Човешки ресурси и социални дейности

1.3. Човешки ресурси и социални дейности

1.3.1. Демографска характеристика

Населението на община Тервел

В демографското развитие на община Тервел се очертават 4 периода:

• 
  нарастване на населението до средата на миналия век⁶, дължащо се главно на естествено възпроизводство;
  
• 
  постепенно леко намаление до 80-те години на 20 в. поради снижение на естествения прираст и механичен отлив;
  
• 
  рязко намаление за периода между преброяванията на населението 1985-1992 г. в резултат предимно на външна миграция;
  
• 
  стабилизиране на населението от началото на настоящия век с незначителни изменения.
  

Селското население на общината е с непрекъсната тенденция на намаление за периода 1956-2004 г., като най-голям е интензитетът на намаление през 1985-1992 г., формиран от външната миграция - отрицателният прираст е характерен за всички села на общината. За периода след 2000 г. е регистрирано нарастване на населението в 4 села (Орляк, Безмер, Балик и Каблешково), като прирастът е по-голям в селата Орляк и Безмер, докато в останалите две села той е минимален.

След 2000 г. тенденциите в демографското развитие на община Тервел са в посока на много слабо намаление, прирастът е отрицателен, но близък до “нулев”.

В град Тервел е съсредоточено 38,2% (6966 д.) от населението на общината. Селското население обитава села, които по броя на населението си са много малки (до 200 жители), малки (от 200 до 1000 жители) и средни (от 1000 до 2000 жители). В много малките села (10 бр.) живее 7,1% (796 д. – 2004 г.) от населението на общината. Отрицателният прираст е най-висок в тези населени места. В малките села (12 бр.) е съсредоточено повече от половината от селското население (53,8% - 6056 д.). Те също са с отрицателен прираст. Средните села са 3 бр. – Орляк (1888 д.), Зърнево (1284 д.) и Безмер (1236 д.), в които през последните 4 г. прирастът на населението е положителен. С население близко до долната граница на средните села е и с. Жегларци, но тук се наблюдава процес на застаряване на населението, за разлика от средните села.

Структурата на населението по пол

Естественото движение

През 2004 г. в общината са осъществени 226 заселвания и 330 изселвания. Механичният прираст е отрицателен (-104 д.). В сравнение с предходните години механичното движение на населението е с намаляващ интензитет. За периода след 2000 г. минимален положителен прираст е регистриран само през 2002 г., който не се отразява на общия механичен прираст на община Тервел, който е с отрицателна стойност. Характерно за област Добрич и Североизточния район за планиране е, че за целия период механичното движение на населението е с отрицателни стойности.

Демографските процеси в общината не благоприятстват разширено възпроизводство на населението. Възрастовата структура и фертилните контингенти са със сравнително нормални пропорции и при по-високо равнище на фертилността естественото възпроизводство ще способства за запазване населението на общината. По населени места се наблюдават различия в процесите, обусловени от броя на населението и формиралите се структури, предимно полово-възрастова.

Важна характеристика на населението е образователното равнище. Структурата на населението по образование се наблюдава при преброяванията. За периода между последните две преброявания (1992-2001 г.) е налице абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, висше специалист (полувисше) и средно образование в общината, което е характерно за областта, района и страната. Наблюдаваната тенденция на нарастване на високообразованите лица се отнася и за трите съставящи групата компоненти (висше, висше специалист и средно образование) като тя е по-силно изразена при населението с висше и средно образование. Преобладаващата част от лицата с високо образователно равнище са в центъра на общината – гр. Тервел.

Разпределението на населението на община Тервел по етнически групи по данни от преброяванията показва, че от българската етническа група се е самоопределило 45,8% от общото население на общината (2001 г.), от турската етническа група – 40,7%, от ромската – 12,9%. За периода 1992-2001 г. се наблюдава абсолютно намаление на общото население, в т.ч. и по отделни етноси с изключение на ромския, където е регистрирано нарастване както в абсолютен брой, а също така и в относителен дял. Основни вероизповедания са християнското и мюсюлманското.

