и реалният БВП.
Номиналният БВП се изчислява по т е к у щ и цени, при което е невъзможно да разберем в каква степен нарастването на БВП се дължи на прираст в производството и в каква степен на инфлация. За да се извършват сравнителни анализи, трябва да се изчисли реалният БВП , който е изразен в п о с т о я н н и цени.
За да се премине от номиналния БВП към реалния БВП, трябва да се отстрани влиянието на изменението на цените през дадения период. За целта се използува т. нар. дефлатор на БВП - това е индекс на цените, който показва разходите за покупка на включените в БВП блага (стоки и услуги) през дадена година с п р я м о разходите за тяхната покупка през приетата за база година (базисния период). Цените на стоките и услугите през базисния период (или базовата година) се приемат за равни на 100 и се отнасят към индекса на цените през интересуващата ни година. Полученият резултат се нарича д е ф л а т о р, или коефициент на дефлация. При определянето на дефлатора се използува индексът на цените на потребителските стоки ( СРI - Consumer Price Index).
Ценовият индекс е мярка за установяване на степента на изменение на цените на стоките и услугите и съответно на равнището на инфлацията през съответния период по пътя на трансформирането на стойността, изразена в текущи цени, в стойност, изразена в базисни или постоянни цени.
Ако искаме да изчислим дефлатора на БВП, трябва да отнесем номиналния БВП към реалния БВП, т.е.
Номинален БВП
Дефлаторът на БВП = 100
Реален БВП
Ако дефлаторът на БВП е по-голям от 100 означава, че номиналният БВП е по-голям от реалния и през анализирания период е налице инфлация в икономиката.
Ако дефлаторът на БВП е равен на 100, това означава равенство на номиналния и реалния БВП и отсъствие на инфлация.
Ако дефлаторът на БВП е по-малък от 100 означава, че номиналният БВП е по-малък от реалния БВП и през периодая е налице дефлация в икономиката.
Дефлаторът на БВП се използува, за да се измери по-точно “пулсът на икономиката”, като се отстранят измененията в равнището на цените на стоките и услугите.
Освен номинален и реален БВП различаваме още и потенциален БВП - това е максимално възможното равнище на съвкупното производство, изразено в пазарната цена на стоките и услугите, които могат да бъдат произведени при пълно използуване на факторите на производството и на институционалното устройство на обществото. Потенциалният БВП обаче не е абсолютен максимум на съвкупното производство, а показва максимума на производството при рационално използуване на н а л и ч н и т е производствени ресурси и се детерминира от следните основни фактори: - количеството на труда и на РС при пълно използуване на останалите ресурси; - качеството на използувания труд в производството; - естественото равнище на безработицата в страната.
Тема 3
ПАЗАРНО РАВНОВЕСИЕ В МАКРОИКОНОМИКАТА
Най-широко разпространение получи кейнсианският модел за пазарното равновесие в макроикономиката, контурите на който излага в труда си “Обща теория на заетостта, лихвата и парите” (1936 г.), издигнал по преценка на специалистите макроикономическия анализ на принципно нов етап.
Основните въпроси, които ще бъдат разгледани в настоящата тема, са:
1.Съвкупно търсене и съвкупно предлагане и техните криви.
2.Класическият и кейнсианският подходи за определянe обема на производството.
2.1.Класическо направление.
2.2.Моделът на Дж.М.Кейнс.
2.3.Елементи на съвкупното търсене.
3. Функции на потреблението и спестяването.
4.Инвестиции и съвкупно търсене. Крива на инвестиционното търсене. Инвестиционна функция.
5.Правителствените разходи и нетният експорт като компоненти на съвкупното търсене.
6.Макроикономическото равновесие според опростения модел на Дж.М.Кейнс.
6.1.Кейнсианската концепция за макроравновесието.
6.2.Функцията на съвкупните разходи. Определяне на
равновновесния обем на производството.
6.3.Мултипликаторът и принципът на акселератора.
1 въпрос: Съвкупно търсене и съвкупно предлагане и техните криви.
Съвкупното търсене (AD - Aggregate Demand) може да бъде определено като онова съвкупно количество блага, за което потребителите (домакинствата, фирмите, държавата и чужденците) са готови да направят разходи през даден период при съответните доходи на населението, равнище на цените, монетарна и фискална политика, външноикономически условия и очаквания за бъдещето
В рамките на цялата смесена икономика съвкупното търсене включва:
- разходите на домакинствата за потребление (С)
- разходите на фирмите за инвестиции (I)
- правителствените разходи за покупка на стоки и услуги (G)
- нетният експорт на стоки и услуги (Х-М).
Кривата на съвкупното търсене има отрицателен наклон, т.е. тя е спускаща се надолу и надясно, което изразява обратната зависимост между съвкупното търсене и средното равнище на цените - когато последното се покачва, при равни други условия съвкупното търсене намалява, и обратно. Увеличаването на общия индекс на цените е равносилно на намаляване на доходите - щом с определена сума пари могат да се купят по-малко блага, това е все едно при старите цени доходът да е по-малък. И обратно.
Кривата на съвкупното търсене има един и същи вид в краткосрочен и дългосрочен период. Графично тя може да бъде представена така:
Фигура 1. Крива на съвкупното търсене
P AD
0
Y
Съвкупното предлагане (AS - Aggregate Supply) представлява величината на общото производство, измерено с размера на БВП, който фирмите (производителите) желаят и са в състояние да произведат и предложат на пазара при всяко възможно равнище на цените, определена величина на производствените мощности и съответната данъчна и друга правителствена политика.
Кривата на съвкупното предлагане показва зависимостта между общото равнище на цените и количеството на съвкупното производство, доставяно на пазара в дадения период, т.е. взаимовръзката “цени - количество”. Формата или посоката на тази крива зависи от това, дали става въпрос за краткосрочен или за дългосрочен период.
Кривата на съвкупното предлагане в краткосрочен период (1-2 години продължителност), която можем да обозначим със SRAS (Aggregate Supply in the Short Run) и която изразява правата зависимост между предлаганото количество реален БВП и общото равнище на цените в икономиката, се издига плавно отляво надясно, след което се устремява стръмно нагоре.Графически краткосрочната крива на съвкупното предлагане има следния вид:
Графика 2. Крива на съвкупното предлагане в краткосрочен период (SRAS)
P LRAS
P2 SRAS
P0
P1
0 Q1 Q0 Q2 Q Реален БВП
Както виждаме, в нея се открояват три сектора:
Сподели с приятели: |