Тема 4 ЦИКЛИЧНОСТ НА ПРОИЗВОДСТВОТО. ИКОНОМИЧЕСКИ КРИЗИ

• 
  ус­тойчи­ви це­ни.
  

Цик­лич­на­та нес­та­бил­ност в де­ло­ва­та ак­тив­ност во­ди на­ча­ло­то си от пър­ва­та чет­върт на XIX век, ко­га­то про­миш­ле­но­то про­из­вод­с­т­во за­ема трай­но мяс­то в ико­но­ми­ка­та и за­поч­ва да оп­ре­де­ля струк­тур­на­та ха­рак­те­рис­ти­ка на на­ци­онал­но­то сто­пан­с­т­во. По­ра­ди то­ва и пър­во­то де­тайл­но опи­са­ние на цик­лич­на нес­та­бил­ност се от­на­ся до кри­зис­но­то със­то­яние на ан­г­лийс­ка­та тек­с­тил­на про­миш­ле­ност през 1825 го­ди­на, т.е. две го­ди­ни след смър­тта на вид­ния пред­с­та­ви­тел на ан­г­лийс­ка­та кла­си­чес­ка по­ли­ти­чес­ка ико­но­мия Да­вид Ри­кар­до.

То­ва да­ва ос­но­ва­ние на мно­зи­на да кон­с­та­ти­рат, че след пре­хо­да към ма­со­во­то ма­шин­но про­из­вод­с­т­во ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие не се осъ­щес­т­вя­ва рав­но­мер­но, а цик­лич­но. То­ва не оз­на­ча­ва, че пре­ди то­ва то е про­ти­ча­ло рав­но­мер­но. По­ра­ди неб­ла­гоп­ри­ят­ни кли­ма­тич­ни ус­ло­вия (за­су­ша­ва­не или мно­го дъж­до­ве, зас­ту­дя­ва­не или мно­го го­ре­щи­ни, бу­ри и ви­ели­ци), епи­де­мии, войни, зе­мет­ре­се­ния и дру­ги най-раз­лич­ни при­чи­ни сел­с­кос­то­пан­с­ко­то про­из­вод­с­т­во ка­то ос­нов­но е тър­пя­ло и кри­зи, и ка­тас­т­ро­фи, н о то­ва са би­ли слу­чаи на упа­дък на про­из­вод­с­т­во­то, кри­зи на не­доп­ро­из­вод­с­т­во, обус­ла­вя­що по-на­та­тък го­ле­мия глад и мор в об­щес­т­во­то.

За раз­ли­ка от тях ико­но­ми­чес­ки­те кри­зи са кри­зи не на не­доп­ро­из­вод­с­т­во, а на свръх­п­ро­из­вод­с­т­во, при ко­ето го­ля­ма част от хо­ра­та ми­зе­ру­ват.

Не­за­ви­си­мо от 180-го­диш­на­та ис­то­рия на цик­лич­но­то раз­ви­тие ико­но­ми­чес­ка­та те­ория и досе­га не е да­ла пъл­но обяс­не­ние на всич­ки въп­ро­си, ко­ито сто­пан­с­ки­те цик­ли пос­та­вят пред нея, не е обяс­не­на ана­то­мич­на­та струк­ту­ра на цик­лич­на­та нес­та­бил­ност. Въп­ре­ки обо­га­тя­ва­не­то на ин­с­т­ру­мен­та­ри­ума и нап­ре­дъ­ка на мак­ро­ико­но­ми­чес­ка­та те­ория и до­се­га сто­пан­с­ки­те цик­ли про­дъл­жа­ват да се ха­рак­те­ри­зи­рат ка­то “че­рен пе­тък”, “сто­пан­с­ки крах”, “бор­со­во сгро­мо­ляс­ва­не” и т.п.

Ис­то­ри­ята на цик­лич­но­то раз­ви­тие по­каз­ва, че н я м а два на­пъл­но ед­нак­ви ци­къ­ла, ма­кар те пе­ри­одич­но да се пов­та­рят и да не е труд­но да се из­чис­ля­ва тях­на­та сред­на про­дъл­жи­тел­ност.

От глед­на точ­ка на тях­на­та про­дъл­жи­тел­ност ико­но­ми­чес­ка­та те­ория де­ли цик­лич­ни­те ко­ле­ба­ния на крат­кос­роч­ни и дъл­гос­роч­ни, пър­ви­те с пе­ри­од от шест до де­сет го­ди­ни, а вто­ри­те, из­вес­т­ни ка­то “дъл­ги­те цик­лич­ни въл­ни” или “въл­ни­те на Кон­д­ра­ти­ев”, об­х­ва­щат три­де­сет и по­ве­че го­ди­ни. Фак­ти­чес­ки дъл­ги­те цик­лич­ни въл­ни са ф о н а, вър­ху кой­то се фор­ми­рат и про­ти­чат крат­ки­те цик­лич­ни ко­ле­ба­ния.

Ос­нов­ни­те въп­ро­си, ко­ито ще бъ­дат раз­г­ле­да­ни в те­ма­та, са:

Как­во раз­би­ра­ме под ико­но­ми­чес­ки или сто­пан­с­ки ци­къл? То­ва е въз­хо­дя­що­то или нис­хо­дя­що­то дви­же­ние на съв­куп­ни­те из­ме­ре­ния на до­хо­да, т.е. то­ва са ко­ле­ба­ни­ята на об­що­то рав­ни­ще на сто­пан­с­ка­та дейност или на де­ло­ва­та ак­тив­ност, из­ме­ре­ни с про­мен­ли­вия темп на без­ра­бо­ти­ца­та и на ре­ал­ния БВП. Ем­пи­рич­ни­те дан­ни по­каз­ват, че пе­ри­оди­те на ек­с­пан­зия и нис­ки тем­по­ве на без­ра­бо­ти­ца са след­ва­ни тра­ди­ци­он­но от кри­зи и деп­ре­сии, през ко­ито тем­по­ве­те на ре­ал­ния БВП са от­ри­ца­тел­ни или мно­го нис­ки.

Те­зи ко­ле­ба­ния в ико­но­ми­ка­та се из­мер­ват или чрез из­ме­не­ни­ята в аб­со­лют­но­то рав­ни­ще на мак­ро­ико­но­ми­чес­ки­те ве­ли­чи­ни и най-ве­че в аб­со­лют­ния обем на ре­ал­ния БВП, и л и чрез из­ме­не­ни­ята в тем­па на БВП.

Кри­зи­те се про­явя­ват чрез цик­лич­но­то раз­ви­тие на ико­но­ми­ка­та. Ис­то­ри­ята на кри­зи­те на свръх­п­ро­из­вод­с­т­во е след­на­та:

1825 г. - кри­за в Ан­г­лия

1836 г. - кри­за в Ан­г­лия и САЩ

1847 г. - кри­за в Ан­г­ли­я­,САЩ, Фран­ция и Гер­ма­ния

1857 г. - с в е т о в н а к р и з а

След­ват кри­зи­те през 1866, 1873, 1882, 1890, 1900, 1907, след­ва Пър­ва­та све­тов­на война, а по вре­ме на вой­на кри­зи ня­ма, 1920-21, 1929-1933 - най-го­ля­ма­та све­тов­на кри­за досе­га, след­ва Вто­ра­та све­тов­на война, след то­ва през 1948-49, 1957-58, 1961-62, 1969, 1974-75 - го­ля­ма све­тов­на кри­за, 1980-82, 1991 г.

Осо­бе­нос­ти­те в про­яв­ле­ни­ето на раз­лич­ни­те цик­ли през раз­лич­ни­те пе­ри­оди на тях­на­та ево­лю­ция се обус­ла­вят от про­ме­ни­те във вът­реш­ни­те и външ­ни­те фак­то­ри.

Най-об­що мо­же да се кон­с­та­ти­ра скъ­ся­ва­не на ци­къ­ла - до Вто­ра­та све­тов­на вой­на про­дъл­жи­тел­нос­т­та на ци­къ­ла бе 8-10-12 го­ди­ни, а след то­ва 5-6-8 го­ди­ни, ка­то при то­ва кри­зи­те са по-крат­кот­рай­ни и с по-мал­ка дъл­бо­чи­на. То­ва ста­на при­чи­на да се въ­ве­де ед­но но­во по­ня­тие - ре­це­сия, под ко­ято се раз­би­ра про­дъл­жи­тел­на па­уза, обик­но­ве­но две пос­ле­до­ва­тел­ни три­ме­се­чия, през ко­ято про­из­вод­с­т­во­то се “сви­ва” нез­на­чи­тел­но, а не как­то е при ис­тин­с­ки­те кри­зи.

Пе­ри­одът 1929-1933 г. е пе­ри­од на Ве­ли­ка­та деп­ре­сия, ко­га­то ре­ал­ният БНП спа­да с око­ло 25%. След 1934 г. ико­но­ми­ка­та се съ­жи­вя­ва и през 1939 г. е дос­тиг­на­то рав­ни­ще­то от 1929 г. През Вто­ра­та све­тов­на вой­на БНП рас­те с бър­зи тем­по­ве, след война­та има упа­дък, през 1951 г. е дос­тиг­на­то рав­ни­ще­то на 1940 г., и та­ка то­ва ко­леб­ли­во дви­же­ние на кри­ва­та на ре­ал­ния БНП про­дъл­жа­ва.

