The great controversy

Преживяването на учениците, проповядвали “евангелието на царството” при първото Христово идване, има съответствие в преживяването на учениците, разпространяващи вестта за Неговото второ пришествие. Както те излязоха и проповядваха: “Времето се изпълни и Божието царство наближи”, така и Милър и неговите съработници възвестяваха, че най-дългият и последният пророчески период, представен в Библията, е почти изтекъл, че съдът е непосредствено предстоящ и че вечното царство скоро ще настъпи. Проповедта на учениците за времето бе основана на 70-те седмици от книгата на пророк Даниил, деветата глава. Разпространяваната от Милър и неговите съмишленици вест обявяваше изтичането на 2300-та денонощия, от които 70-те седмици са част. По такъв начин и двете проповеди имаха за основа изпълнението на различни части от един и същ пророчески период.

Както първите ученици, Уилям Милър и приятелите му не разбираха напълно съдържанието на проповядваната вест. Отдавна поддържани в църквата заблуди им пречеха да изтълкуват правилно една важна точка от пророчеството. Затова, макар да проповядваха вестта, която Бог им беше поверил да разнесат на света, все пак претърпяха разочарование, защото погрешно разбираха значението й.

При обяснението на Даниил 8:14 - “До две хиляди и триста денонощия, тогава светилището ще се очисти”, Милър споделяше всеобщо възприетото гледище, че земята е светилището, вярваше, че очистването му представлява очистването на земята чрез огън в деня на Господнето идване. Затова, когато откри, че продължителността на периода от 2300 денонощия беше точно определена, заключи, че това разкрива времето на Пришествието. Неговото заблуждение идваше от споделянето на общоприетия възглед за светилището.

В образната система на богослужение - сянка на жертвата и свещеничество-то на Христос, очистването на светилището представляваше последната служба, извършвана от първосвещеника в годишния цикъл на неговата служба. Това беше заключителното дело на изкуплението - премахването на греха от Израил. То символизираше края на службата на нашия Първосвещеник в Небето, когато премахва или заличава греховете на Своя народ, отбелязани в небесните книги. Тази служба включва едно изследване, една присъда и е непосредствено преди Христовото пришествие в небесните облаци с голяма слава и сила; защото, когато

Той дойде, всеки случай ще бъде решен. Исус казва: “...У Мене е наградата, която давам да отплатя на всекиго според каквито са делата му” (Откр.22:12). Този съд преди Пришествието е съобщен в първата ангелска вест в Откр. 14:7 - “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди”.

Разгласяващите предупреждението, проповядваха точната вест на точното време. Но както първите ученици, които заявяваха въз основа на Даниил, 9 глава: “Времето се изпълни и Божието царство наближи”, а в същото време не успяха да схванат предсказаното за смъртта на Месия, така и Милър и неговите съработници проповядваха вестта, основана на Даниил 8:14 и Откр.14:7, а пропуснаха да забележат, че в Откр.14 бяха изложени и други вести, които също трябваше да бъдат проповядвани преди пришествието на Господа. Както учениците се заблудиха за царството, което трябваше да бъде установено в края на 70-те седмици, така и адвентистите се заблудиха за събитието, което трябваше да се случи в края на 2300-та денонощия. И в двата случая приемането, или по-скоро придържането към общоприети заблуди, заслепи умовете за истината. И двете групи изпълняваха Божията воля вестта да бъде предадена на хората, и двете групи бяха разочаровани в резултат на погрешното разбиране на вестта.

Все пак, като допусна предупреждението за съда да бъде разгласено точно по този начин, Бог постигна Своята добра цел. Великият ден бе наближил и Той в Своето провидение доведе хората до пробата на едно определено време, за да им открие онова, което се намира в техните сърца. Вестта бе предназначена за изпитване и очистване на църквата. Вярващите трябваше да осъзнаят дали чувствата им принадлежат на света, или на Христос и Небето. Те изповядваха, че обичат Спасителя; сега трябваше да докажат любовта си. Бяха ли готови да се откажат от светските си надежди и егоистични планове и с радост да посрещнат пришествието на своя Господ? Вестта бе предназначена да разберат истинското си духовно състояние; тя бе изпратена от милост, за да ги събуди и да ги накара да потърсят Господа с разкаяние и смирение.