Тенденциите в демографското развитие на общ.Тервел през последните години (след 2000 г.) са: постепенно намаление на населението, колебливост в механичния прираст, отрицателен естествен прираст, намаляване дела на младите хора, запазване на контингентите в трудоспособна възраст, повишаване на образователното равнище на населението на общината.

Основните приоритети в демографското развитие на общината следва да бъдат насочени към стабилизиране и запазване на населението, ограничаване неблагоприятните тенденции в демографските процеси, развитие на образованието и обучението.

1.3.2. Заетост и безработица

По данни на ТСБ гр. Добрич, заетите в обществения и частния сектор към 31.03.2005 г. са 2 799⁷ души, от тях 1 229 (44 %) жени. За същият период на 2004 г. те са съответно: 2 421 лица, от които 1 221 (50 %) жени. Въпреки абсолютното нарастване на броя на заетите жени през март 2005 г., относителният им дял от общия брой на заетите намалява с 6 пункта спрямо същия период на 2004 г. Заетите в обществения сектор са 1 224 души - със 146 (12 %) повече в сравнение с 2004 г. Заетите в частния сектор са 1 579 души (56 %) при 1 334 (55 %) за същия период на 2004 г. Към 31.03.2005 г. общият брой на заетите се е увеличил с 14 %, като заетите в частния сектор са се увеличили с 16 %, а в обществения с 12 % спрямо същия период на 2004 г.

По официални статистически данни през 2003 г. наетите лица по трудово или служебно правоотношение в община Тервел са 2 715 човека⁸, от които 55,3 % (1 501 човека) работят в частния сектор. Частният сектор осигурява около 60 % от заетостта в селското стопанство и около 95 % в преработващата промишленост.

През последните години заетостта в общината бележи тенденция на непрекъснато нарастване. През 2002 г. броят на наетите лица се е увеличил с 3,5 % спрямо предходната 2001 г., а през 2003 г. - с 4,4 % спрямо 2002 г. Най-голямо е нарастването на наетите в отрасъл селско, ловно и горско стопанство – 73 % (175 човека), което се обяснява с нарастващото значение на отрасъла в икономиката на общината. Отрасълът осигурява 15,3 % от общата заетост в общината. Въпреки спада с 12,3 % спрямо 2002 г., най-голяма заетост в общината се осигурява от преработващата промишленост, в която работят  1 037 човека или 38,2% от общо наетите лица. В структурата на преработващата промишленост с най-голям принос в заетостта е производството на изделия от каучук и пластмаси – 710 човека (68,5 %) и производството на текстил, изделия от текстил и производство на облекла – 253 човека (24,4 %), т.е. в традиционните за икономиката на общината отрасли. От сектора на услугите най-много са работещите в сферата на образованието 422 човека (15,5 %), търговия, ремонт и техническо обслужване – 200 (7,4 %), хуманитарно здравеопазване и социални дейности – 167 (6,2 %), други дейности, обслужващи обществото и личността – 178 (6,6 %). Забелязва се тенденция на непрекъснато увеличаване на броя на наетите лица в отраслите търговия, ремонт и техническо обслужване и хуманитарно здравеопазване и социални дейности и намаляване на тези в образованието.

Равнището на безработица е изключително динамична величина и е в пряка зависимост от развитието и преструктурирането на икономиката в общината, която силно влияе върху обхвата и структурата на безработицата. Тервел е сред общините със сравнително високо равнище на безработица, въпреки че от 2002 г. насам се забелязва тенденция на непрекъснатото й понижаване. Равнището на безработица в общината намалява с темпове по-ниски от средните за страната и въпреки намаляване на броя на безработните, относителните стойности на равнището на безработица спрямо средните за страната се увеличават. За периода 2000-2004 г. тя се задържа трайно със стойности около 1,6-1,9 пъти над средните за страната и около 1,2-1,5 пъти над средните за областта и Североизточния район.