1. свръх­п­ро­из­вод­с­т­во на сто­ки, ед­на част от ко­ито не мо­же да на­ме­ри ре­али­за­ция и да се пре­вър­не в па­ри, по­ра­ди ко­ето се по­явя­ва за­ле­жа­ва­не на сто­ки­те;

2. ряз­ко на­ма­ля­ва­не на це­ни­те - по вре­ме на кри­за­та от 1857 г. це­ни­те в Ан­г­лия са се на­ма­ли­ли с 13%, в САЩ - с 16%, а по вре­ме на Го­ля­ма­та деп­ре­сия съ­от­вет­но с 54% и 58%;

3. сък­ра­ща­ва­не раз­ме­ри­те на про­из­вод­с­т­во­то с 10-15-25%;

4. ма­со­во фа­ли­ра­не на пред­п­ри­ятия - са­мо по вре­ме на кри­за­та от 1929-33 г. в Ан­г­лия са фа­ли­ра­ли 20 000 пред­п­ри­ятия, в Гер­ма­ния - 7100, в САЩ - 86 000;

5. уве­ли­ча­ва­не на без­ра­бо­ти­ца­та - през 1932 г. в САЩ бро­ят на без­ра­бот­ни­те е дос­тиг­нал 13 млн. ду­ши, а в об­що 32 стра­ни - 26 млн. ду­ши;

6. на­ма­ля­ва­не на ра­бот­на­та зап­ла­та;

7. кри­за в па­рич­но-кре­дит­на­та сис­те­ма, ко­ято на­ми­ра из­раз в ряз­ко­то по­ви­ша­ва­не на лих­ве­ния про­цент и в на­ма­ля­ва­не­то на пе­чал­ба­та.

В по-но­во вре­ме вмес­то кри­за се из­пол­зуват по­ня­ти­ята ре­це­сия или кон­т­рак­ция. Счи­та се, че ре­це­си­ята е на­ли­це, ко­га­то на­ма­ля­ва­не­то на БВП про­дъл­жа­ва по­не шест ме­се­ца.

За деп­ре­си­ята (ход на мяс­то) са ха­рак­тер­ни:

1. пос­те­пен­но из­чез­ва­не на сто­ко­вия из­ли­шък;

2. спи­ра­не на на­ма­ля­ва­не­то на це­ни­те;

3. прек­ра­тя­ва­не на упа­дъ­ка на про­из­вод­с­т­во­то;

4. на­ма­ля­ва­не на лих­ве­ния про­цент;

5. за­етос­т­та се за­дър­жа.

1. бър­зо на­рас­т­ва­не на про­из­вод­с­т­во­то;

2. зна­чи­тел­но по­ви­ша­ва­не на це­ни­те на сто­ки­те;

3. на­ма­ля­ва­не на без­ра­бо­ти­ца­та;

4. уве­ли­ча­ва­не на ра­бот­на­та зап­ла­та;

5. го­ля­мо тър­се­не на кре­ди­ти и ши­ро­ко ин­вес­ти­ра­не.

1. на­ма­ля­ва­не­то на це­ни­те на сто­ки­те и ус­лу­ги­те;

2. сък­ра­ща­ва­не­то на раз­ме­ри­те на про­из­вод­с­т­во­то;

3. уни­що­жа­ва­не­то на част от сто­ки­те;

4. на­ма­ля­ва­не­то на ра­бот­на­та зап­ла­та;

5. обез­це­ня­ва­не­то на еле­мен­ти­те на пос­то­ян­ния ка­пи­тал.

Как­то виж­да­ме, кри­за­та (ре­це­си­ята) ка­то най-нис­ка­та точ­ка на ико­но­ми­чес­кия ци­къл, ха­рак­те­ри­зи­ра­ща се с ни­сък, обик­но­ве­но от­ри­ца­те­лен темп на рас­теж на БВП и най-ви­сок темп на без­ра­бо­ти­ца, и по­де­мът (бу­мът, пи­кът) ка­то най-ви­со­ка точ­ка на ико­но­ми­чес­кия ци­къл, ха­рак­те­ри­зи­ра­ща се с най-ви­сок рас­теж на БВП и с най-нис­ко рав­ни­ще на без­ра­бо­ти­ца, са пре­лом­ни­те точ­ки в ци­къ­ла, до­ка­то деп­ре­си­ята и ожив­ле­ни­ето са свър­з­ва­щи­те зве­на меж­ду тях.

Ко­га­то по­ве­че­то от фир­ми­те в ед­на стра­на из­пол­зу­ват пъл­ния си ка­па­ци­тет, ре­ал­ни­ят БВП на­рас­т­ва бър­зо, без­ра­бо­ти­ца­та е мал­ка, ико­но­ми­ка­та е в по­дем, въ­об­ще сто­пан­с­ка­та ак­тив­ност е ви­со­ка.

2 въп­рос: Ал­тер­на­тив­ни те­ории за цик­лич­но­то раз­ви­тие.
Те­ори­ите за обяс­ня­ва­не на кри­зи­те най-об­що мо­гат да се обо­со­бят в д в е гру­пи.

Към пър­ва­та гру­па мо­гат да се от­не­сат оне­зи ав­то­ри, ко­ито тър­сят при­чи­ни­те за цик­лич­нос­т­та на про­из­вод­с­т­во­то и з в ъ н ико­но­ми­чес­ка­та сис­те­ма, т.е. за тях при­чи­ни­те са ек­зо­ген­ни. Нейни представители са Стенли, Ерберт Джевенс, Вилфредо Парето и Артур Сесил Пигу.

Спо­ред вто­ра­та гру­па при­чи­ни­те за цик­лич­нос­т­та на про­из­вод­с­т­во­то са вът­реш­ни за ико­но­ми­чес­ка­та сис­те­ма, т.е. те са ен­до­ген­ни. Нейни представители са Жан Батист Сей, Давид Рикардо, Малтус, Сисмонди, Хобсън.

С проб­ле­ма на ико­но­ми­чес­ки­те кри­зи се е за­ни­ма­вал и К. Маркс в III том на “Ка­пи­та­лът”, раз­дел II, и Фр. Ен­гелс в “Ан­ти Дю­ринг”, раз­дел III, гл. 2, къ­де­то ка­то ос­нов­на при­чи­на за ико­но­ми­чес­ки­те кри­зи те со­чат ос­нов­но­то про­ти­во­ре­чие на ка­пи­та­лиз­ма - про­ти­во­ре­чи­ето меж­ду об­щес­т­ве­ния ха­рак­тер на про­из­вод­с­т­во­то и час­т­но­ка­пи­та­лис­ти­чес­ка­та фор­ма на раз­п­ре­де­ле­ние на бла­га­та.

Спо­ред аме­ри­кан­с­кия ико­но­мист Оукън бол­шин­с­т­во­то от цик­ли­те са цик­ли на тър­се­не­то.

Ня­ма съм­не­ние, че цик­лич­ност на про­из­вод­с­т­во­то има, ко­га­то е на­ли­це смя­на в ско­рос­т­та на де­ло­ва­та ак­тив­ност и въз­хо­дя­що­то дви­же­ние се сме­ня с нис­хо­дя­що, със за­ба­вя­не. То­ва под­с­каз­ва, че са нас­тъ­пи­ли про­ме­ни в съв­куп­но­то тър­се­не или в съв­куп­но­то пред­ла­га­не, до­ве­ли и до из­ме­не­ние в де­ло­вия ци­къл.

Сил­ни са ар­гу­мен­ти­те на при­вър­же­ни­ци­те на схва­ща­не­то, че цик­лич­ни­те ко­ле­ба­ния се са­мо­въз­п­ро­из­веж­дат и в ос­но­ва­та на то­ва ле­жи вза­имо­дейс­т­ви­ето меж­ду мул­тип­ли­ка­то­ра и ак­се­ле­ра­то­ра­. У­с­ко­ря­ва­не­то на ин­вес­ти­ци­ите в от­го­вор на на­рас­на­лия обем на про­из­вод­с­т­во­то, или ак­се­ле­ра­то­рът, е мо­щен фак­тор за ико­но­ми­чес­ка нес­та­бил­ност. Про­ме­ни­те в про­из­вод­с­т­во­то мо­гат да пре­диз­ви­кат мно­гок­рат­но по-го­ле­ми про­ме­ни в ин­вес­ти­ци­ите. Ак­се­ле­ра­то­рът вза­имо­дейс­т­ву­ва с мул­тип­ли­ка­то­ра. Ако нап­ри­мер спад­не про­из­вос­т­во­то на ма­ши­нос­т­ро­ене­то, ще се на­ма­ли до­хо­дът на ра­бот­ни­ци­те от то­зи от­ра­съл, от­там ще се на­ма­лят и пот­ре­би­тел­с­ки­те им раз­хо­ди, ко­ето ще сти­му­ли­ра про­ме­ни в про­из­вод­с­т­во­то - ще за­поч­не да стаг­ни­ра про­из­вод­с­т­во­то (нап­ри­мер тек­с­тил­но­то).

