Тервел, ноември 2005 г. Съдържание: въведение 4 профил на общината 6
Урбанизация, селищна структура и връзки със съседни общини
Изтегляне 1.7 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.2.2. Връзки със съседни общини
- 1.2.3. Културно-историческо наследство
- 1.2.4. Туристически ресурси и продукти
- Основни изводи
1.2. Урбанизация, селищна структура и връзки със съседни общини1.2.1. Селищна структураСелищната мрежа на общината съдържа 25 села и 1 град. Град Тервел (6966 жители) попада в категорията “много малки градове”. В групата на селата влизат 3 от категорията3 ”средни”, 12 “малки” и 10 “много малки села”. Освен функционален, градът е и пространствен център. Като цяло селищната мрежа може да се определи като мозаечно-дисперсно разположена в територията. Условно може да се определят две зони на насищане на населените места: градска и аграрна. Градската зона обхваща 1 населено место (гр. Тервел) с население 38,2 % от общото. Аграрната зона обхваща останалите 25 населени места с население 61,8 % от общото. Средната селищна гъстота (4,5 селища на 100 км2), e близка до тази за страната (около 5). При отчитане на демографската маса и в градската зона, тя става с много по-благоприятни измерения. Средното отстояние между населените места е 5,2 км, което е добра предпоставка за формиране и функциониране на единна жизнена териториална-селищна среда. По степен на урбанизация, общината е на последно място в областта със 38,2 % градско население (на първо е община Добрич град) и е под средната стойност за страната – 70 %. Останалата демографска маса (61,8 %) е разпределена в сравнително равномерна мрежа от села. Икономическият облик на селата е селскостопански, с подчертан самозадоволяващ се производствен характер. Като цяло, в селата липсват възможности за трудова заетост, обезпечаваща жизнената кариера на младите хора. Промишлените и обслужващите функции са съсредоточени изключително в града. Структурата на първичния социален сервиз е почти огледален образ на тази категория селища и възрастовия профил на населението им. Само в 10 от общо 25 села има функциониращи училища. Лекарските практики в селата са само 7. Центърът компенсира с пълен набор от добре развити услуги на селищно, общинско и надобщинско ниво (здравеопазване). В град Тервел има нужда от рехабилитация на асфалтовата настилка в алеите от градския парк, рехабилитация на зелените площи и зони за отдих, поддържане на междублоковите пространства и тяхното облагородяване. Санирането на жилищният фонд, главно на панелните жилища, ще може да се проведе след 2010 г. и то само ако има адекватна държавна политика в тази сфера. Решаването на проблемите на урбанистичното развитие е непосредствено свързано с устройственото планиране на територията на общината. Плановете на повечето населени места са остарели и неактуални след реституционните процеси. По степен на благоустроеност, селата имат сходни характеристики – всички са електрифицирани и водоснабдени, но в тях отсъства канализация. Като пространствена структура, селищната мрежа е добре развита, балансирана върху цялата територия на общината. Дисбалансът (поляритетът) се дължи на демографските и функционалните характеристики. Общината има нужда от целево създаване на няколко допълващи центъра - с. Жегларци, с. Зърнево, с. Коларци, с. Безмер. Село Зърнево има обувен цех със 70 работни места, с. Жегларци – мандра, дестилерия, възможност за модерно животновъдство. Въпреки непосредствената си близост до центъра на общината тези села най-добре могат да допълват и разтоварват функционално и пространствено гр. Тервел. Селата Безмер и Коларци имат възможности да развиват културно-познавателен и селски екотуризъм.