И разочарованието - макар и последица от личното погрешно разбиране на вестта, трябваше да послужи за добро. То постави на изпитание сърцата, изповядвали, че приемат предупреждението. Щяха ли пред разочарованието да се откажат бързо от своите духовни преживявания и да отхвърлят доверието си в Божието слово? Или щяха с молитва и смирение да се опитат да осмислят къде точно не бяха разбрали значението на пророчеството? Колко от тях бяха действали от страх, от моментен импулс и просто емоционално? Колко бяха колебаещите се и невярващи? Хиляди изповядваха, че чакат с любов идването на Господа. Щяха ли да се откажат от вярата си, когато бъдеха изложени на подигравките и хулите на света и на понасянето на изпита от отлагането и разочарованието? Щяха ли да отхвърлят истините, основани върху най-ясното свидетелство на Неговото Слово, понеже не можеха веднага да разберат Божието действие?

Този изпит щеше да разкрие устойчивостта на истински повярвалите и послушни на онова, което бяха приели като учение от Словото Божие и от Божия Дух. То щеше да ги научи, както само едно такова преживяване би могло да стори това, че е опасно да се приемат човешки теории и тълкувания, вместо да се остави Библията сама да тълкува себе си. За чедата на вярата объркването и скръбта - резултат на заблудата, щяха да издействат нужното поправяне. Те щяха да бъдат доведени до по-основно изучаване на пророческото слово. Щяха да бъдат научени

да изследват по-внимателно основата на вярата им и да отхвърлят всичко, което не се основава на истината в Писанието, колкото и широко да е прието то в християнския свят.

При тези вярващи, както и при първите ученици, тъмното на глед в часа на изпитанието, в последствие щеше да се проясни. Ако можеха да видят “светлината от Господа”, биха разбрали, че въпреки произлезлите от заблужденията им трудности, милостивите Му намерения към тях са се изпълнявали постоянно. Те биха преживели благословената истина, че Той е “много жалостив и милостив”, че Неговите пътища “са милосърдие и вярност към ония, които пазят завета Му и изявлението Му”.

В пророчеството за първата ангелска вест в Откровение, 14 глава с прогласяването на скорошното Христово идване е предсказано голямо религиозно пробуждане. “Посред небето” се вижда да лети един ангел, “който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде”. “Със силен глас” проповядваше той вестта: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори” (Откр. 14:6-7).

Забележително е, че като вестител на това предупреждение е определен ангел. Угодно е било на Божествената мъдрост да представи възвишения характер на делото и силата и славата, които го придружават чрез чистотата, славата и мощта на небесен пратеник. А летенето на ангела “посред небето”, “силният глас”, с който се проповядва вестта, и нейното разнасяне между всички “обитаващи по земята” - “всеки народ и племе, език и люде” - изразяват скоростта и всеобхватното разпространяване на движението.

Самата вест дава светлина за времето, когато трябва да се осъществи то. Заявява се, че е част от “вечното благовестие” и се възвестява откриването на съда. Вестта за спасението е била проповядвана във всички епохи, но тя е част от евангелието, което щеше да бъде проповядвано само в последните дни, понеже само тогава можеше да бъде вярно, че часът на съда е настъпил. Пророчествата посочват поредица от събития, достигащи до откриването на съда. Това е вярно особено за книгата “Даниил”. Онази част от пророчеството тук обаче, която се отнасяше до последните дни, бе заръчано на Даниил да скрие и запечата “до последното време” (ЦП). Едва когато настъпеше то, можеше да бъде проповядвана вестта за съда, основана на изпълнението на тези пророчества. Но в последното

време, казва пророкът, “мнозина ще я изследват и знанието ще се умножава” (Даниил 12:4).