През 2004 г. средногодишното равнище на безработица в общината достига най-ниската си стойност за последните пет години – 23,48 % (при средна стойност за страната 12,67 %, за района – 16,59 % и за областта – 15,87 %). Средногодишният брой на регистрираните безработни през 2004 г. е 2 103 човека (с 351, или - 14 % по-малко от 2003 г.) и е отчетено понижаване на равнището на безработица с 3,92 пункта спрямо 2003 г. През 2005 г. се запазва тенденцията за понижаване на безработицата, като стойността й за първото полугодие е 21,57 %⁹. Разпределени по отрасли регистрираните безработни лица са както следва: аграрен сектор 5,88 %, индустрия 30,65 %, услуги 29,1% и неуточнен отрасъл 34,37 %¹⁰. От индустрията с най-голям относителен дял са от преработващата промишленост – 97,98 %. От непроизводствената сфера с най-съществен дял са освободените от: държавно управление 50 %, образование 11,7 %, търговия и ремонт 20,21 %.

Най-силно засегнати от безработицата са лицата с ниско образование и без квалификация, младите хора, тези над 50 години и лицата с намалена трудоспособност. Проблемите в посочените групи са както по отношение на по-висок риск от загубване на работното място, така и в по-малък шанс за повторно осигуряване на заетост и по-голяма вероятност да станат дълготрайно безработни или да отпаднат от работната сила поради обезкураженост.

Общо регистрираните в бюрото по труда към 30.06.2005 г. са 1 728¹¹ души от тях 859 (49,7 %) жени. За същия период на 2004 г. регистрираните жени са 937 (45,8 %), при общ брой регистрирани 2 048, т.е наблюдава се повишаване на относителния дял на регистрираните безработни жени с 4 пункта. При възрастовата структура на безработните жени с най-висок относителен дял са групите 40-44 и 50-54 години - по14,78 %, а от 54-59 годишна възраст – 13,5 %.

Голяма част от младежите, завършили образованието си, не могат да се реализират на трудовия пазар и да започнат работа по придобитата от тях специалност. През 2004 г. делът на безработните млади хора (до 29 г.) е 26,4%, (за областта – 28,3%, за страната – 26,4%). През първото полугодие на 2005 г. относителният им дял спрямо общо регистрираните в бюрото по труда се запазва – 26,2 %¹². Тревожен е фактът, че 86,4 %¹³ от регистрираните безработни младежи до 24-годишна възраст са без специалност и професия, което прави реализирането им на трудовия пазар почти невъзможно.

По поредност на регистрацията най-голям дял в общата структура на безработните имат регистрираните за трети път – 37,09 %, следват регистрираните за първи път – 31,89 % и регистрираните за втори път – 31,02 %. Това е резултат от непрекъснатите структурни промени в икономиката, което води до периодичност при освобождаване и назначаване на работници, временен спад в някои производства и ограничения брой разкриващи се работни места. Голямото текучество в някои отрасли (шивашка промишленост, услуги, търговия) и сезонната заетост в строителството и селското стопанство води до увеличаване на регистрираните над 2 пъти лица.

Един от основните проблеми на трудовия пазар в региона е продължителната безработица, което е резултат от ограниченото предлагане на свободни работни места от страна на работодателите. Относителният дял на продължително безработните лица (с регистрация над 1 година) през 2004 г. е 64,4 % (53,1 % за областта, 52,9% за страната). Броят на трайно незаетите през второто тримесечие на 2005 г. е 1 132 или 65,5 %, с 0,1 пункта по-малко от същия период през 2004 г., когато те са били 1 343 (65,6 %). Най-голям е делът на безработните лица с регистрация над 2 години – 50 %, а тези от 1 до 2 години са около 18 %. Сравнението със същия период на 2004 г., показва нарастване на групата на лицата с продължителност на регистрация над 2 години с близо 5 пункта. Около 60,3 % от регистрираните безработни жени са продължително безработни (с регистрация над 1 година).

