ПРОФИЛ НА ОБЩИНАТА 1.1. Основни географски характеристики

1. ПРОФИЛ НА ОБЩИНАТА

1.1. Основни географски характеристики

Община Тервел заема площ от 579,7 кв. км, разположена в Североизточна България, западната част на област Добрич.

На север и северозапад общината граничи с общините Дулово, Алфатар и Кайнарджа от област Силистра, на изток с Крушари и Добричка община от област Добрич, на юг с Вълчи дол от област Варна, и на югозапад с Никола Козлево и Каолиново от област Шумен.

В общината има добре развита пътна мрежа. Административният център - гр. Тервел, отстои на 42 км от областния център - гр. Добрич, на 91 км от морското ни пристанище Варна и на 58 км от дунавското пристанище Силистра. На територията на общината няма изграден ж.п. транспорт. Най-близката ж.п. гара – гр.Дулово, отстои на 32 км от град Тервел.

Територията на общината се отличава с плодородна земя, с възможности за максимална механизация на производствените процеси в селското стопанство.

Релеф

Територията на общината попада в обсега на Лудогорското сводово издигане, част от Дунавската равнина и се характеризира с нискохълмист релеф, леко наклонен на север и изток, поради което преобладават северните, североизточните, северозападните и източни изложения. Релефът се изгражда от Добруджанските плата, които се намират северно и източно от Поповско-Разградските и Самуилови височини.

Надморската височина е от 50 до 300 метра.

Територията е дълбоко нарязана от суходолия, насочени на север. По-големи суходолия са “Сухата река” и “Кана гьол”. Към тях от платовидната равнина се вливат по-къси суходолия, като “Малкото суходолие”, “Големия дол”, “Тополовия дол”, “Сухия дол” и др. Платата между тях са накъсани от долове, поради което релефът има нискохълмист характер. Релефът е добре разчленен със сравнително добре запазена льосова покривка. Интересни скални венци с пещери има в крайселищните територии на селата Балик, Оногур, Попгруево и др.

В теренно отношение общината има благоприятни условия за строителство на сгради и съоръжения от различен вид и тип. Нивото на подпочвените води е дълбоко и не усложнява инженерно–геоложката обстановка. На терена не се наблюдават физико-геоложки явления като свлачища и срутища.

Районът предлага добри условия за развитието на селищната мрежа, за удобното разположение на техническата инфраструктура и сравнително удобни територии за развитие на селското стопанство.

Общината е бедна на полезни изкопаеми. Разработени са кариери за варовик с местно значение за пътно строителство в селата Балик и Мали Извор, които към настоящия момент не функционират.

В района на селата Орляк, Нова Камена, Жегларци са установени перспективни запаси от каолинова суровина от порядъка на 100 млн. тона. Поради високото съдържание на желязо суровината не е пригодна за стъкларско-порцелановата промишленост, но може да се използва за нуждите на огнеупорната промишленост, а пясъците – като суровина за стъкларската и леярската промишленост и за строителството.

Освен нерудни изкопаеми на територията на общината не са разкрити други полезни изкопаеми.

Територията на община Тервел попада в умереноконтиненталната климатична област. Формирането на климата става под влияние на трансформирани океански въздушни маси, нахлуващи предимно откъм северозапад и запад, континентални въздушни маси на умерените ширини, нахлуващи предимно от североизток, континентални въздушни маси, формирани над самия Балкански полуостров. Известно влияние при формирането на местния климат оказва и близко разположения Черноморски басейн.

Откритостта на Дунавската равнина на север позволява безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради което зимата е доста студена, пролетните мразове са често явление, лятото е сравнително топло. Най-топлият летен месец е юли, температурата на въздуха достига около 24ºС. Първите есенни мразове настъпват около 10 октомври. Средната януарска температура се движи около – 2,5 / – 1,5ºС. Снежната покривка е неустойчива, образува се през първото десетдневие на декември и рядко се задържа дълго. Сумата на валежите е малка: 85-144 мм. Най-много валежи падат през лятото, по-голяма част от които през първата му половина. Валежните суми през пролетта и есента не се отличават с голяма разлика, съответно между 85-140 мм и 115-150 мм. Характерни за пролетта са късните мразове, които се прекратяват едва към 10-20 април. Те са особено опасни, защото се явяват след започването на вегетационния период.

Периодичните засушавания са често явление. Вследствие на тези климатични особености агротехническите мероприятия трябва да се насочат към по-високо влагонабиране и ефективно изразходване на влагата чрез навременна почвоподготовка. Вегетационният период е от 6 до 7 месеца и е сравнително благоприятен, като се изключи началото на пролетта.

Слънчевата и космическа радиация са един от факторите, оказващи влияние на екологичното и санитарно-хигиенното състояние на селищата. Годишната продължителност на слънчевото греене е 2021 часа при сумарна слънчева радиация 3100 МJ/ м 2.

Почви

Почвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и отразява влиянието на континенталните климатични условия, релефа и растителната покривка.

Община Тервел не се отличава с широко почвено разнообразие. Срещат се два основни почвени типа: черноземи и хумусно–карбонатни почви.

Черноземите са представени от един подтип – излужен чернозем. Заемат 57,8% от територията на общината. Те са едни от най-плодородните почви в общината. Тези почви са с мощен хумусен хоризонт 50-80 см, а заедно с преходния достигат до 120-140 см.