Апостол Павел предупреждаваше църквата да не очаква Христовото пришествие в неговите дни. “Защото това няма да бъде - казва той, - докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта” (2 Сол. 2:3). Едва след голямото отстъпление и след дългия период, когато владее “човекът на греха”, ние можем да очакваме пришествието на нашия Господ. “Човекът на греха”, “тайната на беззаконието”, “синът на погибелта”, “лукавият” представляват папството, което според пророчеството трябваше да поддържа върховенство в продължение на 1260 години. Този период свърши в 1798 година. Христовото идване не можеше да стане преди нея. Павловото предупреждение обхваща цялата християнска епоха до 1798 година. И едва след това трябваше да бъде проповядвана вестта за Христовото пришествие.

Такава вест в миналите векове никога не е била прогласявана. Павел, както знаем, не я е проповядвал; той обясняваше на братята си, че пришествието на Господа ще стане в едно далечно за техните дни бъдеще. Реформаторите също не я проповядваха. Мартин Лутер очакваше съда около 300 години след своето време. Но от 1798 г. нататък книгата на пророк Даниил бе разпечатана, разбирането на пророчествата се увеличи и мнозина започнаха да проповядват тържествената вест за близкия съд.

Както Великата реформация в ХVI в., така и адвентното движение се появи едновременно в различни страни на християнския свят. Както в Европа, така и в Америка мъже на вярата и молитвата бяха подбудени да изучават пророчествата и, проследявайки боговдъхновения доклад, намериха убедителни доказателства, че краят на всичко е наближил. В различни страни се появиха изолирани групи християни, повярвали само чрез изучаването на Свещеното писание, че идването на Спасителя е близо.

През 1821 г., три години след като Милър стигна до своето разбиране за пророчествата, посочващи времето на съда, д-р Йозеф Волф, “мисионерът на света”, започна да проповядва скорошното идване на Господа. Волф бе от еврейски произход, роден в Германия, с баща равин. Още в ранна възраст се бе убедил в истинността на християнската религия. Активният му, изследващ ум е поглъщал жадно разговорите в бащиния дом. Там всеки ден се събирали благочестиви евреи на разговор за надеждите си и за очакванията на своя народ, за славата на идващия Месия и за възстановяването на Израил. Един ден момчето чуло името на Исус от Назарет и запитало, кой е той. “Един извънредно даровит юдеин - бил отговорът, - но понеже претендирал, че бил Месия, еврейският съд го осъдил на смърт”. “А защо - продължило момчето - Ерусалим е разрушен и защо ние сме в плен?” “Уви, уви! - отговорил бащата.- Защото юдеите избиваха пророците.” У детето веднага се появила мисълта: “Може би и Исус от Назарет е бил пророк и юдеите са го убили, макар и невинен” (Йозеф Волф. Пътуванията и приключенията на преподобния, т. 1, с. 6). Тъй силно било породеното у детето чувство, че макар да му било забранено да влиза в християнска църква, то често стояло пред вратата, за да слуша проповедта.

Едва седемгодишен, той се похвалил на един възрастен съсед християнин за бъдещия триумф на Израил при идването на Месия. На думите му старият човек отговорил любезно: “Мило момче, аз ще ти кажа кой е истинският Месия: Той е Исус от Назарет..., Когото твоите предшественици разпънаха, както избиваха пророците в древността. Иди си у дома и прочети 53-тата глава от Исая и ще се убедиш, че Исус Христос е Божият Син” (пак там, т. 1, с. 7). Момчето веднага се почувствало убедено, че това сигурно е така. Отишло си вкъщи, прочело посочения текст и останало учудено, как толкова съвършено се е сбъднало всичко в лицето на Исус от Назарет. Докрай ли са били верни думите на християнина? Помолило баща си да му обясни пророчеството, но той му отвърнал с такова мрачно мълчание, че никога повече не посмяло да отвори дума по този въпрос. Така у него постепенно започнало да се засилва желанието да узнае още нещо за християнската религия.