И
през второто тримесечие на 2005 г. в професионалната структура на регистрираните безработни лица в общината се наблюдава висок относителен дял на лицата без специалност – 81,7 %. В сравнение със същия период на 2004 г. се наблюдава повишаване дела на регистрираните лица без специалност с около 2 пункта, докато този на лицата с работническа специалност се понижава с 1,4 пункта, а на специалистите - с 0,5 пункта. От общия брой на регистрираните безработни най-висок е относителният дял на тези с основно и по-ниско образование – 77,6 %. Лицата без квалификация и образование съставляват най-голямата част от продължително безработните и регистрираните над два пъти в бюрото по труда. Те се оформят като рискова група, чиято единствена реализация за сега е включването им в националните програми за заетост или по някои от насърчителните мерки по Закона за насърчаване на заетостта.

През второто тримесечие на 2005 г., изходящият поток (прекратили регистрацията си лица) обхваща 593 човека, от които 332 (56 %) са постъпилите на работа. Сравнен със същия период на 2004 г. относителният дял на лицата, постъпили на работа се е увеличил с 21,5 пункта. Това е резултат от провежданата политика в бюрото по труда, насочена към стимулиране на активно поведение на безработните за намиране на работа и информиране на работодателите за предлаганите от ДБТ услуги в зависимост от потребностите им. Основна цел и задача на трудовите посредници при осъществяването на контактите с работодателите е да съумеят да предложат, а работодателите да приемат най-подходящия регистриран безработен за предложеното работно място. От предоставената ни от бюрото по труда информация се вижда, че програмите за заетост все още са съществен компонент на пазара на труда. От заетите работни места 43,1 % са по национални програми за заетост. Преобладаващата част от тях са по програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” и "Възстановяване и опазване на българската гора". На първичния трудов пазар са се реализирали 29,2 %, а по мерки от Закона за насърчаване на заетостта 9 %.

Ако се разгледа професионалната структура на обявените свободни работни места (СРМ) се забелязва следното: с най-голям относителен дял са обявените СРМ без изисквания за специалност и професия – 72,9 %, делът на местата за специалисти е 12,8 %, а за работнически професии – 14,3 %. Това разпределение показва, че през 2005 г. най-голямо е търсенето на безработни без специалност и професия, което е положителна тенденция като се има предвид, че тези групи безработни са трудно реализуеми на трудовия пазар и представляват над 80 % от общо регистрираните в БТ.

От направения по-горе анализ могат да се направят следните изводи за състоянието на безработицата, предлагането и търсенето на трудовия пазар в община Тервел:

• 
  Намаляване равнището на безработица през последните години, но задържането й със стойности 1,5-1,9 пъти над средните за страната;
  
• 
  Ниско образователно равнище и липса на специалност и професия в преобладаваща част от регистрираните безработни;
  
• 
  Много висок дял на продължително безработните лица и увеличаване дела на тези с регистрация над 2 години;
  
• 
  Многократно регистриране на безработните в бюрата по труда, обусловено от: голямото текучество в някои отрасли, сезонната заетост в строителството и селското стопанство и незавършилото преструктуриране в някои фирми;
  
• 
  Ограничен брой свободни работни места, значително превишаващ предлагането на работна сила;
  
• 
  Голям дял от заетите работни места са по национални програми и мерки за заетост (субсидирани от държавата) и нисък дял на реализиралите се на първичния трудов пазар;
  
• 
  Около 73% от обявените свободни работни места са за лица без специалност и професия;
  
• 
  Неадекватно на изискванията на работодателите професионално-квалификационно равнище на работната сила.
  

