Този път е различно
Обобщение и коментар по някои конкретни въпроси
Изтегляне 5.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
| Обобщение и коментар по някои конкретни въпроси В последните няколко глави предоставихме обширен набор от нови данни върху една ключова макроикономическа величина, която правителствата често пъти успяват забележително добре да укрият: вътрешния публичен дълг. Запознахме читателя и с първия според нас до момента опит за съставяне на международен исторически каталог на неизпълненията по вътрешните задължения на шестдесет и шест държави, обхващащ период от повече от две столетия. Нашият първоначален прочит на тези данни ни навежда на мисълта, че емпиричната литература по въпросите на устойчивостта на външните държавни задължения и на мотивацията на правителствата да се впускат в инфлация и хиперинфлация следва да бъде преразгледана, като се вземат предвид новооткритите данни относно вътрешния публичен дълг, а също така, където е възможно, да се разширят дефинициите за държавните или гарантираните от държавата ангажименти. Разбира се, начинът, по който вътрешният дълг влияе върху инфлацията и външните просрочил, варира според конкретните обстоятелства и епизоди. В някои случаи правителствата елиминират вътрешните си задължения чрез инфлация, а в други просрочват по външния си дълг. Как се получава така, че вътрешният публичен дълг в развиващите се пазари е убягнал от полезрението на много икономисти? Голяма част от изследователите, добре запознати с трудностите при емитирането на дълг от страна на тези пазари през 80-те и 90-те години на XX век, които се отличават с ултрависока инфлация, просто не допускат, че някой доброволно би кредитирал в местна валута склонните към присвояване правителства на съответните държави. Положително никой не би повярвал, че едно такова правителство ще устои на изкушението да сведе с помощта на инфлация 156 Дрейзън (1998). 158 своите задължения до нула. Логическото заключение е, че публичен дълг в местна валута не би следвало да съществува. Вярно е, че някои изследо- ватели все пак са разгледали и обратната възможност. Алесина и Табелини например поставят теоретичен казус, при който местните задължения се обслужват преди външните ангажименти. 157 Но при практическата липса на конкретни данни за по-ранното съществуване на значими количества вътре- шен дълг за която и да било държава (дори и за формиращите се пазари) тези изолирани примери нямат особено влияние върху основните течения в академичната и политическа литература. Липсата на прозрачност, демонстрирана от страна на много правителства и международни институции в тяхното нежелание да предоставят времеви серии за вътрешните задължения, е наистина озадачаваща. В крайна сметка тези правителства редовно се обръщат към местните и чуждестранните пазари, опитвайки се да продават дълг. Като цяло нормално е да се очаква, че неувереността относно миналите погашения по кредитите на едно правителство ще повишава рисковите премии по новите му емисии. Още по- озадачаващо е защо глобалните инвеститори не настояват за историческа информация, касаеща издателя на ценните книжа, които възнамеряват да закупят. Всяка компания за кредитни карти проучва историята на усвоявания и погашения на потенциалния си клиент, интересува се какви кредити е ползвал в миналото и как ги е обслужвал. Положително историческата информация не е по-маловажна и в случая на правителствата. Можем само да гадаем, че най-вероятно определени правителства не желаят капиталовите пазари да са съвсем наясно с рисковете, които те са поемали, трупайки дългове и гаранции, от страх, че може да им се наложи да плащат много по-скъпо за финансирането си, ако разкрият тази информация. Публикуването на исторически данни би накарало инвеститорите да попитат защо и текущите данни не се направят също толкова достъпни. И все пак логично е да се очаква, че поне правителствата с по-консервативна финансова политика охотно биха разкрили своето счетоводство, за да бъдат възнаградени срещу това с по-ниски лихви. Такава прозрачност на свой ред би оказала допълнителен натиск върху по-лошите кредитополучатели. Но в наши дни дори Съединените щати водят изключително непрозрачно държавно счетоводство, изобилстващо от потенциално скъпо струващи извънбюджетни гаранции. В отговор на последната финансова криза американското правителство (в това число и Федералният резерв) включиха в баланса си огромни задбалансови ангажименти, поемайки по този начин потенциални пасиви, чиито размери от актюерна гледна точка (оценени към 157 Виж Алесина и Табелини (1990). 159 момента на приемане на спасителния пакет) са от порядъка на разходите по отбраната, ако не и по-големи. Защо толкова много правителства не съдействат за включване на кредитната си история в стандартните бази данни е важен въпрос, на който бъдещите академични и политически проучвания следва да отговорят. От политическа перспектива един защитим аргумент е, че създаването на международна агенция, която да налага (или поне да насърчава) основни отчетни изисквания за по-висока прозрачност между държавите, би допринесло значително за общото благо. Наистина любопитно е, че днешните международни финансови институции никога не са поемали изцяло ангажимента да публикуват систематично данни за публичната задлъжнялост, особено в светлината на предполагаемата им роля на авангардни институции за предупреждаване на политиците и инвеститорите относно съществуващите кризисни рискове. Вместо това системата сякаш напълно е забравила историята на вътрешния дълг, приемайки, че настоящият разцвет на международните публични дългови пазари е нещо напълно ново и различно. 158 Но, както нашият набор от данни върху задълженията на централните правителства недвусмислено показва, нищо не би могло да е по-далеч от истината. Всъщност имаме всички основания да предполагаме, че със своята информация ние само сме се докоснали до върха на айсберга, що се отнася до пълното разбиране на явните и условните пасиви на публичния сектор. 158 Вместо просто да отчитат данните по задлъжнялостта, международните финансови институции като МВФ и Световната банка биха могли да спомогнат също и за разпространението на информация относно добрите практики (виж например еволюцията на институциите, обсъдена от Уолис и Уейнгаст 1988). |