В еврейския му домашен кръг познанието, което търсело, се криело старателно от него; но момчето, щом навършило единадесет години, напуснало дома на баща си и тръгнало по света да получи образование и да си избере религия и призвание. Известно време намерило подслон при роднини, но скоро било изпъдено като отцепник и трябвало само и без средства да си проправя път между чуждите. Ходело от място на място, учело прилежно и се издържало, като преподавало уроци по еврейски. Под влиянието на един католически учител юношата приел римската вяра и решил да стане мисионер сред собствения си народ. С това намерение няколко години по-късно постъпил в Института за пропаганда в Рим, за да продължи образованието си. Тук неговият навик да мисли независимо и да говори открито станал причина да го упрекнат в еретичество. Обявил се открито срещу злоупотребите в църквата и наблегнал на необходимостта от реформа. Отначало папските сановници се отнасяли към него с особено благоволение, но след известно време трябвало да напусне Рим. Под надзора на църквата спирал тук и там, докато се убедил, че никой не би могъл да го накара да се подчини на римското иго. Бил обявен за непоправим и го оставили да върви, където иска. Тогава заминал за Англия и след като приел протестантската вяра, преминал към Англиканската църква. След двегодишно изучаване, през 1821 г. встъпил в своята мисия.

Приел великата истина за първото идване на Христос като “човек на скърби и навикнал на печал”, Волф разбира, че пророчествата представят със също такава яснота и Неговото второ идване със сила и слава. И в стремежа да покаже на народа си Исус от Назарет като Обещания и явяването Му в унижение като жертва за хората, същевременно посочва и Неговото второ идване като Цар и Освободител.

“Исус от Назарет, истинският Месия - казваше той, - Чиито ръце и нозе бяха прободени, Оня, Който бе поведен като агне на заколение, Който бе известен като човек на болки и навикнал на страдания, Който дойде първия път, след като скиптърът и жезълът на владичеството бяха отнети от Юда, ще дойде втори път в облаците небесни с тръба на архангел” (Йозеф Волф. Изследвания и мисионски трудове. С. 62) и ще застане на Елеонската планина; и онова владичество над творението, поверено някога на Адам и изгубено от него (Бит. 1:26, 3:17), ще бъде дадено на Исус. Той ще бъде цар на цялата земя. Стенанията и оплакванията на творението ще престанат, а ще се чуват хвалебни и благодарствени песни... Когато Исус дойде в славата на Отца Си със Своите свети ангели..., мъртвите вярващи ще възкръснат най-напред (1 Сол. 4:16; 1 Кор. 15:23). Това възкресение ние, християните, наричаме първо. Тогава животинският свят ще промени

естеството си (Исая 11:6-9) и всички ще се подчинят на Исус (Пс. 8). “Ще владее всеобщ мир” (Йозеф Волф. Журнал на преподобния. С. 378-379). “Господ отново ще погледне към земята и ще каже: Ето, всичко е много добро!” (пак там, с. 294).

Волф вярваше, че идването на Господа е близо. Неговото тълкувание на пророческите периоди се отклоняваше само с няколко години от времето, посочвано от Милър. На всички, които въз основа на текста: “А за оня ден и час никой не знае...”, се опитваха да докажат, че хората не трябвало да знаят нищо за близостта на Христовото пришествие, Волф отговаряше: “Казал ли е нашият Господ, че оня ден и час няма да станат известни НИКОГА? Не ни ли е дал знамения на времето, за да разберем поне ПРИБЛИЖАВАНЕТО на Неговото идване, както познаваме по смокиновото дърво, когато даде листа, че лятото е близо? (Матей 24:32). Трябва ли никога да не узнаем нищо за времето, когато Сам ни напомня не само да четем пророк Даниил, но и да го разбираме? И не се ли казва в книгата Даниил, че тези думи трябва да останат скрити до последно време (какъвто бе случаят за неговото време) и че “мнозина ще я изследват” (на еврейски изразът означава “разгледат и обмислят върху времето”) и ЗНАНИЕТО (по отношение на времето) ще се умножи” (Даниил 12:4). Освен това с тези думи нашият Господ съвсем не иска да каже, че ПРИБЛИЖАВАНЕТО на времето не трябва да бъде познато, а само, че ТОЧНИЯТ “ДЕН И ЧАС никой не знае”. Той казва, че ни е достатъчно да знаем знаменията на времето, да се подготвим за Неговото идване, както Ной приготви ковчега (Йозеф Волф. Изследвания и мисионски трудове. С. 404-405).