Направленията за интензификация на връзките със съседни общини са:
1.2.3. Културно-историческо наследствоТракийско, римско, византийско, средновековно, османско, възрожденско и съвременно присъствие са напластявали култура и ценности. Високата културно-историческа и познавателна стойност на уникални паметници от античната и средновековната българска епоха, превръщат архитектурно-археологическите резервати на община Тервел в поле за изследвания, база за туристически продукти, “културен гръбнак” на настоящите поколения и “мост” за прехвърляне на ценности към бъдещите поколения. В общината недвижимите паметници на културата са 376 (365 археологически, 8 исторически и 3художествени); всички те са от местно значение и са разположени в селищата и землищата на:
От особено значение са колонията ранновизаннтийски и старобългарски скални манастири в района на Суха река. Това са едни от най-ранните скални манастири, документирани в Долнодунавските земи, Добруджа, на Балканите и в Европа. Разположени са по двата бряга на река Суха и съседното сухоречие (при Думбравени), като най-голямото съсредоточие е до с. Балик (античната Адина) и с. Оногур (античната Палматис). Коментирайки обектите от недвижимото културно-историческо наследство, трябва да отбележим някои слаби страни в управлението на наследството:
1.2.4. Туристически ресурси и продуктиОбщина Тервел и районът около нея разполага с богат потенциал и неусвоени ресурси за развитие на туризъм. Основна тежест имат природните ресурси. Природата е била щедра в създаването на атрактивни ландшафти и феномени. Повечето са подходящи за развитие на туризъм и отдих4. Добра “гарнитура” към възможните форми на алтернативен туризъм (културен, еко-, селски, “орнитоложки”, “по специални интереси” – наблюдения на уникални растителни видове). Най-голямото туристическо “богатство” на общината е наличието на Държавна дивечовъдна станция “Тервел” и суходолието “Суха река”. Ловен туризъм На територията на общината функционира Държавна дивечовъдна станция “Тервел” като горскостопанска единица от 1934 г. Общата площ на станцията е 14 800,3 ха. Преобладаващите дървесни видове са церовите и акациевите култури. Срещат се още културите от сребролиста липа, полски ясен, гледечия, черница, черен бор и др. В държавния ловностопански район се срещат благороден елен, елен лопатар, сърна, дива свиня, муфлон, чакал, лисица, дива котка, белка, заек, фазан и яребица. Връх в развитието си ловното стопанство бележи в периода 1974-1990 г. На ЕКСПО – 81 в гр. Пловдив стопанството участвува със 163 трофея, а отличените със златен медал трофеи са 11 % от тези за страната. Като съпътствуваща туристическа продукция се разработва програма за конна езда в с. Войниково. Материалната база е представена от хижа в с. Каблешково и ловен дом в местността “Кьостата” край с. Войниково, разполагащи общо с 10 стаи, използвани за ловен туризъм. Физическото състояние на сградните фондове е добро, извършва се основен ремонт на ловната хижа в с. Каблешково. Състоянието на ловната инфраструктура е добро, има запазено ловностопанско съоръжение, ограда на базата за интензивно развитие на дивеча с площ 24 ха в м. “Кьостата”. Реализираните нощувки за последните 5 години (2000 – 2004 г.) са средно по 30 на година и не отговарят на традициите и възможностите на ловното стопанство. Нужни са сериозни усилия за провеждане на активен маркетинг, съвместно с общината, туристически фирми и НПО. Суходолие “Суха река” Суха река впечатлява с високите си скалисти брегове и красиви варовикови скални венци, по-големи и по-малки горски масиви. Тя е запазила и до днес част от някогашната флора и фауна. Всеки посетител може да види дълбокия и широк дол на пресушената река, където са се приютили разнообразни видове растения и животни. Преди сто години реката е била пълноводна. След изсичане на голяма част от околните гори, тя започва да пресъхва в средата и само при топенето на снеговете или при поройни дъждове се събира вода. Сега Суха река е суходолие, което наподобява каньон. Само изкуствено завирените участъци до селата Коларци, Оногур и Ефрейтор Бакалово напомнят за миналото на реката. Районът на суха река е рядко населен. Растителността на Суха река по степния си характер наподобява резерват Калиакра. При тревистите съобщества преобладават сухолюбивите и калциеволюбивите видове. Най-обширни са