Шко­ла­та на ра­ци­онал­ни­те очак­ва­ния (Ро­бърт Лу­кас, То­мас Сар­джънт, Ро­бър Ба­ро) вну­ша­ва, че не­го­ле­ми­те ко­ле­ба­ния в ико­но­ми­ка­та са ис­тин­с­ки­те цик­ли на де­ло­ва­та ак­тив­ност, за­що­то ре­ал­но­то съв­куп­но пред­ла­га­не има мо­дел на вер­ти­кал­но из­п­ра­ве­на кри­ва. Про­ме­ни­те в ре­ал­ния БВП спо­ред тях се дъл­жат и съ­от­ветс­т­ву­ват на шо­ко­ве­те и про­ме­ни­те в съв­куп­но­то пред­ла­га­не (в час­т­ност на про­ме­ни­те в про­из­во­ди­тел­нос­т­та на тру­да), а не на про­ме­ни­те в съв­куп­но­то тър­се­не. То­зи те­хен въз­г­лед про­ти­во­ре­чи на кейн­си­ан­с­ко­то схва­ща­не, че ци­къ­лът се свеж­да до ко­ле­ба­ния в съв­куп­но­то тър­се­не.

Спо­ред ня­кои де­ло­ви­те цик­ли мо­гат да бъ­дат пре­диз­ви­ка­ни и от сто­пан­с­ка­та по­ли­ти­ка, т.е. да бъ­дат ре­зул­тат на по­ли­ти­чес­ки при­чи­ни (по­ли­ти­чес­ки биз­нес цик­ли).

След ана­ли­за на сред­но­то рав­ни­ще на сто­ко­ви­те це­ни Н.Кон­д­ра­ти­ев из­с­лед­ва дви­же­ни­ето на лих­ва­та, ка­то за нея съ­ди по ди­на­ми­ка­та на бан­ко­ва­та лих­ва и кур­са на цен­ни­те кни­жа на фон­до­ва­та бор­са. Той кон­с­та­ти­ра, че кур­сът на цен­ни­те кни­жа се по­ви­ша­ва в пе­ри­од на спад в ко­нюн­к­ту­ра­та и се на­ма­ля­ва в пе­ри­од на по­дем в ко­нюн­к­ту­ра­та и лих­ва­та на ка­пи­та­ла.

След то­ва Н. Кон­д­ра­ти­ев из­с­лед­ва дви­же­ни­ето на ра­бот­на­та зап­ла­та в Ан­г­лия и Фран­ция, ана­ли­зи­ра обо­ро­та на външ­на­та тър­го­вия на съ­щи­те две стра­ни, раз­г­леж­да и дан­ни­те за до­би­ва и пот­реб­ле­ни­ето на въг­ли­ща, чу­гун и оло­во.

В ре­зул­тат на ана­ли­за Н. Кон­д­ра­ти­ев из­веж­да “че­ти­ри ем­пи­ри­чес­ки пра­вил­нос­ти".

Пър­ва­та от тях той из­ра­зя­ва най-об­що чрез след­на­та ми­съ­л:­ “П­ре­ди на­ча­ло­то на въз­хо­дя­ща­та въл­на на все­ки го­лям ци­къл, а по­ня­ко­га и в са­мо­то на­ча­ло се наб­лю­да­ват зна­чи­тел­ни из­ме­не­ния в ус­ло­ви­ята на сто­пан­с­кия жи­вот на об­щес­т­во­то.

На ос­но­ва­та на та­зи съ­дър­жа­тел­на пос­та­нов­ка той фор­му­ли­ра вто­ра­та “ем­пи­рич­на пра­вил­ност", спо­ред ко­ято “пе­ри­оди­те на въз­хо­дя­щи­те въл­ни на го­ле­ми­те цик­ли ка­то пра­ви­ло са зна­чи­тел­но по-бо­га­ти на го­ле­ми со­ци­ал­ни сът­ре­се­ния и прев­ра­ти в жи­во­та на об­щес­т­во­то (ре­во­лю­ции и войни), от­кол­ко­то пе­ри­оди­те на низ­хо­дя­щи­те въл­ни”.

Про­дъл­же­ние на та­зи вто­ра пра­вил­ност е “тре­та­та ем­пи­рич­на пра­вил­ност", ко­ято мо­же да бъ­де кон­с­та­ти­ра­на в хо­да на го­ле­ми­те цик­ли и се зак­лю­ча­ва в то­ва, че “низ­хо­дя­щи­те въл­ни на те­зи цик­ли се съп­ро­вож­дат с про­дъл­жи­тел­на деп­ре­сия в сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во”.

Спо­ред чет­вър­та­та “ем­пи­рич­на пра­вил­ност" пе­ри­оди­чес­ки­те кри­зи (сред­ни­те цик­ли с про­дъл­жи­тел­ност 7­10 го­ди­ни), ка­то че ли се на­низ­ват на въл­ни­те на го­ле­ми­те цик­ли и из­ме­нят сво­ята ди­на­ми­ка в за­ви­си­мост от те­зи въл­ни - в пе­ри­оди на про­дъл­жи­те­лен по­дем сред­ни­те цик­ли се ха­рак­те­ри­зи­рат с крат­кост и по-мал­ка дъл­бо­чи­на на деп­ре­си­ята, до­ка­то нас­тъп­ва­щи­те в низ­хо­дя­ща­та въл­на на го­ле­мия ци­къл сред­ни цик­ли се ха­рак­те­ри­зи­рат с про­дъл­жи­тел­ност и дъл­бо­чи­на на деп­ре­си­ята, с крат­кост и сла­бост на по­де­ма.

Гор­но­то твър­де­ние Н.Кон­д­ра­ти­ев под­к­ре­пя с мно­го дан­ни. То е ва­лид­но и за низ­хо­дя­ща­та въл­на в пе­ри­ода 1920-1945 г., ко­га­то из­бух­на най-теж­ка­та и про­дъл­жи­тел­на ико­но­ми­чес­ка кри­за (Го­ля­ма­та деп­ре­си­я), ко­ято не бе пос­лед­ва­на от зна­чим ико­но­ми­чес­ки по­дем и из­вес­т­ни тру­со­ве се усе­ти­ха през 1937-38 г. Об­рат­но на то­ва през въз­хо­дя­ща­та въл­на на чет­вър­тия ци­къл (1945-1973) е на­ли­це поч­ти без­к­ри­зис­но раз­ви­тие.

Въз­хо­дя­щи­те въл­ни на дъл­ги­те цик­ли се ха­рак­те­ри­зи­рат със след­ни­те осо­бе­нос­ти:

- съв­куп­но­то тър­се­не пре­ви­ша­ва зна­чи­тел­но съв­куп­но­то пред­ла­га­не, с ко­ето се обяс­ня­ва и на­рас­т­ва­не­то на це­ни­те;

- без­ра­бо­ти­ца­та е на нис­ко рав­ни­ще;

- ре­ал­но­то пот­реб­ле­ние е над трен­да (над сред­но­то);

- ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та е на нис­ко рав­ни­ще на раз­витие;

- ино­ва­ци­он­на­та ак­тив­ност и па­тент­на­та дейност са сла­би;

- раз­ви­ти­ето на тех­ни­чес­кия прог­рес е под трен­да.

Низ­хо­дя­щи­те въл­ни на дъл­ги­те цик­ли се ха­рак­те­ри­зи­рат с:

- чув­с­т­ви­тел­но пре­ви­ша­ва­не на съв­куп­но­то пред­ла­га­не над съв­куп­но­то тър­се­не, с ко­ето се обяс­ня­ва на­ма­ля­ва­не­то на це­ни­те;

- без­ра­бо­ти­ца­та е го­ля­ма;

- ре­ал­но­то пот­реб­ле­ние е под трен­да;

- ин­ф­рас­т­рук­тур­но­то раз­ви­тие е чув­с­т­ви­тел­но;

- ино­ва­ци­он­на­та ак­тив­ност е ви­со­ка, а па­тент­на­та дейност - бо­га­та;

- раз­ви­ти­ето на тех­ни­чес­кия прог­рес е над трен­да.
Те­ма 5

ЗА­ЕТОСТ И БЕЗ­РА­БО­ТИ­ЦА

В нас­то­яща­та те­ма ще раз­г­ле­да­ме след­ни­те ос­нов­ни въп­ро­си:

Тру­до­ви­те ре­сур­си по­каз­ват по­тен­ци­ал­ни­те въз­мож­нос­ти на ра­бот­на­та си­ла в ед­на стра­на и тях­на­та ко­ли­чес­т­ве­на и ка­чес­т­ве­на ха­рак­те­рис­ти­ка имат зна­че­ни­ето на фак­тор, де­тер­ми­ни­ращ пред­ла­га­не­то на труд и ико­но­ми­чес­кия рас­теж. Тру­дос­по­соб­но­то на­се­ле­ние се фор­ми­ра под вли­яни­ето на ре­ди­ца де­мог­раф­с­ки ха­рак­те­рис­ти­ки ка­то раж­да­емост, смър­т­ност, ес­тес­т­вен при­раст, миг­ра­ция и дру­ги.

След­ва да се пра­ви раз­ли­ка меж­ду тру­до­ви ре­сур­си и ра­бот­на си­ла, тъй ка­то пос­лед­на­та не включ­ва та­зи част от тру­дос­по­соб­но­то на­се­ле­ние, ко­ято по раз­лич­ни при­чи­ни не ра­бо­ти и не тър­си ра­бо­та. Тя оба­че си ос­та­ва по­тен­ци­ал­на ра­бот­на си­ла. Ра­бот­на­та си­ла (те­ку­що­то ико­но­ми­чес­ки ак­тив­но на­се­ле­ние) включ­ва ли­ца­та на 15 и по­ве­че на­вър­ше­ни го­ди­ни, ко­ито вла­гат или пред­ла­гат своя труд за про­из­вод­с­т­во­то на сто­ки или ус­лу­ги. Ра­бот­на­та си­ла включ­ва за­ети­те и без­ра­бот­ни­те (ко­ито ня­мат ра­бо­та, спо­соб­ни са да ра­бо­тят и тър­сят та­ка­ва).