Относно общоприетото тълкуване или изкривяване на Святото писание Волф писа: “По-голямата част от християнската църква се е отклонила от ясния смисъл на Светото писание и се е обърнала към будистката илюзорна система, която вярва, че бъдещото щастие на човечеството ще се състои в блуждаене из въздуха; те приемат, че под юдеи трябва да се разбира езичници; че под Ерусалим трябва да се разбира църквата; а като се каже земя, това означава небе и идването на Господа - напредъкът на мисионските общества; че отиването на планината на дома Господен означава едно голямо събрание на методистите” (Йозеф Волф. Журнал на преподобния. С. 96).

В продължение на 24 години, до 1845, Волф пътува навсякъде: в Африка, Египет и Абисиния; в Азия пропътува Сирия, Персия, Бухара и Индия. Посети и Съединените щати, като на отиване проповядва и в остров Света Елена. През август 1837 г. пристигна в Ню Йорк; проповядва там, а след това във Филаделфия и Балтимор и най-после - във Вашингтон. “Тук, казва той, по предложението на бившия президент Джон Куинси Адамс в едно от зданията на конгреса единодушно ми бе предоставена на разположение Конгресната зала, за да изнеса лекция. Това стана една събота, бях почетен от присъствието на всички членове на Конгреса, както и от епископа на Виржиния, а също така от духовенството и граждани на Вашингтон. Същото уважение ми бе оказано и от членовете на правителството на Ню Джърси и Пенсилвания, в чието присъствие изнесох лекции върху моите изследвания в Азия, както и върху личното царуване на Исус Христос” (пак там, с. 398-399).

Д-р Йозеф Волф пропътува в много трудности и при безброй опасности повечето от нецивилизованите страни без закрилата на което и да е европейско правителство. Бе бит с пръчка по ходилата, гладувал бе, продаван бе като роб и три пъти осъждан на смърт. Нападан бе от разбойници и не веднъж е бил на границата между живота и смъртта. При един такъв случай му било обрано всичко, което е притежавал, и се наложило пеш да извърви стотици мили през планината, а снегът го шибал в лицето и босите му нозе се вдървявали.

Когато го предупреждават да не отива невъоръжен между диви и враждебни племена, той обяснява, че е въоръжен “с щит”, а именно - с “молитвата, ревността за Христос и доверието в Неговата помощ”. “Аз имам също, казваше, любовта към Бога и към моя ближен в сърцето си и Библията в ръката си” (У. Д. Адамс. В непрекъсната опасност. С. 192). Където и да отидеше винаги носеше със себе си Библията на еврейски и английски. За едно от по-късните си пътувания казва: “Аз... държах Библията отворена в ръката си. Чувствах, че силата ми беше в тази книга и че само нейната мощ ме поддържаше” (пак там, с. 192).

По такъв начин Йозеф Волф издържаше в работата си, докато вестта за съда бе разнесена до по-голямата част от обитаемия глобус. Разпространяваше Божието слово на различни езици между евреи, турци, перси, индуси и много други народности и племена и навсякъде възвестяваше идващото царство на Месия.

При пътуванията си в Бухара срещна учението за скорошното пришествие на Господа у едно отдалечено и изолирано племе. Пише: “Арабите на Йемен притежават една книга, наречена “Сеера”. Тя дава светлина за второто идване на Христос и Неговото царуване в слава; и очакват в 1840 г. да станат големи събития” (Йозеф Волф. Журнал на преподобния. С. 377). “В Йемен... аз прекарах шест дни с чедата на Рихав. Те не пият вино, не садят лозя, не сеят, живеят в шатри и размишляват върху думите на Йонадав, сина на Рихав. При тях се намираха и израилтяни от племето на Дан..., които заедно с чедата на Рихав очакваха скорошното идване на Месия в небесните облаци” (пак там, с. 389).