горските масиви в района на с. Ефрейтор Бакалово и по склоновете на двата бряга на реката край селата Коларци, Оногур, Балик, Пчелник Зимница, Кайнарджа. Най-богат е птичият свят. Тук те намират подходящи места за гнездене и хранене. Ориентацията на суха река в посока север-юг я прави удобен коридор не само за миграция, но и за разселване в северна посока на видове с южно разпространение – червенокръста лястовица, червеноглава сврачка, испанско врабче. Сравнително голямо е разпространението на грабливите птици. Скалните корнизи са предпочитано място за гнездене на белоопашатия мишелов, керкенеза и бухала. По поречието гнездят малкият креслив орел, орелът змияр, черна каня, осояд, голям, малък и късопръстестият ястреби, соколът орко, вечерната ветрушка и обикновеният мишелов. Тези видове използват пасищата и откритите пространства по ръба на каньона за ловуване. Горските масиви са добро убежище за кълвачите. От всички 10 вида от срещащи се в България тук гнездят осем. Особено характерен е средният пъстър кълвач. Пещерите и подземните образувания са дали убежище на значителен брой прилепи. Тук са намерени единични екземпляри подковонос, малък подковонос и трицветен нощник, които са в списъка на световно застрашените видове. Туристическа инфраструктура Въпреки че транспортната инфраструктура в общината е сравнително добре развита, състоянието на туристическата инфраструктура е незадоволително. Системата за визуална информация (указателни и информационни табели) е недоразвита. Условията за посещение на туристи до природни и културни обекти са с нисък стандарт. Липсват устроени паркинги, санитарни възли, а на някои места, дори ток и вода. Официалната статистиката за 2003 и 2004 г. не отчита наличие на средства за подслон (хотели, хижи, къмпинги).
Туризмът като цяло се характеризира с високо потребление на човешки ресурс за създаването, поддържането и предоставянето на туристически продукти. Дейностите в туристическите услуги се реализират неизбежно чрез личен контакт. Професионализмът и качествата на човешкия ресурс са част от туристическия продукт. На територията на общината с изключение на Държавна дивечовъдна станция “Тервел” (ловен туризъм) няма други фирми, които да се занимават с организиран туризъм. В общината не е формиран единен център за организация на туризма. Това не позволява да се използват пълноценно съществуващите възможности. В настоящия момент е необходимо да се разработи общ стратегически план за развитие на туризма и изграждане и откриване на културно-информационен туристически център. Необходимо е да се установят активни връзки и с фирми от други общини и региони, както и по-добро сътрудничество с аграрния сектор и културните институции в общината. Необходимо е създаване и сдружаване на туристическите фирми, установяване на връзки и сътрудничество с туроператорите, подобряване на материално-техническата база на туризма (техническа, информационна и социална инфраструктура). Необходимо е още подобряване качеството на туристическите услуги, опазването на културно-историческите обекти и сътрудничество с другите общини от зоната при разработване на туристически продукти и маркетирането им на международните туристически пазари. В община Тервел няма специализирани учебни заведения за обучение по туризъм. Ниското образователно ниво на свободните човешки ресурси оказва възпиращо въздействие върху инициативата на населението за развиване на собствен бизнес. Липсата на специализирани знания, умения и квалификация е проблем, на който трябва да се обърне внимание и чрез програми за квалификация и преквалификация. Необходимо е да се подобри информираността на населението относно възможностите за развитие на туризма и стартиране на собствен бизнес в този неразвит за общината отрасъл.
Но,
Доказаният туристически потенциал и незавидната изходна позиция на реалния туризъм в общината налагат изработването на “вярна” стратегия и прилагането на координирана програма за създаване на благоприятни условия за развитието му. Каталог: downloads downloads -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" downloads -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета downloads -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" downloads -> Alexander Malinov downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г Изтегляне 1.7 Mb. Сподели с приятели:
|