1.3.3. Здравеопазване

Здравеопазването в общината е осигурено с добре развита мрежа от лечебни заведения.

Към 31.12.2004 г. общината разполага с едно лечебно заведение за болнична помощ: Многопрофилна болница за активно лечение – “Тервел“ ЕООД е комплексно здравно заведение, което действа на общинско ниво. Разполага с 40 легла и 15 лекари. Състоянието на материалната база на МБАЛ е много добро, болничното заведение е преструктурирано и е разкрито, ново, невралгично отделение. Показателят за използваемостта на легловата база е два пъти по-висок в сравнение с 2003 г., което недвусмислено показва, че болницата е необходима за общината.

Лечебните заведения за извънболнична помощ са представени от:

• 
  Медицински център - 5 лекари;
  
• 
  Център за спешна медицинска помощ - 3 лекари;
  
• 
  Общопрактикуващи лекари - 13 (от тях 6 - гр. Тервел и 7 - с. Безмер, с.Божан, с. Жегларци, с. Зърнево, с. Коларци, с. Нова Каменна и с. Орляк);
  
• 
  Общопрактикуващи стоматолози 4, зъботехници 2 – всичките в гр. Тервел.
  

Лекарственото обслужване се осъществява от 2 аптеки в град Тервел, които са добре заредени и достатъчни за общината.

Състоянието на материалната база на здравеопазването е задоволителна. Необходими са средства за закупуване на апаратура и оборудване за болницата и извънболничните заведения. Сериозен проблем остава навременното осигуряване на здравна помощ в по-отдалечените села. Проблем е липсата на достатъчно автомобили за спешния център и болницата. В лошо състояние е бившата поликлиника, където се помещават кабинетите на общопрактикуващите лекари обслужващи град Тервел. В допълнение, достъпът до здравни услуги е проблем за лицата, които нямат здравни осигуровки. Общината не разполага с нормативни документи и финансови инструменти за решаване на този проблем, но би трябвало да потърси свои решения.

Към здравната система са и яслените заведения. В общината то е едно - в общинския център. Броят на децата е 80, разпределени в 3 групи. Необходимо е създаването на детска млечна кухня, като звено към детските ясли и увеличение на групите. Физическото състояние на сградния фонд е добро.

Системата на здравно обслужване в община Тервел е сравнително добре организирана, материално и кадрово обезпечена.

1.3.4. Социални услуги

Социалните услуги се предоставят от дейността на Домашен социален патронаж. В заведението се предоставят услуги на 37 лица - лица над 60 годишна възраст, лица с различна степен на инвалидизация, деца инвалиди, ветерани от войните. Обслужването на тези лица се извършва от квалифициран персонал. Добра практика на общината е новата социална услуга в Клуб на пенсионера в гр. Тервел – безплатно мерене на тегло и кръвно налягане, медицинско лице обслужва желаещите да ползват услугата и дава консултации на възрастните хора.

Социални услуги се предлагат само в общинския център. За периода след 2005 г. трябва да се разшири обсега на услугите, предоставяни от Домашен социален патронаж, като се открият нови на територията на по-големите села в община.

Специализирана институция няма, но се предвижда разкриване на Дом за стари хора в с. Полковник Савово през 2006 г. с капацитет 25 домуващи лица, като за целта се извърши ремонт и реконструкция на сградата на ЦДГ и приспособяването й в социално заведение.

Тенденциите са в създаването на нови алтернативни социални услуги – дневни центрове, разширяване дейността на ДСП, насочване на социалните услуги към най-уязвимите групи – възрастни и самотни хора, хора с увреждания, деца в риск, представители на етнически общности и преход от институционални грижи към услуги, които оставят човека в неговата общност. Привличането на неправителствени организации (НПО) и местния бизнес ще повишат качеството на социалните услуги.