Подобна вяра друг мисионер намерил и в Татария. Татарски свещеник му задал въпроса кога ще дойде Христос втори път. Когато мисионерът отговорил, че не знае нищо за това, свещеникът останал много учуден от невежеството на човек с претенцията, че е учител по Библия и му обяснил собственото си вярване, основано върху пророчеството, че Христос трябвало да дойде около 1844 година.

В Англия адвентната вест започнаха да проповядват още в 1826 година. Тук движението не прие такава определена форма, както в Америка; точното време на Христовото пришествие не бе така всеобщо проповядвано, както великата истина за скорошното Му идване в сила и слава. И това бе не само между другомислещите, сектантите, неконформистите и нечислящите се към Англиканската официална църква. Морънт Брок, английски писател, заяви, че около 700 проповедници от Англиканската църква се заели с проповядването на това “евангелие на царството”. Вестта, която посочваше 1844 г. като време за Христовото идване, бе проповядвана и във Великобритания. Публикациите върху адвентното движение, издавани от Съединените щати, получиха широко разпространение. В Англия се преиздаваха книги и списания. През 1842 г. Робърт Уинтър, англичанин по рождение, приел адвентната вяра в Америка, се завърна в родината си, за да проповядва идването на Господа. Мнозина се присъединиха към него и вестта за съда бе разпространена в различни части на Англия.

В Южна Америка Лакунца, испанец и йезуит, сред невежеството и измамите на свещеничеството се сдобил със Свещеното писание и така познал и възприел истината за скорошното Христово пришествие. Подбуден вътрешно да съобщи предупреждението, но все пак избягвайки църковното наказание на Рим, той публикува своите възгледи под синоним “Рабби бен изра”, представяйки се като приел християнството евреин. Лакунца живее през ХVIII столетие, но книгата му, открита в Лондон, бе преведена на английски език около 1825 г. Изданието й допринесе за нарастване на породения вече в страната интерес към Христовото пришествие.

В Германия учението бе проповядвано през ХVIII столетие от Бенгел, проповедник на Лутеранската църква и прочут библейски учен и критик. След завършването на образованието си Бенгел се посвещава на изучаване на теологията, към която е устремен по природа, като се имат предвид сериозността и религиозната насоченост на ума му, задълбочен от ранното обучение и дисциплина. Както и други мислещи млади мъже преди и след него, и той трябвало да се бори с религиозни съмнения и трудности. С дълбоко чувство говори за “многото стрели, които са пронизвали бедното му сърце и са правили младостта му тежко поносима” (Енциклопедия Британика. 9 изд., ст. Бенгел). Като член на Вюртенбергската консистирия се обявил в защита на религиозната свобода. “Макар да поддържаше всички права и привилегии на църквата, той ходатайстваше за свободата на всички, които по съвест се чувстваха принудени да се оттеглят от тяхното общество” (пак там). И досега в родината му се чувства доброто влияние от неговите действия.

Една неделя, преди Рождество, когато Бенгел се приготвял за проповедта си върху Откр. 21 гл., внезапно го огряла светлината относно Христовото пришествие. Предсказанията от Откровението се открили пред ума му, както никога дотогава. Поразяващата важност и ненадминатата слава на представеното от пророка събитие му въздействали така дълбоко, че бил принуден за известно време да отклони мислите си от този въпрос. Но на амвона той отново се явил пред него живо и с цялата си сила. От този момент Бенгел се посвещава на изучаване на пророчествата, особено на пророчествата от Откровението, и скоро се уверява, че те посочват Христовото идване като близко и предстоящо събитие. Датата, която Бенгел определяше за време на Христовото пришествие, се отклоняваше само с няколко години от приетата по-късно от Милър.

Писанията му се разпространяваха из целия християнски свят. Възгледите му относно пророчеството бяха почти всеобщо възприети в неговата родна държавица Вюртенберг, а до известна степен и в други части на Германия. Това движение продължи и след смъртта му. Адвентната вест в Германия бе разпространена по същото време, по което привлече вниманието и в другите страни. Преди това още някои вярващи отидоха в Русия и образуваха колонии. Вярата в скорошното идване на Христос и днес се поддържа сред германските църкви на тази страна.