По­ка­за­тел за сте­пен­та на из­пол­зу­ва­не на тру­до­ви­те ре­сур­си в ед­на стра­на е з а е т о с т т а , ко­ято мо­же да се раз­г­леж­да в ши­рок и в те­сен сми­съл.

В ши­рок сми­съл за­етос­т­та об­х­ва­ща всич­ки ли­ца, ко­ито се за­ни­ма­ват с об­щес­т­ве­нопо­ле­зен труд не­за­ви­си­мо да­ли сре­щу не­го по­лу­ча­ват въз­наг­раж­де­ние под как­ва­то и да е фор­ма.

В те­сен сми­съл за­етос­т­та об­х­ва­ща са­мо ли­ца­та, ко­ито сре­щу вло­жен от тях труд по­лу­ча­ват въз­наг­раж­де­ние под фор­ма­та на ра­бот­на зап­ла­та или на ня­ка­къв друг до­ход, и се из­мер­ва ка­то от­но­ше­ние на за­ети­те ли­ца към ця­ло­то на­се­ле­ние .

За­етос­т­та мо­же да се из­чис­ли и ка­то от­но­ше­ние на за­ети­те към на­се­ле­ни­ето в тру­дос­по­соб­на въз­раст.

Съотношението между работната сила (икономически актив-ното население) и населението на 15 и повече години е известно като коефициент (равнище) на икономическата активност.

- ра­бо­то­да­те­ли - лицата, които сами или в съдружие с други лица управляват собствени предприятия (фирми, стопан-ства), работят под аренда или извършват друга дейност, като наемат на работа минимум едно лице;

- са­мос­то­ятел­но за­ети ли­ца - лицата, които сами или с други лицаизвършват стопанска дейност, работят на свободна (частна) практика, работят под аредна или извършват самостоя-телно друга дейност, като не наемат на работа други лица;

- наети лица -- лицата извършващи работа, за която получават възнаграждение или в натура под формата на работна заплата, възнаграждение по граждански договор или друго възна-граждение, работещи в обществени предприятия и организации или за частен работодател;

- неп­ла­те­ни се­мей­ни ра­бот­ни­ци - лицата, ко­ито ра­бо­тят без зап­ла­ща­не във фир­ма, пред­п­ри­ятие, сто­пан­с­т­во на род­с­т­ве­но ли­це от съ­що­то до­ма­кин­с­т­во.

Т.е. заети са лицата на 15 и повече години, които работят по трудово правоотношение, наети са за извършване на определена работа срещу заплащане или работят самостоятелно с цел получаване на доход в пари или в натура.

Статистиката разграничава и лица извън работната сила (текущо икономически неактивно население) - това са лицата, които не са заети, нито са безработни през наблюдавания период. Тук се отнасят и лицата, които са в допълнителен платен или неплатен отпуск по майчинство.

Заетите, безработните (икономически активното население или работната сила) и лицата извън работната сила (икономически неактивното население) са трите категории, които обхващат населението на 15 и повече години.

- ра­бо­те­щи­те;

- без­ра­бот­ни­те;

- и из­вън­ра­бот­на­та си­ла (ко­ято е из­вън ак­тив­на­та ра­бот­на си­ла и из­вън па­за­ра на тру­да).

а) Пъл­на за­етост - хи­по­те­тич­но тя мо­же да се оп­ре­де­ли ка­то оси­гу­ре­на тру­до­ва ре­али­за­ция на всич­ки тру­дос­по­соб­ни хо­ра. Но тъй ка­то във все­ки мо­мент в об­щес­т­во­то има хо­ра, ко­ито сме­нят мес­то­жи­ве­ене­то си, прек­ва­ли­фи­ци­рат се, или прос­то не же­ла­ят да ра­бо­тят, з а п ъ л н а за­етост мо­же да се го­во­ри не в бук­вал­ния сми­съл, а к о г а т о не­за­ети­те ли­ца са в гра­ни­ци­те на “ес­тес­т­ве­но­то” рав­ни­ще на без­ра­бо­ти­ца­та. На се­гаш­ния етап за пъл­на за­етост се го­во­ри, ко­га­то са за­ети око­ло 94-95% от ра­бо­тос­по­соб­но­то на­се­ле­ние.

б) Не­пъл­на за­етост е на­ли­це, ко­га­то без­ра­бо­ти­ца­та над­х­вър­ли “ес­тес­т­ве­но­то” си рав­ни­ще или ко­га­то ра­бот­на­та си­ла се из­пол­зу­ва час­тич­но, за­що­то час­тич­но за­ети­те са “не­до­за­ети”, и до­ри ако ра­бо­тят са­мо 1 час през сед­ми­ца­та, те не се от­на­сят към без­ра­бот­ни­те.

в) Ра­ци­онал­на за­етост - тя пред­по­ла­га оп­ти­мал­но из­пол­зу­ва­не на за­ети­те през про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од, а не прос­то оси­гу­ря­ва­не на ра­бо­та на тру­дос­по­соб­но­то на­се­ле­ние. В то­зи сми­съл мо­же да се раз­ли­ча­ват след­ни­те под­ви­до­ве за­етост:

- пъл­на ра­ци­онал­на за­етост (то­ва е иде­ал­но­то по­ло­же­ние);

- пъл­на, но не­ра­ци­онал­на за­етост;

- не­пъл­на, но ра­ци­онал­на за­етост;

- не­пъл­на и не­ра­ци­онал­на за­етост (то­ва е мо­же би най-ло­ши­ят ва­ри­ант).

2 въп­рос: Същ­ност, при­чи­ни и фор­ми на без­ра­бо­ти­ца­та.

Според Закона за закрила при безработица "безработно лице" е всяко физически или психически годно за работа лице, което не е заето, не е пенсионер, с изключение на получаващите пенсия, отпусната въз основа на загубена трудоспособност, и имащи право на работа и получаващите наследствена пенсия; не е включено в курсове за професионална квалификация; ре-гистрирано е в бюрото по труда ....и активно търси работа (вж: т.5 от пар. 1 на Допълнителни разпоредби)

Про­ве­де­на­та през 1982 г. ХIII меж­ду­на­род­на кон­фе­рен­ция по ста­тис­ти­ка в Же­не­ва прие, че в об­х­ва­та на без­ра­бо­ти­ца­та се включ­ват всич­ки хо­ра над и до оп­ре­де­ле­на въз­раст, ко­ито в про­дъл­же­ние на да­ден пе­ри­од са без ра­бо­та, т.е. не им се зап­ла­ща или не са има­ли до­хо­ди от соб­с­т­вен биз­нес, но ко­ито тър­сят ра­бо­та и са спо­соб­ни да бъ­дат на­ети.

То­ва оп­ре­де­ле­ние е кон­к­ре­ти­зи­ра­но в тру­до­во­то за­ко­но­да­тел­с­т­во на раз­лич­ни­те стра­ни с от­чи­та­не спе­ци­фи­ка­та на на­ци­онал­на­та ико­но­ми­ка. В САЩ за без­ра­бот­но се счи­та ли­це­то, ко­ето е в тру­дос­по­соб­на въз­раст и е тру­дос­по­соб­но (не е ин­ва­лид или пен­си­онер), же­лае да пос­тъ­пи на ра­бо­та и не е по­лу­ча­ва­ло зап­ла­та през пос­лед­ни­те че­ти­ри сед­ми­ци. В Япо­ния кри­те­ри­ите за “тър­сещ ра­бо­та” са по-стро­ги от те­зи в САЩ, та­ка че мно­го хо­ра, ко­ито в САЩ се смя­тат за без­ра­бот­ни, в Япо­ния ги при­чис­ля­ват из­вън ра­бот­на­та си­ла.

Спо­ред из­вес­т­ния “за­кон на Оукън" (Okun’s Law) най-ви­со­ко­то рав­ни­ще на без­ра­бо­ти­ца­та съв­па­да с вре­ме­то, ко­га­то ре­ал­ни­ят БВП се на­ми­ра в по­ло­же­ние на най-го­лям раз­рив с по­тен­ци­ал­ния БВП. На ос­но­ва­та на из­с­лед­ва­ния за аме­ри­кан­с­ка­та ико­но­ми­ка Оукън пра­ви из­во­да, че на все­ки 2% на­ма­ле­ние на ре­ал­ния БВП спря­мо по­тен­ци­ал­на­та му ве­ли­чи­на без­ра­бо­ти­ца­та на­рас­т­ва с 1%.

а) Те­ку­ща или фрик­ци­он­на без­ра­бо­ти­ца - тя е свър­за­на с про­ме­ни­те в жиз­не­ни­те ета­пи, про­фе­си­ята, мес­то­жи­ве­ене­то и мес­то­ра­бо­та­та, със се­зон­ния ха­рак­тер на ра­бо­та­та, с не­съ­вър­ше­на­та ин­фор­ма­ция за тър­се­не­то и пред­ла­га­не­то на тру­до­вия па­зар и дру­ги. Съ­щес­т­ву­ва и при пъл­на за­етост и нейна­та връз­ка със смя­на­та на про­фе­сия и тър­се­не­то на по-доб­ри ус­ло­вия на труд и по-доб­ро зап­ла­ща­не да­ва ос­но­ва­ние чес­то тя да се оп­ре­де­ля ка­то доб­ро­вол­на без­ра­бо­ти­ца.