1.3.5. Образование и професионално обучение

Предучилищно образование

Предучилищното образование в общината през учебната 2004/2005 г. включва 18 целодневни детски градини. Те се посещават от 705 деца, като през миналата учебна година са били 717 деца, или налице е намаление на посещаемостта за една година само с 1 %. Детските групи са 33. Проблем е осигуряването на финансови средства за обновяване на материално-техническата база. Ниските такси, които плащат родителите, не осигуряват достатъчно приходи за пълноценно хранене на децата. Липсата на спонсори поради ниския социален статут на родителите лишава детските градини от допълнителни средства. Наложително е откриване на логопедичен кабинет в град Тервел за обслужване на детските градини.

Училищната мрежа в общината през учебната 2004/2005 г. включва 12 училища, от които 11 общински училища и 1 държавно училище. Съществуващата училищна мрежа в общината напълно задоволява нуждите на социално-икономическото развитие на настоящия етап.

Общо образование. През учебната 2004/2005 г. общообразователните училища, които се финансират от общината, са 11 : 2 начални училища (НУ), 8 основни училища (ОУ) и 1 средно общообразователно училище (СОУ). Училищата по населени места са: СОУ “Йордан Йовков”- гр. Тервел, ОУ “Паисий Хилендарски” – с. Безмер, ОУ “Александър Стамболийски” – с. Божан , “ Св.Св. Кирил и Методий”- с. Жегларци, ОУ “Христо Ботев” – с. Зърнево, ОУ “Доктор Петър Берон” - с. Коларци, ОУ “Отец Паисий” – с. Нова Каменна, ОУ “Васил Друмев” – с. Орляк, ОУ “Васил Левски” - с. Поп Груев, НУ “Васил Левски” – с. Градница, НУ “Христо Ботев” – с. Каблешково. През учебната 2004/2005 г. в тях се учат 2031 ученици, докато през учебната 2005/2006 учениците намаляват на 1872. Нетният коефициент на записване на населението по степен на образование е: начално образование 97 %, прогимназиално образование 95 %, средно образование 50 %, професионално обучение след средното образование 30 %.

Положителен елемент в общообразователните училища е прогресивното нарастване на изучаващите чужди езици, като през настоящата учебна година 74,2 % от децата изучават по един и 12,1 % по два чужди езика. Проблем е изучаването на английски език в селата, поради липса на учители. Назначаването на учители по английски език в селата трябва да е един от приоритетите на общинската администрация.

Добър атестат за средното образование в общината е фактът, че 60 % от випускниците продължават обучението си във ВУЗ.

В училищата в с. Божан, с. Жегларци, с. Градница, с. Каблешково и с Поп Груево има слети паралелки, което поставя под въпрос качеството на образованието.

Във всички селски училища има маломерни паралелки.

Физическото състояние на сградния фонд в училищата и детските градини е незадоволително. Основен ремонт не е правен от години. Сградите се нуждаят от подобряване на енергийната ефективност – подмяна на външна дограма, външна топлоизолация на сградите, ремонт на покривите, ремонт или подмяна на отоплителните инсталации и т.н.

Физкултурните салони в училищата също се нуждаят от основен ремонт. За да се провеждат нормално заниманията по физическо възпитание, има необходимост и от изграждане на нов физкултурен салон в с. Орляк.

Наложително е изграждането на спортни площадки във всички училища.

Материалната база на детските градини и основните училища е остаряла и се нуждае от обновление, в двете средни училища е задоволителна.

Във всички училища броят на класните стаи, на кабинетите и работилниците е в съответствие с паралелките, като е необходимо оборудване им с нова техника и пособия.

Оборудвани кабинети по информатика има във всичките 11 общински училища по проект “i” клас на Министерството на транспорта и съобщенията.

Броят на компютрите в училищата е 90 и ще се увеличава съгласно Националната стратегия за въвеждане на информационни и комуникационни технологии в българските училища. Проблем, който ще трябва да решава общината, е осигуряването на квалифицирани преподаватели, чрез назначаване на нови учители или чрез обучение на част от преподавателския състав. Липсват програми за обучение и адекватна сервизна поддръжка на компютърните зали.