Карбонатните и типичните черноземи се характеризират със слабо до средно мощен хумусен хоризонт. Относителният им дял е 6,8% от територията. По механичен състав са средно до тежко песъчливо-глинести. Запасени са с органично вещество и съдържат големи количества карбонати. Неблагоприятни свойства, които притежават, са голяма водопропускливост и слаба водозадържаща способност. Срещат се около селата Професор Златарски, Войниково и източно от с. Жегларци.

Ерозираните черноземи и сивите горски почви заемат доста висок процент (30,3) от територията. Разположени са по склоновете на терена. При тях главна грижа трябва да бъде ограничаването на ерозията.

Алувиално-ливадните почви се срещат в речните суходолия. Те имат най-малък относителен дял – 5,1%. Техните свойства позволяват отглеждането на многобройни култури.

Ерозия

Ерозионни процеси от масов характер липсват. Проявления на водната ерозия има в горския фонд по стръмните брегови земи на суходолията с площ около 176 ха, на места има и изцяло оголени скали. На малки площи се наблюдава и площна ерозия. Борбата с ерозионните процеси в горския фонд се води преди всичко чрез залесяване.

На откритите места в обработваемите земи се наблюдават проявления на ветрова ерозия. Силните зимни ветрове отнасят снежната покривка от посевите, навяват пътищата и затрудняват тяхната проходимост. Ефикасно противодействие на ветровата ерозия оказват създадените полезащитни горски пояси, които същевременно изпълняват снегозадържащи и влагозадържащи функции в района със сух и топъл климат.

Водни ресурси

На територията на общината липсват повърхностно течащи води; характерен е непостоянен речен режим. При силни дъждове и при топене на снеговете по суходолията се събират течащи води в деретата, които по-късно пресъхват. При големи дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко по леглата си.

В общината има 8 микроязовира, които са в добро техническо състояние. С най-голям наличен полезен обем са Тервел, Сърнец 1 и 2, Честименско 1 и 2. Използват се основно за рибовъдство, ретензия на високите води, регулиране на каналния отток.

Подпочвените води се намират най-малко на 25 м дълбочина. За питейни нужди експлоатацията трябва да се води посредством сондажи на дълбочина 500-1000 м.

Важна предпоставка за развитието на селското и горското стопанство, селищната мрежа, туризма и рекреацията и техническата инфраструктура, са поземлените ресурси.

Общата площ на територията на община Тервел е 579 677 дка², което представлява 12,3% от територията на област Добрич.

Най-голяма площ заемат земеделските територии - общо 418 232 дка (72,2% от площта на общината при средно за страната 58,7%).

Размерът на обработваемата земя в земеделските територии е 353 671 дка. Показателят “обработваема земя на човек от населението” варира в твърде широки граници, като достига и екстремни стойности – от 3,4 дка/човек за землището на гр. Тервел, 8,3 дка/ч. за с. Божан и т.н., до 633,3 дка/ч. за с. Брестница и 833,6 дка/ч. за с.Войниково. Средно за общината този показател е 19,7 дка/ч. – три пъти по-висок от средния за страната (6,3 дка/ч.), два пъти по-висок от средния за Североизточния район за планиране (9,2 дка/ч.) и малко по-висок от този за област Добрич (16,5 дка/ч.).

В общината няма изградени поливни площи на държавни водоизточници.

Горските територии заемат площ от 127 520 дка (22,0% от територията на общината, при средно за страната 33,6%).

Останалата част от територията на общината се заема от водни площи – 787 дка, територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 860 дка и територии за транспорт и инфраструктура – 3440 дка.

На територията на общината преобладаваща е частната собственост на земите – 265 436 дка, или 45,8% от общата територия на общината. Държавна собственост са 190 314 дка (32,8%). Общинска е собствеността върху 95 922 дка (16,5%). Една от възможностите за провеждане на целенасочена политика от общината е рационалното използване на земеделските земи, чиято собственост не е възстановена по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), и съгласно този закон те се стопанисват и управляват от общината. След изтичането на 10-годишен срок от влизането в сила на плановете за земеразделяне тези земи стават общинска собственост.

Защитени територии и биоразнообразие

На територията на община Тервел няма обявени защитени територии по чл. 5 от Закона за защитените територии. През 2004 г. в изпълнение на заповед на МОСВ комисия е предложила за обявяване на защитена местност м. “Суха река”, част от която попада в границите на общината.

На територията на общината се намират две исторически места и пет вековни дървета, обявени за защитени. Историческата местност „Калето” край с. Балик е крепост от епохата на римляните, а местността „Сандък пещера”, разположена по течението на р. Суха е скално селище от късното средновековие.

Флора и фауна

На територията на общината се срещат над 600 вида висши растения. От дървесните видове най-често се срещат обикновен бук, обикновен габър, келяв габър, цер, благун, горун. По-рядко се срещат обикновен клен, сребролистна липа и др.

От храстовидните съобщества са разпространени обикновен и кучешки дрян, обикновена леска, европейски чашкодрян, обикновен глог, шипка, драка и др. Описани са повече от 120 вида лечебни растения. По-широко разпространение от тях имат: бял равнец, горска ягода, мащерка, жълт кантарион, комунига и др.

Дивечът, обект на ловен туризъм, е представен от благороден елен, дива свиня и сърна. Под закрила са следните животински видове: бял щъркел, осояд, пернатонога кукумявка, обикновен мишелов, среден пъстър кълвач, кукувица, червенушка, нарцисовидна съсънка.

Обобщената оценка е, че природните условия и ресурси в общината съдържат много добър потенциал за развитие на ефективно селско стопанство, балансирана селищна мрежа, модерна техническа инфраструктура.