б) Струк­тур­на без­ра­бо­ти­ца - тя е ре­зул­тат от не­съ­от­ветс­т­ви­ето меж­ду тър­се­не­то и пред­ла­га­не­то на ра­бот­на­та си­ла вслед­с­т­вие струк­тур­ни­те про­ме­ни в ико­но­ми­ка­та, ко­ито сък­ра­ща­ват ра­бот­ни мес­та и от­к­ри­ват но­ви, но с но­ви тех­но­ло­гич­ни и про­фе­си­онал­ни изис­к­ва­ния, на ко­ито ос­та­на­ли­те без ра­бо­та не от­го­ва­рят. На­ру­ша­ва се съ­от­ветс­т­ви­ето меж­ду ква­ли­фи­ка­ци­ята на ра­бот­на­та си­ла и изис­к­ва­ни­ята на ра­бот­но­то мяс­то и част от ра­бот­ни­ци­те ос­та­ват без ра­бо­та.

в) Цик­лич­на без­ра­бо­ти­ца - въз­ник­ва, ко­га­то съв­куп­но­то тър­се­не на ра­бот­на си­ла се на­ма­ли по­ра­ди об­що­то на­ма­ля­ва­не на съв­куп­ни­те раз­хо­ди, ха­рак­тер­но за фа­зи­те на кри­за и деп­ре­сия в ико­но­ми­ка­та­.

Състоянието на безработицата в Бъл­га­рия в пе­ри­ода след 1989 г. се ви­жда от след­ни­те дан­ни:

* Деноминирани.

- “доб­ро­во­лен", кой­то се оп­ре­де­ля от съ­от­но­ше­ни­ето меж­ду рав­ни­ще­то на за­етост и рав­ни­ще­то на ра­бот­на зап­ла­та;

- и “фрик­ци­онен", кой­то се обус­ла­вя от не­съ­вър­шен­с­т­во­то на ико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка.

Ес­тес­т­ве­но­то рав­ни­ще на без­ра­бо­ти­ца е ви­на­ги по-го­ля­мо от ну­ла. По вре­ме­то, ко­га­то из­ли­за тру­дът на Кейнс “Об­ща те­ория на за­етос­т­та, лих­ва­та и па­ри­те” (1936 г.), то се е при­ема­ло на око­ло 3% без­ра­бо­ти­ца, а в съв­ре­мен­ни­те ус­ло­вия се при­ема за рав­но на 5-7 про­цен­та. За раз­лич­ни­те стра­ни и за раз­лич­ни­те пе­ри­оди от вре­ме ес­тес­т­ве­но­то рав­ни­ще на без­ра­бо­ти­ца ва­ри­ра в стойнос­ти­те си. Та­ка нап­ри­мер ако в на­ча­ло­то на 70-те го­ди­ни ес­тес­т­ве­но­то рав­ни­ще в САЩ се е при­ема­ло за рав­но на 5%, то през 80-те го­ди­ни спо­ред Съ­ве­та на ико­но­ми­чес­ки­те кон­сул­тан­ти на пре­зи­ден­та Р. Рейгън се при­ема­ше 6 - 7%.

- изу­ча­ва­не, с из­пол­зу­ва­не­то на съв­ре­мен­ни ме­то­ди, на проб­ле­ми­те на без­ра­бо­ти­ца­та;

- раз­к­ри­ва­не на тен­ден­ци­ите в про­фе­си­онал­ния и въз­рас­тов със­тав на ре­гис­т­ри­ра­ни­те без­ра­бот­ни;

- раз­к­ри­ва­не на при­чи­ни­те, по­ра­ди ко­ито част от на­се­ле­ни­ето ос­та­ва без ра­бо­та;

- раз­ра­бот­ка на прог­ра­ми за за­етост, за тру­до­ус­т­ро­ява­не и за про­фе­си­онал­на ори­ен­та­ция на без­ра­бот­ни­те.

Из­вър­ше­ни­те наб­лю­де­ния у нас по­каз­ват, че по сво­ята същ­ност без­ра­бо­ти­ца­та е в го­ля­ма­та си част цик­лич­на, тъй ка­то е ре­зул­тат от сви­ва­не­то на про­из­вод­с­т­во­то в поч­ти всич­ки фир­ми, от зак­ри­ва­не­то на це­ли пред­п­ри­ятия, про­миш­ле­ни про­из­вод­с­т­ва, на раз­ту­ря­не­то на ко­опе­ра­тив­ни­те сто­пан­с­т­ва и т.н. Дру­га част от без­ра­бо­ти­ца­та е фрик­ци­он­на или те­ку­ща и то­ва се виж­да от сил­но из­ра­зе­ния й се­зо­нен ха­рак­тер.

Ли­ца­та, ре­гис­т­ри­ра­ни в Бю­ра­та по тру­да по­ве­че от 12 ме­се­ца и еже­ме­сеч­но пот­вър­ж­да­ва­ли дек­ла­ра­ции обр. 1-А/­или 2-А, не­от­ка­за­ли през то­зи пе­ри­од пред­ло­же­на­та им под­хо­дя­ща ра­бо­та и от­го­ва­ря­щи на ус­ло­ви­ята по чл. 5 и 6 от Пра­вил­ни­ка за со­ци­ал­но под­по­ма­га­не, имат пра­во на па­рич­на по­мощ при про­дъл­жи­тел­на без­ра­бо­ти­ца.

Този за­кон оп­рос­тя­ва при­съ­ща­та на 57 ПМС тро­ма­ва уред­ба и уреж­да проб­ле­ми­те за оси­гу­ря­ва­не­то сре­щу без­ра­бо­ти­ца в тяс­на връз­ка с на­сър­ча­ва­не­то на заетостта. Той съб­ра на ед­но мяс­то раз­х­вър­ле­ни­те до­се­га в ре­ди­ца под­за­ко­но­ви ак­то­ве раз­по­ред­би за безработицата. Съгласно то­зи за­кон обез­ще­те­ни­ето на без­ра­бот­ни­те не за­ви­си от основанието, на ко­ето е би­ло прек­ра­те­но тру­до­во­то правоотношение, за раз­ли­ка от 57 ПМС, ко­ето до­пус­ка­ше то­ва са­мо за увол­не­ни­те по­ра­ди сък­ра­ща­ва­не на щата, зак­ри­ва­не на пред­п­ри­яти­ето и дру­ги подобни. Повишен е мак­си­мал­ни­ят раз­мер на обез­ще­те­ни­ето от 140 на 150 на сто от ми­ни­мал­на­та ра­бот­на заплата(МРЗ). В съ­що­то вре­ме за­ко­нът на­ма­ля­ва най-нис­кия раз­мер на обез­ще­те­ни­ето от 90 на 80 на сто от МРЗ и уве­ли­ча­ва от 6 на 9 ме­се­ца изис­к­ва­но­то вре­ме от пос­лед­ни­те 15 (вмес­то до­се­гаш­ни­те 12) месеца, за да при­до­бие ли­це­то пра­во на обезщетение. Помощта за дъл­гот­рай­на без­ра­бо­ти­ца се на­ма­ля­ва от 6 на 3 месеца.

Новият за­кон се опит­ва да ре­ши и проб­ле­ми­те на доб­ро­вол­но­то оси­гу­ря­ва­не за безработица, на ра­бо­та­та на чуж­ди граж­да­ни в България и на бъл­гар­с­ки граж­да­ни в чужбина. Той ус­лож­ня­ва и сис­те­ма­та на уп­рав­ле­ние, ка­то съз­да­ва два на­ци­онал­ни съ­ве­та - един за без­ра­бо­ти­ца­та и друг за про­фе­си­онал­на­та квалификация, съз­да­ва над­зо­рен и уп­ра­ви­те­лен съ­вет на Нацио-налната служ­ба по заетостта, ко­ито се из­дър­жат от сред­с­т­ва­та по фонд ПКБ.

На­ред­ба 13 от 8.ХI.1993 г. тре­ти­раше проб­ле­ми­те на об­ра­зу­ва­не­то и раз­ход­ва­не­то на сред­с­т­ва­та по фонд “Про­фе­си­онал­на ква­ли­фи­ка­ция и без­ра­бо­ти­ца". От сред­с­т­ва­та на то­зи фонд Ре­ги­онал­ни­те служ­би по за­етос­т­та (РСЗ) и Бю­ра­та по тру­да ор­га­ни­зи­раха и фи­нан­си­раха след­ни­те ви­до­ве обу­че­ние за про­фе­си­онал­на ква­ли­фи­ка­ция:

а) за на­чал­на про­фе­си­онал­на под­го­тов­ка;

б) за до­пъл­ни­тел­на про­фе­си­онал­на ква­ли­фи­ка­ция;

в) за прек­ва­ли­фи­ка­ция.

По си­ла­та на но­вия Закон за зак­ри­ла при без­ра­бо­ти­ца ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те ве­че учас­т­ву­ват в оси­гу­ря­ва­не­то си сре­щу рис­ка “безработица” (до­се­га внос­ка­та за фонд ПКБ бе­ше из­ця­ло за смет­ка на работодателя). От 1 яну­ари 1998 г. ра­бо­то­да­те­лят пла­ща 4 час­ти в оси­гу­ри­тел­на­та внос­ка за безработица, а ра­бот­ни­кът - 1 част от нея. Размерът на внос­ка­та ос­та­ва 5% до 1 юли 98 г., а след то­ва се на­ма­ля­ва на 4,5%.

До­се­гаш­ни­ят опит по­каз­ва, че мал­ка част от сред­с­т­ва­та за без­ра­бо­ти­ца се из­пол­зу­ват за ква­ли­фи­ка­ция и прек­ва­ли­фи­ка­ция.

С ПМС 209/92 г. е ут­вър­де­на Прог­ра­ма за вре­мен­на за­етост, в ко­ято се пред­виж­да на раз­к­ри­ти­те до­пъл­ни­тел­ни мес­та в об­що­по­лез­ни дейнос­ти да мо­гат да ра­бо­тят за срок до 5 ме­се­ца в рам­ки­те на 12 ка­лен­дар­ни ме­се­ци след­ни­те ли­ца:

- ли­ца, ре­гис­т­ри­ра­ни в бю­ро­то по тру­да ка­то без­ра­бот­ни с ре­дов­но под­дър­жа­на ре­гис­т­ра­ция вкл. без пра­во на обез­ще­те­ния, или ли­ца, на ко­ито е из­те­къл сро­кът за обез­ще­те­ния, со­ци­ал­ни по­мо­щи и па­рич­на по­мощ при про­дъл­жи­тел­на без­ра­бо­ти­ца, или по­лу­ча­ва­щи та­ки­ва;

- за­ети ли­ца, с неп­рек­ра­те­но тру­до­во пра­во­от­но­ше­ние, ко­га­то пред­п­ри­яти­ето им е в прес­той по­ве­че от 30 дни.

Бю­ра­та по тру­да пре­дос­та­вят ин­фор­ма­ция за раз­к­ри­ти­те ра­бот­ни мес­та по та­зи прог­ра­ма, из­вър­ш­ват пър­во­на­чал­ния под­бор, из­вър­ш­ват про­вер­ка и да­ват ста­но­ви­ще.

В та­зи прог­ра­ма мо­гат да се включ­ват об­щин­с­ка­та ад­ми­нис­т­ра­ция и об­щин­с­ки­те фир­ми, час­т­ни­те и дър­жав­ни­те фир­ми, ако имат до­го­вор с об­щи­на­та за из­вър­ш­ва­не на об­що­по­лез­на дейност, и дър­жав­ни­те фир­ми и дру­ги ор­га­ни­за­ции на бю­джет­на из­д­ръж­ка, ко­га­то раз­к­ри­ват ра­бот­ни мес­та в дейнос­ти, ка­то:

- ко­му­нал­но-би­то­во об­с­луж­ва­не;

- бла­го­ус­т­ро­ява­не на на­се­ле­ни­те мес­та;

- под­дър­жа­не и опаз­ва­не на об­щин­с­ка­та соб­с­т­ве­ност;

- опаз­ва­не на окол­на­та сре­да;

- под­дър­жа­не и опаз­ва­не на ис­то­ри­чес­ки­те па­мет­ни­ци и обек­ти с ту­рис­ти­чес­ко пред­наз­на­че­ние;

- раз­лич­ни­те фор­ми на со­ци­ал­но­то об­с­луж­ва­не и дру­ги.

На без­ра­бот­ни­те, вклю­че­ни в Прог­ра­ма­та, се оси­гу­ря­ва ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в раз­мер на ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та, ка­то то­ва е за смет­ка на фонд “Про­фе­си­онал­на ква­ли­фи­ка­ция на без­ра­бот­ни­те” (пре­ди 13.08.1993 г. то­зи раз­мер бе 90 на сто).

Съгласно но­вия Закон за за­щи­та при без­ра­бо­ти­ца на­сър­чи­тел­ни­те мер­ки са ад­ре­си­ра­ни към на­со­че­ни от бю­ра­та по тру­да лица, ка­то ос­вен су­ми за въз­наг­раж­де­ние в раз­мер на ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та пре­веж­дат и внос­ки­те вър­ху нея по фонд ПКБ и “Социално осигуряване”. А к о ра­бо­то­да­те­лят наз­на­чи мла­ди хо­ра с вис­ше об­ра­зо­ва­ние до 28 го­ди­ни и със сред­но до 24 години, той пол­зу­ва сти­му­ли­те от Бю­ро­то по тру­да, без да е  не­об­хо­ди­мо  ли­це­то  да  е  регистрирано. Достатъчно е мла­ди­те хо­ра да са безработни. Бюрото по тру­да по­ема и раз­хо­ди­те за ква­ли­фи­ка­ци­ята им. Необходимо е след на­ема­не­то на та­ки­ва без­ра­бот­ни ра­бо­то­да­те­лят да се обър­не към съ­от­вет­но­то Бюро по труда.
Ако обоб­щим про­веж­да­на­та по­ли­ти­ка по за­етос­т­та и без­ра­бо­ти­ца­та в пос­лед­ни­те десетина го­ди­ни у нас, ще ви­дим, че на се­гаш­ния етап е не­об­хо­ди­мо още:

- да се на­сър­ча­ва учас­ти­ето в тру­до­вия па­зар при рав­но­пос­та­ве­ност на всич­ки учас­т­ни­ци в тру­до­ви­те от­но­ше­ния;

- да се из­пол­зу­ват по-гъв­ка­ви фор­ми на тру­до­ва ак­тив­ност (по­ча­со­ва за­етост, не­пъ­лен ра­бо­тен ден, на­дом­на ра­бо­та, соб­с­т­ве­на сто­пан­с­ка дейност и дру­ги);

- да се при­емат пре­ван­тив­ни прог­ра­ми сре­щу без­ра­бо­ти­ца сред мла­де­жи­те и прог­ра­ми, сти­му­ли­ра­щи мла­деж­ка­та за­етост;

- да се при­емат прог­ра­ми за на­ма­ля­ва­не на про­дъл­жи­тел­на­та без­ра­бо­ти­ца, и дру­ги.

По то­зи на­чин мо­гат да се ре­ша­ват проб­ле­ми­те на без­ра­бо­ти­ца­та ка­то цен­т­рал­ни проб­ле­ми на мак­ро­ико­но­ми­чес­ка­та и со­ци­ал­на­та по­ли­ти­ка.

Те­ма 6

Да­нъч­на сис­те­ма и бю­джет­на по­ли­ти­ка

Как­то ще ви­дим, да­нъ­ци­те съ­щес­т­ву­ват от хи­ля­до­ле­тия. Дър­жа­ва­та е не­мис­ли­ма без да­нъ­ци - и ня­ко­гаш­на­та, и днеш­на­та, и бъ­де­ща­та. За­то­ва ко­га­то се ана­ли­зи­ра ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие за кой­то и да е етап, ви­на­ги вни­ма­ни­ето се на­соч­ва към съ­щес­т­ву­ва­ща­та то­га­ва да­нъч­на сис­те­ма, към ме­то­ди­те и фор­ми­те за съ­би­ра­не на при­хо­ди.

Да­нъч­ни­те пла­ща­ния и бю­джет­ни­те раз­хо­ди спа­дат към мер­ки­те и сред­с­т­ва­та на фис­кал­на­та по­ли­ти­ка, чрез ко­ито цен­т­рал­на­та власт ре­гу­ли­ра (сти­му­ли­ра или ог­ра­ни­ча­ва) де­ло­ва­та ак­тив­ност с ог­лед под­дър­жа­не­то на мак­ро­ико­но­ми­чес­ко­то рав­но­ве­сие.

Раз­би­ра се, зна­че­ни­ето на дър­жа­ва­та в съв­ре­мен­ни­те ус­ло­вия не се из­чер­п­ва са­мо със съ­би­ра­не­то на да­нъ­ци и фи­нан­си­ра­не­то на пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те раз­хо­ди. С ме­ха­низ­ма на да­нъч­но­то об­ла­га­не съв­ре­мен­на­та дър­жа­ва оказ­ва сил­но въз­дейс­т­вие вър­ху из­пол­зу­ва­не­то на фак­то­ри­те на про­из­вод­с­т­во­то, пре­на­соч­ва част от тях за об­щес­т­ве­но пот­реб­ле­ние и ин­вес­ти­ции и въ­об­ще из­вър­ш­ва пре­раз­п­ре­де­ле­ние на брут­ния вът­ре­шен про­дукт.

Ос­нов­ни­те въп­ро­си, ко­ито ще раз­г­ле­да­ме в нас­то­яща­та те­ма, са:

1. Същ­ност, прин­ци­пи и ме­ха­ни­зъм на да­нъч­на­та сис­те­ма и да­нъч­но­то об­ла­га­не;

2. Ви­до­ве да­нъ­ци. Съв­ре­мен­ни тен­ден­ции в раз­ви­ти­ето на да­нъч­на­та сис­те­ма;

3. Ефек­тив­ност и спра­вед­ли­вост на да­нъч­на­та сис­те­ма;

4. Бю­джет, бю­джет­ни раз­хо­ди, бю­дже­тен де­фи­цит и дър­жа­вен дълг.

1 въп­рос: Същ­ност, прин­ци­пи и ме­ха­низъм на да­нъч­на­та сис­те­ма и да­нъч­но­то об­ла­га­не.

Те­оре­тич­ни­те ос­но­ви на съв­ре­мен­но­то да­нъч­но об­ла­га­не са по­ло­же­ни от Адам Смит в тру­да му “Из­с­лед­ва­не вър­ху при­ро­да­та и при­чи­ни­те на бо­гатс­т­во­то на на­ро­ди­те”, или как­то то­зи труд е из­вес­тен “Бо­гатс­т­во­то на на­ро­ди­те” (1776 г.). Ка­то съв­куп­ност от пра­ви­ла и пред­пи­са­ния, ко­ито се от­чи­тат при те­оре­ти­чес­ко­то обос­но­ва­ва­не и прак­ти­чес­ко­то адап­ти­ра­не на да­нъ­ка, прин­ци­пи­те на да­нъч­но­то об­ла­га­не имат важ­но зна­че­ние при кон­с­т­ру­ира­не­то на вся­ка да­нъч­на сис­те­ма и при нейни­те из­ме­не­ния. “По­да­ни­ци­те на вся­ка стра­на - пи­ше А. С­мит - тряб­ва да да­ват своя дял за из­д­ръж­ка на пра­ви­тел­с­т­во­то в кол­ко­то е въз­мож­но по-близ­ко съ­от­но­ше­ние със сво­ите въз­мож­нос­ти, т.е. съ­об­раз­но до­хо­да, кой­то по­лу­ча­ват под зак­ри­ла­та на дър­жа­ва­та... В съб­лю­да­ва­не­то или пре­неб­рег­ва­не­то на то­зи прин­цип се със­тои т.нар. ра­вен­с­т­во или не­ра­вен­с­т­во на об­ла­га­не­то” (бъл­г.­ изд. 1983, с.801, 802).

Как­ви­то и прин­ци­пи и пра­ви­ла да се спаз­ват, оказ­ва се, че да­нъч­на­та сис­те­ма не раз­по­ла­га с ма­ги­чес­ка фор­му­ла за сво­ето из­г­раж­да­не по не­ос­по­ри­мо спра­вед­лив и ефек­ти­вен на­чин. Въз­п­ри­емай­ки праг­ма­тич­ния под­ход, обик­но­ве­но вся­ко пра­ви­тел­с­т­во из­г­раж­да да­нъч­на­та сис­те­ма вър­ху спаз­ва­не­то на по­не ня­кол­ко ос­нов­ни прин­ци­па, зна­ейки при то­ва, че при всич­ки слу­чаи опе­ри­ра с един не­по­пу­ля­рен сред на­се­ле­ни­ето и из­би­ра­те­ли­те ин­с­т­ру­мент. Мо­же би е бил прав из­вес­т­ни­ят със сво­ето спо­койс­т­вие ня­ко­га­шен ми­нис­тър на фи­нан­си­те във Фран­ция Кол­бер, ко­га­то е пи­сал: “Ра­зум­но­то да­нъч­но об­ла­га­не на­по­до­бя­ва на ску­ба­не­то на гъс­ка. Ис­ка­те да ос­ку­бе­те мак­си­мум пе­ру­ши­на при ми­ни­мум със­ка­не.”

Ре­али­зи­ра­не­то на прин­ци­пи­те на­ми­ра из­раз в ме­ха­низ­ма на да­нъч­но­то об­ла­га­не, кой­то включ­ва след­ни­те три ос­нов­ни еле­мен­та:

- да­нъч­на­та ос­но­ва;

- да­нъч­на­та став­ка;

- да­нъч­но­то за­дъл­же­ние.

При да­нъч­на­та ос­но­ва го­ле­ми­ят и сло­жен въп­рос е: как­во да се об­ла­га? Пот­реб­ле­ни­ето, до­хо­дът или бо­гатс­т­во­то?

Ос­вен да­нъч­на­та ос­но­ва, да­нъч­на­та став­ка и да­нъч­но­то за­дъл­же­ние, ка­то еле­мен­ти на да­нъ­ка тряб­ва да се по­со­чат още:

- обек­тът (пред­ме­тът) на да­нъ­ка - всич­ко оно­ва, към ко­ето е на­со­че­но да­нъч­но­то об­ла­га­не;

- су­бек­тът (пла­те­цът) на да­нъ­ка - то­ва е фи­зи­чес­ко или юри­ди­чес­ко ли­це, ко­ето е за­дъл­же­но да вне­се дъл­жи­мия да­нък в об­щи­на­та или в бю­дже­та на дър­жа­ва­та;

- да­нъ­чен но­си­тел - то­ва е фи­зи­чес­ко или юри­ди­чес­ко ли­це, ко­ето фак­ти­чес­ки по­на­ся да­нъч­но­то за­дъл­же­ние не­за­ви­си­мо от то­ва да­ли е или не су­бект (пла­тец) на да­нъ­ка. Та­зи раз­ли­ка се пра­ви, за­що­то не ви­на­ги пла­те­цът е и дейс­т­ви­те­лен но­си­тел на да­нъ­ка;

- да­нъ­чен кре­ди­тор - то­ва е ис­ка­те­лят на да­нъ­ка, обик­но­ве­но дър­жа­ва­та;

- да­нъч­ни та­ри­фи, с по­мощ­та на ко­ито се из­чис­ля­ва да­нъч­но­то за­дъл­же­ние - те съ­дър­жат поч­ти всич­ки еле­мен­ти на да­нъ­ка;

- да­нъ­чен ка­дас­тър - то­ва е на­роч­на кни­га, в ко­ято се от­бе­ляз­ва дви­же­ни­ето на обек­ти­те и плат­ци­те на да­нъ­ка. Най-по­пу­ля­рен е по­зем­ле­ни­ят да­нъ­чен ка­дас­тър;

- да­нъ­чен кар­тон - лич­на пар­ти­да на все­ки да­нъ­коп­ла­тец.

Пре­дел­ни­ят под­ход, кой­то се из­пол­зу­ва от съв­ре­мен­на­та мак­ро­ико­но­ми­чес­ка те­ория и от да­нъч­на­та по­ли­ти­ка, раз­г­ра­ни­ча­ва ка­те­го­ри­ите сред­на и пре­дел­на да­нъч­на став­ка.

Сред­на­та да­нъч­на став­ка (ART - average tax rate) е час­т­но­то от де­ле­ни­ето на аб­со­лют­на­та су­ма на да­нъч­но­то за­дъл­же­ние Тх и раз­ме­ра на об­ла­га­емия до­ход Y, т.е.

Tx

ART =

Y

Пре­дел­на­та да­нъч­на став­ка (MRT - marginal tax rate) из­ра­зя­ва от­но­ше­ни­ето на про­мя­на­та в да­нъч­но­то за­дъл­же­ние D Tx към съ­от­вет­но­то из­ме­не­ние в об­ла­га­емия до­ход D Y и по­каз­ва как­ва част от вся­ка до­пъл­ни­тел­на еди­ни­ца до­ход се из­зем­ва под фор­ма­та на да­нъч­ни пла­ща­ния

Tx

МRT =

Y

Кла­си­фи­ка­ци­ята на да­нъ­ци­те мо­же да се из­вър­ши на ос­но­ва­та на раз­лич­ни кри­те­рии.

Прог­ре­сив­но­то об­ла­га­не мо­же да ста­ва:

- чрез скри­та (неп­ря­ка) да­нъч­на прог­ре­сия - в то­зи слу­чай да­нъч­на­та став­ка рас­те;

- чрез от­к­ри­та (пря­ка) да­нъч­на прог­ре­сия - в то­зи слу­чай да­нъч­на­та став­ка ос­та­ва неп­ро­ме­не­на, но се про­ме­ня да­нъч­на­та ос­но­ва. Та­зи пря­ка прог­ре­сия мо­же да бъ­де прос­та (клас­на), при ко­ято уве­ли­че­ни­ят раз­мер на да­нъ­ка се от­на­ся за це­лия об­ла­га­ем до­ход, и етаж­на (слож­на), при ко­ято уве­ли­че­ни­ят раз­мер на да­нъ­ка ва­жи са­мо за съ­от­вет­ния етаж

Към пре­ки­те да­нъ­ци в Бъл­га­рия на се­гаш­ния етап спа­дат:

1. Да­нък вър­ху недвижимите имоти (земи и сгради);

2. Да­нък вър­ху нас­лед­с­т­ва­та;

3. Данък върху превозните средства;

4. Пътен данък.

Б. Пре­ки по­до­ход­ни да­нъ­ци

1. Да­нък вър­ху доходите на физическите лица (ДДФЛ) ка­то по­до­хо­ден да­нък вър­ху фи­зи­чес­ки­те ли­ца;

2. Да­нък вър­ху пе­чал­би­те ка­то по­до­хо­ден да­нък вър­ху юри­ди­чес­ки­те ли­ца;

3. Да­нък вър­ху на­рас­т­ва­не­то на сред­с­т­ва­та за ра­бот­на зап­ла­та.

За по-го­ля­ма­та част от на­се­ле­ни­ето най-го­лям ин­те­рес пред­с­тав­ля­ва да­нъ­кът вър­ху доходите на физическите лица (ДДФЛ) ка­то ли­чен по­до­хо­ден да­нък вър­ху фи­зи­чес­ки­те ли­ца. То­зи да­нък се въ­веж­да в Бъл­га­рия през 1947 г., след ка­то се от­ме­нят на­ред­би­те-за­ко­ни за да­нък вър­ху при­хо­ди­те, за по­зем­ле­ния да­нък и за да­нъ­ка вър­ху бег­ли­ка, вър­ху ов­це­те и ко­зи­те. След ня­кол­ко го­ди­ни - през 1950 г. - е при­ет нов за­кон за да­нъ­ка вър­ху об­щия до­ход (ЗДОД), кой­то мно­гок­рат­но е из­ме­нян, до­пъл­ван, от­ме­нян в ня­кои гла­ви и чле­но­ве.

Тези ремонти продължиха до пълната отмяна на този закон и приемането на новия Закон за облагане доходите на физическите лица (Д.в-к бр.118/1997 г.). Този закон урежда облагането на доходите на физическите лица, доходите на предприятията на едноличните търговци и доходите на някои предприятия, които са юридически лица и влезе в сила от 1 януари 1998 г.

Данъчно задължени по този закон са местните и чуждестранните физически лица и местните юридически лица, посочени изрично в този закон. Според чл. 6 местни физически са лицата: 1) чието постоянно местоживеене е в България; 2) които пребивават в България повече от 183 дни през една календарна година; 3) които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава, на нейни органи и/или организации, на български предприятия и членовете на техните семейства. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 6.

Местните физически лица са данъчно задължени за доходи, произхождащи от източници от България и от чужбина. Чуждестранните физически лица са данъчно задължени за доходи от източници в България. Местните юридически лица годишен доход до 75000 лв се облагат с окончателен годишен (патентен) данък за доходи, произхождащи от източници в България, когато извършват само патентна дейност.

От 1 януари 2000 г. влезе в сила Данъчният процесуален кодекс, който за първи път регламентира правата и задълженията на данъкоплатците и държавата в данъчния процес.Той е завършващата фаза на данъчната реформа в България.

Нов е и Законът за корпоративното подоходно облагане (Д.в-к бр.115/1997, в сила от 1 януари 1998 г.), съгласно който данъчната ставка е 10 на сто данък върху печалбата за общините и 15 на сто данък върху печалбата за държавата.

Да­нъ­кът вър­ху недвижимите имоти е пряк иму­щес­т­вен и ка­то пра­ви­ло об­щин­с­ки да­нък. За­ко­нът за то­зи да­нък в Бъл­га­рия е при­ет в 1935 г., а в края на 1951 г. той вли­за в За­ко­на за мес­т­ни­те да­нъ­ци и так­си. С то­зи да­нък се об­ла­гат и двор­ни­те мес­та и пар­це­ли­те. В края на 1997 г. бе приет нов Закон за местните данъци и такси (вж: Държавен в-к,бр. 117/1997). Размерът на данъка е 1,5 на хиляда (промила). Не се облагат с данък земеделските земи и горите.

Пряк да­нък е и то­зи вър­ху нас­лед­с­т­ва­та и да­ре­ни­ята, кой­то е съ­що мес­тен да­нък. Да­нъ­кът се съ­би­ра за иму­щес­т­ва­та (дви­жи­ми и нед­ви­жи­ми имо­ти, пра­ва­та, взе­ма­ни­ята, цен­ни­те кни­жа, цен­нос­ти­те и др.) ко­ито пре­ми­на­ват в нас­лед­с­т­во или за­ве­ща­ние.

Пряк е и да­нъ­кът вър­ху на­рас­т­ва­не­то на сред­с­т­ва­та за ра­бот­на зап­ла­та, ка­то:

- до 1% на­рас­т­ва­не на Фонд "Работна заплата" на държавните фирми да­нък не се на­чис­ля­ва;

- над 1 до 2% на­рас­т­ва­не се на­чис­ля­ва да­нък в раз­мер 50%;

- над 2 до 3% на­рас­т­ва­не се на­чис­ля­ва да­нък в раз­мер 100%;

- над 3 до 4% на­рас­т­ва­не се на­чис­ля­ва да­нък в раз­мер 200%;

- над 4 про­цен­та на­рас­т­ва­не се на­чис­ля­ва да­нък в раз­мер 400%.

Ста­ра и кла­си­чес­ка фор­ма на кос­ве­ни да­нъ­ци са ак­ци­зи­те, с ко­ито се об­ла­гат днес някои край­ни го­то­ви из­де­лия (вредни и луксозни стоки). Така например в България акцизът за вината е 0,30 лв. за един литър; за спиртните напитки- 0,035лв. за алкохолен градус; за цигарите- 0,002 лв. за един къс плюс 40% от продажната цена; за кафето- от 1 до 3,5 лв. за един кг.; за бензините- от 300 до 500 лв. за тон; за игрални съоражения в казино от 3000 до 18000 лв. за тримесечие.

Да­нъ­кът вър­ху обо­ро­та е про­из­ля­зъл от ак­ци­зи­те. Съг­лас­но За­ко­на за да­нъ­ка вър­ху обо­ро­та и ак­ци­зи­те по про­ме­ни­те от 1991 г. обект на об­ла­га­не с то­зи да­нък са обо­ро­ти­те от про­даж­би­те на пот­ре­би­тел­с­ки сто­ки и ус­лу­ги от мес­т­но про­из­вод­с­т­во и внос. От 1 ап­рил 1994 г. у нас е в си­ла За­ко­нът за да­нък вър­ху до­ба­ве­на­та стойност (VAT - Value Added Tax), кой­то уреж­да да­нъч­но­то об­ла­га­не на сдел­ки­те със сто­ки и ус­лу­ги със став­ка от 20%. То­зи да­нък е ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­нен в стра­ни­те от Ев­ро­пейс­ка­та об­щ­ност и се на­чис­ля­ва на все­ки ста­дий на про­из­вод­с­т­во. Законът за данъка върху добавената стойност претърпя редица изменения през последните години, свързани с данъчната ставка, правото и задължението за регистрация, условията за ползване на данъчен кредит и други.

3 въп­рос: Ефек­тив­ност и спра­вед­ливост на да­нъч­на­та сис­те­ма.
Ос­вен че тряб­ва да са спра­вед­ли­ви, да­нъ­ци­те тряб­ва да са и ефек­тив­ни, ка­то сти­му­ли­рат мак­си­ми­зи­ра­не­то на крайни­те ре­зул­та­ти от из­пол­зу­ва­не­то на ос­къд­ни­те ико­но­ми­чес­ки ре­сур­си. Сте­пен­та на хар­мо­ни­зи­ра­не на ин­те­ре­си­те на кор­по­ра­ци­ите, дър­жа­ва­та и об­щес­т­во­то е кри­те­рият за ефек­тив­на да­нъч­на сис­те­ма.

Кри­те­рий за ефек­тив­ност на да­нъч­на­та сис­те­ма е и да­нъч­на­та те­жест (да­нъч­но­то бре­ме), ко­ято се по­ема и от пот­ре­би­те­ли­те, и от про­из­во­ди­те­ли­те. Да­нък, кой­то не зас­та­вя пот­ре­би­те­ли­те да из­к­ри­вя­ват сво­ето пот­реб­ле­ние или про­из­во­ди­те­ли­те да се от­к­ло­ня­ват от въз­п­ри­ета­та про­из­вод­с­т­ве­на лис­та, се на­ри­ча не­ут­ра­лен да­нък. По прин­цип не­ут­рал­ни са про­пор­ци­онал­ни­те да­нъ­ци, при ко­ито и бед­ни­те и бо­га­ти­те, и те­зи, ко­ито пот­ре­бя­ват мал­ко, и те­зи, ко­ито пот­ре­бя­ват мно­го, се об­ла­гат с ед­нак­ва да­нъч­на став­ка. То­ва про­ти­во­ре­чи оба­че на прин­ци­па за вер­ти­кал­на­та спра­вед­ли­вос­т.­ Но и при дру­ги­те ви­до­ве да­нъ­ци мо­же да се го­во­ри за не­ут­рал­ни, ако те ни­то фор­ми­рат, ни­то по­тис­кат сти­му­ли­те.

Уве­ли­ча­ва­не­то на да­нъ­ка по прин­цип во­ди до уве­ли­ча­ва­не на це­на­та, до на­ма­ля­ва­не на по­ку­па­тел­на­та спо­соб­ност и от­тук до сви­ва­не на про­из­вод­с­т­во­то.

Обоб­щен из­раз на вли­яни­ето на да­нъ­ци­те вър­ху ико­но­ми­ка­та да­ва “кри­ва­та на Ар­тър Ла­фер”, лан­си­ра­на в на­ча­ло­то на 80-те го­ди­ни, ко­ято за­лег­на в ос­но­ва­та на ико­но­ми­ка­та на пред­ла­га­не­то. Ана­ли­зи­рай­ки бо­га­та ста­тис­ти­чес­ка ин­фор­ма­ция, аме­ри­кан­с­ки­ят ико­но­мист (Ар­тър Ла­фер е ико­но­мист от уни­вер­си­те­та в Юж­на Ка­ро­ли­на) сти­га до из­во­да, че твър­де ви­со­ка­та пре­дел­на да­нъч­на став­ка (MRT) не е в ин­те­рес не са­мо на биз­не­са, но и на дър­жа­ва­та, тъй ка­то се на­ма­ля­ва раз­ме­рът на да­нъч­ни­те пос­тъп­ле­ния. Спо­ред не­го да­нъч­ни­те при­хо­ди са нис­ки как­то при мно­го нис­ка, та­ка и при мно­го ви­со­ка да­нъч­на став­ка. Мак­си­му­мът в да­нъч­ни­те пос­тъп­ле­ния по­каз­ва най-ефек­тив­на­та да­нъч­на те­жест за ин­ди­ви­ди­те ­ то­ва е точ­ка М.

TR