Според местни експерти за по-ефективно обучение по информатика е необходимо то да започва от II клас, а не както е досега от IX клас. Трябва да започне постепенно информационно обучение в детските градини.

Проблема с интеграцията на ромските деца стои на дневен ред и в общината, макар и не така остър, както в някои общини. В началния курс има 12-13-годишни ромски ученици, които потискат по-малките и пречат на образователния процес. За по-ефективно обучение на ромските деца е наложително организирането на курсове за ограмотяване на изоставащи в обучението ученици и обучение на учители за работа с ромските деца.

Сериозен проблем е и ранното отпадане от обучение на ученици. Причините за това са в променената ценностна система на обществото и негативното влияние на семейната среда.

Трябва да се подобри сигурността в училищата, като се използват програми по заетост.

Медицинското обслужване в училищата е сравнително добро. В училищата и детските градини има здравни кабинети, но те се обслужват от медицински сестри и фелдшери. Всички стоматологични кабинети са затворени и стоматологична профилактика не се осъществява.

Училищните автобуси са недостатъчно и са необходими средства за закупуване на няколко нови автомобила.

Професионалното образование е представено от 1 училище: професионална гимназия по техника и облекло “Дочо Михайлов”. Застъпени са 6 професии: автоматизация и дискретни производства, автоматизация на производството; електрически машини и апарати; монтьор на електрически апарати, уреди и устройства; оператор на производство на облекло от тъкани и трикотаж; производство на облекло от текстил. За нуждите на химическата промишленост в общината е необходима нова специалност – оператор на производство на химически влакна и полимери.

Наложително е създаване на трайни връзки между бизнеса и образователните институции в общината с оглед професионално насочване и придобиване на нови знания и умения, които да са съобразени с конкретни работни места, търсени от работодателите. Трябва да има по-тясно обвързване на програмите на професионалното училище съобразно специфичната специализация на икономиката в общината. Създаването на сдружения между ПГ “Дончо Михайлов” и бизнеса за подготовка на квалифицирани кадри е възможен вариант.

Извънкласните форми на обучение в общината се осъществяват от Общински детски комплекс “Малкият принц”, като тенденцията е към непрекъснато разширяване кръга на извънкласните форми. Отличават се Балет “Каприз” и Клубът по спортни танци, които участвуват в национални фестивали.

1.3.6. Култура

Средища на културното развитие и духовното обогатяване на населението в общината са: Градският исторически музей, 13 читалища и библиотеки към тях, религиозни домове и други културни институции.

Градският исторически музей се намира в центъра на града. Заема експозиционна площ от 750 кв.м, фондохранилище – 36 кв.м. Съхранява етнографски експонати – 810 броя и археологически експонати – 950 броя, датиращи от X и XI век, намерени основно в крепостта “Скала”, край с. Кладенци и в други населени места. Картини и малки пластики – 240 индивидуални единици. Сред авторите са: Тодор Балев – добруджански художник, роден в Тервел, Енчо Пиронков, Светлин Русев, Андрей Данин, Дечко Узунов, Мария Лугова.

Читалищата са “капилярите” на мрежата от културни институции. Функциониращите в общината към настоящия етап наброяват 13 (1 в града и 12 в селата), като през 2005 г. има ново регистрирано читалище в с. Коларци. Читалищата са доброволни сдружения на граждани, които осъществяват културно-просветна, библиотечна, лекционна дейност.

Най-активно е НЧ ”Димитър Дончев – Доктора” в град Тервел; то е партньор на общината в организираните пролетни празници на културата, регионален добруджански събор и конкурс за традиционна добруджанска песен “Калинка Вълчева”, провеждащ се през година, общинска празник на фолклора, клуб за естетическо възпитание “Дъга”, надсвирване на ромски оркестри.

ДФТА “Калинка Вълчева” към читалището е носител на множество награди от общонационални и международни конкурси и фестивали. Отличава се със специалната награда от VII Международен фестивал “Светът в Музика” гр. Фавицино, Италия.

Активни са и някои селски читалища. В с. Коларци и Каблешково има детски фолклорни танцови ансамбли с по две възрастови групи, с. Зърнево и Божан – детски групи за турски фолклор, нова тенденция в с. Орляк – две възрастови групи и детска фолклорна група за ромски танци, с. Кочмар – характерна коледарска група, Каблешково и Жегларци – женски певчески фолклорни групи.

Всички етноси имат равностойно присъствие в културния календар на общината - турски, татарски, ромски и български.

Някои от читалищата успешно разработват и реализират проекти по местни и национални програми. Читалището в Тервел през 2003 г. има реализиран проект - обучителен, консултантски и информационен център по пчеларство, финансиран от Проект “Читалища” на МК на РБ, програма “МАТРА” на холандското правителство, Американската агенция за развитие и ПРООН.

Общината подпомага дейността на народните читалища организационно-методически при реализация на дейностите им и финансово – за ремонти, отопление и по-крупни прояви.

Физическото състояние на читалищния сграден фонд е лошо. Необходим е ремонт на зрителните зали и библиотеките към читалищата. В момента се извършва ремонт на сградата на читалище “Дончо Дончев”.

Материалната база е остаряла и се нуждае от подновяване. Необходими са музикални инструменти, озвучаваща техника, носии и т.н.

Нужни са инвестиции за основни и текущи ремонти на културните обекти, оборудване с компютърна техника и обогатяване на книжния фонд. Ще се търсят финансови средства за финансиране на творби на изявени местни културни дейци и на деца с изявени творчески наклонности в различни области. Повишаването на квалификацията на заетите в сферата на културата е от съществено значение.

1.3.7. Спорт и младежки дейности

Спортната история в града е свързана с футболен клуб “Септември”, лекоатлетически клуб “Атлетик”, колоездене. Гордост за града е Марин Колев – световен шампион по аеробика.

Приоритетно трябва да се работи за ремонт и обновяване на спортните съоръжения на територията на града, да се възстанови детско-юношеският спорт и спортните състезания между училищата.

Общината има реализиран проект по програма “Младеж” за финансиране на десет състезания с участието на деца от всички общински училища на стойност 1000 евро.

Насоките за възстановяване и развитие на спорта в общината са:

• 
  Провеждане на спортни състезания, които да станат ежегодни;
  
• 
  Възстановяване и модернизация на спортните бази;
  
• 
  Организиране на акции за спонсориране и съпътстващи инвестиции в спортни съоръжения.
  

1.3.8. Неправителствени организации

На територията на община има две неправителствени организации – “Асоциация гражданска инициатива Тервел” и “РАИПРДР”, работещи в сферата на екологията и икономиката. Те работят по местни и международни проекти, по-значими от които са: “Изграждане на масив от 40 дка култивирана шипка”, 8 инфраструктурни проекта – реконструкция на църковни храмове, детски площадки, градски парк и др., обществени обекти. Връзката им с общинската администрация е активна, изразяваща се в реализиране на съвместни проекти през 2005 г.: “Младежки труд за обновяване на обществени обекти в гр. Тервел “ и Местен омбусман – защитник на гражданското общество. Имат съвместни предложения за разработване на проекти заедно с общинската администрация. Лицата, които работят в тези организации, притежават висока квалификация. За в бъдеще дейността им трябва да се разшири в реализирането на проекти в социалната сфера, туризма, културата и културно-историческото наследство.

Каталог: downloads
downloads -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
downloads -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
downloads -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
downloads -> Alexander Malinov
downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г

Изтегляне 1.7 Mb.

Сподели с приятели: